Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - обсъждане и общи приказки


Почистване на тонала - обсъждане и общи приказки

Posts 21 to 40 of 79

21

Не са глупости. Някои от нещата не можем да променим. Поне за сега. Свързани са. Господарите на ефира сигурно пеят за президент, а от това зависи, дали ще са господри на ефира, както и това - президента да е президент.

Гарван - гарвану око не вади. Без значение, че не харесвам "мъдрости". Притчи, коани и такива разни безмислици, които даже и нямат приложение в живота. Каква ми е далаверата, че скалата стояла твърдо, а водата била течна и гъвкава (ли е!?). Ако може да "вкара" някого в нирвана (събуждане), в което дълбоко се съмнявам (щото него, адепта, не го пускат да живее край пазара, а го държат изолиран, докато не му "дойде акъла", че и след това) - не могат да послужат, когато съм бясна за отрязано дърво, или куче пуснато на "свобода" с копринените конци, след кастрация. Изобщо не разбирам в такъв момент, дали ще се ядосам, ако ме ухапе лъв. Че да не ми е бясно за малоумието от хората наоколо. Лъвове и тигри тук няма. Да ме прощава Дон Хуан.

22

И двата проблема си имат решения. Защото се предлагат винаги поне два варианта минимум. Засаждам си дърво и махам конците. Без изобщо да се занимавам с хората. Техните неща не би трябвало въобще да ни занимават, да не говорим - да се дразним и ядосваме за неща, които след година има да се чудим, с какъв акъл сме го сторили.

23

И тук не става дума за теории на някакви магьосници, които никой не знае съществуват ли изобщо.

За десет стотинки, или модалността на времето
(Леко утопично и без древнокитайски привкус)

30 СТОТИНКИ

Пеньо Пенев

Нашата столова
всеки я знае - всички строители
тук се събират;
идват,
нахранват се,
а който желае я лимонада,
я бира - в ресторант
няма да ходи;
за всички - за теб
и за мене - в левия ъгъл
при входа тука
бюфет уреден е. Не се озъртай,
не губи време! Не ще ти сервира
друг;
вземай,
каквото ще вземеш - ти си бюфетчик
тук! Става просто
така:
едната ръка е
продавач, а другата твоя ръка - клиент-купувач.

На отсрещната маса стои малка кутия - това е
бюфетната каса. Да кажем, че
бира изпиеш - сам
заплащаш цената, ресто си връщаш
пак сам. А съвестта ти е контрольор
там. В нея насочил
свойто съмнение, днеска аз питам
домакина Давид:

- Как е
паричното обръщение? Сигурно има
голям дефицит? - А той ме упреква
и се възмущава:

- Как може - казва -
обида такава? Несправедлив съм бил
към съвестта! Сметката
точна била. А пък вчера,
при преброяването вечерта, в касата той
и бележка намерил. Вземам бележката,
в ръце я държа,
засрамен я гледам и в нея - прочитам:

"Десет стотинки още дължа!" - Сложил
и подпис
длъжникът строител. Пил той, платил, но
парите не му достигнали с малко
тогава касата все пак
не е дефицитна - ето -
човекът
бележка оставил! А над кутията
глава надвесил, днешната сума брои домакина;
свършва проверката
и казва весел:

- 30 стотинки
в повече има! - Радост голяма
в сърцето ми бризна, сякаш най-после
в същия час рухна
световният капитализъм. Братя строители,
гордея се
с вас! Запад,
сложи си монокъла
и виж колко богата е
мойта страна! -
Банките в Нюйорк,
Лондон,
Париж:
нямат
такава висока цена!

В мойта Родина
растат
и живеят нови хора
с нов морал! -
Днес
тези 30 стотинки
за нея са огромен
капитал!

24

— Какво разбираш под „модалност на времето“? — попитах аз.

— Модалността на времето представлява точният сноп от възприети енергийни полета — отголори той. — Струва ми се, че способността на човек да възприема се е променила с течение на времето. Действителното време определя кой вид да бъде; времето решава кой точно от безбройните снопове от енергийни полета да бъде използван. И бораве-нето с модалността на времето — онези няколко подбрани енергийни полета — ни отнема цялата налична енергия, като не ни оставя нищо, което да ни помогне да използваме което и да е от другите енергийни полета.

