Магическото време на Карлос Кастанеда, Конча Лабарта, 1995

Откакто Карлос Кастанеда се отправя във великото пътешествие на знанието, напътстван от незабравимия персонаж на име Хуан Матус, изминаха повече от тридесет години, но и днес стотици хиляди читатели по цял свят продължават да се наслаждават на разказите на антрополога, превърнал се в ученик на магьосник.

Възприемането и влиянието на неговото творчество от момента на излизането на първата му книга, както и неговите стъпки се оценяват като истински издателски феномен. Едни виждат в Кастанеда най-великия литературен и духовен гений на последните поколения, за други става дума за нов и революционен антропологически метод; едни вярват, че дон Хуан е абсолютно реална личност, други - че пред нас е интелектуално постижима художествена измислица. В стотици статии се пише за "феномена Кастанеда", който внася разединение в мненията на най-големите авторитети в съвременната антропология; множество книги и анализи, най-разнообразни интерпретации на съдържанието на неговите книги, апокрифни биографии и цяла вселена от слухове - Кастанеда е умрял, той е старче на почтена възраст, той никога не е съществувал, той е сложил край на живота си, изчезнал е, полудял е...

Чужд на всички тези полемики, чужд дори на тези, които имат наглостта да се представят за него или забогатяват, обявявайки се за негови ученици, писателят, превърнал се вече в магьосник, никога не отговаря на критическите изказвания. Никое от тях не е в състояние да му навреди. С изключение на много редките интервюта, които е давал през цялото това време, той, стриктно следвайки напътствията на дон Хуан, напълно изличава личната си история. Издига около себе си непристъпна стена от мъгла и се превръща - естествено без сам да претендира за това - в почти легендарна фигура. И все пак в редките си интервюта Кастанеда продължава да твърди, че той не е измислил дон Хуан, а сам е единствено "информатор, който дава сведения за много древни техники".

От всяко положение изчезването му от публичната сцена отговаря на добре обмислена стратегия - да достигне пълна свобода, за да може да прониква във всевъзможни светове, за да осъзнае предразсъдъците и да извлече максимума от възможностите на човешката природа; свобода от плена на описанията на реалността, каквото и да представляват те. "След запознанството с него - уверява преди девет години писателката Грасие-ла Корвалан - човек започва да вярва на книгите му." Новата му книга, "Изкуството на сънуването", току-що излязла в Испания, свидетелства, че Кастанеда е жив и все така се старае да вникне в същността на необятната тайна, която му завещава дон Хуан.

Има и други новини: две жени -Флоринда Донър-Грау ("Живот в сънуването") и Тайша Абелар ("Магическият преход"), които също се обучават при дон Хуан, нарушават своето инкогнито и разказват за своето ученичество в групата от магьосници, водена от Хуан Матус. Тяхната концепция - различна от свойствената за Кастанеда, но допълваща я, изцяло съвпада с нея в основните постулати: нашето възприемане на реалността се определя обикновено за цял живот от социален консенсус, но ние имаме възможност да проникнем в други светове, също толкова реални, както този, ако успеем да натрупаме достатъчно енергия за подобно начинание; има безкрайно много неща, на които ни предстои да ставаме свидетели -много повече от това, за което са ни казвали, че е възможно - ако приемем революционното предложение изцяло да променим личността си, което би разрушило затвърдената ни представа за това какво сме.

По-долу ще прочетете едно от малкото възможни интервюта с така изплъзваща се и многолика личност като Карлос Кастанеда (писателят все така не позволява да го фотографират и да го записват на магнетофон). Нашето намерение не е да се връщаме към старите полемики, а опит да проясним, доколкото е възможно, някои съмнения, най-общи за тези хора, за които книгите на Кастанеда са нещо основно в живота и които дори се опитват с голям или малък успех да прилагат на практика описваното от него. Между другото, именно в това интервю Карлос Кастанеда за първи път публично изказва категоричното си мнение за всички онези, които са "присвоили" неговото знание и сега водят курсове и семинари по "пътя на воина". Същевременно писателят ни дава нови сведения за сегашното си положение в качеството си на магьосник и нагуал, за своите стремежи, съмнения и опасения и дори за това какво е станало с неповторимия му учител и неговата група от "пътешественици в непознатото".

