Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ


Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ

Posts 21 to 40 of 161

21

Пак не написах за граха. :D

Нямам, какво да крия и то точно в соц. мрежата фб. Да, това съм аз - със снимките си, които много по-лесно се съхраняват там, отколкото в стария комп, който лека- полека издъхна; в неколкократното магьосническо изтрещяване с гръмотевици - това за новия комп; в залята с чашка кафе флашка и т.н. На снимките, освен мен има насекоми, животни, хора, пейзажи - без фотоизгъзица, само уловени мигове. Перфектно снима един телефон, който всъщност само това и може да прави.

Не чета тая бозаджийска плява (и пак не съм хванала господа за ... шлифера, както те самите се изразяват, а аз се уча):

http://knizhen-pazar.net/index.php?opti … &sid=9

а - Торчинов в оригинал. Нищо особено интересно до тук не забелязах. Забравих - обичам смешки и копирам линкове на статии, които слагам на стената си с тенденция някой ден да ги прочета. И обичам да се шегувам доста грубо на места, защото не става да бъда разумна във всеки един миг, и защото не е задължително.

Вече, обаче казах, как съседката е християнка и аз трябва да я приемам (не ми пука) такава, а когато чета Торчинов и "въпреки това" вземам правилните решения на работа, се спекулира (не намерих точната дума, знам, че не е тая) с пристрастията ми към философията на професора, синолог, религовед, будолог, ... доктора на философските науки.

Стоя си и ги гледам на живо (фб не ми е приоритет, нова разлика с хорицата), много се смея, обаче понякога - тъпотата им ме натъжава. В дъждовен неделен следобед.

22

За граха и за зараждането на убежденията у човек:

Вчера, след работа случайно се заслушах в разговора на някаква майка с 5- годишното й дете. Тя спокойно го разпитваше, какво са лепили, къде са били на разходка, какво са обядвали. Детето с ентусиазъм обясни, как е имало грах, обаче то е обядвало ориз. Това ме накара наистина да се заслушам.

По мои убеждения, не може за другите деца да има грах, а за него да няма. И съвсем внимателно го запитах, какво са обядвали другите деца. Грах ли!? То отвърна - "Не, не, не зная, но когато търсих грахчета в яденето (във второто) - имаше само оризче." И последва много тъжна физиономия.

Излиза, че то не се интересува чак в такава голяма степен от купичката на другото дете, каквито бяха моите убеждения, нагласи и очаквания дори. То просто е било силно убедено, че в днешното второ, с този външен вид и аромат - следва да има грахчета.

23

Мислих си, какво бих избрала, ако съм в къщата. Може би - топло (ако има условие да се замени алкохола, разбира се, все ми е тая, че някой е алкохолик, не пия) и за цигарки две поне. Мога да се изкъпя и вдруги ден, защото при екстремни ситуации -  е без значение - чист ли си отиваш от света, или мръсен. И със сигурност не с цигара в ръка.  :crazyfun:

Горното е полу-шеговито. Първо, защото не си падам по групови игри, в които от мен да зависи живота (забрави комфортната зона) на други хора. Нито мога да разчитам - друг да ме спаси, да поеме отговорност за живота ми. Та затуй не съм и в къщата. Пак изникна баба ми пред очите с нейното - "ни се води, ни се кара.". :longtongue:

24

30.10.2016г.
Второ задание

Докато пишех "ни се води, ни се кара" се замислих, какво разбирам от това нещо, какво означава. Моето убеждение до сега беше, че се отнася за хора: нити се води (за ръка) с хората, нито се кара (прави скандали) с тях.

Обаче нали баба ми го е казала, веднага разбрах, какво значи. Отнася се за добиче. И нито се води с юлара, нито се кара с пръчката.

