Къде ли щяхме да бъдем, ако всичко можеше да се докаже? Кала Руис, 1997

На 26 януари 1997 се случи неочакваното - Кастанеда се появи пред хиляди хора, събрани на един семинар, за да потвърди, че пътят на воина съществува, че е възможен като опит и може да се практикува от всеки човек чрез Тенсегрити - дума, която резюмира наученото от неговия учител. Очакването беше огромно, тишината - пълна. И ето го живописния персонаж - нагуалът магьосник. Невисок и слаб, с орлови очи, жизнерадостен смях, на моменти разчупва сериозността с интелигентни шеги.

РУИС: Как бихте определили дон Хуан Матус, вашия учител и приятел?

КАСТАНЕДА: Той беше шаман, макар че сам ми казваше: не съм шаман, смотаняко, аз съм магьосник... Много остър език имаше.

РУИС: Какво представлява магьосничеството?

КАСТАНЕДА: Това е изкуството да спираш функционирането на интерпретационната система... представлява друг начин на интерпретация. В древно Мексико е имало цял един вид хора, посветили се на разширяване границите на възприятието. Постигали са невероятни за обикновения ум неща. Били са хора на ритуалите, които са им давали възможност да крият неща с огромна стойност.

РУИС: Как се проявява това магьосничество или магия?

КАСТАНЕДА: Ние сме в състояние да възприемаме директно протичането на енергията; способността да видиш енергията, макар и само за миг, ти създава усещането за реинтеграция, за прегрупиране на нещо невъобразимо, за което нямаме подобна практика. Прегрупира се в друго възприятие и ние сме пред друга вселена. Има магьосници, способни да правят нечувани неща. Но ние вечно сме с представата, че не ни е позволено да развиваме човешкия си потенциал, както науката например. На мен са ми казвали: "Това не е научно, Карлос, това си е чисто суеверие." Обаче къде ли щяхме да бъдем, ако всичко можеше да се докаже?

РУИС: Кои са факторите от вашето детство, довели ви до това да бъдете личността, която сте днес?

КАСТАНЕДА: Моето зачеване е било без сексуална възбуда, затова съм се получил смотаняк. Дон Хуан ми казваше: "Виждам, че твоята майчица въобще не е разбрала какво е станало, нищо не е почувствала. На татко ти не му харесвал половият акт и те заченали зад вратата, затова си се пръкнал такъв дребен и нервен. Наблюдавай се: вечно се държиш така, сякаш някой те преследва. И се луташ и вечно търсиш нещо из този свят с такова мъчително неспокойствие, защото зачеването ти е било много цивилизовано; и така е с почти всички. Затова ти е толкова трудно да направиш скока до намерението на магьосниците.

Ако искаш да бъдеш като хората, заченати с удоволствие и способни на всичко, трябва да имаш огромна енергия, която не бива да се разпилява, разсейва... но ще бъде трудно, защото си продукт на скучно зачатие. Огромна работа те чака, за да разположиш по местата им всички късчета енергия и да бъдеш в състояние да прескочиш в други измерения.

РУИС: Защо учениците на дон Хуан са били толкова малко?

КАСТАНЕДА: Дон Хуан не искаше учениците му да бъдат в светлината на прожекторите, защото така биха изчерпили силите си много бързо. Но затова аз, трите магьоснички Флоринда, Тайша и Карол, както и чакмулите, се опитваме да обучаваме хората и да им предадем всичко научено от него.

РУИС: Както знаем, Карол Тигс изчезва в продължение на няколко години от тази реалност, бихте ли коментирали нещо в това отношение?

КАСТАНЕДА: Карол Тигс... е едно изключително създание. Тя си отиде... изчезна като личност от всекидневния свят. Може да ви звучи глупаво, но ако следваме начина на мислене на дон Хуан, това е съвсем естествено. В морето на осъзнаването с магьосниците... като използват осъзнаването като средство... могат да се случват ирационални неща. Да изчезнеш е нещо естествено в нашия познавателен свят. Карол Тигс отсъстваше 10 години. Но един ден, както си бях в една книжарница и разглеждах любопитно това-онова, изведнъж... виждам едно кехлибарено петно - цветът на дисциплината на магьосника.

"Кехлибареният цвят не е естествен... приближих се до петното и то започна да се очертава като тунел, от който един силует се запъти към мен... беше Карол Тигс! Не знаех къде е била 10 години. Толкова ни беше мъчно за нея, на нас тримата, които останахме, че не можехме нито да говорим, нито да мислим за нея; а това беше много опасно. Но сега тя е тук и изглежда на 25 години. Беше плавала в друга реалност."