С едва доловимо потрепване на веждите дон Хуан ме подкани да обърна по-голямо внимание на казаното и да се съобразявам в бъдеще с него.

— Ето какво имах предвид, когато казах, че на обикновения човек му липсва енергията, така необходима в магьосничеството — продължи той. — Ако такъв човек използва единствено своята собствена енергия, той не може да възприема същите светове, които възприемат магьосниците. За да ги възприемат, магьосниците трябва да използват цял сноп енергийни полета, които обикновено не се използват. Естествено, ако човек желае да се докосне до онези светове и да проумее възприятията на магьосниците, трябва да използва същия сноп, който те са използвали. А всичко това е просто неосъществимо, защото цялата енергия е вече разбита.

Силата на безмълвието

Last edited by Силвия М (05.11.2016 14:58)

25

Което значи, че има техники за съхраняване на енергията.
Иначе цитата приключва някак си зловещо. А не е така. :)

Всеки воин, поел по пътеката на познанието, в един или друг момент започва да си мисли, че се обучава в тайните на магьосничеството, но всъщност той просто позволява на самия себе си да осъзнае силата, стаена в съществото му, и това, че може да я овладее.

За да не изглежда недовършено.

26

Силвия М wrote:

30 СТОТИНКИ

Пеньо Пенев

....

В мойта Родина
растат
и живеят нови хора
с нов морал! -
Днес
тези 30 стотинки
за нея са огромен
капитал!


Не разбрах само това като положителен или като отрицателен пример го даваш?

27

Не зная, хубаво ли е, или лошо. Спомних си го веднага, като ти прочетох поста, толкова силно, че нямаше как да не го постна.

И се сетих за модалността на времето. И хората, как се променят. Поне е било истинско. Но и в твоя случай има хора, които оставят млякото си на друг. А може да е, зщото не им дреме за здравето. Или пък много да им дреме и не желаят да ядат боклуци от определена марка, фирма. Или, заради вредата от киселото мляко. Нямам представа, но понякога остава, друг път не стига, без значение, че не пишат бележка - дължа едно мляко, но днес нямах пари за сандвичи и взех две млека.

Затова - не зная. :)

28

В тая случка май всеки вижда каквото си иска. И май трябва да се обсъди по-надълбоко.

Млякото е оставено без контрол защото се предполага, че хората са честни, уважават се помежду си и никой не би отнел нещо, което се полага на друг човек. Това е идеологията, идеалната представа за хората. Хората ТРЯБВА да бъдат такива. А дали са? И дали наистина ТРЯБВА? И ние ли го решаваме това кой какъв трябва да бъде?

Ралните хора са безкрайно далече от идеала. Някои са хитри, за тях това е възможност и те се възползват. Други са будали, въпреки че постоянно им се случват да останат без мляко, те продължават да разчитат на честността на другите. Трети не взимат чуждо мляко, но не поради честност, просто те не работят толкова на дребно. Има разбира се и честни, поне за тази ситуация.

А какво правят тези, от които зависи да вземат решение и да променят ситуацията? Ами правят точно това, което пише в книгите : Помислете от тази гледна точка: в света на всекидневния живот каквото и да правим, ние изобщо не се променяме. Така че какво да правим? Да си оставаме същите, докато говорим ли говорим за нереалистични идеали?

От 4 години съм в тази фирма, освен приказки друго не съм видял и ситуацията не се е променила изобщо. Млякото е най-малкия проблем. По същата схема се крадат скъпи инструменти. Струват стотици левове, а се побират в един джоб. Аз лично познавам поне двама, които изкупуват и препродават крадени инструменти. А при нас и инструментите са оставени без контрол точно като млякото. Точно защото шефовете вярват в грешна идеология. В случая за тях идеологията е причина да губят пари. Ние се интересуваме от загубата на енергия, но принципна разлика между двете няма.

