Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - обсъждане и общи приказки


Почистване на тонала - обсъждане и общи приказки

Posts 41 to 60 of 79

41

Силвия М wrote:

Да, различни страни са, макар и на една и съща монета - последен опит за защита от насочения право в лицето ми удар за нокдаун. :)


Силвия М wrote:

Исус Христос няма нищо общо с АА Михаил. Това са две съвсем различни понятия и образи.


Oсъзнаваш ли, че защитаваш идеологии? При това 2 пъти в един ден?

42

А ти, Hombre, нима не би го сторил, ако лично си ги видял и двете идеологии!?
И двете страни на монетата я видях, и Исуската също, както и онова неорганично АА Михаил, както и още.

Първото е от колективното "съзнавано", останалите две са от колективното несъзнавано (второто внимание, безмълвното познание и пак спада към тонала, защото само непознаваемото е нагуал).

Дон Хуан каза, че да виждаш излъчванията на Орела, е все едно да си играеш с огъня. Новите ясновидци скоро разбрали огромните трудности на този процес и едва след големи мъки в опитите си да картографират непознатото и да го разграничат от непознаваемото те осъзнали, че всичко е направено от излъчванията на Орела. Само една малка част от тези излъчвания е в обсега на човешкото съзнание, а и тази малка част е допълнително ограничена и сведена до дребна частица от наслоенията на ежедневния ни живот. Тази дребна частица от излъчванията на Орела е познатото; малката част в потенциалния обсег на човешкото съзнание е непознатото, а неизчислимият остатък е непознаваемото. Огънят отвътре, излъчванията на Орела

Представи си, Hombre, че споря с теб, че ти никога не си виждал самобръсначка, машинка за бръснене, защото аз не съм виждала. А ти искаш да защитиш своята идеология и убеждението си!?, че не стига, че я ползваш през ден, а и на магазина се продават такива същите и то в промишлени количества. За мен такава вещ не същесвува. Непознатото за мен не значи, че ти не си събрал този сноп лъчи (и че не ползваш това чудо през ден). Опитай се да ме убедиш де!!, и да си ударя и аз една контра, когото разбера, за какво говориш и го видя, че върши работа, маха ми мустаците.   :rofl:  :D

Last edited by Силвия М (15.11.2016 05:50)

43

Подобно на идеологията на жителите по времето на конквиста, които не са виждали никога кораби и наистина не са ги видели. Което не значи, че те не са съществували съвсем реално дори. Това са грешни идеологии. Не, че "правичните" са супер, но кораби и самобръсначки все пак има. И докато едните бръснат, от другите слизат нашественици и убиват.  :rofl:

44

Надявам се поне донякъде да осъзнаваш в какъв филм се вкарваш с подобни изказвания...

Първо не искам да възприемаш думите ми като заяждане, или ако продължим с боксовите аналогии като ъперкът в далака. Това, което правим е един вид условен бой. Ние отработваме определени техники и предварително сме уточнили какво ще правим. Всеки вижда действията на другия отстрани, но не и собствените си. За собствените си има някакво усещане, което далеч не винаги е правилно. В паузите между рундовете обсъждаме кой какво е видял без сръдни и без да пускаме егото да вземе връх. Поне така би трябвало да, е за да върви работата.

Силвия М wrote:

А ти, Hombre, нима не би го сторил, ако лично си ги видял и двете идеологии!?
И двете страни на монетата я видях, и Исуската също, както и онова неорганично АА Михаил, както и още.


Даваш ли си сметка, че това, което казваш са неща недоказуеми и непроверими? И след като са такива, ти се вкарваш в групата на ония, които контактуват с извънземни, с умрели и т.н. Помниш ли преди години 3 контактьорки бяха събрали някъде около Русе няколко хиляди души да чакат кацане на извънземни. Има го случая описан в нета, можеш да го потърсиш и ще ме разбереш за какво говоря. За да бъда още по-ясен ще те питам : "Би ли разказала нещо подобно на някой психиатър?". Не, нали? Не и ако инстинкта ти за самосъхранение работи.

