Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ


Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ

Posts 101 to 120 of 161

101

Четвърто задание
8.12 - четвъртък

Вече мога да опиша офиса доста точно мислено, получава ми се и мислената картина на участъка около блока. Но не съм станал по-наблюдателен.

102

Четвърто задание
8 декември

Броих сергийките на пазара. Описах ги подробно, но не ми се получи поста. Това беше вчера и днес сутринта. Единия път минах извън огражденията от едната страна, другия път от другата страна. Разстаянието не се променя.

Гледах два дни и цвета на очите на хората. Все са си същите, но за всеки случай.

Сутринта слушах чалга в таксито, сигурно по- неосъзнато намерение.

Научила съм на работа, кое- къде стои с точност, и кога с точност е преместено.

У нас кучето разхвърля здраво и понякога минавам, без да имам време да се занимавам.

Хората не внимават и не помнят. И вчера след обяд спрях, понеже се издразних. Е, мина ми, но спрях и ги гледах. И те ме гледаха, като се чудеха - какво?! Ами нищо... Идеологии.
:D

103

Задание четири
9 декември

Пропуснах вчера едно невнимание. Внимавах и бях съсредоточена в други места. Не видях, че в помещението е мокро. А не знаех, че обувките ми са с изтъркани подметки (от лежане). И се подхлъзнах. Единият ми крак напред, ръцете ми бяха заети. Много злобно паднах на коляното си на другия крак. Чак не ме заболя в първия миг. После си мислех, че съм си счупила капачката поне, такава болка. И взе, че ми мина.

След обяд бях на служебна среща. След около два часа ми беше много трудно да стана. Чудех се (какви ги върша) - какво ще правя, по дяволите. И си мислех, как ли ще е чукан сутринта, снимки и други.

Сутринта нищо ми нямаше. В таксито слушах неистово-отсечено-повтарящи се на срички думи в чалга песничка. Съжалявам, че не запомних текста. Основно ставаше въпрос, как литературният герой си припомня младините с либето, когато са лежали на един креват - гръб до гръб - едва ли е било.... Ужъссссс .... Това са ми демонстрациите на намерението ми и владеенето на съзнанието.

"Ти ми галеше косите и целуваше ... " - вдянах!!  :D

Нищо особено с постоянните задачи. Старая се и ще се получи. Вярвам в това.

104

Пето задание
11 декевври

Вчера до обяд беше така изкуствено-разсеян ден, че няма на къде повече. Добре, че такива дни са рядкост. Разфокусира ми се погледа. Дни, в които, каквото и да захвана - не ми се получава, или става с труд, изисква усилия. Може да е, заради предстоящата среща. После нещата някак се подредиха от самосебе си.

Оставих вичко в ред, щото утре може да съм мъртва и бях с костюм, като ДХ в деня на тонала. :) Имах невероятната възможност да разглеждам тонали на много хора и вечерта, и днес сутринта.

Когато се върнах подредих нещата, както при завръщане.

Чудесно ми се получиха постоянните задания, които до сега, понякога ме затрудняваха. Нямам представа за утре. :)

Това е моя отчет. Нямам доклади на други воини, които с "болезнена съвест" да изнасям от затворен руски форум, както правеше една любимка на полигонци. Чак смешно. Подчертавам за 86 път. И не го разбирам това, не зная, как да го проумея. Наистина.

Отчет трябва да се пише. Няма да чета, бях си обещала отдавна, обаче не го очаквах - постове с необосновано ужкритикуване. Да се знае. Нямам ангажименти към никого, нито да понасям лайняни воладорски безпочвени философствания. Неприята енергия, която да ми взема вниманието за половината ден. Лайна достатъчно има на пътя. Радвам се, че се справям задоволително с тях. Да не казвам - отлично.

Благодаря за новата задача!!

Last edited by Силвия М (11.12.2016 18:45)

105

Няколко пъти понечих да "оправя" поста си. Докато не разбрах, че това е да се впишеш в обстановката.

106

Пето задание
12 декември

Направих рекапитулация на един период от време, когато практикума беше за правене на образи. Едва сега осъзнах, че съм се справила успешно. (6-) по шестобалната и потупване по рамото пред строя.   :D
------

Подредих вещи и други подробности снощи, и махнах сакчето, което използвах. След около 15 минути си приготвих работното облекло и се оказа, че сакчето го ползвам и за работа. Налага се понякога, няколко дни в седмицата дори.

Подредих сутринта у нас. На работното място оправях документи и поставих в ред всичко, което успях. Някои неща, свързани с писане, а и не само - не са ми ангажимент. Върша ги просто така. Това задание ми показа да разбера, защо го правя.

Постоянните задачи. На работа беше лесно. Явно се иска време и възможност, знам ли!? Навън - не ми е било никога трудно, с изключения 3 пъти в годината. У нас е по- различно. Предполагам, защото е "моя територия". Само дето пък няма пред кого да се изявявам.  :D

107

Пето задание
12.12 - понеделник

Бях много осъзнат и подреден преди да ида на работа. Правех внимателно неща, които до сега съм правел както падне като оправянето на леглото, приборите за хранене и т.н.
Работното време отначало тръгна добре, но после службата ме завъртя - много търчане насам натам, разправии и загубих всякаква осъзнатост.

