Дишане на Силата

- Успокой ума си - каза тя, втренчена в мен, - тогава и тялото ти ще се успокои; иначе направо ще се взривиш.

Клара вдигна лявата си ръка пред тялото и допря китката си върху пъпа; дланта й беше обърната настрани, пръстите, събрани плътно, сочеха надолу към земята. Тя ми каза да поставя така ръката си и да гледам във върха на средния пръст. Гледах леко над носа си надолу, от което погледът ми леко се кръстоса. Тя ми обясни, че като гледаме съсредоточено, това изнася осъзнаването извън нас и го прехвърля върху земята, като по този начин отслабва вътрешното вълнение.

После ми каза да вдишам дълбоко, с внимание, насочено към земята, и с намерението да поема от нея в средния си пръст искра енергия, все едно че взимам капка смола. След това да извия нагоре ръката си от китката, докато основата на палеца докосне гръдната кост.

Трябваше да гледам във върха на средния пръст, докато преброя до седем, и после веднага да преместя осъзнаването си към челото, в една точка между очите, точно над носа. Това преместване, каза Клара, трябва да се придружава от намерението да се прехвърли искрата енергия от средния пръст до това място между очите. Ако това прехвърляне се извърши, тогава на тъмния екран зад затворените очи се появява светлина.

Тя каза, че можем да изпращаме тази светеща точка енергия до всяка част от тялото си като противодействие на болка, болест, опасения и страх.

После отмести ръката си и леко притисна слънчевия ми сплит.

- Ако ти потрябва бърз приток на енергия, както е в случая, прави това дишане на силата, което ще ти покажа, и ти гарантирам, че ще се почувстваш заредена.

Гледах как Клара направи серия кратки вдишвания и издишвания през носа в бърза последователност, като диафрагмата й вибрираше. Направих същото и след около двадесетина такива вдишвания със свиване и отпускане на диафрагмата почувствах в средата на тялото ми да се разлива топлина.

- Ще поседим, като правим дишането на силата и гледаме светлината зад очите - каза тя, - докато престанеш да изпитваш страх.

- Не бях всъщност чак толкова уплашена - казах аз.

- Да можеше да се видиш отстрани - каза тя. - От моето място аз виждах как някой щеше аха-аха да припадне.

Тя беше напълно права. Никога не бях изпитвала такъв тотален страх, както в момента, когато сянката й започна да се разраства. Забравени спомени изплуваха на повърхността от такива забутани дълбини, че за миг-два се почувствах отново като дете.

Държах дланта си странично и гледах във върха на пръста, както ми препоръча Клара. Гледах съсредоточено и после преместих вниманието си към средата на челото. Не видях никаква светлина, но почувствах как постепенно се успокоявам.

Тайша Абелар. "Магическият преход. Пътешествието на една жена"