Някога учителят се представя в описанията на ученика като човек, който изцяло пребивава в магическото време и само понякога се "отбива" в обикновеното време. Възможно е тъкмо в това положение да се намира днес авторът, напускайки за миг своето магическо време, за да се опита да ни накара да разберем неописуемото и да ни покани на пътешествие в него. Кастанеда прави така, че думите на дон Хуан да говорят сами по себе си - ние ще направим същото с неговите собствени думи. И Кастанеда, който говори с нас днес, изглежда, се намира в края на пътя. По-нататък го чака тайната.

В: В своите книги вие обяснявате, че всеки нагуал придава нови особености на своята линия? Какви са тези нови особености във вашия случай? Има ли някаква разлика между вашия собствен път и цел и онова, което набелязва вашият учител дон Хуан?

О: Най-напред бих искал да обясня, че терминът "линия", макар и да го използвам доста често, не е съвсем точен. Всъщност в света на магьосниците като дон Хуан не съществува пряка приемствена линия, така както си я представяме - низходяща или възходяща. В този свят съществува само общност от хора, които имат една цел или интерес; участници, които практикуват системата от знания, която се стараеше да ни предаде дон Хуан. Човекът, който води или управлява такива практикуващи, е известен като "нагуал" - същество, чиято енергия му позволява да навлиза в недостъпни за всекидневното възприятие области. Приносът на всеки нов нагуал - това са личните черти, с помощта на които въздейства на практикуващите от своето време.

Моят личен принос се състои в академичния ми интерес към социалните науки; крайната цел на този интерес на западен човек е целият свят на магьосниците. В това и се различаваше пътят на дон Хуан от моя. Той не се интересуваше да концептуализира своето знание. Винаги когато настоявах за това, той ми обясняваше всичко с уникална точност и яснота, макар че нямаше никаква склонност към обяснения. Той казваше, че човек или си губи времето в интелектуалните джунгли, или действа. Аз съм по-друг. Аз искам да разбера процесите в магията на дон Хуан, но не интелектуално, а енергийно. Вярвам, че е възможно да се потопиш в енергийните "джунгли" на Вселената, без да трансформираш това в рационален процес.

В: С какво е свързано и какво означава за вас положението на нагуал?

В: Да бъда начело на редица практикуващи уроците на дон Хуан. На абстрактно ниво това е свързано с отговорността на новия нагуал за процеса на възприятие на всеки от практикуващите. Понеже всички те са се заели да следват дон Хуан, за да може нагуалът да води практикуващите през енергийните потоци на Вселената, е длъжен да използва своята сила и дисциплина, а за да се справи с такава задача, трябва да притежава уравновесеност и трезвост.

В: Как бихте могли да ни опишете света на съвременния нагуал?

О: Това е светът на магьосниците, в който ни въведе дон Хуан. Той не бива да се класифицира като някакъв свят, съществуващ отделно от всекидневния. Това по-скоро е своего рода състояние, в което например дадената дума означава окончателно действие, което не може да се отмени.

Подобен род обещания приличат на официален документ, който не подлежи на изменения. В друг, по-абстрактен аспект светът на нагуала е свят, където се възприемат необичайни неща. Дон Хуан обясняваше въпроса за необичайното възприятие с думите, че за човека първото задължително условие е пълното му вътрешно мълчание. Спирането на вътрешния диалог, казваше той, е врата към магическо състояние, врата към свят, където необичайното възприятие е нещо всекидневно...

В: ...което не изглежда много просто...

О: Способът, по който дон Хуан заставяше учениците си да спират вътрешния си диалог, бе, като ги подтикваше да остават в мълчание секунда след секунда. Може да се каже, че мълчанието се "натрупва" от секунди, докато човек не стигне до индивидуалната граница, съществуваща във всеки от нас. Моята граница е петнадесет минути. Когато достигнах до нея, натрупвайки мълчание, всекидневният свят се измени и аз вече го възприемах по неописуем начин. Единствено възможната практика, която бих препоръчал, това е усилието, наситеното желание да постигнеш мълчание стъпка по стъпка. Абсолютно недопустимо е някой да ни учи как да правим тези стъпки или да ни води за ръка, като всяка минута ни дава инструкции. Дон Хуан казваше, че единственото съществено нещо е личното решение на всеки от нас да стигне до мълчание.

В: И кои в момента влизат в света на нагуала?

