Трите внимания и трите тела, резултати и постскриптум

Алексей Ксендзюк "Праговете на сънуването"

Може да се каже, че вниманието на сънуването е изцяло подчинено на съвкупността от перцептивни хипотези (ако използваме термина на В. Грегъри), сътворени от стандартния човек в хода на хилядолетната му биологическа еволюция.

Преходът от вниманието на сънуването към второто внимание става заедно с проникването на сигналите (снопове от сигнали) в осъзнаването, които предизвикват толкова силен дисонанс по отношение на привичните перцептивни хипотези, че тоналът е принуден да се пренастройва и да създава нови "хипотези".

На пръв поглед продуктът на тези нови "хипотези" малко се отличава от предишния, защото на възприемащият му убягва това, че самият принцип на построяване на хипотезата ("събирането на възприятието") е променен.

Във второто внимание се сблъскваме с такива съчетания на сензорните снопове, които в първото внимание не могат да бъдат представени като концепти (още повече като "светове") пред възприятието, използващо обичайните перцептивни хипотези.

По такъв начин във второто внимание се учим на принципно нови възприятия. А във вниманието на сънуването ние тренираме осъзнаването си, за да направим самото възприятие възможно.

Защото вниманието на сънуването ни кара да привлечем целия багаж на тонала и неговите перцептивни хипотези, за да моделираме редици от възприятия там, където те не съществуват, където сензорният материал е една аморфна маса на периферията на осъзнаването или нещо като вътрешни и външни фрагменти, "предпоставки" на прецепциите или комбинация от гещалти, които така и не са реализирали присъщата им семантика.

Независимо от това, че второто внимание е огромно поле, където се извършва перцептивното обучение, неговият обем и възможности също са ограничени.

Предполага се, че тук, във второто внимание, ние сме способни значително да се променим като енергийни тела, тъй като научаването на всяка принципно нова перцептивна хипотеза провокира нов начин на енергообмен - излъчване и поглъщане на силови потоци, за съществуването на които преди това не сме се досещали.

В такъв случай кое ограничава редицата от перцептивни хипотези, предлагани от второто внимание? Това са два нейни решаващи параметъра - обемът и формата. Обемът е ограничен от отделността на възприемащото съзнание и от ограничената способност да се задържа в полето на вниманието само определен фрагмент от безкрайния поток на "големите еманации" на вселената.

Ограниченията на формата са свързани преди всичко с биологичната конституция, която освен нашето желание следва и известен универсален патерн (не само при човека, но и при всяко живо същество, което има организъм, сетивни органи и "събрана" по определен начин нервна система), и на второ място, с вкоренената в отделното същество идея на функцията и функционалната структура.

Всяка отделна форма, ако щете, е обречена да бъде структурно ограничена. Дори в този случай, когато ние побеждаваме тъмната инерция на материята и я правим пластична, податлива и произволно мутираща, нашата психоенергетика демонстрира тези граници - влизат в сила законите на силовите полета на самото осъзнаване. Ако искаме да си останем отделен енергетичен факт (възприемател), заобикалящото ни битие следва това разположение на енергиите: придобиваме център и периферия, движение и статика.

Външното поле също не може да бъде еднородно - веднага намираме в него желаното и нежеланото, примамливото и отблъскващото, това, което ни помага и това, което ни пречи.

Както виждате, създадената ситуация изисква от нас да правим нещо - с други думи, нашето същество трябва да бъде функционално. По-нататъшната логика е очевидна. Функцията се реализира посредством структура, а структурата е многоелементна и не може да не поражда нови функции и следователно нови структури.

По такъв начин ние навлизаме в безкрайното многообразие на световните пространства, които могат да бъдат променени и необикновени колкото си искаме, но си остават "паралелни светове" - удивителни, но все пак варианти на познатата ни антропна Вселена.

