Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ


Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ

Posts 41 to 60 of 161

41

Казах няколко добри думи на майстоара след обяд. Личеше си, че го очаква и му направих реверанс. Сетих се, че не става да стоя и да се усмихвам само, или да минавам-заминавам. Той не пропусна да каже също няколко за работата си. Точно, както моята вечеря, с тази разлика, че аз се потупах по рамото на ум.  :D

42

Трето задание
08.11.2016г.

Почти през целия ден, когато бях свободна мислих и си спомнях, как са се променили възгледите ми, за да мога да направя преглед.

Имам лееек пролем с емоциите, което е свързано с онова странно състояние сутрин и бързането. Днес се замислих, дали не е обратното. Състоянието да се предизвиква от емоции, които не са съвсем осъзнати. Или по-скоро да са несъзнателни. Примерно, както на човек му настръхва врата, когато някой мине зад него, без да усети толкова присъствие. А самото настръхване да издаде приствието. Нещо такова.

Срещнах една жена, която през зимата ме питаше, как да си излекува гърба. Знам ли нещо, което да може да и помогне. Казах, каквото зная за упражнения. Което се оказа по физиономията, че е имала предвид лекарства. По-късно разбрах, че е лежала два пъти (за толкова знам само) е лежала в болница. Днес си влечеше и крака. Видях, че иска да поговорим. И спешно реших, че нямам тая възможност. Нямах емоции. Нищо не изпитвах. Търсех си шарени чаши за вода.

Ако е близък, роднина, по права и съребрена линия - емоция щеше да присъства. Тя пък обикновено е свързана с моментното настроение. Есен е и точно днес вали. Колкото и грубо да звучи - поне днес не се случи нищо грозно, както през цялата изминала седмица. Буквално през цялата. Има и такива периоди, които правят страничните (външните ли е?!) неща маловажни и без значение.

Смятам, че написаното е достатъчно за днес. Ще направя няколко кратки прегледа през периода. За по интересните неща ще напиша.

С постоянната задача си имах затруднения. Ставаше въпрос за придобитите ми "до съвършенство умения" при приготвяне на вечеря. И стремежа да ми бъде снет "ореола" отстрани. Не се самоизтъкнах, ама не си го и дадох. Обясних (същото е :) ) от научна гледна точка, как се прецакват протеини, минерали и ала-бали.  :D  :D  :D  Не стигнах до разпада на атомно и молекулно ниво, щото нямах публика, не за друго. Философстването никой не го взе под внимание, хората бързаха да хапнат неразпадналата се храна...  :D

43

Жената, за която споменах започна разговора (и приключи) с думите: "Ето и днешния ден се изниза...".

Колко поетично, ако не знаех, какво стои зад думите.

Това, доколкото ги погледнах размислите върху егото, го наричат "духовно его". В смисъл запознатия, следващ някаква идеология човек, вече смята себе си за "над нещата" и гледа на хората - "от виско", "снисходително", "добронамерено".

И да довърша с мои мисли: и "бяга бързо и надалече". Защото неговата (моята в случая) идеология му стига, достатъчна е. Няма нужда от чужди паразити (воладори), че малко ли бяха, либе, моите... Това не е дребен тиран, това е жив воладор във вихъра си. Осъзнатите същесва на места са по- беззащитни от всеки друг. Това е, заради спукването на оня мехур, за който говори ДХ и осъзнаването до кокалчетата на краката. Бебетата сигурно са в по- изгодна позиция дори. Говоря само за определени моменти. Щото първо и най- важно е самосъхранението. Ако допуснеш да те убият, човек е така крехък (и толкова сила има стаена... :) ) - какъв път, че и знание, че и пък със сърце.  :D кисели млека и галени дъсчици  :D

Ще изтанцувам танца си, но когато аз преценя, т.е. когато му дойде времето. Блясъци и фойерверки от его, наранина, довършвайки вчерашните си мисли. Обичам progressive house и ми е все тая за безумието човешко.  :D

44

Трето задание
09.11 - сряда

Снощи към 7 легнах за преглед. Започнах добре, но не знам дали съм издържал половин час. По някое време се събудих.
В момента убежденията ми са някаква смесица от Кастанеда, източни учения, диалектически материализъм и какво ли не още взето откъде ли не. Не успях на прегледам кой знае какво, в съзнанието ми изплуваха спомени за един приятел отпреди доста години. Невероятен ум и същевременно невероятна шматка. Страхотен математик и фанатичен християнин. Тогава такава комбинация ми е била абсолютно неразбираема, но от сегашната позиция виждам, че това е доста добро потвърждение на теорията, че убежденията ни са внедрени отвън и не са наши.