О: Учениците на дон Хуан: Карол Тигс, Тайша Абелар и Флоринда Донър-Грау. Имаше и други ученици индианци. Обаче само тези успяха да поддържат изискваното състояние на пълно мълчание. Знам, че в Съединените щати и Латинска Америка разни хора се обявяват за ученици на дон Хуан или за наши ученици, но истината е, че ние никога никого не обучаваме и не сме обучавали - и не поради липса на желание или интерес от наша страна, а от това, че никой не се осмелява да измени навиците си, начина си на мислене и дисциплината, като развива тези качества, необходими, за да дойде в света на магьосниците. Светът на магьосниците не е измислица или мечта. Това е състояние на промени, маневриране, радикални действия. Дон Хуан определяше сам себе си не като магьосник, нито като духовна личност, а като пътешественик по непостижимия океан на непознатото. За да плаваш в този океан, казваше той, са нужни твърди като стомана дисциплина, трезвост и храброст.

В: Вие представяте достъпа до магията като въпрос на натрупване на достатъчно количество енергия, но не всички хора изглеждат в равна степен способни на това по рождение. Действително ли съществува възможност за всеки?

О: Да. И към това бих добавил, че доколкото ми е известно, никой не се ражда в достатъчна степен надарен с енергия. Това свежда проблема до общ знаменател: тъй като никой няма достатъчно енергия, шансовете на всички са почти равни. Безспорно има хора, които се раждат, разполагайки с много по-голяма енергия от останалите, но се оказва, че то е само за да я пилеят във всекидневните си занимания. Такова количество енергия не дава на човек никакво преимущество за достигане на света на магьосниците. В него влизат тези, които натрупват енергия с особено качество - плод на желязна дисциплина и намерение.

В: Нима може да се противостои на всекидневния свят, без да се губи енергия?

О: Магьосниците, подобни на дон Хуан, твърдят, че е възможно. Те казват, че събитията от всекидневния свят са пагубни за нас само в случай, че се пречупват през чувството ни за собствена значимост. Ние сме толкова егоцентрични, че и най-дребната неприятност ни смазва. Пилеем толкова енергия в това да утвърдим и защитим собственото си "аз" във всекидневния свят, че не ни остава нищо от нея, за да се изправим лице в лице с нещо, което ни противоречи. Това пълно похабяване ни изглежда нещо неизбежно, понеже ние се движим изключително по коловоза, прокаран от нашата социализация. Ако можехме да се осмелим да сменим коловоза, да изменим начина си на живот, просто като отстраним натиска на чувството си за собствена значимост, ние бихме постигнали невиждан резултат -бихме свели до нула всекидневното пропиляване на енергия и бихме се оказали в енергийни условия, които биха ни позволили да възприемаме много повече, отколкото сме свикнали да смятаме за възможно.

В: Възможно ли е да се постигне това без "тласък" от нагуала?

О: Това, което предлага дон Хуан, е достижимо за всички тези, постигнали вътрешно мълчание. Спирането на вътрешния диалог е крайната цел, до която може да се стигне, използвайки всякакви средства. Присъствието на учител не е излишно, но и не е абсолютно необходимо. Истински необходимото са всекидневните усилия за натрупване на мълчание. Дон Хуан казваше, че стигането до пълно мълчание е равнозначно на "спиране на света". Това е моментът, в който виждаш в заобикалящата ни Вселена протичането на енергията.

В: Какво общо има между това, което вие определяте като "сънуване", и това, което други автори наричат "просветлен сън"?

В: Нищо общо няма. Сънуването е маневра на магьосниците, които с желязна дисциплина трансформират обикновените сънища, били те просветлени или не, в нещо трансцендентално. Не познавам никой в нормалния, всекидневен свят, който да владее нужната дисциплина, за да доведе до край подобна трансформация. "Просветлените" сънища са много живи, но не бива да се използват като енергиен шлюз за това да прехвърляме нашето осъзнаване в други светове, точно толкова реални и изумителни, както светът на всекидневните неща.

В: Вие неведнъж сте подчертавали колко важно е "повторното преживяване, "прегледът" и много хора, вдъхновени от това, което казвате, се опитват да го практикуват. Не бихте ли ни разказали за методиката и конкретните резултати от това упражнение.