РУИС: Значи сме наследници на древното знание на Мексико?

КАСТАНЕДА: Всъщност не, това не ни интересува, имаме други по-важни неща. Не, Мексико не е нито ваше, нито мое, важното е, че можем да имаме достъп до това знание.

РУИС: Кое е бариерата, кое ни възпрепятства?

КАСТАНЕДА: Много неща. Но разполагаме с една изключителна система. Обаче какво правим? Пропиваме се, тъпчем се с какво ли не, манджи, сладкиши... Това ли е личната любов? Хората са абсолютни егоманиаци, ръководят се от идеали, които нямат никакъв смисъл. С какво допринасяме за знанието, какво искаме от живота! Божичко, какво отвратително нещо! Той казваше: "Аз съм от старото време."

Карлос Кастанеда продължава да разказва, обвит в собствения си дим, макар че не пуши. Гледа, без да е самият той, съзнавайки, че е друг. Ние.

РУИС: Какво най-много бихте искали да направите в този живот?

КАСТАНЕДА: Трябва да открия всичко, което мога, докато имам това съзнание. Дон Хуан казваше: ,Дз не приемам споразумения, в които не съм участвал. Например старостта - аз не съм приел да остарея. Затова съм млад, мой дълг е да отхвърля старостта."

РУИС: Какво мислите за егото, за аза?

КАСТАНЕДА: Дон Хуан казваше, че човек не бива да проявява егомания, вечно да изтъква своето Аз, Аз, Аз. Не може да бъде вечно в центъра на вниманието. Той ми казваше, че аз съм егоманиак: "както си дребен, така и си страхотен маниак". За него аз бях "господин Кошмар".

"Но какво получавате вие, дон Хуан, от отношенията си с мен?" И той казваше: "Твърде много. Винаги като те видя, получавам напъни да повръщам, повдига ми се. Не си ли го забелязвал понякога? Ето виждаш ли?... Пак почва." Дадох му години щастие, защото с мен умираше от смях. Не пропускаше нито една възможност да ме научи нещо; освен това той винаги изглеждаше толкова млад, а аз - толкова стар, защото освен дето си падах доста по виното и, цигарите, бях вечно опиянен от чувството си за собствена значимост. И тогава дон Хуан ми каза: "Отиваме из планината за десет дни, колко кутии цигари ще ти трябват?" "Ами около десет", отговорих му.

"Добре - каза, - тогава ги опаковай много хубаво и ги залепи със скоч, за да не ти ги отмъкнат койотите." Веднага се залових да опаковам кутиите с цигари, обвих ги няколко пъти със скоч, дори изобретих една техника - оставих си отвор, през който можех да си провра ръката и да измъкна една кутия, а като извадя ръка, пакетът пак оставаше запечатан - не изобретение, ами направо чудо! Та потеглихме из планината. На втория ден сутринта пакетът ми с цигарите беше изчезнал, виждаха се само следи от койоти и от влаченето на пакета.

"А, не се притеснявай - каза ми дон Хуан, - едва ли са го завлекли много далеч. Да вървим да ти потърсим пакета с цигари."

Цели осем дни обикаляхме да търсим прословутия пакет с цигари, ту нанагоре, ту нанадолу - цялата планина пребродихме. Кекавото ми физическо състояние направо ме убиваше, тътрех се с изплезен език, докато в един момент се проснах на земята и казах: "Предавам се, не мога повече." "Не искаш ли повече да си търсиш цигарите?", попита той. "Не - отговорих аз. - Едничкото, което искам, е да оцелея." (С пресъхнало гърло, което непрекъснато изкашляше никотина.) "Ами много добре - каза той, - тогава пътешествието свършва тук."

Разгърна някакви храсталаци и точно под носа ми изникна неговата къща. Това беше неговият начин да предава непредаваемото. Та тогава беше краят на моя порок с цигарите и виното. Такива неща вършеше той... все едно да разплете холандските ми пуловери и да ми връчи кълбото прежда. И защо ли? За да разбие моята система на интерпретация, за да ме остави свободен, без информация и синтаксис.

РУИС: Какъв е животът на един магьосник?

КАСТАНЕДА: Ако това, което правиш, не оказва влияние над живота ти, значи е непотребно. За един магьосник това е безумие. Не може от 9 до 17 часа да бъдеш страхотен ерудит, а в останалото време да си мухльо. Трябва да бъдеш безупречен воин през цялото време. Щом вече знаеш това, което знаеш, трябва да се държиш безупречно.

