Интервю на списание "Kindred Spirit magasine" с Карлос Кастанеда (откъс), 1995

Въпрос:

Дон Хуан описва света като хищнически в същината си, което в разногласие с, вероятно, всички останали мистични, шаманистки и езотерични традиции. Как ще ни обясните това?

Отговор:

В традицията на чародейците, към които дон Хуан принадлежи, се приема, че вселената ни е хищническа по природа. За чародейците това не е въпрос на спекулации или на метафоргични предположения - те го знаят като факт. През вековете те са описали състоянието на човека, което е едно от най-суровите, което познаваме. Колкото повече време минава, толкова повече описанието придобива твърда почва.

Чародейците казват, че както ние държим кокошки, (gallinas на испански), в кокошарник (gallinero), някакви същества, които идват от вселена на съзнанието ни държат в човечарници. Чародейците се шегуват, че тези същества, които те наричат летачи или voladores ни държат нас, човешките същества, или seres humanos вкарани в humaneros.

Летачите на чародейската традиция са черни сенки, които ние понякога усещаме и обясняваме винаги като боклук в ретината. Чародейците знаят като факт, чрез възможността си да възприемат енергията директно, че тези сенки са хищни и те ни поддържат живи за да се хранят с осъзнаването ни. Те казват, че нашето съзнание е като сияйна обвивка около цялото поле от енергия, което им се явява като светеща топка. За тях, тази сияйна обвивка е като целофаново покритие, което би правело светещата топка още по-лъскава, ако не беше фактът, че тя е изядена до пръстите на краката ни.

Описанието, което чародейците ни дават е много смущаващо за нас. Те казват, че единствената лъскава обвивка от осъзнаване непокътната от летачите е тази на себе-отразяването. При това положение, единственото, което ни остава е съзнанието за АЗ, СЕБЕ СИ и МЕН. В личният ни живот сме укрепили виждането, че единствената сила, останала от прекия свят, който ни заобикаля, е силата на себезначимостта, която идва прикрита под формата на любезност, вежливост, и т.н.

Начинът на чародейците, разбира се, е този на пълно отхвърляне: ние е не желаем да приемем, че сме същества отглеждани за храна. В този смисъл, разбира се, чародейската традиция е в пълно разногласие с всички видове духовни традиции.

Чародейците казват, и вярвайте ми не с цинизъм, че всеки идеал, който имаме във вид на духовни традиции, религии и пр. е устройство измислено от летачите за да ни държи приспани. Представете си безпокойството при разледване, претегляне и размишление върху тази идея.

Въпрос:

Какво е "скок за свобода" и какво е "смърт" за хората, които не са направили този "скок"?

Отговор:

Ние знаем че скокът към свобода е еквивалент на развитие по преднамерен начин. За чародейците истинската причина за живота ни, освен да бъдем ядени от летачите, е да отклоним нападатели ни за да позволим на осъзнаването ни да порастне до пълният си капацитет. Извършването на тази задача е преднамерена крачка напред, която чародейците наричат скок към свобода. Ние не сме достигнали това състояние така че наистина не знаем какво точно означава това.

По върпосът ви какво е смъртта за хората, чародейците отговарят просто, че хора, които не дават възможност на осъзнаването си да се възстанови биват изядени от летачите.

Carlos Castaneda: The history of the Chacmools. In Bridgewalker, A New Generations if Sorcerers.