Форум Кастанеда

Announcement

Последвайте ни в групата Кастанеда, мистика и тайни!

User info

Welcome, Guest! Please login or register.

You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ

Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ

Page: 1 2 3 … 9  

Posts 1 to 20 of 161

1

  • Posted by: Hombre
  • Member
  • Registered: 07.10.2016
  • Posts: 98

Трябваше да пусна тая тема по-рано, но не очаквах, че първия отчет ще се появи толкова бързо. Идеята е тук, в тази тема да бъдат само отчетите, а заданията да са отделно.

И като започнахме с отчетите да се включа и аз.
За първия раздел нямам кой знае какво да кажа, религията никога не съм я взимал на сериозно.

За общественото устройство имам доста ясни представи какво очаквах да се случи у нас. За мен правилното управление е такова, което стимулира частната инициатива и чуждите инвестиции с цел развитие на силна икономика. Без силна икономика няма откъде да дойдат пари нито за образование, нито за здравеопазване, нито за наука, нито за армия, нито за спорт, нито за култура... Уви, нищо такова не се случи.

На втори план е защитата на националните интереси. Не искам да коментритам дивотиите със спирането на АЕЦ-а, нито американските централи, нито това, което се случва със златото на България.
Накрая, но не и по важност е социалната политика. На първо място в едно общество е Човека. Ако политиката не е насочена към това народа да живее коклото се може по-добре, какъв е смисъла тогава от държавата?
А какво стана у нас? От образование и здравеопазване не остана нищо, култура е дума без никакъв смисъл и т.н.  и т.н...

Кастанеда ми повлия много силно и с годините се поотърсих от илюзията, че нещо зависи от мен. Вече не участвам по никакъв начин в цялата пародия с изборите. Което съвсем не значи, че политиците вече не ме вбесяват с действията си. Не съм се променил особено, единственото ми постижение е, че вече съм наясно, че проблема е в мен.

Засега е това...

2

Премествам си първия отчет тук, за да са си заедно с останалите и с твоите, Hombre.
20.10.2016г. (Датите ще ги пиша отвреме - навреме, заради времето, с което имам проблем. Или по- точно то с мен.) :D
Задание първо
Това е настроението на времето, модалността на времето. И сега е много по- различно от времената, когато Кастанеда е писал книгите. Ценносттната система на средната класа е имал предвид, когато се е представял. Сега не мога дори да кажа и средна класа. Защото, какви са класите днес?!
Отделих малко повече от половин час, за да изясня въпросите на себе си.
И е трудно, който и да било да пише пръв.
Знам, че скоро предстоят избори. Зная и датата, когото ще се гласува. Нямам представа, кои са кандидатите. Рядко се случва някой кандидат на мен да ми харесва. Напоследък, гласувам защото за доста неща има значение - гласувал ли е човек, или не. И ако е гласувал - за кого. Т.е. от това зависи ходи ли на работа средноаритметичния човечец, освобождават ли го, намира ли си работа и т.н. Защото в магазина и за тока искат пари все още. Зависиш от някои неща в това общество. Има хора, които са решили да не зависят. И са го направили всеки по свой начин. Този въпрос не стои пред мен. Избрала съм, което съм сметнала за правилно.
Държава, или някаква организация на обществото е необходимо да има. Без правила не става. Харесва ми значението на думата демокрация. В тоя криворазбран й вид, ако е демокрация в момента - не я разбирам.
Начинът на заплащането за труда, според изработеното, според нуждите ..., Като при комунизъм (в точния му смисъл и значение на думата), примерно, или друг строй - това си е утопия и едва ли ще видя такава утопия да се случи, утопия ще си остане.
Много трудни въпроси. Честно казано един път в годината, сигурно, ми минава през ум един, или друг от тях. Не съм очаквала, че сталкерски практикум ще бъде по- труден от практикум по сънуване. Подцених го сигурно. С това искам да кажа, че идеята е супер. Поне в първото задание. Хубаво е да се види човек, на къде е.