Две жени спореха, как се налива кафе от ония стари кафеварки, които правят най- невероятното кафе на планетата. Кафето излиза в горната част. Едната беше убедена, че може да го налее без да капне нито капка по нейния начин, а другата беше - за наливането му над мивката. Оказа се, че и двете се обидиха една на друга. Първата смяташе, че не е малоумно, а втората афишираше опита си. Половинчасово сърдене. И сдобряване с извинения, без постигане на единодушие по темата. Аз си пиех моето кафе с цигарка и гледах последните рози от прозореца.

Разбира се и аз съм влизала в спорове и за опит, и за малоумие, но сякаш само за по-големи (важни ли е!?) неща. А може и така да ми се струва, че са важни.  o.O

25

30.10 - неделя
Днес нямаше кой знае какво за отбелязване, почти не съм говорил с хора, телевизия не съм гледал.
В петък видях, че са отрязали едно голямо, хубаво дърво при Т-Маркет и това, честно казано ме ядоса. Дървото беше здраво и красиво, не пречеше на никого.
Днес се оказа, че все пак е пречело. Когато погледнах мястото от по-далече причината моментално се изясни - билборд с опулената физиономия на Цецка Цачева. Дървото явно го е закривало и е пречело на нагледната агитация.

26

Празнувах хелуин и закъснях с отчета  :unsure:

Второ задание
31.10.2016г.

Наблюдавах основно навиците и привичките. С добрите и лошите им страни. Нямах голяма възможност много да чета по въпроса.
Доста поразмишлявах обаче. Колко са полезни уменията, и как кофти могат да се създадат привички за собствено улеснение (и за оправдание...)
На пръв поглед изглежда не по темата, ама не е така. Убежденията правят привичките, като тази - "изпушвам една цигара с Духа".
Леко шеговито. :)

Ще продължа малко по-късно, защото ми се струва, че от толкова много случки - трябва да се подберат все пак най- правещите впечатление, най- силните.

27

1.11 - вторник
Темите около мен са все същите - изборите, бежанците, Хелоуин или Будителите, концерта на Слави и референдума... Няма кой знае какво за разказване. Хората са вкопчени всеки в своята идеология и всеки се мисли за единствено прав. Винаги присъстват и двата противоположни варианта и обикновено и двата са еднакво безсмислени.

Във Вип Брадър отново имаше много добра демонстрация. Христо Живков, който демонстрираше разни принципи и идеали, най-тъпанарски позволи на Емануела, която всички подценяват, да го напие и да разбие на пух и прах целия му така старателно изградем, фалшив образ.

28

Задание второ
01.11.2016г.

Честит ми първи ден от отпуската!!

Вчера трябваше да порещнем гости от чужбина. Струва ми се, че бяха англичани. Не успях добре да разбера, защото имах работа и ми се искаше да оставя нещата завършени. Гостите не бяха мой ангажимент, но се наложи и моето присъствие по някое време. Говореха и за Америка и затова не съм сигурна, откъде са.

След като се запознаха с обстановката и поговорихме, хората решиха да тръгват. При едно от излизанията навън до колата, придружих едната жена. Разменихме по някоя дума на българо - английски. Изказах благодарност, тя - също, като изрази и възхищение и т.н. (не зная, как да се изразя иначе).

По-късно, когато си отидоха, разбрах че посрещането ни на гостите е било под всякаква критика. Това мнение ме учуди. Обаче не се смутих. В мен звучаха думите на жената - гост.

Гостите възторжено приеха някакви шоколадови бонбони, по единично опаковани, изникнали от някъде. Нямаха очаквания за агнешко чеверме, каквито разбирания имат някои хора.

Не пропуснах да разкажа за разговора, проведен навън. Това "успокои духовете". Видимо. по "навик" наблюдавам внимателно.

Не зная, как да разкажа случилото се по друг начин, за да спазя новото задание. Въпреки всичко - ще се постарая да го изпълнявам прилежно.