О: "Прегледът", повторното преживяване представляваше според дон Хуан незаменим способ, за да поеме човек по пътя към свободата. Това не е техника за възстановяване на енергия, а маневра, която съответства на "виждането" при магьосниците. Те смятат, че да осъзнаваш съществуванието е състояние, присъщо на всичко живо. Някаква необикновена сила дава осъзнаване на всяко нещо още от раждането му - било то вирус, амеба или човешко същество. В края на живота същата тази сила си взима от всяко такова същество даденото му на заем осъзнаване, разширено чрез индивидуалния житейски опит. За един магьосник "прегледът" е способ да се върне на тази необикновена сила това, което тя ни е дала в момента на раждането ни. Съвсем невероятно е, казваше дон Хуан, че тази сила се задоволява с въпросния "преглед". Но доколкото единственото, което иска тя от нас, това е осъзнаването ни, то в случай, че ние й го дадем под формата на "прегледа", тя в последна сметка не ни отнема живота, а ни позволява да минем заедно с него към свободата. Така магьосниците обясняват теоретично "прегледа", "повторното преживяване".

Методиката му е много проста. Отначало се съставя списък на всички хора, с които сме имали някакви взаимоотношения, от настоящия момент назад, по възможност до момента на раждането. Смисълът е в това да се преживее отново опитът от общуването с всеки, който влиза в списъка - не просто да си го спомниш, а именно да го изживееш наново. Към това се прибавя движение на главата, придружено от много бавно ритмично дишане - отдясно наляво с издишване по средата, което се нарича "ветрило", понеже "обветря", "освежава" спомените. Магьосниците вярват, че при "прегледа" целият свят на нашия опит в общуването се отдава на необикновена сила, която иначе ни разрушава. И понеже тази маневра няма нищо общо с психологически упражнения, подобни на психоанализата, прегледът на целия житейски опит подразбира използването на вече пропиляната енергия.

В: А как да разбере човек дали прави прегледа правилно?

О: Случайни, но конкретни резултати са увеличаването на енергията и това, че човек се чувства много добре. Именно тези две усещания са критерий.

В: Това, което вие наричате "второ внимание", е описано в последната ви книга, "Изкуството на сънуването", предимно като жесток свят, пълен с опасности и капани, което няма нищо общо с разказите за безметежен, щастлив свят. Откъде идват тези разлики? Защо знанията от вашата линия толкова съществено се различават от знанията, с които ни запознават други източници?

О: Обяснението на дон Хуан за тези разлики беше, че светът на магьосниците е свят жив, конкретен и реален, в който може да се влезе изцяло. Той казваше още, че светът на мистиците е свят, породен от отблясъците на непознатото, мъртъв, въображаем свят, който няма нищо общо с реалността на борбите и непрекъснатите изменения на живия и реален свят. Както вече казах, дон Хуан смяташе магьосниците за пътешественици из океана на непознатото. Аз отначало мислех, че това е поетична метафора, но после разбрах, че е феноменологическо описание на състояния на съществуване. Не може, казваше дон Хуан, западният човек до такава степен да опростява нещата, че да вярва в мистическото "удоволствие" на хора, които никога не са се отправяли умишлено и съвършено осъзнато в непознатото.

В: Съвсем наскоро Флоринда Донър и Тайша Абелар публикуваха книги за своето собствено обучение при дон Хуан. Има ли някаква причина, поради която те решават да нарушат мълчанието?

О: И двете решиха да напишат за своя опит по пътя на воина след завръщането на Карол Тигс, която отсъстваше десет години. Това, че тя се върна при нас, предизвика пълна промяна на перспективата, набелязана от дон Хуан, както и нашето излизане от изолацията ни, която той ни бе препоръчал.

В резултат от тези промени трите ученички на дон Хуан - Флоринда Донър-Грау, Тайша Абелар и Карол Тигс -придобиха изключително значение в света на магьосниците. Благодарение на собствената си безупречност те се превърнаха в негови истински представителки. Те сами си поставиха за цел да напишат за своето ученичество, което аз намирам за много уместно, защото никой освен тях не би могъл да даде толкова точна оценка на дон Хуан като великолепен учител.

В: Какво стана с останалите ученици, с които бяхме свикнали, като четяхме вашите книги?

