Една сияйна среща: неуловимият Кастанеда остава сложен човек. Томас Роп, 1997

Обикновено "яйце" се среща с литературния магьосник Карлос Кастанеда

Можех да го питам всичко.

- Ваш пленник съм - казва Карлос Кастанеда. Разговаряме за гарвани. По-конкретно ме интересува по какво човек може да разбере кога един гарван не е истински гарван.

- Поглеждаш енергията му - казва Кастанеда. - Гарван, който е магьосник, има кехлибарено сияние.

Той не ми каза какъв цвят е сиянието на обикновен гарван. Но пък и това нямаше особено значение, след като аз не виждам чистата енергия. Кастанеда я вижда, по думите му - от много години насам. Той започва да вижда хората като енергийни форми или "сияйни яйца" в кафенето на Калифорнийския университет в Лос Анджелес, когато работил над доктората си по антропология преди около 30 години.

Та така започна обядът ми с Карлос Кастанеда. Беше четвъртък, два часът следобед. Срещнахме се в един кубински ресторант близо до Уест Холиууд. До последния момент не знаех къде ще се срещна с Кастанеда. Неговите хора казаха, че Кастанеда така прави - по енергията определя мястото за дадена среща и поначало повечето си неща.

- Всичко, което познаваме, е интерпретация на енергията - казва Кастанеда.

Дълго се опасявах, че ще трябва да открия Кастанеда в

Лос Анджелес, без да ми дадат никакви координати, като тест за непреклонното ми намерение и годността ми да разговарям с тази енигматична култова легенда и автор на девет бестселъра, включително класическата книга "Учението на дон Хуан - пътят на знанието на един индианец яки".

Та ето ни тук, просто две сияйни яйца, които обядват. На възможно най-добрия си испански аз поръчвам moros у cristianos (както кубинците наричат ястие от бял ориз и черен фасул) и tostones (пържени банани). Той вдига очи от менюто си и на съвършен английски поръчва: "Номер 12". Стек с картофи.

Почувствах се muy estupido .

До това интервю се стигна заради семинара по Тенсег-рити на Кастанеда, който предстои да се проведе следващия уикенд във "Феникс". Неговите хора ми казаха, че ще трябва да долетя в Лос Анджелес, защото Кастанеда не дава интервюта по телефона. Всъщност той поначало много рядко дава интервюта. По цяло десетилетие минава, без да има ни вест, ни кост от Кастанеда. После той се показва на повърхността. Тук лекция, там лекция. И пак изчезва.

След като бях изчел всичките му девет книги (и то по няколко пъти) и споделях общия интерес към културна антропология, метафизика и особено мистицизма на индианците яки, моята събирателна точка - термин на Кастанеда за център на възприятие - беше цялата в трепет пред тази рядка възможност.

Обаче ме предупредиха, че има някои неотменни правила, включително никакви снимки и магнетофонни записи. Позволяваше ми се да използвам лаптоп, но аз предпочетох да слушам и запомням (макар че отвреме-навреме записвах по нещичко слепешком под масата в репортерския си бележник).

Като погледна назад, и то в традицията на шаманската синхроничност, смятам, че този обяд всъщност съвсем не беше случайност. Точно две седмици преди интервюто бях изразил пред някого учудването си, че пътят ми още не се е пресякъл с пътя на Кастанеда.

И после се появи този гарван.

Няколко дни преди да науча за интервюто, една сутрин в шест часа ме събуди гръмовното гра-гра-гра на най-огромния гарван, който съм виждал. Кацнал беше на най-горния клон на юковото дърво във вътрешния ми двор. Гракът му беше толкова силен, че ехото отекваше от близките възвишения, пораждайки ефект като от буря. Приближих се до птицата, но тя не се уплаши. Погледна ме още веднъж, после отново насочи цялото си внимание над това да изпълва въздуха със своето грачене. За миг отклоних очи от птицата, за да погледна как реагират котките ми. Когато погледнах пак нагоре, гарванът беше изчезнал.

Кастанеда се заинтригува от моята гарванова случка, но не ми предложи никакво обяснение. Гарвани и врани, както знаят всички преобразяващи се, са популярна форма на пътуване из двете Америки.

