Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - обсъждане и общи приказки


Почистване на тонала - обсъждане и общи приказки

Posts 61 to 79 of 79

61

Hombre, благодаря за новото задание. Много добро. Това е, което правя, заради проследяване на различни неща - от различно изглеждащ квартал до изчезването/появяването на хора. Когато започнах преди доста години, бях останала с впечатление за себе си, че съм разсеян човек. Муджи ще се окаже прав. :D  :longtongue:

Last edited by Силвия М (27.11.2016 19:13)

62

Четох и цитирах Фройд, а досега не бях гледала припомнянето от ъгъла на Ид - Аз - Свръх Аз. Леко позакъснях с прегледа, защото трябваше да е към първите 2 задания. Аз, системата и идеологията. От там са се взели "утопиите".

Не може на един 17- годишен човек да му се срине новоизградения Аз- образ, като му кажеш, че не се преминава на червен светофар, защото такъв е закона. Какъв закон, когато червения светофар е закрит от клони на дървета, а тъпака, каращ тежкия товарен камион е видял всичко и просто е можел да спре!? Той, шифиорът, обаче е знаел, че не може да пострада от мини-автомобил. (Дърт закостенял Аз.) В такива случай, когато се крещи, след като им е обяснено мирно и тихо, на шофьора и на полицаите - нецензурни думи, водят младия Аз в болница. Но не, за да му снимат ръката, примерно, а за да му поставят "успокоително" и съответно "диагноза". Този млад човек, понеже явно не е бил свален от дървото и доведен от гората, е помолил родителите си да го заведат на "специалист" -  психиатър, след случката, сблъсъка със системата. Тогава не е имало специалисти от сорта под път и над път, обаче е имало познат на родителите такъв, който е работел в специализирана институция - едни приемници за малолетни. Оказало се е, че човечето е напълно нормално, след няколко посещения.

Това го научих от един човек, затова съм благодарна, че посочи да видя стоящото пред носа ми, невидимо за очите.

Или друг случай, когато младият Аз разбира, че не всички могат да видят това, към което гледат. А то е толкова ясно виждащо се... Ново шокиране...

Когато бях малък, видях Бога, ангели видях, наблюдавах тайнствата на горната земя и на долната. Мислех си, всички виждат това. Накрая разбрах, че не виждат... Шамс

Или не смее много да говори, защото оценява потенциала си (смята Себе Си за тъп). Използва прости изречения, борави нарочно с малък набор от думи, да не обърка смисъла на казаното и да се излага пред близки, приятели и познати,непознати. Когато разбира, какво правят хората, вместо да заговори, каквито са предвижданията (очакванията), Той се смее от сърце - на Себе Си, преди всичко, после на всички останали.

И прочее.

Тенкс, човече!!

63

Hombre, разбираш ли Паскал/Лазарус?!  :rolleyes:

64

Въпросът си е в сила, наистина питам.  :glasses:

65

Невероятно - прекрасно!! Зимна приказка!!  :D

Last edited by Силвия М (01.12.2016 05:28)

66

Силвия М wrote:

Паскал/Лазарус?!

Нямам идея какво ме питаш?

67

Разбрах какво ме питаш :

Lazarus е безплатна Delphi междуплатформено IDE за бърза разработка на приложения (RAD). Въз основа на Free Pascal, Лазар е достъпна за множество платформи, включително Linux, FreeBSD, Mac OS X и Windows Microsoft.

Паскал е първия компютърен език на който съм работил професионално. Това обаче е било преди повече от 10 години. Съвременните версии вероятно са много далече от това, което познавам.

68

Вечерта, когато питах непрекъснато в главата ми беше Лазарос или Лазарус и нещо, като Паскал. Реших, че първото се взема някъде от архетипи на християнството - като Лазар, а другия го мислех за Блес Паскал (и Паскал Джуниър - не го знам тоя). Ама става на едно точно определено място у нас, което сякаш разделя нещата. И като го прескоча - пак се почва. Все едно казва (то си го казва, де :) ) - "Виж Лазарус, и ако прецениш - Паскал". До досадно. И няма как да не минавам от там. После прочетох, че е цифрички и буквички на програми на компютри. И кой да го знае това - ти, разбира се, защото рисуваш на компа (аз една таблица, за да начертая - мисля  :D ). Затова те питах - знаеш ли Лазарус!?.

Ставам тая сутрин - ето го на и снега на форума, колко е красиво само!! Сигурно се прави с някаква програма, не се чертае таблица.  :D  И да не е Лазарус - е без значение, щото е яко!!