О: Те вече не са с нас по много проста причина: не могат да отговорят на моите академични изисквания. Необходимо беше учениците да свикнат с нагласата на новия нагуал, което означава нагласа да се изживява "любовна връзка" със знанието. А останалите ученици искаха от мен да бъда само практикуващ знанието на дон Хуан. Но това беше невъзможно, трябваше да бъде точно обратното според изискването на традицията. Така че не аз ги изоставих, а те ме напуснаха. Сега те се надяват, че в решаващ момент ще може да им помогне дон Хуан. Нашите отношения с другите ученици приключиха, когато Флоринда Донър-Грау и Тайша Абелар написаха своите книги, потвърждавайки по този начин свързаността си с интелекта, а следователно и със сегашния нагуал.

В: Наред със сънуването, друго от основните понятия, изложени във вашата книга, което също среща толкова много тълкувания, е прикриването. Какво по-точно означава "прикриване"?

О: Дон Хуан наричаше прикриване действието преместване на събирателната точка и задържането й там, където е преместена. Събирателна точка е понятие на магьосниците, които смятат, че възприятието на човешките същества се извършва в невидима за обикновеното око точка, разположена на нивото на лопатките, но не във физическото тяло, а в енергийната маса, приблизително на разстояние един метър от раменете. Именно там се събират милионите енергийни нишки на Вселената, които посредством интерпретацията се трансформират във възприятие на всекидневния свят.

Магьосниците твърдят, че ако събирателната точка се премести с помощта на сънуването или чрез практически действия, в нея се събира сноп други енергийни нишки и от това нашето възприятие получава досег до друг свят. Да задържиш събирателната точка в новото положение след преместването й е истинско изкуство. Човек, който не може да постигне това, никога няма да успее да възприеме други светове в пълния им вид; той ще ги възприема частично и хаотично. Може да се каже, че възприятието се фиксира според това как се фиксира събирателната точка, а това преди всичко е въпрос на наличието на достатъчно количество енергия.

В: Споменахте за преместване на събирателната точка с помощта на практически действия. За какви действия става дума?

О: В основни линии "прикривачите" се сдобиват с енергията, нужна им за овладяване на изкуството на прикриването, чрез маневриране на поведението, което представлява умишлено навлизане на "прикривача" в познавателни дисонанси. Така например обучаваха Тайша Абелар. Една от маневрите на поведението, която магьосниците я заставиха да изживее, беше превръщането й в просякиня. В течение на една година нея, мръсна и опърпана, я пращаха всеки ден пред дверите на църквата да проси милостиня. Задачата на Тайша беше да се преобрази толкова пълно, че поведението й напълно да отговаря на образа на просякиня. Тайша правеше това не като актьор, за когото представлението е въпрос на няколко мига, тя наистина беше просякиня. Друг пример за "прикриване" беше моята работа като готвач в течение почти на две години, на която ме изпрати спътницата на дон Хуан, доня Флоринда - работа, която всекидневно поглъщаше цялото ми време. Още един пример на прикриване е описан от Тайша Абелар в нейната книга - когато я заставят повече от година да живее по огромните дървета. В резултат от тези маневри практикуващият се трансформира до такава степен, че се превръща в самата трансформация. Това именно означава "прикриване".

В: Препоръчвате ли този тип маневриране на хора, които искат да навлязат в дисонанси?

О: Естествено, това е много трудна за осъществяване в условията на всекидневния свят маневра на магьосниците. Не знам как някой може да доведе друг човек до прикриване, без да се ръководи от собственото си прикриване. Казвали са ми, че има хора, които твърдят, че могат да научат другите на прикриване. Но според мен това е просто една пресметлива измама и не е почтено да се хващат в такъв капан хора, които истински се интересуват от това. Между другото при прикриването е нужно да бъдеш безупречен по отношение на другите и към самия себе си, за да се видиш такъв, какъвто си, без да се самозалъгваш. Само когато човек постигне равновесие между привързаността си към околния свят и отстраняването от него, може да се занимава с прикриване.

Но докато не достигне такова състояние, е безсмислено да опитва. И този, който успее да го постигне, ще го практикува сам, а няма да обучава други и на всичко отгоре да им взима пари за това. Веднъж дон Хуан направи много точен коментар по повод на тези, които обучават други, без сами да знаят това, на което учат: "В никакъв случай не допускай да се подготвяш за воин само в почивните дни. Много просто е човек да си мисли, че е напълно достатъчно да полага усилия отвреме-навреме. Но не е така. За да се изтръгнеш от това противно място, където всички се намираме сега, е нужно да се използва цялата сила."

