Психонавтика vs Астронавтика

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Както вече неведнъж беше казано, животът на осъзнаването е резултат от напрежението, възникващо между субекта и обекта. Независимо от увещанията на проповедниците на "духовното просветление" ние усещаме, че тъкмо огорчителната отделеност на осъзнаването е първоначалното условие за многообразието на процесите, от които се състои съдържанието на живота във всичките му прояви.

Ориенталските доктрини смятат, че този жизнен импулс е резултат от незнанието. И ако разсъждаваме философски, те са абсолютно прави.

Човекът е неотделим от битието, от Абсолюта. Той е негова част и е надарен с всички характеристики на цялото. Само забравянето на този факт и създаването на илюзорна бариера между нас и реалността ни карат да страдаме и да действаме, да се заблуждаваме и да опознаваме, да рушим природата и да създаваме своя собствена среда. И тогава за нас висшето просветление се изразява в унищожаването на тази бариера и завръщането ни в неразличимостта на тази предустановена (божествена) хармония.

Но съществуват ред обстоятелства, които правят тази философска истина абсолютно неприемлива на практика. Преди всичко тази "илюзорна" бариера между човека и абсолюта изобщо не е чак толкова илюзорна.

Първоначално тя е сътворена от описанието (тонала), но тъй като човешкото внимание е едно напълно физическо явление, бариерата се превръща в психоенергийна формация (поле), което удържа съзнанието в положение на самостоятелно битие. Ако трезво погледнем заобикалящия ни свят, можем да се досетим, че психоенергийната бариера, колкото и да е странно, е не само едно ограничение, което предизвиква страдание, но и един уникален дар.

Тя ни прави хора, тя създава упорядъченото осъзнаване, което противостои на безкрайните потоци на "тъмното море" на безличната вселена. Ако разрушим тази бариера, ние ще изчезнем. Екстазът на неописуемото просветление изобщо не е постигането на Свръхбитието, а само една последна граница на опита, един вдъхновяващ миг, който предшества нашето изчезване. Затова ние трябва да се примирим с нашата отделеност от Абсолюта.

Това не е безнадеждност, нито повод за пораженчески настроения. Само един метафизически поглед, който опитва да превърне света в съвкупност от неподвижни абстракции, ще открие тук мрачен фатализъм и липса на перспектива. На-гуализмът като една антропологична концепция, изпълнена с дълбоко диалектическо съдържание, преодолява този измислен парадокс и показва, че човекът е способен безкрайно да разширява своите граници и при това да запазва уникалните се качества.

Защото в реалния процес на мирозданието психоенергийната бариера, която отделя човека от Абсолютното Битие, престава да бъде бариера - тя става вълна. Същността на тази вълна е експанзията на нашето трансформиращо съзнание.

Ние вече сме свикнали, че думата "експанзия" означава нещо лошо и при всички случаи е противоположна на "духовността".

Според мен това е реакция срещу потискащите резултати на технократичното ни развитие. Човешката експанзия върху земната биосфера води до унищожаване на екологичните системи, които въплъщават най-висшето равновесие на Живота и неговото поддържане; социално-икономическата експанзия унифицира обществената среда, унищожавайки самобитните форми и естественото разнообразие; идеологическата и културната експанзия затварят всички алтернативни пътища за самореализация на човека в областта на интелектуалното и естетическо развитие. С една дума, негативните страни на експанзията демонстрират себе си навсякъде.

От тук идва и желанието да се върнем в един "по-малко глобален" свят. Освен политическата, социалната и икономическа реакция, които наблюдаваме в най-различни форми (многополярен свят, антиглобализъм, изолационизъм и т. н.), съществува още една реакция - културна, религиозна и "духовна" в широкия смисъл на думата.

Тя се изразява в реставриране на древните учения и вярвания, отразяващи "малките светове" на етносите, народите и племената, които днес вече не съществуват, радикално преобразени от хода на Времето, но затова пък активно идеализирани от човешката памет. Може да се каже, че една голяма част от възродената днес "духовност" по същество е възкръсване на спомена за далечното минало. Не е учудващо, че в средите на духовните търсачи думата "експанзия" е придобила изключително негативно значение.

