Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - обсъждане и общи приказки


Почистване на тонала - обсъждане и общи приказки

Posts 1 to 20 of 79

1

Разбрах, как става нова тема за въпроси и изясняванета на нещата, свързани с практикума.

Не, че не може да бъде изтрита темата, ако е в съвсем друг раздел на форума. И едва ли на някой ще му се случи нещо ужасно, касаещо здравето и живота му (имам предвид себе си, преди всички), ако поразгледам и пробвам - мога ли го, или не.  :D

2

Може би трябва да се извиня, че се забавих с темите. Честно казано не очаквах всичко да се завърти с такава бързина.
А смисъла на всяко от заданията се изяснява нататък в практикума. Ненужно, а може би и грешно е да го обсъждаме предварително.

3

Да, това да си е тема за обсъждане. Нямам предвид предварително обсъждане. След и по време на изпълнението на задачата за седмицата, може да се наложи "корекция" за разбирането на подреждането на тонала. Просто за изясняване на нещата. Или за мястото, където сигурно трябваше да напиша, че ще внимавам с времето, а не да го сложа в отчета. Може и нищо да не ми дойде на ум да пиша тук. Никога нищо не е ясно на 100%.

4

С тия допълнения към всяка задача, както и с цитатите - практикума е невероятен. Нямам представа това твои мисли ли са, или не - но искам да кажа, че за една седмица се върнах, където трябваше да съм си всъщност. Практикума, който првих беше за сънуване и там ми е силата. Обаче се затъва дълбоко откъм тонал. Не, че не ми е ясно, но без такъв сталкерски практикум не става. Поне аз не го мога. Дори трябва да върви такъв вид практикум успоредно с другия (ако има такъв изобщо), който е за сънуване.

Last edited by Силвия М (27.10.2016 17:31)

5

Мои мисли практически няма. Всичко е от книгите на Кастанеда, на Флоринда и Тайша, както и някои неща от интервютата. Подреждането съм взел от руските "колеги". Разбира се има и моя "творческа" редакция, но за основната идея нямам никаква заслуга.

6

Без значение, чии мисли са. Компилацията и самата идея са перфектни.
Благодаря!!

Практикума по сънуване (последното не е съвсем точно изразяване, но в никакъв случай не е сталкерски) беше доста труден от към тая му страна. Много кратки разяснения, превода на български език ме объркваше и докато разбера, какво трябва да видя - губех време. Затова четях на руски задачите. Без да мога да ги преведа за хората - ясно разбирах значението, смисъла. Обаче разясненията... Стана, получи се, но с излишни маневри.

7

Прочетох това, което съм писала досега в отчетите и разбрах нещо.

Прокарвам една тъничка линия на своята "идеология", която е толкова правилно изградена във времето, едва ли не, и се доизгражда. Че сякаш звучи, как трябва да бъде следвана. Не е така.

Представям си някой да ми каже: "ще ти разбия илюзиите" и аз сигурно ще го взема за казано "на въпреки". Има хора, които не бих взела под внимание. Те ме "губят". Наистина не зная, защо и как да общувам, комуникирам повече с тях. Обаче има други, чието "на въпреки" ме променя, сякаш дава криле. А е пак "на въпреки". Защо е така, в момента не мога да кажа. Определено съществува някакво разделение, над което ще помисля.

8

И самото задание:
Наблюдавайте поведението на хората около вас. Опитайте се да отбелязвате всяко проявление на различни идеологии (убеждения) в разговорите и действията им.
Наблюдавайте до каква степен хората държат на убежденията си и как винаги и за всичко "знаят" как трябва да се прави и как трябва да бъде.
Наблюдавайте емоциите и промените в настроението на хората, които се появяват при разминаване между действителността и убежденията им.

Не успявам да си напиша поста... Три пъти се затвори.

Убежденията и възгледите на хората - стереотипи ли са!? И стереотипите подклаждани от емоционално отношение се превръщат в предразсъдък. Това ли е!? Модели на поведение. Четох една жена, която много готино, кратко и разбираемо ги е дефинирала нещата. Кореспондира с моите убеждения по темата. И излиза, като се замисли човек, че всичко наоколо е стереотипи.

Работодателите дори провеждат такива интервюта за наемане на работа. Поведенчески модели (не е точно определението ми) - тестове - да се даде пример със случка от предишна ситуация, развоя й, реакциите, действията и резултата.