Last edited by Силвия М (01.11.2016 18:50)

29

2.11 - сряда
Четох статия за финансовата грамотност, за различните начини за спестяване и инвестиции. Имаше интересна статистика. Примерно в Америка и в повечето развити страни над 70% от хората са неспособни да се ориентират в проценти доходност, лихви, инфлация и т.н. и на най-елементарни въпроси дават грешни отговори. Това ме накара да се замисля кое е по-важно - от една страна всичките приказки за добро и зло, за свобода и демокрация, честност и справедливост или от друга това до каква степен познаваме средата, в която живеем и оцеляваме. Дори и в този случай отговора май не е в полза на идеологиите.

По безсрочното задание сутринта се хванах в крачка. Един от колегите ми беше намерил грешка и ме извика. Оказа се, че не е грешка и (естествено) не пропуснах да се похваля на другите, че моята грешка НЕ Е грешка. Хванах се обаче когато вече го бях направил.

30

По безсрочното задание сутринта се хванах в крачка. Един от колегите ми беше намерил грешка и ме извика. Оказа се, че не е грешка и (естествено) не пропуснах да се похваля на другите, че моята грешка НЕ Е грешка. Хванах се обаче когато вече го бях направил.

По-късно, когато си отидоха, разбрах че посрещането ни на гостите е било под всякаква критика. Това мнение ме учуди. Обаче не се смутих. В мен звучаха думите на жената - гост.

Не мога да се справя да сложа двата цитата в темата за коментари. За сега оценявам написаното от мен за "в норма". Не ми се ще изобщо да се упреквам вътрешно, че не се справям и да се чудя, как, и за кого да пиша, за да не е в първи род, ед.ч. И като се има предвид, че това съм го тренирала ... преди доста години, бях успяла да създам правилни навици и умения за изразяване без "аз, та аз". Сега се сещам, че това е по- лесно в жив разговор, отколкото да се предаде, като описание по преживяно. В живия разговор може да не разкажеш дори за себе си, защото някои неща наистина е безмислено да ги научават хора, на които все им е тая за теб. И което не ги възпира по никакъв начин да разпространят казаното. Последното, според моето разбиране за обноски - е под всякаква критика.

02.11.2016г.
Задание второ

Сега ще разкажа за себе си, възможно най-обрано. Продължението на случката от оня ден, разговорът с чужденката и оценката за това, което правим.

Никога не ми е минавало през ума, нито на мои колеги, как изглеждаме отстрани в очите на хора от чужбина. Такава оценка (от мое име само) чувам може би за трети път за толкова години работа в тая сфера. И си признавам, че едната беше от българи.

Оказа се, че никой от нас дори не се е замислял по този въпрос, ама никой. По-късно, когато разменихме по пет приказки. Нашите убеждения са, че всичко е правилно и си е в реда на нещата по отношение на извършения труд. Камо ли да има очаквания за похвали, награди и оскари. Но не е занижено самочувствие, в никакъв случай. Работа, като на други хора, в други сфери, същото е.

И смятам, че е хубаво да се кажат и обратни ситуации. Които са толкова различни от ежедневната работа (или почивка и развлечения), че е достатъчно да се каже - красиво е.

Днес бях на лекар за профилактичен преглед. Записан час от преди 10 дни. Точно, когато стана време, край мен мина жена и млезе. Без да се замисля, почуках извиних се и казах, че имам уговорен час. Докторът помоли своята позната - да излезе и да изчака. Същата ситуация имах и преди седмица в друга инстанция. Чукам, извинявам се и казвам за часа.

Сякаш нещо се е променило. Не зная дали имат значение гласа, интонацията и това, което говоря. И леденото спокойствие. Изненадана съм действително. Сякаш съм забравила да си търся правата, както и това че го мога. Толкова отдавна не съм го правила, защото е ясно "правилото", че ред няма никъде. Има връзки. Затова не съм и опитвала.

31

Това, което ще разкажа не е много по темата, но ми се струва важно.