Съвременният толтек, който упражнява упорядъченото осъзнаване на други светове - перцептивно-енергийни области, които традиционно вдъхновяват "археологическата" духовност на предците ни, - като че ли продължава общочовешката експанзия. В очите на тръбачите за "истинската духовност" това занятие е осъдително.

Трябва да признаем, че метафизическите идеали на религиозните проповедници са откъснати от действителността. Те не предлагат на човечеството реални пътища, не разрешават проблемите му, а само ги "премахват".

Всички техни призиви, като оставим настрана богословските спекулации и метафизическите догми, преведени на оперативен език се свеждат до две позиции:

1) да се признае споменатата по-горе бариера за "свещена", тоест установена от висшето битие, и да се чака милост, нечовешката воля, която ще позволи по един непостижим начин да се премине в царството на абсолюта,

2) да се разруши бариерата със собствени сили, да се размие отделността и човек сам да стане абсолют.

Или пасивно упование, или "подвигът" на изчезването.

Така изглеждат нещата, ако извадим идеите от мъглата на красивите думи и престанем да се самозалъгваме.

Човечеството избира пътя на експанзията не защото е безнадежно покварено от "първородния грях" или екзистенциалното неведение. Просто другите пътища отричат природата на нашето съзнание. Смисълът на човешкото развитие се сътои в търсене на експанзия от ново качество. Ние последователно преминаваме от най-грубите, примитивни форми, съпроводени с насилие и разрушаване (проекция на нашата биология), към фината форма, максимално отразяваща човешката същност.

На този фон непреодолимото ни влечение към усвояването на нови светове намира изход в перспективите на астронавтиката. Тук долавяме една "технологична метафора" за безкрайното познание на Реалността. Тя ни увлича и обнадеждава, обещава ни едно ново знание - практическо и теоретично, една нова енергия и безгранично поле за нейното прилагане.

В светлината на всичко това за много хора "психонавтиката" не е особено перспективна област. Тя сякаш насочва продуктивното усилие на съзнанието навътре - в сферата на безкрайната субективност, бляновете и фантазиите, където са възможни важни, но само психологически открития, които нямат отношение към Големия Свят.

Ние дори сме готови да си признаем, че пространствата на другите режими на възприятие са изключително важни за бъдещия човек, но едва ли вярваме, че те биха могли да бъдат основен източник на опит и знания. Колонизирането на Марс е много по-достойно дело за съвременната цивилизация, отколкото усвояването на второто внимание.

Този предразсъдък по естествен начин произлиза от изкривените идеи на нашия тонал, който си е внушил, че вниманието и възприятието само отразяват света, без самите да създават нищо.

Неизвестно защо ние не вярваме, че светът на сънуването, пространството на второто внимание, е област на реалното битие, в която по същия начин са представени планетите, звездите и галактиките, и която по същия начин транспортира енергията и телата. Освен това светът на сънуването има едно безценно предимство - тук човекът може произволно да избира законите на съществуването.

Първото внимание държи човека в плен на един грандиозен шаблон на психическите репрезентации. Ако искаме да посетим някоя точка от пространството, предоставено на нашето осъзнаване, ние трябва да следваме законите на описанието и да намерим подходящата технология за тази цел. Операциите с обектите изискват използването на енергия, която ние събираме също отвън с помощта на хитроумни технологични патерици. Това е заобиколен и много труден път.

Ако енергийната теория на нагуализма е вярна, ние изобщо нямаме нужда от всички тези хитрости. Самото ни внимание "преправя" реалността така, както поискаме. Препятствието ("физически закон" или друго частно ограничение) се преодолява чрез разлагане на перцептивно-енергийните полета и последващото събиране на нова конфигурация, в която препятствието е вече преодоляно. Така например маговете осъществяват телепортацията и "побеждават" разстоянията.

От гледна точка на тази концепция, психонавтиката изобщо не е блуждаене в лабиринтите на собствената психика. Това е използване на енергийния потенциал на вниманието и възприятието за целите на обективното познание на Реалността - вътрешната и външната. (При това трябва да се помни, че в тази позиция термините "външно" и "вътрешно" губят смисъл и аз ги използвам само за да съвместя репрезентациите на първото и второто внимание във вашето възприятие.)

Казано по друг начин, светът на сънуването е също така обективен, както и вселената, възприемана от човека в режима на първото внимание. Разликата между тях е само в начините на транслиране на сигнала и неговата психическа репрезентация.