Същия човек тогава се беше заел с религиозното ми превъзпитание, от което нищо не излезе. Спомням си, че тогава беше спечелил някакъв конкурс в БАН, но когато го видели какво представлява, моментално го отрязали. Последния път когато го видях водеше почти отшелнически живот и се опитваше да реши задачата за 4-те цвята - една от нерешимите задачи в математиката. Изключително интересна и противоречива личност с невероятно объркани убеждения.

В настоящето общо-взето приемам нещата спокойно. Влязох веднъж в спор в защита на доц. Иво Христов, сравнително бързо се усетих да спра. Забелязах, че имам някакво пристрастие за американските избори, което също е излишно.

45

Трето задание
Сряда

Пак бях придружителка на жената до стоматолога. Сега имах вече цел. Трябва някак си да навляза в атмосферата, че ми предстоят по- "биологични" интервенции от общоприетите на хората в редичка пред кабинета от оня ден.  :D

Говорихме с доктора за изборите в Америка, колко луд е Тръмп и се чудихме, как екипът му не го е научил да контролира лудостта си пред хората. Разменихме доста реплики на високо равнище, като за пред скрита камера. Колко сме умни и двамата, и как добре разбираме и владеем реториката. Като стигнахме до изборите у нас и двамата моментално понижихме стила, направо се наложи да сменим "болната" тема. Иначе всичката Мара втасала, отидохме да одумваме американците.

Нямах емоции, не се дразних от разговора, напротив - приятно е човек да си почеше езика с достоен партньор. Когато темата не го касае нито лично, нито пък от към патриотична гледна точка. Темата патриотизъм, ако има как да я сравня с друго убеждение - ми е безкрайно на по-далечно място стояща например от екологията и глобалното затопляне.

Когато оправихме Америка, говорихме за упойките, панорамните снимки и т.н. Седях на неговия стол и се питах, как ли ще е, когато съм на отсрещния. Пак без емоции. Изгубила съм си ги убежденията за смелост обаче и сега са едни лигавщини... :rofl: Точно ей това убеждение за смелостта, че мога всичко да понеса, щото съм безупречна, много ми липсва, ама много. Щом и доктора се чуди с мен напоследък. Каза, че адреналина в упойката (от която имам сърцебиене сега, не и преди време) е в невероятно по-малки, съвсем минимални количества, от този, който аз сама издокарвам, за да произведа ефекта на сърцебиенето. Ако това успея да го възприема по всички нива съзнателни и не толкова, ще се получи перфектно. Ама воладорите нали са за това - да са воладори. :angry:  :D

Днес хич ме нямаше с постоянното задание. Не толкова за егото, колкото за въпросите, свързани с "аз", и колко съм различна отпреди. Ами това ме касае. Не парадирах, не се страхувах. Искам да съм готова, затова питах и разпитвах.

46

Трето задание
10.11 - четвъртък

Снощи в прегледа се занимавах с книгите, които са повлияли на идеологическите ми убеждения. Спомних си една руска книжка за самбо, не мога да си спомня точно колко голям съм бил когато ми я подариха. Тая книжка ми е дала много силен тласък. От нея научих какво е воля и че точно волята определя дали човек ще постига целите си или не. И че в крайна сметка човек винаги трябва да търси вината за неуспехите в себе си.

През деня няма кой знае какво за отбелязване. Изборите минаха, хората се успокоиха, във фирмата работата е малко, също е спокойно.

