Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ


Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ

Posts 81 to 100 of 161

81

Задание четири

26.11.2016г.

Попитаха ме у нас по разлино време за две вещи, къде са. И веднага включих за заданието. Естествено, че знаех точното място и на двете, и отговорих без да се замисля. Едната я видях преди повече от месец последно, а другата преди две седмици. Обаче не можах да овладея удоволствието от това, че имам такъв опит в това, как нищо не може да убегне от погледа ми. Обръщала съм се с гръб и пак знам, къде се поставя нещото. Когато започнах да пиша с хората казах, че може би това се дължи на зрителна памет. В отговор се оказа, че съм тъпа.  :D

На тъмно мога да намеря предмет, стига друг да не го е пипал, мога да вървя през помещенията. Дори не си правя труда да си отварям очите. Да речем, че е походката на силата. Така и бягам с високи обувки и всеки път се питам, дали е възможно, когато се пенсионирам - да се пребия по плочи, стъпала и т.н. Всъщност сега е и разхвърляно доста по терените из нас, защото новото малко куче (от 2 месеца е тук) - носи дърва, обувки, зарядни, постелките на другото куче, съдовете си и ... Така че, колкото и да се старая, разнообразието е богато.

По пътя наблюдавах всичко, което би могло да се забележи. Това го правя винаги.

Де да беше така леко и с двете постоянни задания, или идеологиите.  o.O

82

Четвърто задание
28.11 - понеделник

Попълних някои от пропуските в картината на маршрута до спирката. Пред входната врата на блока има площадка праг около 80см напред и към 3 метра дълга, след това е правоъгълник с циментова замазка, после са тротоарните плочки. Покрай блока има пътека, градинката е до нея. Крушата е в тревата след детската площадка, джанката е вътре в площадката, расте точно до вътрешния зид, който е висок около 50см. Оказа се че има и останки от люлка, които не помнех. Стъпалата след площадката са 5, после пътеката завива и следват още 2 по 3 стъпала през разстояние около 2 метра.

В офиса вратите са дървени, старовремски с едни изпъкнали дъски. Не помнех каква е моята. Оказа се от по-новите, съвсем гладка.

83

Задание четвърто

Малко съм назад с календара, но това е в чест на новото задание. Видях го това още снощи, знаех откога греша, само дето пропуснах да кажа, или да го оправя. Един ден ми се изгуби миналата седмица. Затона така стана.

Проследявах разни събития и изобщо нещата. Сутринта лампите отново ми направиха най-силно впечатление. Пак е тъмно и пак е приказно.  :crazyfun:

Купих си нож. Супер як. За белене на картофи го исках. (Не умея с белачка и не желая да се уча, хаби ми ръцете и ме дразни, иска и усилия.) Загубих го, тая вечер ми беше студено да вървя да го търся, където ми се струва, че би могъл да бъде. (Гадно постоянно задание!!!!!! Кой да върви да търси щи.ания нож?!?!?!?)  :D

Не ми се е случило да се разсейвам. През свободното си време ангажирам вниманието си с нещо полезно и приятно (5-ти принцип + нещата на хората!!), не че се получава (грешката не е в моя телевизор обаче, ама все е нещо.......). Това ще го правя, докато преценя и не го включвам към заданията в този практикум. А иначе напълно се вписва към новото задание.

Около 4+ за постоянните задания. Струва ми се, че второто е по-трудно.  o.O

84

И съм забравила, къде стоят липсващите букви на любимата ми клавиатура, щото не съм я виждала половин година (между нас само) и компа ми, моя си!!!!  :D

Такъв скапан монитор в живота си не съм виждала обаче. Пък уж бил як. Айдееее пак сюжет..  :longtongue:  но буквите са си към задачата.

85

Снощи изобщо не се виждаше другия отчет, Hombre. Оказа се, че грешката не е моя, както си и знаех.
Поне сега прочетох, какво се пише. Въпреки неподредеността на малоумното куче, знам кое- къде е преместено.
Затова нямах и друго време, да си търся и ножа, примерно.

86

Задание четири
29.11.2016г.

Струва ми се, че това най- лесно се прави със снимки. Може би гледането в телефона, преместването му, за да се види, какво е реално, а не на камера. Нещо, като тренировки е. Може и заради работата да е, знам ли!? Ама те и други хора си служат с концентрация на вниманието на работното място, нали затова им се плаща.

