Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Съгради своята тишина не на върха на планината, а вътре в себе си


Съгради своята тишина не на върха на планината, а вътре в себе си

Posts 1 to 20 of 28

1

Смених жилището, смених работата. Сега ми предстои обучение, може би в чужбина, но това ще бъде вероятно другия месец. За момента имам доста свободно време, ако тук все още има живи хора, бихме могли поне да побъбрим. Има тук един цитат, който ми пълни главата с мисли:

А не да си седиш в зазен или в пещера, където можеш да си практикуваш медитация, понеже знам и съм говорила с будистки монаси сега, тибетските монаси, които идваха в Лос Анджелис, и те казаха, че тук им е много трудно да запазят покой, а същото става и в Китай, там китайците отиват в планините, където са били даоистките храмове и повече или по-малко са ги превърнали в туристическа забележителност; та монасите казват, че сега, когато светът е нахлул в техните селения, той разрушил до нейде тишината, която са съградили, и това е вярно, обаче магьосниците казват: "Съгради своята тишина не на върха на планината, а вътре в себе си", и именно това означава за нас спирането на вътрешния диалог.(Гласът на Виждането, разговор с Тайша Абелар 1993, Хейнс Ийли)

Ако има желаещи, да изследваме и обсъдим причините, които ни пречат да "Съградим своята тишина не на върха на планината, а вътре в себе си", а?

2

Докато прочетох - Hombre, нов пост - мислите избягаха, толкова е тихо наоколо, че мога да чувам звуците на 3 км оттук.
Жива съм, нямам представа други има ли, и колко живи са.
Мислех си, че тая мисъл не е магьосническа, а точно будистка, ама нищо не открих за сега.
Всъщност едва ли има значение, чия е.
Понякога лесно се получава спирането на ВД, понякога се иска повече внимание, време.
Струва си да се обсъди.
Останах с усещането, че практикума го направих на бегом. Възникваха въпроси, които после сякаш не бяха въпроси. Затова ще помисля повече.

3

Предлагам да разделим деня на етапи и да изследваме всеки етап поотделно.

1.Сутрин от момента на събуждане до тръгване за работа.
2.Периода от излиане от вкъщи до започване на работа.
3.Работното време до обедната почивка.
4.Обедната почивка.
5.Работното време след обедната почивка.
6.Периода от приключване на работа до прибиране вкъщи.
7.Останалото време до лягане.

За всеки от периодите, струва ми се, трудностите са различни и резултатите са различни.

4

08.02.2017г.

Много добър график. Или може и план да е. Че и стратегия. Не разбирам само - дали ще пишем отчети. За мен е по- лесно да го правя.
Правих практика за писане от таблет, защото изгубих правилното писане. Това нещо е с различна клавиатура, ядях букви и влачех пръсти. Но не беше само това, като че ли. Момичето не се спря да се върти в двете посоки, само докато я погледна различно. Това ме накара всъщност и основно. :)

Освен това някак се научих да е "ден за ден". Колкото и да бях много против това преди време. Като циганите. Оказа се, че така е супер по- осъзнато, отколкото, ако се задълбочи човек в споменините от вчера и плановете за утре. Вчера е прегледано, утре ще видим. Работата и без това си го изисква. Имам обедна почивка, но е абсурдно точно тук да я спазвам. Почива се когато няма ангажименти.

Днес беше отново различен от вчера ден. Нищо, че бе супер натоварен и то с по-различни от всякога, както почти винаги - задачи. И преди обяд, и след обяд разбрах, как труда на хората се цени. Но само от хора несвързани със сферата на работа. Естествено това предизвиква някакво невероятно необикновено сърдечно мило (ли е!?) чувство. Не се взема под внимание от хората, от които зависи работата. Даже не се знае и от колегите, че се върши нещо изключително. И едва ли някога ще го разберат. Странно е и това, че не се смята за различна категория труд (най-обикновена та категоризация, съществуваща в България), не се афишира, както за хората, работещи в Гражданска защита, или в мините, примерно само го казвам.

