"Един магьосник ще ви спаси", интервю на Сесар Медайл с Карлос Кастанеда 1997

Интервю c "невидимия" писател, който отказва да бъде сниман и записван.

"Магьосниците са пазели всичко в тайна, но ние след няколко години размишления стигнахме до заключението, че е много по-разумно да го разпространим, макар и само защото, ако не го предадеш, това знание може да те смаже."

"От 1984 година разпространявахме магическите движения безплатно, сред малки групи. Но откакто Талия Бей реши курсовете да се заплащат, вече много хора започнаха да ни приемат на сериозно и да участват направо масово."

"Фотографиите и записването на гласа фиксират личната история - а на магьосниците им коства почти цял един живот, за да се отърват от нея - те са едно превъзнасяне на Аза."

Преди няколко дни Карлос Кастанеда се материализира II ред вратата на ресторант "Мусташ кафе" в Уестууд (Лос Анджелес) с лице, полузакрито от дълбоко нахлупена барета. След като цял месец си бяхме разменяли факсове и телефонни разговори с неговите хора, след всякакви почивни дни и периоди на оттегляне, след отлагания в последния час, най-после щях да постигна едно от много редките интервюта за печата в целия му живот.

Среден на ръст, с мургава кожа и прошарена коса, тъмни, много живи зеници и глас с хиляди модулации, способен да имитира всичко. В продължение на четири часа той разгърна една смесица от хумор и философия, шеги, разменяни с двете му придружителки - Талия Бей, президент на "Клиъргрийн", и Флоринда Донър, една от трите антроположки (заедно с Тайша Абелар и Карол Тигс), с които споделя великолепните и ужасни изживявания сред мексиканските шамани.

В същото време търси начин със своите повествования да избяга от една Америка на изобилието, от една алтернативна култура, родена от пепелта на протестите от 60-те години. През 1973 година списание "Таим" му посвещава голям репортаж с изнесено на корицата заглавие. Кастанеда се превръща в основна тема. Славата му продължава до средата на десетилетието, когато една клеветническа кампания го облива с лоша слава и слухове, че е "мошеник", измамник. Други, като Октавио Пас например, го защитават. Но въпреки всичко книгите му се продават в милионни тиражи.

Те предават едно знание, което отправя предизвикателство към емпиричните и рационални закони. "Неговият" индианец яки, дон Хуан Матус, с когото се запознава случайно един ден в началото на 60-те години на автогара в Ногалес (Аризона), му предава учението си в течение на тринадесет години, отначало с помощта на халюциногенни растения, а по-късно - с прости жестове и движения, които го прехвърлят на други нива на реалност - нещо, превърнало се в цел за хората, които се стремят към изменение състоянието на съзнанието.

Анатемата от страна на академичните среди не спира поредицата от книгите му, но го заставя да изчезне от обичайните си среди: "Изобщо не съм изчезвал - възразява Кастанеда, - само дето в продължение на доста години човек нямаше как да се свърже с мен, понеже се бях посветил на градинарство в гватемалските планини.

От време на време се появявах, за да изнеса лекции и семинари из Латинска Америка или Калифорния, но медиите това вече не ги интересуваше." Не ми изглежда много достоверно да се е оттеглил да се занимава с градинарство, а и той самият признава в началото на "Огънят отвътре" (1984): "През последните петнадесет години съм записал дълги и подробни хроники на ученичеството ми при индианския магьосник дон Хуан. Обаче практиките и схващанията, които той държеше да проумея, за мен бяха доста странни..."

Така че възможно е оттеглянето на Кастанеда и хората от неговата група да се подчинява по-скоро на една потребност да се дешифрира и "интериоризира" такъв горещ материал, за да може от него да се извлече една годна за асимилиране версия на това, което днес се нарича "магически движения на мексиканските шамани", подзаглавие на последната му книга "Тенсегрити" - архитектурен термин, характеризиращ свойството на една структура да бъде едновременно твърда и еластична.

ВЪПРОС: И защо сега се решихте да разпространявате знанията си за тези "магически движения", призвани да бъдат достояние само на малцина избраници. Това отстъпление спрямо масмедиите ли е ?

КАСТАНЕДА: Магьосниците не знаеха как да се справят с това огромно количество от многовековно знание, което бяха наследили, и затова държаха всичко в тайна. Ние обратното - след години размисъл стигнахме до извода, че с много по-разумно да ги популяризираме, макар и само защото ако не предадеш това знание, то може да те смаже. И това не е само сега - от 1984 година разпространяваме "магическите движения" безплатно сред малки групи. Но откакто Талия Бей реши курсовете да се плащат, тогава хората започнаха да ни приемат на сериозно и да участват много по-масово.

ВЪПРОС: Тези физически упражнения все пак напомнят на хилядите полугимнастически техники, търсещи вътрешна хармония, които са част от движението "Ню Ейдж". Но какво се различават от множеството други, които вече са на разположение на хората?

КАСТАНЕДА: По намерението на магьосниците, които са ги създали - казва Кастанеда, като подчертава всяка дума. - Намерението, крайната цел, е свободата, която се постига чрез себепознание - не става дума просто за добро психофизическо състояние. За магьосниците всеки един от нас е като град, обсаден от един много специален Грабител (Летача), който е част от Вселената - една невидима сила, която те успяват да видят физически как поглъща енергията ни.

Този Грабител завзема знанието ни как да бъдем едно цяло с протичането на всичко във вселената и ни оставя пленници на егото, а поради това - много нещастни. Когато преразпределяме блокираната енергия чрез подходящите движения - тези "магически движения", - тогава Грабителя може да се отстрани и да се спомогне за разрастването на знанието и разширяването на възприятието. И по този начин практикуващите могат да постигнат достъп до невъобразими светове.