Когато разбрах защо са отрязали дървото и се ядосах, моментално го снимах с намерението да го пратя на "Господари на ефира". Прибрах се, обаче не си намерих USB кабела. На другия ден намерих кабел, но компютъра каза, че драйвера ми е стар и трябва да се апдейтва. Намерих драйвер, качих го и телефона напълно изчезна. Намерих програма за връзка между Уиндоус и Андроид, но пак не стана. Изгубих няколко часа, изнервих се, но резултат никакъв. На третия ден се оказа, че и други съграждани са се усетили какво е станало с дървото и са качили снимка във Фейсбук. Взех я оттам и най-накрая я пратих на "Господари на ефира". От там дойде отговор че са получили материала, но друго не последва.
А тая сутрин телефона ми умря напълно.

Не знам има ли някаква връзка между събитията. На мен това ми изглежда като ясен знак да спра да се занимвам с глупости.

32

Задание второ
03.11.2016г.

От три дни (а иначе по принцип по това си падам) чета за митовете (убеждения), в които хората вярват, както понякога правя и аз. Не вземам страна, четейки. Харесва ми, когато достигна до свой извод, до своето "откритие". Откритията са в най- разнообразни области - за кафето, за сънищата, за порното, за "топлата вода"...

Имаше един момент, когато се оказа, че вегетарианството и любовта са маниакални разстройства, нещо такова. Депресията не съществува, като заболяване, а самопредизвикано състояние, което не заслужава и внимание. Едни заболявания от психични, изведнъж се оказаха неврологични. И т.н.

Днес четох за "Теория на коспирацията".

Логично учените откриват, че мнозинството от хората, поддали се на конспиративни теории, имат ниско усещане за власт и контрол над живота (powerlessness). Те го компенсират, изграждайки си опростена представа за света, в която всичко лесно се разбира и обяснява... със заговор. Самоуважението им допълнително се покачва, защото те вече са от малцината просветени.

Но каква е цената да живееш в заблуда? Висока. Изследователите откриват, че митоманите, участвали в тяхното изследване, имат нарушена способност за преценка. Тя е комбинирана с могъщо въображение, подозрителност, антагонизъм към общоприетото и интелектуално любопитство. Всички тези качества, взети заедно, ни отдалечават твърде силно от реалността и са опасни за психиката ни и ролята ни в обществото.

Last edited by Силвия М (03.11.2016 20:09)

33

Статията е от тук:

http://m.capital.bg/biznes/tehnologii_i … iraciiata/

~~~

Нямах "възможност" да се самоизтъквам. Може би, защото хората, с които бях, ме познават.

34

4.11 - петък
Наблюдението и обмислянето на идеологиите ме кара да изпадам в състоянието на Алиса - по някакъв начин ми изпълват главата с мисли, но още не знам точно с какви. Има едно усещане, че света започва да се подрежда във вярната перспектива, но не мога да го изразя с думи. Засега.

Особено полезен източник на информация е Вип Брадър. Колегите и хората наоколо са ми до болка познати и общуването с тях вече е само по навик. А във Вип Брадър са хора с претенции, което автоматично вдига градуса на всичко, което се случва. Там постоянно стават скандали практически за нищо. Всеки има идеална представа кое как трябва да се прави, но когато са заедно се оказва абсолютно невъзможно тези представи да се съгласуват и всички да живеят заедно без конфликти.

Имаше и страхотен пример за самоизтъкването. Лили подсказа на Надя на една от игрите, после не пропусна да се самоизтъкне, но го направи по такъв начин, че да не личи, че се самоизтъква. Обаче, не само че пролича, а се получи супер тъпа, даже смешна постъпка.

От вчера до днес и аз поне на 3 пъти(толкова хванах) не пропуснах възможности за самоизтъкване. Поне вече осъзнавам колко е тъпо това, което правя. Щеше ми се дам за пример последната случка,но осъзнах, че отново ще се самоизтъкна и ще я спестя. Проблема идвам оттам, че подобно поведение носи едно такова нездраво удоволствие и да се въздържиш от самоизтъкване означава да се лишиш от удоволствието. А това, поне за мен, се оказва малко трудно.

35

Задание второ
Петък 04.11.2016г.

Няма много за казване, защото съм настинала и си бях у нас. Много интересно е, как когато се отпусна и не е "нормалното винаги готов", нещо по-тъжно може така тежко да ме срази. А досега бях в студ и пек толкова време.

Станах с температура и се чудих, когато у нас няма никакво лекарство за първа помощ, какво правя!? Не боледувам и нямам за цел да помня стари лечителски неща. Помислих, какво имам. Откъснах един лимон и го изцедих, сложих мед и налях съвсем малко чай от липов цвят, колкото да мога да преглътна шота, че стана една голяма чаша. След час - бях в час. А хората пият терафлу и парацетамол.

На обяд ми донесоха терафлу и изпих половин саше (че да не умра, евентуално от цяло, а и решетката му е наоколо - идеологията ми). Ядох и чесън. В момента тук мирише на пенсионерски клуб ...  :crazyfun:

Не изпълних постоянното задание, ама трябваше да кажа за убежденията по повод, как трябва да се лежи, като си болен. И как само лекарствата лекуват. И си работих през деня, при условие, че сутринта и косата ме болеше. Дано да се е получило разказаното и да се разбира. Че се страхувам от цяло терафлу, например.  :blush:

Last edited by Силвия М (04.11.2016 19:00)

36

5.11 - събота
Вчера Силата ми направи перфектна за темата демонстрация. В нашата фирма раздават кисело мляко, което е повод за много подигравки от колеги от други фирми. Важното в случая е, че млякото не се раздава по списък, а се оставя в кабинката на охраната и всеки като минава си взима. Няма никакъв контрол кой по колко пъти взима и въпреки, че винаги има отсъстващи и хора, които не взимат мляко, то почти никога не стига. Което пък е повод за постоянни разправии.

Вчера след обяд идва колежката от личен състав, оплакали и се хора, които останали без мляко. И тя започва : "Как може да има такива хора? С това ли мляко ще забогатеят?" и т.н. глупости. Питам защо не се раздава по списък и отново следват същите глупости. А това е изключително проста, дори класическа ситуация. В китайски книги по стратегия на хиляди години това се нарича "да отмъкнеш с лека ръка свободно пасяща овца". Всичко оставено без контрол е "свободно пасяща овца" и винаги ще се намери кой да я отмъкне.

От професионална гледна точка служителите са обект на управление(не субект). За да могат да бъдат управлявани трябва да се познават характеристиките им. С думи прости трябва да се знае точно как реагират на определено въздействие и тогава се търси подходящото за тези характеристики управленско решение. След като простотиите с млякото вървят през целия период на съществуване на фирмата, значи трябва да се търси друг подход и той общо взето е ясен какъв трябва да бъде - контрол.

Тая теория ми е набивана в тиквата в университета с години за различни ситуации и от различни гледни точки. Описах я накратко, колежката директно я отхвърли, а в разговора се намеси и другата колежка, естествено не на моя страна. Аргументите им бяха изцяло емоционални, не приеха нищо от това, което говорех, накрая даже се разсърдиха. И тук не става дума за теории на някакви магьосници, които никой не знае съществуват ли изобщо. Това е теория развита от един от най-великите умове на 20-ти век, Норберт Винер. И което е по-важно, доказана в практиката.