Друго видях в написаното от теб. Много бърза промяна на всичко. Която е вероятно стратегия, съградена - сталкерска, за който го може, ако е сталкер, или пък го разбира, като го чете и не е такъв. Една приятелка го стори така спешно и успешно, есента на миналата година. Не е фен на Карлитос. Обаче го направи точно, като воин. Принципите на прикриване, контролирано безумие (беше с помощтта на психолог, за да не изкука) и всичко - безупречно.

Last edited by Силвия М (09.02.2017 05:57)

5

Сутрин се пише свежо, с лекота, както децата. Но мислите не вървят така наситено интензивно, както вечер. Вечер са пък по-тежки (виждам в снощния си пост), заради ума и срещите с различни хора. Вечер се иска и по- голямо внимаване, заради правилното изписване на думите и подреждането им изречение, особено, ако наоколо има още 1-2 души, които гледат футбол.

И преди обяд и след обяд оъзнаването е еднакво. Не би трябвало да се свързва с умората от изминалите часове. Вкъщи е по- разсеяно, защото е време за почивка. Когато се наложи някъде да се излезе, по възникнала задача, осъзнатостта се възстановява. Преценява се дали да е на 100%, или няма да си струва.

Когато пиасах осъзнаване - нямам предвид оссъзнаването на робот от поточната линия в цеха, подобно на песента на Пинк Флоид. Колкото да се свърши работа и да не се самоубие човек. Говоря за влизане в картината и детайлите от нея.

6

Стратегия имаше, но чак сталкерска не бих я нарекъл. Дълго подготвяна и бързо реализирана. Интересно е, че се готвех за една фирма, а съвсем ненадейно ми се обадиха от друга и почнах там. Намеса на Духа ли е това? Не знам...

Сутрин, преди да изляза от вкъщи съм много отнесен, много ниска осъзнатост и хаотични мисли. Щом изляза навън, имам около 20 минути пеша, отначало успявам да се фокусирам само навън, върху света. Сутрин обаче ходя с по-бърза крачка и може би това е причината мислите да ме отнасят. Продължавам мислено разговори и спорове от предния ден, или нещо свързано с бъдещето, но изпускам това "тук и сега", с което тръгвам на излизане.

През работно време сега е спокойно. Нямам нито определена работа, нито конкретно работно място. Щъкам насам натам и се занимавам с квото падне. Контактувам с много хора и в тоя процес ми се губи тишината. Диалога си е диалог, независимо дали е вътрешен или външен.

Вечер слизам по-далече и имам около половин час ходене. Тогава ходя по-бавно и слушам шума от минаващите коли. Обикновено изпускам нишката на подлезите. Когато вляза все още си спомням какво правя, от другата вече съм забравил. Вечер ги няма сутрешните мислени разговори, прекъсванията са по-интуитивни. Снощи например изведнъж се сетих кой може да има връзки в конкурентната фирма и как да разбера какъв дофтуер ползват. А оттам почна обмисляне как да организирам всичко и докато се усетя се бях прибрал, съответно бях изгубил тишината.

Всъщност най-големия проблем е забравянето. Мислите си текат по навик, по някое време се сещам, че са ненужни и после пак така

7

09.02.2017г.

Помниш ли моята "стратегия" и местата, за които кандидатствах. :) Как за една седмица получих две предложения за мечтаните професии, без да броя първото на по-леката работа, което си бях избрала и си ми харесваше. Когато дописвах отчетите в практикума, около новогодишните празници на хората, по най- невероятен начин "включих", какво екшънскоекстремно (не е грешна думата) съм избрала. На другите две - си е било в прав текст риск за живота. И сега, като написа "има ли живи!?" Силвия М - нямаше да участва в това упражнение. Може и да не е, заради живост, а заради всичко останало - почупвания, откачания и т.н., от които и воините преди да станат съвсем безупречни - не са защитени. И Дон Хуан е бил прострелян. Ок - може интуиция да е било, а може - почукване, похлопване, ритник - от Духа. И това ми се струва по- правилно от някакви си интуиции, които никак не отхвърлям.

