Форум Кастанеда

Announcement

Последвайте ни в групата Кастанеда, мистика и тайни!

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ


Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ

Posts 61 to 80 of 161

61

Задание три
17.11.2016г.

Обикновен ден. Малко разговори окло някакви промени, които предстоят. Малко клюки.
Идеологията ми за съвестната работа след обяд рухна, разбита на пух и прах, когато установих, че няма дистанционното за климатика. Зацелия студен период от време съм го пускала 3 пъти за по половин час. Климатик се пуска, когато му е студено на човек. Бивало е и студено, но не съм злоупотребявала. Никога.

Оказа се, че са събрали и прибрали всички дистанционни за климатици. "Всичките" всъщност са само едно. Останах дълбоко учудена, защото можеше да ми се каже - иди го донеси, за да не го изгубиш, или за да не ти пречи, ние ще го съхраняваме по-добре от теб. А не да бъде взето, когато работя нещо друго, на другия край на сградите.

Занимавах се с материали свързани с индивидуацията.

Магията. Много добре се чувствах, когато смениха времето. Знаех, че след отпуска, когато се върна - ще бъде светло. Нищо чак толкова приказно не се случва, когато е светло. Не, че няма изключения, но все пак... От два дни не е чак толкова светло. В гората лампи не светят, но тия край фирмата светят до пълно развиделяване. Вчера сутринта вървях и ги гледах, как така?!.. Вижда се, не е тъмно. Влизайки във входа - изгаснаха.  :D Казах си - ето развидели се, а и стана точното време за релетата им. Тая сутрин нарочно ходих да си купя кисело мляко от правилната марка (иначе пазарувам вечер)  и се сетих, че изтървам мига. Срещнах и две колежки - още малко мигове. През цялото време гледах към глобусите. Преминавайки през входа - изгаснаха. Усещанета е, като - вървя през света и той ме приветства. С килим от листа, писъци на птици, играещи катерици, зелен папагал и светлини (почти фойерверки). За какво ми е индивидуация, дистанционни, че и идеологии.  :D

Last edited by Силвия М (17.11.2016 18:36)

62

Задание трето
18.11.16г.

Проверих, дали заданието свършва. Започнало е на 07.11. И днес е 18.11.

Сутринта отидох да разбера, какво се е случило, че дистанционното липсва. Трябваше да си изясня ситуацията. Защото по тая логика - все едно е да крада материали, или кисело мляко. Точно същото е. Оказа се, че нямам нищо общо със случилото се. Съвсем не съм се досетила, че не само аз работя в тази фирма. Бедничкият Пеньо Пенев...

Видях новото постоянно задание. Веднага ми изникна един много стар период, когато в главата ми звучеше много хубава реч на английски език, много хубав глас, като на оратор. Никога не съм я чувала до тогава. И изведнъж се появиха едни откъслечни думи: "Имам една мечта". Оказа се, че това е речта на Мартин Лутър Кинг. Намерих я и я четох и на български и на английски. По същия начин гледах и видеата с речта. Спомням си дори обстановкатав която бях с всилките й подробности, толкова неверятно усещане. Бях в такова настроение, което не може да се опише. Много напомнящо на патриотизъм, на идеология, нещо истинско и сърдечно. Почти екстатично преживяване.

Трудно е да се говори по този начин, ясно е, че това е много специален стил и се учи. Не, че другите стилове (не съм сигурна, че употребявам правилния израз) и начини на изразяване - не са всеки по своему специални.

И другият момент е четенето на всичко написано от Lexas. :) Нямам представа, дали казва "аз" и дори да го е правил, изобщо не съм обърнала внимание на това. Неговите истории са най- доброто разказано, което съм прочела в нет-а, откато го открих (нет-а). А залитам по списващи и писатели, и им симпатизирам, и съм им фен.. поне на няколко човека. (Щях да напиша и една жена в сайт, ама щеше да е прекалено грубо от моя страна, признах си го  :D  :D ) Но те, каквото и да правят, докато говорят, както и да се изразяват заразително, пишейки - не го могат, като Lexas.

Сега наблюдател ли съм!? Или вложих емоция (повече от емоция)?! И като има емоция, са пристрастия, очаквания, привързаности ..., субект-обект - има ли, има и его. Ама поне добър преглед се получи.  :D

Когато е сам човек и да пише, или само да мисли - вложи ли емоция, се отъждествява с аз-а и прецаква нещата, колкото и надлежно, и прилежно да ги наблюдава. Обаче може и да греша, заради състоянието. Ами, ако не е емоция, а чиста радост, като в ония стари детски дежа вю-та (примерно)?!  :P

63

Трето задание
19.11.16г.

