Гласът на Виждането, разговор с Тайша Абелар 1993

Хейнс Ийли, разговор с Тайша Абелар

ХЕЙНС ИЙЛИ: Тайша, вече сме в ефир, добре дошла в предаването "Мистерии на Земята".

ТАЙША АБЕЛАР: Добре. За мен е удоволствие да бъда тук и преди да започнем... знам, че обявихте името ми и още някакви неща... направихте въведение, но бих искала и сама да заявя името си, защото ние винаги започваме лекциите и интервютата си, като заявяваме името си. Казвам се Тайша Абелар. Заявяваме името си, защото то е от съня.

Магьосниците казват, че когато човек достигне последните нива на сънуване, той е това, което сънува, а Тайша Абелар е сънят, който аз сънувам, и затова с магьоснически цели винаги започваме всяко нещо, като заявяваме имената си, нашите магически имена.

ХЕЙНС: Щях да те попитам за това, защото знаех, че ще искаш.

ТАЙША: Добре, благодаря.

ХЕЙНС: След като сме на тема "имена", нека те помоля да обясниш нещо повече за името си. Запознала си се с дон Хуан - индианския магьосник от племето яки, за когото Карлос Кастанеда е написал десет книги - и го познаваш под името Джон Майкъл Абелар.

ТАЙША: Да.

ХЕЙНС: А какво означава името Абелар?

ТАЙША: Ами, Абелар всъщност е приемствена линия, име, което се предава на прикриваните от линията на дон Хуан, и ако сте забелязали, повтаря се също и името Грау.

ХЕЙНС: Да, наистина. Флоринда Донър-Грау и твоята учителка, която те въвежда в света на магьосниците, Клара Грау.

ТАЙША: Да, значи, на прикривачите се давало името Абелар, а на сънувачите - името Грау, и те се редуват от поколение в поколение, като дори на нагуалите се дава името Грау; нагуалът Хулиан е бил Хулиан Грау и при всяко следващо поколение името се редува, но това служи само да обозначи предразположението на човека, дали ще бъде сънувач или прикривач.

ХЕЙНС: Но дон Хуан е използвал и името Дилас Грау, нали?

ТАЙША: Да.

ХЕЙНС: Значи той би трябвало...

ТАЙША: Грау всъщност е името, което Карлос използва. Карлос използваше името Дилас в някои от своите... Имената всъщност не... Ние използваме много, много различни имена в зависимост от целта ни. В момента аз съм Тайша Абелар, защото това е сънят, който сънуваме сега, но тези неща се сменят и името означава просто намерението, което се поставя, и тази своего рода амалгама между конкретното намерение и определеното име именно задейства даден сън.

ХЕЙНС: Мисля, че от нещата, които съм прочел, разбирам какво е прикриването, но за нашите слушатели, които не знаят какво означава то, би ли ни дала едно кратко описание на прикриването?

ТАЙША: Да. Прикриването всъщност е... ммм... Когато се премести събирателната точка... Предполагам, че слушателите може би знаят термина "събирателна точка"? Тя е онова място върху сияйното... Когато човек вижда сияйното тяло като конгломерат от енергии, има едно място върху него, което свети много ярко и то всъщност е центърът на съзнанието.

Магьосниците го наричат събирателна точка. Когато я местиш по време на сънуване - а това става от само себе си и когато човек спи, - трябва да успееш да я задържиш в дадено положение достатъчно дълго, за да можеш да се слееш с тази нова реалност и да я опознаеш, защото ако точката се мести произволно, получаваш хаотични...

Както в сънищата, обикновените сънища, възприятието ви е много произволно. А прикриването е способността да задържиш събирателната точка фиксирана във всяко едно положение, в което е била преместена чрез сънуването, така че всъщност двете вървят ръка за ръка.

Хората казват: "Добре, значи тя е прикривач, а Флоринда Донър-Грау е сънувач." Не, ние сме и двете неща, затова имената ни не са твърдо фиксирани. Всеки сънувач трябва да е и прикривач, защото ако нямаш дисциплината или способността да задържаш събирателната точка фиксирана във всяко едно положение, тогава енергията се пропилява и не можеш да възприемеш нито една реалност, включително и нашата собствена, защото това, което правим в момента в тази реалност, всъщност е прикриване. Ние прикриваме нашия свят, света на ежедневния живот, като задържаме енергийния си център или събирателната точка фиксирана в дадено положение и така получаваме възможност да възприемаме света на всекидневието.