Толкова ведър осъзнат пост е твоя, че чак съжалих, че не поглегнах има ли му часа на писане. Добре "звучи". Може да е, заради времето, а може и заради новото. Всичко ново е супер, докато не забравим първоначалното усещане и не се увлечем в ежедневието и монотонността в мисленето на хората. Онова тяхното "ами все едно и също". А не е така. Затова направих ден за ден с два почивни. Като мине известно време пак ще променя изгледа. Ще видим.

Вмера след обяд, когато ми зададоха въпрос - къде е устройството и колежката поставила ли го е на мястото му, без да се замисля, казах - да видях я. И в същия момент се шашнах от отговора си - и се запитах - кога я видях, как я видях, до обяд ме нямаше, а след обяд, бях в друг корпус през повечето време. Това само миг и добавих, че може така да ми се е сторило. Оказа се, че тъпото устройство си е на мястото. И леееко се натъжих - дежавюата и разните други подобни случвания - за какво са!? за какво!? Толкова объркващо, че оная мисъл горе в първия пост на темата ме подразни.

Сега за 560- ти път разбрах. Нещата, които ми трябват - са точно пред очите ми. Искам, искам, искам... Един месец. И днес имам пълна чанта, а аз не го виждам. Ще ми извади очите. Когато разбрах, какво е станало, седнах да си "почина" от удивление. Или вървя и се дразня, че колегата сутринта вървеше бавно, защото куца от падане... На мен ми харесва да си вурвя бързо и точка, заради дишането. А той ми разказва за антрополог някакъв си. Всички мисли излетяха за миг, утихна ми тиквата, махна се дразненето, че се влачим. Така е и с устройството - не ме вълнува видяла ли съм, или съм сънувала, или друго. (Страхът е да не излъжа хората, ако е нещо наистина сериозно. Това обаче винаги си има извинение за пред тия, на които казах. Те знаят, какво съм правила, дори да е грешка и могат сами да си го потърсят.) В случая - беше пред очите ми и беше вярно.

Това, че всичко го има и остава да го забележиш, много ми кротва ума. И е състояние подобно на удивително умиление. Нямам думата, която да е правилна. :) В повечето случаи не мога да употребя думите за описание, защото такива липсват. Гласът предлага на други езици, които нямам време да търся в разговорници и преводачи.

Last edited by Силвия М (09.02.2017 22:04)

8

Първо да изясним за каква тишина става дума. За мен тишина означава примерно да вървиш, да осъзнаваш стъпките си, да чуваш шума на превозните средства, да виждаш дърветата, сградите и всичко, което става около теб, но това да не поражда в главата ти думи. В главата да е само това, което идва от учите, ушите и усещанията на тялото. Никакви думи и нищо друго.

Сутринта тръгнах с намерението за пълна тишина. Слязох пеша по стълбите, опитвах се да осъзнавам всяка крачка, но това не ми се получи. Започна да се получава едва когато излязох на булеварда. Там вниманието ми беше насочено навън и за известно време нямаше думи. До първия подлез. След него изгубих тишината.

Мислите ми бяха свързани изцяло с работата. Осъзнавам колко е важна за мен работата ми и поне засега съм неспособен да я превърна в контролирано безумие.

9

10.02.2017г.

(Хората ходят на дискотека, бар.. петък е)

"Първо да изясним за каква тишина става дума. За мен тишина означава примерно да вървиш, да осъзнаваш стъпките си, да чуваш шума на превозните средства, да виждаш дърветата, сградите и всичко, което става около теб, но това да не поражда в главата ти думи. В главата да е само това, което идва от учите, ушите и усещанията на тялото. Никакви думи и нищо друго."