В: Разкажете ни за алтернативната смърт на магьосниците. Като метафора ли трябва да се разбира или като реален факт? Вие и вашата група стремите ли се да я постигнете?

О: Позволете ми да обясня, че ние не представляваме група. Всеки от нас, които изучаваме знанието на дон Хуан, е отделен индивид. Обединява ни намерението да постигнем свобода, но не ни свързва до такава степен, че да ни превръща в една споена група. Да изгориш с огъня отвътре - това е алтернатива на физическата смърт; то не е метафора, а реален факт, макар и умонепостижим. Дон Хуан обясняваше вътрешния огън като състояние на енергийно напрежение, породено от съгласието да следваш предварителните условия по пътя на воина. Това физическо напрежение предизвиква в определения момент енергиен взрив, който трансформира всяка клетка на живото същество в осъзнаване, тоест в чиста енергия. Естествено, всички ние, неговите ученици, се стремим да достигнем това крайно състояние. Дон Хуан го наричаше пълна свобода, защото за него това състояние означаваше възприятие на околния свят, свободно от обяснения, основаващи се на нашата социализация и на езика.

В: Дон Хуан се е стремял към свобода. Постигна ли той в края на краищата своята цел?

О: Дон Хуан твърдеше, че да умреш като магьосник означава да прехвърлиш осъзнаването си на план, непостижим за линеарния ум. Да умреш, отдавайки се на вътрешния огън, е равностойно на това да превърнеш цялото си физическо същество в осъзнаване на съществуванието. Дон Хуан умря именно по този начин, достигайки това, което магьосниците наричат пълна свобода. Осъзнаването на съществуванието, разширено чрез приноса на физическата ни страна, достига неописуеми нива. За магьосника свободата означава свобода да възприемаш света като цялостно същество, а не като човекоподобни маймуни, оковани от социализацията и езика.

В: И къде отиде дон Хуан, ако изобщо е възможно да се опише това по някакъв начин?

О: Карол Тигс и Флоринда Донър-Грау твърдят, че знаят какво става с дон Хуан. Според тях той и останалите магьосници, които го съпровождат, са се оказали пленени в едно от състоянията на света, което магьосниците наричат "люспи на лук". Те твърдят, че дон Хуан не е успял да се изтръгне от света, който е двойник на нашия, света на неорганичните същества, вследствие на това, че макар той сам да беше абстрактен човек, неговата група се състоеше от много конкретни практикуващи. Според тях, ако степента на абстрахиране на тези практикуващи беше по-висока, осъзнаването на всички спътници на дон Хуан щеше да постигне много повече при отделянето си. Възможно е осъзнаването на дон Хуан да се е заклещило някъде там, където той не е искал да се озове, в състояние, несвойствено на неговия темперамент. Но от всяко положение един нагуал е способен да трансформира дадена ситуация в зависимост от многобройни обстоятелства. Единственото, което съществува за един нагуал, това е борбата. Нагуалът разбира, че се намира точно там, където трябва да бъде, и оттам продължава своя път.

В: Вашите многократни твърдения, че вие сте последен и с вас приключва съществуването на вашата линия, означават ли, че заветът на дон Хуан ще бъде загубен завинаги?

О: Наистина ние завършваме линията на дон Хуан. Но дон Хуан искаше аз да трансформирам тази негативна ситуация в нещо много позитивно и действам за това идеята за свободата да стане всеобщо достояние. Ако това стане възможно, неговата линия не би прекратила съществуването си. Напротив, броят на следващите я би бил огромен. Желанието ми това да стане е много силно, а намерението ми - безупречно. Мога само да кажа, че отчаяно се надявам това да стане, но всичко е в ръцете на духа и на собствената ни безупречност. Несъмнено нещо ни подтиква да завършим този път както дон Хуан - отдавайки се на вътрешния огън. Не искаме да оказваме никаква съпротива на това. Но искаме да представим достатъчно важен аргумент, за да получим възможност да продължим работата си, разполагайки с нужното за това време.

В: Между другото, все повече се увеличава броят на хората, които организират курсове за изучаване на вашата система от знания, използват вашите концепции и правят "волни адаптации" на уроците на дон Хуан. Какво е мнението ви по този повод?