А на едно друго ниво прикриване е способността, ако мога така да се изразя, да "придадем плът" на реалността, която възприемаме, чрез означаване, категоризиране, създаване на ред и точно това прави един прикривач. Той взима възприятията, които получава пряко чрез енергийното си тяло, и създава ред, създава структура, която е разпознаваема и реална, точно толкова реална, колкото и реалността на всекидневието.

Защото ние, хората, също извършваме прикриване, само дето сме го научили много, много рано - когато сме формирали възприятието си, ние в същото време сме се научили да прикриваме, за да стигнем до споразумението, че това нещо, този свят, в който живеем, е реален. А магьосниците извършват прикриване и в други положения на сънуване.

ХЕЙНС: Доколкото разбрах, през живота си ти си била прикривач в някои доста интересни положения и ако мога да разкажа на слушателите за едно от тях - това е Шийла Уотърс, прекрасната бизнесдама...

ТАЙША: А, да. Видяхте демонстрация на това.

ХЕЙНС: Видях демонстрация и ако мога да разкажа един малка случка - след като ти беше Шийла Уотърс, тък-.мо беше станала отново Тайша Абелар и аз реших да се включа в играта и на майтап те попитах: "Може ли Шийла Уотърс да донесе кафе за хората?"

ТАЙША: А, да, спомням си.

ХЕЙНС: И ти моментално се превърна в Шийла Уотърс, нямаше дори и микросекунда забавяне, преди да откликнеш като Шийла Уотърс - така че твоето прикриване беше съвършено.

ТАЙША: Разбира се, ние сме тренирани много добре, имам предвид, че целият ни съзнателен живот всъщност е преминал в света на магьосниците и точно такива станахме. Сънували сме в различни положения, затова казвам, че името Шийла Уотърс е името на едно положение на събирателната точка, положение на сънуване.

За да може да се премести от едно положение в друго, събирателната точка трябва да бъде напълно подвижна. Прикриването я закрепва, затова създава впечатление за известна неподвижност, но не тази фиксираност на точката, която ни дава нашият всекидневен живот и в която поддържаме този свят като единствен, смятаме нашата реалност за единствената реалност и не можем да сс освободим от този възглед.

Особено да кажем... Жените имат склонност да са по-гъвкави и подвижни, защото не са бастион на социалния ред, докато мъжете, просто понеже реалността на нашия всекидневен живот го изисква, мъжете трябва да бъдат опорите на големите институции, които всъщност са институции, създадени в сферата на намерението и съзнанието.

Дори политическите ни системи, религиозните ни системи, юридическите, медицинските професии, всичко това са области, в които сме вложили енергия и сме изградили - социолозите ги наричат "глоси" или интерпретативни структури, структури на интерпретация, и тези структури трябва да се крепят чрез енергия, интерсубективна енергия, за да можем всички да постигнем съгласие какво правят например политиците или какво е направено в който и да било друг аспект на живота.

Така че прикривачите могат да влязат във всяка от тези области и да установят каква е структурата, каква е интерпретативната система и енергийно, не само интелектуално, защото дори и във всекидневния свят ние, естествено, не вършим никое от тези неща само на интелектуално ниво. Ние СМЕ политиците, ние СМЕ тези неща. Така че един прикривач открива енергийно разклоненията на тези структури и тогава ги възпроизвежда енергийно, но да се върна към мисълта си, мъжете трябва да крепят тези структури, затова тяхната събирателна точка е твърдо фиксирана, неподвижна и поради това им е трудно да я преместват. Те са направо майстори прикривани.

На тях им е по-трудно да сънуват, въпреки че, естествено, го правят нощем, но ако трябва да сънуват като магьосниците, те трябва да преминат през седемте врати на сънуването, за които говори Карлос Кастанеда в книгата си "Изкуството на сънуването"; той описва в общи линии всяка от тези врати, през които трябва да премине мъжът магьосник, за да премести събирателната си точка.

От друга страна, жените не трябва да преминават през тези седем врати, те просто могат да сънуват съвсем естествено, защото тяхната събирателна точка е по-подвижна и дори по време на менструалния им цикъл събирателната точка сама "почва да се премества леко от фиксираната си позиция и така жените могат по-лесно да възприемат неща, други неща, които нашите социални рамки не ни позволяват да възприемаме.