Тази вечер имах неблагоразумието да си оставя чехли вън. Първият го намерих веднага, съвсем далеч от вратата пред, която бяха. Обаче, как се търси бял чехъл в бял сняг вечер!? Кучето тръгна около един кипарис и аз го последвах, направих обиколка и половина, когато разбрах, че то върви вече след мен. Чудих се да се смея ли, или да се вбеся. Първо се смях.  :D

После, когато вече се бях вбесила - то ми донесе чехъла пред друга врата...  :angry:

Наблюдавах шапки, ръкавици, коси, чешми, които загънах, заради студа. Следих и една невнимателна и ненаблюдателна колежка. В началото беше, заради работата, а после само се изумявах...

87

Четвърто задание
30.11.2016г.

Сутринта ми направи впечатление, че не стъпвам върху две повдигнатинки за гумите на кола (да влиза в двора) през две къщи по улицата. Поне от две седмици. Забравила съм.

Доста внимателен ден, с много и разнообразна работа. На обяд не си спомнях, дали съм оставила съобщение на една близка. Така и не погледнах. Просто писах ново.

Някак си ми е лека задачата, виждам всичко и с периферно зрение дори. От таблото на колата - такси сутрин, до различната, но съща на цвят и форма -  шапка на една позната.

Не съм била главен герой, не говорих за себе си. Бях почти през цялото време сама, докато работех. Така се случи.

88

Четвърто задание
1.12 - четвъртък

Снега доста обърка "земемерската" ми практика. Снощи се опитах да начертая мислена скица на участъка от блока до спирката и се оказах много далече от истината. Нямах представа площадката пред входа дали стърчи пред козирката или е на същото ниво. Сутринта се оказа, че стърчи с около 30 сантиметра.
Чудих се пътеката, която идва от спирката дали е в права линия към съседния блок или завива. нямах никакъв спомен. На сутринта го проверих, оказа се, че има около 5 метра чупка под 90°. Интересното е, че щом го видях веднага изплуваха спомени свързани с тая чупка, а снощи ги нямаше.

Има още доста такива забравени детайли, с всеки следващ ден картинката става все по-точна. Заради снега сега се стремя да запомня подробностите по трафопоста след детската площадка. Помнех, че има врата отпред, но не помнех, че е на около метър под нивото на пътеката и там е оформено вертикално като джоб.

С постоянните практики не се справям добре.

89

Преди време не знаех, на колко крачки от нас е автобусната спирка. После ми се наложи да ги броя, когато трябваше да "разтегна" времето и да хвана буса. Беше свързано с това да си купя механичен часовник. :) Когато не можех да стигна до там, разстоявнието ми се виждаше километри... А сега необходимото време, според нормата на хората е почти 2 минути. Когато се замисля за километричното време, се чувстам, като най- щастливия човек на планетата. И е така. Повлека ли се по "всеедноисъщото" на хората се отплесвам от чудото. Да се изразя - успеха, който би трябвало да съхрани онова настроение на воина, от постижението да надскочиш себе си. (Чудесно ми се получиха постоянните задания - 3 - . :D Днес беше добре, но се получава, защото работих пак сама.)

Една малка мрежа от строителни материали някакви си стои на плочите в двора вече трети ден. Кучето не я е местило. Обаче е изгубило някои други играчки, например не виждам един гумен кокал със свирка.

Изгубих си едната ръкавица на път от работа след обяд. Знам, къде е паднала, защото ги бях прегърнала с шала и шапката, и я виждах докато слизах по едни странични стъпала. Не съм сигурна още, дали утре да ида да си я взема. Там в парка хората разхождат същите такива малоумни кучета, малки искам да кажа.

Тия големите неща и пространствата са долу- горе наред. Имам проблем с намиране на дреболиите в джобовете си и чантата. Не е за пръв път, но.. Търсих си ключовете навсякъде. Нямаше ги. Когато стигнах портала, бръкнах в джоба, извадих ги и ... Стоях и ги гледах... Изчезващите и появяващите се предмети и хора, и различните места на сградите. Последните нямам възможност точно сега, когато ми е нужно да ги наблюдавам и меря разстоянията, защото е студено. Май на тоя квартал специално, около автогарата - трябва да му се прави редовно фотосесии. И изобщо не е на място тук шадраван, ама хич не стои добре там. Нищо общо с фенг шуй. Аман от некадърни мислители.  :D  Вода - при местещи се пространств, ужъссс. Дървета бяха за там и земя.

90

Понякога си мисля, дали не е много налудничаво написаното и днес си отворих не така любимия ми Фройд. По едно време четох и биографията му (за Юнг да не говоря, защото ми е любим, ама така се бяха изказали "колегите" му, че ми се приплака, мнооого грубо..) - доста "успокоително" ми се отрази.  :D

91

Четвърто задание
2 декември

Намерих си ръкавичката на мястото, където си мислех, че съм я изпуснала, като съм вдигнала поглед, преи да ги прибера в чантата.