За Кастанеда е известно сравнително малко. Неизтъква-не на аза и изличаване на личната история - това е начинът, по който магьосническата линия на Кастанеда се развива до воини на истинското знание. Именно затова и е забранено фотографирането и магнетофонните записи.

- Няма нищо особено за Карлос Кастанеда - каза той. -Личността е претенция. Слава? Успех? На кого му пука? Ако не бяхме толкова заети със себе си, не бихме си причинявали толкова безумни неща.

И все пак има някои записи, а самият Кастанеда е оставял да се изплъзне по някоя лична дреболия отвреме-навреме. Кастанеда явно е роден преди около 70 години в Перу и е отгледан от хедонистичен дядо. Но по-голямата част от живота си Кастанеда е прекарал в Лос Анджелес. Завършва гимназията "Холиууд", получава докторска степен по антропология в Калифорнийския университет в Лос Анджелес. За кратко време преподава културна антропология в Калифорнийския университет в Ървайн.

Кастанеда не изпъква в тълпа. Всъщност сигурно дори не бихте го съзрели в някоя тълпа. Той е дребен, не по-висок от 1,60 м и сигурно около 45 кг. Гъстата му коса е доста прошарена и сресана напред. Той обича да се шегува с това как някои хора са го описвали с вид на нечий градинар, шофьор или мексикански келнер. Писателят Брус Уаг-нър от Лос Анджелес веднъж пита Кастанеда как би му препоръчал да го опише. Кастанеда му предлага да каже, че изглежда като Ли Марвин.

Седнал срещу мен, облечен в кехлибарена на цвят риза с къси ръкави и панталон цвят каки, с разрошена коса, той ми напомня на пенсиониран професор иконокласт, професорът по не-правене, зает сега с правенето, наречено обяд. Само дето този професор има око на магьосник, лявото, което грабва осъзнаването ви с невъобразима сила.

Обаче всички тези описания са подвеждащи и моментни. Кастанеда няма само един вид. Много са. Видът му се изменя според настроенията, които с лекота се сменят. Подобно на учителите си дон Хуан и дон Хенаро той се смее, ругае, подражава неземни гласове или пресилено мляска с уста. После внезапно се разпалва, когато убедително и красноречиво излива мислите си за природата на нещата.

Кастанеда е много сложен, очаквах това. Понякога заговаря на различен език. Това също го очаквах. Невъзможно е за повечето от нас, сияйните яйца, да разбираме всички идеи. Дон Хуан казва, че ние така или иначе нищо не разбираме и че истинското знание не се постига чрез интелекта.

Не очаквах обаче огромното чувство за хумор на Кастанеда.

- Ние трябва да се смеем, за да се уравновесяваме - казва той.

Разказва истории, които не мога да повторя в публикация. Струва ми се, че той следи текущите събития. Особен интерес прояви към историята за специалиста по оплождане от Вирджиния Сесил Джейкъбсън, който сега е в затвор за това, че е използвал собствена сперма, за да оплоди над 70 свои пациентки.

Не разговаряме за пейот, Мескалито или "малкия дим", но той ми показва на една салфетка как се отрязва върхът на кактусова пъпка и се измъква сокът.

- Отпиваш съвсем малко за подмладяване - казва Кастанеда и с наслада млясва устни.

Аризона особено изпъква в сагата на Кастанеда. Той се среща с дон Хуан в Ногалес, Аризона, и прекарва много време в нашия щат през ученичеството си, а дори и след това. Очите на Кастанеда се навлажняват, когато си спомня аризонските години.

- Аризона е магическо място - казва Кастанеда. - В Сонорската пустиня има специфично събиране на енергии.

Той казва, че не би могъл да се върне в Аризона, защото тя му връща твърде много на брой силни и Мъчителни спомени.

- Един воин знае, че всяко нещо, което вижда, той няма да го види повече - казва Кастанеда. - Там сигурно направо ще се разрева. А ми е нужна цялата ми сила.

Ние всички сме напълно сами.