29

Ралните хора са безкрайно далече от идеала. Някои са хитри, за тях това е възможност и те се възползват. Други са будали, въпреки че постоянно им се случват да останат без мляко, те продължават да разчитат на честността на другите. Трети не взимат чуждо мляко, но не поради честност, просто те не работят толкова на дребно. Има разбира се и честни, поне за тази ситуация.

За ония "реални-истински" хора е стихотворението на П.Пенев. (Да не е поема, че да се "изложа" пред четящите знаещи. :D )

Ти, откраднали мляко, Hombre, и ако е "да", друг път не си ли оставял!? Или може пък просто да го оставяш, заради неправилната му марка, според твоята идеология. А инструменти вземал ли си!? Това не са въпроси за отговор тук.

В нашата фирма всеки има достъп до телефон и интернет. Обаче никой не злоупотребява с тия "блага". И не защото е балама (будала), нито хитрец. На всеки се налага да се чуе с близък, с детето, щото всичко би могло да се случи, нали. Не е забранено, искам да кажа, както в други фирми. Никой не търка телефона, което в началото ми правеше огромно впечатление, предвид това, което съм виждала. И мястото "свети". Което се дължи до голяма степен на съзнателността на хората.

Да се отбележи, как изтъкнах "нашата фирма". Ама си е факт.

Ако имаме мляко щеше да е, като с телефоните истинско. Ползвам, колкото и когато имам нужда, а не, за да прецакам шефа, колегата. И без туй се смята за достатъчно взетото по време на създаването на фирмата. Всичко остава там. Сега е за сега и е различно. Който не може да се справи с тия "правила" се маха. Друга категория махащи се са тия, които не успяват да приемат и да се справят с външни неписани, но наложени и задължителни за спазване "закони". Когато се махна - ще бъде точно, заради последните.

30

Пак съм започнала третатазадача по-рано, обаче вече споменах, че някак е припряно и не успявам да го контролирам.
Прощавай, Hombre, за което.  :longtongue:

31

Струва ми се, че ще е добре да го има този материал тук. Става въпрос за "инфлация на егото" и за "болковото тяло" на Е.Толе.
Много материали има за егото и всеки е чел, какво ли не за него. Това, от този сайт на и за Толе най- ми се струва близко до моето разбиране за егото, колкото и да не съм фен на Толе. Болковото тяло го определях преди време с други названия, което вече е без значение -

"Който познава знае описанието за „плътното болково тяло“ от Екхарт Толе, разполага с още един нагледен пример за това как изглежда този феномен от света на свръхчовешкото, който нахлува отвътре – толкова реално, толкова лично и същевременно – на границата на човешката издръжливост и способност за понасяне. Наистина е с нечовешки размери! Толе, който е страдал от сиуцидна депресия дълги години, успява да се разграничи от идентификацията с надвишаващия способността му да се справи интензитет на преживяванията едва след като в момент на крайно вътрешно напрежение го поразява инсайтът, че вътре в него има не един, а двама човека. Казва си, че ако той не може да понася сам себе си, значи са двама и следователно единият от тях е фалшив. Това е моментът, в който се случва „отлепването“. Именно защото „плътното болково тяло“ е феномен от света на надличностното, предложението на Екхарт Толе за справяне с интензитета на преживяването, което то поражда, е най-доброто, което аз познавам. Нарича се „присъствие“. Ако само това човек успее да разбере как да направи, той вече е разбрал най-важното за взаимодействието на съзнателния ни Аз с преживяванията от света на архетипите."

http://espirited.com/инфлация-на-егото-2/

http://espirited.com/болковото-тяло/

32

Обичам моментите, когато всеки ден е нов и толкова различен от предния, или следващия. Преди си мислех, че нещо много лошо ми се е случило, за да виждам само това, което става днес, сега. Мислех, че съм изгубила паметта си поне, в най- добрия случай, или съм получила мозучен инсулт.  :D Чак после разбрах, какво се е случило.

За да оцелея се претопих в хората, заживях с тяхното ежедневие, ча лудостта е винаги на разстояние по- тъничко от косъм. Обаче подбрах специално хората. После и Вселената ми помогна, удари едно рамо и доведе още двама-трима, вибриращи на мои честоти и познати, като конфигурации.

Това е от съвсем "близко минало".