О: Не мисля, че на това може да се обучава... В течение на много години аз четох огромен брой лекции за обучението си при дон Хуан, но, изглежда, единственото, което постигнах, бе да подаря една терминология на редица хора, които печелят от нея известност. Това, което предлага дон Хуан, води към осезаеми действия, които изискват огромно усърдие и отдаденост. Безсмислено е да се водят такива апокрифни курсове само защото от знанието на дон Хуан се интересуват наистина твърде много хора, но жалкото е, че се появиха лица, които цинично се възползват от това положение - взимат им пари, а на нищо не могат да ги научат. Ужасяващо очевидно е, че в основата на всичко това се таи само икономически интерес. Но няма съмнение, че никой от хората, които посещават такива курсове, никога не би успял да извлече нищо от тях. Никой от нас, учениците на дон Хуан, не може да обучава така, както ни обучаваше той, защото за това е необходимо ръководство, каквото ние нямаме. Затова у мен възниква следният въпрос: как може да го правят хора, които и понятие си нямат от това, което правеше дон Хуан?

В: Когато дон Хуан говореше за еволюциониране, какво означаваше за него тази еволюция и в каква посока е тя?

О: В течение на обучението ми аз успях да разбера от дон Хуан каква жизнена необходимост е да осъзнаем, че сме длъжни да изменим състоянието си на съществувание. Именно това изменение дон Хуан наричаше еволюция. Той твърдеше, че социалната обусловеност ни заставя да стигаме до нивото на биологическата повеля за размножение, но време е да се вземе под внимание друга една повеля - еволюцията. За него признак за тази осъзната еволюция в човешкото същество бе да успееш да видиш Вселената като протичане на енергия. Това, че виждаме себе си като енергийни полета, като "сияйни яйца", както казваше той, за нас означаваше да премахнем тази интерпретационна система, която ни позволява да виждаме света единствено такъв, какъвто го виждаме.

Дон Хуан ни говореше за тази система като за система на възприятие, която фиксира сетивните данни и преднамерено ги трансформира във възприятие на света. Да вземем например случая, когато разглеждаме сетивните данни от една сграда, в която се намира спестовна банка. Всичко, което долавят нашите сетива, е наличието на архитектурен строеж, който наричаме сграда, което само по себе си вече е интерпретация. Обаче актът на пълна преднамереност, който ни заставя да видим "спестовната банка", е акт на чиста интерпретация, защото за да видим "спестовна банка", ние сме длъжни да използваме своето цивилизационно осмисляне. Дон Хуан твърдеше, че нашата интерпретационна система продължава да действа поради това, че всички ние сме въвлечени в цинични и лъжливи маневри на възприятие, на които трябва да се сложи край. Ако не посветим всеки удар на сърцето си на дадената задача, ние и занапред ще си оставаме жертви на това шантажиране.

В: Каква е алтернативата?

О: Знанието на дон Хуан е жизненоважен способ да се сложи край на споменатите маневри. Той казваше, че човек, който смята съществуването им за лъжа или измислица, един от многото фарсове, сам ще се окаже излъган, защото по този начин се утвърждава ценността и ненакърнимостта на интерпретационната система на всекидневния свят. Единственото, което ни остава в такъв случай, това е старост и немощ. Един прочут в шестдесетте години проповедник на наркотиците неотдавна заяви, че е открил ужасно прост наркотик, който му позволява да витае в облаците по двадесет и четири часа в денонощието, и този наркотик се нарича немощност.

Ако всичко, което ни чака пред смъртта, е само старост и немощ, значи социалната обусловеност ни е лъгала, заставяйки ни да вярваме, че във всекидневния свят сме имали разнообразен и необикновен избор. Мечтата на дон Хуан бе да постигне това многообразие на избора, като се отмени въздействието на интерпретационната система. В това именно е същността на неговите уроци. И който и да се заеме да ги тълкува в обстановката на аудитория, става циник и комедиант, защото няма начин да направиш това, ако преди това не си успял да възприемеш до дъното на душата си концептуалната парадигма на дон Хуан. Предлагайки идеята за еволюция на осъзнаването, която би сменила нашата интерпретационна система, той предлага една всеобхватна революция, чието име е свобода.

Сп. "Мас ая" 1995