Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ


Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ

Posts 121 to 140 of 161

121

122

Пето задание
19 декември

Сравнително разсеян ден. Използвах вниманието само, когато се налага. Да не пропусна нещо за деня. В пиковите часове бях осъзната. Това обикновено е три-четири пъти на ден за по час.

Постоянните задания. Не говорих за себе си, не разказвах. Слушах, как говорят хората за това, което им е важно в момента. За подялба на имоти, за едно заболяване. Сякаш са забравили, че идват празници. И то при условие, че повечето от тях ще бъдат и в отпуск. Може просто така да се е случило, знам ли. Не казаха за почивните дни, не казаха и за пазаруване.

Четох нормативни документи повече от десет дни, където се иска мислене. Скоро не ми се беше случвало и - това ми е "за оправдание" някакво за пред себе си. И дано да подейства на критичния поглед върху делата ми.  :crazyfun:    :D

Сега ми идва наум, че две от постоянните задания ги смесвам с останалите две и ще се коригирам.

123

Този факт се проявява най-очебийно в безкрайните ни тревоги за начина, по който се представяме пред света, за това дали другите ни се възхищават, харесват или приемат.


През цялото време ми се набиваше в очи, как на хората не може никога да им е на таман. Първо трябва да се мисли, как би се приело, примерно, поливането на цветята. Става ли да се полеят в сряда, а не в петък. Обаче едната колежка смята, че е редно в петък да си се поливат, а другата решава, че са сухи от топлината в помещенията. Какво правя!? Нищо. Заминавам да си карам работата. Ако ги нямаше двете, някъде навън са и преценя, че са сухи, ще ги полея. Т.е. - каквото сметна за правилно. Да очакваш да угодиш на всички е най-голямата тъпотия.

Излиза, че трите задания - самоизтъкването, обясяването (Аз) и главния герой - за мен са едно цяло, а представянето пред хората е отделно. Нещо такова.

Last edited by Силвия М (19.12.2016 19:00)

124

Пето задание
20.12 - понеделник

Много съм далече от качественото изпълнение на това задание. Сутрин до към 9 часа е добре. Вечер след работа за около час или 2 също е добре, останалото време - кръгла нула. През времето, в което съм неосъзнат изпускам и постоянните задания. Последното на практика изобщо не съм го започнал.

125

Днес си мислих, че тия постоянните задания са свързани с ЧСЗ. Обикновено имам един такъв период от време, когато се чудя, как се разбира в поведението, кое е правилно, и кое не е. И е свързано (ще не ще човек) с морала:

Морал (от латинското име moralitas означава маниер, характер, правилното поведение") е разграничаването на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които са лоши и грешни. Моралът е съществена част от стандарти и принципи, извлечени от етичния кодекс от определена философия, религия или култура както и от това, че човек притежава универсален характер.[1] Моралът е синоним на „доброта“ и „правота“.

Уикипедия (И сега ми идва на ум, как един дипломиран студент благодари на самото си дипломиране - на уикипедия, на гугъл, на водка и т.н. за всичко постигнато)

Ако пишеш във форума, значи имаш ЧСЗ, защото се смяташ за някакъв си.
Ако не пишеш във форума, значи имаш ЧСЗ, защото се смяташ за някакъв си.
(Това миналата година го обсъждаха в руски форум и така и не се разбраха.

Когато най- силно почувствах, че не зная правилно/неправилно, се бях качила в такси, което всъщност не беше такси. Не плащаше данъци, нямаше обозначения. Тогава тъкмо бяха станали задължителни тия последните. Оказа се, че отпред се вози полицай, цивилен, който се уговори с шофьора да го откара след няколко дни до София. Познат на полицията, значи, щото едва ли не - беше приятелски разговора. Тогава наистина беше началото на това състояние, което е: "чудя се да се чудя ли!?..."