Имах една бабичка, когато бях малка (винаги имам по една такава, заради спокойствието и мъдростта, около тях), която говореше неразбираеми за мен неща. Ще го предам така - "отцаисинаисветагодуха". Много трудно за възприемане от една малка глава. После се наложи да накъсам тая мисъл, както правят хората, за да придобие смисъл.. И се ужасих и плаках, че някой си "отец" (неразбираемо слово) е изоставил детето си - "сина" - в света да го духа вятъра.

По- кофти е и от липсата на грах във второто...  :D

Last edited by Силвия М (09.11.2016 09:46)

33

Силвия М wrote:

Ти, откраднали мляко, Hombre, и ако е "да", друг път не си ли оставял!? Или може пък просто да го оставяш, заради неправилната му марка, според твоята идеология. А инструменти вземал ли си!? Това не са въпроси за отговор тук.


Позна, не го взимам заради марката. За инструментите - не, прекалено грубо е за мен. Но примерно ако трябва да разпечатам нещо лично (понякога и над 100 страници) изобщо не се колебая да използвам служебния принтер. Или ако мога да работя по мои частни проекти през работно време, винаги го правя. Което ако се замислиш е различно само по формата, а като същност си е пак кражба и по нищо не се различава от това с млякото и инструментите.

Силвия М wrote:

В нашата фирма всеки има достъп до телефон и интернет. Обаче никой не злоупотребява с тия "блага". И не защото е балама (будала), нито хитрец. На всеки се налага да се чуе с близък, с детето, щото всичко би могло да се случи, нали. Не е забранено, искам да кажа, както в други фирми. Никой не търка телефона, което в началото ми правеше огромно впечатление, предвид това, което съм виждала. И мястото "свети". Което се дължи до голяма степен на съзнателността на хората.


Да ти кажа честно, изобщо не ти вярвам  :D . Звучиш точно като моите колежки. Не че съзнателно изкривяваш нещата, просто идеологията, убежденията ти те карат да виждаш това, което искаш и да пропускаш всичко, което го отрича. Изградила си някакъв измислен идеал, който просто няма начин да съществува реално.

Ще пльосна един цитат от статия за вчерашните/днешните американски избори, който е по-скоро към второто задание, но мисля, че е ценен.

Ето какво мисли и Пол Кругман от „Ню Йорк Таймс“:

Ние мислехме, че нашите съграждани в крайна сметка няма да гласуват за кандидат, толкова очевидно неквалифициран за висшия държавен пост, толкова темпераментно неуравновесен, толкова вдъхващ страх и въпреки това изглеждащ нелепо.

Ние мислехме, че страната, макар все още далеч да не е преодоляла расовите предразсъдъци и женомразието, все пак е станала много по-открита и толерантна с течение на времето.
Ние мислехме, че огромното мнозинство от американците ценят демократичните норми и върховенството на закона.

Оказва се обаче, че сме грешали. Оказа се, че има огромен брой хора – бели хора, които живеят главно в селските райони – които изобщо не споделят нашето виждане за Америка. За тях Америка е кръв и земя, традиционна патриархалност и расова йерархия. Имаше и много хора, които може би не споделят тези антидемократични нагласи, но които въпреки това се оказаха готови да гласуват за всеки, който се представя за републиканец.

Не зная накъде вървим оттук нататък. Нима Америка е пропаднала като държава и общество?


Забелязваш ли какво става:

Ние мислехме...
Ние мислехме...
Ние мислехме...
Оказва се обаче, че сме грешали...

Дали наистина са мислели? И що за мислене е това, което се разминава до такава степен с реалността? Всъщност точно това става със всички ни. Ние не мислим, не набкюдаваме какво се случва. Ние приемаме, че е вярно и правилно това, което ни казват убежденията ни и игнорираме всичко останало.

34

Hombre wrote:

Да ти кажа честно, изобщо не ти вярвам   . Звучиш точно като моите колежки. Не че съзнателно изкривяваш нещата, просто идеологията, убежденията ти те карат да виждаш това, което искаш и да пропускаш всичко, което го отрича. Изградила си някакъв измислен идеал, който просто няма начин да съществува реално.