ВЪПРОС: Но въображаеми или реални са тези светове, които описва Кастанеда? Просто литературна измислица ли са, включително подсъзнателни образи, стимулирани от шаманските практики или дрогите?

КАСТАНЕДА: В обучението ми при магьосниците съм възприемал съвсем конкретни и опасни светове, толкова конкретни, че те привличат и после не те пускат да си тръгнеш*. Определено те не са творения на психиката, защото в такъв случай изживяванията могат само да се затвърдят, да се повтарят винаги по един и същ начин; и обратното, виденията, пораждани от подсъзнанието, са винаги изменчиви, те постоянно се променят. Колкото до дрогите, дон Хуан ми бе давал доста от тях, и то много силни.

Като последица от това стомахът ми направо е изпепелен - изпия капка кафе и вече се чувствам виновен! По онова време бях пленник на общоприетото мислене, с квадратна глава, бях голям инат, защото бях образован от хора със старо мислене, изпълнени с предразсъдъци, хора, които се страхуват от новото. Дрогите на дон Хуан сринаха този свят; за да навлезеш в неговия свят, е нужно да си гъвкав, без предубедени представи и най-вече да не се опасяваш от непознатото. По-късно вече нямах нужда от "мескалито".

ВЪПРОС: Тогава съществуват ли естествени начини да излезеш от всекидневното? Сънят ли е един от тях?

КАСТАНЕДА: Да, състоянието на сънуване е врата за влизане и излизане в другата реалност, но преди това е нужно човек да проумее за какво става дума. Да се опита да съсредоточи вниманието си над конкретен елемент от съня, например над ръцете - ако сънят е нормален, той няма да го постигне; но ако, обратното, успее да задържи вниманието си над един предмет, тогава вече имаме сънуване. Няма техники, които да го пораждат. Да сънуваш светове, които не са създадени от подсъзнанието, е дар от вселената, достъпен за всеки, по-рано или по-късно, през целия живот. И изкуството на сънуването се състои точно в това - да се научиш да различаваш психологическия сън от сънуването. Който го постигне, той сякаш отваря една шпионка във вратата, която го държи затворен във всекидневното.

ВЪПРОС: Коя е тогава целта на мексиканския шаманизъм например по отношение на смъртта? Да вземем дон Хуан, който "изчезва" през 1973 година. Той умира и е изгорен ли, както писа някой, или нещата станаха по различен начин?

КАСТАНЕДА: За шаманите от Мексико човек няма какво да губи или спечели в края на живота си. Единственото, към което може да се стреми, е да продължи борбата за знание на други нива на реалността. Вселената позволява ма магьосниците да се трансформират изцяло в осъзнаване и така физическото тяло се превръща в енергия. И в тази нова форма ги очакват нови предизвикателства.

Колкото до кремацията на дон Хуан, Карлос и партньорките му се разсмиват.

КАСТАНЕДА: Флоринда и Талия наистина могат да нравят каквото искат, толкова са препълнени с енергия. Те са заченати със страст, не като мен, заченат както обичайно нравят съпрузите, когато уморени от работа, отблъсват съпругите си, като им казват да не ги будят. Който се е родил от такова зачеване, има много малко енергия. Затова дон Хуан ме съветваше да избягвам секса.

В момента наследникът на шаманите е в толкова добро настроение, че се осмелявам да предложа да го снимаме.

КАСТАНЕДА: Ами, не, снимките и записите на гласа закотвят аза във времето, фиксират личната история, която един магьосник цял живот се мъчи да изличи. Снимката, поставена на масата, е едно превъзнасяне на аза. Нещо като да композираш химн на собствения си затвор.

БИОГРАФИЯ: Карлос Кастанеда е роден в Перу, в град Кахамарка през 1925 година. Баща му, Сесар, е часовникар. През 1948 семейството се преселва в Лима, където Карлос завършва Националния колеж "Гуадалупе".

През 1951 емигрира в Лос Анджелес, Калифорния, където следва антропология в Калифорнийския университет в Лос Анджелес. През 1968 година прави докторат. Темата му, публикувана от същия университет, се нарича "В школата на един магьосник" и е първата от много популярните му книги за неговите изживявания с дон Хуан Матус, с когото поддържа тесни контакти от 1960 до 1973 година. Понастоящем живее в Лос Анджелес и Латинска Америка.

Интервюто е публикувано в "Ла Република", 21. 11. 1997, и подписано от Сесар Медайл, специален пратеник. Авторът твърди, че това интервю е първото излязло от печат за близо десетилетие, но не е точно така, ако вземем предвид, че през януари 1995 година испанската журналистка Конча Лабарта публикува едно дълго интервю с Кастанеда в списание "Мас ая". И точно това интервю е в доста голямо противоречие със сегашното, защото в него Кастанеда няколко пъти подчертава, че учението на дон Хуан не може да се преподава, че той и останалите три партньорки магьоснички нямат ученици и затова приемствената им линия ще завърши с тях.

Но, изглежда, скоро те променят мнението си и решават да комерсиализират и "пакетират" за употреба придобитите си знания. Дано да е за добро. Всъщност през юни 1997 в Барселона се проведе първият семинар по Тенсегрити в Европа и по този повод същата журналистка прави интервю с трите партньорки на Каста-не да, което отразява внезапната промяна в мнението им т популяризиране на знанията им, което "показва, че в магьосническия свят на дон Хуан Матус всичко постоянно се променя и нищо не може да се приеме като даденост веднъж завинаги".

-----------------

* В "Изкуството на сънуването " се описва екстремното спасяване на самия Кастанеда, който изпада в състояние на каталепсия и става пленник на отвъдното. - Бел. авт.