Откъс от лекция на Карлос Кастанеда, посветен на осъзнаване на Смъртта

Философия на Смъртта, Карлос Кастанеда

"Ако вие искате да опознаете себе си, научете повече за вашата лична смърт. Това не може да бъде предмет на сделка, това е единственото нещо, на което вие в действителност сте господар. Всичко останало може да претърпи неуспех, но не и смъртта, вие можете да видите това като факт. Учете се как да използвате това, за да направите истинска промяна в живота си."

"Също прекратете да вярвате в историите за каубоите, никой не се нуждае от вас. Никой от нас не се явява толкова важен, за да изобрети толкова фантастично нещо като безсмъртието. Магьосник, притежаващ смирение, знае, че неговата съдба - същата както и на всяко друго живо същество на Земята. Затова, вместо да има лъжливи надежди, той работи целенасочено и усилено, за да остави своето човешко състояние и да използва единствения изход, който ние имаме, за да разкъсаме бариерите на нашето възприятие."

"В това време, когато вие слушате съветите на смъртта, направете себе си отговорен за своя живот, за пълнота на вашите действия. Изследвайте себе си, познайте себе си и живейте интензивно, така както живеят магьосниците. Интензивност - единственото нещо, което може да ни спаси от скука."

"Веднъж, изравнили се със своята смърт, вие ще бъдете в състояние да направите следващата крачка - да съкратите до минимум своя багаж. Този свят е затвор и е необходимо да го напуснете като беглец, който не взема нищо със себе. Хората са пътешественици по своята природа. Да летим и да познаем други хоризонти е нашето предназначение. Вие вземате ли със себе си вашия креват или масата, на която ядете, в пътешествие? Синтезирайте вашия живот!"

"Той говореше, че човечество на нашата епоха е придобило странна привичка, която се явява симптом на умственото състояние, в което то живее. Когато ние пътешествуваме в други страни, ние купуваме всякакви безполезни неща, които, връщайки се в къщи, складираме в ъгъла и забравяме за тяхното съществуване, до този ден, когато случайно ги откриваме. Тогава ние ги хвърляме в боклука."

"Това става и с нашето пътешествие по живота. Ние сме като магарета, носещи куп безполезни неща, в които няма нищо ценно. Всичко което правим, служи само за това, когато накрая дойте старостта, ние безкрай да повтаряме една фраза, подобно на стара плоча."

"Магьосникът задава въпрос: какъв смисъл има всичко това? Защо да влагам моите средства в това, което с нищо не може да ми помогне.Срещата на магьосника, това е среща с Неизвестното, той не може да отдава своята енергия на нищожности. В своето пътешествие по земята, вземете това което представлява истинска ценност, иначе това не заслужава внимание."

"Силата която ни управлява, ни дава избор. Или ние изживяваме живота мародерствувайки около нашите привички, или се решаваме на това да познаем другите светове. Само осъзнаването на смъртта може да ни даде необходимия тласък."

"Обикновен човек изживява своя живот без спиране, за да размишлява, защото той мисли, че смъртта е края на живота, и в края на краищата ние винаги ще имаме време за нея.! Но воина открива, че това не е вярно. Смъртта живее в страни, на разстояние на протегната ръка, постоянно бдителна, тя гледа на нас готова да скочи при най малката провокация. Воина превръща своят животински страх към изчезване в радост, защото той знае, че всичко което той има, това е само един кратък миг. Мислете като воините: ние всички ще умрем!"

Един от присъсващите го попита:

- Карлос, на една от вашите срещи вие ни говорихте, че настроението на воина състои във виждането на смъртта като привилегия. Какво означава това?

Той отговори:

- Това означава да оставим нашите умствени привички.

"Ние толкова сме приучени към живота в обществото, че даже пред смъртта продължаваме да мислим с термините в групите. Религиите ни говорят не за индивидуума в контакт с Абсолюта, а за стадата овце и кози, които вървят към небесата или в ада, съгласно тяхното благоволение. Даже ако ние сме атеисти и не вярваме, че нещо ще се случи след смъртта, това "нещо" се явява общо, това е едно и също за всички Ние не можем дори да си помислим, че силата на безупречния живот може да измени нещата."

"При такова невежество естествено, че обикновения човек или изпитва паника от неизбежността на смъртта , и опитва да заговори това с молитви, и лекарства, или той просто е зашеметен от шума на света."

"Хората имат егоцентрично и необикновено опростено виждане на Вселената. Ние никога не се спираме за да разгледаме нашата съдба, като временно съществуване. Обаче натрапчивата идея за бъдещето ни издава."

"Искреността или цинизма на нашите убеждения нямат значение, в дълбочината си всички ние знаем, какво трябва да се случи. По тази причина всички ние оставяме паметници. Ние строим пирамиди, небостъргачи, ние правим деца, ние пишем книги или в крайна сметка ние рисуваме нашите инициали по корите на дърветата. Зад този подсъзнателен импулс стои древния страх и мълчаливото убеждение в смъртта."

"Но има човешка група, която е способна да противостои на този страх. В отличие от обикновения човек, магьосниците жадуват всяка ситуация, която ги извежда зад пределите на социалната интерпретация.Каква по-добра възможност от тяхното собствено изчезване? Благодарение на нейните чести нашествия из неизвестното, те знаят, че смъртта не е естествена, тя е магическа. Естествените неща са подчинени на закони, смъртта - не. Умирането е винаги лично събитие и по тази единствена причина, смъртта е акт на Силата."

