Предмети на Силата и други обекти на сънуването

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Когато безсмъртният зародиш за първи път излиза от изходната кухина на духа, практикуващият... никога не трябва да разговаря с призраците, които го приветстват, но трябва задължително да се придържа към правилната мисъл.... Ако практикуващият се поддаде на страх или възторг, той ще се плъзне по пътя на демона.

Лу Куанюй

Когато сънувачът побеждава великата инерция на тона-ла, пораждащ в сънуването поток от халюцинации, той или се сблъсква с вниманието на сънуването в неговия чист вид (семантичен вакуум - "светлината на пустотата", за който вече споменавах), или привлича перцептивно-енергийния потенциал на сънуваното тяло и влиза във второто внимание, където го очакват разнообразни прояви на външната Реалност.

Онова, което аз така скучно наричам "перцептивни феномени", всъщност е едно безкрайно множество от различни странности и чудеса. Те се възприемат като процеси, като явления (понякога с космически мащаби), като обекти и предмети, а най-необикновените и активните от тях - като нещо "живо", като същности, "отвъдни" организми или като знаменитите "съюзници".

Дори не е възможно да се изброят всички процеси, явления и същества, с които от време на време се среща сънувачът. В тази глава ще разкажа само за най-интересните от тях, които предизвикват много въпроси, съмнения и проблеми.

На първо място, цели класове от явления и същности, възприемани от сънувача, са свързани изключително с характера на преместване на неговата събирателна точка.

По отношение на преместването на събирателната точка те могат да се разделят на три категории: а) такива, които са следствие на определено изместване и съответно на промяната на характера на събирането на сензорните сигнали, б) такива, които са провокатори, тоест сами предизвикват определено изместване на събирателната точка, и накрая в) неутрални феномени, чиято поява, както личи по всичко, е възможна във всяка позиция на събирателната точка.

Във "Виждането на нагуала" съм описал три типа неорганични същества, които нямат пряко отношение към типа на преместване на събирателната точка. Те са най-вече неутрални; единствената зависимост, която може да бъде проследена тук, е степента на "отдалеченост" на събирателната точка от позицията на дневното възприятие.

Някои от "неутралните" същности се появяват още в първия свят на второто внимание, други обитават в отдалечените области на перцептивното събиране или свободно мигрират по целия диапазон от "светоподобни" позиции на възприятието. За да не се повтарям, няма да говоря подробно за тези същности.

Освен това съществува един общ въпрос, който има пряко отношение към характера на преместването на събирателната точка на сънувача - представляват ли същностите и съществата реални енергийни полета (структури), и ако е така, в каква степен те могат да причинят вреда?

Ако сънуването е изпълнено "правилно" и практикуващият осъзнава перцептивните полета на второто внимание, почти всички живи същности, възприети от сънувача, са транслация на външни енергийни факти (полета, потоци, организ-мични структури).

Съществуват маса тънкости, свързани с пълнотата и адекватността на възприятието, има и диапазон на изкривяване (понякога доста широк), който обуславя как точно ние "виждаме" или "чувстваме" явлението (съществото), но неговата външна природа е несъмнена.

Да се разглежда подробно проблемът за реалността или нереалността на явленията и съществата в нашия случай няма смисъл.

Известна степен на увереност сънувачът получава от стабилността на своето внимание, а също и от това доколко е сформирано и плътно сънуваното тяло. Забележете, че много от срещите с ангели, духове, жители на паралелни светове, висши същества от "фините нива" стават на фона на собствената "безтелесност", когато сънувачът забравя тялото си и се възприема като еднородно физическо поле или дори като абстрактна точка.

За практикуващия, който изучава сънуването по метода на нагуализма, "забравата на тялото" е тревожен симптом. Защото, както вече казахме, събирането на външното поле винаги става в комплекс със събирането на енергийното поле на самия възприемател.