Забелязах, как една колежка не видя съществен момент от случка. Макар че не би трябвало да се намеся, нямаше друга възможност. За друга ситуация - четирима човека бяха видяли по различен начин нещата. Тук се опитах да обясня, какво точно се случи, после се отказах и си намерих работа.

92

Забелязах черни черти в едно от помещенията по пода, вчера. Днес казах за тях. Оказа се, че не са ги видели. Никой.
Стаята, когато една от масите е леко преместена към средата, вместо да изглежда по- тясна, е по- къса. Всеки ден се е случвало да клякам и оглеждам. Не за размерите на стаята - тях ги знам. Днес просто така ми изглеждаше.

За да си намеря ръкавицата, минах по съвсем друг път, извън гората, както вчера. Лампите си светеха, но сигурно от началото на седмицата вече не се занимавам с тая в дясно от входа. Тя не е добре и на точно определени периоди от време светва и изгасва. Не спада към мястото, което е портал.

У нас, където също има нещо отделно от другото пространство, всяка сутрин се чува шум, като тътен. Сякаш от земята. В клекнало положение - го няма. Тази сутрин - изобщо го нямаше. Когато се чува и остана по- дълго там - ми се разфокусира погледа, излизайки за работа. Но го забелязах скоро, не че преди ме го е имало, не съм му обръщала внимание. Мислех го за подземна река.

Last edited by Силвия М (02.12.2016 20:42)

93

Четвърто задание
3.12 - събота

Миналата седмица обучението беше за хардуера, тая минахме и софтуера и вече ми остава време да поогледам и офиса по-внимателно. Помня зеленикавите тапети, платната на тавана, смотаната неонова лампа без капак, датчика на алармата зад вратата, кривата закачалка, която аз сглобих и дърворезбата със слона в супер идиотска рамка... Забелязах, че сертификата, който висеше на лявата стена е изчезнал. На пирона виси само звънчето, което беше върху сертификата. Нямам представа кога е изчезнал, изобщо не бях забелязал, че го няма.

Помня си стола със счупената дясна облегалка за ръката, бюрото с монитора вляво и телбода до него, рутера отдясно, след него голямата папка, в която слагам всичко, на което не мога да намеря друго място, чекмеджето със счупена предна стена, която така и не успях да залепя. Не помня обаче пода.

Отвън сградата я помня доста точно, но за съседния корпус имам съвсем бледи спомени. през седмицата запомних доста подробности и за кабинката на охраната, които до сега не бях забелязал.

94

Задание четири
3 декември

Почти не се разсейвах. Но и работата ми не беше много. Събирах на кучето играчките и оправих един песък, чийто найлон беше издухан от ураганния вятър вчвра. Пясъкът не се беше премести, шегувам се, заради пространствата. :) Малко листа и разни дреболии за вършене.
В спомнянето - разглеждах една улица, на която имаше много преживявания от второто внимание. До сега я оставях настрани, сега време й беше. Какви ли не обувки и дрехи не смених, за да разбера, какво й има.

Срещите с хора само две. В едната умишлено обясних събитие, както се прави, когато човек знае, че "хората говорят" и думите ми ще отидат на правилното място. Нямах неща, с които да се изтъквам. Колкото и да не познавам никого, съществата са любопитни и се интересуват. Личните ми истории са, като градски легенди. Дочувала съм различни мнения с тез уши пеленгатори.  :D И ми е все тая за съчинени, истински и не само - мои лични истории, на фона на какви-какви по-съществено-ценни отвътре за мен неща. Скучно им е на хорицата и това е. Помогнах им днес да се забавляват.  :D

Днес забелязах, че едно от цветята в саксии, което не мръдна цяло лято, започва да се развива в средата, много много малки стръкчета и листенца. Красота.

Last edited by Силвия М (03.12.2016 21:10)

95

Четвърто задание
4.12 - неделя

Миналата седмица в "Аз обичам България" имаше въпрос : "Кой велик българин е на банкнотата от 2 лева". Тогава не осъзнах, че това е именно нашия практикум. Днес платих с 5 лева и за пръв път се загледах в шарките на банкнотата. От едната страна е портрета на Иван Милев. Нямах идея кой е, нито че е върху банкнотата.

96

Задание четири
4 декември

Още 3-4 къпанета и е коледа.  :D

До скоро не обръщах внимание, какъв е строежът срещу нас. Мислех си, че след като събориха стара къща, ще построят нова. Чудих се- защо, за бога, със стари тухли. Тях ги видях през лятото, защото някак не се връзваха със другия строеж от горната страна. Там всичко беше перфектно. От новите тухли до новия покрив. Оказа се, че това е гараж, ама голям, в който ще се отремонтират коли.