Телефоните стоят в портиерната. Когато, на които му затрябва - си върши работата. Обикновено ги ползваме за пускане на детски песнички. Рабираш ли!?. Когато имах свободно време, четох педагогика (че не ми е близка някак) и основно психология. Учудващо беше, че до голяма степен нещата, които дирех на компа, някак бяха близки с тия задачи от практикупа. Например за ценностна система, навици, умения... всичко. Сега съм отпуск.

Гледах малко хомеопатия. (лично е) Но се разочаровах и го зарязах. Трябва ми книга. И наследства, наследници, съдилища, адвокати, пак свързано със служебната работа. Търсих няколко телефона на лекари в областта. (лично)

Няма да тръгна да те убеждавам, че там просто работим. Съзнателно. Твоето убеждение е явно, като на другите хора, че когато човек е на работа трябва да краде и лъже задължително.  :D Не съжалявам, че сложих П.Пенев и сега разбирам, защо съм го направила.

Преди, на старата работа, много време мина от тогава, също си принтирах книги и материали. И пишех по форумите. Тогава убеждението ми беше, че щом не ми се плаща, според заслуженото изработено - ще ми бъде заплатено по друг начин. И наистина открила бях начина. Сега е някак различно. Не зная, кое се е променило.

~~~

Някак си "духовно" на мен не ми приляга към учението на КК, нито даже към убежденията на Е.Торчинов и будиската му секта (опитвал се е през цялото време да остане безпристрастен, ама и той не е успял  :D ), на която - както и да си кривя душата - не мога да излъжа, симпатизирам. И това откритие, за пристрастията на философа, го направих доста по-късно. Заразяването лети и се разпространява, като вирусно-капкова инфекция.  :longtongue:
Обаче (да си кажа аз, пък все ми е тая, дали ми вярваш, щото съм с изкривени убеждения, като ....) - не мога нито да се изразя по различен начин от разговорния език на "духовно извисените", с които понякога имам контакти, нито да изчистя изреченията на Толе по въпроса. И не е това целта ми. Искам просто да си подредя тонала и доколкото мога да го изчистя от натрапени убеждения.

35

Цитатите са много на място и много точни. Така, в този ред на мисли - и сама се изразих в един от последните си постове:

Колко поетично, ако не знаех, какво стои зад думите.

Драго ми е, че поне с ДХ сме на едно мнение.  ;)  :longtongue:

За дон Хуан Матус, един прагматичен и изключително трезв шаман, „духовност" винаги е означавало празен идеализъм, понятие без никакви основи, което обаче ние смятаме за много красиво, защото е избродирано с литературни схващания и поетични изрази, но то никога не отива по-далеч от това. .....

Last edited by Силвия М (09.11.2016 21:08)

36

Четох една статия, която завършваше с Толстой и Достоевски. И как нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. (имам предвид и "лудия", за БАН...) Най- накратко, колкото и невероятни писатели да са били и двамата, единият бил демагог, а другият - комарджия. А и православието култивира страданието по него време (и не само тогава, според мен). Разликата между здравия човек и невротика е в това, че здравият избира себе си и своето щастие, а невротикът - емоциите и отношенията.

Последното изречение спокойно можеше да бъде, че воинът избира Пътя на знанието (себе си), а обикновения човек - емоциите и отношенията.

Понякога не ми се и налага да мисля. Нещата са точно пред очите ми.  :D

37

Следващият ни разговор за сънуването беше свързан с причините за настъпилото прекъсване в заниманията ми, което продължаваше вече месеци наред. Дон Хуан ме предупреди, че ще трябва да тръгне по заобиколен път, за да обясни ситуацията, в която се намирах. Той най-напред изтъкна, че съществува огромна разлика между мислите и делата на хората, живели в древността, и тези на съвременното човечество. После посочи, че в древни времена хората са имали много реалистични представи за естеството на възприятието и за съзнанието, защото техните възгледи са се основавали на наблюденията им над заобикалящата ги вселена. Съвременните хора, напротив, имат абсурдно нереалистични представи за възприятието и съзнанието, понеже техните възгледи произтичат от наблюденията им над общественото устройство и от мястото, което заемат в него.