Това именно е ограничението на формата. Реалността е устроена така, че не предлага на наблюдателя трети вариант - или има разтваряне, безформен хаос и непознаваща граници потенциалност на световното поле, където всичко е възможно, но нищо не се случва; или има производство на шаблони, ге-щалти, а след тях - на комплекси и структури, където безкрайната сила се разпада на множество крайни и ограничени сили, които взаимодействат, растат и мутират, и тогава енергийното поле на света става един пространствено-времеви континуум (колкото и да са странни породените пространство и време).

Така или иначе, вечността (като отсъствие на времето) и без-видността (като отсъствие на пространството) - атрибути на реалността-такава-каквато-е извън възприемащия - напускат вселената, в която ни предстои да живеем.

Дали ние, оставайки си като отделно съзнание, можем да намерим решение на този екзистенциален проблем? Толтек-ският път, на който дон Хуан учи Кастанеда, казва, че има решение. Какво са "огънят отвътре", третото внимание, "окончателното пътешествие" из тъмното море на осъзнаването? И възможни ли са?

Ако ние нямаме предвид "разтварянето в абсолюта", сливането с големите еманации на Орела, консервирането на осъзнаването в тайнствения "свят", където времето работи така, че забавя движението на психоенерегетиката и просто ни превръща в "дълголетници" от космически мащаб (подобно на планетите, звездите или галактиките), третото внимание би трябвало да бъде доста необичайно и крайно диалек-тическо състояние.

Защото тук се разрешават всички анти-номии, присъщи на битието на нашето тяло, възприятие и съзнание. Единството не нарушава отделността, многообразието - еднородността, редът не лишава хаоса от неговата творческа сила.

За да се случи тази невероятна реализация, осъзнаването трябва по един пълноценен и всестранен начин да покаже своята цялостност заедно с полето на големите еманации, от което е възникнало и в което продължава да съществува.

И ето че отново сме принудени да говорим за цялост-ността. Всеки път разбираме само част от това, което е скрито зад думата, аналогията или метафората. Тези "части", разбира се, са важни, но сами по себе си са безкрайно далече от това, какво е третото внимание в учението за тоталната трансформация на енергийното тяло на човека.

Най-просто би било да разбираме под цялостност онова, което е любима тема на аналитиците на юнгианското тълкуване - премахване на психическите бариери, разделящи цялото съзнание на различни пластове на безсъзнателното и свръх-съзнателното. Основната част на тази работа се осъществява от нагуалиста, когато той се занимава със сталкинг и рекапитулация на катализиращия фон на толтекската безупречност. Много неща се разработват от усиленото осъзнаване по време на сънуването, когато архетипният материал ярко демонстрира себе си под формата на поток от образи.

На следващо ниво цялостността се разбира като единство на телесното и психическото. Това откровение също не е излючителен "пробив". Самият характер на използваните психотехники непрекъснато показва интензивността, с която едното проявява себе си чрез другото, представяйки се в крайна сметка в личния опит на практикуващия като целокупност - като едно, което има два вида манифестиране.

Дори "автоматичният" човек, не особено склонен към рефлексии, от време на време открива в себе си частни прояви на това ниво на цялостност. Той маскира тези наблюдения с различни доводи и рационални обяснения, изтласква ги като нещо несъществено, но не може изцяло да игнорира психоматичното единство, което често се оказва причина за неговата реактивност, за емоционалния му и енергиен тонус.

А при специална тренировка този "психоенергетизъм" бързо се превръща от умозрителна концепция в пълноценен емпиричен опит - в едно тотално чувство, определящо не само отношението към вниманието и възприятието, не само реакциите и постъпките, но и цялото съдържание на нашия живот.

По-нататъшният стремеж да се постигне и осъзнае собствената цялостност (особено в руслото на нагуалистичната практика) води до обединяването на психоматиката и перцеп-тивно-енергийното поле. (Точно за този аспект най-много беше казано в тази книга.)