Надявам се правилно да съм разбрала заданието. Че да се оправя за две седмици. Иначе ще пиша една година за стереотипното - "моето мнение е миродавно!!". Или само да продължа да си стоя отстрани и да ги гледам. След около пет години, може би, отново да ги попитам, как биха постъпили, ако са на мое място (макар че едва ли ще се наложи, предвид "очакванията ми" за техните отговори.  :D ).

9

http://mediationtea.com/for-me/dictionary-blog/

http://mediationtea.com/dialogue/stereotype/

Това са двете статийки на женицата. И смятам, че ги бива. Поне не им намерих кусур.
Исках да сложа линковете, защото за мен това е важно, убеждението ми по въпроса.  :longtongue:

10



:crazyfun: Убежденията на един човек...

11

Много се радвам, че се стига до такова задълбаване в темата. Обикновено това е мисия невъзможна.

Силвия М wrote:

Убежденията и възгледите на хората - стереотипи ли са!? И стереотипите подклаждани от емоционално отношение се превръщат в предразсъдък. Това ли е!? Модели на поведение. Четох една жена, която много готино, кратко и разбираемо ги е дефинирала нещата. Кореспондира с моите убеждения по темата. И излиза, като се замисли човек, че всичко наоколо е стереотипи.
...


Сайта, който си намерила ми хареса. Само да не бяха писанията на оня мошеник мигел руис (малките букви не са грешка), пльоснати най-отгоре.
На практика нещата се свеждат наистина до модели на поведение, но целта на практикума е по-глобална. Идеята е сред убежденията да се открие това, което превръща всичко, което хората правят в едно безкрайно безумие.

Както и за всяка друга дейност, така и при магията всичко започва от целта.

— Как иначе можем да умрем?
Клара ме изгледа продължително и вдигна едната си вежда. После не толкова отговори на въпроса ми, колкото ми разкри с поверителен тон, че ние умираме, защото в светогледа ни не е навлязла представата, че можем да се трансформираме. Тя подчерта, че тази трансформация трябва да се извършва в течение на целия ни живот и единственото истинно предназначение на човека е да успее в тази задача. Всички други постижения са преходни, защото смъртта ги разтваря и превръща в нищо. (Магическият преход, Тайша Абелар)

Целта е това. В другите книги е описана по различни начини и с други думи - да не позволиш на Орела да те погълне, да излезеш жив от живота, да навлезеш в третото внимание и т.н. В крайна сметка идеята е ясна. Съществуват два варианта човек да изживее живота си. Първият е да го пропилее в преследване на безсмислени цели, воден от безумни идеологии и в крайна сметка да умре и съзнанието му да изчезне. Вторият е да посвети живота си на воинската цел и да направи всичко по силите си за да избегна смъртта и да запази съзнанието си.

С практикума търсим идеологиите, убежденията и предразсъдъците, които ни правят обикновени хора и не ни позволяват да бъдем воини. Проблемите започват още от отношението ни към тялото и обхващат практически всяка област в живота ни.

Европейците се държат с тялото си така, сякаш то е обект. Ние го пълним с алкохол, вредни храни и тревоги. Когато нещо не е наред, ние решаваме, че в тялото ни са нахлули микроби отвън и внасяме в него разни лекарства, за да го излекуваме. Болестта не е част от нас. Но дон Хуан не поддържа това гледище. За него болестта е дисхармония между човека и неговия свят. Тялото е осъзнаване и трябва да се отнасяме безупречно към него. (Да видиш Кастанеда. Сп. "Сайколоджи тудей", Сам Кийн, 1972)

Не мога да не спомена снощния епизод на Вип Брадър. Съквартирантите имаха мисия, която им позволи да си върнат част от загубеното по избор. Можеха да избират между : топлата вода, тока, спалното бельо и завивките, храната, алкохола и цигарите. Едва ли ще се изненадаш като ти кажа, че избраха алкохола и цигарите. За тях това е по-важно от всичко...

12

Обърках темите, но с датата, деня и часа съм наред.

Много точни цитати пак. А тая Тайша ... По- я бива и от мъжете - нагуалите и Карлитос, в изказа и разсъждението си. Имам предвид не само този цитат, има и други нейни мисли.