Last edited by Силвия М (22.10.2016 09:10)

3

Трудно се ориентирам във форума и не знам много английски думички.
А и се показва, колко правописни грешки съм си открила или съм объркала смисъла, на това което съм искала да кажа... Ок - да се знае.
Така, с объркването на темите, поне ще ми наложи да поупражнявам вниманието.

Искам да попитам по колко дни имаме за изясняване на първо задание!? И понеже не успях да довърша, ще го направя и през почивните дни. Както вече казах - оказа се доста сложно. Иначе е хубаво да се знае продължителността на заданието.

Last edited by Силвия М (21.10.2016 17:57)

4

Собствеността би трябвало да е смесена. Искам да кажа - частна с дотации.

Социалната политика в държавата е пълна скръб. Само един пример. Всички в неравностойно положение, според политиката, трябва да се социализират, ресоциализират, интегрират ... в обществото и др. подобни слова. До тук добре. Обаче никой интегриращ ги не отива да попита клошаря - в приют (друго) иска ли да бъде настанен. Клошарите просто искат да живеят до контейнера зад Кауфланд, и ако може да му бъде малко по-топло/студено, според сезона. И да има храна поне, която да си е ежедневие. Да, ама никой не го пита - снимат го, показват го, настаняват го и - вече е социализиран. А, къде му е къщата от кашони и парцали, която за него е, като разбирането на понятието "дом" за съставителите на закони, никога не вижадали на живо клошар. Къде е социалната му група, общостта, защото понякога те живеят в свое общество. Важно е да не се излага държавата с безброй клошари. Това говори за много повлечени, покрай това нещо статистически данни - безработица, ... не ми е изброяващо. Те, клошарите, нямат ли права!? Могат да им се направят документите за самоличност и другите, свързани с правото му на здравна помощ, примерно. И останалите неща могат да бъдат уредени, обаче се иска креативни мозъци. А тук е най- големият проблем. Или мозъци няма, или утъпканите пътеки са по- леки ("добрите практики" .....).
Тук не говоря за хората, на които банката е взела къщата, защото работодателя го е уволнил, заради ликвидация на предприятието. Говоря за "родените" клошари.

Престъпленията, трябва да се наказват, според степента (ли е думата!?) на извършеното деяние. Да има смъртно наказание. Трите власти в държава - стоят много добре, като идея. Освен идеята обаче - не ми се иска и да мисля по въпросите.

Стига за сега.

Има и въпроси, на които ще отговоря, без да ме вълнуват религиозните идеологии на хората, боговете им, верите. Там има и въпроси, без да са свързани с изброеното. Например - тоя за човека.

5

Струва ми се, че трябва да има тема за обсъждане и общи приказки. Hombre, би ли направил тема такава, моля!?
Защото имам питане - как си подреждам тонала, оставайки с почти утопичното си разбиране по голяма част от въпросите!?
Излиза, че ми е ясно, че държавата трябва да служи на обществото. И понеже политическата система на управление на това общество, живеещо в тази държава, е невероятно силно занемарена - моето разбиране си остава почти утопично. Това разбиране замърсява ли тонала!? Или го почисва!?

Всъщност вече си отговорих на въпроса - подрежда го. Знам правилно/неправилно и отивам да простирам.
Като въпроса ми не отпада.

6

Човекът се "състои" от материя (физическо тяло) и съзнание.

Душата е някъде между материята и съзнанието, и е безкрайна. Разбирането (на ню ейджърите, ли бяха?!) за висш Аз.

Духът е индивидуален, личен. Той избира материалното тяло. Като това не значи, че стои вътре в него. Но е неотделен от човек. Нито "вътре", нито "вън". Подобен е на разбирането на бог за хората. Не е нито ангелите им, нито животно, птица и т.н. Сигурно това, че напомня на едното, или другото, хората го отъждествяват, с какво ли не. И това, че е нееотделен, не значи че не може да "напусне" човек "приживе". Такива хора остават по-празни от родените без Дух.

Същностите без Дух не светят, когато се оглежда човек по улиците. Ако светят по различен начин - пак не са хора, а видове неорганични.

Възможно най- кратко казано. Трябваше ми време да си припомня, защото тази тема за мен е стара, изяснена е и не ме занимава в ежедневието.