Това беше човешката, а сега воинската страна на въпроса. Един воин винаги знае какво прави и за какво го прави. За какво са ти подобни твърдения, дори и да са абсолютно верни? Да оставим настрана това, че както изтъкнах по-горе, с такива разкази в света на хората можеш единствено да си създадеш проблеми, никакъв друг резултат не можеш да очакваш. Но дори и при хора с окултна насоченост,  какъв резултат очакваш от подобен разказ? Ти на практика не даваш информация, не помагаш на никого с разказа си. Единствения резултат е самоизтъкване : "Аз видях...". За какво ти е?

45

Отзад напред - не давам нищо полезно на хорицата - нормални и ненормални. Не съм длъжна. Не карам, не моля никой да чете, какво пиша и не ме е грижа за тях, публиката. А щом съм го казала, или написала - за мен има значение, може пък така да си подреждам тонала. Така правят нормалните хора, така правят лудите, ти скъпа ми Силвия М - не се различаваш по нищо нито от едните, нито от другите. Всичко е "в норма". Или тук трябва да се положат повечко усилия, там нищо да не се пипа.

И не искаш ли много!? - ти да бъхтиш, аз да се въргалям по въжетата и да повтарям в някое друго ниво на съзнание около 40-50 пъти: "Продължаваме напред!!" :D

"Даваш ли си сметка, че това, което казваш са неща недоказуеми и непроверими? И след като са такива, ти се вкарваш в групата на ония, които контактуват с извънземни, с умрели и т.н. Помниш ли преди години 3 контактьорки бяха събрали някъде около Русе няколко хиляди души да чакат кацане на извънземни. Има го случая описан в нета, можеш да го потърсиш и ще ме разбереш за какво говоря. За да бъда още по-ясен ще те питам : "Би ли разказала нещо подобно на някой психиатър?". Не, нали? Не и ако инстинкта ти за самосъхранение работи."

Контактувам, да, без значение, че е недоказуемо. И със страите нагуали имах/имам такива контакти. И с други неща - елементи (някои от тия на нощта), неорганични, всякакви (в това число и воладори, които за мен са неорганични и не ги деля в отделна категория). Отначало несъзнателни срещи. После не ги желаех, защото трябва да ходя на работа, да готвя, чистя, искам да обичам хората, кучетата, ... без някой непрекъснато да ми се мота из краката. Ама не се получи.

Много пъти съм ходила на психиатър. На тях точно гледам "снисходително". Вече обясних, откъде се вземат такива отношения, и че са чиста проба его: "чети си учебниците, брат, и помагай на другите хора поне...".

Няма да го потърся случая, защото не ме вълнува. Търся подобни на мен хора, с подобни преживявания, от което да повярвам, че може да се "случи" на всеки, и някак си да се справя със себе си.

Една психиатърка, май последната, преди 5 години, я помолих да ми помогне, че не "мога да остана тук". Като имах предвид нищо не може да ме задържи да остана, да се събера, че да не се "излея" в други светове. Докато ме питаше, "а гласове чувам ли!?" - вече натискаше паник бутона. Видях я и без да я гледам, но и поглеждайки я след части от секундата. Когато влезе нещо, като охрана на клиниката, тя вече ми обещаваше да уреди място за лечение на шизофренията, въпреки че отделението е пълно. В по-хубава стая, с едно легло (сигурно и с изглед към калкана на съседната сграда...). От учебниците съществото беше научило, че шизофрениците (циклофрениите и другите френии, френум е ум, мозък...) не е задължително да са тъпаци, малоумници, а напротив.

Така ми се е искало да ида пак при нея и да й кажа, че съм Ани Безант, или Алис Бейли. Обаче е губене на време - за направления, харчене на пари. Това изследване си заслужава да се проведе, и когато имам възможност - ще го направя. Обичам реакциите им на хорицата, на професионалистите особено.

Вярвам на неорганичните, които са 2, а понякога 3. И знам, че лекуват.  Могат да го правят и на големи разстояния, за тях разстоянието е без значение. Има и друго, което също лекува и не е неорганични. За мен те са старите нагуали. Те лекуват, поправят сияйното яйце. Много са груби, като контакт по всички нива на осъзнаване, да не казвам ужасни. За ей това ми трябваше оня мост, за който говори ДХ на Карлитос. Май вчера го намерих цитата. За знанието от стари времена, които КК научава в съвсем ново време.