Ако не бях наясно с теорията, ако не бях се убедил лично в практиката, че е вярна, 100% щях да разсъждавам като колежките, да очаквам хората да бъдат идеални, каквито те не са и няма да бъдат. А така проблемите не се решават, а се натрупват.

37

Второ задание
05.11.2016г.

Пак няма много за разказване.
Всеки изглежда прав в очите си, за това, в което е убеден и си вярва.

Имах свои лични преживявания, с които трябваше да се справя и почти не говорих с хора.

С постоянната задача - струва ми се, че се справих донякъде. Донякъде, защото въпреки че не изразих мнение "АЗ така мисля и го смятам за правилно мнението си" - натрапих идеята си в темата за общи приказки. :)

Last edited by Силвия М (06.11.2016 19:22)

38

Второ задание
06.11.2016г.

Нещо не мога да видя фрапиращи случки от реала. Два пъти днес излизах от нас и въпреки това сякаш не ми "правят впечатление".
Може би тази, че когато пазарувах, исках да си взема количка. Харесва ми да позарувам с количка и това е. Нямах обаче монети. Момиче и момче бяха наблизо, също за количка и размениха думи, че "тая няма пари ли?..".

Не успявах да намеря стоки, но които бяха разместили местата (неочаквано :) ) и се наложи да питам, къде е това и онова. А не обичам нито да търся, нито да питам.  o.O

С постоянната задача долу - горе се справям. Нямаше пред кого да се изтъквам. Или не го смятам за необходимо може би.
Тази задача леееко ме сковава в разказването тук във форума, май.  :rolleyes: 

Когато срещна човек, когото отдавна не съм виждала, би трябвало да мога поне да кажа: "И аз се радвам да те видя!!"!? Не е самоизтъкване макар и да има Аз и емоция. Трябва пак да я прегледам тая задача.

Last edited by Силвия М (06.11.2016 20:04)

39

Около изборите имаше изобилен материал за наблюдение. Излизат хора, по телевизия, по радио и говорят "аз гласувам за бъдещето на България" и подобни празни лозунги. Така и не успях да разбера кой какво бъдеще на България обещава и как си представя, че ще го постигне. И хорицата, които кротко се подреждат на опашките, те какво бъдеще очакват и как така близо 30 години нито едно обещание не беше спазено, но овчиците продължават кротко да си минават по реда и да чакат светлото бъдеще, а забравят, че и родителите им го чакаха и така и не го дочакаха и т.н., и т.н., стига вече с това.

Това бяха първите избори, на които изобщо не се нервирах и които изобщо не следих. Ограничих се с информацията, която получавах в движение и даже и тя ми е много.

40

Задание трето
07.11.2011г.

Летачите, като летачи - само моите ли, или и тия на хората!? Как ми действат на мен, когато не се пазя!?
Сега ще се види вече, накъде сме.

Трябваше да придружа една близка до стоматолога. Обадих му се предварително, но не си исках час. Той така действа - идеология. Имаше много хора, но някак "опашката" вървеше бързо. В началото си мислех, че ще чакам и ще си говорим. Но хората говореха шумно, колко са най-. Някакъв мъж каза, че има толкова разнообразни заболявания по зъбите, че е цяла биология. Една възрастна женица реши (убедена беше), че ще я прередим, след като познаваме доктора и спешно подреди хората едва ли не в колона. Тръгнах да се поразходя, че не ми беше слушащо. Направи ми впечатление, че хората не говореха за изборите, а за "биологията" на болежките си.

По магазините и в буса хората бяха, като зомбирани. Нещо не им е наред на вибрациите тия дни. Доста силно се усеща. Ясно е, и докато се огледа човек наоколо. И изобщо не е летаческо. Или е италианско, или си е нашенско, направено ...

Моите воладори - доста трудно се справям с тях сутрин.  %-)  Имам много мисли, като паразитни и нисковибрационни (от глуповати - до грозни), трябва да отвлека с нещо странично вниманието си (интернет, песен, работа). После е по- леко да утихне главата. Сякаш бързам за някъде, нещо идва и аз го очаквам, някакво такова странно не- мое не- удържане. Не е типично, но ... явно се случва понякога. После пак съм си аз.

Правя я постоянната задача. Лесно се получи, защото - просто тръгвам, много не говоря. Вечерта се хванах, само в мисъл, че докато приготвям вечерята - това е опит, умение овладяно до съвършенство. И тук стана, както при Незнайко и трите му непомислени добринки, за да се сбъдне желанието му, чудото. Прецаках деня, без да се налага и да говоря с хора. Слънчевият град ще го видя друг път, не днес. :)

Last edited by Силвия М (07.11.2016 21:23)


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