ХЕЙНС: За да може една жена да събере енергията, нужна за сънуване или за съвършено прикриване, както споменаваш в книгата си или по-точно Клара ти е казала в книгата "Магическият преход", една жена трябва да спазва безбрачие. Това отнася ли се и за мъжете?

ТАЙША: Ами, този въпрос, естествено, винаги е натоварен с най-различни връзки и емоционални обвързвания. Зависи; това ни връща към идеята на магьосниците; всъщност това не е идея; те са стигнали до това, като виждат колко енергия има един човек. Ако един човек е заченат в силен изблик на енергия, който, естествено, идва от неговите родители, тогава той ще има предостатъчно енергия и не е нужно да се въздържа полово.

Ние не казваме, че хората не бива да се женят и да създават семейства или нещо такова. Има други пътища, по които могат да дадат израз на своята безупречност или на подготовката си като магьосници. Но ако човек няма нужната енергия, първоначалната енергия, която му е дадена при зачеването, тогава за него е по-добре да пази енергията си и да я използва за сънуване.

За сънуването магьосниците използват първоначалната сексуална енергия и я трансформират в енергийното им тяло. С това започват всички, с основната енергия. Затова когато говорехме за прегледа, процеса на възвръщане на енергията, изразходвана в миналото, ни беше казано, че всеки трябва да направи списък на своите сексуални контакти, защото в тях е основната енергия, която могат да използват, за да извършват други магьоснически подвизи, като сънуване или вътрешно мълчание, защото ако нямаш нужната енергия, не можеш да спреш вътрешния диалог; това може би звучи като противоречие, но нашият вътрешен диалог е като нещо, което е било включено и просто си тече, върти се и се върти и за да бъде изключен, е нужна енергия, защото той е самозахранващ се механизъм, който поддържа социалните структури, социалния ред.

Нашият вътрешен диалог, ако му обърнем внимание, всъщност е едно постоянно затвърждаване на света такъв, какъвто го виждаме, и особено на нашето място в този свят, на това как сами се виждаме, какво искаме. Дон Хуан винаги казваше, че прекалено голямото изтъкване на аза е въпрос на функционална повреда, едно влошаване на функциите, което не би трябвало да съществува, за да можем да функционираме ефикасно в своя живот. Това е дисба-ланс, прекалено много енергия се отдава за защита на аза. Като една голяма уста, която вечно повтаря "A3, A3, A3, A3" до безкрайност. И този "аз" трябва непрекъснато да се захранва, което пък отнема огромно количество енергия.

Цялото време, през което сме будни, ние сме заети или да защитаваме аза, да укрепваме аза или как да представяме аза в очите на другите, във всекидневния ни живот, в областта на брака и възпроизвеждането, ние вечно се нуждаем от любов, връзки, брак, продължение на рода. Имаме повелята да се възпроизвеждаме, биологическата повеля, по съществува също и еволюционната повеля.

А да се възпроизвеждаме днес, при това положение, в което се намира светът... почти логично е или поне е по-благоприятно да пренасочим тази енергия към повелята да еволюираме и да достигнем до някои от тези положения на събирателната точка, които, така да се каже, ще презаредят човешкото същество, ще му дадат тласък, енергиен тласък, от който то така отчаяно се нуждае в наше време, когато всичко, дори светът, изпитва недостиг на енергия, в смисъл, че ресурсите ни са на изчерпване, а тялото ни съвсем не е в особено добра физическа форма.

Така че имаме тази повеля да еволюираме и да използваме други области от цялостното ни същество, от потенциала ни като осъзнаващи същества, да пренасочваме енергия от онези области, които укрепват аза, образа на аза, този аз, който вечно се оглежда в другите и се грижи за репутацията си - всичко това отнема енергия. И така, първото ниво, ако искаме да... Можем да го наричаме магьосничество, но не е нужно да използваме тази дума - ако искаме да разширим възприятието си, ние трябва да преразположим енергията, като я вземем от тези об-ласти, които наистина изчерпват жизнената ни сила, и да я прехвърлим другаде.