Да. За мен е отведнъж, нещо подобно на "милото" изтрещяване по главите на животните, които ще колят по "правилния начин". Тотална тишина. Нямам предвид осъзнатото вървене и съзерцанието на всички дървета и птички, снега и снежинките под уличните лампи само.

Ако си спомняш един от първите практикуми на руски език - там имаше разликите между различните състояния на съзнанието - внимание, наблюдение, съзерцание, концентрация, медитация и др., и ако не се лъжа и релакс. Не съм успяла да го съхраня, поне да направя справка в момента.

Ще се пробвам да опиша. Нещо превключва и това не е само в главата, а е и в тялото. Тотална тишина, без докосващи неприятни вибрации отвън. Мислите в главата секват. Тялото спира да "трепти" от външните влияния и започва да чувства и усеща единствено и само себе си. Очите виждат на километър ясно, ушите чуват на 3-4 км най-дребния звук, кожата усеща всичко, като свое, като обгърнатост, и нещо такова и за останалите сетива - мирис, вкус... Ако се наложи да се говори с някай е, като излъчване на радост (което е доста странно за сутрешнонацупеничичолелки, обаче се свиква и с това) разумът е на мястото си - могат да се пишат документи. Запечатаност (като топка) от външните влияния на хората и разни други досади, вътрешна празнота и хипер разумно мислене. Безценно, последното. Как не станах композитор!? Или поет!? Последните две не се случват, заради липса на намерение, а заради умсвенонасаденотесногръдие.

Снощи. Не дописах. Време е да ходя на стоматолог, зъбар, демек. Заради стари независещи от мен обстоятелства, по които е отново време да се действа. Докторът преди празниците каза - панорамна снимка... Събирах смелост, ама докато не се подхлъзнах и паднах, да скъсам връзките на дясна китка... Поне не беше според очакванията на специалист - да е счупена на две места. :) Когато попремина, пак се надъхах и си казвам - поне да ида да видя стоматолога, ей така "да се подготвя психически", за днес. И изведнъж снощи предложение - да ме закарат до мястото за ортопантомографии, за да не губя време, на работа съм все пак. И то при условие, че на трима от познатите ми - колите им се правят вече месец, да не казвам три месеца!?

А за съня и другите ще кажа после, ако сметна за важно, защото първите впечатления винаги са хипер силни. От промяната на съзнанието. По-късно нещата се поуспокояват.

Рано сутринта попаднах на две неща. Исках да сложа цитати, но се отказах. "Старият" Грозилчо и "Readers of infinity", списанието на Карлитос -

https://grozilcho.wordpress.com/2009/05/05/четири-основни-положения-безмълвнот/

И Активната страна на безкрайността, Намерението на безкрая -

https://chitanka.info/text/2906/4#textstart

Трябваше да копирам всичко, затова, така е по-добре. :D

Last edited by Силвия М (10.02.2017 21:26)

10

11.02.2017г.

Един от всичките други видове тишина е "оглупяващата".
Пример. Когато излязох от клиниката (нямам визитки на таксита, не зная най- близката стоянка), знам само, че единствените двама близки, на които имам телефоните - са в КАТ за регистрацията на новия автомобил. И вместо да се замисля, как мога да се прибера по най- бързия начин на работа, аз се закачих за възможността да ида при тях. Маршрутките са буквално на през няколко минути. И зная, преди да ме тресне тишината разбира се, че регистрацията става мах бавно от личен опит. Бумащина и бюрократщина + обедна почивка. (Това може да бъде построено по съвсем други правила, ама такава е тежка системата, че изобщо не ми е занимаващо в момента с това.)

Точно пред мен, на крачка - естествено такси с отворена врата. Стоя, като пън и гледам шофьора, макар той да ми поклати отрицателно с глава. След няколкосекундната невербална комуникация, човекът се обади на колега и точно до минута бях в такси към глуповатата си дестинация. Когато стигнах, поговорих две- пет думи, видях опашките от овце, висещи пред гишенца, както и преди 6-7 години, настъпилата на точния миг обедна почивка, хапнахме заедно... Диалога, или мисленето се възстанови и си тръгнах по правилния начин, за който не включих в първия момент.

