Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Любопитно: материали за Кастанеда » Летачите (Los Voladores) Кои са те? Какво искат от нас?


Летачите (Los Voladores) Кои са те? Какво искат от нас?

Posts 1 to 2 of 2

1

Летачите (Los Voladores) Кои са те? Какво искат от нас?

(подбрано и преведено от английски, руски и български)

Мътни сенки

(из “Активната страна на безкрайността” от Карлос Кастанеда)

Да поседим мълчаливо с дон Хуан беше едно от най-приятните ми преживявания. Бяхме се разположили удобно в меки кресла в задната част на къщата му в планините на Централно Мексико. Беше късен следобед. Подухваше приятен ветрец. Слънцето беше зад къщата, откъм гърба ни. Чезнещата светлина пораждаше изящни зелени сенки сред дърветата в задния двор. Къщата му беше заобиколена отвсякъде с големи дървета, които закриваха изгледа към града, където живееше той. Това винаги ми оставяше впечатлението, че той живее сред дивата природа, естествено различна от голата сонорска пустиня, но все пак дива.

- Днес ще обсъдим най-важния въпрос в магията - проговори неочаквано дон Хуан - и ще започнем разговора с енергийното тяло.

Той беше говорил безброй пъти за енергийното тяло, окачествявайки го като конгломерат от енергийни полета, огледален образ на конгломерата от енергийни полета, който съставя физическото тяло, когато се вижда като енергия, протичаща във Вселената. Каза, че то е по-малко, по-компактно и по-тежко на вид от сияйната сфера на физическото тяло.

Дон Хуан обясни, че тялото и енергийното тяло са два конгломерата от енергийни полета, държани заедно от някаква странна свързваща сила. Той всячески подчертаваше, че силата, която държи заедно тази група от енергийни полета, била според магьосниците от древно Мексико най-загадъчната сила във Вселената. Личното му мнение беше, те тя е чистата есенция на целия космос, тоталната сума на всичко, което съществува.

Той твърдеше, че физическото тяло и енергийното тяло са единствените взаимно уравновесяващи се енергийни конфигурации в човешкия свят. По тази причина не приемаше никакъв друг дуализъм освен между тях двете. Дуализма между тяло и ум, дух и плът той смяташе за чисга приумица, изсмукана от пръстите, без никакви енергетични основания.

Дои Хуан каза, че с дисциплина всеки би могъл да доведе енергийното тяло по-близо до физическото. Обикновено разстоянието между двете е огромно. И тъй като енергииното тяло е на определено разстояние, което при всеки човек е индивидуално, то всеки може с по-мощта на дисциплина да го превърне в точно копие на физическото си тяло, тоест - триизмерно същество с плът.

От тук произтича и представата на магьосниците за другия или за двойника. По същия начин, чрез процес на дисциплиниране, всеки човек може да превърне триизмерното си, плътно физическо тяло в съвършено копие на енергийното тяло - тоест безплътен заряд от енергия, невидим за човешкото око, както всяка енергия.

Когато дон Хуан ми разказваше всичко това, първата ми реакция беше да го попитам дали това не е митическо предположение. Той отговори, че при магьосниците няма нищо митично. Те са практични хора и всичко, което описват, винаги е съвсем трезвомислещо и приземено. Според дон Хуан затруднението да се разбере какво правят магьосниците се дължи на това, че те действат въз основа на различиа познавателна система.

Тогава, когато седяхме в задния двор на къщата му в Централно Мексико, дон Хуан каза, че енергийното тяло е от основно значение за всяко нещо, което става в живота ми. Той виждаше като енергетичен факт, че моето енергийно тяло вместо да се отдалечава от мен, както обикновено става, се приближава с голяма скорост.

- Какво означава това, че се приближава към мен, дон Хуан? - попитах аз.

- Означава, че нещо ще ти изкара акъла - засмя се дон Хуан. - В живота ти ще навлезе огромна степен на контрол, но той няма да е в твои ръце. Контрол на енергийното тяло.

- Това означава ли, дон Хуан, че някаква външна сила ще завземе контрола над мен? - попитах аз.

- И в момента множество външни сили те държат под контрола си - отговори дон Хуан. - Но тази власт, която имам предвид, е нещо недостъпно за езика. Тя е твоя и в същото време не е. Не може да се класифицира, но със сигурност може да се изпита. И най-вече - със сигурност може да се управлява. Запомни добре: може да се управлява в твоя полза, което и тук не е в твоя полза, а в полза на енергийното тяло. Обаче енергийното тяло си ти, така че опитвайки се да го опишем, можем да продължим така до безкрай, като куче, което си гони опашката. Всички тези изживявания излизат извън пределите на синтаксиса.

Много бързо се спусна мрак и листакът на дърветата, който само до преди малко беше в зелено сияние, сега силно потъмня и натежа. Дон Хуан каза, че ако насоча вниманието си в мрака между листата, без да фокусирам поглед, а просто да поглеждам сякаш с ъгълчето на окото, ще видя една бърза сянка да прекосява полезрението ми.

- Това е най-подходящото време от деня да направиш каквото искам от теб - каза той. - Трябва за миг да съсредоточиш цялото си внимание, за да го направиш. Не спирай, докато не доловиш пробягващата черна сянка.

И аз наистина видях някаква странна пробягваща черна сянка на фона на листата на дърветата. Или беше една сянка, която се движи напред-назад, или няколко пробягващи сенки, които се движеха от ляво на дясно, от дясно на ляво, или право нагоре във въздуха. Приличаха ми на тлъста черна риба, огромна риба - нещо като гигантска риба-меч, която лети във въздуха.

Гледката направо ме погълна. И по едно време накрая изпитах страх. Беше вече много тъмно, за да се виждат листата, но черните пробягващи сенки се различаваха.

- Какво е това, дон Хуаи? - понитах аз. - Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.

- А, гова е самата Вселена - каза той, - несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно.
Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.

- И какво открили, дон Хуан? - попитах аз.

- Открили, че си имаме компания за цял живот - произнесе той отчетливо. - Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем.

Наоколо вече беше пълен мрак и това, изглежда, сдържаше реакцията ми. Ако беше иа дневна светлина, сигурно щях да се разсмея с цяло гьрло. Но тъмното ме възпираше.

- Вече е пълен мрак - каза дон Хуан, - но ако погледнеш с ъгълчето на окото, пак ще видиш бързите сенки да скачат навсякъде около теб.

Той беше прав. Още ги виждах. От движението им ми се завиваше свят. Дон Хуан включи осветлението и то сякаш ги разпиля.

- Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите - каза дон Хуан. - През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.

- Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? - попитах аз. - Трябва да има някакво логично обяснение.

- Има обяснение - отговори дон Хуан, - което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези „кокошари", хищниците, ни развъждат в „човечарници". Така винаги имат храна на разположение.

Улових се, че буйно клатя глава от една страна на друга. Просто не можех да изразя негодуванието и погнусата си, но тялото ми се разтърси, за да ги изкара на повърхността. Тресях се от глава до пети, напълно против волята си.

- Не, не, не, не! - чух се да казвам. - Това е абсурд, дон Хуан. Това, което говориш, е чудовищно. Просто не може да е вярно нито за магьосниците, ни за обикновения човек, за никого.

- Защо? - спокойно попита дон Хуан. - Защо не? Понеже те вбесявало ли?

- Да, наистина ме вбесява - отвърнах аз. - Тези измислици са чудовищни!

- Е, ти още не си чул всичките измислици. Почакай още малко и ще видиш как ще се чувстваш тогава. Смятам да те подложа на светкавична атака. Тоест, ще подложа ума ти на такава страхотна атака, че няма да можеш да станеш и да си отидеш, защото си пленник. Не защото аз те държа в плен, а защото нещо в теб ще ти попречи да си тръгнеш, докато друга част от теб направо ще обезумее от ярост. Така че дръж се!

Имаше нещо в мен, което усещах, че жадува за сурово отношение. Дон Хуан беше прав. Нямаше да си тръгна за нищо на света. И все пак изобщо не ми харесваха тия нелепости, които ми поднесе.

- Искам да се обърна към твоя аналитичен ум - каза дон Хуан. - Замисли се за миг и ми кажи как би обяснил противоречието между интелигентността на един инженер и глупостта на неговата система от убеждения, или глупостта на противоречивото му поведение. Магьосниците смятат, че именно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за добро и зло, обществените нрави. Те именно са ни вложили нашите надежди и очаквания, мечти за успех, опасения ог провал. Те са ни дали алчност, ненаситност и страхливост. Именно хищниците ни правят самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.

- Но как могат да го правят, дон Хуан? - попитах аз, донейде ядосан от това, което казва.- Да не би да ни шепнат на ухото, докато спим?

- Не, не го правят така. Това е идиотско! - каза усмихнат дон Хуан. - Те са безкрайно по-ефикасни и организирани. За да ни държат в подчинение, тихи и крогки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра - изумителна, естествено, от гледна точка на бойна стратегия. А от гледна точка на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя ум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя ум и той е станал нашият ум. Умът на хищника е противоречив, прихватничав, мрачен, изпълнен със страх, че всеки момент може да бъде разкрит.

- Знам, че макар никога да не си гладувал - продължи той, - ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго освен страха на хищника, който се страхува, че всеки момент маневрата му може да бъде разкрита и да му отнемат храната. Чрез ума, който в края на краищата си е техният ум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този начин те си осигуряват в известна степен безопасност, която смекчава страха им.

- Дон Хуан, не че не мога да приема всичко това за чиста монета - обадих се аз. - Бих могъл, но в това има нещо толкова противно, че наистина ме отвращава. Просто ме заставя да споря. Ако е вярно, че те се хранят с нас, то как го правят?

Дон Хуан се усмихна широко. Беше безкрайно доволен. Обясни ми, че магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от енергия, покрити целите с ярко светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, плътно обвиващо техния пашкул от енергия.

Каза, че именно тази блестяща обвивка от осьзнаване ядат хищниците и че когато човек достига зрелост, от тази блестяща обвивка от осъзнаване остава само тясна ивичка от земята до върха на пръстите на краката. Тази ивичка позволява на човешкия род да продължи да живее, но само толкова.

Като в просъница чувах дон Хуан Матус да ми обяснява, че доколкото му е известно, хората са единственият вид, който има блестяща обвивка от осъзнаване около сияйния пашкул. Поради това те са лесна плячка за съзнание от друг различен порядък, каквото е мрачното съзнание на хищника.

Тогава направи най-огорчаващото твърдение, което бях чувал досега от него. Каза, че тази тясна ивичка осъзнаване е епицентьр на себеотразяването, в чийто капан човек неспасяемо е хванат. Като играят на нашето себеотразяване, единствената останала ни точка на осъзнаване, хищниците предизвикват припламване на осъзнаването, което впоследствие те безпощадно, хищнически поглъщат.

Внушават ни безсмислени проблеми, които предизвикват това припламване на осъзнаването и по такъв начин ни държат живи, за да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними тревоги.

Явно в това, което казваше дон Хуан, имаше нещо толкова опустошително, че в този момент стомахът ми наистина се разбунтува.

След известна пауза, достатъчна за да се посъвзема, аз попитах дон Хуан:

- Но защо магьосниците от древно Мексико, пък и всички днешни магьосници, въпреки че виждат хищниците, не правят нищо срещу тях?

- Нито ти, нито аз не можем нищичко да им направим - каза дон Хуан със сериозен, печален глас. - Единственото, което можем да правим, е да дисциплинираме себе си до такава степен, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплина? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия щуротии. Не толкова, защото няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно знание за съществуването на хищниците.