7

Задание първо
Трети ден
22.10.2016г.

8. Какво трябва да бъде възпитанието и ценностната система на всеки отделен член на обществото?

Преди започването и по време на следването на учение, идеология, философия, човек трябва да има добре възпитана и в развитие - ценностна система. Безупречността включва етика, естетика, морал и нравственост и едва тогава изключва "угризенията на съвестта".

"Той на свой ред ми отвърна, че е постъпил така, изхождайки не от принципите на любезност, а от принципите на воинското обучение, воинът, каза той, е постоянно нащрек спрямо грубостите в човешкото държание, воинът е загадъчен и безжалостен, отличава се с най-изтънчен вкус и обноски."

И тук винаги ми идва на ум за "краят на последните истински хора". Това няма връзка с песимизъм или някаква затормозеност (откъм психичната му страна), като усещане у мен, а е самия факт. Достатъчно е да се излезе на улицата, или да се отбие човек в учреждение (и магазин, и т.н.), за да се наблюдава това явление. И това сигурно се е усещало, и ще се усеща през всички времена, знам ли!? Иде реч, че от известно време такова е точномоеточувство. Подреждам си тонала един вид. Не натрапвам мнение.

Представяла съм си книгите в ръцете на хора, които нямат и наченка на изграждане на себе си, като личност, "тръгнали по Пътя със сърце". Със сигурност има много много такива разбрали-недоразбрали. Не, че няма и такива будисти, християни, и какви ли не още ... С вяра, идеология, философия.

8

  • Posted by: Hombre
  • Member
  • Registered: 07.10.2016
  • Posts: 98

23.10 неделя
Не мислех да пиша за религия, но поста на Силвия М ме накара да размисля.
Всъщност няма да изразя кой знае какво мнение, по-скоро ще задам въпроси, на които и аз не знам отговорите. Въпросите възникнаха докато пътувах сутринта в топлия автобус.

Според Кастанеда (или дон Хуан) ние представляваме една топка енергия със съзнание. Всичко около нас е също енергия или кой знае какво, но не и материя. Единствено позицията на събирателната точка е причина нещо в нас да изгради илюзията за материален свят и съответно хора с материални(физически) тела в него. Всяко по-сериозно преместване на събирателната точка причинява разпадане на материалната илюзия.
Но... ако ние представляваме една топка енергия със съзнание, кое тогава в тая топка е душата и кое е физическото?

По въпроса как е създадена Вселената не мога да мисля. Всеки мой опит да си представя, че в някакъв момент не е съществувало нищо, нито пространство нито време, абсолютно нищо, ме разтърсва вътрешно и ме вкарва в едно такова неописуемо и изключително неприятно състояние. Може би това е непознаваемото?

За човека съм приел, че еволюционната теория е вярна. Но за самата поява на живота, на първата жива клетка, от която започва всичко, науката не може да каже нищо. И по този въпрос се въздържам да философствам.

А какво според мен става след смъртта? Смъртта е края, нищото. Имало е човек, той е имал съзнание, осъзнавал е себе си. В момента на смъртта топката енергия се разпада на съставящите я частици и всичко приключва.

За престъпността и аз съм категорично ЗА смъртно наказание за тежките престъпления. Не намирам никакъв смисъл в това да се хрантутят престъпници и да им се осигуряват по-добри условия от тези на обикновените трудолюбиви хорица.
За по-леките престъпления - принудителен труд. Да си заработват храната и да си плащат престоя в затвора.

9

За малко да объркам датите пак.   o.O
Първо здание
24.10.2016г. (Надявам се, по рядко да ги пиша, заради грешки.)

Пропуснах да помисля за създаването на вселените. Мнението ми е идентично с описанието на Друнвало Мелхизедек в Древната тайна на цветото на живота. Там говори надълго и на широко за създаването на Творението. Vesica Piscis, чрез която е създаден светът. Малко преди да започна да чета книгата, в ума ми непрекъснато се въртеше не- моя мисъл: "В началото бе шест (6)". Видях, как от Нищото (Пустотата) се е появило ... Всичко. Като го прочетох, чак тогава осъзнах видението. И се успокоих, че нещата са наред, има и други хора, които знаят.

