Слънчоглед, енергия на Слънцето

- Слънцето дарява от своята енергия на земята и кара нещата да растат. Ако позволиш на слънчевата светлина да навлезе в тялото ти, и твоята енергия също ще порасне.

Клара ми каза да си измия ръцете във ведрото с вода и да седна на един дънер сред полянката извън оградата на градината, защото смята да ми покаже как да започна да насочвам вниманието си към слънцето.

Каза, че винаги трябва да нося сламената шапка, за да предпазвам главата и лицето си. Предупреди ме още никога да не правя повече от няколко минути наведнъж дихателните движения, които ще ми покаже.

- Защо се наричат дихателни движения? - попитах аз.

- Защото предварително установеното намерение в тези движения е да прехвърлят енергия от дъха към мястото, върху което насочваме вниманието си. Това може да е орган на тялото или енергиен канал, или дори мисъл и спомен, както е в случая с прегледа. Важното е, че се прехвърля енергия, като по този начин се изпълнява намерението, установено предварително; резултатът е чиста магия, защото изглежда сякаш е дошъл от нищото. Затова наричаме тези движения и дишане магически движения.

Клара ми нареди да вдигна лице към слънцето със затворени очи, после да вдишам дълбоко през устата, поемайки слънчевата светлина и топлина, и да я отправя към стомаха си. Там трябва да я задържа колкото мога по-дълго, после да преглътна и накрая да издишам въздуха, който е останал.

- Прави се на слънчоглед - пошегува се тя. - Непрекъснато дръж лицето си обърнато към слънцето, когато вдишваш. Слънчевата светлина зарежда дъха със сила. Затова прави всичко възможно да поемаш големи глътки въздух и да изпълваш докрай дробовете си. Направи това три пъти.

Тя ми обясни, че при това упражнение енергията от слънцето автоматично се разлива из цялото тяло. Но ние можем и умишлено да насочваме целебните слънчеви лъчи в която и да било област, като докоснем с ръка мястото, където искаме да отиде енергията, или просто мислено да я насочим към него.

- Всъщност, когато си практикувала достатъчно дълго този вид дишане, повече не ти е нужно да използваш ръцете си - продължи тя. - Можеш просто да си представяш как слънчевите лъчи отиват направо на определено място в тялото ти.

Тя ми предложи да направя същите три вдишвания, но този път да поемам въздуха през носа и да си представям как светлината се спуска надолу по гърба, по този начин зареждайки с енергията каналите покрай гръбначния стълб. Така слънчевите лъчи ще проникнат в цялото ми тяло.

- Ако искаш, можеш изобщо да прескочиш дишането през носа или устата - каза Клара - и да дишаш направо с корема, гърдите или гърба си. Можеш дори да поемеш енергията със стъпалата на краката си и да я издигнеш нагоре през тялото.

Тя ми каза да се съсредоточа над корема си, върху едно място точно под пъпа и да дишам спокойно, докато усетя как се установява връзка между тялото ми и слънцето.

Докато вдишвах под нейните напътствия, усетих затопляне в корема и чувството, че се изпълва със светлина. След малко Клара ми каза да опитам дишане с други области на тялото. Тя докосна една точка на челото ми между очите.

Когато насочих вниманието си там, главата ми се изпълни с жълто сияние. Клара ми препоръча да поема колкото може повече от слънчевата жизненост, като задържа дишането си и после завъртя очи по посока на часовниковата стрелка, преди да издишам. Направих, каквото ми казваше, и усетих как жълтото сияние се усили.

- Сега стани права и се опитай да дишаш с гърба - каза тя и ми помогна да си съблека якето.

Обърнах гърба си към слънцето и се опитах да спирам вниманието си на различните центрове, които тя ми посочваше с докосване. Един беше между плешките, друг - отзад на врата. Както вдишвах, представяйки си слънцето на гърба ми, усетих как едно затопляне запълзя нагоре-надолу по гръбнака ми, после нахлу в главата и така се замаях, че едва не загубих равновесие.

- Стига за днес - каза Клара и ми подаде якето. Седнах, чувствайки се така замаяна, сякаш бях доста пийнала.

- Слънчевата светлина е чиста сила - каза Клара.

- В крайна сметка тя е най-интензивната насъбирана енергия, която съществува.

Каза ми, че направо от върхът на главата изтича една невидима линия енергия нагоре към сферата на небитието. Може също да протича от сферата на небитието надолу към нас и да влиза през един отвор в самия център на върха на главата.

- Ако искаш, можеш да я наречеш жизнената линия, която ни свързва с безпределното съзнание - каза тя.

- Ако слънцето се използва както трябва, то зарежда тази линия и я кара да се задейства. Затова върхът на главата трябва винаги да се предпазва.

Тайша Абелар. "Магическият преход. Пътешествието на една жена"