ХЕЙНС: Имам няколко въпроса, които са чисто технически. Първият е свързан с прегледа на живота. Като начало човек прави списък на всички, които някога е срещал или с които е имал някакви отношения, особено сексуалните си партньори...

ТАЙША: Да.

ХЕЙНС: И след това, докато се прави прегледът, вдишва дълбоко, като в началото лицето е обърнато към дясното рамо, след това го извива към лявото и през цялото това време вдишва дълбоко. След това извива глава обратно, към дясното рамо и през това време издишва. А после?

ТАЙША: После връщаш глава в нормално положение, по средата.

ХЕЙНС: Добре, на някои места, май беше в твоята книга или може би пък Карол Тигс го споменава, се говори за "помитащо дишане", при което се правят същите движения с глава, но без да се диша, когато главата се върне в средата. Това...

ТАЙША: Да, но техническият аспект на дишането не е толкова важен, нито пък мястото, където се прави прегледът, и трябва да подчертая това, защото човек все си намира оправдания от типа: "Ами нямам на разположение пещера, където мога да се оттегля за известно време и да правя прегледа." Прегледът е чудесна магьосническа техника, която ни е предадена още от древните магьосници, за да можем да освобождаваме енергията, блокирана в миналото, в този аз, който сме запомнили, в личната ни история. И именно това намерение си поставяме.

Най-важното нещо при прегледа е да постигнеш вътрешна цялост, да следваш непреклонно целта си и да се "скачиш" с това намерение, намерението, което вече си съществува и за което говорим в нашите книги. Как ще сс прави това, къде ще се прави и кога ще се прави, зависи, разбира се, от индивидуалните обстоятелства.

ХЕЙНС: Точно така.

ТАИШ А: Защото не всеки отива в пустинята и не всеки...

ХЕЙНС: Значи можеш да правиш прегледа просто докато си караш колата, без да дишаш по специалния начин, стига намерението ти да е правилно?

ТАИША: Флоринда Донър-Грау направи огромна част от прегледа, докато пътуваше с един автобус в Мексико. Пътуваше към Оаксака при ужасни условия, ако знаеш какви са там автобусите.

ХЕЙНС: Да, возил съм се.

ТАИША: И трябва да правиш много, много на брой различни прегледи. Всеки от нас продължава прегледа на живота си до ден днешен. Както си вървя по улицата, аз правя преглед - ако нещо го предизвика. Или например, ако си на работа и имаш почивка, можеш там да правиш прегледа. 11ричината да започнеш със списък, както казват те, в идеалния случай наистина трябва да започнеш с някакъв вид структура и това е защото в началните стадии способността ни за концентрация не е достатъчно добре тренирана, затова със списъка се постигат две неща. Едното - започваме преди всичко със сексуалните изживявания, защото, както вече казах, това е главният поток енергия, който ще ти помогне, ще ти даде енергия, за да се справиш с останалите области.

Списъкът служи като матрица, на която да задържаш концентрацията си, а съставянето на списък на всички, които си познавал през живота си, само по себе изисква огромно съсредоточаване и един вид определя: "Е, наистина ни искаш да правиш прегледа!" Хората започват списъка си, но после спират, защото това изисква прекалено много усилия или защото не са се посветили истински на тази задача.

Списъкът определя това и после тръгваш по този списък, намираш си някъде някое място, което е тихо и което упражнява известен натиск върху енергийното тяло или сияйното яйце, което магьосниците виждат с размери на една ръка разстояние от двете... тоест, ако разпериш ръце встрани, после напред и опишеш един кръг, това е размерът на сияйното яйце от гледната точка на виждащите.

Събирателната точка на човешките същества е отзад, между лопатките и на една ръка разстояние от гърба. Та ако седиш в кола или в пещера, малка пещера, или в малък килер, или в кабинка с душ, или голям кашон, тогава ще забележиш, че върху енергийното ти тяло се упражнява известен натиск, и затова магьосниците казват, че в идеалния случай се препоръчва да седиш в нещо подобно.

Това те държи нащрек и стимулира енергийното тяло, но не е задължително да се прави така. Хората с клаустрофобия въобще не биха се чувствали комфортно в малки затворени пространства, затова могат да го правят навсякъде, където и да е било, стига да могат да се концентрират.