И дума не може да става за големи и малки взривове, и останалите други теории. Не съм ги и чела. Не се е налагало.  :glasses:

10

  • Posted by: Hombre
  • Member
  • Registered: 07.10.2016
  • Posts: 98

25.10. - вторник
Да кажа няколко думи за отношенията между хората, макар че по този въпрос представите ми, благодарение на Кастанеда, вече са доста изкривени в сравнение с масовите.

Има правила за отношенията в различни ситуации. Примерно началник-подчинен, продавач-клиент, отношенията в един екип от равнопоставени, отношенията в едно семейство или между непознати и т.н. Правилата не ми се коментират. Магьосническата група е един вид екип и може би точно този вид отношения би трябвало да се разгледат по-сериозно. Може би това най-точно се описва от цитата на Силвия М няколко поста по-нагоре.

А отношенията с останалите хора би трябвало да се определят от моментните цели и стратегията за конкретната ситуация. Това е сложен въпрос и май не е за тая тема.

11

Тоят пост, Hombre, че накара да се замисля.

Идеологиите определят целите, стремежите, желанията, ценностната система на членовете на социалната група и обществото като цяло. Идеологията казва къде да живее дадения индивид, как да обзаведе жилището си, каква кола да кара и т.н. Хората следват линия на поведение, определена почти изцяло от идеологиите и търсят одобрението на социалната група, към която принадлежат за действията си. По такъв начин идеологиите се явяват една система от ограничения, превръщаща живота на обикновения човек в живот на затворник.

Ако учението на Карлос Кастанеда е идеология, а последователите му са Магьоснически групи (екипи), отстрани погледнато - ти, Hombre, едва ли би се въодушевил, като си купя нова кола Богати, или се преместя да живея в балкана, в някоя махаличка от пет къщи. А аз едва ли бих се интересувала от мнението ти по въпроса. Учението някак с лекота ни освобождава от ангажименти към вещи, ценности. В смисъл - не ни задължава за тия работи. Или, ако вземем идеологии, в които има задължителни лоши, грозни неща (от гледна точка - ценностната система - на нормалния човек), като например - задължително трябва да се дрогираш, задължително да се взривиш, задължително "да си нарежеш вените" ... Е, вече, ако някой реши да скочи в пропастта, значи е поел отговорност за действията си - по- горе споменах, че книгите могат и да попаднат в ръцете на - какви ли не хора. Което не е наша грижа всъщност.

По- скоро ще се замисля (очакванията) за мнението на съседката, или на шефа. Просто ще се фръцкам (с колата) пред приятели - нова придобивката, или ше ги отрежа (с вилата в балкана), забравете течефона, адреса ми. Тук е отношението между "нас и тях". Мен не ме интересува, че еди - кой си е християнин, будист, обаче съседката със сигурност ще се втрещи, ако обявя, че съм фен на Карлитос. Как се вписваме ние в обстановката. И какви да са отношенията ни с тях. Това сигурно трябва да е отделна тема, или да се коментира в общите приказки. Така си мисля сега. Не може всичко наоколо да е в категория дребни тирани, в никакъв случай.

12

  • Posted by: Hombre
  • Member
  • Registered: 07.10.2016
  • Posts: 98

Един от доставчиците ни преди броени минути повдигна въпрос, който е изцяло в посоката на твоите мисли от предния пост, а също и на второто задание. Нещо ми го прати в точния момент.

26.10. - сряда
"Духовната смърт не е ли по-страшна от физическата?" - каза колегата.
Не успях да остана само свидетел, както изисква второто задание, а доста поспорих с него дали изобщо знае какво говори.

Човека говореше за идеи и идеали, за това че ония в ислямска държава също имат своите идеали и ако света не стане такъв, какъвто те биха искали да го видят, за тях е по-добре да умрат и т.н.
Идеолотията на ислямска държава и подобните и е краен пример и именно затова много точно и ярко демонстрира какво правят с човека идеологиите.