Кастанеда не харесва стека си. Казва, че миришел на изпражнения. Връща го, после мисълта му задълбава в друга тема:

- Вселената е непредсказуема, каквото и да ти казват учените - казва Кастанеда.

Тази тема явно много го занимава, както и това, че ние наистина сме съвсем сами.

- Бог не обича, повярвай ми.

Проблемът, настоява Кастанеда, е, че ние сме така здраво хванати в капана на собственото си его, че никога не виждаме по-широката картина на битието. Ние не сме индивиди, заобиколени от други индивиди, къщи или магазини.

- Ние сме индивиди, заобиколени от безкрайност.

Кастанеда не казва нищо определено за това как прекарва деня си, обаче още пише. Догодина "Саймън & Шустър" ще публикуват юбилейно издание на "Учението на дон Хуан" по случай 30-годишнината от излизането му и то ще бъде с нов предговор от Кастанеда. Догодина ще има и друга нова книга, която ще публикува "Харпър Колинс" -"Магическите движения - практическата мъдрост на шаманите от древно Мексико". Кастанеда вече е завършил и нещо, което нарича "последната ми книга", с работното заглавие "Активната страна на безкрайността".

- Не мисля , че ще мога да пиша повече - казва Кастанеда - Вселената е хищническа. Тя поражда дълбоки вълни от печал, които се насочват към мен. Тази онтологична печал я виждаш как наближава и после се стоварва върху теб.

Дори пътят със сърце съвсем не е леконог танц. Кастанеда може би няма да е още дълго с нас. Той вече е говорил за това на хората си. "Но той няма да умре с физическа смърт - казва инструкторът по Тенсегрити (наричан още енергиен тракер) Кайли Лъндал. - Той ще изчезне по начина, по който си отиде дон Хуан. Той знае, че не остава много време, докато това се случи."

Целта на приемствената линия на мексиканските виждащи на дон Хуан е да се извърши нещо, което те наричат "абстрактен полет", ,да изчезнат с цялото си същество" в безкрайността - да изчезнат дори и с обувките си, така да се каже. Смята се, че дон Хуан и неговата група са направили това през 1973 година.

Обаче Кастанеда може и да има проблем в това отношение. Като чете последните му книги и от лични разговори, човек добива впечатлението, че нещо не е наред и че "Ли Марвин е уплашен".

Преди да напусне този свят, дон Хуан Матус казва ясно на Кастанеда и другите си ученици, че неговата линия от мексикански виждащи от древността ще завърши с Кастанеда, последния нагуал. Нещо в енергийната конфигурация на виждащите, които оставя след себе си, не подхожда за продължаване на линията. Така че всъщност Кастанеда и неговата група са оставени със задачата да "приключат" линията.

Възможно ли е Кастанеда, подобно на "Извънземното", да е бил изоставен от другите в този свят? Има ли нещо, което дон Хуан не му е казал, във връзка с натрупването на достатъчно лична енергия за абстрактния полет?

По време на обяда ни, който продължи почти три часа, успявах само за мигове да се откъсна от лявото му око и се чудех какво ли виждаше да се излъчва от моето енергийно тяло - несъмнено нещо противно и възрозово от всичките години, през които съм го тъпкал с диетични коли и дъвки без захар.

Чудех се също дали той знае нещо повече, отколкото показа, за онзи гарван. Сбогувахме се на паркинга пред ресторанта. Той каза, че съм му допаднал и нашият разговор му е бил приятен. Аз казах: "Somos monos extranos." ("Странни човекоподобни маймуни сме ние.")

Той се усмихна, но не каза нищо в отговор. Нямаше нужда. За миг хищническата вселена на Кастанеда стовари върху мен една от вълните си от печал, като си спомних думите му, че "воинът знае, че всяко нещо, което вижда, повече няма да го види".

Направих няколко крачки към наетата ми кола, като се питах дали Кастанеда наистина ще успее да постигне своя абстрактен полет. Искрено се надявах да бъде така.

Когато погледнах назад, Кастанеда, подобно на гарвана, беше изчезнал.

Сп. "Аризона рипъблик" 1997