И винаги ми идваше на ум за един разговор на д-р Хаус с приятеля му. Доктор Хаус беше на мнение, че хората са направили някакво грандиозно празненство, за да се самоизтъкват. А другият д-р, приятелят му, каза, че никога не е ясно отстрани, дали някой има нужда от внимание, или просто се радва на живота.

Че моралът - зависи и от възпитанието. Хора, които са възпитани да смятат за правилно, че в сряда не се поливат цветята, или че атентата е за доброто на всички, могат да излъжат и детектора на лъжата. Защото точно там кръвното налягане не скача и дланите не се потят, не трепва нищо отвътре, което да те предаде, че чувстваш. А почне ли се с чувствата - се завършва с ЧСЗ. Като омагьосан кръг.

Пето задание
20 декември

Днес имах чувството, че практикума свършва и за малко да се натъжа. Овладях се навреме, заради постоянните задания. Точно те правят разговорите, постъпките и постовете тук дори - изчистени. Наистина нямам, за какво да разкажа. Чак се чудя, как отделих време да помисля в буса за горното. Че да го подредя долу-горе поне в разбираем текст. В предните постове се помъчих да се и пошегувам най- вече със себе си, но и това не стана много сполучливо. Като шегичките на 50- годишен чичка строителен работник. (Аз къде-къде съм напред с материала....)

И още - толкова много синхроничности, които са ми интересни за наблюдение, че чак плашат. Може да е, заради пракикума. Може да е от студа (бедната отлита в нагуала само при -10 - 15 градуса по Карлитос, или халюцинира - по Юнг  :D  :D  ).

На фб- ка една от полезните му страни е, че показва стари неща от същата дата. И като навън свършат съвпадения и прочее (да се изразя, като Е. Торчинов) - и видя хисторито вечер ахвам. По един и същи начин мислене, стихчета, звучащи в ума, че и снимки и т.н. А в един любим стих пишеше -

... и кръгът се върти ...
.. Излез от кръга, Ло ...

Добре са си мечките, сега си хъъъъркат на топло. Като че ли пиша навън под любимото си дърво на -12 градуса, и не ми дава никой да спя, когато си искам. :)))))))))

126

На този линк е оня стар тест "за интелигентност", който е свързан с последната постоянна задача.

https://bglog.net/psychology/14936

Личното ми мнение е, че това в никакъв случай не е тест за ителигентност. Двама неграмотни биха могли да го видят в две различни посоки. И колкото и да са помъдрели с годините едва ли знаят, къде е Шри Ланка.

Стигне ли се до там момичето да се върти в двете посоки, въпреки че обикновено се върти по часовниковата стрелка - е време за мислене.

С въртенето обратно на часовниковата стрелка, обикновено се приключва практикум по сънуване.

Силва (и методите му) не го харесвам, защото е стар, дебел и с кофти кожа. Хармоничните хора едва ли би трябвало да изглеждат, като него...  :D
Тъпо е един учител да не блести.

http://www.silvamethodbg.com/hose

Last edited by Силвия М (25.12.2016 14:18)

127

Има една древна индийска притча за четирима слепци и слон. От нея обикновено се правят едни съвсем повърхностни и безполезни изводи. Аз ще се опитам да я използвам в качеството на пример за последното задание.

    Четирима слепи вървели бавно из пътя. Срещу тях се задал слон.
    — Отдръпнете се, иде слон! — извикали минувачите на слепите.
    Любопитство обзело слепците.
    — А какъв е слонът?—попитали те.—Покажете ни го?
    Тогава минувачите помолили ездача:
    — Спри за малко слона! Тези слепи хора искат да узнаят какъв е той. Слонът спрял и четиримата слепи започнали да го опипват. На единия от тях под ръка попаднал хоботът, на втория — крак, на третия — коремът, а на четвъртия — опашката.
    Опипали те слона и ездачът го подкарал нататък. Тогава минувачите запитали слепците:
    — Е, сега знаете ли какъв е слонът?
    — Знаем! — отговорили те.
    — Какъв е?
    Слепият, който опипал хобота, казал:
    — Той прилича на дебела змия, свита на кълбо.
    Слепецът, който опипал крака на слона, му възразил:
    — Не, имаш грешка! Той прилича на стълб.
    Слепият, който опипал корема на слона, рекъл:
    — И двамата не сте прави! Слонът прилича на грамадна бъчва за вода.
    А този, който опипал опашката, заявил:
    — Вие всички грешите. Той съвсем не е такъв, какъвто казвате. Слонът прилича на корабно въже.