Дишането, което го съпровожда, аз самата го наричам помитащо дишане, защото наистина сякаш си голяма метла и помиташ, чувстваш как фибрите ти (като използваш енергийното си тяло, разбира се), фибрите ти сякаш биват пометени от "боклука" и наистина такова усещане имаш, когато си правил известно време прегледа, защото тогава вече усещаш енергийното си тяло. Като техника прегледът въздейства пряко на енергийното тяло.

Така че започваш от дясното рамо, вдишваш и извиваш глава наляво. Докато вдишваш, ти изтегляш обратно всичко... Енергията, която е била впримчена. Правиш това заедно с визуализиране, разбира се. Първо трябва да възстановиш сцената. Това означава, че виждаш, визуализираш всички подробности, колкото можеш повече подробности от сцената, ако си например във всекидневната, виждаш дивана, завесите, телевизора, килима, стените, всички подробности - и тогава включваш себе си в сцената.

Както и хората, разбира се, и тогава наблюдаваш известно време, гледаш какво се случва. Виждаш себе си "в действие", както казват магьосниците. Това е единственият начин, по който ти истински виждаш себе си.

При движението на главата отляво надясно ти връщаш обратно всичко (чуждата енергия) и после връщаш глава в средата. Някои хора започват отляво и после надясно, вдишвайки, но това не е от особено значение.

ХЕЙНС: Позволи ми да кажа на слушателите, които може току-що да са си включили радиото, че това е предаването "Мистерии на Земята", аз съм Хейнс Ийли, а наш гост днес е Тайша Абелар. Тайша Абелар е автор на книгата ,Магическият преход". В момента разговаряме за някои от техниките, описани в тази книга. А това е радио "KVMR" 89,5 FM.

Имам още един малък технически въпрос, който ме озадачаваше още докато четох книгата ти, и това е кучето Манфред, в книгата дон Хуан каза, че то било част от магьосническата група...

ТАЙША: Да.

ХЕЙНС: И... ммм, на мен то ми изглежда като един от най-чудесните герои в книгата. Разкажи ми още нещо за Манфред.

ТАЙША: Да. Манфред беше и още е, защото осъзнаването му още...

ХЕЙНС:... куче?

ТАЙША: ... съществува. Не, той успя да замине с групата на дон Хуан. Той беше древен магьосник, който се опитал да направи прехода. Древните магьосници - чрез сънуване, естествено - можели да заемат различни форми, за да практикуват сънуването, и тези форми всъщност са различни положения на събирателната точка, но те...в зависимост от тяхната енергия и безупречност, някои от тях оставали като хванати в капан в различни положения на сънуване и не успявали да стигнат до крайната цел, която е пълната свобода.

Манфред беше магьосник, който е бил впримчен в едно такова положение на сънуване, при което всъщност бил с енергийната структура на куче. По времето на смъртта или разпадането си е имал достатъчно енергия, за да влезе в тази форма на куче, така че да не бъде... да не изгуби напълно осъзнаването си. Това било нещо като пътека за измъкване, която той използвал. Той е един от трагичните случаи, защото осъзнаването му било толкова изострено, а физическата му форма - толкова ограничена и това непрекъснато го довеждало до ярост. Обаче на енергийно...

Това е добър въпрос, защото когато възприемаме нещо, ние го възприемаме като физически форми, ние си взаимодействаме с кучета, дървета, хора и неща, предмети. Обаче енергийните ни тела възприемат, могат да възприемат, енергия - и магьосниците, дон Хуан и особено Емилито, който всъщност... Манфред беше негово протеже, в смисъл на негов повереник и те взаимодействаха с него на енергийно ниво - така че той не беше куче. Беше енергийно същество, същност.

И когато бях в къщата на Клара, нещо в тялото ми, мога да го обясня само като привързаност или съчувствие, ми позволяваше да преодолея образа на Манфред като куче. Аз всъщност не обичам кучета. Винаги съм се страхувала от кучетата, още от дете. Не че ме е нападало куче, но едно просто се метна върху мен, повали ме и аз много се изплаших. Но нещо в Манфред ми позволяваше да видя, че той не е куче. Между нас имаше енергийна връзка на чиста привързаност, защото и двамата бяхме трагични случаи и на тази основа сключихме договор - който от двамата първи постигнеше свобода, с енергийното си ниво ще помогне на другия да го изтегли. И този договор още е в сила.