На близки и приятели не говоря за това. За да не ги стресирам. Когато го правя е обикновено с нещо по- кофти от насмешка, че са затворени в черуката си на материята, с разбирането си (някак егоистично е да се смята, че сме сами в стаята :D ) за движимото и недвижимо имущество, и храната за вечеря, съня, и ходенето до тоалетна. Основната цел на 99,99% от хората на планетата. :D

Има и изключения, когато съм казвала - бъдете особено предпазливи... И по- късно да споделят - ако знаеш, какво щеше да се случи... Изобщо без спомен от моята поръка. Много лесно можеш да вземеш нещо от човек, но да дадеш - е невъзможно. И ненужно усилие. За това пък си имам мои начини. Например в момента ми грейна една случка с един тир. Как се носеше срещу кола в насрещното движение, хлъзгайки се на непочистен от сняг и лед път. Протегнах ръка (във видението, прикриваческата, естествено) и отблъснах ремаркето му да не закачи колата. Случило се е на другата сутрин. Ремаркето се е било отклонило по "необясним начин" в съвсем различна посока... От леда трябва да е било.

Иначе не си падам по масовки. "Извънземни" има навсякъде. Някой, ако иска да ги види - да практикува безупречност.

Last edited by Силвия М (16.11.2016 21:08)

46

Сказания за Силата, Сънувачът и сънуваният

Има три вредни навика, които ние непрекъснато следваме, когато се изправим пред необичайни ситуации в живота. Първият е да пренебрегнем това, което става или е станало, все едно че изобщо не се е случило. Това е подходът на посредствения. Вторият е да приемаме всичко за истина и да си мислим, че знаем какво става. Такъв е подходът на лековерния. Третият е случилото се да ни обсеби, защото не можем нито да го пренебрегнем, нито да го приемем напълно. Това е подходът на глупака. А твоят какъв е? Има и един четвърти подход и той е верният — подходът на воина. Воинът действа така, сякаш изобщо нищо не се е случило, защото няма вяра на нищо, и в същото време приема всичко за истина. Той приема, без да приема, и пренебрегва, без да пренебрегва. Той не си мисли, че знае, нито пък си мисли, че нищо не се е случило. Той действа така, сякаш владее ситуацията, дори когато му трепери под лъжичката. Когато действа по този начин, той се освобождава от обсебилия го случай.

47

Не ми отговори на простичкия въпрос: "За какво ти е?" Какво те кара да го правиш? С каква цел го правиш?

48

Явно това, за което не е трябвало да говоря е пробудило любопитството ми, както и "инатенето" от друга страна, че мога да говоря, каквото реша, без някой да ме спре. На по- късен вече етап. Кой - както иска да си го тълкува. Вътре в мен е било това, външно едва ли съм подценявала и съм гледала със снисхождение на невежите. И след още време - моментите обаче, когато ми додее от "забранени теми", са като бурен порой с гръм и мълнии. "Споделяш ли?" - "Не не споделям, подигравам ви се абсолютно съзнателно!!".

Отзад напред - не давам нищо полезно на хорицата - нормални и ненормални. Не съм длъжна. Не карам, не моля никой да чете, какво пиша и не ме е грижа за тях, публиката. А щом съм го казала, или написала - за мен има значение, може пък така да си подреждам тонала. Така правят нормалните хора, така правят лудите, ти скъпа ми Силвия М - не се различаваш по нищо нито от едните, нито от другите. Всичко е "в норма". Или тук трябва да се положат повечко усилия, там нищо да не се пипа.

Затова, Hombre. И заради ей това  :D -

Сказания за Силата, Сънувачът и сънуваният

Има три вредни навика, които ние непрекъснато следваме, когато се изправим пред необичайни ситуации в живота. Първият е да пренебрегнем това, което става или е станало, все едно че изобщо не се е случило. Това е подходът на посредствения. Вторият е да приемаме всичко за истина и да си мислим, че знаем какво става. Такъв е подходът на лековерния. Третият е случилото се да ни обсеби, защото не можем нито да го пренебрегнем, нито да го приемем напълно. Това е подходът на глупака. А твоят какъв е? Има и един четвърти подход и той е верният — подходът на воина. Воинът действа така, сякаш изобщо нищо не се е случило, защото няма вяра на нищо, и в същото време приема всичко за истина. Той приема, без да приема, и пренебрегва, без да пренебрегва. Той не си мисли, че знае, нито пък си мисли, че нищо не се е случило. Той действа така, сякаш владее ситуацията, дори когато му трепери под лъжичката. Когато действа по този начин, той се освобождава от обсебилия го случай.

