Пътят на воина, Норберт Класен

Карлос Кастанеда и наследството на дон Хуан

Само като воин човек можe да оцелее по пътя на знанието. Защото изкуството на воина е уравновесяването на ужаса, че си човек, и чудото, че си човек.

Дон Хуан Матус

Mного от нас били обземани от потискащото чувство, че нямат изход от ноктите на всекидневния свят, защото са разбрали, че са „скучни типове", надути маймуни или услужливи жертви на експлоатацията от страна на социалния ред, който са мъжете и воладорес. Това е погрешно, макар и разбираемо впечатление, защото те не са отчели, че ние сме магически същества в един магически свят и просто нямаме представа за силите, които дремят в нас.

Първата стъпка да събудим тези сили е да се освободим от чувството за безизходност е напълно да загърбим погрешния дуализъм на схемата жертва-престъпник и вярата, че сме нещастно, безпомощно творение, и да станем воини. И това не е въпрос на обучение, на знание или умение, а просто решение. Тайша Абелар обяснява:

Ти не можеш да се „научиш" да бъдеш воин! Това е само едно решение, което един ден трябва да вземеш за себе си и от себе си. Да молиш другите да те научат да бъдеш воин е погрешна постановка. това е отношението на „Аз, горкото дете."

С това тя посочва централната необходимост да поемем пълна отговорност за своя живот, своето възприятие и своята смъртност. Именно този трансформиращ акт на съзнателно поемане на отговорността отличава воина от средния човек и го превръща във воин в същинския смисъл на думата. Затова първо е важно да си изясним отвъд всяко съмнение, че сме същество, което ще умре. Кастанеда обяснява тази първа и решителна стъпка:

Поеми отговорността за факта, чс си смъртно същество. Поеми я смирено и напълно решително. Тук няма нищо за дискутиране, тук няма място за съмнения и извъртания. Застани през нощта пред огледалото и се погледни; разгледай съществото, което ще умре. И после с висок и ясен глас си задай пред лицето на своята смъртност следните въпроси:

Какво правя аз. Какъв е резултатът от всички мои действия?

Това естествено е само един от многото начини да осъзнаем своята преходност. Всичко, което ни напомня, че нямаме никаква гаранция за това, че ще живеем в следващия момент, може да ни доведе до едно съзнание на трезвост, в което всички маловажни мисли и грижи на всекидневието отпадат от нас. Защото какво значат повечето от нашите дребни проблеми пред лицето на смъртта?

Магьосниците наричат тази маневра вземане на смъртта за съветник, защото в съзнанието за собствената ни смъртност ни се удава много лесно да вземаме решения -- все едно дали става дума за това да отидем в града с кола, или да бъдем воини. Защото в противоположност на нормите от всекидневния свят това състояние не познава големи и малки решения. Има само решения, които пред лицето на смъртта трябва да бъдат взети еднакво сериозно.

Съзнанието за собствената смъртност обаче е не само състоянието, от което воинът взема решенияга си, а и духът, в който живее той. Неговите действия са не само добре обмислени, а и точни и целесъобразни. Защото той знае, че в светлината на предстоящия му край те също трябва да бьдат окончателни и непротиворечиви. Той винаги дава най-доброто от себе си, което означава още, че не загубва хумора сн. Защото пред лицето на смъртта няма причина да си отказваш нещата или действията, които действтелно те забавляват -- сега често именно те минават на преден план и човек им се наслаждава за пръв път съзнателно.

Съвсем общо може да се каже, че първата стъпка по пътя на воина води до това, че човек жквее по-съзнателно, защото сега сам носи огговорността за своето състояние и за своите действия, а не може да я отдаде, както е обичайно в света на всекидневието, на други хора, институции, пречещи му обстоятелства или на метеорологическото време. Воинът вече не се определя като лист, носен от вятъра, а като самостоятелно съшество, което отстоява онова, което е или което прави.

Ако това му е трудно, човек може да използва още една техника на магьосниците от древно Мексико, при която съзнателно заклева силата, която ръководи нашето възприятие и нашата съдба: намерението. Но това съзнателно призоваване на намерението не бива да бъде покорното умоляване на просяка, тьй като един воин не моли за милостиня, а само изисква своето магическо наследство и рождено право. Кастанеда препоръчва:

Повикай намерението. Извикай името му и после изречи на глас какво искаш: „Намерение! Искам да поема отговорността за това, че съм смъртно същество! Искам да приема факта, че ще умра!. Намерението ще те чуе и ще удовлетвори твоята молба. Нашият глас носи в себе си могьща сила. Нашите думи са окоичателни. Осъзнай, че думите са магически и че те, изречени в съзнанието за собствената ни смъртност притежават съвсем особена сила.