Ефекта от европейските(християнски) идеологии е не по-малко разрушителен за личността. Имаше преди години едно английско изследване. Учените питат хората дали биха се чувствали щастливи ако получават 1 милион паунда седмично. Отговора е : "Да, но само в случай, че съседа не получава 2 милиона седмично". Това означава, че най-важното е как ще се представиш, как ще изглеждаш в очите на другите и нищо друго няма значение. Тогава ще се чувстваш значим и съответно щастлив. Разбираш, че става дума за задоволяване на потребностите на егото и нищо друго. И без да се дрогираме или самовзривяваме, егото ни изяжда точно толкова успешно.

13

Второ задание
26.10.2016г. Сряда - Димитровден  :D

И без да се дрогираме или самовзривяваме, егото ни изяжда точно толкова успешно.

За малко да се засегна.  :P
Сигурна съм, че някои хора биха искали да имат нещо по- добро, скъпо, ценно от дадена моя вещ. Убедена съм.
Докато точно тук се разминавам с възгледите на тия хора. Не искам техните, или по-скъпи неща.
Съвсем различно е от това, дали не бих искала да ми увеличат заплатата и да получавам, колкото съм заработила, колкото заслужавам.

Обаче имам ценности, които са мои, лични и са свързани (измеримо е с естетиката) с красиви моменти от живота ми. Дори такива силни моменти, свързани и с даден човек, хора. Лъжичка, с която си бъркам кафето, на доста години, и която вече я няма. Едни лични вещи, подаръци, също съхранявани много време, които също вече ги няма. Предната вечер за малко да "изпусна" една любима чаша. Успях да я скрия на време.

Тия "глупотевини" са ценни за мен, не и за хора, които ги ползват в момента. Съвсем до скоро, до миналата седмица се връщах на "териториите" си. Да, тия вещи бяха моите територии и едва ли не се упреквах, по- скоро да си кажа честно, се чудех - "Дали, за бога, не съм дребнава!?". Мислех си за Плюшкин и Каробочка... Докато не питах три жени, обикновени, не- воини - как постъпват с тия неща!? Сещаш се, че биха взривили, или се самовзривили за това.

На мен "ми се скъса сърцето", нищо не сторих. Защото и да говоря е безмислено. Отдавна знам, че хората лъжат, отричат. Един разговор би бил безмислен за минало време. Отнема енергия, нищо не дава. Не значи, че капката не преля чашата на търпението ми и не забраних да се пипа нещо мое, без мое знание. И съм сигурна, че никой за напред не ще ми пипне моичките си ми работички. Дори в общност с най- близки идеи- "едната ръка разстояние" си остава. За лично пространство.

Грешката ми беше, че се обърках. Мислех, че след като не пипам чужди вещи и останалите хора правят, като мен. Това се отнася и за някои други неща, не само за вземане на вещ. За постъпка в идентична ситуация. Което донякъде, от преди около 10- на години, че до сега, ме прави по- "осторожна". Но и до днес се уча. Добро е за: "Внимавай!!" "Съществуват различни хора на тоя свят!!".

За да не се превърне човек в очите на хората - от добряк - в глупак. И няма да са очаквания, а факт.

Last edited by Силвия М (26.10.2016 19:11)

14

  • Posted by: Hombre
  • Member
  • Registered: 07.10.2016
  • Posts: 98

27.10 - четвъртък
Откривам идеологии и предразсъдци във всеки разговор около. Естетвено и в собствените си дрънканици. Особено интересно беше това, което се случи снощи във ВИП Брадър. Христо Живков, поради известни само на него причини, отказа и провали мисията. Наказанието последва незабавно. Това беше прекрасен пример в какви филми се вкарва човек заради псобствените си предразсъдъци.

Останалите участници са не-помалко интересни всеки със своите предразсъдци. Разликата в убежденията им е истинската причина за конфликтите и никой не забелязва колко безумни са самите конфликти.
Направи ми впечатление поведението на Жоро Торнев. Той чуждо мнение не търпи, а колко мазен е с  Христо Живков... Това са пак някакви ценности, убеждения как трябва да се държи човек с успелите.