Предвид заданията, които са в момента - едва ли вече ще го сторя.

Имаше и още една причина, споменавала съм я - не зная, кои неща за на ЛС, и кои не са. Оттам и идват някои по- не така приятни ситуации.  o.O

49

Продължителното и автентично (за вас самия) писане, водене на дневник или журнал, в някакъв момент със сигурност ще ви сблъска със собствената ви сянка. Това са всичките скрити аспекти на вашето съзнание. За някои от тях сте съзнателни, за други – не. Лично за мен процеса на изваждането на собствената ми сянка е хроникиран в темите от поредицата за абстракциониста-ексхибиционист. Това са част от аспектите, които все още не мога да интегрирам – нещата срещу които скрито роптая и не мога да приема като част от реалността си. Необходимо за собствения ми процес е да извадя тези неща на показ. Това е ключово. Хората го мислят за иху-аху, но за мен е повече от това. Разбира се, тези текстове са забавни и правдиво описват социума ни, но имат и персонална функция далеч отвъд тези. Сянката трябва да бъде изкарана на показ, инак ще остане негативна сянка. Това е авто-екзорсизъм. Писането може да бъде терапия и е изключително важно да намирате забавната страна в своите страхове – да намирате сили да се надсмивате над себе си. Спрямо реакциите си разбирате какво предпочитате или не във вашия живот. И макар сянката да включва негатив, тя е нещо много повече от това и може да се превърне в позитив, ако я разберете и ѝ обърнете необходимото внимание. Сянката не само крие вашия потенциал, но и потенциала на цялата непозната вселена, което може да се манифестира (или не) чрез вас някой ден. Отново – не всеки ще се превърне в автор (аз самият не се смятам за такъв в тривиалния смисъл на думата), но не в това е смисъла. Чрез писането човек синтезира креативния си процес по начини, които допреди това не са достъпни за самото съзнание. Писането ви помага да балансирате лявото и дясното си полукълбо. Вие хващате някакви абстрактни идеи, които са под формата на изцяло нематериален поток в „главата ви“ и ги свеждате до нещо материално. Вие пишете, което е линеен процес, но в същото време описвате един процес, който по природа е нелинеен. Така че това обединява и двете, което има алхимичен аспект. Това може да бъде разгледано дори исторически.
.....
Писането е ревизия на вътрешното ви сметище. Или „вътрешната ви градина“, ако предпочитате да се самозалъгвате :Р
.....
Първо – няма да ви се наложи да се сблъскате с възможността за провал. Но още по-важното е, че можете да започнете да хроникирате приключенията на своята душа. Защо? Ако го направите вие съзнателно ще започнете да пренасяте информация от едната страна на мозъка до другата. Освен всичко друго ще имате и записки към които можете да се върнете, за да си дадете reality check. Това стимулира вашето креативно мислене, а креативността бива приложена във всички аспекти на живота. Всички ние се нуждаем от повече креативност в кухнята, със своите семейства и безброй други life projects. Писането е възможност, то е и ревизия. Между другото ние постоянно правим такива ревизии на масово ниво, просто ни е страх да го правим на лично.

Писане и алхимия, Паралелна реалност

http://www.parallelreality-bg.com/stati … 14-44.html

50

Има един момент, когато се прави практикум, в който ако не гледам никовете - не мога в първия миг да разбера, чий пост (само в отчети)  минава пред погледа ми. Моя или на другия човек. Трябва да търся типичен за ник-а израз, за да позная, кой е писал. Ей това ми е любимото място. В тоя практикум - се обърках още на първа страница. Смятам, че това е много хубаво.

В старите форуми, дори без практикум - се е случвало да не позная аз ли съм, или друг. Ндамм хубаво е.

Другото хубаво е, че в говорилнята също може да се види това- онова. Ах тая постоянна задача ...  :D

Last edited by Силвия М (15.11.2016 20:12)

51

Индивидуация

В Аналитичната психология индивидуацията е процес на психологическо разграничаване, имайки за своя цел развитието на индивидуалната личност. "Основно, това е процес, чрез който индивидуалните същества се формират и диференцират; по-подробно, това е развитието на психологическата индивидуалност, бидейки като такава, е различна от основната, колективна психология."