Най-често не е достатъчно намерението да се повика един път, поне когато нямаме опит с това и още не произнасяме думите си с подходяща сила. Затова най-добре е да повтаряме молбата си непрекъснато, независимо дали става дума за горната молба или за някакво друго искане. Лека-полека ще забележим промени, които първоначално действат фино върху нашето настроение и после все повече се преврьщат в наше чувсгво за живота

Този начин на постъпване се препоръчва не само за проблеми с поемането на отговорността за нашата смъртност, за нашите решения и действия, а и относно отговорността за нашето възприятие.

Да поемем тази отговорност означава съзнателно да се въздържаме от оценяващата интерпретация на разума и така лека-полека да отнемем почвата на чуждата инсталация. Дори ако в началото това ни изглежда невъзможно, първоначално можем да осъзнаем абсолютната относителност на всички оценяващи интерпретации, тъй като предметите на възприятието, както и самото възприятис не могат да бъдат нито добри, нито лоши, нито положителни, ниго отрицателни, нито истина, нито лъжа.

Те се изплъзват от рационалните правила на живота, от дуалистичната парадигма на чуждата инсталация и затова и не могат да бъдат „разбрани". Кастанеда подчертава:

Забрави опита да разбереш нещата. Не си задавай въпроса защо. Няма рационално обяснение. Та кога сме били в състояние действително да разберем нещо около нас? Нищо не може да бъде обяснено.

Обожествената във всекидневния ни свят логика важи само в рамките на строгия синтаксис на интерпретационната система, защото, бидейки присъща нейна част, тя бди за спазването на собствените си правила. Тя се отнася само до изказвания в рамките на системата, а не до предметите на възприятието. които в енергетически смисъл съществуват независимо от процеса на интерпретация.

Едно дърво като предмет на възприятието например не може да бъде нито истина, нито лъжа; то съществува в сфера, която е положена преди всяка интерпретация, и затова и не може да бъде рационално разбрано или обяснено.

С това погокът на енергията, който образува вселената, в никакъв случай не се влияе от властта на интерпретацията и нейната вътрешна логика, макар че във всекидневието ние охотно си въобразяваме това или се оставяме да ни го внушат.

Според магьосниците това привидно влияние съществува само затова, защото самите думи притежават мощ; мощта да повикват намерението и така да превръщат оскъдните сетивни даннн на нашето вьзприятие в едно комплексно чудо -- в един свят с изобилие от детайли и отношения, които обикновено приемаме като саморазбиращи се.

Воинът съзнава факта, че този свят е всичко друго освен само-разбиращ се и че той произлиза от един акт на чиста магия. Затова, от една страна, той избягва всяка оценка и се оттегля в позиция, която магьосниците наричат свидетеля.

Той все повече и повече се концентрира върху качеството, което ни отличава преди всяка интерпретация и което ни дефинира каго чувстващи същества: вьзприятието От друга страна, той изгражда свой собствен свят, като съзнателно повиква намерението и така дава на възприятието нов смисъл, който отговаря повече на неговите потребности и природа, отколкото интерпретациите на всекидневння свят.

По известен начин той ннтерпретира сетивните данни поновому, без влиянието на разума, и така създава нов свят, свободен от всекидневното и саморазбиращото се, както и достъп до други светове. които са точно толкова детайлизирани и действителни, колкото света, в който живеем.

За всичко това обаче той се нуждае от енергия -- от всяка енергия, която се изразходва за поддържането и интерпретацията на всекидневния свят. Голяма част от нея той си връща, като заема позицията на свидетеля и все повече и повече се въздържа от оценяващата интерпретация.

Това обаче като цяло не е достатъчно, за да разклати крайъгълните камъни на всекидневния свят, поради което воинът съзнателно се стреми да изтегли енергията на тези фундаментални стълбове. За тази цел той си служи преди всичко с техниката на рекапитулацията, един вид широка инвентаризация на неговия живот и поведение. Но има и прости и ефикасни трикове, с чиято помощ основите на крайъгьлните камъни могат да се разклатят.

