Задание второ
29.10.2016г.
Току- що разбрах, че практикума се вижда във фб. За неща, които не разбирам - през ум не ми минава да питам. Защото имах право на избор. И избрах варианта с писането в този форум. Хората не биха обяснили нещо, което знаят, защото се предполага, че всеки го знае.
Много се надявам това да не промени убежденията ми, свързани със криворазбраната свобода на изразяване (на словото ли беше!?). И да не стесни отново изказа ми в темите. Да станат, като за пред хората, а не истинското цветно усещане на нещата.
Преди време убежденията ми бяха, че съседката, първият ми братовчед и шефа - нямат нуждата да знаят за пристрастията ми. Ако реша да ги информирам - ще го направя на лични във фб, или наживо, което е по-вероятно-правилно. По-късно реших, че това е тесногръдие, което се налага да бъде изкоренено. И към името си в соц. мрежата добавих целия си ник, пълното наименование. Превеждам книгата на Джан Бодуан, Глави за прозрение на истината от руски език, когато мога и смятах, че в това няма нищо лошо/добро, скришно и за афиширане. Просто само едно мое решение. Чувствах се свободен човек. Макар че не става да се чете от всеки срещнат, добре е да се вижда поне от почитатели, ценители.
Всичко си течеше наред, докато веднъж в работна обстановка не стана така, че се наложи да взема спешно правилно решение и да действам. Моментите са "сега". Обмислих риска и го сторих. Институцията в лицето на две жени, отзовали се на място, което всъщност си им влиза в задълженията и ангажиментите, се отнесе към случилото се с огромна неприязън. Като все едно съм ги "обезпокоила", докато са на почивка в Кушадасъ.
Когато сметнах историята за приключена с благоприятен, въпреки всичко - изход от положението, пред мен цъфна в цялата си прелест едно дребно тиранче. Изумлението ми беше, не толкова от писъците му, че съм действала едноименно, а от това, че съм "професорка, философка ... " и т.н. Трябваше да дойда на себе си, за да "затопля", че съществото е обсъждало с останалите "мои фб-пиятелчета" - това, с което се занимавам, докато укротявам безумието. Точно след два часа се сетих, че то, съществото има и предвид любимия ми Е. Торчинов. И реакцията ми за избухване в смях по никакъв начин не можеше да бъде спряна, без значение, камъни ли падат наоколо. Отделих доста време тогава за тренировки да не се смея в неадекватни ситуации.
Тази случка явно ми отне сили, енергия. Всичко се отрази физическо ниво.
Не е тук мястото за тема победата/загубата над/от дребните тирани. На такава цена - победата си е тотална загуба. Не си струва усилията, както би се изразила баба ми. Няма да се въздържа (няма да го спестя) да кажа, че същата институция ми отправи три покани до сега за работа отново при тях.
А трябваше да разкажа за граха във второто (яденето) на едно дете. За него после.
На път за работа сега, минавам през една гора. Не мога да преценя разстоянието, може би - около 400-500 м. Всъщност понякога ми изглежда 200 м, понякога повече... Тази гора е вековна. Дърветата са величествени. Изключително рядко се случва, точно когато аз вървя от там, да минават други хора. Такава сила имат дърветата, че светят, гледани и с просто око. В тъмното сутрин е, като в приказка. Есенни листа по алеите, тих шепот сякаш. Приказни цветове и светлини.
На влизане в гората има портал. Преди говземах за обикновен, като на хората, докато не видях, че в действителност си е портал. Точно по средата на разстоянието има кръг. Навремето е било шадраван. Сега явно няма нужда от вода (от гледна точка на фенг шуй
). Покрай шадравана има дървета в кръг. Много трудно се излиза от там. Толкова е от друго ниво.
Обикновено, когато минавам през портала, двете странични лампи, във форма на глобуси, изгасват и остават да светят само тия, които осветяват алеите. (Хензел и Гретел, нещо подобно.) Изгасват така, сякаш стъпвам на невидим кабел при пресичане на портала.
Вчера сутринта, бяха изгаснали. Казах си: "нищо" - секунди са ме делили от великолепието наоколо. Стъпих на кабела и те светнаха.
Дори в номента, докато го пиша - трептенето у мен е точно, както вчера сутрин, при настъпване на кабела.
Никой не може да ме убеди да повярвам в нещо реалистично, релета, светлина от развиделяване, ел. системи и др.
Особено тежко беше излизането от кръга. Не става въпрос за кофти енергия, не, не - просто много много силна енергия, място на Силата. И както се казваше в някоя от книжките на Карлитос - през силните места хората преминават бързо, а на слабите се чувстват изморени ... И сядат да си починат. Този пасаж го четох на руски език и не зная има ли го на български.
Ако не пиша, значи просто съм в някоя от успоредните линии (събрала съм нов свят), а не е защото съм изморена от бягане назад - напред.
Last edited by Силвия М (29.10.2016 10:19)