— Защо ми казваш всичко това? — попитах аз.
Защото си съвременен човек, който се е обвързал с представите и наблюденията на хората, живели в древността — отвърна дон Хуан. — За теб тези неща са напълно непознати. Сега повече от всякога се нуждаеш от трезвост и самообладание. Опитвам се да построя мост, по който да можеш да вървиш — един здрав мост между възгледите на древните и на съвременните хора.

Изкуството на сънуването

Мислех си, какви сектанти сме ние, погледнати през очите на хората с различни от нас възгледи. Най- сетне си обясних, защо не нося табела, на която пише "Фен съм на Карлитос". Подобно на гей-парадите и движенията на феминиските.  :D

38

Силвия М wrote:

...
Телефоните стоят в портиерната. Когато, на които му затрябва - си върши работата. Обикновено ги ползваме за пускане на детски песнички. Рабираш ли!?. Когато имах свободно време, четох педагогика (че не ми е близка някак) и основно психология. Учудващо беше, че до голяма степен нещата, които дирех на компа, някак бяха близки с тия задачи от практикупа. Например за ценностна система, навици, умения... всичко. Сега съм отпуск.

Няма да тръгна да те убеждавам, че там просто работим. Съзнателно. Твоето убеждение е явно, като на другите хора, че когато човек е на работа трябва да краде и лъже задължително.  :D Не съжалявам, че сложих П.Пенев и сега разбирам, защо съм го направила.


Не е нужно да убеждаваш когото и да било. На твое място в тази ситуация аз бих провел доста сериозно изследване.

Първия вариант(по-вероятен): Ти идеализираш нещата, т.е. заменяш реалността с представата от собствената си идеология.
Втория вариант: Хората там са честни, трудолюбиви, съзнателни и там каквото още беше. Това какво означава? Те просто вярват в друга идеология.  Добра, лоша, черна, бяла - това е човешкия свят.
А нашата цел е да се отървем от всякакви идеологии, т.е. никаква идеология. И от тази гледна противоположните ситуации в двете фирми са просто двете страни на една и съща монета.

Това обаче ако бях на твое място, а аз не съм. ;)

39


А нашата цел е да се отървем от всякакви идеологии, т.е. никаква идеология.

Да, различни страни са, макар и на една и съща монета - последен опит за защита от насочения право в лицето ми удар за нокдаун. :)

Бели, черни, цигани, християни, кастанеди - когато се работи някаква задача, няма идеология - зад вратата е, всички са заедно в юмрук. Никой не клинчи - имам ангажимент, искам тоалетна, звъни ми телефона, гладен съм. След задачата има спорове, сплетни, клюкини и т.н. Нищо по- различно от на друго място. Но никой не търка телефона, нито говори с часове, зщото винаги има следваща задача - далеч по-различна от предишната.

От цитата, който взех - разбирам да изследвам - мога ли да махна стереотипния модел на поведение и да контролирам емоцията. Може и грешно да те разбирам. Моделите на поведение са просто опит, с емоциите - старая се. В началото - да не наришавам вътрешните правила, което си е суета и хабене на енергия, ама се налага. Другото, когато сплетнича - не влагам емоция, освен ако клюките от страни не загрубеят до сарказъм по отношение на някого. И се махам. Не ми се слушат и глупости. Работа винаги мога да си намеря - да си уча психологиите и педагогиките, и каквото ми е учещо. На мен не ми е скучно да съм сама.  :D

40

В своя разказ дон Хуан подчерта, че магьосниците, предишни или сегашни, често търсят убежище в стабилни институции, каквато е например Църквата. Той заяви, че поради изключителната си дисциплина те са надеждни служители, ревностно търсени от такива институции, които винаги изпитват остра нужда от подобни личности. Според дон Хуан, стига само някой да не е наясно с действията на магьосниците, те изглеждат като образцови работници, понеже са напълно лишени от идеологически убеждения.(Изкуството на сънуването, Карлос Кастанеда)

Приемам го лично, и като комплимент, и затова благодаря!! :D

Има още много, какво да се желае...


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - обсъждане и общи приказки