Когато човек изучава някаква област от непознатото, той е точно в ситуацията на слепците. Отначало информацията му е съвсем оскъдна и съвсем недостатъчна за да направи верен модел на слона. Но ако достатъчно на брой слепци изучават слона достатъчно дълго, ако споделят и анализират опита си, те в крайна сметка непременно ще успеят да изградят верен модел, вярна представа за слона.

Ако се вярва на Кастанеда, а мисля че имаме достатъчно основания за това, подобен процес е протекъл и при магьосниците. В продължение на хилядолетия са натрупвани наблюдения, изводите от тях често са били подобни на изводите на слепците, после натрупаната информация е подлагана на анализ и са изчиствани много от грешките и така многократно. И след всеки такъв етап "картинката на слона" е ставала все по-ясна, т.е. модела на света на магьосниците е ставал все по-верен.

В случая за мен е важно едно следствие от този процес. Ще използвам отново примера със слона защото е много простичък и конкретен. Да приемем, че слепците вече са натрупали достатъчно наблюдения и модела на на слона вече е изграден. И тогава идва някой, който разказва, че слона има дълга шия подобно на жираф. Според друг рогата на слона са подобни на биволските, а ноктите му са същите като на тигъра и т.н., човешката фантазия не знае граници. Какво ще се случи ако хора, всъщност слепци, които нито са докосвали слон, нито познават модела, който изследователите на слона са изградили, чуят подобни разкази? Ще повярват ли на такива разказвачи?

Колкото и абсурдно да звучи, най-вероятно ще им повярват. Изучаването на верния модел на слона би изисквало доста сериозни усилия от един слепец. Естествено почти никой няма да е склонен да положи тези усилия. Тогава разказите на фантазьорите се оказват доста по-вълнуващи и лесни за възприемане от сухата теория на изследователите и тълпата приема за истина тях. Това е правилото, така се случва с повечето хора, различните са изключение.

За мен най-важното в случая изграждането на верен модел на света. Когато имаме такъв модел, всичко, което не пасва на модела директно се отхвърля. Всичкото това беше като пример за правилно отношение към огромното количество "информация", която ни залива отвсякъде, както и към личния ни опит.

128

За мен най-важното в случая изграждането на верен модел на света. Когато имаме такъв модел, всичко, което не пасва на модела директно се отхвърля. Всичкото това беше като пример за правилно отношение към огромното количество "информация", която ни залива отвсякъде, както и към личния ни опит.


Както винаги, точно по отношение на това - си прав. Без да преувеличавам и да се лигавя.

В случай, че разказвам за мои преживявания, и ако нещо ми е заприличвало на стълб, винаги съм търсила и сравнявала с чужд опит.
Прилича на даване на обяснения. Но не съм писала и говорила глупости, за да заблуждавам хората.

Точно с подобни търсения съм откривала грешки, или как, откъде се вземат нещата.

Например: в практикум по сънуване на Равена, или Масаня (доста бъркам имената, не ми е цел в живота да помня имена на хора..) - жената греши гебура с тифарет, нещо такова. Това учение не е моето, но за да съм наясно, за какво става въпрос - се налагаше да проверя нещата, а не да се доверявам "на сляпо". Освен това притискането на очите, макар и леко - също е от голямо значение. Така се дразни точно определен нерв и последиците от това може да са пагубни. Има достатъчно инфо по въпроса. Не става да се рискува живота и здравето на хората поради некомпетентност.