Сутринта по радиото ми се стори, че чух гласа на бившия колега, за който говорех вчера. Някъде към 6 пуснаха откъси от обаждания на слушатели и чувам нещо такова : "За архангел Михаил може да се направи обосновано предположение, че е самия Исус Христос. сега няма време да дам аргументи..." Гласа беше неговия, стила също. Само не казаха името за да съм напълно сигурен.

47

Задание три
10.11.2016г.

Припомнях си Египетските пирамиди от Два пищова и едно куцо магаре. По-късно Дамата с рентгеновите очи. По- земни книги, които ми бяха направили невероятно впечатление бяха Долината на куклите и Машина за любов. Сега последните две бих ги прочела само от любопитство - какво намерих там. Нищо, че не става въпрос за детска възрас, а напротив.

Ходех на една църква точно срещу службата на майка ми. Разбира се беше забранено, но аз бях намерила огромен материал в двете страници на подлистник на голям вестник (едва ли е бил Работническо дело, пък знам ли!?) - статия за Исус Христос. Това, което бях научила преди статията, придоби някакъв образ у мен. Няма дори да забравя, как стоеше статията във вестника на вътрешните листи.

По-късно намерих книга, много дебела, с научно обяснение на всички по-известни религии от философска гледна точка. Също и тълкувания на библиите (книжата) към ученията с мнения на различни автори, как са неправилно разбрани и преведени. Беше ми направило впечатление, че не Ева е създадена от ребро адамово, а Адам е имал болно ребро и сякаш тя го е лекувала. Сега точно тази книга бих я прегледала да видя, как са мислили авторите тогава.

С постоянната задача вечерта пак оплесках нещата. Получи се мнооого качествено. И с емоция, и с всичко - до самосъжаление. А целия ден пях, като преди да се олея, беше - Бургаски вечери. (От телевизиите ми го припомниха, току- що. Магическите неща са навсякъде наоколо, ама какво ли файда, като вечер - не знам си какво, сутрин забързано... На калпавия ... и ... му пречат ...  :rofl: ) Но иначе за работата защитавам териториите, спорейки. Думи нямам.  :D

Дано ми стигне времето да вляза в час. Без идеологии, на чисто.

Last edited by Силвия М (10.11.2016 21:34)

48

Исус Христос няма нищо общо с АА Михаил. Това са две съвсем различни понятия и образи.

Възхищавах се на хипитата, нищо, че не съм ги видяла, не е било възможно. Смятам, че нюейджърите са стари хипита. Иначе от/през разбирането на някои от тях - знам за творението, вселената и още някои убеждения, които съм видяла лично, преди, или по време на прочитането на техни книги, материали.

49

Трето задание
11.11 - петък

Снощи изплуваха 2 интересни спомена. Било е някъде в началните класове. Класната пусна анкета с 3 въпроса. Спомням си само, че единия беше : "Има ли Бог?". Преди да отговорим, тя каза няколко думи и това, което си спомням беше : "Ние сме говорили, че има нещо, което помага на хората..." На тоя въпрос отговорих с "Да". Не че съм имал някакви убеждения, идея съм нямал за какво изобщо става дума. Подведоха ме нейните думи, а после се оказа, че само трима са отговорили с "Да". Родителите ми дръпнаха едно слово по темата впоследствие, но ми е останал единствено спомен за грешка повече така да не правя.

Някъде към 7-8-ми клас пак е имало подобна анкета. Тогава си спомням, че един от съучениците ми попита класния какво да пишем, това което мислим или това, което би трябвало да мислим. Учителя беше категоричен - това, което мислим. Не помня въпросите, но си спомням, че на всичките отговорих със заучени клишета, без мои мисли. Идеологията е била по-силна от мен тогава.

И още една важна книга - "Мартин Идън" на Джек Лондон. Стоманена воля и непреклонно намерение. Насочена в грешна посока, просто човека не е знаел нищо за толтеките.

50

Задание трето
11.11.2016г.

Имах усещане, че сякаш вече съм го писала тоя отчет. Странно усещане.