Относно първия крайъгълен камък -- презентацията и защитата на Аза -- най-напред е важно да осъзнаем факторите, които защитаваме. Тук ни помага не само инвентаризацията на рекапитулацията, а и простото наблюдаване на нашето поведение.

Ако например се чувстваме обидени, не би трябвало да се вкопчим в това чувство, а да се оттеглим в позицията на свидетеля и да се запитаме какво трябва да защитаваме: кой аспект от моя себеобраз, от моята маска бе засегнат от обидата или бе разтърсен? Оправдана ли е моята реакция с оглед на моята смъртност?

Ако правим това постоянно, все повече ще се отдръпнем от маскенбала на обидената суета и от сферата на влияние на първия крайъгълен камък. Това обаче не означава да бягаме от света или обществото на другите хора; напротив, воинът живее в света на всекидневието, без да бъде част от него. Макар че това може да звучи абстрактно, то е прагматичного преместване на позицията на свидетеля на сцената на всекидневието.

За тази цел съветваме всеки интересуващ се да се откаже веднъж от главната роля в продължение на една седмица съзнателно да избягва думите "аз", "мой", "мене" и "ми".

Защото според дон Хуан обикновено ние не сме способни да разкажем дори най-незначителната история нли спомен, ако не превърнем веднага себе си в главното действащо лице.

Дори когато някой разказва нещо друго, ние съвсем не вникваме в неговага история или тема, а говорим за себе си: „На мене напоследък дори... Значи, ако това ми се беше случило на мене... Ако искаш да чуеш моето мнение..." Упорито се държим за това „аз, аз, аз", с което напираме да сме на преден план и задушаваме в зародиш всяко истинско разбиране. Флоринда Донер-Грау обаче ни конфронтира със становището на своя учител, което излага изпитано воинско лечеиие на тази егомания:

Дои Хуан се интeресуваше от това да остави историите и събитияга на собствения им ход, да се развиват сами. Защото тогава те стават безкрайно по-богати във всяко отношение, тъй като сами се отварят. Разглеждай състоянието на свидетеля като упражнение, което можеш да практикуваш във всяка ситуация от всекидиевието: веднъж не бьди ти разказвачът. Забележително е как тогава всичко се отваря.

Забележително е също как всичко тогава прави впечатление -- също и относно нашето привързване към втория крайъгълен камък на всекидневния свят, към ритуалите на чифтосването и намирането на партньор. Защото въпреки естествения примат на биологическия императив за размножение повечето от нас съвсем не са толкова „похотливи", колкото обикновено смятат или се представят.

Магьосниците твърдят, че почти всички цивилизовани хора са по природа предвзето благонравни -- и то не само поради факта, че повечето са се родили като „скучни типове" и не носят достатъчно енергия за действително интересен секс. Освен това при почти всички била увредена една нишка енергия, която при жените минава през светещото тяло във формата на права греда, а при мъжете като крива линия във формата на лебедова шия и между другото отговаря за изживяването на енергетически носеща удоволствие сексуалност.

Според Кастанеда увреждането на тази нишка е почти универсално и може да се обясни като още една маневра на воладорес, които по този начин ни държат под контрол и се грижат ново поколение от „скучни типове" и „нещастни деца" да заемат нашето място в кокошарника7.

Много читатели първо ще опровергаят тези думи, защото за себе си по-скоро имат впечатлението, че пращят от сексуална енергия. Най-често обаче това е много повърхностно впечатление, което се подкрепя и ог външната фасада на нашето общество, което съвсем не се скъпи на сексуални мотиви. В рекламата и медиите се проповядва едиа истинска обсебеност от секса, която междувременно е добила направо гротескни форми.

При това не е важно дали става дума за напиращите на всички страни гьрди и поклащащите се бедра или за досадните дискусии за сексуалното малтретнране, където на преден план също стои само сексуалното.

Според Кастанеда тази нндивидуална и колективна възбуда обаче произлиза не толкова от истинско сексуално желание или от биологическия императив за размножение, а по-скоро от нашата модерна храна. „Ние не сме психологически създания -- подчертава той, -- нашите неврози са страничен продукт на онова, което слагаме в устата си." При това той посочва предя всичко прекомерната консумация на захар, която ни мами, че разполагаме с големи енергийни резерви и потенциал, каквито всъщност съвсем нямаме.

