"Скаути" и "съюзници" в сънуването

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

От всички активни енергийни форми, които тоналът на сънувача интерпретира като живи, най-често се налага да влизаме в контакт с така наречените "скаути" и "съюзници". Лично аз не съм сигурен, че тези наименования са поне малко адекватни на природата на тези същности и тяхната роля в света на големите еманации на вселената. В книгата "Виждането на нагуала" описвам основните разновидности на тези създания. И до ден днешен продължавам да ги смятам най-вече за неутрални по отношение на сънуващия.

Но искам веднага да ви предупредя, че нямам намерение да разсъждавам за онези неорганични същества, които са описани от Кастанеда. Причината не е дори в безсмисленото повторение на разказите на Карлос или в това, че не искам да влизам в ролята на четец и да запълвам страниците с чужди цитати.

Просто нямам доказателства, че в моя собствен опит съм се срещал точно с тях. Затова нека да изхождаме от положението, че същностите, които аз наричам скаути или съюзници, може да са различни от загадъчните и понякога страшни явления, които участват в епопеята на Карлос Кастанеда.

Тъкмо тези несъответствия в описанието на неорганичните същества са една от причините, поради които разказите за подобни контакти (въображаеми или реални) предизвикват един напълно разбираем скептицизъм не само у недоверчивите рационалисти, но и у ортодоксалните последователи на Кастанеда.

И наистина, какво наричат "съюзници" нашите сънувачи? И по какво "скаутите"се различават от тях? Трябва честно да призная, че такова описание на съществата от сънуването, което да съответства точно на кастанедовото, е рядкост в опита на повечето практикуващи. Много по-често в него фигурират антропоморфни образи, сгъстени участъци на някаква черна или напротив - ярко светеща субстанция, и по рядко - структури, които напомнят насекоми или имитация на животни и птици.

Доказва ли това, че описаните от Кастанеда същества са трудно постижими? Или са плод на неговото писателско въображение? Не мисля. По-скоро просто си имаме работа с друга интепретационна система на някои енергийни факти от второто внимание. Тя се е формирала основно по две причини.

Първо, това е сугестивният потенциал на "магическото описание на света", волно или неволно транслиран от учителя. Тъй както в продължение на векове човекът на нашата цивилизация е бил обучаван да възприема образите на първото внимание по един определен начин, Хуан Матус също е бил обучен от индианските шамани да приписва на перцептивните феномени от "другите светове" напълно определена външност, която днес може да ни се стори прекалено екзотична и невероятна.

Нагуалът общо взето и не криел от Карлос, че му предава своята система от интерпретации, признавайки, че обучението в магическо описание на света е една от неговите задачи в работата му с ученика.

Завладяващата сила на "реалността на споразумението" дори в обичайни ситуации на предаване на перцептивния опит е изключително голяма - особено в случаите, когато субектът, транслиращ описанието, притежава неоспорим авторитет, изкусно ползва психотехническите похвати, а самата област на предавания опит не е достъпна за никого, освен за самия учител и група единомисленици, споделящи предлаганото споразумение.

Неофитът (новопосветеният) на практика е обречен да възпроизвежда шаблоните, които му се предлагат.

Освен това искам да обърна вашето вниманието на това, че самият механизъм на индукцията е почти неизучен и много от неговите аспекти са ни неясни. Защото формирането на перцептивното споразумение далеч не се ограничава само с езиковите средства.

В много от случаите речта не участва в транслирането - главната роля тук се изпълнява от психоенергийните резонанси, чийто мащаб съответства на личната сила на учителя. Самото негово присъствие, съучастието му в перцептивния режим променя характера на репрезентациите на специфичния опит.

Описателният модел на толтеките казва, че инструкторът премества събирателната точка на ученика в позиция, аналогична на неговата собствена. Разбира се, това е само "начин да се говори", но тъй като не знаем какво става в действителност, принудени сме да се ограничим с тази метафора.

И тук отново се сблъскваме с един процес, общовалиден за човешкия род. Във "времената на сънуването", когато човекът преминавал от животинското осъзнаване в света на първото внимание, видовото описание не е било глобално - то се е формирало вътре в племената и именно шаманите и първобитните мъдреци, в качеството си на основни авторитети на общността, са били неговите първи автори.

Те са утвърждавали перцептивното споразумение за реалността, санкционирали са интерпретациите, разполагали са по местата им явленията от опита, налагали са забрани за възприятие и т. н. В живота на Кастанеда дон Хуан е изиграл същата роля.

Второ, върху конкретното възприятие на неорганичните същества не са могли да не повлияят психоактивните агенти - "растенията на силата". Тяхното участие във формирането на светогледа и светоусещането е било важен фактор в живота на мезоамериканската цивилизация. Що се отнася до магическия опит, тук психеделиците са придали един наистина грандиозен мащаб на визуалното творчество на тонала.

Тези два фактора - етнокултурното описание на толтекските магове и катализиращата психеделичност - обясня ват уникалните черти на "отвъдните" същества във възприятието на Кастанеда.

