Новият етап на знанието, Армандо Торес

Когато презентацията на неговата книга завърши, ние отидохме на разходка по авеню Повстанца. Нощта беше малко хладна и удивително ясна. Въздухът беше свеж.

Докато се разхождахме, Карлос обясняваше, че не обича такива мероприятия. На презентациите ходят много ласкатели, които е длъжен да среща и те фактически го принуждават да пие шампанско. Налага се да използва хитлост, състояща се в това да държи пълна чаша по време на цялото събитие, без да отпие и глътка. В резултат на това те престават да го канят.

Той добави, че литературната му кариера е започнала с предизвикателство. Веднъж Дон Хуан му предложил да напише книга, за да използва купищата си бележки, направени по време на обучението. В началото той разглеждал това като шега, тъй като не бил писател. Обаче Дон Хуан му поръчал това като упражняване в магията.

От този момент той започнал своята работа и завършил с разбирането, че за него книгите били пътят към реалната му мисия на нагуал.

Аз го попитах дали не се страхува, че разпространяването на учението сред толкова различна публика ще завърши с това, че то ще бъде изкривено.

Не! – отвърна той. Това, което влошава знанието, е херметизмът. Напротив, поместването му в пределите на досегаемост на хората го обновява. Няма нищо по-здраво за енергията от течането и това на първо място касае знанията на маговете. Ние сме временно вместилище на силата и нямаме право да я задържаме. Освен това това знание има смисъл само за онези, които го практикуват и притежават необходимата енергия, за да го използват. За останалите то няма значение.

Аз влязох в света на нагуала в точния момент, когато разривът беше необходим. Това ме принуди да взема най-драматичното решение в живота си: да публикувам учението. За мен беше много трудно да бъда заложник на ситуацията и в течение на много години аз живеех с травма от неразбирането на това, което правя. Имаше хора, които дори ми пишеха заплашителни писма от името на традицията: маговете от старата гвардия не искаха да загубят своите прерогативи.

Аз нарекох това екстраординарно, тъй като предполагах, че той иска да разбие фронтално хилядолетната традиция на херметизма.

Аз нищо не съм нарушил! – отвърна той. -Командата на духа беше ясна и аз не правех нищо друго, освен да я следвам.

В началото на обучението си аз бях готов да поема поводите на потомствената линия. Веднъж всичко се измени. Воините от партията видяха, че моята структура на енергията е различна от енергията на нагуала Хуан Матус и те интерпретираха това като неподлежаща на обжалване команда. Доколкото правилото диктуваше това, те оставиха в мои ръце тежката отговорност за закриване на потомствената линия.

В течение на столетия партията на воините действаше като гъба, поглъщаща опит, за да укрепи сложните принципи на пътя на знанието. Единственият изход, който ми оставаше, беше да върна това знание на хората.

Цикълът на моите книги – началото, скромният опит да поместя в пределите на досегаемост на съвременния човек фрагменти знание, което беше скрито в течение на поколения. Моментът на потвърждение ще дойде по-късно и това ще продължат други хора, тъй като след като веднъж учението на маговете се е озовало в ръцете на обществото, ще бъде неизбежно някои да започнат да задават въпроси и да експериментират с възприятията, откривайки целия потенциал, на който сме способни.

Аз го попитах каква е била реакцията на Дон Хуан и неговите партньори, когато узнали, че тайната им била разкрита.

Той отвърна:

Аз вече казах, че когато занесох един екземпляр от книгата си на дон Хуан, той ми я върна с презрителен коментар. Това е само половината от истината. факт е, че той беше автор на тези текстове. Той не пишеше букви заради самите букви, по-скоро играеше главна роля в това занаятие и контролираше всичките ми твърдения. С времето разбрах, че стратегията на дон Хуан беше внимателно обмислена.

Планът на нагуала имаше висша смелост и гениална простота. Той донесе знанието на виждащите на публиката не за да разшири академията, а за да повичи нивото на осъзнаване на масите.

И той го представи чрез такива учреждения, които биха могли да го отстояват. Той знаеше, че представяйки учението като мистичен или религиозен опит, то не би се просмукало толкова дълбоко, както при представянето чрез поръчителство на науката. По тази причина той изиска от мен да представя първата си книга като тезиси на дисертация за получаване на научна степен.

Тази операция на нагуала Хуан матус открива нов етап в предаването на знания, безпрецедентен етап. Тайните на движението на събирателната точка никога преди не са се помещавали в пределите на досегаемостта на публиката.

Армандо Торес. "Срещи с Кастанеда"