Много добър преглед със снимки.
Нищо особено видяно в разговори и случки с хора.
След обяд не овладях емоциите и ще хвърчи перушина, съвсем по воински ще го сторя. Смирено. Поне ще се опитам да е такова.
Мннного дълго време, години, репетирах търпение. Та затова, по случай наученото.
За да не изпъкна, като главен герой, ще говоря за хората. Основно.  :D
Това го бях сложила в графа "клюки", според идеологиите си. Така ще ги разруша.

64

Трето задание
19.11 - събота

Сутринта си наблюдавах мислите, радиото бърбореше и се ровех в интернет. Наблюдавах какви мисли поражда информацията, която стигаше до мен. Може би това е състоянието, в което може да се постигне някакъв контрол, позволяващ коректно изпълнение на заданията. Обаче не мога да го задържам дълго.
Последните дни с прегледа нямам особен успех.

65

Задание три
20.11.2016г.

Доста емоции през деня. За което бях се подготвила уж. До достигане на момент на спирането им от само себе си. Прилича на шалтер, който външно някой изключва. След това поразмишлявах върху това, ако умра точно в този момент - оставих ли нещата правилни, след себе си?! Със сигурност всички ще се справят и без мен по- нататък.

Мислих върху нещата, с балансирана глава. Не градих бъдеще, не направих преглед. Не си нагласих и дрехи за утре. Предполагам ще го сторя сутринта. Ако пиех, както съм ей тъй сега (имам предвид Бай Ганьо и крушите) - бих ударила една голяма. Понеже от ракия не разбирам, ще се потупам по рамото на ум.

66

Трето задание
21.11 - понеделник

Много слаб ден. Изгубих всякакъв контрол, карах се за политика, самоизтъквах се, разказвах за себе си. Всичко, което не трябва да се прави днес го направих...

67

Трето задание
21.11. 2016г.

Сутринта не ми звънна алармата, въпреки че си беше нагласена (по законите на Мърфи  :D ). Разбира се приготвих се навреме и си хванах буса на точния час. На една от спирките шофьорът смъкна малко момче, което отиваше на училище, заради изтекла карта. Всички зажужаха, че шофьорът е ... (Както се казва за футболен съдия.) Нямах мнение, но ми мина през ум все пак, че родителите му със сигурност знаят, кога в месеца се купува карта.

Чуствах се особено, по същия начин, както след дръпването на шалтера. Настроението напомня на ледено студено. Интересното е, че се смях, когато понякога е за смях. Казах го, за да не стане грешка с депресарско вкочанясване. Попадала съм и в двете състояния и ясно се прави разликата. Нямат нищо общо едно с друго.

Имах рабоата, която почти изключваше контакти с хора. Което беше хубаво, за да успея по-дълго да си съхраня момента.

Срещнах в аптеката познат, докато пазарувах (не за мен). За да поговори с мен ме попита, от какво съм болна. Казах, че съм болна (от нещо смотолевено), за да поддържам разговора. И той зацъка, че не остана здрав човек на този свят...

След обяд, в почивката, слушах мъж и жена, колеги, които говореха, че в парламента са се черпили с шампанско. И доста груби думи употребиха за управляващите ни (пак, като за съдиите), въпреки че никой от двамата не употребява такива думи. Поне не бях ги чувала до сега.

Имаше още някои идеологии (ама много голяма закостенялост), които нямам желания да поправям, обсъждам, споря. Не е моя територия, не ме касае. Не са интересни и няма, какво да раказвам.

Говорих три пъти по телефона, за колкото време ми беше необходимо. Рових в интернет, за да разгледам промоции от тия, на които казват черен петък.
И влизах във фб. Когато си свирших писарската работа и докато работех друго. Съчетах ги и се получи.

Не ми бяха трудни за изпълнение двете допълнителни задачи. Днес ми изглеждаше - "какви толкоз пък чак лигавщини и глезотии - не мога това, не мога онова..." За след час или утре - застраховка нямам.  :D

68

Задание трето
22.11.2016г.

