Духовното и научното знание

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Дълго размишлявах за отношението на духовното знание (тук подразбирам и религиозното, и мистично-окултното знание) към научното знание. Защото моят първоначален интерес (още от ранна младост) винаги е бил предимно духовен и чак по-късно започнах да се занимавам с наука.

Отначало и аз като много други приемах разделението (и дори откъснатостта) на духовното и научното знание автоматично, защото това е станало навик на съвременния човек.

И наистина, това е толкова естествено! Духовното се занимава със съкровения човек и задпределното битие, а научното - с човека в неговата емпирична проява и с вселената, достъпна за наблюдение.

Като много други и аз смятах, че на нито едно ниво духовното и научното знание не се пресичат. И не се тревожех особено много по този повод - нека науката си говори за своето, а духовното знание - за своето. Така или иначе, духовното е "по-висше" от научното, а ако науката противоречи на духовното знание - това си е проблем на науката.

Трябваха ми дълги години, за да се усъмня и сериозно да си задам въпроса: вярна ли е тази позиция? Откъде се е появила тази бездънна пропаст между духовните и мистичните учения (изразяващи се като религия или езотерични култове) и науката?

Първоначално, в далечната вече древност, духовното и научното знание не са били разделяли, тъй като било очевидно, че изявеното единство на обекта изисква единно познавателно усилие.

Това е бил, ако щете, "златният век" на познанието: духовните учения и религиозните доктрини не са се срамували да си поставят научни задачи и от тази позиция да задават въпроси за света и човека, а древната наука не се е срамувала да използва резултатите от своите изследвания, за да коригира кодекса от духовни знания. Откровение било не случилото се, а случващото се; и то не било догма.

В резултат на хилядолетните търсения езикът на духовното описание се отдалечил на космическо разстояние от езика на научното. Но нагуалистичният подход ни дарява надеждата, че решението все пак е възможно. Нещо повече, необходимо и естествено е то да бъде намерено, тъй като цялата известна история на когнитивното усилие на човечеството го предполага.

Защото ние винаги отначало разделяме всичко (анализ), а после го съединяваме (синтез). Първоначалният синкретизъм става поле, в което се зараждат видове, подвидове, направления вътре в тях и т. н.

Но когато възниква критична ситуация в познанието, всички тези разклонения си "спомнят" едно за друго и отново се стремят да се съединят. Затова днес виждаме колко плодотворни са трудовете, възникнали в точката на "срастване" на разединените преди това научни дисциплини.

Тъкмо тук съвременният човек, насочил силите си към познанието, намира най-обещаващите перспективи. Мащабът на откритията често е пряко свързан с онази умствена дистанция, която съществува между отделните дисциплини, изискващи интелектуален синтез.

Така например абсолютно очевидно е, че синтезът между химията и физиката (физикохими-ята), геологията и физиката (геофизиката) и т. н. предполагат по-незначителен пробив в познанието, отколкото сливането на науките за живото и неживото (биофизиката, биохимията, биоенергетиката, психофизиологията и психофизиката, биоелектрониката и т. н.).

В екстремната точка ние трябва отново да разполагаме с качествено ново единство, обогатено от познанието на собствените му части. Какво може да се получи от това ново единство? Постижение, опиращо се на гениалния синтез на духовното, психологическото, биологическото и физико-енергийното знание.

Подобно на физиците, които упорито търсят единната теория за полето, връх на цялото човешко познание може да стане единната теория за човека и света, където "висшите" психически форми ще намерят съкровената си връзка с "низшите", а осъзнатата трансформация на човешкия вид ще стане една от нейните многобройни "приложни" разработки. Аз виждам в нагуализма импулс, който е способен да доведе човешкото познание до такъв синтез.

Разбира се, да работиш по проект от такъв мащаб е доста "амбициозна" задача. Тази работа ще бъде плодотворна, дори и да не постигнем крайната цел в близките сто години. Защото самата природа на този път съдържа в себе си океан от знания и непредсказуеми открития. Може ли да бъде другояче, след като сме избрали трънливия маршрут, по който трябва да се търсят нови и нови знания и интерпретации, които "сливат" духовното и научното знание в единен, непротиворечив гнозис?

Формулираната преди две хиляди години "воля на духа", към която той е ориентиран, за дон Хуан не съществува. Непостижимостта на духа е абсолютна, както и трябва да бъде. Това е динамичното взаимодействие на променящия се човек с недостъпния за разбиране универсален импулс. Както казва Лаодзъ: "дао, изказано с думи, не е дао." Висшето откровение се получава извън всякакви фиксирани представи, а неговото съдържание е обусловено от самостоятелно свършената работа.