Странстване из световете на второто внимание

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Разказите за самите "странствания", описанията на безкрайните приключения в "световете" и онези странни области, които аз наричам "зони на архетипната обърканост" са любимо съдържание на безкрайните разсъждения на визионерите и окултистите, които изтъкват своите изключителни способности.

Независимо от това, че за да има материал за определяне на приликите и разликите в опита на различните типове сънувачи трябва да се описват конкретни перцептивни полета, аз избягвам такива подробности.

Първо, спира ме нездравия интерес на домораслите окултисти към сънуваческите откровения, и второ - това е прекалено обемиста тема, която изисква един сериозен и последователен подход. С други думи, за това трябва да се напише друга книга.

Затова ще бъда кратък.

Реалното възприятие на световете на второто внимание от една страна е резултат от преместването на събирателната точка и съгласуването на енергийните снопове в определен порядък, а от друга е фиксиране на вниманието върху външните събития, а не върху преработката на психологическите съдържания на различните области на вътрешния свят, които понякога са осъзнати, а понякога са безсъзнателни.

Това няма директна връзка с преместването на събирателната точка - навътре или навън от енергийното тяло. Защото събирателната точка във всички случаи работи със заобикалящото поле. Посредник тук е или повърхността на енергийното тяло, асоциирано с "физическото", или повърхността на сънуваното тяло.

Всяка позиция на събирателната точка предполага упорядъчаване на постъпилите външни импулси и ако преместването става "навътре" в пашкула, онова, което считаме за полеви масив на собственото ни тяло - "външните" импулси, не стават по-малко. Собствено казано, за събирателната точка самото противопоставяне на външното и вътрешното по отношение на тялото губи смисъл. Значение имат само насочеността на вниманието, събиращо импулсите, и характерът на неговата селективност.

По-важни за качеството на перцептивната картина са категориите обичайно-необичайно, познато-непознато, узнаваемо-неузнаваемо. Тук външните енергийни импулси, заучените патерни и схемите за интерпретация влизат в сложно взаимодействие.

Тъй като вътрешните навици са единствената опора на перцептивния апарат при срещата му с непостижимото, ге-щалтите и латерните се генерират в условията на минимални предпоставки. С други думи, достатъчно е външното енергийно поле, попаднало в сферата на възприятието, да съдържа дори само един "познат" елемент (сноп сигнали), за да може той да послужи като тригер за възникването на гещалт, патерн или интерпретационна схема и модел.

Този елемент-тригер е в състояние да предизвика ураганна реакция и в резултат да породи големи обеми на перцептивно творчество, където принципно "непознатите" редици от сензорни сигнали ще бъдат подложени на изстласкване или на радикални метаморфози, за да станат съвместими с активирания гещалт.

Но трябва да знаем, че подобна адаптация не винаги е "унищожаване на непознатата Реалност". Преди всичко това се отнася до първия свят на второто внимание, който в редица аспекти е много близък или дори идентичен със света наяве.

Това се забелязва особено добре веднага след отделянето на сънуваното тяло: ние виждаме собствената си спалня, други места, разположени наблизо, можем да се поразходим из тях, да излезем на улицата и т. н. "Първият свят" в по-голямата си част се състои от познати образи.

И това се отнася не само до перцептивната картина, но и до енергийните еманации, пораждащи възприятието. Иначе влиянието и взаимодействието между първия свят на второто внимание и света наяве биха били невъзможни.

Защо перцептивният апарат трябва да прилага творческо усилие и да създава за това поле някакви "екзотични" образи? Защото това не е само един получен набор от интерпретации, това е един образен език, с чиято помощ ние работим, понякога научаваме нещо ново (в "уговорените" от езика мащаби), изпълняваме "магическа" работа и го използваме, когато във второто внимание се срещаме с други сънувачи.

В другите светове на второто внимание обичайните патерни и интепретационни схеми се държат доста по-агресивно. На адаптиращо "преобразяване" се подлагат обекти, групи обекти и цели области на възприятие, на които тоналът натрапва взетите от действителността идеи за пространство и време, горе и долу, живо и неживо и дори "разумно и неразумно".