Захарта представлява най-чистата форма на свързана светлинна енергия и възниква в растителния свят като продукт на фотосинтезата, при която светлината на слънцето се хваща и натрупва във формата на гликоза, захароза или фруктоза.

Преди всичко първите две, които днес се съдържат в прекомерни количества в почти всички индустриално произведени храни или които консумираме в почти чиста форма във вид на сладки неща, лимонади и други напитки, нашето тяло превръща непосредствено в енергия и така те създават състояние на възбуда и безпокойство, което лесно може да бъде сбъркано с естествения импулс или фактическата сила. В деиствителност обаче ние само сме възбудени и рухваме веднага, щом тялото ни бъде лишено от дрогата.

Във всеки случай си заслужава да опитаме временно да се откажем или поне да ограничим консумацията на съдържащи захар храни и напитки, за да видим как ще повлияе това на сексуалното ни желание.

Повечето от нас -- и преди всичко „скучните типове" бързо ще разберат, че без дрогата захар са не само по-малко „похотливи", а и като цяло по-малко раздразнени и стресирани, защото сега тялото им работи на базата на един по-реалистичен енергиен бюджет. И благодарение на тази проста мярка ще могат по-лесно да съберат сексуалната си енергия, за да се изравнят с малцината късметлии, които са били снабдени с повече енергия при зачеването сн.

Впрочем този прост трик често има още един положителен резултат, ако го разширим, отказвайки се не само от захарта, а н от всички сладки храни, включително и естествените сладки вещества.

Защото според Кастанеда сладкото е постоянна съставна часг на синдрома „горкого дете", тьй като в рамките на нашата социализация почти всички сме били утешавани или награждавани със сладки неща. Така „сладкото" е за повечето от нас доказан утешител или награда с „разтворима" енергия, която ни внушава, че всичко е наред, докато в деиствителност нашето положение е толкова безутешно, колкото и преди.

Очевидно нашето предпочитание към сладкото е не само въпрос на наследственост, нещо, което са ни предали нашите космати предци, които подобно на всички примати особено много обичат сладките, богати на енергия плодове, а и средство, с което биваме контролирани и сами се държим под контрол в света на всекидневието.

Това е напълно в интереса на воладорес и може да се каже, че в метафората за кокошарника захарта представлява един вид концентриран фураж, с който, от една страна, биваме угоявани, и който, от друга страна, има качеството да ни прави зависими и да се грижи да оставаме в рамките на нормите или поне винаги да се връщаме в сферата на тяхното влияние. Може би това е пълното послание на известната поговорка: „Дай на маймуната захар!"

Но да се върнем към втория крайъгълен камък на всекидневния свят и пътя на воина. По принцип е препоръчително да проверим своето сексуално поведение в енергетично отношение и евентуално да го променим.

Така най-напред би трябвало да си изясним как сме били заченати и съответно на това с колко сексуална енергия разполагаме. Защото за „скучния тип" е важно да вземе решенне за един по-скоро умерен сексуален живот, ако иска да тръгне по пътя на вонна, докато за енергетично създадената личност това не играе толкова голяма роля.

Но все пак и тези хора би трябвало да осъзнаят, че сексуалността е замислена от природата не като средство за получаване на удоволствие, а за целта на размножението и затова активизира енергетични механизми, които могат впоследствие да вгорчат краткото удоволствие на човека.

В този смисъл преди всичко жените трябва да осъзнаят, че отвъд риска на бременността плащат много висока цена за половото общуване: обвързват се енергетично със своите товари, което се осъществява чрез енергийните червеи, които мъжете оставят в тях при вагиналното общуване. И срещу предаването на тези червеи, отрезвяващо допълва Флоринда Донер-Грау, не предпазват нито презервативите, нито прекъснатото полово сношение.

Какви практически последици има това за индивидуалния сексуален живот, впрочем остава на преценката и отговорността на индивида. Защото пътят па воина не е нито морално ръководство, нито общовалиден кодекс, по който да се живее. Той само посочва енергетични факти, които са от значение за живота и здравето на воина.