От тук следва един прост извод: колкото по-малко сънувачът осъзнава своето тяло, толкова по-малко външни полета подлежат на перцептивно събиране. Тогава от какво се състои съдържанието на неговия сънувачески опит? Несъбра-ният поток от сигнали, в който разнообразно са представени и външни, и вътрешни стимули, застава пред осъзнаването като едно аморфно, променливо единство.

Любопитното е, че в това единство непрекъснато възникват живи персонажи, които изглеждат автономни. И това е естествено - защото вътрешният свят на сънувача винаги съдържа в себе си импулси и техните образни манифестации. Нима тоналът ще започне да описва тези импулси, въплъщаващи част от неосъзнатите или полуосъзнати стремежи, страхове или очаквания на едно живо същество, като абстрактни форми или неживи обекти? Разбира се, че не.

Всички тези движения, напрежения и флук-туации стават призрачни герои на сънуването. И тъй като не-събраната сензорика отвън участва в потока на опита, тези "герои" придобиват една измамна реалност, "плът и кръв" от най-странни комбинации на сигнали. Тези комбинации често пъти са толкова неочаквани, че не можем да не вярваме в обективната реалност на присънилото ни се същество.

Сънувачът може лесно да се убеди в достоверността на това положение. Когато в сънуването се сблъскате със същност, която ви изглежда "неорганично същество", проверете себе си: осъзнавате ли собственото си сънувано тяло? Грубо казано, усещате ли си ръцете, краката, гърдите и т. н.? Можете ли свободно да движите отделните части на тялото си?

Наблюденията показват, че недостатъчно опитните сънувачи в повечето случаи са разсеяни и не събират тялото. Опитайте се да приложите усилието на произволното внимание и да си възвърнете плътността. Най-често "съществата", чудовищата, "учителите" и другите подобни изчезват безследно. Ако обаче дори най-пълното осъзнаване на сънуваното тяло не премахва перцептивния феномен от сънуването, той изисква по-сериозно отношение.

Ако практикуващият последователно е преминал през всички етапи на психоенергийния тренинг, описани в първата и втората част на книгата, лесно ще различи реалността на перцептивния феномен, особено ако изпитва неговото силово тоест конкретно въздействие.

Методът за определяне на реалността е доста прост: ако сънувачът, запазвайки направеното сънувано тяло, може без проблеми да промени възприеманото поле така, че силовото въздействие на същността да изчезне, значи е имал работа с продукт на собствения си тонал. Съществуват изключения от това правило, но в рамките на необходимата за начинаещия сънувач "техника на безопасност" те не ни интересуват.

Тези изключения се отнасят до високорганизираните и вероятно разумни структури, които не се интересуват от човешкия вид и не го примамват в своите капани с информация, която за нас изглежда особено важна - или в "магически", или в екзистенциален смисъл. Това са редки екземпляри, които не са склонни да споделят нито знанията си, нито силата си.

В абсолютното мнозинство от случаите така наречените "съюзници", "неорганичните същества" и другите живи твари от този род имат паразитна природа. Общуването с тях може да има известна енергийна полза само на висшите нива на практиката (неслучайно дон Хуан нарича тази ситуация "окончателен сталкинг").

Защо тези същности са "паразити" в широкия смисъл на думата - дори тогава, когато имат благороден вид и като че ли са готови да споделят безкористно своята нечовешка мъдрост?

Това се обуславя от последствията, произтичащи от общоизвестните положения в нагуализма - положения, потвърдени от практиката на сънувачи с най-различни типове конституция.

Полето на възприятието, което става достъпно за енерго-обмен, е резултат от поведението на събирателната точка. Що се отнася до самото поведение на събирателната точка (изместване, движение, избор на области с доминиращ енергообмен), то зависи от няколко фактора, най-важните от коита са:

(а) качеството на безупренността, изработена наяве;

(б) техническият навик за управление на вниманието.

При това точно безупречността и сталкингът, който я осигурява, създават най-вече хармонията в новата ситуация на възприятие във вниманието на сънуването или във второто внимание. Това е ключов фактор, неразривно свързан със силата и характера на личното намерение.