Пребивавайки извън този специфичен контекст, сънуващият може само да констатира, че по време на своите стран-ствания среща нещо живо - способно да се движи, да действа, да влияе, а понякога дори да предава знания. Тъй като съвременният практикуващ като правило подхожда опипом, той трябва да се отнася към перцептивните феномени от този род много внимателно, трезвомислещо и критично.

Наричам "скаути" много простите форми на неорганичните живи твари. Те приличат на белия трън (степно растение) - през цялото време мигрират и странстват. В случаите, когато сънуващият фиксира силно вниманието си върху някоя от тези форми, тя може да "пренесе" неговото възприятие в един от световете на второто внимание.

Според мен скаутите не са свързани със света на тунелите и лабиринтите, които в описанието на Кастанеда са родината на "неорганичните същества", склонни да превземат и поробват нашето осъзнаване. Но тъй като са неконтролируеми "бегачи" по енергийните полета, "скаутите" могат да ви отведат в този плашещ, зеленикав лабиринт.

Освен това в света на тунелите и лабиринтите ни отвежда и "гласът на емисаря", към който аз изпитвам неприязън. Неговите объркани речи, преизпълнени с "магически" намеци, те засмукват като блато. Слушаш го и не забелязваш как светът наоколо се превръща в ад.

Моите визити в тази неособено приятна област винаги са били спорадични и непроизволни. Затова любителите на "описанията на неорганичния ад" няма да чуят от мен сърцераздирателни подробности. Ще съобщя само няколко детайла.

Първо, "светът на тунелите и лабиринтите" е прекалено сложен, подчинява се зле на стабилните схеми за интерпретация на общочовешкия тонал и затова, когато става дума за подробностите, с които просто е препълнено това объркано Перцептивно поле, в него тържествува субективността на сънуващия.

Според моите наблюдения дори "цветът" на този тунел отразява състоянието на вашето осъзнаване и енергесънувачът е изтощен или изплашен, стените на тунела стават мръсно-кафяви и сякаш са "изградени" от шуплест камък (като покрити със сажди катакомби, хоризонтални, или водещи надолу под наклон). Тези стени са непроницаеми и предизвикват отвращение.

Когато сънувачът е в добър тонус и настроение, "стените" на тунела се преобразяват. Те сякаш са направени от зеленикаво полупрозрачно стъкло... Зад тях се долавя неопределеното движение на някакви сенки - всъщност в това няма нищо мрачно и плашещо.

Лошият тонус и негативното емоционално състояние на сънуващия влияят върху перцептивната картина на тунелите и лабиринтите - много често тунелът (тъмно-кафяв и "шуплест" на вид) е с малко завои, не се разширява, а по-скоро постепенно се стеснява.

Високата осъзнатост и безупречното спокойствие трансформират света в друга посока - сънуващият възприема един голям лабиринт с множество тунели и многобройни отклонения, балкони, "килии", които прерастват в пещери и от тях отново тръгват безкрайно много ходове. Тунелите се простират във всички посоки - дори вертикално и надолу.

Когато тунелите изглеждат зеленикави и полупрозрачни, в това пространство е доста шумно. Сънуващият възприема неясно бучене, сякаш някъде работи електрически трансформатор или се е разбушувал пчелен кошер.

От всичко лесно може да се направи извод, че светът на неорганичните същества, описан от Кастанеда, е разположен в една твърде "далечна" позиция на събирателната точка.

Сензорният материал, който получава възприемащият, наблюдавайки тези полета, е многоизмерен и динамичен. Подозирам, че в тези позиции ние сме принудени да използваме цялата мощ на нашия халюциниращ апарат, за да приведем постъпващите отвън сигнали поне в някакъв ред. Така или иначе, не сме в състояние да съгласуваме възприятието със стабилните интерпретационни схеми.

Признавам си, че аз винаги се старая да избягам по-бързо от там. Има нещо неприятно и разрушително за осъзнаването в тези енергийни полета.

Обаче продължителните размисли за тайнствените светове на Кастанеда могат така да разбунтуват въображението на сънуващия, че той да попадне в тях в обикновен "ясен" сън, а не в енергийното сънуване.

В този случай изобщо няма смисъл да се обсъжда неговия опит, тъй като той е построен изцяло от халюцинации. За себе си намерих начин за окончателно тестване на реалността на този свят на второто внимание. Реалността на сънуването се определя просто: след събуждане усещах бодежи по цялото тяло и в устата ми имаше характерен ("метален") вкус.

Ако практикуващият често попада в света на лабиринтите и тунелите, но след като се събуди няма никакви специални телесни усещания, най-вероятно той е възприемал тунелите и лабиринтите на собственото си безсъзнателно ("лабиринтът" е един от честите архетипни образи, с помощта на които безсъзнателното визуално транслира многобройните си проблеми). Що се отнася до "съюзниците", с тази дума наричам един друг тип същества.

Във всички случаи те изглеждат по-масивни. Често "съюзниците" демонстрират себе си в антропоморфен вид - като мълчаливи и тайнствени непознати с блестящи очи, обикновено мургави и тъмнокоси. Понякога се явяват като "сгъстен мрак", като "октоподи" или неагресивни насекомо-подобни същества. Този тип неорганични структури основно заема изчаквателна или наблюдателска позиция. Ако ни плашат - мисля, че това става непроизволно.