Затова например не може да се каже, че по принцип трябва да се стремим към целомъдрен живот, макар че в отделния случай това би могло да се приложи и да бъде предимство. Във всеки случай обаче човек би трябвало да не си налага насила целомъдрие или други аскетични ограничения, защото да се откажеш от нещо би могло да бъде по-фатално, отколкото съзнателно и контролирано да изживяваш склонностите си и просто да им се наслаждаваш.

Насилената аскеза често води само до надуване на монтажната точка и на собствената важност, защото най-сетне човек се е издигнал над големите маси и не е толкова примитивен като останалото човечество: „Аз, великият воин!"

С това стигнахме до третия и последен крайъгълен камък на всекидневния свят, до факта, че се смятаме за твърде важни. При това, както споменахме, не е съществено дали нашата надменност се проявява в мания за значение и арогантност или в самосъстрадание и комплекси за мъченичество. Не би трябвало също да се срамуваме от нея или да я крием изкуствено. Тайша Абелар подчертава:

"Не крий надменността си, като заместваш гордостта с фалшиво смирение или фалшива скромност. Решаващото е да разбереш, че не си нито повече. нито по-малко важен от всяко друго живо същество.

Да мислиш другояче би означавало да бъдеш като едиа мравка в мравуняка, която носи особено голям товар и затова си мисли, че е най-великата. най-добрата мравка изобщо, докато в следващия момеит аз стъпвам върху нея и всички нейни другари с нея стават равни в смъртта си. Нещо такова ще „настъпи" с всички нас един ден, точно както един от нас може да настъпи мравуняка"'.

С това Абелар посочва маневрата да вземем смъртта за съветник и да схванем пред лицето й, че не сме нищо по-особено или уникално. Съзнанието за собствената смъртност поставя воина на едно равнище с всичко друго и така му помага да преодолее надменността си.

Най-често това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото надменността е сила, която се подчинява на свои собствени закони. Между другото това се дължи на обстоятелството, че тя е тясно свързана с нашето самосъзерцание, с оглеждането нн в локвата на осъзнатостта, която са ни оставили воладорес.

Ето защо за преодоляването на надменността се нуждаем не само от средства, с които огледалото на самосъзерцанието може успешно да бъде разбито, а и от нещо, което осуетява възможността воладорес да продължат да паразитират върху нашия външен блясък и така да поддържат осъзнатостта ни до степен, на която само можем да изглеждаме важни на себе си.

И в тази връзка е повече от интересно, че има редица методи за разбиване на огледалото на самосъзерцанието, но съществува само един-единствен път да развалим апетита на воладорес. Нека се концентрираме най-напред върху уж по-лесното начинание.

Превъзходно средство за освобождаване от надменността и за разбиване на огледалото на самосъзерцанието е да отклоним погледа си от себе си и да го насочим към нещо друго. Това може да означава например телом и духом да се грижим за добруването на друг човек. животно или растение. Важно е обаче не сами да изберем въпросното същество, а то да бъде избрано от намерението, съответно от „случайността". Защото, ако го избирахме сами, опасността този избор да е определен от егоистични мотиви би била твърде голяма, което предварително би обрекло цялата маневра на неуспех.

Започваме маневрата, като на висок глас повикваме намерението и го молим за едно същество, което ще ни помогне да преодолеем надменността си. После държим очите и ушите си отворени и чакаме докато то пресече пътя ни. И независимо дали става дума за птица със счупено крило или за вонящ стар градски музикант, трябва да се грижим за него лично и с цялото си сърце и да поставим неговото добруване по-горе от нашето собствено.

При това обаче би трябвало да се пазим от синдрома на помощника, който е още един вариант на надменността. За воина да помага не означава да дава на другия това, от което той има нужда в нашите очи, а да му помогнем да си помогне сам. Това означава да го подкрепяме активно във всичко, което той самият иска -- дори когато това противоречи на нашите представи. Дори ако еднозначно може да се предвиди, че другият е поел в една саморазрушителна посока, не бива да се намесваме; единствената свобода, която остава на воина в такъв случай, е да мълчи и да не подкрепя другия в това отношение.

Впрочем ако сме внимателни, ще забележим кога е време да приключим маневрата. Защото воинът не е нито откривател на път, който минава през света, за да върши добри дела, нито за него е важно да се обвързва с други същества.

