Детско дишане

- Умът е като тези сенки - каза тихо Клара. - Когато дишането ни е спокойно, умът ни се умиротворява. Ако дишането ни е неравномерно, умът трепти като листа във вятъра.

Опитах се да установя дали дишането ми е равномерно или неспокойно, но не можах да определя.

- Ако дишането ти е възбудено, умът става неспокоен - продължи Клара. - За да успокоиш ума, най-добре е да се заемеш да успокоиш дишането си.

Тя ми каза да изправя гръб и да се концентрирам над дишането си, докато то стане леко и ритмично като на дете.

Отбелязах, че когато човек е бил физически натоварен, както бяхме ние току-що, докато се изкачвахме по хълмовете, тогава дишането му едва ли може да бъде леко като на дете, което просто си лежи и нищо не прави.

- Освен това - казах аз - нямам представа как дишат децата. Не съм имала около себе си често деца, а когато е имало, не съм обръщала внимание как дишат.

Клара се премести по-близо до мен и сложи едната си ръка на гърба ми, а другата - на гръдния кош. За мои ужас тя натисна с двете си ръце, докато така ме стегна, че щях да се задуша. Опитах се да се отдръпна, но тя ме притискаше с желязна хватка. За да компенсира недостига на въздух, стомахът ми започна да се свива и отпуска ритмично и тялото ми отново започна да се изпълва с въздух.

- Така дишат децата - каза тя. - Запомни това усещане от движенията на стомаха си, за да можеш да ги възпроизвеждаш независимо дали вървиш, правиш упражнения, или просто си лежиш, без нищо да правиш. Сигурно няма да повярваш, но ние сме толкова цивилизовани, че ни се налага отново да се учим да дишаме както трябва.

Тя отдръпна ръцете си от гърба и гърдите ми.

- Сега остави въздуха да се вдигне нагоре и да изпълни гръдния кош - нареди ми тя. - Но не го оставяй да нахлуе в главата ти.

- Няма начин въздухът да нахлуе в главата ми - разсмях се аз.

- Не приемай думите ми толкова буквално - смъмри ме тя. - Когато казвам въздух, аз всъщност говоря за енергията, произтичаща от дишането, която навлиза в корема, гръдния кош и после в главата...

...- Дишането на един разтревожен човек - каза тя, като се наведе по-близо, - е учестено, плитко и се разполага в гърдите или главата. Дишането на успокоения човек се спуска до корема.

Опитах се да смъкна дишането си до корема, за да не заподозре Клара, че съм била притеснена. Но тя разбиращо се усмихна и добави:

- За едрите хора е по-трудно да дишат от корема, понеже центърът на тежестта им е малко по-високо. Поради това е още по-важно да оставаме спокойни и невъзмутими.

Тя продължи да ми обяснява, че тялото се дели на три основни камери от енергия: корема, гърдите и главата. Докосна корема ми точно под пъпа, после слънчевия сплит и накрая средата на челото ми. Обясни ми, че тези три точки са основните центрове на трите камери. Колкото по-спокойни са умът и тялото, толкова повече въздух може да поеме човек във всяко от трите отделения на тялото.

- Децата поемат огромно количество въздух за размера си - каза Клара. - Обаче колкото повече растем, толкова повече се стягаме, особено около белите дробове, и поемаме по-малко въздух.

Преди да продължи, Клара пое дълбоко въздух.

- И тъй като емоциите са пряко свързани с дишането - каза тя, - един добър начин да се успокоим е, като регулираме дишането си. Можем например да се тренираме да поемаме повече енергия, като съзнателно удължаваме всяко вдишване.

Тайша Абелар. "Магическият преход. Пътешествието на една жена"