Ей ти на безмълвно познание - за какво ми е това!?, както ти казваш. За какво!?  :D

69

Ако седя там и мълча, ще науча (разбера) подробностите, обаче много се отнасям, а в момента искам сталкинг, това е. Точка. И без Лазарус ще мина. И дори други неща да научавам там - какво да ги правя. Много ми е интересно - защо са ми!?  :D

70

Пропуснах да кажа за тунелното зрение при мъжете и периферното зрение при жените. Мъжете гледат пред себе си, като в тунел, а някои жени имат развито периферно зрение до 180 градъса. В статията не е написан източник, затова няма да сложа линк. Съгласна съм с това, че и при двета пола гледанетото се е развило, като инстинкт с еволюцията. Колкото до това - за Х- хромозомата, която винаги много ме е радвала, заради силата на вида (не силата на пола или силата на човека, а вида, както примерно човек би се възхитил от расов кон, куче) - точно в момента не съм съгласна. По същата логика женския пол би трябвало да има много други най- разни клетки - в пъти повече.

Преди време си мислех, че високите големи хора са безчувствени. Защото клетките на висок и нисък човек - тактилните клетки са равен брой, имат равен брой нерви и нервни окончания. При високите би трябвало да са рядко разположени, заради площта. После гледах боксови срещи. Не после, а просто гледах - как големите хора при съвсем лек, но точен удар се свличат, като трупове. Докато по- леки категории (силата на ударите за категорииите са съответно пропорционални, според теглото и носенето на бой) могат да изкарат до край всички рундове в професионална боксова среща. А на Джокович му се припада след 2-3-4-5-6 часа, за разлика от на тия - 150- сантиметровите мъничета.

Начинът на гледане си е инстинктивен и се учи. Учи се, както всичко останало, което може да се научи.
Зависи от желанието.

71

Ние се чувстваме задължени да обясняваме грешките си, да се оправдаваме по всякакъв начин, което е просто един безполезен и ненужен навик, една потребност на нашето его. Заданието се състои в това да спрем с обясненията. По-добре да отделим време и енергия за изследване на причините за грешките, вместо за обяснения.

На никого не се чувствам длъжна. Това е его. Когато преценя - със сигурност ще го направя отново. Никога няма да изоставя нещата си на патките, ужъсссс..., да ги въргалят, както им е угодно. Знам, какво правя и защо го правя (защитавам се пред теб, Hombre  :D ).

Първият принцип в изкуството на прикриването е, че воинът сам избира бойното поле. Един воин никога не влиза в сражение, без да познава местността.

Вторият принцип в изкуството на прикриването е да изхвърлиш всичко ненужно. Воинът не усложнява нещата. Целта му е да ги опростява.


Това направих в магазина. Бях сама с интервюиращата глупавела. На тъпаците там е нужна "яснота". Предвид, че съм много силно умерено-разумна в словото, опростих нещата, освен всичкото другото в първи и втори принцип. Да се знае. Нищо, че се случва рядко. Хората са за мен без значение. Празноти, неорганични, празни костюми. Тоа не ти е Ню Йорк да видиш пред Емпайер Стейт Билдинг 10 % сияйни яйца. И все ми е тая дали Емпайера е в Ню Йорк.  :crazyfun:

Как ги измисляш само такива задания - веднъж да кажа нещо и да бъде отбелязано, като ненужно. Ама че работа!! :D  :D

Офффф да не си сънувам, ами сталкинги разни. То чак ми е смешно - аз и сталкинг  :D  :D

72

Ще ти отговоря и с цитат:

— Твоят приятел не е воин — каза той. — Ако беше, щеше да знае, че най-лошото нещо е да ти липсва гъвкавост в общуването с хората.
— А как би постъпил воинът, дон Хуан?
— Воинът би постъпил стратегически.

Активната страна на безкрайността, Уроците на Дон Хуан

... Знам, какво правя и защо го правя. Мълчанието не "спасява" нещата, усложнява ги. От там са и "градските легенди". Не трябва да се обръща внимание на баналните им глупости от рода на:

"- Ще ти разкажа за една твоя приятелка, за да не сгрешиш, не я познаваш.
- Не желая да знам!! (прекрасно мога да се справям и сама, ни най- малко ми е нужна чужда помощ - на акъла си)"

Докато изброявах продуктите, то, съществото, все пак ми разказа. И разказаното беше велика глупост, която изобщо не ме касае. Жената продължава да ми е приятелка, без значение, какви ги върши извън моето присъствие и извън нашите отношения. Личните й неща не ми пречат. Нито ми помагат.