Договорите и споразуменията между магьосниците или потенциалните магьосници са завинаги, за вечни времена. Те надхвърлят света на всекидневния живот, защото този свят не ни интересува особено, ние искаме да излезем извън неговите граници, затова и привързаността, клетвите и подобните споразумения трябва да надхвърлят обикновеното, нивото на всекидневния живот.

Ние не се интересуваме от това да даваме в смисъл на любов - тази човешка любов, която можеш да заместиш с друго, щом намериш нещо по-добро. Магьосническата обич е просто веднъж завинаги, тя не може да бъде заместена, не можеш просто да смениш главата на човека и вече да обичаш някой друг. Тези клетви са завинаги, а ние с Манфред сключихме това споразумение, така че аз поддържам връзка с Манфред и той продължава да ме изтегля.

Той замина с групата на дон Хуан, когато те напуснаха. Те бяха стигнали до определен етап, когато усетиха, че... Готови бяха да тръгват, беше дошло времето да заминават и бяха в състояние да го направят, защото имаха достатъчно маса, за да се изтеглят от света на всекидневния живот, което всъщност означава, че са успели да усъвършенстват всички други положения за сънуване и сънуваните си тела до такава степен, че са можели да си тръгнат с цялото си, непокътнато осъзнаване.

Сега, естествено, Манфред си е магьосникът, който винаги е бил, но вече има масата на други хора, тоест не на други хора, а на други магьосници. Но той... Ние определено поддържаме тази връзка и той ми помага да бъда безупречна. Точно както аз...

ХЕЙНС: Аз обичам кучета, затова много ми допада и съм запомнил като една от най-хубавите части в книгата този кучешки облик и всичко, което Манфред прави.

ТАЙША: Той всъщност ме закриля и напътства, показва ми неща. В началото, разбира се, не го вярвах, мислех си, че той е куче, защото моят рационален, нашият рационален ум е толкова силен, че глосите, ако се върнем пак към този термин, глосите, които сме затвърдили и чрез които възприемаме и се споразумяваме за всекидневния свят, тези in оси са толкова силни, че цялата ни енергия отива за...

ХЕЙНС: Глосите ли?

ТАЙША: ... да, тези конструкти. В дневния живот човешките същества изразходват цялата си енергия за...

ХЕЙНС:... масата на аза?

ТАЙША: ... това да поддържат света подреден. Затова виждаме кучета и дървета и такива неща. За да разбием тази обусловеност на възприятието, трябва да направим преглед, нужна е енергия.

ХЕЙНС: През оставащите ни двадесетина минути нека насочим разговора в друга посока.

ТАЙША: Добре.

ХЕЙНС: Не съм сигурен дали си запозната с работата на Боб Мънроу, той беше един от първите гости в предаването ми. Написал е книгите "Пътувания извън тялото", "Нашите пътувания", в които, общо взето, става дума за така наречените от него астрални пътувания, и техниката, на която той учи хората, се състои в това да легнеш, да се отпуснеш напълно до състояние, което той нарича "спящо тяло, буден ум", и по време на този процес събираш всичкия "боклук" от миналото си, за който се сетиш, и правиш едно сметище, нещо като кофа, и визуализираш как хвърляш всичките боклуци в кофата, затваряш капака и се опитваш да се освободиш от всякакви връзки с тях.

Тогава визуализираш енергийното си тяло, сияйните фибри, за които говорят магьосниците, и се опитваш да вложиш в него колкото можеш повече енергия, а оттам нататък използваш разни техники, за да се опиташ да излезеш извън тялото си, но в най-общи линии се превръщаш във фокус на съзнателно осъзнаване извън тялото, което може да пътува навсякъде из вселената и да прави каквото поиска. По какво се различава това от осъзнатото сънуване или магьосническата представа за сънуване?

ТАЙША: Ако погледнем в книгата "Изкуството на сънуването", там именно е изложена цялата структура на процеса на сънуване според нашата магьосническа традиция. В книгата този процес е описан до най-малки подробности. Затова сега просто ще кажа, че има много различни нива или врати на сънуване, през които минава човек.

Това, което ти описваш, наистина има сходства с някои от тези етапи на сънуване, например в това, че първо трябва да направиш преглед, но тук това звучи като много бърз процес, прегледът отнема... не можеш просто да визуализираш всичко и да го хвърлиш в кофата, трябва да възстановиш всяка отделна ситуация, защото в нея е заключена енергия, всеки спомен, всяко изживяване, което сме имали през живота си, просто е вплетено в една тъкан на клетъчно ниво.