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Индивидуация

Индивидуация

„Тази обективност, която преживях в съня си и във виденията, е част от една завършена индивидуация. Тя означава скъсване с даването на оценки и с всичко, което обозначаваме като емоционална обвързаност. На тази обвързаност, общо взето, човек залага твърде много. Но тя съдържа още и проекции, които трябва да бъдат оттеглени, за да стигне човек до себе си и до обективността. Емоционалните отношения са отношения на въжделението, обременени от принудата и несвободата: от другия се очаква нещо, като по такъв начин и той, и ние самите ставаме несвободни. Обективното познание лежи скрито зад емоционалната съотнесеност; изглежда, че това е голямата тайна – едва чрез нея е възможно истинското coniunctio. “

К.Г.Юнг, „Автобиография – спомени, сънища“ с. 292

http://espirited.com/индивидуацията/

Да не се откъсвам от тонала. Практикума е за почистване на тонала.  ;)

Last edited by Силвия М (17.11.2016 18:44)

52

Hombre wrote:

Не ми отговори на простичкия въпрос: "За какво ти е?" Какво те кара да го правиш? С каква цел го правиш?


Имам някакво усещане, че изобщо не се справям, след тоя пост.
Трябва да вложа повечко намерение.
Или да не вземам нищо под внимание - май си е най- правилното.

53

Да разгледаме разликата между Аз-а и думичката "Аз". Променя ли се смисъла на казаното ако не се използва думата "Аз"
За пример избрах 10 от незабравимите цитати на Мохамед Али, това е оригинала:


1. Кога ще има друг боксьор, който пише поеми, прогнозира развоя на рундовете, бие всички наред, кара хората да се смеят и да плачат, и е толкова висок и красив като мен? В историята на света и от началото на времето не е имало боец като мен. Аз съм най-великият!
2. Касиус Клей бе име на роб. Не съм го избирал и не съм искал. Аз съм Мохамед Али, това е свободно име, означава възлюбен от Бог. Искам и настоявам хората да го използват, когато говорят за мен.
3. Аз съм най-великият. Казах го и преди да знам, че съм най-великият. Реших, че ако аз го кажа, то ще убедя света, че наистина съм най-великият.
4. Аз съм космонавт в бокса. Джо Луис и Демпси са били само реактивни пилоти. Аз съм в свят, мой собствен.
5. Ако мечтаете да ме биете, то по-добре се събудете и се извинете.
6. Толкова съм бърз, че снощи, когато изключих лампата в хотелската стая се оказах в леглото преди да е станало тъмно.
7. Този, който не е достатъчно смел да поема рискове, няма да постигне нищо в живота.
8. Иска ми се хората да обичат всички останали по начина, по който ме обичат мен. Светът щеше да бъде много по-добър.
9. Това е просто работа. Тревата расте, птиците летят, вълните блъскат пясъка. Аз бия хора.
10. Аз съм номер 1. След мен - това е без значение.

А тук вече съм махнал думата "Аз":


1. Кога ще има друг боксьор, който пише поеми, прогнозира развоя на рундовете, бие всички наред, кара хората да се смеят и да плачат, и е толкова висок и красив като мен? В историята на света и от началото на времето не е имало боец като мен. Раждал ли се е друг толкова велик боксьор?
2. Касиус Клей бе име на роб. Не съм го избирал и не съм искал. Мохамед Али, това е свободно име, означава възлюбен от Бог. Искам и настоявам хората да го използват, когато говорят за мен.
3. Има ли друг толкова велик? Казах го и преди да знам, че съм най-великият. Реших, че ако го кажа, то ще убедя света, че наистина съм най-великият.
4. В бокса съм космонавт. Джо Луис и Демпси са били само реактивни пилоти. Живея в свят, мой собствен.
5. Ако мечтаете да ме биете, то по-добре се събудете и се извинете.
6. Толкова съм бърз, че снощи, когато изключих лампата в хотелската стая се оказах в леглото преди да е станало тъмно.
7. Този, който не е достатъчно смел да поема рискове, няма да постигне нищо в живота.
8. Иска ми се хората да обичат всички останали по начина, по който ме обичат мен. Светът щеше да бъде много по-добър.
9. Това е просто работа. Тревата расте, птиците летят, вълните блъскат пясъка. Моята работа е да бия хора.
10. Моят номер е номер 1. След мен - това е без значение.