В разговорите с колегите също изпъкват идеологиите. Сега изборите са постоянна тема, русофили и русофоби, за и против Бойко, за и против бежанците и т.н.

Силвия М wrote:

...
Тия "глупотевини" са ценни за мен, не и за хора, които ги ползват в момента.
...


Всеки си има своите слабости, в които се вкопчва. Това за което говориш, предполагам трябва да се отнесе към колекциите:

Проблемът не е в това, че си колекционер, а какво именно колекционираш. Ти събираш боклуци, предмет без никаква стойност, които те заробват също както любимото ти куче. Не можеш просто да станеш и да си тръгнеш, ако имаш да се грижиш за кучето си или да се притесняваш какво ли би се случило с колекцията ти, докато те няма. (Активната страна на безкрайността, КАРЛОС КАСТАНЕДА)

Не ми е работа да ти давам съвети, но мисля, че би могла да ги погледнеш и от тая страна.

15

Да, така е за ценностите ми. Разбрах го и аз. Затова се опитах и да се пошегувам, омаловажавайки ги - с умалителни имена. Цитатът е супер точен по отношение на вещи. Тенкс!!
Дори купих една подобна на моите, ръчна изработка - от пазаря и я подарих на егоцентричното същество, без ценностна система, без естетически възпитание, култура и съзнание. Яко си падам да наблюдавам реакции на неочаквано мое действие. Винаги можеш да направиш някого глупак.

Нали не си останал с впечатлението, че не ми е минало през ум за вързопчетата с изписани страници, които Карлитос така върло пази и съхранява, и за което винаги двамата нагуали го взимат на подбив.

Обаче спомняш ли си, че точно с неговото писане - точно те пак двамата - го връщат от нагуала, за да не го погълне, към тук и сега, към тонала. Тая сутрин си мислих за контролираното безумие и да правиш нещата на хората.

А за кучетата вече съм казвала. Моето куче - не е обикновено и ще дойде с мен, когато си тръгна да се разтворя в Безкрая. Не се казва Манфред, но е имало подобна на неговата участ. А може и да е било грешка с преместването на СТ. Което е по-вероятно.

Готова съм още сега да стана и да тръгна. Нещата ми са една шепа, буквално 5 кг. "Ценностите ми" не са включени там.

И още - нали не си мислиш, че не съм се сещала и за подигравките на магьосниците (струва ми се, че бяха на жените), как Карлитос трудно се сбогува (ли беше!?), разделя дори с лай.ата си. Няма да търся цитата, то е пределно ясно.  :D

Last edited by Силвия М (27.10.2016 18:47)

16

Задание второ
Не е Димитровден  :D

Вчера подчертах християнския празник, заради практиката. Нямам познат с това име, но имам двама приятели, които го празнуват, заради деня на овчаря май, нещо, свързано е с овцете.

Винаги ще си спомням един просветлен, напреднал, отървал се от привързаностите - 2011г. Във фб, разбира се, и беше вдигнал такава врява, че някаква лелка му е казала ЧБМ, и му сложила мартенички на стената.... Какъв ужъссс....

Исках да кажа, че за един воин - това да манифестира с "идеологията" си е под всякаква критика. Никой добър прикривач не би го сторил. А един просветленковец е гражданин на света и за него всеки ден е празник. Той би празнувал всички празници на хората на планетата, или да не му направи впечатление случката.

Вчера и днес получих две забележки по повод облеклото си. Първия път, как мога да изляза с работното облекло, а втория - как мога да работя с новите си дрешки. И двата пъти само се усмихнах, не обяснях, че съм го учила много много (особено във втората ситуация) и просто го мога. И да, получих дори нещо, като овации. Безпредметно. Ако не бях запитана - едва ли щях да обърна внимание. Защото този "проблем" на хората не ме занимава.

Има още доста случки. Основно се отнасят за към мен, въпроси: "как така еди, какво си!?". Ако ги изброя, ще прилича на ЧСЗ, може би. Обаче няма да се въздържа да разкажа за най- фрапантните хорски слабоумия, колкото и да съм главен герой.