Моят аналитичен ум заприлича на играчка йо-йо - ту ме напускаше, ту се връщаше, напускаше ме и се връщаше. Всичко, което ми говореше дон Хуан, ми изглеждаше абсурдно, невероятно. В същото време беше най-смисленото нещо, толкова просто. Това обясняваше всяко противоречие, за което можех да се сетя. Но как можеше човек да приеме всичко това на сериозно? Дон Хуан ме тласкаше в пътя на една лавина, която щеше да ме завлече окончателно в пропастта.

Отново ме обля като вълна чувството за заплаха. Вълната не идваше от мен, но някак си беше едно цяло с мен. Дон Хуан ми правеше нещо по тайнствен начин позитивно и в същото време ужасяващо негативно. Усетих го като опит да изтръгне тънката ми обвивка, която сякаш бе залепена за мен. Беше втренчил неподвижно в мен немигащ поглед. Накрая отмести очи и заговори, без повече да ме гледа.

- Обхванат ли те съмнения до опасен предел - каза той, - направи нещо съвсем прагматично: изключи осветлението. Проникни в Мрака, вгледай се какво ще видиш.

Той стана, за да загаси осветлението. Спрях го.

- Не, не, дон Хуан - възкликнах аз. - Не го гаси! Вече съм наред.

Беше ме обхванало съвсем необичайното за мен чувство - страх от тъмно. Само при мисълта за тъмно настръхпах. Определено знаех нещо подсъзнателно, но за нищо на света не бих се докоснал до това знание, още по-малко да го извадя на повърхността!

Ти видя пробягващите сенки на фона на дърветата - каза дон Хуан, докато се наместваше в креслото. - Това е чудесно. Иска ми се да ги видиш и тук, в стаята. Ти нищо не виждаш. Просто долавяш пробягващи силуети. За толкова ти стига енергията.

Страхувах се, че дон Хуан ще стане и ще угаси осветлението. Той точно това направи. Само две секунди по-късно аз вече пищях до скъсване. Не само зърнах тези пробягващи силуети, но и ги чух да жужат в ушите ми. Дон Хуан се превиваше отсмях и запали лампата.

- Ама че темпераментно момче! - каза той. - Пълно неверие, от една страна, а от друга - завършен прагматик. Трябва да се оправиш с тази вътрешна борба. Иначе ще се издуеш като огромна жаба и ще се пръснеш.

Дон Хуан продължи да забива шипа все по-дълбоко.

- Магьосниците от древно Мексико - каза той - виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване - неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек.

Искаше ми се да се ядосам, да го нарека параноик, но някак си здравомислието ми, което винаги беше готово да излезе на повърхността, сега го нямаше. Нещо в мен беше преминало отвъд предела, когато си задавах любимия ми въпрос: „Ами ако всичко това е истина?" Тази нощ дълбоко в себе си възприемах като истина всяко нещо още в момента, когато го казваше, но в същото време и със същата сила всичко ми се струваше пълен абсурд.

- Какво говориш, дон Хуан? - проговорих едва чуто. Нещо стискаше гърлото ми и едва можех да дишам.

- Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на Човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни.

Думите на дон Хуан пораждаха у мен странна телесна реакция, подобна на гадене, сякаш отново бях на път да повърна. Но това гадене идваше от глъбините на цялото ми същество, направо от мозъка на костите. Потръпнах в гърчове. Дон Хуан така силно ме разтърси за раменете, че усетих как главата ми се мяташе на шията. Това веднага ме поуспокои. Усетих, че започвам да се владея.

- Този хищник - каза дон Хуан, - който естествено е неорганично същество, не е съвсем невидим за нас като останалите неорганпчни същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, но ни се струва толкова ужасен, че не искаме и да мислим за него. Децата, естествено, са в състояние да съсредочат вниманието си над него, но всички около тях ги разубеждават да го правят.

- Единственият избор, който остава за хората - продължи той, - е дисциплината. Дисциплината е единственото средство за възпирането му. Но под дисциплина нямам предвид някакъв строг режим - да ставаш всяка сутрин в пет и половина, да се обливаш в студена вода до посиняване - нищо такова. Под дисциплина магьосниците разбират способността да посрещнеш спокойно неблагоприятните обстоятелства, които не са влизали в очакванията ти. За тях дисциплината е изкуство - изкуството да се изправят пред безкрайността, без да трепнат, и то не защото са силни и твърди, а защото са изпълнени със страхопочитание.

- И по какъв начин може дисциплината на магьосниците да го възпре? - попитах аз.

- Според магьосниците дисциплината прави блестящата обвивка на осьзнаването безвкусна за летача - каза дон Хуан, внимателно взирайки се в лицето ми, сякаш за да открие признаци на неверие. - В резултат хищниците се объркват - една неядивна блестяща обвивка на осьзнаването, това не е част от тяхното познание според мен. И след това объркване не им остава нищо друго, освен да се откажат от гнусното си занимание.

- Когато хищниците престанат за известно време да поглъщат нашата блестяща обвивка на осъзнаването - продължи той, - тя отново започва да расте. Най-просто казано, чрез дисциплината магьосниците отблъсват хищника за достатъчно дълго време, за да позволят на блестящата обвивка на осьзнаването да порасне над нивото на пръстите на краката. Веднъж достигне ли до там, тя възстановява естествения си размер.

- Магьосниците от древно Мексико казвали, че блестящата обвивка ни осъзнаването е като дърво. Ако не се подрязва, тя израства до естествения си размер и форма. И когато осъзнаването достигне нивото над пръстите, всички чудеса на възприятието стават нещо най-естествено.

- Големият трик на магьосниците от древните времена - продължи дон Хуан - бил да претоварят ума на летача с дисциплина. Те открили, че ако наложиш вьтрешно мълчание над ума на летача, тогава чуждото устройство отлита - така всеки, извършил тази маневра, се уверява напълно в чуждия произход на ума. Той, естествено, пак се връща, но вече не е така силен и този процес на отстраняване на ума на летача вече става навик, докато един ден той не отлети окончателно.

- Много тьжен ден наистина! От този ден трябва да се осланяш само на собствените си прибори, които са почти на нула. Няма кой да ти каже какво да правиш. Няма го умът от чужд произход да ти диктува всички глупости, с които си свикнал.

- Моят учител, нагуалът Хулиан, често предупреждаваше учениците си - продължи дон Хуан, - че това, е най-тежкият ден в живота на магьосника, защото истинският ни ум, който ни принадлежи и който е цялата съвкупност от нашия опит, след като е бил потискан цял живот, е станал плах, неуверен и неустойчив. От личен опит мога да кажа, че истинската борба на магьосника започва именно от този момент. Всичко дотогава е просто подготовка.

Почувствах се дълбоко развълнуван. Исках да узная още, но едновременно с това някакво странно чувство настойчиво ме възпираше. То внушаваше представата за някакви мрачни последствия и наказания; нещо подобно на Божия гняв, връхлитащ върху мен, понеже съм надникнал в нещо, което сам Бог е забулил в тайна. Направих върховно усилие да позволя на любопитството си да надделее.

- К-к-какво имаш предвид, дон Хуан - чух се да казвам, - с това „претоварване на ума на летача "?

- Дисциплината изключително много натоварва този чужд ум - отговори той. - Затова именно чрез дисциплината магьосниците побеждават чуждото устройство.

Абсолютно бях потресен от твърденията му. Реших, че дон Хуан или е луд за освидетелстване, или ми разкрива нещо толкова страховито, че всичко в мен се смрази. Успях да забележа обаче колко бързо си възстанових силата да отхвърля всичко, което ми казваше. След миг на паника аз се разсмях, сякаш дон Хуан ми беше разказал анекдот. Дори се чух да казвам:

Дон Хуан, дон Хуан, ти направо си непоправим!

Дон Хуан явно разбираше всичко, което изпитвам. Поклати глава и вдигна очи към небето в знак на престорено отчаяние.

- И съм дотолкова непоправим - каза той, - че смятам да нанеса още един удар над ума на летача, който носиш в себе си. Смятам да ти разкрия една от най-изумителните тайни в магията. Искам да ти разкажа за едно откритие, за чието установяване и потвърждаване на магьосниците са им били нужни хиляди години.

Той ме погледна и се усмихна дяволито.

- Умьт на летача отлита завинаги - каза той, - когато магьосниците успеят да сграбчат вибриращата сила, която ни удържа в едно цяло като конгломерат от енергийни полета. Ако магьосникът издържи това напрежение достатъчно дълго, умът на летача е победен и отлита. И точно това ще направиш сега: ще се вкопчиш в енергията, която те държи като едно цяло.

Проявих най-необяснимата реакция, която можех да си представя. Нещо в мен буквално се разтърси като от удар. Обхвана ме абсолютно непонятен страх, който веднага свързах с религиозното си възпитание.

Дон Хуан ме огледа от глава до пети.

- Боиш се от Божия гняв, нали? - попита той. - Успокой се. Този страх не е твой; това е страхът на летача, понеже знае, че ще направиш точно това, което ти казвам.

Думите му ни най-малко не ме успокоиха. Почувствах се още по-зле. Направо се тресях, неспособен да се овладея.

- Не се притеснявай - каза спокойно дон Хуан. - Знам от опит, че тези пристъпи отминават много бързо. Умът на летача изобщо не умее да се съсредоточава.

Както предсказа дон Хуан, след миг всичко свърши. Ако повторя пак, че бях потресен, това би било много слабо казано. За първи път в целия ми живот, било с дон Хуан или сам, аз просто загубих всякаква представа кое какво е.

Искаше ми се да стана от креслото и да се поразтъпча, но се страхувах до смърт. Бях изпълнен с най-рационални доводи, а в същото време изпитвах съвсем детински страх. Цялото ми тяло се покри с ледена пот и задишах дълбоко. Бях отприщил в себе си най-страховита картина: черни, пробягващи сенки подскачаха навсякъде наоколо, накъдето и да се обърнех.

Затворих очи и отпуснах тлава на страничната облегалка на креслото.

- Загубих всякакъв ориентир, дон Хуан - казах аз. - Тази вечер ти наистина успя тотално да ме объркаш.

- Теб те разкъсва вътрешна борба - каза дон Хуан. - В дъното на душата си ти знаеш, че си неспособен да отхвърлиш договора, според който една толкова неотделима част от теб - блестящата обвивка на осьзнаването - трябва по невъобразим начин да служи за източник на препитание за някакви също толкова невъобразими същества. А друга част от теб въстава против това с цялата си мощ.

- Бунтът на магьосниците - продължи той - е, че отказват да спазват договори, в сключването на които не са участвали. Никой изобщо не ме е питал съгласен ли съм да ме изядат същества с друг вид съзнание. Просто родителите ми са ме въвели в този свят в качеството на храна, също както те самите са били, и толкова.

Дрн Хуан стана от креслото и се протегна.

Седим тук вече четири часа. Време е да влезем в къщи. Мисля да похапна. Искаш ли да ядеш с мен?

Отказах му. Стомахът ми се противеше.

- По-добре си лягай - каза той. - Май доста опустошителна атака беше.

Нямах нужда да ме уговаря повече. Стоварих се в леглото и заспах като умрял.

***

Когато след известно време се върнах в дома си, мисълта за летачите вече ми беше станала фикс идея. Бях стигнал до ниво, когато чувствах, че дон Хуан е напълно прав за тях. Както и да опитвах, не можех да опровергая логиката му. Колкото повече размишлявах над това, колкото повече си говорех и наблюдавах себе си, както и познатите ми, толкова по-силно се убеждавах, че нещо ни прави неспособни за каквато и да било дейност, отношения или мисли, в центъра на които да не е нашето „аз".

Единствената ни грижа - и на мен, и на всеки, когото познавах или с когото разговарях - беше вечно за себе си. И понеже не можех да намеря обяснения за такава всеобща хомогенност, повярвах, че ходът на мисли на дон Хуан разяснява това по най-подходящ начин.