Твоите задачи от практикуми също съм проверявала. Правя ги, само ако ми вършат работа. Всъщност в 99% от случаите са изпипани до съвършенство. Говоря за от самото начало. И ако не се лъжа не съм вземала участие един път, а за друг - реших да постъпя по определен начин. Беше свързано с мои лични вътрешни преживявания и нямаше отношение към самия практикум.

Last edited by Силвия М (26.12.2016 10:29)

129

Как се представяме пред света

Самоувереността на един воин не е самоувереността на обикновения човек. Обикновеният човек търси потвърждение в очите на страничния наблюдател и нарича това самоувереност. Воинът търси безупречност в собствените си очи и нарича това смирение. Обикновеният човек се вкопчва в другите хора, докато воинът се вкопчва единствено в себе си. Ти просто гониш облаците. Стремиш се към самоувереността на обикновения човек, а би трябвало да се стремиш към смирението на воина. Разликата е забележителна. Да бъдеш самоуверен означава да знаеш нещо със сигурност; да бъдеш смирен, означава да бъдеш безупречен в действията и чувствата си.

-Никакво значение няма какво ще разкриеш и какво ще запазиш за себе си — каза той. — Всичко, което правим, и всичко, което представляваме, се основава на нашата лична сила. Ако тя е достатъчна, една казана дума ще стигне да промени целия ни живот. Но ако ни липсва необходимата лична сила, и най-великата мъдрост да ни се разкрие, тя няма да има никакъв смисъл.

Сказания за Силата

За това си мислих днес. Трябваше ми още едно място от учението. Обаче попаднах на един последовател, българин... и искрено казано си помислих, как би могъл при среща да направи демонстрация на желаещите. Съществували, значи, тук-там безупречни воини. Това някак ме изненада, не е най-точния израз. Сякаш си мислех, представата ми беше, че има само някакви - не зная, как да го кажа правилно - като прикривачите от дир-а. Особено, когато бяха във вихъра си. С две думи - не се надъхах, а се натъжих.

Много важно. :huh:

130

Последната постоянна задача

Творих хайку на ум. Ако се получи ще покажа едно - две. После следват стихове в рима. Заради думите.
От судокуто ми се доспива, не мога да реша най-трудното, а само първите две. Това не е явно моя "размисъл".
Странно, какво се има предвид. Сигурно по 10 дена нещо различно за мислене.
Може би и да се гледа и филм с профайлъри. Да се види, как мислят умните.
Гледах "Счетоводителят" преди няколко дни. Супер як филм, обаче не поунях много.!! :D

131

Чел бях някъде някаква пародия, ще се опитам да преразкажа началото, доколкото си го спомням, защото ми се струва близко до последната задача.

"Поразяващият ум лежеше на сянка под едно дърво когато към него се приблизжи някакъв непознат.
-Аз съм ТъпакаТук, син съм на ТъпакаТам - представи се непознатия. - Моето племе ме изпраща при теб защото съм много глупав.
-Това последното можеше да го пропуснеш - каза Поразяващият ум. - Добре, ще те взема за ученик и първата ти задача ще бъде да осигуриш вечеря. Ей там на онова дърво в далечината е кацнал един глиган. Вземи пушката и иди да го застреляш.

ТъпакаТук послушно взе пушката и се запъти към далечното дърво. Когато се върна след няколко часа, Поразяващият ум тъкмо дояде една рибна консерва, хвърли кутията в огъня и зачака доклада на своя ученик.
-Стигнах до дървото - започна да разказва ТъпакаТук. - Но глигана вече го нямаше там. Явно докато ходех той вече е отлетял.
-Ти в известен смисъл разсъждаваш логично - похвали го Поразяващият ум. - Щом глигана е бил кацнал, а после го няма, следователно е отлетял. Бедата е в това, че глиганите изобщо не могат да летят.

Тази вечер ТъпакаТук си легна много гладен, но ... малко по-умен..."