Днес, уличното куче, което "спасявах" не ме позна. Може би, защото бях дегизирана, може - защото си играеше с друго куче. После, изненадата ми беше, че ме чакаше на входната врата на къщата на майка ми.

Малкият котарак Миша, който занесох у тях, защото кучките не го искаха у нас (искаха го, но за ядене), се оказа котка. Днес ми казаха.

Понякога си мислех, къде изчезна една дълга маса, след ремонта - беше си под един навес. Собственоръчно бях слагала неща там, за да не пречат. Бях го забравила.

Погледнах, сега, къде е Емпайер Стейт Билдинг - в Ню Йорк.

Справянето с постоянните задачи вече го отчетох в другата тема. Че е за 3- се вижда и без да се сочи с пръст. Ще допиша, ако си спомня останалите открития.

97

Четвърто задание
5 декември

Днес имах доста работа. Във фабриката имаше тържество с гости отвън. Трябваше да се представим блестящо. Изискваше се концентртрация през цялото време.

Наблюдавах екипната работа.

За постоянните здания - нямаше време за обяснения и главни герои.

98

Четвърто задание
6.12 - вторник

Няколко случки от вчера. Тръгвам да нося флашка на колегите от съседната сграда. С палеца и показалеца на лявата държа флашката, със средния и безимения отпадъците от обяда, с дясната ръка ям ябълка. Минавам покрай кошчето, пускам нещо с лявата и продължавам. Едва когато стигам при колегите осъзнавам, че съм пуснал флашката и им нося боклука. Добре, че след мен никой не беше хвърлял нищо и флашката си стоеше най-отгоре. В такива дни да говоря за наблюдателност значи да лъжа себе си. Почти всичко, което правя е на автопилот с минимална осъзнатост.

С постоянните задачи е малко (но не много) по-добре. Вече в главата ми почва да се заформя убеждението, че правилата трябва да се спазват не заради самите правила, а защото те определят правилното поведение, което пък води до пестене на енергия. Съответно убеждението, дори когато съм на автопилот автоматично се включва и ме подсеща "не прави така!". От което не следва, че винаги го спазвам, но все пак е напредък.

По някое време следобяд дойде един много странен екземпляр. Шефчето го доведе, като минута преди това някой свирна в коридора като овчар. Значи дошъл нашия, видял само затворени врати и решил да свирне, демек "тук съм, излизайте да ме видите!". Все пак клиент, шефчето го доведе да видим с какво да му помогнем. На тръгване го изпратих до вратата. Измина 3-4 метра по пътеката и изведнъж зави директно през градинката, после отпердаши на диагонал през ливадата по най-краткия път към изхода. Супер примитивно поведение, никаква интелигентност, но ... само на пръв поглед.

Човека иска да прави някаква негова си измишльотина, но не може да си начертае чертежи. За това направил макет от картон в мащаб. При това доста сложен макет, сложни контури, огъвки и всичкото това начертано, изрязано и сглобено от същия този човек. И не само това. Сам си сметнал материалите вече за изделието в реални размери, подредил от кой лист ламарина какво да се изреже, организирал си купуването на материали и целия процес по сглобяването. Противоречието между въшната обвивка и способностите на този човек направо ме шашна.

99

Четвъто задание
6 декември

Доста по-спокоен ден, за разлика от вчерашния.

Сутринта се хванах, че на път от таксито към гората си мисля за вчера. Трябваше да преценя и огледам добре мястото, защо покрай едни сгради и навесчета за пазар - винаги се обърквам и не минавам по един и същи път!? Винаги се озовавам някъде си и в студа, трябва да се замислям, през по-тесните пътечки ще мога ли да мина, без да се изцапам, и къде точно са двата, или три отвора в едни метални заграждения, за да се измъкна от там.

Обикновено само гледам и наистина се изненадах, че мисля за предния ден. На работа почти веднага започнах със задачите и нямаше много време за реене и невнимание.

Дадох веднъж "обяснение", защото се налагаше и беше свързано с работата, а не нещо лично. Може би имам лек напредък с постоянните задания. Надявам се и в описването, когато пиша, на каквото и да било - да го направя. Там е доста трудно, поне за сега. Много обстоятелствено изразяване при писане. А така ми е пишещо понякога.  :D

100

Четвърто задание
08.12.2016г.

Снощи форума не се отваряше доста време.

https://m.youtube.com/watch?v=tH2w6Oxx0kQ


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