Задълбочих се в литература с митове и легенди. При четенето ми се случи нещо, което никога преди не бях изпитвал - във всяка от тези книги просто осезаемо се долавяше хомогенният ум. Стиловете се различаваха, но скритата зад думите тенденция беше същата - дори когато темата беше нещо толкова абстрактно като митове и легенди, авторите винаги се изхитряха да вмъкнат по нещо за себе си.

И тази хомогенна тенденция, скрита зад всяка от тези книги, не се дължеше на сходство в заявените теми на книгите; тя си беше нещо като самообслужване. Никога преди не бях изпитвал такова чувство.

Придадох реакцията си на влиянието на дон Хуан. Пред мен неизбежно възникваше въпросът: дали виждам това под неговото влияние или наистина има един чужд ум, който ни диктува всичко, което правим? По необходимост бях склонен по-скоро да го отхвърля, но след това започвах безумно да се мятам от отхвърляне към приемане и пак отхвърляне.

Нещо в мен знаеше, че всичко, което ми разказа дон Хуан, беше енергетичен факт, но пък нещо друго, също тьй важно в мен, знаеше, че всичко това е глупост. Крайният резултат от моята вътрешна борба беше едно лошо предчувствие: усещането, че над мен надвисва някаква опасност.

Предприех обширни антропологически изследвания по въпроса за летачите в други култури, но не открих никъде да се споменава нещо подобно. Дон Хуан, изглежда, беше единственият източник на информация по този въпрос. Следващия път, когато се срещнах с него, аз моментално прехвърлих разговора към летачите.

- Опитвах се да подходя напълно рационално към този въпрос - казах аз, - но не мога. Има моменти, когато съм напълно съгласен с теб за хищниците.

- Фокусирай вниманието си над пробягващите сенки, които действително виждаш - рече дон Хуан с усмивка.

Казах на дон Хуан, че тези пробягващи сенки ще сложат край на рационалния ми живот. Виждах ги навсякъде. Откакто си бях отишъл от дома му, аз вече не можех да спя на тъмно. В момента, когато угасях осветлението, всичко около мен започваше да подскача. Никога не виждах определени фигури и очертания. Виждах само пробягващи черни сенки.

- Умът на хищника още не те е напуснал - каза дон Хуан. - Той беше сериозно уязвен. Сега прави всичко възможно да възстанови отношенията си с теб. Но нещо в теб окончателно ги скъса. Летачът знае това. Истинската опасност е в това, че умът на летача може да победи, като те изтощи напълно и те принуди да се предадеш, възползвайки се от противоречието между това, което казва той, и това, което говоря аз.

- Защото, виждаш ли, умьт на летача няма никакви съперници - продължи дон Хуан. - Когато предложи нещо, той се съгласява със собственото си предложение и те кара да си мислиш, че ти си го направил. Умът на летача ще ти каже, че всичко, което ти говори дон Хуан Матус, са чисти глупости, и после същият този ум ще се съгласи с твърдението си - „Да, разбира се, че са глупости" ще кажеш ти. По този начин ни побеждава той.

Искаше ми се дон Хуан да продължи още. Но той само каза:

- Макар че атаката свърши още миналия път, когато беше при мен, ти и досега не можеш да престанеш да говориш за летачите. Време е за подруга маневра.

Не можах да спя тази нощ. Задрямах едва призори, но тогава дон Хуан ме измъкна от леглото и ме изведе на разходка из планината. Там, където живееше, пейзажът беше съвсем различен от сонорската пустиня, но той ми каза да не се увличам в сравнения, защото след като изминеш половин километър, всички места на земята стават еднакви.

- Разглеждането на забележителности е за хора с автомобили - каза той. - Те се движат с огромна скорост без никакво усилие от своя страна. Разглеждането на забележителности не е за пешеходци. Когато си с кола например, ти можеш да видиш една огромна планина и видът й те поразява с красотата си. Видът на същата тази планина няма да те порази по същия начин, ако я гледаш, докато вървиш пеш; ще те порази по съвсем друг начин, особено ако трябва да се катериш или да я заобикаляш.

Много горещо беше тази сутрин. Вървяхме по пресъхналото русло на река. Единственото общо между тази долина и сонорската пустиня бяха милионите насекоми. Комари и мухи от всички страни пикираха като бомбардировачи, нацелени право в ноздрите, очите и ушите ми. Дон Хуан ми каза да не обръщам внимание на бръмченето им.

- Не се мъчи да ги отмахнеш с ръка - твърдо произнесе той. - Вьзнамери ги далеч от себе си. Издигни около себе си енергийна бариера. Помълчи и от мълчанието ти ще се издигне бариерата. Никой не знае как става това. То е едно от нещата, които древните магьосници наричат енергетичен. факт. Спри вътрешния си диалог - само това се иска.

- Искам да ти предложа една странна идея -продължи дон Хуан, крачейки пред мен.

Трябваше да забързам, за да бъда по-близо до него и да не изпусна нито дума.

- Трябва да подчертая, че идеята е много смахната и ще срещне безмерна съпротива у теб - каза той. - Предварително те предупреждавам, че няма да я приемеш лесно. Но това, че е особена, не бива да те възпира. Ти се занимаваш с обществени науки, значи умът ти е винаги готов за изследвания, нали?

Дон Хуан най-безсрамно ме занасяше. Знаех го, но това не ме притесняваше. Може би от това, че вървеше много бързо, и аз трябваше с огромни усилия да му насмогвам, сарказмът му просто отскачаше от мен и вместо да ме раздразни, той ме разсмиваше. Неразделеното ми внимание бе фокусирано над нещата, които говореше, и насекомите престанаха да ми досаждат или защото бях вьзнамерил бариера от енергия около себе си, или защото бях толкова погьлнат от думите на дон Хуан, че повече не забелязвах бръмченето им.

- Та странната идея - каза той отмерено, оценявайки ефекта от думите си - е, че всяко човешко същество на тази земя, изглежда, има едни и същи реакции, едни и същи мисли, едни и същи чувства. Изглежда, всички хора откликват повече или по-малко еднакво на едни и същи дразнители. Тези дразнители, изглежда, са донякъде завоалирани от езика, на който говорят, но повдигнем ли воала, откриваме, че абсолютно едни и същи проблеми затормозяват всеки човек на Земята. Бих искал да се позаинтересуваш от това, естествено като учен, и да видиш дали не можеш да намериш формално обяснение за тази хомогенност.

Дон Хуан събра няколко вида растения. Някои от тях едва се забелязваха, бяха по-скоро от типа на мъхове и лишеи. Отворих пред него торбата му и продължихме, без да разговаряме повече. Когато набра достатъчно растения, той пое обратно към къщи, като вървеше пак така бързо. Каза, че иска да почисти и разпредели растенията, преди да са увехнали много.

Замислих се дълбоко над задачата, която ми беше очертал. Отначало се опитах да изровя в паметта си някакви статии или докладй по този въпрос. Реших да се заема с такова изследване и като начало да изчета всички достъпни ми материали на тема „национален характер". Темата кой знае защо ме ентусиазира и изпитах желание веднага да потегля за в къщи и да се заема със задачата, която ми бе поставил. Но преди да стигнем до неговата къща, дон Хуан седна на една висока тераса с изглед над цялата долина. Помълча още известно време. Не беше се запъхтял и се чудех защо спря да поседне.

- Твоята задача за деня - заговори внезапно дон Хуан с тон, който не предвещаваше нищо хубаво - е едно от най-тайнствените неща в магията, нещо, извън пределите на езика, недостъпно за обяснения. Днес излязохме с теб на разходка, разговаряхме, защото тайната на магията трябва да се потулва във всекидневния живот. Тя трябва да идва от нищото и да се връща в нищото. В това е изкуството на воина пътешественик: да мине през иглено ухо незабелязан. Така че приготви се - облегни здраво гръб на тази скала, по-далеч от ръба. Аз съм до теб в случай, че ти прилошее или паднеш.

- Какво се каниш да правиш, дон Хуан? - попитах аз с толкова явна тревога, че сам си дадох сметка и понижих глас.

- Искам да кръстосаш нозе и да навлезеш във вътрешно мьлчание - каза той. - Да кажем, че искаш да откриеш какви статии можеш да приведеш в доказателство или опровержение на това, което ти предложих да изследваш в твоята научна среда. Навлез във вьтрешно мълчание, но не заспивай. Това не е пътешествие в тьмното море на осъзнаването. Това е виждане от вътрешното мьлчание.

Доста трудно ми беше да навляза във вьтрешно мьлчание, без да заспя. Борех се с едно почти непреодолимо желание да заспя. Накрая успях и се намерих да се взирам към дъното на долината през обгърналия ме непроницаем мрак. И тогава видях нещо, което ме смрази до мозъка на костите. Видях гигантска, може би петметрова сянка, която подскачаше във въздуха и падаше на земята с безшумно тупване. Усещах тупването с костите си, но не го чувах.

- Те действително са тежки - каза ми на ухо дон Хуан. Държеше ме за лявата ръка с всички сили.

Видях нещо, наподобяващо мътна сянка, която шава по земята, после прави друг гигантски скок, дълъг към петнадесет метра, и отново се приземява със същото зловещо безшумно тупване. С все сили се мъчех да не загубя концентрацията си. Страхът ми надвишаваше всичко, което бих могьл да използвам рационално като описание.

Бях приковал поглед в подскачащата сянка в дъното на долината. После дочух абсолютно своеобразно бучене - някаква смесица от пърхане на криле и бръмченето на неточно настроен радиоприемник и тупването, което последва, беше нещо незабравимо. То ни разтьрси и двамата с дон Хуан до мозъка на костите - гигантската мътно черна сянка се приземи направо в кракатани.

- Не се страхувай - властно каза дон Хуан. - Съхрани вътрешното си мълчание и тя ще изчезне.

Тресях се от главата до петите. Ясно съзнавах, че ако не задържа вътрешното си мьлчание в действие, мътната сянка ще ме покрие като одеяло и ще ме задуши. Без да загубя непроницаемия мрак около себе си, аз изпищях с цялата мощ на гласа си. Никога не бях изпитвал такава ярост и такова неописуемо безсилие. Мътната сянка направи нов скок, направо в дъното на долината.

Аз продължавах да пищя, ритайки с крака. Исках да отблъсна от себе си това, което можеше да дойде да ме погълне, каквото и да беше то. Изпаднах в толкова силна нервна криза, че загубих представа за времето. Може да съм припаднал.

Когато дойдох на себе си, лежах на леглото си в къщата на дон Хуан. На челото ми беше сложена хавлиена кърпа, напоена с ледена вода. Изгарях в треска. Една от жените-магьосници от групата на дои Хуан разтриваше гърба, гьрдите и челото ми със спирт, но това не ми носеше облекчение. Огънят, който ме изгаряше, идваше от дълбините ми. Пораждаше го ярост и безсилие.

Дон Хуан се смееше така, сякаш това, което ставаше с мен, беше най-забавното на света. Смехът направо изригваще от него в нескончаеми пристъпи.

- Никога не бих помислил, че ще вземеш толкова присърце виждането на летача - каза той.

Той ме хвана за ръка и ме заведе в задната част на къщата, където ме натопи в огромна вана с все дрехите, обувките и часовника ми.

- Часовникът ми, часовникът ми! - извиках аз. Дон Хуан се преви от смях.

- Не би трябвало да носиш часовник, когато идваш при мен - каза той. - Виж как го изпорти сега!

Свалих сй часовника и го поставих на ръба на ваната. Знаех, че е водоустойчив и нищо няма да му стане. Потапянето във ваната страхотно ми помогна. Когато дон Хуан ме извади от ледената вода, вече що-годе се бях овладял.

- Абсолютно абсурдно зрелище! - само повтарях аз, неспособен да се отърва от това твърдение.

