Форум Кастанеда

Announcement

Последвайте ни в групата Кастанеда, мистика и тайни!

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Съгради своята тишина не на върха на планината, а вътре в себе си


Съгради своята тишина не на върха на планината, а вътре в себе си

Posts 21 to 28 of 28

21

Hombre wrote:

Някъде Кастанеда казваше, че магията е нещо много просто. Толкова просто, че чак е страшно.

Седи примерно човек и изучава мравките. Те се раждат, растат, работят по своите мравешки задачи, бият се с други мравки, някои умират, други се раждат. Човека, който ги изследва, не изпитва мравешките емоции. Той не е мравка, той е безпристрастен наблюдател и театъра, в който играят мравките е извън неговия свят. Така наблюдението на мравките не води до загуба на енергия.

По същия начин един воин се отнася към света на обикновените хора. Това не е неговия свят. Въпреки, че е принуден да играе в човешкия театър, за него това е само роля. Той не е ангажиран емоционално със света на хората и това го спасява от енергийни загуби. Но това го могат само воините, а тоя които не го могат са обикновени хора.


Ангажиран е и с мравките и с хората. Защота няма важно - маловажно, просто нищо няма по- голямо значение от друго, или по- малко. Но магьосникът може да е тъжен, щастлив, весел радостен и се смее. Зависи от предпочитанията му, заради ветровете му. Един е мрачен, като Силвио Мануел, друг е радостен и се смее, като Дон Хуан или Хенаро. Един е изток, друг е запад, или юг, а че и север.

Така е и с работата, така е и с миенето но чинии, или планк-а. Така е с гледането на дърветата, небето или птиците (съзерцание). Така е и в компанията на хората наоколо. Смееш се, щастлив си и празнуваш празниците им, или имаш моментна голяма мъка и си просто тъжен. Това е положението. Има много неща, от които човек (магьосника, де) зависи, но сам живее чувството си. Когато успее с волята, обаче.

22

Hombre wrote:

Ефектa на Форер е една всеобща човешка особеност и дава доста ясна представа доколко хората са способни да се оценяват обективно:

Опит на Форер

По-късни изследвания потвърждават резултатите от опита на Форер.


Затова няма обект - субект, затова не ги разбирах хората и сега не ги разбирам, но се старая. "Как си обект, когато това в случая може да съм аз, и как си субект, като това пак е - еднакво - и аз и ти сме това нещо?!"

Да речем, че винаги съм била отнесена.

Опитът на специалиста го могат всички циганки под път и над път - "Голяма радост/мъка имаш како/бате, голямото ти дете... И т.н." А човека няма голямо дете, няма деца, примерно. Казва се - "студено гледане на ясновидците". Същото го могат и астролозите - философи. За тях небесата са статични и имат готови карти. Някакъв по- тягостен период - и айдеее ретрограден сатурн. Да си нареже вените човек от тъпуни. Казвам статични, защото преди 50 години е било едно, прреди 500 - друго..., да не говорим за още по- преди... Тъжна работа, че и зодии - ужъссс  :D  :crazyfun:

23

14.02.2017г.

Денят беше сравнително по- лек откъм удържане на вниманието и осъзнатостта.

И само съвсем между другото прочетох за няколко човека изписали книги и направили "учения". Зачудих се, дали е вярно написаното. Попрегледах биографиите им. Например - така много и успешно следваната напоследък Мария Монтесори е дала сина си за осиновяване, за да е отдадена изцяло на децата. Имаше писатели, писали за щастлив живот, успешен брак, кариера и други - единият умрял сам, друг в старчески дом, трети се обесил от депресарщина.

Оставам си си фенка на Карлитос, поне това- онова открил и описал. Заради антропологията и още неща, не мога да ги изброя тук. Харесва ми да следвам учението. Друг - Монтесори...

24

За субект-обект ще те върна на историята със слепците и слона. Има го слона, реалния обект СЛОН. И в същото време всеки от слепците има своята субективна представа какво е слон, която е безкрайно далече от действителността.
Всички наши знания и представи за реалността, целия ни личен опит са в някаква степен субективни. Те изграждат тонала.