Тъй като в много от областите на второто внимание присъства елементът-тригер, способен да включи изкривяващ гещалт или цял интерпретационен модел, много често конкретните образи на възприятието, дошли от второто внимание, са измамни. Това не значи, че всички те изглеждат абсолютно различно, но една значителна част от тях несъмнено е такава.

Като правило тук съществуват "познати" и "непознати" снопове. В "непознатите" - промените ("изместената" реалност) засягат повече структурите. В най-простите случаи тяхната структура не съвпада със заучения наяве гещалт в едни напълно понятни категории - центърът става периферия, главното - второстепенно, видът не съответства на функцията.

Да не говорим за онези поразителни случаи, когато онова, което със сигурност изглежда "неживо", се оказва "живо" или пространствената идея става истинско издевателство, защото например най-отдалеченото се оказва най-близко. Подобни феномени са характерни за далечните и съдейки по всичко, сложни пространства с голямо количество елементи.

Когато "необичайният" сноп се разпознава като "обичаен", някоя негова "странност" скоро го издава. Интуицията ("знанието на тялото" ) кара сънуващия внимателно да изследва обекта и това води до най-причудливи открития. И само присъщата на всичко живо активност обяснява факта, че най-често "се маскират" неорганичните същества - от разряда на най-простите и пасивните.

От "неживите обекти" във второто внимание почти всички "странни" образи са проекции на снопове, които не могат да се съберат изцяло. Тези снопове се представят пред нас като сгради, прозорци, врати, стълбища.

Те предизвикват особено внимание. Наблюдаваш ги и изведнъж разбираш, че сградата например е изсечена от монолитно парче скала и в нея не може да се влезе по нормален начин, но затова пък може по особен - ако примерно я обиколиш няколко пъти, в нея ще се появят "процепи", през които може да се влезе. След като си влязъл по такъв странен начин, попадаш в черна пустота, а под теб чак до самия хоризонт се простира сива пустиня.

Всички тези фокуси водят до своеобразно разширяване на инвентаризационния списък на тонала. Попадайки във все по-далечните светове на второто внимание, тоналът продължава да използва познати образи, само леко прибавя към тях някои нови черти.

Така той се учи и обогатява. И само в редки, особено екстремни случаи тоналът изцяло излиза извън рамките на инвентаризационния списък. Тялото преживява това много болезнено - обхваща го "студ", усеща натиск или нетърпим ужас. Тогава възприятието изобщо не може да се опише.

На края на тази глава искам да кажа за "завладяващите" позиции на сънуването. Рано или късно сънувачът попада в особена ситуация, където перцептивните сили могат да бъдат затворени в изолирана схема, обречена да се повтаря до безкрайност, или пък структурата на възприеманото поле провокира еднообразни движения на излъчващите и поглъщащи потоци.

Подобна омагьосваща мотонност, независимо дали е енергийна или е обусловена от определени характеристики, способни да предизвикат стереотипизиране на възприеманото, може да "завладее" вниманието на сънувача и да го "парализира". Това е т. нар. "завладяваща" позиция на сънуването. Тя е съпроводена с рязко усилване на фиксирането на събирателната точка.

От една страна това вдъхновява сънувача, тъй като възприятието в това положение е толкова стабилно, че не се различава от бодърстването; светът на второто внимание се явява като ярко, отчетливо, абсолютно съгласувано перцептивно поле. С тази всестранна синхронизация "светът" въвлича тялото на сънуващия в адекватен енергообмен практически със същото (а понякога и с по-голямо) участие на всички нива на телесно-енергийната конституция, който е присъщ обикновено само на базисния режим {първото внимание).

От друга страна, по същите причини възниква усещането за "завършеност" на обкръжаващия свят и следователно за неговата "затвореност", за невъзможността да го напуснеш, - нали точно с тези характеристики ние сме снабдили света на първото внимание, света наяве, "дневния" свят на нашата съдба.

Към такива епизоди трябва да се отнасяме правилно. Те са голям подарък за практикуващия във всяко отношение. Очевидно е, че едно толкова качествено събиране на друг свят и плътният енергообмен с него трансформират енергийното тяло в изключителни мащаби и с огромна скорост. И още нещо - това е едно велико изпитание за вашата безупречност. Едно "окончателно" изпитание.