Днес беше безжалостност. Нямам дори, какво да напиша за деня. Заслушах се след обяд в един разговор, който не ме касаеше - това забелязах и спрях да слушам. Беше ми смешно няколко пъти, защото си беше смешно. И се радвах (поне три пъти се хванах с това яко усещане, като сякаш съм себе си и още повече, голямо от това себе си).

Спомен от това, че винаги сама влизах в църквата и наистина никой не ми обръщаше внимание, макар майка ми да се страхуваше. Тогава там имаше само една бабичка, която отключваше и заключваше. Може и свещи да е продавала, от това не разбирах. Съучениците ми ме чакаха в един парк да свърша с простотиите си.

И първата коледа без празнична трапеза. Щото не се занимавам с религии и други традиции на хората. Много "мъдро" от моя страна. Хората бяха изумени. (По него време изхвърчаха от нас и всички икони, с прикриваческия цитат: "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята.") Това беше и последния непразнуван празник от традиционните, щото никой не е задължен да се съобразява с моите разбирания. Миналата година към края на септември направих баница с късмети, защото така обещах на една приятелка. Това отново втрещи хората у нас. Поне се получи доста шеговито и забавно, та се разведри обстановката.

С втора задача - всичко е наред, същата съм си. Без никакви залитания, без сутрешни бързания и други отклонения, които са ми неприсъщи. Забелях и други промени наоколо, ама още не съм ги обхванала всичките и не става наполовина да се коментира.

51

Задание трето
12.11.

Денят доста напомня на вчерашния ден. Няма, какво да се каже. Нищо особено не се случи. Усещането на себе си е невероятно.

Резултатът от изпълнението на постоянната задача, според твоите идеологии, Hombre, e в темата с общи приказки.
Иначе не би трябвало да пиша, навред има "аз".  :D

52

Трето задание
12.11 - събота

Снощи отново се занимавах с преглед на влиянието на книгите. Имах един период когато четях почти само фантастика - Айзък Азимов, Клифърд Саймък, Рей Бредбъри и най-вече руските Аркадий и Борис Стругацки, Зиновий Юрьев, Юрий Медведев и още много друго. Фактически в младостта мирогледа ми е бил оформен именно от тези книги. Особено братя Стругацки са създали един цял, почти реален свят. Една идеална представа за едно бъдещо силно и мъдро човечество, овладяло преди всичко себе си и след това планетата, овладяващо галактиката и Вселената. 
Там хората са добри и честни, управлението на планетата е такова, че да им позволи да развият пълния си потенциал. Няма престъпност, бедност и борба за оцеляване, има наука и изкуство, спорт и равни възможности за всички. Това беше бъдещето, в което вярвах, а сега не знам какво очаква човечеството.

Силвия М wrote:

Иначе не би трябвало да пиша, навред има "аз".  :D


Всъщност няма никакво значение дали ще казваш АЗ. Във Вип брадър бях свидетел на такова фино извъртане, на самоизтъкване без никакво "Аз", което отстрани би трябвало да изглежда нещо съвсем друго. Хората са невероятни майстори на това и май успяват да излъжат дори и себе си, с такова впечатление останах.

53

Много се затрудних с прегледа. Излезе ми един спомен с дежавю от много ранна възраст, и щастието и възторга от това, че вече съм виждала точно това събитие, същото. И как баща ми ми каза, повика ме настрани, че хората това не го разбират, само на него да говоря.

Явно това, за което не е трябвало да говоря е пробудило любопитството ми, както и "инатенето" от друга страна, че мога да говоря, каквото реша, без някой да ме спре. На по- късен вече етап. Кой - както иска да си го тълкува. Вътре в мен е било това, външно едва ли съм подценявала и съм гледала със снисхождение на невежите. И след още време - моментите обаче, когато ми додее от "забранени теми", са като бурен порой с гръм и мълнии. "Споделяш ли?" - "Не не споделям, подигравам ви се абсолютно съзнателно!!".