Колко от нашите действия са преследване на кацнали глигани, битки с мелници и подобни безсмислици и каква е причината да извършваме такива действия? Мисля, че си струва да поумуваме над това?

132

Писах вече, затова направо по темата. Страниците се затвориха. Иначе на глупотевините не се затварят. С хайку и стихове не ме бива, а и харесвам и дебна други неща. Снимки са. Не става да бъдат показани, пробвах. :)

133

На темата - доста напомня на Аз-овете на Халил Джубран. Само дето те нямат учител.

Мислех си за контролираното безумие -

Дон Хуан обрисува контролираното безумие като изкуството на контролираната заблуда или изкуството да се преструваш, че си изцяло погълнат от дадено действие – да се преструваш така добре, че никой да не може да го отличи от истината. Контролираното безумие не е отявлена измама, каза ми той, а изтънчен, артистичен начин да се откъснеш от всичко наведнъж, оставайки същевременно неразделна част от всичко.

От сайта на Грозилчо. Не мога да копирам линка.

Само дето не ми е ясно, как контролира безумието един малоумник!? В случая - нашият ТъпакаТук. Може би отлетелият глиган е неговото контролирано безумие, както вятърните мелници за Дон Кихот.

134

Това е линка -

https://grozilcho.wordpress.com/tag/контролирано-безумие/

135

И този велик цитат -

С други думи, човекът на знанието няма чест, няма достойнство, няма семейство, няма име, няма родина, а само живот, който се живее, и при тези обстоятелства неговата единствена връзка с ближните му е неговото контролирано безумие. Така човекът на знанието прави усилия, поти се и пухти, и ако човек го погледне, той е просто като всеки обикновен човек, само че безумието на неговия живот е под контрол. След като нищо не е по-важно от нещо друго, човекът на знанието избира, което и да е действие и го извършва така, сякаш то има значение за него. Неговото контролирано безумие го кара да казва, че това, което прави, има значение и го кара да действа, сякаш е така, но все пак той знае, че не е. Затова, когато изпълни действията си, той се оттегля в покой и дали действията му са били добри или лоши, полезни или не, това вече не е негова грижа.

Една отделна реалност

Откато прочетох историята, си мислих за нея. Имам чувството, че съм точно, като главния герой, когато (има и такива вечери :) ) си лягам гладна. И малко по-умна. Знам ли!?

Или може би "ефекта на Дънинг - Крюгер"!? За това да се отнася.

Ужъсссс - глиган на дърво, съюзници, летачи, сияйни яйца...  :D

Не е хич смешно, де.

136

Не разбрах само защо качи хайкуто, а след това го изтри?
После пак ще ме убеждаваш, че знаеш точно какво правиш и защо го правиш и ще се сърдиш, че отказвам да го приема...

— Тънкият подход, чрез който създанието от светлина се посвещава в собствената му цялостност, изисква учителят да работи вътре в мехура, а покровителят отвън. Учителят пренарежда представата за света. Тази представа аз нарекох остров на тонала. Казах ти, че всичко, което сме ние, е върху този остров. Според магическото обяснение островът на тонала е създаден от нашите сетива, свикнали да се съсредоточават върху отделни елементи. Всеки от тези елементи и всички съвкупно формират представата ни за света. Работа на учителя е, що се отнася до сетивата на ученика, да преподреди всички елементи на острова в едната половина на мехура. Досега трябва да си разбрал, че изчистването и преподреждането на острова на тонала означава прегрупиране на всички негови елементи откъм страната на разума.

Тонала е нашата представа за света, нашия модел на света. Верен тонал вероятно означава верен модел. Ако в нашия модел глиганите кацат по дърветата, ще се наложи да го коригираме. Иначе всяка вечер ще си лягаме гладни, но не и по-умни.