Не-правенето и правенето, спирането на вътрешния диалог, съзерцанието, постигането на вниманието на сънуването и на второто внимание, правенето на сънуваното тяло - всички тези похвати недвусмислено показват на практикуващия, че вниманието и възприятието са енергия, че енергията реализира себе си в конкретната работа на целия психоемоционален свят на човека (до най-висшите семантични организираности на тонала - описанието на света и "инвентаризационния списък").

А вече тоналът е този, който регулира, коригира и трансформира така нареченото физическо тяло.

Но и това ниво на осъзната и реализирана цялостност не е достатъчно за третото внимание. Защото "тъмното море на осъзнаването" все така ни е дадено като непостижимо - не във философския смисъл (един мислител е наясно, че абсолютът по своята природа трябва да е непостижим и никакви трудове по развитие на вниманието и трансформиране на енергетиката не могат да променят това положение), а в смисъл на "откъснатост" на битието от нашето лично съществуване.

Все така не можем да плаваме по това "тъмно море - само отделни негови вълни обливат с фонтани от пръски мореплавателя, само отделни части от безкрайните морски простори от време на време се осветяват от лъча на фенера, който сме се научили да палим със съсредоточения огън на нашето усилено внимание.

Очевидно е, че третото внимание е едно още по-високо ниво на цялостността. Казано на поетичен език, това е "пожар, обхванал цялата вселена". Да се опише на човешки език състоянието на радикалната трансформация е невъзможно.

Това е извън пределите на моя личен опит и извън пределите на опита на нашия вид. Може само да се предусети самата диалектика, залегнала в основата на висшето възприятие на трансформанта. Същността на тази диалектика се свежда до онова странно положение, в което центърът на осъзнаването (събирателната точка) се освобождава напълно от "направените" от него полета, като при това не спира да "събира" сам себе си.

Това умение се формира постепенно в продължителните блуждаения и превъплъщения на сънуваното тяло. "Огънят отвътре" привежда цялото съществуване в позиция на цялостно единство по отношение на събирателната точка.

И в този смисъл реалността става наше тяло. Странствайки из нея, ние променяме отправната точката, избираме пространствата и тяхната измерност, при което, това толкова далечно и мъгляво непостижимо, това "тъмно море на осъзнаването" става наша "плът".

Всички частности и фрагменти се създават {правят се) от нас според тяхната необходимост. Вече няма нищо отделно от постигащото възприятие, и реалността застава пред нас в цялата си цялостност, просто защото ние най-после сме стигнали до нея цялостни. Отделени от нея и - едновременно с това - неотделими.

Мисля, че точно така започва безкрайното плаване на "навигатора на безкрайността" по тъмното море на осъзнаването.

Постскриптум

А сега ще ви кажа едно много важно нещо и може да ви се стори, че то противоречи на всичко написано, по-горе: отхвърлете рационализма!

След като сте разделили вашата същност на елементарни механизми, подложили сте се на всестранен рационален анализ, "изпитали сте" всички методи на правене и не-правене и останалите психотехнически "рецепти", спомнете си, че същността на донхуановата магия не е в тонала, а в нагуала.

Обърнете се към ирационалното и безмълвното.

Всичко, което съм написал в тази и в другите си книги е само една необходима прелюдия. Тя е интелектуална и пси-хотехническа тренировка, която (надявам се) ви е дала поне някои от "щитовете", които ще ви помогнат да запазите осъзнаването си в безпощадния тайфун на енергийната реалност - там, отвън.

Ако обаче не сте готови, ако вашият разум, вашето внимание и осъзнаване са слаби, ако не сте успели да преодолеете дори онази незначителна интелектуална преграда, която аз построих и ви предложих като книга, изпълняваща елементарната роля на техника по безопасност - не престъпвайте прага на сънуването.

Там свършват всички разговори и обяснения. Там започва "смъртоносната игра" с всемогъщата енергия на нагуала. И макар че там ви очакват ново небе и нова земя, смъртта, както и наяве, си остава "на една ръка разстояние".