Хищникът, който ми бе описал дон Хуан, съвсем не беше добронамерен. Беше изключително тежък, огромен и бездушен. Чувствах презрението му към нас. Несъмнено той ни беше прекършил преди много векове и ни беше направил, както каза дон Хуан, слаби, уязвими и покорни.

Съблякох мокрите си дрехи и се завих в едно пончо, седнах на леглото си и най-истински се разплаках, но не за себе си. Аз имах моята ярост, моето непреклонно намерение, които нямаше да му позволят да ме погълне. Плачех за моите близки, особено за баща ми. Никога до този момент не бях си давал сметка, че толкова много го обичам.

- Той никога не е имал късмет - чух се да повтарям отново и отново, като че ли думите не бяха мои. Горкичкият ми баща, най-внимателният човек, когото познавам, толкова нежен, толкова добър и толкова безпомощен.

Информация за летачите подбрана от семинарите на Карлос Кастанеда, интервюта и др.

Историята, която ни казаха на семинарите беше за приятел на Карол, който направил снимка на масово събиране на будисти и християни при една от пирамидите в Мексико. Когато проявили филма той забелязал нещо необикновено. Показал снимката на Карол и тя моментално осъзнала, че това е летач. Това определила това като поличба (знак) да започнем да говорим за тях.

Subject: Los Voladores (the FLyers), То: Ixtlan@mystery.com, Date: 27 Sep 1996

ЕНЕРГИЙНИТЕ БЛИЗАЧИ

Дон Хуан си имаше свое обяснение -- че света, вселената в която живеем е обект на противопоставяне на всичко останало. "Има друга вселена, паралелна на нашата, която притежава съзнание но не тела, и енергия движеща се със скорост безкрайно по-ниска от нашата. Ние сме пътешественици. Ние се движим. Първата стъпка е да се придвижим в тази друга вселена -- на Неорганичните Същества -- «братовчедите»", както дон Хуан ги наричаше. "Те могат да ускоряват скоростта си, така, както ние можем да намаляваме нашата.

Проблемът е, че вселената като общо е една хищническа вселена. И там някъде има "същества, които са също без организъм но с невероятно съзнание, което се храни с нас, като с пилета." Те не поглъщат мускулите или органите, а светлината (блясъкът) на съзнанието. Когато чародеец види човек -- чародейците са способни да виждат енергията така, както тя протича във вселената -- те го виждат като конгломерат от енергийни полета. "Преди нашите дни, те [светлинните яйца] са били по-издължени, изглеждащи като яйца -- продълговати.

Сега разстоянието около нас е едно и също , като топка. И тя има лъскваво, подобно на целофаново покритие, което я прави още по-грееща и това е блясъкът, който летачите изяждат надолу до това ниво [посочва към стъпалата си]. Това, което виждаме сега е тъмно яйце със светещи пръсти на краката. Останалото е мъртво, сравнено с това [светещата част]." И така цялото ни внимание е това на пръстите на краката -- така, че всички ние се интересуваме от едно нещо -- АЗ, АЗ, АЗ.

"По онова време бях склуптор и изучавах изкуство". Дон Хуан ми казваше, "Защо не направиш хартиен човек в истински ръст, закачиш касетофон към него, който редовно да казва "АЗ" [Карлос Кастанеда произнася тази дума с много ниска интонация], и я забучиш в задния си двор, така, че да ти напомня какво си ти". Той ме побъркваше с абсурдите си относно летачите.

Но това е енергиен факт, който може да се докаже, дори и при нашето пръстно ниво на съзнание. "Не намираш ли за странно, че всички човешки същества са на това ниво? Независимо от възрастта, култура, ориентация -- все се върти около АЗ-а. Защо е всичката тази хомогенност на мълчаливо съгласие? Не можеш да го обясниш със понятията на социологията или психологията. Ние сме всички изядени до това ниво." Дон Хуан го намираше за отвратително.

Той казваше "Летачите и ние имаме симбиозна връзка: ние им даваме храна, а те ни дават нашите разбирания. Още едно нещо, което би трябвало да привлече вниманието ни, е фактът, че, например, инженер, брилиантен човек, попада под същите разбирания, които човек е имал от векове. В това няма мистерия -- летачите ни поддържат на това ниво.

Още едно доказателство е, че когато чародееца започне да се самодисциплинира, неговото осъзнаване расте, като дърво, което е непрекъснато подкастряно. Те [чародейците] правят осъзнаването си толкова твърдо, че то става безвкусно за тях [летачите]." Карлос Кастанеда ни попита "Какво ще кажете за английският израз 'Облизаха ме [I've been licked]'? Откъде идва той? Идва от това, че са ви облизали!"

"Защо е тази настойчивост?" дон Хуан попита. Аз му казах "Не знам". Денят в който наистина го схванах аз бях шокиран. Неща които пренебрегваме; направо започваш да ставаш параноик -- как нещо ме възспира от достигането на ниво, различно всекидневното.

Карлос Кастанеда обичаше редовно да сяда на определена пейка в UCLA -- всеки знаеше, че това е неговата пейка -- за да гледа момичетата. ("В тези времена аз си падах по момичетата. Не сега. Сега съм чист. Сега аз летя към вечността.") Един ден, седейки на пейката, Карлос изведнъж "изключил" и неочаквано станал съзнателен за енергията и че нещо го блокира (възспира) от виждането й.

"Работех с много добър психиатър по това време. Казах му 'Има нещо, което ме възспира от възприемане на осъзнаване'. Той каза, 'Взимал си тези халюцигени. Има нещо, което се нарича пред-халюцигенно разстройство." И така онзи му предписал рецепта, казал му да взима по две и да остане във вкъщи за няколко дена.

2

ВСЕОБЩАТА ХОМОГЕННОСТ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ

Ние сме способни на изумителни постижения. Дон Хуан казва, че да отричаме тези постижения не е наша грешка. Има условия, които диктуват това. Единствената ни способност сега е себеотразяването. Дон Хуан казва да помислим върху настойчивостта и всеобхватността на себеотразяването. Той питаше "Не те ли заинтригува тази настойчивост. Не е ли това основание за проучване?"

Дон Хуан го обяснява и тълкуването му е било много объркващо за Кастанеда. Старите чародейци са виждали, че когато хората спят, събирателната точка се премествала. И колкото по-далече от обичайната й позиция, толкова по-чудат сънят. Те използвали растения, различни субстанции, всичко, kоето открили че премества тази точка.

Открили са различни позиции, които тялото може да възприеме и им е давало усещане за добра форма, откривайки така магическите паси. Пазили са ги в най-дълбока тайна. В процеса на търсене или събиране на тези движения, те също открили присъствието на Нещо. В последствие наричат това присъствие летачи -- притежатели на съзнание но не на организъм -- което се храни с нас.

Съзнанието е лъскаво, подобно а целофан покритие, което прави сияйното яйце още по-сияйно. Това се простира от върха до основите на яйцето. Днес на човечеството му е останало сиянието от пода до глезените на краката ни.

Себеотразяването е всичко, което можем да правим. Не е наша вина. Дон Хуановата революция беше да откаже да участва в споразумения, които не са негов избор -- например да бъде яден от летачите. Въпроси относно политическа власт, пари, храна и др. били второстепенни грижи в сравнение с това. Кастанеда попитал дали той [Кастанеда] може да види летачите. По времето Карлос имал голямо шкембе, понеже ядял на ден по 17 сандвича с бекон или фъстъчено масло и желе. Така, че не можел да погледне през корема си към глезените на краката си и види летачите.

Магическите паси били начина с които той придобил добра форма. По онова време Кастанеда не бил сигурен дали това, което работи за някой с неговия размер ще работи за други. Древните чародейци прилежно ги пазели в голяма тайна, но дон Хуан казал, че е естествено един ред, една заповед в даден момент да свърши. Кастанеда много се е чудил какво да прави с този материал -- знаеше, че му е помогнал и че е проверен, но трябва ли да запази всичко за себе си?

Пасите са пътят за трансформация на тялото по магически начин. Подобно на Млечния Път с всичките си звезди, всред които казват имало черна дупка, която досега не са успели да открият. Нещо държи енергията заедно, така, че силата на разпръсване е създала спирални ръкави, но галактиката не се върти беконтролно в спирала.

"Ние сме същите. Ако не съществуваше някаква свързваща сила, енергията ни би се изнизала спирално във вечността. Това е силата, която чародейците възнамеряват да докоснат чрез пасите. Нашето намерение не принадлежи към магическите паси. Ние се присъединяваме към тях. Те имат тяхно собствено намерение, което има връзка с тази свързваща сила."

ЛЕТАЧЕСКИ ИДЕАЛИ

Единствената област, която се занимава с някакви проучвания е теологията. И при все това, там все още голям въпрос е девствеността на Мария. Това е начин да отменим системата ни на възприятие.

"Баща ми беше безсмъртен. Дядо ми беше безсмъртен. При все това те умряха. Те бяха безсмъртни, презаети с идеалите, които летачите са ни дали. Те [летачите] ни казват: мирувайте, не се движете, просто ни оставете да ви ядем." Единственото осъзнаване, което не се яде от летачите е това, създаденo под твърдите условия на самодисциплина. Тогава те ни оставят на мира.

СИНДРОМЪТ (НА ВЯРАТА) "ГОРКОТО БЕБЕ"

Ние [Карлос Кастанеда и групата му] не сме гуру, ние сме навигатори. Както дон Хуан ние се опитваме да пътуваме в безкрайността." Трябва да бъдеш прецизен в това, да не оставиш наистина камък необърнат. Дон Хуан казва, че ще се натъкнеш на това: "в деня в който изграчиш [ритнеш камбаната, бълг.] без твоето кормило, "a la arriba", като лодка без рул.

След като така или иначе ще отидеш там, защо да не се отправиш с кормилото си -- жизнената ти сила?" Карлос Кастанеда не знаел какво да каже. "Баща ми беше безсмъртен. Той живя живот обсипан с проблеми -- 'Те не ме харесват!'. Какво са 'проблемите', когато ще умреш? Ето това летачите са ни дали в размяна за енергия -- 'АЗ' -- и ние сме всички нещастни бебета." [Карлос имитира хълцане] "Никой не ме разбира!". Дон Хуан казва, "Какво има толкова за разбиране?".

С други думи, "Никой не ми обръща внимание, така както аз бих им обърнал внимание. Никой не ме прегръща и казва 'Ти нещастно, горко бебе.'". Един човек веднъж му споделил фантазията си да отиде на остров в южните морета и да бъде всред прегръдките на тълпа от жени, които да му кажат "Горкият ти. Ти окаян, нещастен човек." Кастанеда го попитал дали вижда себе си във фантазиите си, правейки секс със всичките тези жени? Не, човекът просто искал да бъде всред обятията им, просто така. Това е "нашата квази-симбиозна връзка с летачите -- те ни дават 'горкото бебе.'"

Идеята за горкото бебе, беше една от любимите на дон Хуан. "Бях отгледан от дядо ми, който ми казаваше, че съм твърде нисък. Казваше 'Не можеш да минеш през вратата -- тогава ще трябва да минеш през прозореца'". Неговият красив братовчед Грегорити имаше римски нос, всеки би отворил портата си за него. Но дядото казал на Кастанеда: "на теб ще са ти нужни трикове".

Казал му, че най-добрият е този на сирак. "И така, аз си разработих страхотни техники, казвайки на хората, че нямам баща а и (хленчейки) майка си загубих също.” Дразнеха го, че и днес той е все още такъв, но той настояваше че не е. “Кой ни е дал всеобщата разпространеност на ‘горкото бебе’? Хора, които търсят лесното са най големите нещастни бебета.