Скоро някой в някакво предаване каза нещо много умно : "Кредит кредит не връща. И с калкулатор може да се сметне." Представата, че с кредити може да се излезе от мизерията е типичен пример за летящ глиган. Всички ги имаме, от деца ни ги набиват в главите. Летящия Дядо Коледа е всъщност летящ глиган за деца, добрия и любящ Дядо Господ е същия  летящ глиган, но за възрастни. Тия са най-очевидни и общоприети, но главите ни са пълни с други по-дребни и по-лични. С годините и натрупването на опит се отказваме от някои, други си носим до живот.

137

Щото хайку- то беше постно. А и се учих - от Vito тоз път. Той трие всичко, което не го кефи и после пак пише ... същото почти. И знаеш ли, не си го и запазих никъде, щото не ми пукаше за него.

Няма да те убеждавам никога, защото знам, че не ме "харесваш". Не ме смяташ за воин, не искаш да приемеш "виждане", зашото е халюцинации и не е "пресметливост". За теб аз съм слепеца с крака на слона и другия - ТъпакаТук. Което не ми пречи, разбира се. :)

Наскоро гледах, че и позитивното мислене е шизофрения. Както любовта и вегетарианството са отклонения. Нямам представа, кое е вярно и правил о, според хората. И се уча да вярвам на себе си. И на теб. Отново.

Писах писмо на Дядо Коледа да ми донесе сребърен ланец за слънцето, че моя остаря и никой не ще да го оправи, защото е трудно. По-добре е нов да си купи човек. Затова съм сърдита на Дядо ти Коледа. :) Не ми донесе и ъгъла за кухнята, въпреки срока, по правило. Кредит нямам. За сега. Тъжно ми е за Дон Кихот.

На хората пак ще гледам от високо и от страни, защото са ужъссссс.... Потресена съм.... За мен те са ТъпакаТук. Че и не лягат и гладни.

138

Не разбрах само защо качи хайкуто, а след това го изтри?
После пак ще ме убеждаваш, че знаеш точно какво правиш и защо го правиш и ще се сърдиш, че отказвам да го приема...


А защо не ме питаш за русото куче и времето за "дебнене", което се отделя, за да се снимат снимките с бебешката му коса и снежинките и капките вода по него -

https://scontent-frt3-1.xx.fbcdn.net/v/ … e=591ED6D0

http://sk.uploads.im/AyLW8.jpg

:)

Last edited by Силвия М (01.01.2017 14:41)

139

Прекалено много си умен и ми е трудно да пиша, говоря с теб. :)
Радостната новина е, че не пишат и други тъпаци.  :D

140

Надявам се помниш какво ядат дон Хуан и Кастанеда докато скитат из чапарала? Ядат зайци, яребици, змии. Ядат същото, което би ял всеки, който трябва да оцелее на същото място, независимо дали е магьосник или обикновен човек. Забележи! НЕ ядат съюзници, летачи или някакви други магически, неорганични и не знам какви същества. Ядат най-обикновени зайци и яребици, както правят всички.

А как ги ловят? С магия? Ловят ги като всеки друг ловец - с капани. И за да бъде техния лов успешен, те изучават и познават навиците и начина на живот на местните животни до съвършенство. Казано на съвременен език, те имат ноу-хау и технология, имат и съответните умения да ги прилагат на практика.

Виждаш ли някъде летящи глигани? Не, нали? И аз не ги виждам. Виждам трезвост, виждам стратегия, виждам строгите правила на пътя на воина, виждам контрол и дисциплина, но летящи глигани няма. Воините не са тъпаци.

И... Права си. Не те смятам за воин, за мен ти си ТъпакаТук. Но и аз съм ТъпакаТук и не смятам и себе си за воин. И на двама ни липсват контрола и дисциплината, които превръщат обикновения човек във воин. И ако сме способни да се видим какво представляваме, тогава все още имаме време да се променим. Но ако се самозалъгваме, че сме завършени воини, а в същото време продължаваме да скачаме от глупост на глупост, ние ще си останем просто тъпаци тук, тъпаци там докато един ден смъртта сложи край на всички илюзии. Това е положението...


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - практикум - ОТЧЕТИ