Това изключване и тишината от страха от ортодонтскивидовеинтервенции. Чак някъде далече над главата ми, заради стария героизъм, звучаха думички от песен -

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
..
Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
...

Даже не е и тъжно. Само онемяло. Безрадостно, безтрепетно. На своя територия - всичко тотално се промени. Дързостта си се възвърна, и възвърна и предишния порив и стремления за действане, около 13 часа. Вече макар и на базата на постигнатото. Не харесвам - всичко, което не ме убива. Не е вярно казано. Да не казвам - огромна глупост.

Следващите думи са от хард рок, каквото никога и не слушам. А думите в превод са грозни. :D

Съградих тишината и в двата варианта. И има други разновидности. Не забравям да изпратя въздушни целувки и широка прегръдка на тибетските монаси, ама никога.  :D

Last edited by Силвия М (11.02.2017 09:22)

11

Това е добро - Queen - I Want To Break Free.

12

Реших сънищата да ги напиша в затворения форум. Не ми е до досадници сега, изпробващи себе си и възможностите си. За техните способности изобщо не ме е грижа, особено, ако не съм предварително предупредена. :)

Вече казах за затворени места за писане и тук, но щом не става - значи не става.  :longtongue:

13

Формата е пуста; Пустотата също е форма. Пустотата не е различна от формата; Формата не е нищо друго, освен пустота. По същия начин, усещания, възприятие, формации и съзнание са пустота.

Следователно Шарипутра, всички дхарми са пустота. Няма характеристики. Няма раждане и няма прекратяване. Няма нечистота и няма чистота. Няма намаляване и няма увеличаване.

Следователно, Шарипутра, в пустотата няма форма, няма усещания, няма възприятие, няма формации, няма съзнание;

Няма око, няма ухо, няма нос, няма език, няма тяло, няма ум;

Няма проявление, няма звук, няма мирис, няма вкус, няма докосване, няма дхарми;

Няма дхату на очите… [до липса на]…дхату на ума, няма дхату на дхармите, няма дхату на ума-съзнание;

Няма невежество, няма край на невежеството… [до липса на] …старост и смърт, няма край на старостта и смъртта;

Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение.

http://skydharma.com/традиционни-будистки-текстове/буда-шакямуни-сърдечната-сутра-прадж

Много напомня на това.

14

— Преди години ти пожела сила. Премина през трудностите на обучението всеотдайно, без да се затормозващ и прибързваш. Сега си в края на деня.
— Какво значи това?
— За един истински тонал всяко нещо от острова на тонала е предизвикателство. Казано по друг начин, за воина всичко в този свят е предизвикателство. А най-голямото предизвикателство, разбира се, е неговото желание да получи сила. Но силата идва от нагуала и когато воинът се озове в края на деня, това значи, че е наближил часът на нагуала. Часът на силата за един воин.
— Все още не разбирам смисъла на всичко това, дон Хуан. Значи ли то, че скоро ще умра?
— Ако си глупав, ще умреш — скастри ме той. — Но, по-меко казано, означава, че ще ти се разтреперят гащите от страх. Ти някога пожела сила, а такова желание не може да се върне назад. Не бих казал, че ще се изпълни съдбата ти, защото съдба няма. Тогава остава единствено да се каже, че ще се изпълни силата ти. Поличбата беше съвсем ясна. Онази млада жена дойде при теб в края на деня. Остава ти съвсем малко време и нито миг от него за глупости. Прекрасно състояние. Бих казал, че най-доброто от нас винаги се проявява, когато сме изправени пред стената, когато чувстваме как мечът е надвиснал над главата ни. Лично аз не бих избрал нищо друго.