СПОРАЗУМЕНИЕТО НИ С ЛЕТАЧИТЕ

Ние “прихващаме малки вируси” и сме “свършени до живот”. Дон Хуан смяташе, че тези неща могат да се победят. Тайната е да го посрещнеш, да го поканиш. Няма определено написано познание - “Ти трябва да го извършиш”. За Кастанеда е било невъзможно в миналото със свободните му лекции години наред, да получи “фиксираното внимание, от което това се нуждае”. След известно ще придобият смисъл за тялото. Ще прескочат съзнанието и ще станат достояние на нещото, което наричаме енергийно тяло.

Това е нашето състояние - неспособност да видим енергията, така, както тя тече. Защо? Това е просто споразумение да се предадем мирно на летачите. Те ни казват, “Не се оплаквай [относно това споразумение]. Оплаквай се от жена си или съпруга си.” [Това му припомни един виц за много мълчалив човек, който присъствал на забава. Жената, най-вероятно домакинът, го попитала въпрос и той отговорил цинично. Тогава тя го попитала “Вие женен ли сте?”. Отговорът бил, “Да, но жена ми не ме разбира.”]

“Само от гледната точка на дон Хуан и чародейството му можем да разберем сериозността на ситуацията в която ние биваме изяждани. Добре са ни оправили с огромния набор от идеи, които са ни дали. Те [летачите] са ни дали всичките наши идеи и идеали.” Дон Хуан казва, “Ако човек бъде оставен намира, той не би бил толкова тъп.” Карлос Кастанеда обяснява, “Вижте фантастичните ни машини, сравнени с ограничената ни идеология и верую. Може би дон Хуан е прав.”

НАУКАТА СРЕЩУ ЧАРОДЕЙСКИЯ ПРАГМАТИЗЪМ

“Е, кои са прагматици тогава? Определено не аз - аз съм западен човек. Прагматиста е магьосникът - единственият човек, който не оставя камък необърнат. Ние сме смотаняците. Мислим се за толкова научни, но не използваме същите тези методи в ежедневния си живот.

Тази дейност [науката] няма да ни излекува от манията ни за себеотразяване. Няма да ни докара до нищо повече от съзерцание върху самите нас. Дори не и до там, защото ако наистина ни беше грижа за нас, нямаше да вършим безумията, които причиняваме на телата си.”

[Той отново ни разказа колко дебел е бил и колко лошо се е хранел] “Дон Хуан ми каза, ‘Ти няма да преминеш през иглено ухо. Ти си твърде дебел.’ Защо се докарваме в такава ужасна форма? А после ние сме се обичали. Какво ужасно противоречие. Но ние защитаваме честта си като лъвове, само чакайки някой да ни противоречи.”

“Така че чародейският преден фронт е срещу себеотразяването. Това е най-опасното нещо, което имаме. То трябва да бъде спряно, отхвърлено. Това е неотменимо. Питайте ме въпроси свързани с това. Не очаквайте да ви опиша колко сте красиви. Красотата ви е несравнима с пътуването в невъобразимото. Прекрасността ви е свързана само със света на всекидневието, към който аз повече не принадлежа.”

Дон Хуан “никога не ми го позволи, той изискваше вниманието ми; да обръщам внимание на всеки детайл от света около мен. А на мене си? Не. Поисках да говоря с него за изкуство. Той каза, ‘Изкуството е добре. Прави го.’ А всичко, което трябва да съм правил е било оплакване за неудачите ми и изчерпването на вдъхновението ми.

“По този начин той ме принуди да бъда торба с истории”. Аз не можах да намеря човекът дон Хуан. Той беже пълен с безкрайни истории. Това е чародеец. Човекът повече не съществува - той е абстрактът. Другият [човекът, неговите собствена автобиография и фиксирана идентичност] е храна за летачите.”

ПСЕВДО-СИМБИОЗНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Един човек попита, “Ще ни кажете повече за Воладорес [Летачите]?” Карлос Касранеда каза, “За чародейците от древно Мексико воладорес са били същества, които ни поглъщат. Те се хранят със съзнанието ни. Това е хищническа вселена и ние сме като пилета. Летачите систематично ядат съзнанието ни, те живеят от това. Симбиозно те ни отнемат съзнанието и ни дават вярвания.

Това беше много пагубна концепция за мен. Аз не мога да повторя какво дон Хуан ми каза за това, защото ще ви засегна. [тълпата го убеждава да им каже] ‘Човек, бидейки такъв възхитителен творец и инжинер не може да е толкова тъп, че да измисли папата. Смяташ ли, че той би могъл да е толкова глупав за да създаде бог от девица? С прецизното си съзнание, смяташ ли, че той сам би бил обзет от идеите за вагини и девичество? Как е възможно? Та ние не сме толкова тъпи.’”

“Това е ужасяваща мисъл. Как мога аз да й се противопоставя? Ние сме посяти със противоречиви вярвания, които не дават нищо за нашият живот или смърт. Дон Хуан каза, ‘Мислил ли си за вървежа в рая? В рая ти не можеш да бързаш.

Трябва да вървиш бавно, поставяйки единия крак пред другия. [той демонстрира]. И никакъв шум. Бог не обича какъвто и да е шум. ‘. Той също каза, ‘Най лошото е, осъзнаваш ли, че раят е голям Еврейски магазин? Бог стои зад кулисите. Има двама сина -- единият се грижи за книгите, докато другият е навън да проси. Първият е Св. Петър, вторият -- Луцифер.’”

“При тези псевдо-симбиозни взаимоотношения летачите прибират най-доброто а ни оставят боклука. Колко вярно. Колко опустошително. Аз давам лекции в Мексико, където мексиканците са много странни. Очарователни но странни.Те имат тази безкрайна история за ‘Кастанеда идва, той е вампир; той идва да ни изсмуче до капка; той се подмладява а ние остарявяме.’

Вие остарявате защото сте тъпи! Огромният интерес на чародеите е да надскочат тези енергийни граници, които така тотално ни дефинират и не ни позволяват каквото и да е движение на енергия. Когато този ден говорих на групата на испански аз се почувствах отпаднал. Това не беше понеже те са взимали енергия. Ако аз не се занимавам с глупости, които отнемат 99% от енергията ми, тогава аз ще имам повече енергия. Как може Кастанеда да отнеме тяхната енергия говорейки им?”

КАКВО ИМА ТАМ ЗА МЕН?

Един човек попита, “Какво казват чародейците относно раждането?” Карлост Кастанеда отговори, “Биологичното ни задължение е да се размножаваме. Това, което те казват е, че е време да се превърне това биологично задължение за размножаване в нещо също толкова мощно - задължението да еволюираме. По някакъв начин ние биваме възпирани като нация.

Дон Хуан казва да изследваме социалния ред. Той казва, че ако социалният ред не се интересува повече от защитата ни като раса, нещо има, което не е наред с него. Гледайте диващините, които той ни кара да правим. Е, какъв вид ‘ред’ е това? Ние сме обзети с нашият инвентар - “Какво има там за мен?” От съзнание до глезените идва идеята да ‘придобиваме’, та събираме неща, които са безсмислени. Законът - законът не е лош. Летачите са законът и те ни го подават.”

ЗА ЛЕТАЧИТЕ И СЪНУВАНЕТО

Сънното внимание е още един източник на дисциплина, който ни прави неядивни за летачите. Веднъж прекрачил вратата на клопката, нещо идва да те вземе или в друга обвивка на лука или във вселената-близнак на неорганичните същества. Ти контролираш посоката в която отиваш, чрез гласово изказване на намерението ти - всъщност давайки заповед, подобно на “Вземи ме в твоя свят”.

Единственото нещо, което те слушат е директна заповед, апели, хленчене или благодушно отношение не вършат работа. Ти не им нареждаш арогантно, но по строг, могъщ и убеждаващ начин. (“Ако си добре възпитан можеш да кажеш “моля” или “благодаря”, се шегуваше той, “но това е по ваш вкус”.)

ЗА ЛЕТАЧИТЕ И НЕОРГАНИЧНИТЕ

Неорганичните изглежда също са консумирани от летачите (Дон Хуан казваше, че има летачи, които прекрачват през всички граници на възприятието) и те искат да присъединят ниската си скорост към нашата по-висока. Гласът отвел веднъж Кастанеда в света на Неорганичните и му казал, че е населен от три вида - тези, които са като трептящи свещи, кръгли и камбаноообразни.

Гласът му казал също, че има още три вида, които не може да му покаже, докато не даде думата си, че ще остане. “Всички мъже-сънувачи [включително и дон Хуан] споделят същата опитност.

Летачите или Скачачите са също неорганични, които се хранят от всички органични същества. Въпреки, че чародейците са били неспособни да разграничат и съзрат детайли по сияйните яйца на органичните не-хора, съновния глас е отговорил “да” на въпроса дали летачите паразитират и върху животни и други органични същества от нашия свят.

ЛЕТАЧИТЕ И ОРЕЛА

Човек попита относно връзката между Орела и Летачите. Кастанеда каза, че дон Хуан не е знаел, когато той попитал същият въпрос.

СНИМКАТА НА ЛЕТАЧА

“Тони, последовател на тибетския будизъм, който направи снимката на летача при пирамидите, ще бъде с нас следващата неделя. Той е от хората любимци. Има тези големи очи, които шарят наоколо. Той е и добър преводач, също.” Някой попита как Тони е направил снимката. Там са били 90’000 мексикански католически будисти начело с Далай Лама. Тони е “също духовен”.

Викат му “Тони Лама”. Той е организатор на събитието и също така автор на множеството фотографии, които е направил една след друга, като изстрели. На една от тях е тази резка, която той увеличил. После я занесъл на Карол Тигс. След като го показала на Кастанеда те приели това за поличба, че е дошло време да се говори за летачите. Дон Хуан го е предупредил никога да не говори за тях или “те със сигурност ще те изгорят”.

АРЖЕНТИНА

Аржентина е домът на летачите. Нещо свързано с наклона на Земята или южният полюс или нещо концентрирано там. Това е много егоистично място.

“ПРАВИ НЕЩО САТАНИНСКО ВСЕКИ ДЕН” - Нитчше

Към 8:30 след обяд снимката на летача беше прожектирана на екран от страна на главната сцена. Кастанеда обясни, че летачите били големи като сгради.

В отговор на серия от въпроси, той отговори, че летачите обичат мрака; те предпочитат мъже, правейки възможно на жените да съхранят осъзнаването си; че всички ние знаем [на определено ниво], че те са там; и да, определено е възможно да го почувстваш [близането] - усещането е, като да бъдеш близан.

Той говори относно израза на Нитчше “Прави нещо сатанинско всеки ден” и коментира колко егоистични и ненормални са повечето философи.

ЗА ДИСЦИПЛИНАТА

“Някой ме попита снощи за това каква дисциплина се изисква за отблъсне летачите. Това е, което ви учих досега. Тенсегрити. Правете просто Тенсегрити и се самодисциплинирайте, докато осъзнаването ви нарастне. Тогава ще видите енергията. Летачите все още ще ви ядат, когато увеличите осъзнаването си. Те ще ви ядат дори повече, но вие ще имате повече ресурси.”

ПОВЕЧЕ ЗА СНИМКАТА НА ЛЕТАЧА

Екрана най-накрая е готов и Кили показва отново снимката на летача. Първо те изчакаха, докато някой коментираше. Нией най-накрая взе думата и започна да обяснява какво е това на екрана, после Кастанеда се присъедини. Той каза, че чародейците виждат летачите когато започнат да виждат енергията, така както тя се движи. Снимката може да е просто резултат на прашно петно върху лещите на фотоапарата, но е много интересно, че е на вид точно така, както чародейците виждат летачите.

Между Тула и Мексико сити има планина. Чародейците са наблюдавали как летачите правят три скока от планината до пирамидите и до църквата. После те правели три скока за да се върнат при планината, и четвърти в безкрайността. Има такъв пас [паси - пас] наречен “Три скока в Безкрайността”. Кастанеда бързо демонстрира как това се извършва като се изтласква дъха пред тялото с една ръка движеща се нагоре пред тялото три пъти. Четвъртото движение (или имитирания скок) на ръката пред тялото го отвежда в безкрайността.