Вечерта си върнах спокойното и осъзнато състояние. Подреждам всичко внимателно, стремя се нищо да не пропусна и ми се получава относително добре.

Тук май е мястото за думите на ТАЙША:

Естествено, има много, много техники за медитация и монасите са... но поначало не е нужно да бъдеш будист или от каквато и да било секта... при Дзен... това е тяхната цел - вътрешната тишина. Но поначало не... аз вече бях правила прегледа преди което и да било от тези неща, както и някои от техниките за не-правене, затова бях в състояние да бъда прикриван в тези положения, но това не означава, че ако практикуваш Дзен медитация, няма да спреш вътрешния си диалог. Има много, много техники за медитация, които спират вътрешния диалог, но това не е достатъчно. Едно бих искала да кажа - много е хубаво просто всичко в теб да стихне, но какво става, когато се върнеш в службата си и си заобиколен от хора и някой ядосан шеф, или пък си вкъщи и децата ти вдигат врява, а твоите хора нещо непрекъснато ти викат? Трябва да си способен да се изпълниш с мълчание, невъзмутимост, готовност да решаваш всякакви ситуации, затова винаги сме връщани в такива ситуации в службата, в училище, в университета, където да можем да практикуваме спиране на вътрешния диалог. А не да си седиш в зазен или в пещера, където можеш да си практикуваш медитация, понеже знам и съм говорила с будистки монаси сега, тибетските монаси, които идваха в Лос Анджелес, и те казаха, че тук им е много трудно да запазят покой, а същото става и в Китай, там китайците отиват в планините, където са били даоистките храмове и повече или по-малко са ги превърнали в туристическа забележителност; та монасите казват, че сега, когато светът е нахлул в техните селения, той разрушил донейде тишината, която са съградили, и това е вярно, обаче магьосниците казват: "Съгради своята тишина не на върха на планината, а вътре в себе си", и именно това означава за нас спирането на вътрешния диалог.

108

Когато пропуснеш сутришната медитация

http://beljoys.info/wp-content/uploads/2016/06/lateformeditation.jpg

109

Ако снимката изобщо е истинска - монахът сигурно има някакво оправдание. Цвета на облеклото, шапката - при различните будистки секти са от значение. И неговата не е лесна. :D

110

Пето задание
13.12 - вторник

От самото начало на работния ден се мъча да запазя поне минимална тишина в ума и някаква осъзнатост, без особен успех. Сутринта вкъщи всичко вървеше добре, тук още с идването ме затрупаха задачи и много бързо изгубих контрол. Някъде преди половин се усетих да си огледам разхвърляното бюро и малко от малко да подредя. За момента съм що годе осъзнат.

Проблема е точно това "Да съградиш своята тишина вътре в себе си". Доста лесно се получава тишина в планината, но за сега ми е невъзможно да я постигна тук.

111

Задание пето
13 декември

Субудих се 10-тина минути преди алармата. Беше чудно време вън и сняг!! После позадуха.
Сутринта подреждах вещи, дрешки, пих кафе.

На работа добра осъзнатост и някакво леко припряно чувство, че няма да ми стигне времето за някои неща. Поогледах се наоколо у хората, всичко изглеждаше наред, бяха спокойни и се върнах да си карам работата. Предните дни ползва една мъничка масичка. Днес - една осем души. Прекрасно е да е разхвърляно!! Някъкъв невероятен ред в хаоса!! Когато привърших с част от нещата към обяд, оправих всичко по местата си. И дори да не беше точно за ред задачата - пак трябва да го сторя, защото на хората моите неща не са им нужни. Трябва да няма нищо на открито.

У нас изчаках да се позатопли и доста си позволих да се разсея за известно време. Подредено е и повечето работа е довършена с леки изключения.

Постоянните задачи - слушах две жени, като си говорят, кой е по- по- най-. Доста интересно отстрани. Представям си, ако друг прави тази задача и наблюдава същата гледка, или мен. Дали хората се учат от всичко, или наистина карат просто, както дойде!? Осъзнават ли, че не е любимото им "все едно и също" и "каква скука", или поне - за какво мислят, докато е "скука"?!

https://m.youtube.com/watch?v=EZApC68ybZ8

112

Разглеждах снимки на спасителите в Хитрино. Как един от тях храни котки и кучета.
Мислех си, какво е дисциплина и поемане на отговорност. За всяко едно действие.

Преди време съм наблюдавала шофьори в градския транспорт, овчари и асфалтаджии.
Нещо такова.

113

Пето задание
14.12 - сряда

Днес е един сравнително осъзнат ден. Бюрото ми е подредено, работата върви спокойно и гладко. И въпреки всичко допускам грешки. Операторката звънна да ми каже, че ми е открила 2 грешки. Съвсем елементарни, които се дължат ма невнимание (неосъзнатост).