"Смъртта е коридор на Безкрайността, врата към друго измерение. Който я пресича когато и да е, се връща обратно към произхода си. Недостатъкът на нашето разбиране ни кара да виждаме това като обикновено преобразуване. Но няма нищо обикновено в смъртта, всичко при нейното приближаване става необикновено. Самото присъствие на смъртта дава сила на живота, тя концентрира чувствата."

"Нашето съществуване се състои от привички. Бидейки родени ние вече сме запрограмирани като вид, и нашите родители отговарят за нашите възгледи повече отколкото програмата, която определя в нас това, което обществото очаква от нас. Но никой не може да умре с подобна рутина, защото смъртта е вълшебна. Тя ни заставя да знаем, че тя е наш неотделим съветник, и тя говори със вас: "Бъдете безупречни". Има само един избор - да бъдем безупречни."

Девойката, учавствуваща в разговора, беше явно развълнувана от неговите думи и му обърна внимание, че одържимоста на присътствие на смърта в неговото учение беше такава детайл, която способства за неговото омрачаване. На нея повече й харесва оптимистичния акцент, по-съсредоточен върху живота и неговите достижения.

Карлос се усмихна и отговори:

"Ех, скъпа! В твоите думи се забелязва недостатък на голям жизнен опит. Магьосниците не са негативни, те не търсят смъртта. Но те знаят, какво дава ценност на живота - това да има цел, за която може да се умре."

"Бъдещето е непредсказуемо и неизбежно. След време вас няма да ви има тук, така че вие вече сте мъртви. Знаете ли, че дървото за вашия ковчег вероятно вече е отсечено?"

"Както за воина, така и за обикновения човек, неотложността на смъртта е същата защото никой от тях двамата не знае кога неговите стъпки ще свършат. По тази причина е необходимо да сте внимателни пред лицето на смъртта, тя може да изскочи към нас зад всеки ъгъл. Аз познавах момче, което веднъж се изкачи на моста и започна да пикае на електровлака, който преминаваше. Пикнята попадна на кабел с високо напрежение, това предизвика разряд и го запали веднага."

"Смъртта не е игра, тя е действителност! Ако това не беше така, нямаше да има никаква сила в това което правят магьосниците. Тя ви въвлича лично, искате това или не. Вие можете да сте циник и да се откажете от други теми на обучение, но вие не можете да се надсмеете над собствената си смърт, защото тя е вън от вашите решения и тя е неумолима."

"Парадната карета на съдбата ще вземе нас всички. Но има два типа пътешественици: воини, които могат да станат свободни, защото всеки детайл от техния живот е бил настроен и обикновените хора, със скучното съществуване, без творчески потенциал, единственото очакване на които е - повторение на техните стереотипи от начало до край. Хора, краят на които няма да има никакво различие, даже ако този край се случи днес или след тридесет години. Всички ние сме там, чакащи на платформата на Вечността, но не всеки знае това. Осъзнаването на смъртта е голямо изкуство."

"Когато воина държи под контрол своята рутина, когато той не се грижи повече за това, да бъде ли в компания или да е самотен, защото той чува тихия шепот на Духа, тогава вие можете да кажете, че той действително умрял. Започвайки с този момент, даже най-простите неща в неговия живот стават за него необикновени."

"По тази причина магьосникът се учи да живее отново. Той се наслаждава на всичко настоящо, каточели то ще бъде последното. Те не губят време в удоволствията и не разхвърлят своята енергия. Той не чака старостта за да размишлява за тайните на света. Той напредва, изследва, узнава и се удивлява."

"Ако искате да освободите място за неизвестното, отворете вход към вашето лично изчезване;. Приемете вашата съдба като неизбежен факт, който съществува. Освободете се от това чувство, станете отговорен за невероятния случай, за да бъдете жив. Не молете смъртта, тя няма да е снизходителна с тези които постъпват нечестно. Повикайте я, знаейки, че вие сте дошли в този свят за да я узнаете. Предизвикайте я, даже ако знаете, че независимо от това които ние правим, ние нямаме и най-малката възможност да я победим. Тя е така изящна с воините и толкова безжалостна с обикновения човек."

След тази беседа, Карлос ни даде упражнение:

"Това е да класифицирате вашите любими, всеки който ви е скъп. След като ги подредите съгласно степента на чувства които вие имате към тях, вземете ги и един след друг ги предайте на смъртта."

Аз можах да забележа изплашването което разтърси слушателите.

Правейки успокояващ жест, Карлос добави:

"Не се плашете! В смъртта няма нищо мрачно. Мрачното е, че ние не можем да се срещнем с нея обмислено."

"Вие сте длъжни да направите това упражнение в полунощ, когато фиксацията на вашата събирателна точка е отслабена, и вие сте готови да вярвате в призраци. Това е много просто. Спомнете си вашите скъпи същества в света и техния неизбежен край. Не мислете за това как или кога те ще умрат. Просто направете себе си знаещ, че веднъж тях няма да ги има тука повече. Един след друг те ще се отидат и само Бог знае в какъв порядък, и няма значение какво правите за да избегнете това."

"Извиквайки ги в паметта, вие няма да им причините вреда, напротив вие ще ги поместите в съответствуващата им перспектива. Точката на идването на смърта е потресаваща, тя възстановява истинските ценности на живота."

Превод от руски Castaneda-BG.com