Кастанеда каза, че на следващата фланелка ще пише “Нека осъзнаването ти расте с Тенсегрити”. Той реши, че това е добро и той заслужава изнънредно възнаграждение. Карлос каза “Давам ви думата си, когато видя осъзнаването ви да се издигне над нивото на пръстите на краката ще извикам”. [Той се майтапеше, как би бил толкова развълнуван, когато види осъзнаването ни да пораства, че ще бъде откаран от санитари докато той несвързано повтаря “Те се издигат от техните пръсти”]

Дон Хуан казва, че летачите идвад през “морето на осъзнаването”. [Карлос изимитира себе си питайки дон Хуан с хленчещ глас “Какво е море на осъзнаването”. “Как мога да повярвам в това море?”] Кастанеда каза, че би дал всичко да бъде като дон Хуан. “Аз бих бил един малък дон Хуан”, каза той, “ако това беше възможно.”

В отговор на въпрос Кастанеда каза, че летачите не знаят какво мислим ние, също както ние нямаме представа какво мислят кокошките. И ако една неподчиняваща се кокошка избяга”, Кастанеда каза, “Аз няма да се занимавам да я преследвам. Имам си предостатъчно.”

Човек попита, дали летачите имат настроеният или лице. Кастанеда каза, “Не, те са много абстрактни”. Той посочи към изпъкналия стомах на летача на екрана и се пошегува, че е “натъпкал търбуха”. После се пошегува, че мястото където сочеше, долната част на предполагаемия стомах може да е сърцето.

Някой попита дали летачите обичат емоции. “Да, те обожават проблемите, особенно големи лични проблеми”. Той ни даде пример за някой, който се измъчва дали другите му обръщат внимание. Единствената противоотрова против нашата атрактивност за Летачите е дисциплината.

Друг човек попита дали виждането на летачи или енергия е просто друг начин на категоризация на възприятията, които други, в други дисциплини, виждат като аура или НЛО. Кастанеда отговори, че тези други категории са “тълкувания” - “Има само един начин на виждане, така както има и един начин на ходене - с двата ни крака.” Той обясни, че чародейците виждат с целите си тела.

Виждането на енергията, така, както тя протича във вселената, е специфична способност на човешкото тяло. Ние всички можем да виждаме потокът от енергия, без интерпретация, но самоблокираме това възприятие. Като пример за това какво възприемаме, той посочи феноменологията, а разнищването нарече “неистова класификация”.

“Как създаваме в съзнанието си стая? Оттам ние създаваме сграда, после град, после страна, после вселена.” Аутистът [човек страдащ от аутуизъм] не прави това. Те “засядат” на пукнатинка на пода - нищо не може да ги спре от потапянето в детайлите. Те не създават тълкуванията, които ние правим.

ЗА ЗНАНИЕТО, ВЪЗПРИЯТИЕТО И СИСТЕМАТА НА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Кастанеда имал учител, който смятал за негова ръководна сила. Дон Хуан му казал да го наблюдава. Човекът бил в крак с най-съвременното мислене и говорел за практика и практически действия. Дон Хуан попитал Кастанеда, дали нещо от това, което [учителя] говорел в класната стая оказвало влияние върху живота му извън класната стая. Кастанеда осъзнал че не, освен лекциите, човекът бил като всички останали. “За разлика от това, дон Хуан беше повлиян от всичко, което откриваше. Той беше истински прагматист, истински учен. Той навигираше в неизвестността.”

Как чародейците са открили значението на вижданата от тях енергия, така, както тя протича през вселената, ние не знаем. Вероятно е отнело векове. Те са можели да спрат интерпретацията; не са мислили предварително, че това, което виждат им е познато. Ние в нашата култура сме се научили да конструираме блокове от интерпретация - стол, маса, дървета.

“Стая” е интерпретацията, когато влезем в закрито пространство, и освен ако нещо липсва досадно, като покрив или друго, ние убедено си мислим, че знаем къде сме. Кастанеда трябваше да признае, че дон Хуан беше прав. Изкуството на чародейците, според дон Хуан, е да достигнат до умишлено спиране на интерпретационната система за да видят “суровата” енергия, така както тя протича.

Subject: Flyers, To: ixtlan@mystery.com, Date: 27 Sep 1996

Летачите са като огромни неорганични алигатори, които поглъщат човешкото съзнание до нивото на пръстите на краката. Те държат човешките същества като енергийна пилешка супа, като се наслаждават на мекото мъхесто съзнание за тяхна храна. Човешкото съзнание е като посев за тях. Системата ни на вярвания е тяхно дело а поддържането ни в ниско енергийно ниво гарантира никога да не видим изход от затрудненото ни положение. Ние не сме повече навигатори заради тях.

Според Нагуала, Летачите са отговорни за ужасяващата “инсталация”, също наричана летачески ум. Те са огромни, сенчести, плоски, отвратителни гадове с лице на алигатор, които искат да са сигурни, че ти ще си останеш мек и вкусен, така че те да могат да продължат да те пасат надолу до пръстите на краката до деня в който умреш. Те изяждат светлината на съзнанието ти, блясъка, който обгръща енергийното ти тяло. Изяждат го до пръстите, така че нищо не остава освен себе-отразяване. Аз Аз Аз!

Но чрез желязна дисциплина, чрез живот в пътя на Война, съзнанието става по-твърдо, по-безвкусно за летача и евентуално, ако не се предадеш като войн, те ще спрат да те ядат. Ти ставаш безвкусен като храна!

Ставаш отвратително кисел на вкус, което, доколкото ни е известно е добре. Умът на летача е друг въпрос, който наистина трябва да бъде обсъден в отделен семинар. (Ahaneim dec. 95) Нагуала описа умът на Летача като петият взвод, след като ни каза истинска история за това как малка армия превзела голям град с помоща на таен взвод от войници. (Ще я кажа на кратко, много съм уморен след цяла нощ път)

Имало в онези времена един голям град с велик крал (или нещо подобно) и там имало малка армия отвън с голям военачалник, който се приготвил да превземе града. Той разположил четири взвода войини пред стените на града, а великият крал казал, “Ха! Той си въобразява, че може да превземе голям град като този с такава малка армия!??”

Ала виждате ли, великият пълководец ПРЕВЗЕЛ града, понеже притежавал тайно оръжие: имал пети взвод. Той тайно бил разгърнал петият взвод от войници в града. Тези саботьори и убийци отдавна живеели и работели в кралския град, неподозирани от никого.

В този момент Карлос, в Anaheim, посочи показателно с пръст и каза думите: “Умът: петият взвод! Тайно имплантиран в нас от летачите за да ни саботира, да осуетява нашето пътуване в безкрайността; да ни прави пълни идиоти. Ние не сме повече навигатори. Ние сме попаднали в ноктите на летачите като плячка.” Той продължи, както обинкновено прави, разказвайки ни всичко относно сложността на летаческото съзнание.

Каза ни как то сключва хватка в областта около главата с пипала, като октопод и как има чуждоземна енергия за разлика от останалите центрове на тялото. Така се познава, че това е външно присадена инсталация. Енергията му се движи напред-назад хоризонтално. Бонг-бонг, бонг-бонг. Той направи движение с глава открай докрай описвайки монотонноста на възнанието, впиващо се в енергията ни.

Интервю на списание Kindred Spirit с Карлос Кастанеда.

Въпрос:

Дон Хуан описва света като хищнически в същината си, което в разногласие с, вероятно, всички останали мистични, шаманистки и езотерични традиции. Как ще ни обясните това?

Отговор:

В традицията на чародейците, към които дон Хуан принадлежи, се приема, че вселената ни е хищническа по природа. За чародейците това не е въпрос на спекулации или на метафоргични предположения - те го знаят като факт. През вековете те са описали състоянието на човека, което е едно от най-суровите, което познаваме. Колкото повече време минава, толкова повече описанието придобива твърда почва.

Чародейците казват, че както ние държим кокошки, (gallinas на испански), в кокошарник (gallinero), някакви същества, които идват от вселена на съзнанието ни държат в човечарници. Чародейците се шегуват, че тези същества, които те наричат летачи или voladores ни държат нас, човешките същества, или seres humanos вкарани в humaneros.

Летачите на чародейската традиция са черни сенки, които ние понякога усещаме и обясняваме винаги като боклук в ретината. Чародейците знаят като факт, чрез възможността си да възприемат енергията директно, че тези сенки са хищни и те ни поддържат живи за да се хранят с осъзнаването ни.

Те казват, че нашето съзнание е като сияйна обвивка около цялото поле от енергия, което им се явява като светеща топка. За тях, тази сияйна обвивка е като целофаново покритие, което би правело светещата топка още по-лъскава, ако не беше фактът, че тя е изядена до пръстите на краката ни.

Описанието, което чародейците ни дават е много смущаващо за нас. Те казват, че единствената лъскава обвивка от осъзнаване непокътната от летачите е тази на себе-отразяването. При това положение, единственото, което ни остава е съзнанието за АЗ, СЕБЕ СИ и МЕН. В личният ни живот сме укрепили виждането, че единствената сила, останала от прекия свят, който ни заобикаля, е силата на себезначимостта, която идва прикрита под формата на любезност, вежливост, и т.н.

Начинът на чародейците, разбира се, е този на пълно отхвърляне: ние е не желаем да приемем, че сме същества отглеждани за храна. В този смисъл, разбира се, чародейската традиция е в пълно разногласие с всички видове духовни традиции.

Чародейците казват, и вярвайте ми не с цинизъм, че всеки идеал, който имаме във вид на духовни традиции, религии и пр. е устройство измислено от летачите за да ни държи приспани. Представете си безпокойството при разледване, претегляне и размишление върху тази идея.

Въпрос:

Какво е “скок за свобода” и какво е “смърт” за хората, които не са направили този “скок”?

Отговор:

Ние знаем че скокът към свобода е еквивалент на развитие по преднамерен начин. За чародейците истинската причина за живота ни, освен да бъдем ядени от летачите, е да отклоним нападатели ни за да позволим на осъзнаването ни да порастне до пълният си капацитет. Извършването на тази задача е преднамерена крачка напред, която чародейците наричат скок към свобода. Ние не сме достигнали това състояние така че наистина не знаем какво точно означава това.

По върпосът ви какво е смъртта за хората, чародейците отговарят просто, че хора, които не дават възможност на осъзнаването си да се възстанови биват изядени от летачите.

Кастанеда с години е говорил по тази тема и дори я докосва в новата си книга “Магически паси”.

През 1996 г. Cleargreen издава кратка книжка от 50 страници наречена “Мълчаливото Познание”. Ето извадка от нея:

“Чародейските магически паси са магически, защото чрез практикуването им тялото осъзнава, че всичко, вместо да е непроменлив наниз от сходства, е течение, поток. И ако всичко във вселената е течение, то това течение може да бъде спряно. Може да му се постави бент, който да спре или отклони потока.

Думите на дон Хуан извикваха необичакни реакции в мен. Чувствах се странно уязвен, но посегателството не беше върху личността ми; по-скоро това беше заплаха за нещо, което ми е било натрапено. Имах това ясно усещане още от първата ни среща, че дон Хуан умишлено дразнеше нещо, която сякаш беше част мен но всъщност не беше.

Аз бях крайно объркан дотолкова, че след няколко мига на разкъсван от това противоречие аз се чух да говоря без намесата на собствената ми воля: “Но дон Хуан, да не искаш да кажеш, че всеки път когато пукаш кокалите си [извъшване на магически паси] или всеки път, когато се опитвам да те имитирам, аз всъщност променям нещо в себе си?”

“АХА, сега нещо в тебе, което не си ти, е наистина сърдито”, каза дон Хуан смеейки се.