Е? Промени ли се смисъла? Намаля ли егоцентризма в текста?

54

Второто е много добро. И ако махнем и "мен", става още по- безпристрастно:

1. Кога ще има друг боксьор, който пише поеми, прогнозира развоя на рундовете, бие всички наред, кара хората да се смеят и да плачат, и е толкова висок и красив? В историята на света и от началото на времето не е имало такъв боец? Раждал ли се е друг толкова велик боксьор?

То е ясно, за кого говори. Както и на мен ми е ясно, как се пише. Дори, когато пиша "Аз" се шегувам с мен си.
Трудно се прави (не говоря за писането, а за правенето му). Винаги има "мен" (присъствам, не разбирам, защо е нужно да отсъствам...), освен ако не се заблехосам в приказното с фойерверките, или друго подобно. Старая се да не зачести това заблехосване, че съвсем ще заприлича на "бягство". Бягство от действителността. Може и затова да си устройвам боксови срещи на моя територия.  :D (Спокойно можех да напиша своя територия, малко по- безлично е.)

Като тук:

"Един човек казал на Буда: Аз искам щастие. Буда му отговорил: махни "Аз” - това е егото. После махни "искам” - това е желанието. Виж, как накрая оставаш само със "щастие".

И когато присъствам съм наблюдател и наблюдаван участник (субект/обект, с причини/следствия), ако работя, вихря се в емоции... Когато гледам магията е цяло, няма две неща. Чак сега се замислих - те, на тия "гурута", каква им е целта с това раздвояване!? Да се чудя сънувам ли, че съм пеперуда, или тя мен сънува!?  :D

Охаа, че яко се получи объркването на тонала по вечеря!! :D

55

И Седемте Аз-а, Халил Джубран - "Безумецът"

В най-смълчаната късна доба, когато сънят вече ме оборваше, моите седем Аз-а подеха разговор помежду си. И ето какво мълвяха.

Първият Аз:
- Доста години вече обитавам този безумец тук и нямам какво друго да върша, освен денем да възобновявам страданието му, а нощем - скръбта му. Нетърпима ми е вече подобна участ - длъжен съм да въстана!

Вторият Аз:
- Братко, твоята съдба е по-добра от моята, защото на мен е отредено да бъда радостният Аз на този безумец. Смея се с неговия смях и възпявам щастливите му мигове; а чрез трикрилите ми нозе извиват танц искрящите му мисли. Длъжен съм да въстана срещу тъй досадно съществуване!

Третият Аз:
- А леко ли ми е на мен — Аз-а, подвластен на любовта, пареща жарава от раздираща страст и небивали копнежи? На мен, болния от любов Аз, се полага да въстана срещу този безумец!

Четвъртият Аз:
- Измежду вас няма по-злочест от мен - защото моят жребий е чистата, грозна ненавист и рушителната отврата. Моят Аз е подобен на буря, зародена в черните недра на ада - на мен се полага да въстана, загдето съм роб на този безумец!

Петият Аз:
- Не на вас, а на мен - мислещия Аз, Аз-а на въображението, на жаждата и глада, обречен без отдих да броди в търсене на неведоми и още несътворени неща, - на мен се полага да въстана!

Шестият Аз:
- На мен, достойния за окайване Аз-труженик, който с търпеливи ръце и пламенен взор въплъщава дните в образи и придава на смътните неща нови и вековечни форми - на мен, самотника, се полага да въстана срещу този метежен безумец!

Седмият Аз:
- Странно как вие до един искате да въстанете срещу този човек, под предлог, че на всекиго от вас е отреден някакъв жребий. Ах, де да бях подобен вам - с ясна съдба! Ала нямам такава — моят Аз е бездейственикът, обречен на забрава, вечно кух и ненужен, докато вие сте заети да пресъздавате живота! Кому се полага да въстане - на вас или на мен?

И когато седмият Аз изрече тия думи, останалите шест се вгледаха в него с жалост, но повече не продумаха. И понеже нощта напредваше, те един подир друг заспаха, обладани от ново, щастливо смирение.

Само седмият Аз продължи да се взира в небитието, стаено зад всички неща.