Сказания за Силата, Денят на тонала

15

Сутринта отново си наблюдавах мислите и отново бяха почти изцяло свързани с работата. Как се получава така, че работата е по-важна от магията? Защо щом изпусна мислите и те се насочват към работата и към неща свързани по някакъв начин с егото, а не към въпросите на магията или към случващото се наоколо? Въпроси без отговор, надявам се само засега.

Ако сме приели мирогледа на Кастанеда, би трябвало да сме наясно, да сме убедени, че всичко, което става в човешкия свят (света на тонала) е само театър. Но ние играем своята роля, за която ни обучава обществото още от момента на раждането ни. Играем я и сме убедени, че ролята е истинска и освен нея не съществува друго.

16

13.02.2017г.

Днес си направих равносметка, че колкото и да се старах, последните 10- ина дни - са ми най- слабите в осъзнаването от 70-80 години насам..
Искаше се на моменти такива усилия за помнене, внимание и всичко останало, че няманакъдеповече. Особено на работа. В нас по- айде може да се приеме, че си почивам, нооо това с писането... Изобщо нямам никакво оправдание. Включително и днес.

Или може би - точно защото е прекалено магически-чудно-подредено, това още повече ме омайва, като напушалка, да си кажа пак..

И като вървя през центъра на града, а линиите между плочките се повдигнат нагоре от земята на 50 см, ми идеее - да се ядосам.  :D

~~~

Не мисля, че имаш място за притеснение. Когато правиш/неправиш работата (каквото и да било, + егото даже) безупречно, един ден - ще разбереш, какво си сторил. (Написах го, щот съм голяма компетенция, но заставам зад думите си. Сериозна съм.)

17

Когато казвам его, имам предвид, че умът си е етап от еволюцията. А също така е създадена запазената марка (бранда). В случая ти, заради работата, на която си. Такова е мисленето на хората, а прикривачът трябва да се впише в обстановката. Изглежда далеко, предполагам, от заглавието на темата, но не е. Дано се разбира, какво искам да кажа. Осъзнаваме ли го - театрото си е театро. Егото е главен герой, Духът седи на първия ред. После си сменят местата, за по- кратко, за по- дълго. И така.

18

Някъде Кастанеда казваше, че магията е нещо много просто. Толкова просто, че чак е страшно.

Седи примерно човек и изучава мравките. Те се раждат, растат, работят по своите мравешки задачи, бият се с други мравки, някои умират, други се раждат. Човека, който ги изследва, не изпитва мравешките емоции. Той не е мравка, той е безпристрастен наблюдател и театъра, в който играят мравките е извън неговия свят. Така наблюдението на мравките не води до загуба на енергия.

По същия начин един воин се отнася към света на обикновените хора. Това не е неговия свят. Въпреки, че е принуден да играе в човешкия театър, за него това е само роля. Той не е ангажиран емоционално със света на хората и това го спасява от енергийни загуби. Но това го могат само воините, а тоя които не го могат са обикновени хора.

19

Ефектa на Форер е една всеобща човешка особеност и дава доста ясна представа доколко хората са способни да се оценяват обективно:

Опит на Форер

През 1948, психологът Бертрам Форер дава личностен тест на студентите си. След като получава отговорите от теста, той раздава личностни характеристики на всеки участник в опита, като претендира, че всяка е изготвена индивидуално за участника, на базата на отговорите от теста. Участниците са помолени да оценят теста по петобална система, като 0 е най-ниската оценка, а 5 е най-високата. Всъщност, всички студенти получават една и съща характеристика:

"Имате нужда другите хора да ви обичат и уважават. С тенденция сте за самокритика, а същевременно разполагате с голям неизползван потенциал, който все още не сте обърнали във ваша полза. Макар и да имате някои лични слабости, като цяло сте способен да ги компенсирате. Макар отвън да изглеждате като дисциплиниран и владеещ се човек, вътрешно сте несигурен и загрижен. Понякога имате колебания дали сте взел правилното решение. Обичате промяната и разнообразието и сте разочарован, когато ви се налагат ограничения. Мислите независимо и не приемате чуждите твърдения без задоволително доказателство. Открили сте колко е неразумно да се саморазкривате пред другите. Понякога сте екстровертен, приветлив, общителен, но понякога и интровертен, предпазлив и резервиран. Някои от стремежите ви са доста нереалистични. Сигурността е една от главните цели в живота ви."