Имал съм и други моменти на силни вътрешни противоречия. Нещо в мен беше много сърдито и въпреки всичко това не бих могъл да бъда аз.

“... За да отговоря на въпроса дали съзнанието се използва за отвратително сборище трябва първо да ви кажа истината, че всеки път когато извършваме магически паси ние наистина променяме основните структури на нашето същество. Ние поставяме преграда на потока, който сме научени да приемаме за непроменлив наниз от неща”.

С колеблив глас, който сякаш не беше мой, аз попитах дон Хуан да ми даде пример за поставяне на преграда на потока, за който той говори. Казах му, че искам да го визуализирам в съзнанието си.

“В съзнанието ти? Да вземеш да се научиш да наричаш нещата с техните имена. Това, което наричаш твое съзнание не е твоето съзнание. Чародейците са убедени, че умът ни е е чужд елемент който е поставен във всеки от нас. Приеми го, без по-нататъшни обяснения за сега относно кой и как го е сложил в нас.

[тук следва история за това как дон Хуан не приема споразумения, които не е направил]

... На определено ниво аз отхвърлях с цялата си сила небивалиците, които дон Хуан изказваше; но на друго ниво не можех да не забележа колко точни бяха забележките му. Дон Хуан беше стар и при все това въобще не беше стар. Той беше с векове по-млад отколкото аз бях. Той беше освободен от обременяващи мисли и модели на навици. Той скиташе по собствена воля в невероятни светове. Беше свободен, докато аз бях в плен на тежки навици и заучено поведение, с дребнави и незначителни грижи за себе си, които на моменти, за първи път усещах, не бяха дори и мои.

“... Магическите паси са резултат от състоянието на не-съзнание. Или по-точно състояние след изключване на съзнанието. За да могат да сънуват, практикуващите трябва да използват толкова огромна дисциплина върху себе си, че резултата да е пропъждане на съзнанието”.

“Какво е това, дон Хуан, което наричаш пропъждане на съзнанието?”

“Големият трик на чародейците от древните времена бил да обременят съзнанието с дисциплина. Открили, че ако претоварят съзнанието си с внимание, особено този вид внимание, който те наричат сънно внимание, умът избягва, давайки с това на всеки практикуващ маневрата, пълната убеденост в чуждия произход на нашия ум.”

Аз бях истински развълнуван. Исках да знам повече, но странно усещане в мен крещеше да спра. Загатваше за мрачни последствия и възмездие, нещо като гняв Божий връхлитащ върху мен заради намесата в нещо завоалирано от самият него.

Извърших върховни усилия за да позволя на любопитството ми да победи. “Какво имаш в пред вид? Какво, какво, какво имаш в пред вид под претоварване съзнанието на летача?”, чух се да казвам.

“Дисциплината претоварва съзнанието”, каза той, “но под дисциплина не разбирам суров ред. Чародейците разбират дисциплина като възможността да се изправим със спокойствие пред неблагоприятните условия, които не са включени в очакванията ни. За тях дисциплината е волеви акт, който им дава възможност да приемат всичко, което се изпречва на пътя им без съжаление или очаквания.

За чародейците дисциплината е изкуство: изкуството да се изправят пред безкрайността без да трепнат, не защото са изпълнени с издържливост а защото са изпълнени със страхопочитание. И така да обобщя - дисциплината е изкуството да чувстваш страхопочитание. С тяхната дисциплина чародейците побеждават ума си: чуждата инсталация.”

В “Магически Паси” четем:

“Шестия център намиращ се на върха на темето беше описван от дон Хуан като нещо повече от аномалия с която той не желаеше да си има работа. Описваше я като нещо притежаващо не кръгов енергиен вихър, както останалите, но махалообразен, движение напред-назад, също като биенето на сърце.

“Защо енергията на този център е толкова различна, дон Хуан?” го попитах.

“Шестият енергиен център”, каза той, “не принадлежи съвсем на човека. Виждаш ли, ние човешките същества сме под обсада ако мога така да се изразя. Този център е бил превзет от нашественик, невидим хищник. И единственият начин да изтощим хищника е чрез укрепване на всички останали центрове.”

“Не е ли параноя усещането че сме под обсада, дон Хуан?” попитах.

“Е, за тебе може би да, но определено не за мен”, отвърна той. “Аз виждам енергията и това, което виждам е, че енергията над върха на темето не се движи както енергията на останалите центрове. Това е движение напред-назад, доста странно и твърде чуждо. Също така виждам, че при чародеец, който е успял да преодолее ума, движението на този център става точно като това на всички останали.”

Чародейците не “мислят”. Те знаят.

Директното познание заобикала съзнанието на летача.

The Flyer Octopus

На последния семинар се разбра, че летачите са инсталирани на върха на главата; там съществува вихър, който обаче не е всъщност вихър, по-скоро има движение напред-назад, по-бързо от биенето на сърцето ни. Това е център, който не е наш.

Също на този семинар научихме, че летача е там, подобно на октопод, с хиляди пипала които се спускат надолу по тялото и с които извлича енергията ни.

Пипалата на този октопод не могат просто да бъдат премахнати едно по едно, тъй като други ще “порастнат” заменяйки просто “отрязаните”.

На същия този семинар един от енргийните тракери беше внучката на Карлос. Тя е 11 годишна и стоеше там на сцената с останалите тракери през цялото време. Не си взимаше почивки, както може да се очаква от някой на нейната възраст; държеше се винаги професионално, като голям човек и докато останалите енергийни тракери отиваха спокойно до местата си, понякога придружени от хората на Cleargreen, Карола “изхвърчаше” към мястото си на сцената изпълнена с енергия.

Един път едва не се сблъска с мен! (не е много трудно, аз съм като буца) Работата е в това, че както чух, Карола е почти приключила с летачите; имала само едно или две пипала останали на нея. А и самата тя се опитва физически, “енергетически” да ги премахне от себе си но с ограничен успех (тя ги нарича “демони”). Някой би казал, че това е “детето” все още в нея, шегобиеца.

Имам един приятел, който току що пристигнал от семинара, ми се обади същия ден. Той е много разтревожен за нещо, случило се с него. Снощи, докато използвал неговия leather paperweight (това беше раздадено на семинара като помощно средство за постигане на вътрешно мълчание) както притискал точките на гърдите и под коляното изпитал “нещо на върха на главата ми”, и че когато притиска тези точки, той всъщност “отрязва” потока на летаческите мисли! Сякаш спира снабдяването им с кръв или нещо такова.

Сега, той не говори за това повече. Минал е нещо като бариера от която няма завръщане, но тази опитност го е разтърсила дълбоко. Той има предишен опит с Йога и когато масажирал тези точки вярвал че това може да доведе до просветление или нещо такова.

Но когато това се случило осъзнаването на летача стоящ на главата му го накарало да изкочи от леглото и не мисля, че е спал до сутринта и дори не е стоял в същата стая. Той беше толкова развълнуван, че не се съмнявам в автентичността на изживявамето му. И сега той е толкова ужасен, че ми се обади с надежда да го убедя че си въобразява глупости, че това е само игра на въображението му. Той също е разколебан и чувства [по-скоро “мисли”] че не бива да прави това повече.

Той ме помоли да публикувам случката му и да питам дали някой е имал подобно “октоподно” усещане, стоящо на върха на главата му с пипала слизащи надолу през тялото до тези центрове на енергия; и чрез притискане на тези центрове човек наистина прекъсва мисловния поток на летача (така създавайки вътрешен покой, “запушвайки” вътрешния диалог направо от източника)

И така, пишете ми, ако някой е изпитал подобно усещане.

Това са откъси от записките на участниците в Уестуудския семинар VaderVW взети от архивите на Икстлан.

Уестуудския семинар.

КК говореше за разликите между жените и мъжете . Жените притежават права линия енергия , която минава от гърба към долния център, който е в матката. Мъжете за разлика от жените имат странна по форма крива линия от енергия, свързана с тяхната уязвимост. Виждащите констатират, че и при жените и при мъжете тази черта на енергията е повредена.

Тя е накъсана или на парчета. При жените този разрив е постоянен и е около осем дюйма широк. Беше подчертано, че във всички жени, без значение къде живеят -- в САЩ, Русия, Япония или на Южния полюс -- у всички тях има този проблем -- накъсана лента на енергията. И при мъжете може да се наблюдава същото.

В следващата лекция КК ни говори за летачите, същностите, които поглъщат нашата светимост на осъзнаването и тези разриви в енергията бяха обяснени по-подробно.

Карлос каза, че тези повреди имат всеобщ характер поради маневрите на летачите. Веднъж някой го попитал дали живее в безбрачие и отговорът бил да. Той още каза, че повечето от нас са просто мастурбатори; повредите в лентата на енергията не ни дават възможност да изпитаме истински оргазъм, като проблясък от енергия.

Той подчерта, че летачите правят с нас същото, което правим ние с домашните си животни. Кастрираме ги, връзваме ги, за да не могат да излязат от двора ни, и са длъжни да ни обичат. Те са под наш контрол, докато не умрат. Тези пукнатини в енергията ни са един от способите на летачите да ни държат в своя власт. Резултат от това е ниската енергия и фригидността при мъже и жени.

Хората придават голямо значение на АЗ-а в действията си. Това е защото сиянието на осъзнаването, която трябва да покрива цялото наше “светещо яйце”, достига едва нивото на петите ни. В тази зона се намира запаса от сияйност на осъзнаването, там и възниква нашето себеотразяване.

Всички ние имаме ужасната склонност да “търсим любов”. Ние продаваме себе си Ако някой ни каже ”Аз те обичам“ то ние сме готови да се отдадем изцяло. (Някой каза, че е много тъжно, че с Карлос завършва приемствената линия.)

Тайша спомена Глобус и Фебиус, двамата съюзници или неорганичните същества които са се присъединили към нейното съзнание. Тя каза, че те са безупречни и че за тях нашия свят е неизвестен. Тайша описа три начина за влизане и излизане от паралелните светове. Те приличат на нашия, само че са неорганични, по-бавни, безкрайно по-стари от нашия, и също като него наподобяват слоеве на луковица.

Трите начина са - сънуването /това е естествения начин/, вътрешната тишина и използването на пролуките между световете. Тях ги има на много места като входове в друти светове. Ако някой се окаже в положение да мине през такава пуктатина най-важното е да запази своята трезвост. Някой може да избере да се огледа наоколо или просто да остане на място. Воините не полудяват те просто се абстрахират от своето АЗ.

Третия път за влизане в тези светове е вътрешната тишина. Тя говори за чернотата, която възниква в момента, в който човек достигне своя праг на вътрешна тишина, който може да трае от 10 мин. до 1 час.

Карол Тигс подчерта, че теглото на нашите умове, извън зависимостта от нашето мнение, са достатъчно еднакви. Тя също описа летачите, които ядат нашето осъзнаване. По-вярно е да се наричат скачачи тъй като се предвижват чрез скокове. Тяхното осъзнаване е толкова тежко, че тежи в нас като олово. Летачите ни държат в “човечарници” ("Humaneros") така както ние държим пилетата в кокошарници.

Тези човечарници са нашите градове. Странно е да се мисли, че съществувнето на тези същества е “такава глупост”. Още по-странно изглежда това как по тайнствен начин ние погрешно се вкопчваме в нашата вяра в Бог, Богове и грехове, които нямат никакво отношение към нашия живот и благополучие.

Летачите са ни дали ум. Карол каза, че ние имитирайки ги сме създали ужасна съдба на нашите домашни животни. Кастрираме ги, фиксирамеги, поради което те даже не се опитват да ни напуснат.

Тя каза, че древните са знаели това и че ДХ ги е ненавиждал заради това, че те като че ли те са се продали за да не ги ядат. Те са били носители на това знание и са го използвали за усилване на своята лична сила и власт.