Когато се махам от света на хората, имам - къде да ида, затова не ми е и скучно.  :D

Излиза, че това е било, за жалост, или за радост - не знам. :)

~~~

Не исках да бъда член на комсомола. И за да не ме приемат, не научих "устава". Но комисията ме върна. Втория път ме проеха без да съм го отваряла дори. Доста фрапиращи моменти съм имала на опълчване срещу системата + Тухлата в стената на Пинк Флойд. Което не само, че не ми е помогнало, а ми е носило неприятности. Спокойно е можело да бъда и комсомолски секретар с всичките му там облаги.

Четях Маркс и Енгелс. И в ученическите години и след това. Фройд и Юнг и до днес си ги преглеждам. Първо от любопитство, после ги учих, сега - за да сравнявам и да видя, как се менят нещата. Моите и околните. Нищо, че ми е трудно - не само да ги обясня, а да ги видя отвътре и подредя. Трябваше да обърна повече внимание на философията. Последното е - широка усмивка към мен.  :D

54

Трето задание
14.11 - понеделник

Пргледа не ми донесе нищо ново. Има един период когато възгледите ми доста са се променили, от леви убежденията ми са станали десни, но не мога да проследя промяната.
Окултната насоченост ми е по-лесно да проследя как е тръгнала. Началото е автогенната тренировка на Шулц, после йога, Кастанеда с подкрепата на Ошо, различни залитания към съвременни магически системи, чист Кастанеда. Спомням си точно книгите, които съм чел и как са ми повлияли.

Сталкинга в реално време за момента не е много успешен. Не проявявам никакъв интерес към резултатите от изборите, но това се дължи на практикума, не че се променило отношението ми, или са изчезнали убежденията ми.

55

14.11.2016г.
Задание трето

Повторих прегледа. Някои неща съм била разменила във времето. Други ги бях забравила.

Сега, като четох другия отчет си спомних, че по- съзнатечното занимание с окултизъм и езотерика, започна след най- жестокия "удар от гръм". Който ме повали докато бягам на една полянка в слънчев ден. По- рано е имало още един такъв, за който бях забравила. Благодарение на прегледа се подреди всичко. Няколко години ежедневно практикувах Кундалини йога.

Особено силно впечатление ми направи днес на работа, как три жени спориха. Първо се обиди едната, за недооценяване на опита, после другата, заради недооценяване продължителната работа във фирмата. Третата раздели правилно ролите и всичко си дойде по местата. Странно ми е, защото и трите даваха и наблягаха на стари отработени ситуации, "добрите практики". В началото, когато започнах работа в тази фирма - се притеснявах (едно от нещата, защото съм наблюдавала подобни случки и оставят неприятно впечатление) да не би да вкарам "стар опит", предвид новото време. После се оказа, че нищо не се е променило.

Last edited by Силвия М (14.11.2016 19:32)

56

Трето задание
15.11 - вторник

Днес се наблюдавах за реакции на политически разговори и статии. Не съм безпристрастен, макар че се държа спокойно и няма особено силни емоции. Четох за положението в Америка, за причините за избора на Тръмп, за живота на обикновените американци и пропастта между тях и богатите. Имам пристрастия и отношение и в определена ситуация вероятно ще ме вкарат в спорове и разправии.

57

15.11.2016г.
Трето задание

Днес слагахме коледната украса на работа. Поетапно, за да могат всички да вземат участие. Всеобщото настроение беше особено радостно, както и друг път ми е правило впечатление. Няма лошо човек да се "повози" на страстта (щото по моите критерии - това не е намерение, макар и много да напомня) на хората, без значение повода. Всичко, което би могло да се използва е готино. В обедната почивка ми изникнаха спомени, свързани с традициите по тоя празник. Не рождеството и новогодишните чествания, а настроението.

Преглеждах материали за идентичност и социална идентификация на индивидите.

Идентичност, Уикипедия -

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Идентичност_(%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B8)

Идентификация -