Неговата цел е свободата и тази маневра служи не толкова на добрата цел, колкото на намерението да се освободи от ноктите на самосъзерцанието, дори това да звучи егоистично. Да преодолееш надменността, в края на краищата не може да значи да отхвърлиш нагона за самосъхранение, което не би ни довело до свобода, а само твърде рано до гроба. Воинът обаче иска не само да оцелее, а прави това по най-добрия възможен начин.

В този смисъл самосъзерцанието може да се победи и по друг начин, макар че гореописаният метод поради неговата суровост е особено подходящ да сложи спирачка на надмеността. Но също толкова добре е да се концентрираме върху която и да било задача, която пак оставяме да бъде определена от намерението. И тук катко в случая с горната маневра е важно следното: колкото по-трудна и неприятна е задачата, толкова по-добре за воина.

Защото само по този начин той получава възможността да преодолее надменността, да разбие огледалото на самосъзерцанието и да надхвърли границите си.

Керъл Тигс е обобщила тази духовна позиция на воина -- неговото истинско смирение, което не е покорност, и неговата скромност, която смело приема като предизвикателство всичко на неговия път -- в следната молитва":

Дай ми, о, Боже, онова, което все още имаш,
дай ми онова, за което никой не те моли.
Моля те не за богатство или за успех, нито пък за помощ.

Хората толкова често те молят за тези неща,
че запасите ти трябва да са се изчерпали.
Дай.ми, о, Боже, онова, което все още имаш:
моля те за несигурност и неспокойствие,
моля те за безкрайни усилия и мъки.

И ако ми ги дадеш, о, Боже, дай ми ги веднъж завинаги,
защото не винаги ще намеря куража
да те моля за онова, което още имаш.

Най-често не е трудно да примамим в нас воинския дух; истинската трудност е да го задържим. За тази цел се нуждаем преди всичко от дисциплина -- дисциплина, която обаче прилича малко на онова, което обикновено разбираме под тази дума. Тайша Абелар обяснява:

Под дисциплина нямаме предвид онова, което се практикува от католическите девици в манастира, нито онова, което някога, по-рано, е било практикувано от монахините. Тя няма нищо общо с това да станеш рано, за да правиш аеробика преди работа, нито с това да спазваш твърд график или да се храниш разумно. Всичко това са само рутинности, навици, а не дисциплина на воин.

За воина дисциплината не означава упорито спазване на определен модел на поведение, а непреклонно придържане към една абстрактна цел. Затова практическото изпълнение на дисциплината изисква, от една страна, изключителна гъвкавост и подвижност, така че човек да може да изпълнява променящите се изисквания на живия свят, и, от друга страна, неотстъпчива решителност, която магьосниците наричат непреклонно намерение.

Това обаче са само външните признаци на дисциплината, а не нейното истинско ядро, което се корени във воинския дух. Никой не е изразил това по-добре от дон Хуан:

Магьосниците схващат дисциплината като способността да посрещаш равнодушно неочакваните и неприятните обстоятелства. За тях дисциплината е преднамерен акт, който ги прави способни да приемат в себе си без съжаление и без очаквания всичко, което се изпречи на пътя им.

За магьосниците дисциплината е изкуство: изкуството да гледаш безкрайността направо, без очите ти да потрепват -- и то защото са изпълнени не с безразсъдна смелост, а със страхопочитание. Следователно в обобщение можем да кажем: дисциплината е изкуството да усещаш страхопочитание'.

Не е необходимо например да спазваме строга диета или фалшива дисциплина, ако усещаме страхопочитание пред живота, пред нашата храна и пред себе си, защото страхопочитанието ни пречи да се тъпчем прекалено и да убиваме повече живи същества, отколкото са нужни за оцеляването ни.

Същото важи за безчет други сфери и без преувеличение можем да кажем, че дисциплината на воина е най-доброто средство срещу нашето нехайство, независимо дали става дума за маймунското ни поведение, за сексуални ексцеси, за нашата налменност или за колективния синдром на „горкото дете".

Според дон Хуан дисциплината е дори единственото средство да победим разума и така да се освободим от чуждата инсталация на воладорес. Магьосниците са видели, че дисциплината променя структурата на осъзнатостта, която образува външния блясък на нашия светещ пашкул, и й придава друг „вкус", който воладорес очевидно не обичат. Във всеки случай те се отказват от дисциплинираната осъзнатост на воина, която по този начин лека-полека може да се възстанови.