Когато са "научили" нещо за някого, в случая за мен, не ми липсва гъвкавост да контраатакувам хорските мълви. Все пак познавам и сталкери. А и не се занимавам с учението от вчера. Може наистина его да е сега (но може и да не е), докато говоря да се защитя, защото не си присъствал на случката. Когато говорех там, тогава - го сторих с цел. Да се изразя умно - стратегически.  :longtongue:

Биографията ми е минало. Прегледана е. За жените тя не пречка. Понеже се учих по "мъжкия начин" (и не съжалявам, а напротив) - рядкост са хората, които я знаят. И то повърхностно. 3-4 човека, може би. Име, място на раждане, образование, месторабота...

Врелите- некипелите от второто внимание случици, както и тия от воинският албум с паметни събития (крак-крак-крак, дупе-дупе-дупе) - да си забелязал някой нещо от тях да е схванал, че и да му послужи за по Пътя!? Не, нали.  :D

Last edited by Силвия М (04.12.2016 08:50)

73

Дон Хуан подчерта, че намерението не е нещо, което човек може да използва, да командва, или да придвижва по какъвто и да било начин и въпреки това човек може да го използва, да го командва или да го премества както пожелае. Това противоречие, каза той, представлява същността на магьосничеството. Неразбирането му е донесло невъобразими болки и страдания на цели поколения магьосници. Съвременните нагуали, в усилията си да избегнат заплащането на тази свръхцена, разбили система от правила на поведение, наречена „воинския път", или „безупречното действие", която подготвя магьосниците, развивайки тяхната трезвост и задълбоченост.

Не си измислям задания. Това са някои от правилата на воинския път, извадени от Книгите на Кастанеда и компания. Човек може да се нарече воин едва когато тези правила станат неделима част от него и неговото поведение.

Бай дъ уей, в тази тема (струва ми се) ненужно много говориш за себе си (протагонист!), бих казал дори, че се самоизтъкваш  ;)

74

От няколко дни отново ми се струва, че не се справям с постоянните задания. И пак ми се иска да кажа - дали не ти губя времето. Това е някакво старо "правило", идеология от по- предишни времена, което е сякаш - нарочно няма да спазвам правилата, защото няма да се вписвам в ничии рамки, никога. Достатъчно е, че ходя на работа и си плащам сметките, не ритам полицаите.  :unsure:

Може би си мислех, че в практикума трябва да се пише истината, макар и обрано...

Много напомня на оная практика, когато в началото, колкото по- се стараеш да спреш ВД, толкова повече мисли, какви ли не - има в главата. Пак изглежда, като нарочно.  :crazyfun:

Практикума си е супер. Аз се дъня на всеки пост. Не видях външна причина. Нещото е вътре в мен.  :x

Кажи си четно, Hombre, пред себе си, не пред мен - тук в практикума спазваш заданията. Навън никога ли не ти се е случвало да си протагонист?! И колко пъти на ден!?
Пак казвам - не ми се налага да се изтъквам навън. Няма за какво. Не познавам хората. Тия, които познавам - ме виждат. Пишейки, изглеждам супер- контактна личност. Обаче не е така. Можеш само да се радваш, че не си ми съсед, колега, брат и .... с пън общувал ли си!? Ще умреш от скука, белийв ми.  И щях много да ти се смея, без да знаеш дори, защо. :longtongue:  :D

75

Обещавам ти да те изведа покрай Орела, когато му дойде времето.  :longtongue:  :D

76

Дон Хуан твърдеше, че причината Орелът да изисква два пъти повече жени воини, се дължи именно на това, защото жените притежават присъщото им равновесие, което при мъжете липсва. В критичния момент мъжете са тия, които стават истерични и извършват самоубийство, щом преценят, че всичко е загубено. Една жена може да се самоубие поради липса на насока и цел, но не защото има провал в системата, към която тя случайно принадлежи.

Дарът на Орела, Жената нагуал.

77

Силвия М wrote:

Кажи си четно, Hombre, пред себе си, не пред мен - тук в практикума спазваш заданията. Навън никога ли не ти се е случвало да си протагонист?! И колко пъти на ден!?
:D


Казвал съм го и тук - постоянно изпускам контрола и за идеологията, и за постоянните задания. Имам дни когато съм доста осъзнат и тогава почти нямам пропуски през деня, но имам и дни когато нямам никаква осъзнатост и самоконтрол и тогава съм точно обратното на това, което изисква практикума.

А Орела най-добре го остави на мира за момента. Имаме достатъчно задачи, с които да се занимаваме.

78

:D  :longtongue:

79

Понякога някои от очакванията са съвсем различни. Не знаех, че Антъни Хопкинс е написал валс, който изсвирват след 50 години. И не е знаел, как ще звучи. Свързах го и с последната постоянна задача. Може да не е имало време, или е било ЧСЗ, може просто от суета. :)


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Почистване на тонала - обсъждане и общи приказки