Понякога се случва техническият навик за преместване на събирателната точка да не е подсигурен с достатъчно високо ниво на безупречност. В такъв случай човек остава беззащитен.

Тъкмо в такава ситуация - обърнете внимание! - той най-често се сблъсква с активни по отношение на себе си същности от неизвестна природа (най-често ги нарича "неорганични същества", "съюзници" или "емисари"). Аз пък ги наричам "неорганични паразити", тъй като независимо от сценария на запознанството си с тях и формирането на енергообменни връзки те използват сънувача като "храна" - като източник на активно и често пъти хаотично излъчване на енергия.

Като изхождаме от концепцията за събирателната точка, не е сложно да разберем причината за това положение. Когато експериментаторът се потапя в сънуването (второто внимание), без да се е освободил напълно от страховете, агресивността и останалите си небезупречни психоемоционални комплекси, неговата събирателна точка е много склонна да се отклони надясно или наляво от балансираната позиция (на езика на Кастанеда това е "човешката ивица").

А както е известно от практиката и концепцията за енергийното тяло, събирателната точка е непосредствено свързана с "просвета" - колкото по-встрани се измества събирателната точка, толкова по-широко се отваря "просветът".

В момента, в който "просветът" се разшири до критичното ниво, излъчваната от него енергия започва да привлича всички, които искат да се "подхранят" - тоест неорганичните паразити.

Многократното повтаряне на тази ситуация формира една устойчива тенденция да се навлиза във второто внимание и да се губи енергия от контактите с неорганично същество.

Това е патологична фиксация. Практикуващият попада в капан, защото "паразитът" сякаш го следва по петите. Има само един начин да разтрогнем така формираната връзка и да унищожим тази патологична фиксация - като постигнем съответствие между безупречността и "технически" осигурената подвижност на събирателната точка. Често пъти за тази цел е необходимо за известно време да се откъснем от сънуването и изцяло да се съсредоточим върху качеството на осъзнаването наяве.

И само след трансформацията на страха от смъртта, чувството за собствена значимост и самосъжалението да се продължи със сънуваческата практика. Ако тялото вече е придобило лошия навик да влиза в сънуването небезупречно, за това ще е необходимо доста време.

Някои практикуващи възлагат особени надежди на срещата си със съюзника. Разбира се, те изхождат от прочетеното в книгите на Кастанеда. Но малцина от тях си спомнят, че съюзникът трябва да бъде срещнат преди всичко наяве (тоест в сънуването наяве - едно силно енергийно състояние, което може да бъде постигнато след десетилетия упорит труд), а освен това - с него трябва да се влезе в двубой и той да бъде победен.

Допускам, че при спазването на тези условия контактът със съюзника може.да ускори прогреса на сънувача. Но ако гледаме трезво на нещата, такива "висши толтеки" се броят на пръсти. Лично аз не съм срещал нито един.

Обикновено напразно се уповаваме на това, че в сънуването ни ще се появи "съюзник" (или "гласът на емисаря") и ще ни дари с някакво "важно знание".

Това ми напомня един известен литературен персонаж, който всеки ден ходи по улиците и се надява, че ще намери на тротоара изгубено портмоне, пълно с пари. Убеден съм, че всяко неорганично същество, което специално привлича вниманието ни в сънуването, се интересува само от това дали може да изсмуче енергия от сънувача.

Глупаво е да оценяваме този факт от морална гледна точка. Писах във "Виждането на нагуала": живите същества постоянно се експлоатират едно друго в енергиен смисъл. Така постъпват и хората, и животните, и растенията. Защо тогава "неорганичните" създания трябва да са изключение от този закон на живата стихия?

Ако не се доверявате на моя скептицизъм - можете да проверите сами. Започнали са често да ви посещават неорганични същества? Фокусирайте практиката си върху безупречността и сталкинга. Обърнете специално внимание на последователната и качествена трансформация на страха от смъртта и самосъжалението, и особено - на чувството за собствена значимост. Още щом постигнете осезаем резултат в тази насока, лично ще се убедите, че вече не сте интерес за "съюзниците".

Не е ли странно?