Това твърдение може да ви се стори много смело и откровено "мистично". Може да си помислите, че екстравагантни представи от този тип възникват изключително при сънувачите, радикално пренастроили отношението си към опита и оплетени в ярките си халюцинации. Скептиците са склонни да виждат тук дори психопатология, възникнала в резултат на самовнушеното размиване на границите между обективното и субективното, илюзорното и реалното.

И все пак, колкото и да е странно, "безумната" идея на древните толтеки намира основания в съвременната физика. Да се спрем по-подробно на този момент.

През 1982 г. група изследователи под ръководството на Ален Аспект експериментално потвърждват това, което предрича квантовата теория - съществуването на нелокална връзка между елементарните частици.

Тази връзка не зависи от пространството, което разделя частиците и винаги се осъществява мигновено. Групата на Аспект установила, че при определени условия електроните могат мигновено да се "свързват" помежду си, независимо от разстоянието.

Трудно е да се оцени значението на това откритие. Математическите изводи, които толкова дълго предизвикваха съмнения и дори негодуване у привържениците на класическата парадигма, бяха потвърдени с емпирични опити.

Някой може да попита, какво отношение има всичко това към реалността на света на сънуването? Най-непосредствено. Защото опитите на Аспект станаха основа за холографския модел на света. Този модел, разработен от великия физик на XX в. Дейвид Бом, е най-радикалната и в същото време - последователна интерпретация на новите експериментални данни.

Когато физиците говорят за Реалността като за холограма - това е метафора. Но трябва да призная, че това е една доста сполучлива метафора, която влече след себе си поразителни изводи. Както е известно, холографското изображение (картината на интерференцията на обекта в полето на кохерентното излъчване) не е просто триизмерно, а съдържа изчерпателна информация за обекта във всеки отделен фрагмент на холограмата.

Пластината с холографското изображение може да се разбие на безброй части, лентата - да се нареже на парчета, и въпреки това всяко парченце от изображението ще съдържа изчерпателна информация за обекта в пълната му цялостност.

На този принцип (частицата съдържа цялото) се основава смисъла на холографската метафора. В научно-популярните текстове често пишат неща от рода на "вселената е холограма" и "плътна реалност не съществува". Тези изказвания са впечатляващи, но не са съвсем коректни.

Защото нещата са други. Светът не е холограма, той само се проявява по този начин. Физическият смисъл на "холографската парадигма" се изразява в това, че нелокалните връзки между микро- и макро-обектите във вселената се осъществяват не защото им помага някакъв таен "агент" (излъчване, поток от частици и др.), а защото обектите са неделими.

Квантовото поле на мирозданието, което по-рано за по-удобно се приемаше за математически модел, тази прословута плетеница и "обърканост" на всичко и навсякъде е обективно съществуващото Битие - истинското Единство на реалността. Многообразните явления, процеси и обекти са проекции на единственото Поле, което е фундаменталната същност на света, действителен за нас.

Психоенергетиката на нашето внимание разделя полето на части, превръща илюзията за отделност в енергетичен факт, но не е в състояние да илиминира неговата същност. Като възприематели ние просто изместваме единството от перцептивното поле и по този начин го правим нереално - но само по отношение на самите себе си.

Налага се една аналогия с майя, космическата илюзия за отделеност, но тук е важно да се разбере принципното положение, към което ни води теорията на нагуализма - "илюзията" става реална и определя реалната енергийна структура на нашето тяло и нашето осъзнаване с помощта на произволното внимание, активно събиращо света на човешката съдба.

За да се освободим от илюзията, не е достатъчно едно обикновено "пробуждане", както смятат много мистични школи. Светът трябва да бъде раздробен на части и събран отново с енергийното усилие на организираното внимание.

И така, според Д. Бом, ние виждаме частиците поотделно защото възприемаме реалността само в определен разрез.

Частиците, обектите и явленията не са дискретни образувания, а проекции на едно дълбоко единство. От това логически следва, че всяка представена пред нас перцептивно-енергийна "отделност" е свързана до безкрайност с всички други "отделности".

Елементарните частици, които образуват биологическото пространство, невронните мрежи на нашия мозък са преплетени с елементарните частици на другите организми, планети, звезди и галактики. На нивото на квантовата реалност ние проникваме във всичко същностно, а същностното прониква в нас.