Снимката на летача беше знакът, който ги накара да започнат да говорят за тях. Карол подобно на евтин екшън разпитвала КК: Кои са те и какво искат от нас? Самите ученици дълго време са били скептично настроени към съществуването им и нищо не са предприемали, но когато в крайна сметка ги “видели” останали ужасени.

Те преминават през нас. Маговете открили следното -- летачите не обичат озъзнаването, постигнато чрез дисциплина Магическите паси създават именно такова осъзнаване. Това също се постига чрез прегледа на живота и вътрешната тишина. Възможно е човечеството да успее да се върне в своето естествено състояние, състояние на “светещо яйце”, ”пашкул” и да се изтръгне от космическите паразити.

МЕКСИКО - семинар от 1996 г.

Дон Хуан казваше на КК, че колкото е по-нисък човек на ръст толкова повече в него е егоманията. Дон Хуан много ценеше КК и му казваше - “Всеки път, когато дойдеш тук ми се повръща. Всеки път ми се налага да търся нови модели на поведение. Ти не можеш да настояваш и да си нетърпелив. Нещата, които са длъжни да се случат, ще се случат, ако насилваш събитията то нищо няма да се случи.” Дон Хуан/ДХ/ съветваше мен и своите ученици да се откажат да се фотографират и от публичните изяви, защото нямат достатъчно енергия и това ще ги изтощи.

— Какво искаш от живота? - питаха Карлос. Той им отговаряше:

— Не зная. Нужна ми е любов. /КК разказваше ,че дълго време му се присмивали- когато го виждали да идва казвали “Вижте човека, който търси любов!”

ДХ ми казваше -- ти говориш в синтактически линии, а аз му отговарях, че искам да сложа край на хегемонията на гринго/белите/. Той ме погледна и каза - Защо не спреш да пушиш?

Карол Тигс връщайки се, наруши няколко правила и сега вече не сме свързани със света на ДХ. Всичко, което имаше значение за него беше продължението на неговата линия, той не беше учител и изведнъж разбрах, че аз не съм като него.

Магическите движения- това е свързваща сила.

“Вие всички правите многочислени магически паси за да узнаете възможно ли е за всеки от нас да се доближи до този конгломерат.”

Той нищо не знаеше за количеството свои последователи.

Белия дом във Вашигтон - това е общата сума от намеренията на нашата цивилизация. Той съществува благодарение намерението на маса хора. Призовавайте намерението - това е сила, която съществува и осъзнава себе си. Идеята на ДХ се състои в това, че в крайна сметка сме длъжни да осъзнаваме това, което правим.

Някой зададе въпрос за сънуването.

Отначало се избавете от собственото АЗ. Сънуването е невъзможно докато личното АЗ не е напълно отстранено. Да сънуваш значи да гледаш в безкрайността, бъдейки микроб.

КК казваше, че не можем да сънуваме, защото нямаме достатъчно сила. Всичко, което имаме това са егоманиакалните пътешествия.

Човек сънува ако вътре в него няма нищо - нито желания, нито злост, нито даже радост. Това е най-подходящото състояние. Сънуването - това е разрив в системата на интерпретация.

ДХ му казвал - Не си струва да се караш с околните ПОТАКАЙ ИМ

Говори им невероятни неща, например “Ти си почти Бог!” КК веднъж казал това на своя началник и онзи едва не се задавил. Не е нужно да се скъпиш на усилия, ласкай ги.

Защо да се ядосваш на околните, истинското поле на битката е на хоризонта. Ако това е моя единствен живот, то защо да го пропилявам напразно?

***

Въпроси:

НЛО свързани ли са с магията, със съюзниците ?

КК: Не зная. Забравете за НЛО.

Някой пита за мескалито.

КК: Да вземете книгите на този Карлос Кастанеда и да ги изгорите! Някой или нещо ме премести в свят,в който където животът е стереоскопичен, ние виждаме всичко линейно 15% от това което става. Аз попаднах в свят с 360 градуса обхват.

Длъжни ли сме да практикуваме това, което Вие ни показвате в някакви си диви места и планини?

КК: Не ви е нужно някакво специално място. Всичко което ми показа ДХ го практикувам в града. Цялото наше осъзнаване представлява светеща линия с ширина на палец и това е всичко. Цялото наше осъзнаване се изяжда от летачите, остава ни само този неголям слой.

Целия свят е зациклил на АЗ, АЗ, АЗ. Чародейците обясняват, че летачите приличат на сенки. Осъзнаването е подобно на дърво, ако не го подрязваш то расте. Именно летачите го подрязват, до ширината на палец. Това е всичко ,което ни е оставено, ако те изядат малко повече ние сме мъртви.

Един от посетителите на семинара разказа, че е видял летачи. КК му каза, че е талантлив, но в магията не е нужен талант, а дисциплина. Това, че ни ядат съвсем не е шега - това е много сериозно. Летачите не обичат дисциплина. Ако три дни не ни ядат, то ние вече можем да виждаме!!! Маневрите им са ни превърнали от изобретатели във вярващи. Дали са ни ум. Но той не ни принадлежи.

***

Питах ДХ: А какво ще стане ако умът изчезне?

ДХ: Ще се появи друго ниво - знание без мислене.

Но как ще разбера, че две и две е четири?

ДХ : Ти не го разбираш, ти използваш процес. Изкуството на мага е в това да се освободи от разума. Ние зависим от милостта на тези същества - летачите. Те ни ядат както ние ядем пилета, отглеждаме ги, а после ги изяждаме. Умът ни заставя всичко да копцептуализираме. Умът е нещо инсталирано ни отвън, затова от магьосническите линии се изисквало да действат без особено мислене, затова трябва да изплашиш и прогониш своя ум!

Други линии? Има ги. Трябва да ги има.

Как да да назовавате намерението ? Intent intent intent!

Чародейците го казват като заклинание, команда, но команда, която същевременно е и учтива молба.

Ние използваме намерението без да го осъзнаваме. Ако вече знаем как да правим това то защо да не го използваме тотално? Помислете преди да кажете нещо. След два часа умът ще спре. Шаманът може да мисли и без интелект. Нищо, от това което той говори няма да се изгуби, аз се обръщам кам енергийните ви тела. ДХ считаше, че летачите атакуват първо жените, защото у тях има сила, друг мозък /матката/.

Ние стоим на земата не на своите крака, а на вярванията си и се страхваме от дисциплината. Именно умът ни кара да се страхуваме. Той ни говори , но това е ненаучно това е глупаво. Да! Нужно ви е да го отключите, опитайте се да го направите или погледнете на това, което искате да кажете преди да го кажете . Вашият ум ще се умори от това.

Най-лошото е, че четете книги, написани от летачи.

Какво се случва, когато умът се отключи? Мислите вървят направо. Човек не разсъждава Няма спекулативни мисли, нама просто никакви. А ако… Умът се превръща в нещо много функционално. Летачите са ни дали ума. Аз мислех, че умът - това е жизнения опит , но ДХ каза: Не.

Има субстрат - АЗ, в който се съдържа целия този жизнен опит … Няма способ да победиш или покориш летачите. Всичко, което може да направи пилето е да избяга. Да изскочи от клетката.

Как да спрем разума ?

Дайте му ритник. Трябва да го спираш секунда по секунда 1,2,8,20 и т.н. Колко бързо умът се уморява? Не можем да знаем. Аз не се готвя да говоря това, което говоря, аз не мисля. Аз ви говоря от 35 години тишина.

Някои задаваха на КК дълги и несвойствени въпроси и той каза, че те идват право от летачите. А един даже се разсърди, че не получи отговор на сложния си въпрос, но ние най-добре разбрахме какво има в предвид КК.

КК: ДХ имаше време да ме учи, но ние нямаме. Казваше ми, че моето енергетично тяло е в Япония. Това е невероятно! На семинарите виждах хора, които можеха да привличат енергийни тела след като им показаха. Видях истински таланти!!!

От масата хора произтича импулс, благодарение на който се учи по-бързо. Знанието за летачите е било тайната на чародейците, но това че някой извън групата им направи снимка вече беше знак. От този момент започнах да говоря за тях. Летачите взимат нашето осъзнаване! Намерението - това е сила, а не възприятие, намерението - това сме ние!!! Ние сме вълшебниците на намерението. Защо да не станем тотални вълшебници?

Тенсегрити - това е отговорът. Сега се занимавайте с Тенсегрити, защото преминаваме към други неща, но не в интелектуалната сфера, първо трябва да настроим телата си. Оставете книгите на КК настрани, не правете Тенсегрити на вятъра, не всяко движение на въздуха е вятър. Някои от тях са същества. Земята също е живо същество.

Летачите ходят по земята, установяват се в ума от 10-12 г.възраст, а и по-рано ( някой попита как да защитим децата си от това) Не можете да ги защитите, но ако бащата съумее да се защити то и децата могат да последват примера му. Децата винаги се учат от чуждия пример.

ДХ не се интересуваше от лечителство. Според него е безполезно да се премахват симптомите на болестта. Него го интересуваха скоковете от пътека на пътека /има се предвид пътека на времето/, изменението на тялото, като по-този начин ставаше по-млад. Как се скача по тези пътеки? ДХ е скачал не по-малко от 11 пъти. Нагуала Хулиан е бил болен от туберколоза и заради това през цялото време е сменял тялото си. Вие не можете да дадете енергия.

Вие не можете да дадете намерение! Енергийното тяло е обвивка. Маговете са свръхпрагматични същества. За тях пространството и времето са конкретни същества.

Разказа за този семинар със задна дата е подобно на това да опишеш сън, но това оставя опит и впечатления - сила ,която ми е трудно да опиша. Семинара в Мескико беше подобен на този в Лонг бийч, на който основното беше Тенсегрити.

На участниците бяха показани 168 магически движения в процес на обучаване. Въпреки,че пасите бяха кратки тези три дни, наситени с движенията на толкова хора оставиха конкретното усещане за напредък. Участващите се отличаваха силно по стремежа си, повече от половината бяха тук за пръв път, но твърдото им намерение да учат Тенсегрити беше осезаемо.

Флоринда Донер-Грау приличаше на ледоразбивач. Тя говори два пъти по два часа и половина. За нас американците имаше превод със слушалки, тъй като семинара с редки изключения се водеше на испански. Присъствието на Флоринда беше “огнено”, тя говори допълнително за “Серията за матката” и представи трекерите на енергията и Еlements.

Тайша Аdелар говори накратко за идеите, представени в "The Warriors' Way - A Journal of applied Hermeneutics", написан от КК. Нейното изказване беше съсредоточено върху концепциите "намерения" и "намерености". Тайша внесе друго настроение, нейната сила като че ли смразяваше всичко наоколо , включително участниците , в новия движещ се свят.

Miles и Brandon, двама от Елементите, също говориха. Miles даде описание на това, какво означава "да вземеш решение" и ключевия момент в неговия живот, който го е насочил по Пътя на Воина. Brandon говорше относно различията между мъжете и жените, и особено за странната потребност на мъжете да изразходват енергия, поддържайки светещото тяло. Тази реч попадна в целта.

Един от основните моменти на Семинара беше в събота през нощта. Последния час от сесията беше за преподаване и изпълнение на два дълги паси, един от които се изпълнява от дясната страна, а другия от лявата. Те бяха показани стъпка по стъпка безмълвно, докато всички не започнаха тихо да ги изпълняват .

Тайша каза, че може да се използва влиянието на семинара, за да изменим света в себе си. И всичкото това време, след връщането от Мексико, аз чувствам някакво начало на процес на "разрушаване на света (deglossing)". В някои моменти обичайното тълкуване на света овладява моето поведение, и възприятието намалява. Да усещаш нещо подобно е наистина е необикновено!

С най-добри пожелания, Lance


You are here » Форум Кастанеда » Любопитно: материали за Кастанеда » Летачите (Los Voladores) Кои са те? Какво искат от нас?