Last edited by Силвия М (29.10.2016 23:12)

13

Hombre wrote:

30.10 - неделя
Днес нямаше кой знае какво за отбелязване, почти не съм говорил с хора, телевизия не съм гледал.
В петък видях, че са отрязали едно голямо, хубаво дърво при Т-Маркет и това, честно казано ме ядоса. Дървото беше здраво и красиво, не пречеше на никого.
Днес се оказа, че все пак е пречело. Когато погледнах мястото от по-далече причината моментално се изясни - билборд с опулената физиономия на Цецка Цачева. Дървото явно го е закривало и е пречело на нагледната агитация.


Такива подобни, дребни на глед неща - ме убеждават, че моята утопията е правилна. Замислям се час-два гласувам ли, за да ходя на работа, или все е тая. Ако не го направя (гласуването), винаги има изход, ако се стигне до проверка на списъци и там другите им измислени на хората неща. Защото и за последствията (след неупражненото "право на глас") има минимум поне два варианта (шанса). Два варианта за възможности - както за всички останали неща на този свят.

Представяш ли си, какви са им убежденията за каузите, какъв електорат имат, с какви гръмки реалистични слова пропагандират своята идеология. Мислят за поколението си (да го обогатят) и за поколенията изобщо. Без кислород "бъдеще".

Не казвам ей сега, спешно, всички да хукнат да стават еколози, да обичат дърветата и кучетата. Дори и по темите за политика и екология не мога да се изразявам правилно. Просто продължавам да стоя и да ги гледам ахнала. Дърво за постер ...

И аз едни разбирания имам...

14

Като оня от видеата из нет-а, дето е по- горе. Че той поне е артист и го може. Другите и това не са.

Какво ли чак пък толкова, едно дърво - оревах орталъка. Прах на вятъра.

15

Прави ми впечатление, че когато питаш някого, как е, как я кара, обикновено отвръща - "Все едно и също, от работа у нас и от нас на работа...". Или, че е пълна скука, или че живота става от скапан по-скапан. 

Не си губя времето да питам това. Но продължава да ми се случва да го чувам, защото съм сред хората, а те все пак се опитват да общуват помежду си. Безмислени разговори и губене на време.

Миналата година си мислех, какво да сторя, за да се съхраня, ако примерно доживея до 90 години. Кое ще се наложи да изоставя, и кое да събера (по-скоро да си набавя и запазя), за да продължа напред.

Гледах, наблюдавах, как хората правят всичко, като на автопилот. Примерно - по това време, на това място вече зная, как стоят нещата и няма да съм внимателен и наблюдателен, защото (от стария си опит знам) винаги нещата са едни и същи и нищо не се променя.

В стаята е сумрак, светлината идва от прозорец на изток над вратата и една лампа, светеща само от странично помещение. Вижда се. Седя на един стол и пия кафе. Минават майка с дете. Детето веднага ме забеляза, но се чудеше, какво да каже, заради ранното утро, а и може и да не му било казващо. Майката си вършеше нещата, които прави всяка сутрин по същото време. След около 2-3 минути ме видя. Изненадата беше крайна. С извинения, че не ме е забелязала и затова не е поздравила и т.н. (Правех се на невидима, не е по темите, но децата виждат.)

Соц. мрежата фб доказа, че мъжете пак търсят жени за запознанства.

И третото - как може да се празнува хелуин!?, "народните будители едва ли не ще се обърнат в гроба".

И това всичкото е на фона на (или другото е фон, знам ли!?), че:

"Един воин трябва да възпита в себе си чувството, че разполага с всичко необходимо за това удивително пътешествие, което е неговият живот. За воина единственото важно нещо е, че е жив. Животът сам по себе си е достатъчен, самообясняващ се и завършен.

Така че изобщо не е самонадеяно да се каже, че да си жив е най-върховното преживяване.

Обикновеният човек смята, че да се отдава на съмнения и терзания е белег на чувствителност, на духовност. А същинската истина е, че обикновеният човек няма нищо общо с чувствителността. Хилавият му разум умишлено се прави на чудовище или светец, но в действителност е твърде дребен, за да става от него такова огромно чудовище или светец."

Искаше ми се да кажа, как един човек, с когото съм си играла и израсла - е на легло... Не успявам да оставам, да стоя твърда, с тия неща не се свиква. Хубавото е, че съществува смирение.

Някак си излиза, че това са нещата, на които обръщам прекалено голямо внимание. Че не е никак радостно и оптимистично, като за утро. Че не трябва да се споделя, "за да не се натоварват хората" .... Обаче не това е истината. Истината е, че това е (тия неща са) част от живия живот и понякога се случва. Ей така измежду другото, докато си мисля, как точно да приготвя вечерята, обикаляйки да си потърся по- топла блуза за зимата, и плащайки интернета на касата. Репетирайки.