Това дълбоко взаимно проникване и взаимодействие премахва измислената от човешкия тонал разлика между астронавтиката и психонавтиката. Зад един определен критичен праг на осъзнаването пътешествието "отвътре" става пътешествие "отвън". Пространствените и времеви координати - контекстът, в който ние сме разположили нашето осъзнаване - са само една условност, която се превръща в реалност от нашето перцептивно психоенергийно усилие.

Най-известното приложение на холографския модел на света към работата на мозъка и психиката е теорията на Карл Прибрам. Трудовете на този учен са известни, така че няма да ги преразказвам.

В нашия случай е важно само да се отбележи, че съзнанието, потопено в енергийния океан на квантовата реалност, е изоморфно спрямо него - тоест може по същия начин да се разглежда като холографска структура. Чувствителността на нашето енергийно тяло е универсална, затова принципни прегради за перцепцията няма. Всичко същностно е потенциално достъпно на нашето осъзнаване както за възприятие, така и за енергийно взаимодействие.

За да реализираме тази грандиозна потенциалност ние имаме нужда от нова система за транслиране. Такава система може да бъде режимът на възприятие и усилване на осъзнаването.

Проблясъците на обикновено скритите от нас когни-тивни и енергийни способности могат да бъдат наблюдавани във феномените на екстрасензорното възприятие и някои други видове парапсихологическа активност. Поради високата ригидност на психоенергийната конституция на човека и би-осоциалната обусловеност на неговия перцептивен свят тези постижения са фрагментарни и непредсказуеми.

Алтернативният режим на възприятие и интерпретация на сигналите изключително рядко въвлича в ефективно взаимодействие с външните полета цялата ни природа в нейната пълнота. Само светът на сънуването може да предложи на човека шанса радикално да преобрази своята цялостност.

Наистина, случва се изследователите да фиксират определени явления на информационни и силови взаимодействия на човека с външната среда, които са повече от странни. Класическата парадигма не ги обяснява и съдейки по всичко, няма да е в състояние и в бъдеще да предложи някакво адекватно описание.

От една страна, променените състояния на съзнанието предлагат на човека от време на време информация, която според класическите представи по никакъв начин не може да бъде възприета. Това стана особено очевидно, когато експериментаторите започнаха да правят редовни изследвания на психоактивните триптамини, ЛСД и някои други психеделици. За това свидетелстват много учени, но най-известен сред тях е Ст. Гроф, който е събрал богат фактически материал по време на сеансите на ЛСД-терапия.

Неговите пациенти много точно описват обекти и явления, които са им непознати в обичайния опит - биологически видове, с които се отъждествяват, строежа на кристалите, молекулите и други "материални" структури; а превъплъщавайки се в други времена, те съобщават такива подробности за живота на древните народи, които са известни само на специалистите (детайли от бита, дрехите и обредите), получават и видения на сцени от индийските, китайските и други митове, за които няма как да знаят.

Резултатите на Гроф са многократно потвърдени и от други учени, които се занимават с психеделичния опит. По-късно стана ясно, че много от описаните явления могат да възникнат и без употребата на психоактивни агенти - в резултат на дихателни упражнения и специални психотехники.

От друга страна, съществуват доста свидетелства за енергийни ефекти с необяснима природа, също често свързани с променените режими на възприятие. Това са психокинетични феномени, разнообразни силови влияния върху живи и неживи структури, стигми и други следи по тялото, в резултат на контактите с реалност, която традиционно се смята за въображаема и "илюзорна". Отделно място заемат необяснимите изцеления и също толкова необяснимите заболявания, предизвикани от една или друга промяна на психиката.

Тези многобройни наблюдения, макар и нередовни, демонстрират от различни страни явната некласическа връзка на съзнанието с обективната реалност.

По този начин ние имаме все повече основания да смятаме, че физиката на съзнанието е не по-малко могъща от физиката на обичайния свят на възприятието, който автоматично приемаме за "външна реалност".

Усвоявайки сънуването, ние навлизаме в полето на обективното битие и от тази гледна точка пътешествията на "психонавта" са усвояване на световното пространство на Реалността също като междупланетните пътешествия, които толкова силно възбуждат въображението на човека на технологичната ера.