Днес беше доста натоварен ден. Обаче все едно е същото, както вчера. Без лутане, емоции, мрънканици и "не мога". ("не мога" е винаги на ум.)
Между 9,30 и 10,30 имаше едно състояние, сякаш не знаех трябва ли да е страх, или да си остане стабилно. Обикновено сякаш се избира страх, а днес си остана по средата на избора. После си хукнах по останалите задачи. "Клюкарих" и се шегувах, когато имаше леки промеждутъци. :D Отвътре си оставаше стабилно. Струва ми се, че до сега не съм казвала, че хората много се шегуват (да ги похваля, де), освен че са си съвестни. :)

Сутринта нещо сякаш беше разведрило въздуха навън и на път за работа едва не летях. Няма и умора.

Нямаше пред кого да се изтъквам - ясно е, поради, какви причини.

Не написах много качествен отчет... Знам, че се справям със заданието. :) За 6- :D

69

Тая седмица съм ученик и не ми остава никакво време за компютъра. Ако все пак седна за момент гледам да отхвърля служебните задачи и не ми остава време за писане.

70

Задание трето
23.11.2016г.

Сутринта направих едно охткритие, което проследявах две-три седмици. Когато пътъвам сутрин с такси, понякога ми идва в повече сръбската музика от флашка. Съжалявам, че не зная тия известни имена, за да се съхранят в заветните мемоари на форума. :D Обаче помня едно заглавие на песен "цингарела" и направооо -

https://pbs.twimg.com/media/CrK6wAZUIAAmCuu.jpg

(Открих, как се слагат снимкиии!! ) :D

https://www.google.bg/imgres?imgurl=htt … 4kP2HkE30M

(Линкът към снимката, защото имах "удоволствието" да я видя само веднъж, ужъссссс  :D   :D

И си помислих, дали не става да, по дяволите!!, да се слуша поне радио хоризонт!?, чак не смея да си помисля за фреш, бг-радио и т.н., да не говорим за любима радиостанция. Първо слушахме хоризонт, после малко друга станция. От четири дни сме вече на тая, която слушам, ако имам време. Невероятно постижение. И много яко се получи.

Не ми се пише, загубих достатъчно време. Има, какво да се каже за деня - 6-, и съм много сериозна, почти както в практикъм по сънуване.

Изобщо не ми дрееме на дедовия, нито за отчети, нито за снимки. Много ми е яко, за да се занимавам с подробности. Направих практиката навън.

Last edited by Силвия М (23.11.2016 22:55)

71

Можело значи да се размрънкотя и вселената да разстеле килима и пусне фойерверките

72

Няма как да стане да не може да е по моята
Изключено

73

24.11.2016г.

Заданието официално е започнало на 09.11.2016г. Странно, какво се случва с тия дати и времето.  :D

Минаха две седмици. Приключих с трето задание. Има още, какво да научи човек, но ще го правя пътьом. Когато е човек в режим на практикум не се изискват, кой знае, какви усилия, а даже напротив.

Правя само двете постоянни задания и ще пиша отчети за тях, докато чакам. :)

Last edited by Силвия М (24.11.2016 10:38)

74

Нямам време сега, но най-късно в събота ще кача следващото задание. И ... карай малко по-свободно и по-гъвкаво, не се вкопчвай в датите  :dontcare:

75

Никогане съм наясно с времето, обществена тайна е, някак ги налучквам датите и часовете. Обаче, когато ги видя написани и се чудя - "как така!?"   :D
Не ми е забързано времето, както го усещат наоколо. И не бързам заникъде.  :D

76

Забравих - мога да се озова в "някое друго време", сковаността и тесногръдието са от там. Едва ли точно тая идеология за точността ще мога да я преодолея. Представяш ли си ме в тотална загуба на чувство за време. Чак не ми се мисли. Датите на  хорицата трябва да са важни за мен. Час, аларма, всичко е свързано. Последно в понеделник разтягах времето, заради това - поне буса да не изпусна. И не съм действала, като войник, неее. Не обичам да бързам за нещо, което и да бързам, ще го изпусна. Да, ама не. Времето се разтегна. Много е важно да си повярва човек. Дори ти си ми казвал да пробвам - е, направих го и се получи. :)

Last edited by Силвия М (24.11.2016 21:10)

77

25.11.2016г.