Last edited by Hombre (14.12.2016 15:40)

114

Пето задание
14 декември

Един от дните с доста добра осъзнатост, въпреки многото работа. И някак - първо забавих това, което прилича на припряност, после - се получаваше с лекота. Може да е, заради сутришната мотивация, може - заради пълнолунието, може - намерението. Не го мислих, сега ми минават разни през ум. Сякаш дължах на себе си един подреден ден.

Снимките не ги показах сутринта, заради личното пространство на хората. Много не разбирам от лично пространство в нет-а, затова.

http://m.novini.bg/news.php?id=395870

Тук са просто снимките и пет думи за човека. Останалите медии са се възползвали да наслагат край тази история - направили са си дарителски кампаниии и още други техни си.

Last edited by Силвия М (14.12.2016 20:32)

115

Петп задание
За 15 декември

Бях старателна. Запазвах осъзнатостта през цялото време почти. Накрая, около 17 часа се оказа, че пропускам нещо - един голям празник.
Чувствах се доста странно, защото писах дати заради края на годината и пет дни преди това си мислех за него.

116

Пето задание
За 16 декември

Точно преди прочитането на заданието, миналата седмица изпрах касовите бонове за пътуването.
Казах си - ето най-сетне задание, което ще ме направи по внимателна и подредена. За да ми бъде онова, като "обеца на ухото", както би се изразила баба ми.  :D

Цялата седмица събирах и подреждах и документи доста старателно, освен другите неща. Точно за касовите бележки определих ново място. Внимателно подредих всички неща за пране и оглеждах всичко по отделно. Вечерта отново ги "изпрах". Не мога да проумея, защо така се получи. И къде ми е грешката през този период от време - за празника, за билетчетата и някои други пропуски от по- несъществено не-жизненоважно значение.

Оказа се, че с постоянните задачи е действително по- лесно. Което ме учудва, защото точно те ме плашеха.  :crazyfun:

117

Пето задание
17.12 - събота

Не се справям особено добре с това задание. Първия проблем разбира се е неспособността да запазя осъзнатост за по-дълго. Явно на тоя проблем трябва да се обърне специално внимание.

Другото, с което не се справям е това : "Воинът вижда, че никое нещо не е по-важно от което и да било друго." За мен винаги има нещо, което е най-важно и то измества всичко останало, което ме прави небрежен и неосъзнат към това всичко останало. Това се получава с особена сила когато съм на работа. Когато имам спешна или неочаквана задача, тогава забравям всичко друго. Тогава бюрото ми е най-разхвърляно, тогава не знам къде съм си оставил флашките или телефона или работното яке или нещо друго.

Иначе през тази седмица забелязах доста неща, към които съм небрежен и се заех да ги коригирам. С такива точно определени неща май е по-лесно. Направиш ли ги няколко пъти после се сещаш автоматично.

118

Пето задание
17 декември

Дадох си почивка. Което не значи, че не внимавах, не подреждах (с и без кавички). Карах по-спокойно. И през седмицата две жени, по отделно, ми казаха. Даже не знаех, че бързам, смятах, че достатъчно съм забавила темпото.

Когато четях поста ти, Hombre, в главата ми звучеше това (а после погледнах и текста) -


Франк Синатра - My Way

And now, the end is near;
And so I face the final curtain.
My friend, I'll say it clear,
I'll state my case, of which I'm certain.
I've lived a life that's full.
I've traveled each and ev'ry highway;
And more, much more than this,
I did it my way.
Regrets, I've had a few;
But then again, too few to mention.
I did what I had to do
And saw it through without exemption.
I planned each charted course;
Each careful step along the byway,
But more, much more than this,
I did it my way.
Yes, there were times, I'm sure you knew
When I bit off more than I could chew.
But through it all, when there was doubt,
I ate it up and spit it out.
I faced it all and I stood tall;
And did it my way.
I've loved, I've laughed and cried.
I've had my fill; my share of losing.
And now, as tears subside,
I find it all so amusing.
To think I did all that;
And may I say - not in a shy way,
";No, oh no not me,
I did it my way";.
For what is a man, what has he got?
If not himself, then he has naught.
To say the things he truly feels;
And not the words of one who kneels.
The record shows I took the blows -
And did it my way!

119

Пето задание
18 декември

Отново не ми се получи поста, изтри се пак. Заради някакъв стих, текст на песен.

Там пишеше, че днес се постарах активно да си почивам и да съм внимателна.

Не успях в две от постоянните задания. За главния герой и Аз. Отказах да ходя на някакво нисковибрационно място, което хорицата нямат нищо против да посещават. После се съгласих. И това значи - Аз, важната - не посещавам никакви други места, освен опера и балет. Което е смешно. Разбира се, че изобщо не си служих с Аз, нито пък се правих на главен герой в пиеската. Обаче на пръв поглед така изглежда. Ловците са незабележими. Не акцентират вниманието на улова върху себе си. Иначе пък съм си умница. И скромна.

Last edited by Силвия М (19.12.2016 05:39)

120

"Поздравите" в шаренийки и в стихчета и песнички дори нямат отношение към никого. Щото да не земе някой да се филмира. Това съм чула и видяла в прав и непряк текст. Така че - са мои. Понеже пък четох, че се поздравявате.  :D

Ей тук му беше мястото на Любе, но ще се затворят страниците.  :D


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