"Нещастието на хората е контрапункт между глупостта и невежеството." - не се сещам, от коя от книгите на Карлитос е този цитат.

И пееше Ралука.

Last edited by Силвия М (01.11.2016 09:26)

16

Не става да се сложи курсив, нито да се оцвети текста, колкото и да ми се искаше да е красиво и правилно подредено.

Та на "фона" на написаното по- горе - ми е през дедовия.

17

"Такива задания ще се появяват между основните задания в практикума. Те не отменят текущото задание, а се изпълняват в паралел с него. В повечето случаи ще става дума за вредни навици, които трябва да се отстранят. Подхода винаги е един и същ:
1. Издебване на проявленията на навика в собственото ни поведение.
2. Изкореняване на навика .."

Може да прозвучи тъпо, а и за втори път се налага да го кажа във форум - нямам, за кого да разкажа. Познавам единствено себе си.
Когато разкажа за друг - би могло да бъде оценено, като сплетничене. Знам ли!?
Смятам, че полагам достатъчно старание историите максимално възможно добре да бъдат изчистени - от позициите "аз" и "те".
Не зная, какво да разкажа. Без да изразя позиция. Нали така си търся кусурите.

18

Предпочитам да пиша ежедневно, или по няколко пъти.
Така смятам за редно. Чела съм практики в руските форуми, в българските няма такива, там пишат отчет ежедневно.
Предпочитам тяхния начин да приема за правилен.

Правило ми е впечатление, че ако не се пише, после имам работа, по- важни задачи и ... така във времето.
Говоренето в първи род, ед. ч., като в горното изречение е: "примерно".

19

Търсих нещо за това дърво и за знаците. Чудих се, дали не е казл нещо Дон Хуан. Нещо, което да звучи поне "успокоително".
Нищо подобно. Попаднах отново на "грубия" му тон:

— Прекалено сериозно възприемаш себе си — каза бавно той. — В собствените си очи ти си дяволски важна личност. Това трябва да се промени! Тъй кошмарно си важен, че се чувстваш прав да се дразниш от всичко. Тъй дяволски си важен, че си позволяваш дори да си тръгнеш, щом нещата не вървят по твоему. Предполагам, дори си мислиш, че по този начин проявяваш характер. Чиста глупост! Ти си слаб и надут!

Пътуване към Икстлан, Освобождаване от високото самочувствие.

А другият е свързан с постоянната задача - Карлитос да си направи чучело на себе си от хартия, да го сложи в задния си двор и да му окачи касетофон, който да му напомня непрекъснато за "Аз".

~~~

Понякога имам такива "знаци от техника". Много не им обръщам внимание, но това се отнася до мен - да не изтрещя, когато сбера всичко на куп. Обаче има такива подсказки отстрани - дочут разговор, който ти довършва основната мисъл... Надпис върху бутилка, на бюрото на колежката... Че и от "техника", дори. Днес за пореден път се изумих, как точно в определено мое състояние, ама съвсем определено, предвид едни и същи обстоятелства - звучи една и съща песен. Не от радиото - вън е студено, телевизор беше пуснат на музикален канал. Все намира начин да е все тя, същата песен.

И въпреки всичко човек не бива да се вкарва във филми. По този повод навремето гледах "Пи", на своя отговорност. За човечецът, който вижда едни и същи числа, навсякъде. Чистим тонал в края на краищата. Няма да те уча точно пък аз на трезвост. Те цитатите са ясни, колкото и да ги не исках... - все на тях попадах. Сякаш са за мен днес.  :unsure:

20

Цитата ти е на място. В крайна сметка е точно това. Аз имам по-правилно отношение към дървото, затова Аз ще кажа дали да се секат дървета и Аз ще решавам кой да е кмет, и Аз ще ..., и Аз Аз Аз Аз

Е да ама не. Няма никаква причина, който и да било да се съобразява с моето мнение и е крайно време да свикна с това.

Всъщност има подобен пример в книгите. Това е опита на дон Хуан да привлече своя внук Лусио за ученик. Опита е неуспешен, но дон Хуан е наясно, че това е само едно негово безумие и то е под контрол. А аз се оставих да ме повлекат емиците и направих сума ти глупости.

Last edited by Hombre (04.11.2016 12:44)


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - обсъждане и общи приказки