Ако ти изследваш себе си тогава си едновременно и обект и субект. Ти си нещо реално съществуващо, ти си обект, който може да бъде измерен, претеглен, описан, изследван. Когато ти самата изследваш обекта себе си, изследователя (отново ти) вече е субект. По правило представите на субекта за обекта са доста далече от истината, те са субективни. Ако не можеш да направиш разлика между обект и субект, няма да можеш да различиш и тонал и нагуал. Защото те са точно това - обективната реалност там отвън (нагуала) и нашата субективна представа за нея(тонала).

А в твоя цитат аз бих наблегнал съвсем други думи:

— Веднъж ти казах, че нашата участ като хора е да учим, за добро или за лошо — каза той. — Аз съм се научил да виждам и ти казвам, че наистина нищо няма значение. Сега е твой ред. Може би някой ден ти ще виждаш и тогава ще узнаеш дали нещата имат значение или не. За мен нищо няма значение, но за тебе може да е обратното. Трябва досега да си разбрал, че един човек на знанието живее действайки, а не мислейки за действането, нито пък мислейки какво ще мисли, когато, приключи действието. Човек на знанието избира път със сърце и го следва. И тогава той гледа, радва се и се смее. Тогава вижда и знае. Той знае, че изобщо животът му ще свърши твърде скоро. Той знае, че както всеки друг, не отива никъде. Той знае, защото вижда, че нищо не е по-важно от нещо друго. С други думи, човекът на знанието няма чест, няма достойнство, няма семейство, няма име, няма родина, а само живот, който се живее, и при тези обстоятелства неговата единствена връзка с ближните му е неговото контролирано безумие. Така човекът на знанието прави усилия, поти се и пухти, и ако човек го погледне, той е просто като всеки обикновен човек, само че безумието на неговия живот е под контрол. След като нищо не е по-важно от нещо друго, човекът на знанието избира, което и да е действие и го извършва така, сякаш то има значение за него. Неговото контролирано безумие го кара да казва, че това, което прави, има значение и го кара да действа, сякаш е така, но все пак той знае, че не е. Затова, когато изпълни действията си, той се оттегля в покой и дали действията му са били добри или лоши, полезни или не, това вече не е негова грижа.
Човекът на знанието може и да избере да остане напълно невъзмутим и никога да не действа, да се държи така, сякаш да бъде невъзмутим е от значение за него. Той ще бъде истински искрен и в това, защото то също ще бъде негово контролирано безумие.

Точно тези думи показват, че воина вече не е човек като останалите. За него нямат никакво значение действията на хората. Те са безумие. При воина обаче има контрол и това е важно. Думите "нищо не е по-важно от нещо друго" се отнасят само за човешкия свят. В живота на воина има важни неща и безумия и те се определят от целта му.

25

субѐкт

Значение на думата субект

мн. субекти, (два) субекта, м.
1. Спец. Във философията – същество, което целесъобразно осъзнава обективния свят и му въздейства.
2. Човек като носител на качества. Някакъв непознат субект се върти пред вратата.
3. Спец. В логиката – предмет на съждението.
4. Спец. В граматиката – дума, назоваваща деятеля; подлог.
5. Спец. Юридическо лице, което притежава правоспособност и дееспособност.
прил. субектен, субектна, субектно, мн. субектни.

~~~
Обект

мн. обекти, (два) обекта, м.
1. Предмет, явление, факт, към който е насочена някаква дейност. Обект на изследване.
2. Предприятие, учреждение, сграда, място, където се извършва дейност. На обекта докараха строителен материал. Военен обект.
3. Спец. В граматиката – предметът, който е засегнат от глаголното действие; допълнение.
4. Спец. Във философията – външният свят, който съществува независимо от съзнанието ни.