Но за да се освободим трайно от воладорес, трябва постоянно да сме в дисциплинирано състояние, защото всяко отпускане подобрява вкуса на нашата осъзнатост за тяхното усещане и лесно може отново да станем тяхна жертва. В този случай не ни остава нищо друго, освен да започнем отначало и да водим дисциплинирания живот на воина.

В някакъв момент ще достигнем до точката, на която осъзнатостта преминава критичната степен и чуждата инсталация издъхва окончателно. Магьосниците от линията на дон Хуан са видели че в този момент на освобождаване от своето неестествено махалообразно движение шестият енергиен център над темето ни се връща към първоначалното си движение срещу часовниковата стрелка.

Това със сигурност е голяма победа, но дори когато един воин е успял да извади крайъгълните камъни на всекидневния свят, да разбие огледалото на самосъзерцанието, да преодолее надменността и да се освободи от чуждата ннсталация на воладорес, остават му още задачи, които трябва да изпълни, преди да може с новата си енергия и осъзнатост да се отправи по пътя към другите светове и към окончателното освобождение. Защото първо трябва да изплати дълговете си.

Магьосниците казват, че поради простия факт, че приема нещо, човек автоматично влиза в дълг към даващия и така установява една енергетична връзка. В този смисъл всички ние сме автоматично задължени както на хората около нас, така и на света и намерението. И човек може да се освободи от тези вплетености само като погаси дълговете си и така развърже връзкиге. Тайша Абелар отбелязва по този въпрос следното:

При това воинът е много щедър. Той не гледа на света от аспекта на това какво му дължат другитге. По-скоро гледа на него от аспекта на възможностите да изплати своя дълг за да не остане завинаги обвързан.

Има безброй възможности да изплатим своите задължения и тук на фантазията на воина не са поставени никакви граници. Можем да благодарим на хората, на които дължим нещо с покана, с пътуване, с подарък или мил жест.

Дори ако тези хора вече не са живи, имаме възможността да направим нещо, за което знаем или предполагаме, че би им харесало. Би трябвало обаче да подхожламе внимателно към тази задача. Воините не са меркантилни и дълговете невинаги са от материално естество. Важно е чувството да е вярно -- дори ако на нас би ни било неприятно, както казва Таиша Абелар:

Когато някой действително те е наранил, това също трябва да бъде изплатено на свой ред. Концептът за изплащането на дълговете не е сантиментална приумица, която би била ограничена само върху отговарянето на добрите врьзки.

Става дума да се освободим от всички връзки. Ако си свързаи с някой, който действително те е наранил, може да бъде напълно необходимо да си върнеш нараняването за да разкъсаш връзката. Следователно изплащането на дълговете не е морален въпрос -- то върви в двете посоки".

След като обсъдихме най-важните прагматични аспекти от пътя на воина, сега ще се концентрираме върху маневрите на магьосниците, които служат за повишаване на осъзнатостта, натрупване на енергия, изместване на монтажната точка и създаване на достьп до други светове и опитности.

Тук Кастанеда н неговите съмишленички акцентират особено силно върху девет синергетично свързани пътя на практиката, в които са ги обучавали техните предшественици. Тези девет пътя на магията се характеризират преди всичко с това, че водят до хармонично изместване на монтажната точка и са твърде безопасни за практикуващия, ако се изучават и практикуват в предписаната последователност:

1. Магическите движения
2. Рекапитулацията на живота
3. Неправенето
4. Дребните тирани
5. Взирането
6. Вътрешна тишина
7. Дисциплина и безупречни действия
8. Изкуството на сънуването
9. Изкуството на ловуването

Тази последовагелност съответства на степента на осъзнатост, необходима за безопасната практика и истинското овладяване на съответния път. За първите два пътя -- магическте движения и рекапитулацията -- не е безусловно необходимо практикуващият да е воин. Те са така замислени, че могат да бъдат упражнявани и от хора с малко енергия и слаба осъзнатост.

Те позволяват на всеки, който се интересува, да се запознае по-подробно сьс света на магияга, без да е необходимо веднага да се свърже телом и духом с него. И те дават възможност както на средния човек, така и на воина по прост и директен начин да извлече полза от завещанието на дон Хуан и да постигне повишена осъзнатост и енергия, както и телесно и духовно здраве.