Още не мога да изпъкна със своите примери. Или е, защото внимавам и наблюдавам (и се смея), или защото е само втори ден.

17

Съжалявам, че тоя път не гледам Биг Брадър. И не мога да коментирам нищо. Едно от всичките ми любими забавления за наблюдение на мисленето на психолозите и за реакциите на хорицата, сценарий и т.н..
От поста ти се разбира, за какво иде реч.

18

  • Posted by: Hombre
  • Member
  • Registered: 07.10.2016
  • Posts: 98

28.10 - петък
Отчета ми пак ще започне с Биг Брадър. Много е интересна тая представа на участниците, че някои от тях заслужават да спечелят повече от други и хората трябва да гласуват точно както те очакват. Това май е представа, че съществува една единствена възможна идеология и всички трябва да постъпват според нея.

Друго много интересно беше как рухна мира и спокойствието в къщата в момента, в който им отнеха лукса. Не мога да не се сетя за дон Хуан, който притежава скъпа къща в Мексико сити и същевременно се чувства перфектно в колибата в пустинята, където яде каквото падне и няма никакви удобства. С което не искам да кажа че съм по-различен от съквартирантите.

Друга случка от сутринта. Колежката разказа какво е станало докато карала дъщеря си на училище. На пешеходната пътека вървели дечурлига и след тях котенце. Един джип учтиво спрял да го изчака и когато вече било в другата половина на платното, някакъв малоумник профучал с явната идея да го сгази. Не мога да опиша възмущението на колежките от постъпката на "тоя идиот". Наясно съм, че няма как да се променят хората, но тая постъпка и на мен ми е трудно да я приема.

Безкрайните полиически, патриотични и всякакви подобни дърдорения навсякъде около мен мисля да ги пропусна.

19

Задание второ
29.10.2016г.

Току- що разбрах, че практикума се вижда във фб. За неща, които не разбирам - през ум не ми минава да питам. Защото имах право на избор. И избрах варианта с писането в този форум. Хората не биха обяснили нещо, което знаят, защото се предполага, че всеки го знае.

Много се надявам това да не промени убежденията ми, свързани със криворазбраната свобода на изразяване (на словото ли беше!?). И да не стесни отново изказа ми в темите. Да станат, като за пред хората, а не истинското цветно усещане на нещата.

Преди време убежденията ми бяха, че съседката, първият ми братовчед и шефа - нямат нуждата да знаят за пристрастията ми. Ако реша да ги информирам - ще го направя на лични във фб, или наживо, което е по-вероятно-правилно. По-късно реших, че това е тесногръдие, което се налага да бъде изкоренено. И към името си в соц. мрежата добавих целия си ник, пълното наименование. Превеждам книгата на Джан Бодуан, Глави за прозрение на истината от руски език, когато мога и смятах, че в това няма нищо лошо/добро, скришно и за афиширане. Просто само едно мое решение. Чувствах се свободен човек. Макар че не става да се чете от всеки срещнат, добре е да се вижда поне от почитатели, ценители.

Всичко си течеше наред, докато веднъж в работна обстановка не стана така, че се наложи да взема спешно правилно решение и да действам. Моментите са "сега". Обмислих риска и го сторих. Институцията в лицето на две жени, отзовали се на място, което всъщност си им влиза в задълженията и ангажиментите, се отнесе към случилото се с огромна неприязън. Като все едно съм ги "обезпокоила", докато са на почивка в Кушадасъ.

Когато сметнах историята за приключена с благоприятен, въпреки всичко - изход от положението, пред мен цъфна в цялата си прелест едно дребно тиранче. Изумлението ми беше, не толкова от писъците му, че съм действала едноименно, а от това, че съм "професорка, философка ... " и т.н. Трябваше да дойда на себе си, за да "затопля", че съществото е обсъждало с останалите "мои фб-пиятелчета" - това, с което се занимавам, докато укротявам безумието. Точно след два часа се сетих, че то, съществото има и предвид любимия ми Е. Торчинов. И реакцията ми за избухване в смях по никакъв начин не можеше да бъде спряна, без значение, камъни ли падат наоколо. Отделих доста време тогава за тренировки да не се смея в неадекватни ситуации.