Появата на термина „идентичност” в психологията е свързана с името на Ерик Ериксън. Но идеята за психическо съдържание, подобно на това, което се включва в идентичността се открива още в трудовете на З. Фройд. Понятието „идентификация” се появява за първи път в книгата му „Тълкуване на сънищата” и означава „несъзнателен процес, благодарение на който индивидът мисли, чувства или действа като друг човек”. Той счита, че идентификацията е механизъм за усвояване от детето на образци на поведение на възрастните. В съвременната психология двете понятия „идентичност” и „идентификация” се интерпретират различно. Идентичността се разбира най-общо, като някакво състояние на самоотъждествяване, а идентификацията – като съвкупност от процеси и механизми, които водят до това състояние.

http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitst … djieva.pdf

Не точно тази статия, но доста неща на Зигмунд Фроид и Ериксън. Попаднах на много добри материали, синтезирани (компилирани) от български автори.

Не съм изключила постоянната задача. Нищо не се случи.

58

Трето задание
16.11 - сряда

Снощи в прегледа търсих причините, поради които са се променяли възгледите ми и осъзнах, че явно съм се носел по вълната с всички останали. До един момент беше социализма, после се заехме да го критикуваме, после го свалихме, после и капитализма наср..ме и т.н. Осъзнах, че много бързо въм превключвал от едни "убеждения" към други без да има разумна причина.

Днес за пръв път спорих за политика. Икономиката била в подем, имали мсе висок растеж и подобни глупости и тогава не издържах. Като има такъв растеж защо няма пари минималната пенсия да стане 300 лева? Къде е тая икономика когато от няколко десетки завода в нашия регион са останали 5-6 и те едва мъждукат? Защо като всичко е супер населението в нашия град намаля наполовина и повечето от тия, които са останали работят в София? И т.н., изразих каквото ми е отвътре. Наясно съм, че това поведение няма нищо общо с практикума.

59

Трета задача
16.11.2016г.

Нямах възможност за преглед. Доста мислих по въпроса за развитието на характера и формирането ми на Аз-а при идентификация с група. Не съм се изолирала никога, обаче групите ми се губят. Малко приятели. Доста работа. Дори последователи на учението не познавам наоколо през годините, от когато съм го зачела. И съм сигурна, че това има и хубава и лоша страна. Ако трябва да питам нещо - търся сама отговора. Не мога и да клюкаря зад гърба на кастанеди, защото няма такива. Не мога да си представя колежка, следваща учението, нито чувстам липса на такава. Опитах се поне да си представя и да почувствам нещо да ми липсва, обаче дори не зная, какво е липсата (както и съществуването) на жив кастанеда-фен.  :D

През пролетта една от приятелките ми ме попита, как да спре да мисли, като върви към работа. Мога ли да не мисля поне, докато вървя. Казах й, че гледам дърветата и слушам птиците, но съм се занимавала с това повечко време. Чудеше се, дали ще успее да го прави и тя. Много не се напънах да обяснявам, защото не се е наложило. Хората са различни. После напусна работа. И това не значи, че - който гледа и слуша е с нещо повече от шофьора на буса, или месаря.

Наблюдавах междуличностните отношения. На работа, в буса, в магазина, когато можах. Все ми прави впечатление, че хората много лесно се засягат и сърдят. Най- често срещано, или най- правещо впечатление, набиващо се в очите. После го обсъждат, къде зад гърба на някого, или всички и не достигат до нищо в 90% от случаите.

60

Трето задание
17.11 - четвъртък

Снощи вместо преглед се опитах да си изясня какво означава да си напълно лишен от идеологически убеждения. Примерно какво е отношението ми към политиката в Нова Зеландия? Абсолютно никакво, нито знам кво става там, нито ме интересува. Нещо подобно трябва да стане и към вътрешната политика и съответно страните, от които сме зависими. Една безпристрастна готовност, да приема всичко, което се случва без да взимам страна.

Проблема в момента е, че дори да не влагам емоции в политиката и всичко останало свързано с идеологически убеждения, това все пак поглъща значителна част от мислите и вниманието ми. А не е ли по-добре това внимание и тия мисли да са насочени към магията?
От сутринта се мъча да си наблюдавам мислите и да ги насочвам към самоусъвършенстване или да ги спирам ако са в нежелана посока.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