Защото нормалната реакция на нетрансформирания тонал в подобна ситуация е паниката. Нещо ви "засмуква" с всеки изминат миг и възниква чувството, че вече никога няма да можете да се върнете. Колкото повече се паникьосвате, толкова по-чужд ви се струва перцептивният свят, който ви "засмуква". Нараства силата на необратимото съгласуване на всички ваши чувства, възприятия и енергии с нечовешкото пространство, което за човека е въплъщение на истински ужас.

Трябва да напиша цяла монография, за да обясня откъде изобщо възниква този непоносим ужас при контакта с чуждите сили и структури. Това е древен инстинкт, който подхранва с черната си енергия пространството на безсъзнателното. Само високата безупречност и тоталният сталкинг, прилаган с максимална интензивност, са способни да разсеят тази "древна тъма" и да угасят първобитния ужас пред чуждото, непознатото и непознаваемото.

Защото светът, който сякаш ни "засмуква" не ни е по-чужд от всекидневния живот наяве. Той принадлежи на същата природа и сам по себе си не е "затвор на възприятието" (както и първото внимание не е такъв "затвор").

Обичайните сили на перцептивната и енергийна настройка, които са неутрални, както е неутрална и гравитацията, се възприемат от сънуващия по един зловещ начин - сякаш "светът", който му се е явил, възнамерява да лиши този странник от най-ценния, единствен дар - свободата.

Точно това изкривяване е онази изначална причина за непоносимия ужас, който още с появата си настройва възприятието да потвърди, че това силно и крайно негативно чувство е основателно. "Светът" става все по-чужд, мрачен и плашещ.

За да се премине през това изпитание, трябва незабавно да се активират всички установки и нагласата за безупречност. Ако успеете да направите това, ситуацията ще се промени радикално. Първо, "завладяващата" позиция просто ще престане да ви "завладява".

Отново ще се почувствате свободен странник, съзецерцаващ един от световете, открили се пред него. Второ, с удивление ще откриете, че наблюдаваното пространство не съдържа нищо ужасно, непоносимо, мрачно и т. н. Вместо ужаси ще откриете разнообразни странни неща, любопитни явления и може би дори чудеса.

Трето, и най-важно за практикуващия - с непосредственото усещане на заобикалящото ви пространство вие ще откриете абсолютната равнозначност на всички позиции (на всички светове) на второто и първото внимание.

Това не означава, че ще изгубите интерес към възприеманото, а по-скоро обратно - истински ще го заобичате, но с друго чувство, с усещането на единното начало, което стои зад видимото разнообразие. Вие ще можете да разглеждате удивителната красота на света, без да бързате, и вече нищо няма да ви плаши.

Съществуват много методи за преместване на сънуваното тяло в световете па второто внимание и вътре в тези светове. Бих могъл да се спра на това, но ми се струва, че в рамките на тази книга то не е толкова важно.

Ако сънувачът е навлязъл във второто внимание, ако е овладял някои от навиците на "второто тяло", той сам ще открие голяма част от тези методи. Усилването на вниманието и оформянето на телесните перцептивно-енергийни патерни му предлагат много пътища. Като правило ние избираме това, което е най-близко до нашата конституция и съответства на нашия личен енергиен статус.

Характерът на работата може силно да се промени, ако участвате в група и според възможностите си се опитате да навлезете в съвместно сънуване. Тук силата на "перцептивното споразумение" има голямо влияние върху възприятието и маниера на вашите действия.

Тя работи не толкова чрез разговорите и обсъжданията, колкото чрез колективното намерение, съгласуващо преместването на събирателната точка, и неизбежното сближаване на отделните части на безсъзнателното, което става в момента на спирането или забавянето на вътрешния диалог, груповото не-правене и другите направления на практиката.

Груповата работа със сънуването рано или късно довежда всички в една обща "реалност" с еднакви правила и ограничения. Предимствата на колективното постигане на "другите светове" са очевидни, но пътят на самотната птица дава уникална свобода. Той ни принуждава да победим самотата в себе си и да открием своята неповторимост в безкрайната реалност.