Тази случка явно ми отне сили, енергия. Всичко се отрази физическо ниво.

Не е тук мястото за тема победата/загубата над/от дребните тирани. На такава цена - победата си е тотална загуба. Не си струва усилията, както би се изразила баба ми. Няма да се въздържа (няма да го спестя) да кажа, че същата институция ми отправи три покани до сега за работа отново при тях.

А трябваше да разкажа за граха във второто (яденето) на едно дете. За него после.

На път за работа сега, минавам през една гора. Не мога да преценя разстоянието, може би - около 400-500 м. Всъщност понякога ми изглежда 200 м, понякога повече... Тази гора е вековна. Дърветата са величествени. Изключително рядко се случва, точно когато аз вървя от там, да минават други хора. Такава сила имат дърветата, че светят, гледани и с просто око. В тъмното сутрин е, като в приказка. Есенни листа по алеите, тих шепот сякаш. Приказни цветове и светлини.

На влизане в гората има портал. Преди говземах за обикновен, като на хората, докато не видях, че в действителност си е портал. Точно по средата на разстоянието има кръг. Навремето е било шадраван. Сега явно няма нужда от вода (от гледна точка на фенг шуй :) ). Покрай шадравана има дървета в кръг. Много трудно се излиза от там. Толкова е от друго ниво.

Обикновено, когато минавам през портала, двете странични лампи, във форма на глобуси, изгасват и остават да светят само тия, които осветяват алеите.  (Хензел и Гретел, нещо подобно.) Изгасват така, сякаш стъпвам на невидим кабел при пресичане на портала.

Вчера сутринта, бяха изгаснали. Казах си: "нищо" - секунди са ме делили от великолепието наоколо. Стъпих на кабела и те светнаха.

Дори в номента, докато го пиша - трептенето у мен е точно, както вчера сутрин, при настъпване на кабела.

Никой не може да ме убеди да повярвам в нещо реалистично, релета, светлина от развиделяване, ел. системи и др.

Особено тежко беше излизането от кръга. Не става въпрос за кофти енергия, не, не - просто много много силна енергия, място на Силата. И както се казваше в някоя от книжките на Карлитос - през силните места хората преминават бързо, а на слабите се чувстват изморени ... И сядат да си починат. Този пасаж го четох на руски език и не зная има ли го на български.

Ако не пиша, значи просто съм в някоя от успоредните линии (събрала съм нов свят), а не е защото съм изморена от бягане назад - напред.

Last edited by Силвия М (29.10.2016 10:19)

20

  • Posted by: Hombre
  • Member
  • Registered: 07.10.2016
  • Posts: 98

29.10 - събота
И пак Вип Брадър. Жоро Торнев. Твърди религиозни и всякакви други убеждения, от които не отстъпва на никаква цена. Постоянно влиза в някакви конфликти, от които няма никакъв резултат. Илияна Раева направи най-точния коментар : "Той трудно се приспособява". Това за мен са убеждения заради самите убеждения, практическа полза от тях няма.

Разговор с една позната за отслабване. Големи приказки за диети, за разходки, но резултат няма. Споменах, че методите трябва да се променят в зависимост от това доколко са резултатни, с което само я ядосах. Млъкнах, нейна работа си е в какво да вярва.

Хванах част от някакво предаване на Карбовски. Купил къща на циганско семейство с много деца. Опитал се да подобри живота им, но не се получило. Децата си останали голи в мръсотията, а в къщата се пренесъл целия катун и започнал да тормози селото. За проблемите си селото обвинява Карбовски, а децата ги прибраха социалните. Цялата идея за добрината се оказала пропилени пари, време и енергия. Накрая Карбовски завърши с думите : "Направи добро и изяж го..."

Няма да пропусна и Фейсбук, изключително важен елемент от съвременната идеология на масите. Няма да коментирам абсурдната идея да изложиш живота си на показ. Зачетох се в коментарите за и против Слави Трифонов. Сблъсък на идеологии, пропиляна енергия и нищо повече.

Page: 1 2 3 … 9  

You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