Нито шрифт се получава, нито боички. Няма да сложа линк, защото това стихче на Халил Джубран е доста по- старо от 2015/16 г. А и за да ме ми се надуват, че са го открили нейде из нет-а, примерно от мой пост през 2006/7. Не видях някой да ме цитира.  :angry:

56

Всъщност няма особено значение какви думи ще се използват, важно е какво съдържание влагаме в думите. Вместо да каже Аз съм най-великият!, какво му пречи да се посочи с пръст и да каже само  Най-великият!. Махнахме Аз-а, махнахме и глагола (искам = неизпълнено желание; съм = изпълнено желание) и остана Най-великият!. Точно като в притчата от по-горе...

Ако анализираме поведението на Мохамед Али пак стигаме до любимия ми въпрос : За какво му е това? Той вече е показал на ринга колко струва, който го е оценил, го е оценил и без тия приказки. Останалите няма да го оценят колкото и да се пъчи, даже напротив. Тогава за какво му е цялото това пъчене и самоизтъкване? Няма обяснение, защото то не е нужно на Мохамед Али, а на егото му. Егото му вече води свои собствени, безсмислени битки, които не му носят нищо, създават му единствено проблеми.

57

Старото обяснение на Зигмунд Фройд - То (Ид - несъзнателното, инстинктивното, детското, неразбиращо добро/зло) - иска, Свръх-Аза (всичко ценностно, морал, съвест и т.н., създаващите идеологии) - цензурира, от което страда Аза (Егото, балансиращото между двете други).

Това обяснява поведението на Мохамед Али, поведението ми, поведението ти. Изобщо не е трудно за разбиране. Трудно е намирането на средния път. Онова място на СТ, където е безжалостност, или поне другото - на безупречност. :)

От цялата работа трябва да се постигне зрялост на Аза, за да не се забива нито в инстинктите, нито в идеологиите, камо ли - да бъдат отхвърляни и подценявани неразбиращо, което е дори по- кофти вариант. Демек - постигане на цялостност.

58

За какво ми бяха ситуации с кофти емоции!?

Когато си написах отчета още не бях намерила този вариант на принципа -

Третият принцип - всяка битка е на живот и смърт. Един войн трябва да има желание и готовност да бъде ТУК и СЕГА за последен път.

На прост език - знам, какво правя, поемам отговорност за действията си (и бездействията, но то си е съвсем друг прнцип вече) и не си оставям каруцата в калта.

59

Днес светлина от някакви прозорци - образуваше 11 11 на улицата. Там наблизо няма къща, а беше по обяд, т.е. Не е от лампи. Обикновено се връщам да търся, от къде се взема, или как така - оня човек от аптеката изчезна, сякаш потъна, докато изляза на секундата, а гледах и в трите възможни посоки... Днес нямах време.

Влязох в нас и като погледнах навън - над прозореца на съседната къща имаше две фигури, подобни на риби, весика писцис -

http://www.soulsofdistortion.nl/images/picture%2011.gif

Същите, с главите надолу, една над друга. :) И пак си беше ден. Сигурно е идвала от нас светлината, от стъклата... Мхм

Last edited by Силвия М (24.11.2016 21:36)

60

Ако не си буден за истината,
всеки има проблеми с психичното здраве.
[смях]
И най-лошото е, че те вярват, че нямат!
Как би нарекъл това,
разхождаш се наоколо вярвайки, че си някой който не си,
опитвайки се да убедиш всички, че си по-добър
или дори най-добрата версия на тази илюзия,
постоянно борейки се с хората, за да защитаваш идеи, които просто си създал.
Когато те най-накрая са на ръба,
ти променяш своите идеи напълно, без да направиш едничко извинение.
Как би нарекъл това, освен 'лудост'?
Човекът, за когото се вземаме...
...всъщност не съществува и никога не е съществувал.
Мога ли наистина да ти кажа такива неща?
Всичко е било въобразявано и държано за много дълго време.
Знам, че не всеки може да разбере това, което искам да кажа.
И не се очаква да се вярва на думите ми.
Те са само една покана да погледнеш, да се запиташ,
да отразиш, и може би да потвърдиш.
Никоя твоя картина не е истинска.
Това трябва да бъде такова огромно облекчение и освобождение,
че никой вариант не е пълен, никоя картина не е истинска,
никоя личност не е перфектна—дори и духовната.
Но кой е готов да чуе това?

~ Муджи


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - обсъждане и общи приказки