~~~

Реалността от своя страна е субективна и обективна. Субективно е това, което принадлежи на мислещата личност и може да бъде изпитано само и единствено от нея. Това ще рече, че що се отнася до субекта, реалността не съществува, дотолкова доколкото според дефиницията има толкова реалности, колкото и индивиди. Което означава, че субективната реалност е просто една илюзия, пред вид факта, че определението за илюзия е нереално възприемане на обекти от реалността... Т.е., същото, което е и субективната реалност. На схемата по-долу е показана една от най елементарните и известни зрителни илюзии. Нарича се илюзия на Мюлер-Лайер.

http://dobromirdimitrov.blog.bg/photos/45357/original/Graphic1.jpg

~~~~
И двете неща са си обективни и субективни. И аз и слона.
Колкотo до цитата, който е посинен - знам, че това е най-любимия на всички хора цитат. Има го къде ли не. Никой не обърна внимание на 2-3-4 изречения, преди него.

Last edited by Силвия М (16.02.2017 05:43)

26

За 15.02.2017г.

Вниманието се нормализира. Осъзнатост - когато се налагаше, изискваше.

Last edited by Силвия М (16.02.2017 05:44)

27

Всичките дефиниции не са изяснили нищо като гледам, картинката май е станала още по-объркана.

Всъщност нещата са много прости. Това, което съществува извън главите ни е обективно. То си е там, такова каквото е, независимо дали нас ни има или не.

Нещата стават субективни когато има наблюдател. възприятията на наблюдателя са субективни. Само си представи разликата във възприятията на един далтонист и един човек с нормално зрение. Именно тия разлики правят възприятията субективни, т.е. зависещи от субекта. Още по-лошо е положението с оценките, с изводите. Колкото субекти, толкова и различни оценки.

Изобщо, ако няма живи същества обективното пак го има. Но субективното се появява само, когато има нещо възприемащо, мислещо, оценяващо. Субективното се появява в неговия ум като отражение на обективното. То е като образа на луната в езерото. Независимо дали има езеро, което да отрази луната, самата луна продължава да съществува. А образа в езерото не е самата луна, то е само едно отражение, силно зависещо от отражателната способност на езерото.

28

Да си преместя доклада тук, защото беше интересен ден за наблюдение.

16,02.2017г.
Днес мислих, творих, наблюдавах, осъзнавах.... Радвам се, че всичко си е по местата.


Тия неща субективност/обективност наистина ми объркват акъла.

Ще се опитам да го обясня с твоите термини. Целият предиобед бях в група с хора, които не са от "моя ранг".  :) Когато е такъв работен ден сякаш съм и слепеца, и глухия, и другия. Групата е слона. На такова ми заприлича.

Тихо жужене на гласове. Говор от новините. Правя някакво изделие. Групата също. Чува се и шум на хартия, потракване на други предмети. Отваряне и затваряне на шкафчета и чекмеджета. Някой влиза, друг излиза. Отвън се чуват птици и рядко минаващи превозни средства. Пиша и някакви документи в отсрещна стая, но съвсем наблизо, връщам се и продължавам с изделието. В помещенията е много светло и цветно. Това е обстановката.

Усещането. Сякаш съм сама. Вътре у мен е по-тихо от празна стая, без шумове. Но нито за секунда не ми убягват разговорите, движенията на хората наоколо, всичко което те правят. Това е необходимо всъщност. Почти не гледам, достатъчно ми е периферното зрение (а може и друго да е). Новини така и не се научих да слушам. Изделието е много красиво, цветно. Моите действия донякъде ангажират вниманието на някои от групата. Това, на пръв поглед, изглежда сякаш се забавлявам само. Не е точно така. Някак си съм подготвена веднага да стана и да реагирам, без значение, на какво. Когато влизат други колеги, шефа - спокойсвието се разсейва леко. Не моето, а по-скоро на обстановката. Разговори, обмисляне на ситуации, решения за някакви задачи, после всичко си тръгва по описания начин. И това е часове.

Когато съм различна обстановка, само с колеги от "моя ранг" е леко по- различно. Докато около 13 часа не разбрах, че е изключително приятно човек да общува и работи с разумни, компетентни хора, професионалисти. Професионалисти от различно естество. И е много трудно в буса, или на спирката, магазина.

Вечерта вкъщи същaта история (обстановка). Говори се, телевизори, телефони, работа, цветно, но е тихо. Затова и нямах време да продължа мислите си в темата за бърборкане по- долу. Чак пък и мат, айде де!? :D   :D

Някой ден, ще умра и ще има недовършени мисли. Или кофти пост на Силвия М. Ами нищо не чак толкова от по-огромно значение. Някакви думи, на някакъв човек. Долу-горе това е, нещо такова.

Шах с царицата  :D  :longtongue:


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Съгради своята тишина не на върха на планината, а вътре в себе си