Дишане на творение и разрушение

- Това, което ще ти покажа най-напред, са прости движения, които трябва да правиш всеки ден - продължи тя. - Отнасяй се към тях винаги като неотменна част от живота ти. Първо ще ти покажа един вид дишане, което е било пазено в тайна поколения наред. Това дишане отразява дуалистичните сили на творение и разрушение, на светлина и мрак, на битие и небитие.

Тя ми каза да изляза от пещерата и после с леки движения ме насочваше как да седна с леко наведен напред гръб и с колене, притиснати с всичка сила към гърдите. Ходилата трябваше да бъдат стъпили на земята. Ръцете ми трябваше да обгърнат прасците, а дланите да са здраво сключени на нивото на коленете или, ако предпочитам, да притискат лактите. Тя леко насочи главата ми да се отпусне, докато брадичката ми докосна гърдите.

Трябваше да напрягам мускулите на ръцете си, за да държа коленете да не се раздалечават настрани. Гърдите и коремът ми бяха силно притиснати. Докато навеждах силно брадичката си надолу, вратът ми изпука.

- Това е дишане на силата - каза тя. - Може или страхотно да те разтърси, или да те накара да заспиш. Ако ти се случи второто, когато се събудиш, прибери се вкъщи. Между другото тази пещера е точно зад къщата. Тръгни по пътеката и за две минути си там.

Клара ме инструктира да вдишвам късо и плитко. Казах й, че това изискване е излишно, защото в такова положение можех да дишам само по този начин. Тя ми каза, че ако освободя макар и съвсем частично натиска на ръцете си, дишането ми ще се нормализира. Но не това е целта. Възложи ми да продължа плиткото дишане поне десет минути.

Останах в това положение може би половин час, като през цялото време правех плитки вдишвания, както ме бе инструктирала. След първоначалното напрежение в стомаха и изтръпване на краката дишането като че ли ги разтопи и изпитах облекчение във вътрешностите си. Тогава, след мъчително дълго време, Клара ме бутна и аз се преобърнах назад и се оказах по гръб на земята, но тя не ми позволи да отпусна натиска на ръцете си.

Когато гърбът ми се докосна до земята, изпитах миг облекчение, но едва когато тя ми каза да си пусна ръцете и да протегна крака, изпитах пълно облекчение в корема и гърдите. Единственият начин, по който мога да опиша какво изпитвах, е да кажа, че нещо в мен беше отключено чрез това дишане и беше разтопено или освободено...

...Клара каза, че ако това дишане се прави редовно, със спокойствие и внимание, то постепенно балансира вътрешната ни енергия.

Тайша Абелар. "Магическият преход. Пътешествието на една жена"