Средната оценка, която участниците в опита дават на характеристиката си е 4.26/5. След като оценките са били дадени, участниците са разбрали, че една и съща характеристика, с изречения, намерени от хороскопи, е била раздадена на всички участници.

По-късни изследвания потвърждават резултатите от опита на Форер.

20

Hombre wrote:

Сутринта отново си наблюдавах мислите и отново бяха почти изцяло свързани с работата. Как се получава така, че работата е по-важна от магията? Защо щом изпусна мислите и те се насочват към работата и към неща свързани по някакъв начин с егото, а не към въпросите на магията или към случващото се наоколо? Въпроси без отговор, надявам се само засега.


Понеже не успявах да каж всичко ясно в постовете си -  Една отделна реалност, 5 -

— Не съм казал нищо и никакво. Казах незначително. Всичко е едно и също и следователно — незначително. Аз например не мога да кажа, че моите действия са по-важни от твоите, или че едно нещо е по-съществено от друго; следователно всички неща са еднакви, а това, че са еднакви, ги прави незначителни.
...
— Например ние трябва да гледаме с очите си, за да се смеем — каза той, — защото само когато гледаме нещата, можем да уловим смешната страна на света, когато обаче твоите очи виждат, всичко е така еднакво, че нищо не е смешно.
...
— Много хора на знанието правят това — каза той. — Един ден те могат просто да изчезнат. Хората може да мислят, че те са били нападнати от засада и убити заради делата си. Те избират да умрат, защото това няма значение за тях. От друга страна, аз избирам да живея и да се смея, не защото това има значение, а защото този избор е склонност на моята природа. Причината да казвам, че избирам, е, защото виждам, но не затова избирам да живея. Моята воля ме кара да продължавам да живея, въпреки всичко, което мога да видя.
...
— Веднъж ти казах, че нашата участ като хора е да учим, за добро или за лошо — каза той. — Аз съм се научил да виждам и ти казвам, че наистина нищо няма значение. Сега е твой ред. Може би някой ден ти ще виждаш и тогава ще узнаеш дали нещата имат значение или не. За мен нищо няма значение, но за тебе може да е обратното. Трябва досега да си разбрал, че един човек на знанието живее действайки, а не мислейки за действането, нито пък мислейки какво ще мисли, когато, приключи действието. Човек на знанието избира път със сърце и го следва. И тогава той гледа, радва се и се смее. Тогава вижда и знае. Той знае, че изобщо животът му ще свърши твърде скоро. Той знае, че както всеки друг, не отива никъде. Той знае, защото вижда, че нищо не е по-важно от нещо друго. С други думи, човекът на знанието няма чест, няма достойнство, няма семейство, няма име, няма родина, а само живот, който се живее, и при тези обстоятелства неговата единствена връзка с ближните му е неговото контролирано безумие. Така човекът на знанието прави усилия, поти се и пухти, и ако човек го погледне, той е просто като всеки обикновен човек, само че безумието на неговия живот е под контрол. След като нищо не е по-важно от нещо друго, човекът на знанието избира, което и да е действие и го извършва така, сякаш то има значение за него. Неговото контролирано безумие го кара да казва, че това, което прави, има значение и го кара да действа, сякаш е така, но все пак той знае, че не е. Затова, когато изпълни действията си, той се оттегля в покой и дали действията му са били добри или лоши, полезни или не, това вече не е негова грижа.
Човекът на знанието може и да избере да остане напълно невъзмутим и никога да не действа, да се държи така, сякаш да бъде невъзмутим е от значение за него. Той ще бъде истински искрен и в това, защото то също ще бъде негово контролирано безумие.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Съгради своята тишина не на върха на планината, а вътре в себе си