Дон Хуан казваше, че човек не бива да се напъва с нещата, те си стават по естествен начин, почнеш ли да се напъваш и пльок! - магията изчезва.

РУИС: Какво мислите за тази вълна от неодобрение към Ню Ейдж (Новата епоха)?

КАСТАНЕДА: Повече ме интересува дали на моята възраст аз не съм стар. Магьосничеството е да бъдеш едновременно стар и млад; Ню Ейдж е глупост. Аз не мога да си позволя лукса на егоманията. Дон Хуан я изтръгна от мен. Той ми каза веднъж: "Твоето его е като един гвоздей - ще те заболи малко, но ще ти го извадя." И хоп! - извади ми го. Аз му казах: "Благодаря, сега се чувствам добре." "Не се притеснявай... имаш още 13 гвоздея." Понякога му казвах: ,Дайде да ми извадиш още един гвоздей", а той отговаряше: "Не, днес не."

РУИС: Изоставихте ли антропологията по пътя на нагу-ала?

КАСТАНЕДА: Изоставих антропологията и всичко, което спада към всекидневния свят, но ми костваше нещо невъобразимо: борба, сражения... целта е на хоризонта, не тук. Престани да бъдеш мъжкар, латиноамерикански мачо, пусни юздите. Майка ти те е накарала да се смяташ изключителен, защото си .... мъж. Учили са те, че жените са за твое ползване; както казва Аристотел: жените са едни осакатени мъже. А това, че много от жените и Карол Тигс са по-добри от мен - това е направо революция.

РУИС: Каква беше целта на дон Хуан, когато ви предаваше своето знание?

КАСТАНЕДА: Дон Хуан не беше учител, нито гуру; той просто искаше да продължи своята приемствена линия. И върху мен падна тази ужасна отговорност. Обаче аз не съм като него, не мога да го продължа. По-скоро съм тук, за да затворя кръга на неговата линия... обаче изключително елегантно. И с магическите движения от Тенсегрити, които са една спояваща сила.

Научиха ни 41 цели последователности от магическите движения. Аз нямам тайни, искам да предизвикам едно мозъчно сътресение, за да се раздвижите в една енергийна революция. Никакви Нови или Стари епохи, никаква религия, нито нищо... това, което ни интересува, е да използваме тези магически движения от хиляди години; повече не бива да остават у нас.

Ние ги обединихме, повече от 15 години се занимавахме с това, за да видим дали може да се направи едно "струпване" от енергийните полета на всички. Да затворим линията с един голям взрив - вие да ми позволите да ви въодушевя, да ви разкрия, да ви предам знанията. През 1973 година дон Хуан се превърна в светлина, в перната змия. Той и хората от неговата група направиха един последен кръг. Идва момент, в който земята ти казва: свободен си... върви си! Едно такова огромно съществувание да осъзнава такъв един микроб като мен! (Почти разплакан.) И се разпаднах на всичките си части!... Беше като най-любяща майка.

РУИС: Как трябва да се отнася човек към един егоманиак?

КАСТАНЕДА: Дон Хуан казваше: на хората можеш да им кажеш най-грозни обиди, но стига да им ги кажеш с ласкателен тон... те направо са очаровани. За да можеш да бъдеш воин, най-напред трябва да се измъкнеш от личното аз. За какво да се обиждаш - сражението не е тук, то е на хоризонта.

РУИС: Може ли да се открадне от някого енергията му?

КАСТАНЕДА: Никой не ти краде енергията, а ти я пилее.

РУИС: В коя част от тялото се "складира" тази енергия?

КАСТАНЕДА: В далака, панкреаса, черния дроб и над-бъбречните жлези. Сияйното яйце, което е около цялото тяло, поема енергията и я изпраща към тези органи. Жените имат друг енергиен център - утробата.

РУИС: А какво е мястото на генетиката?

КАСТАНЕДА: Генетичната повеля вече не може да бъде насочена само към продължението на рода; сега целта й трябва да бъде еволюцията. Семето на мъжа вече е много залиняло; ние сме на прага на това да изчезнем като вид, а продължаваме да се отдаваме на пълни безумия.

РУИС: Вътрешният диалог нещо добро или лошо е за воина?

КАСТАНЕДА: Той вечно е в служба на аза. Вътрешният диалог направо трябва да се изрита, за да се отърве човек от чувството си за собствена значимост. Как ли? Кой както може.

РУИС: Защо е толкова важна последователността на упражненията от Тенсегрити, която ще ни покажете на този семинар?

КАСТАНЕДА: Защото са предназначени специално за този район на Мексико.

Сп. "Ла Хорнада" 1997