От учители няма нужда, Армандо Торес

По друг повод аз го попитах:

Карлос, какво определя това обикновеният човек да получи достъп до знанията на маговете?

Намерението – отвърна той. – Намерението на човека е длъжно да направи предложение на духа и той е длъжен да го приеме, поставяйки възможности за развитие на пътя му. В миналото единственият достъпен път се е състоял в това те да бъдат указани от нагуала непоследствено. В настояще време обикновеният човек има възможност да се ориентира чрез публикациите.

Правейки опит за достъп до света на маговете, трябва да се подготвиш. Непредвиденият сблъсък със силата няма да донесе нищо, освен животински уплах за търсача, който от този момент ще започне да се кълне, че магията е работа на дявола или че всичко е чиста лъжа.

Но лошо проведената подготовка, която разпалва собствената важност вместо да увеличи удивлението и желанието за изучаване, става почти пълно препятствие за ученика. Този, който идва при нагуала почти изцяло наситен с вярвания, няма никаква възможност да се придвижи напред.

Затова следващото задължително условие, за да тръгнеш по пътя на знанието, е най-дълбока честност. Необходимо е да се освободи порта, за да пристигне корабът, признавайки, че по същество ние нищо не знаем. След като се достигне тази степен е въпрос на късмет. Духът ще определи кой ще бъде избран и кой не.

Отговорът на духа е непостижим. Той идва в непредвидена форма и термини, които са почти винаги непостижими за разума. На нас ни остава само да бъдем внимателни към знаците, нарочно поставени на пътя ни. Когато намерението на човека сключва съюз с духа, неизбежно се появява учител.

Аз го попитах може ли нагуала да се разглежда подобно на източните учители.

Той ми отвърна с акцент:

Не! Не могат да се сравняват по много проста причина: нагуалът никога не избира своите ученици. Духът е този, който определя чрез знамения кой може и кой не може да бъде част от потомствената линия.

Истинският учител е безупречен воин, който е загубил човешката форма и има много чисто свързващо звено с абстрактното. Така че той не приема доброволци.

Системите на обучение, основани на непосредственото желание на търсача, не водят до резултат, защото те не са ориентирани на реализацията, а на интересите на егото. Всичко, което правят последователите, се явява имитация и не води до нищо. Затова учители не са необходими.

След много години обучение аз се убедих, че единственото, което се иска от търсача, това е да знае своите възможности и да се договори със смъртта относно своето намерение.

Аз отбелязах, че неговите твърдения противоречат на постоянните му напомняния, че без Дон Хуан той не би постигнал нищо.

Той отвърна:

Маговете виждат съществена разлика между понятията “духовен водач” и “нагуал-учител”. Едното е индивид, който се специализира във воденето на стадо, а другото е безупречен воин, който знае, че неговата роля е ограничена като помощ за връзка с духа.

Първият ще ти каже това, което искаш да чуеш, и ще ти даде чудеса, които искаш да видиш, защото ти го интересуваш като негов помощник. А вторият ще се ръководи от командите на безличната сила. неговата поощ не е алтруизъм, това е неговият начин да заплати стария си дълг пред човешкия дух.

Нагуалът не е доброжелателен тип. Той не идва при нас за удоволствие. Той идва да ни събуди и ще прави това с палка, ако е необходимо, защото не чувства състрадание. Намесвайки се в живота на своя ученик, той може да го доведе до състояние на такова вътрешно вълнение, че то да приведе скритата му енергия в действие.

Армандо Торес. "Срещи с Кастанеда"