Не ми се получава много добре да не съм главен герой, когато пиша с хора в нета. Случката е обрана от аз-ове и мен, обаче, там в поста за хората стоя "аз - Силвия М" - главният герой, няма, кой друг да бъде. Все едно Мохамед Али говори за среща: "Аз му напуках кратуната на тоя малоумник, защото аз съм си най- добрия.". Ако се даде пример с такова преживяване на друг човек, примерно от блог, статия - искат да се разкаже действителна случка.

Затова - не ми липсват контакти. И поне се постарах да ги огранича до минимум. Това го правих може би последните две седмици.

Може би хората не правят тия задания и наистина казват "АЗ". И говорят емоционално дори в нет-а.. и се сърдят и решават, че съм нацупена, когато нещо казвам, или съм спряла да пиша. Просто не ми се обяснява, какво- защо. По себе си май съдят, явно!? Не зная, не познавам хората, имам други цели.

На живо е различно. Ако реша да се изтъкна за нещо, примерно на работа, то вече се е видяло и се обсъжда. Няма смисъл и да говоря - "аз съм главният герой в приказката, за която говорехте току-що.". За какво ми е това!?  :longtongue:  :D

И по улиците, и навскъде наживо е ок. В нета не се получава. (Можеше да напиша само това изречение, ноооо ...)  :D

78

Трето задание
26.11 - събота

Цялата седмица бях ученик, говореше предимно даскала, а аз слушах, пишех и задавах въпроси. Почти не говорих за себе си, тая функция беше запазена за даскала. Показваше снимки от Чехия и Словакия, Финландия, Норвегия и Дания, Германия и между другото и от Русия. Снимки от фирми подобни на нашата, снимки от хотели, басейни, градове и планини, снимки на приятелките и колежките му, снимки, снимки, снимки... За една седмица му научих пълната биография. Знам къде е роден, къде е учил, къде е работил, колко приятелки е имал и коя е последната, какво е спортувал и всичките му травми, какви коли кара и катастрофите, които е правил, какви са му хобитата... При това изобщо не съм го разпитвал, той сам разказваше, разказваше...

На моменти изпитвах желание и аз да разкажа нещо за себе си, на няколко пъти го направих, но като цяло се сдържах. Имах прекрасна възможност да наблюдавам човешката (или летаческа?) потребност да говорим само за себе си и да не се интересуваме от другите.

79

26.11.2016г.

Двете постоянни задания

Беше тихо, старах се да се запазя поне в това състояние и се получи до към 14 часа, ама нали винаги има дребни тирани ... И все се заричам, когато не съм във вихъра си - да нямам срещи с олигофрени, те са винаги на линия в целия си сив блясък от идиотия, ама целия. Издържах 45 мин. и казах, че не ми е до техните глупотевини, да не ме занимават със себе си, докато разглеждах някакъв каталог с тенджери и тигани. Имам си свои размисли и страсти и изобщо не ми се слуша чужд ВД.

Едното нещо каза на най- близкостоящия "Горе главата!". Това беше последната капка, от която търпението ми преля. Иначе хората говорят, че съм безкрайно търпелив човек. Обаче не знаят, че това не е на всяка цена.

Със сигурност няма да има среща с такъв вид дребни тирани поне 6 месеца. И тук също е търпение. Когато закопнея за тях - ще преценя, дали ще заслужат удоволствието от контакта с мен.

Сразих Мохамед Али. Ряпа да яде бедничкият.

Никъде не написах "аз" и се постарах те да са главни герои. Емоцията си е моя обаче.

80

Четвърто задание
26.12 - неделя

Сутринта ходих на тренировка и минах по обичайния маршрут от блока до спирката. На отиване вместо бюрото в офиса, наблюдавах вътрешността на автобуса. На връщане от тренировка обикновено изпадам в едно такова блажено, мързеливо състояние, в което нищо не ми се прави и просто блеех през прозореца.

След обяд поспах и преди заспиване си припомних автобуса и маршрута до спирката. С автобуса се получи доста добре. От маршрута до спирката ми се губят доста неща. Покрай блока има пътека от тротоарни плочи, а някаква част е цимент. Не мога да си спомня ширината на двете зони. Отстрани има градинка, не помня има ли пътека между нея и блока. После следва детска площадка. Що годе си спомням точно разположението на люлка, пързалка, кълбо и някаква друга конструкция. Има обаче една круша и една джанка саморасляци, не мога да им определя точното място.

И така с още доста дреболии. Набелязал съм ги за утре да ги огледам по-внимателно.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