Колкото по-подробно възстановяваме спомените, толкова повече нещо освобождаваме в нашето, да го наречем, "физическо" тяло; ние не се интересуваме само от астралното или енергийното тяло, искаме първо на първо да изчистим тези спомени, които въздействат над нашето поведение във всекидневния живот.

Освен това релаксацията, да, в първия етап на сънуване трябва да се отпуснеш, там именно е и тази "зона на здрача" между будното състояние и съня, там се освобождаваш от спомена за физическото тяло. Обаче ако физическото тяло е толкова пълно с емоционално заредени спомени, че умът... ако не успееш да спреш вътрешния си диалог, тогава няма да можеш да се отпуснеш и да се освободиш, въобще няма да можеш да навлезеш в състоянието на сънуване.

Затова всичко върви заедно, прегледът ти позволява да сънуваш, като фокусира концентрацията ти, позволява на физическото тяло да разтовари всички тези емоционални заряди и му позволява да бъде празно и гъвкаво.

Тогава се освобождаваш истински и можеш да сънуваш по два начина: единият е, докато спиш... ако го правиш по време на сън, тогава трябва да си в състояние да контролираш възприятието си, като в съня намираш ръцете си или някой друг предмет от стаята, но това само по себе си е страхотно трудно, освен ако вече не си тренирал концентрацията и енергийното си тяло, вниманието на енергийното си тяло.

(Шумове от смяна на радиочестотата.)

ТАЙША: Там ли си?

ХЕИНС: Да, тук съм, става нещо странно...

ТАЙША: Това от теб ли е или от мен?

ХЕЙНС: Не е от мен. (Шумовете престават.)

ТАЙША: О, сменила съм честотата.

ХЕЙНС: По темата за сънуването, сигурен съм, че непрекъснато те питат за разликата между магьосническото сънуване и "просветления сън".

ТАЙША: Да.

ХЕЙНС: Може ли да обясниш накратко...

ТАЙША: Да, ако е наистина просветлен и ярък сън, значи сънуваш като магьосниците. Ако осъзнаваш и имаш контрол над съня си, тогава това е сънуване. Твоята събирателна точка се е преместила и в този сън можеш да действаш така, все едно че си буден.

ХЕЙНС: Дон Хуан беше казал, че Вселената е една хищническа вселена, и винаги когато натрупаш малко повече енергия, там някъде вън винаги има някой, който иска твоята енергия. Пък и втората врата на сънуването, светът на неорганичните същества - всичко това звучи сякаш това е един много хищнически свят. Има ли някаква опасност при опитите за такъв тип сънуване, ако не те напътства някой, който знае какво прави?

ТАЙША: Не, не са ти нужни напътствия от някой, който знае какво прави. Нужни са ти трезвост и контрол. Ти сам трябва да знаеш какво правиш, защото навлизаш в тези етапи на сънуване сам.

Жените, естествено, няма защо да се тревожат, защото са толкова гъвкави, че просто се вливат и изливат навътре и навън, като местят събирателната си точка. И Вселената според магьосниците и виждащите поначало се състои от женска енергия, а тези хищници, неорганичните същества, по-често се стремят към мъжката енергия.

Но... Тук съществува опасността да попаднеш в капан, но капаните могат да те хванат само ако си неустойчив. Ако не си направил прегледа и не си достатъчно гъвкав, за да не се поддаваш на емоции като страх или привързаност, защото неорганичните същества ни обвързват с емоции, готови са да ни дадат каквото поискаме. Неорганичните същества са всъщност просто енергийни образувания, ние не искаме да ги смятаме за извънземни. Те са енергия, която търси енергия, и освен ако...

Ако се поддаваш много лесно на емоциите си, ако не си направил прегледа и нямаш контрол, тогава ставаш повече или по-малко жертва. Един пример - ако във всекидневния си живот... това го наричаме синдромът "горкичкият аз", ако ти се чувстваш вечно жертвата и вечно хората ти правели какво ли не, и ти вечно хленчиш, защото светът не ти давал това или онова, тоест имаш пораженческа нагласа, та ако тогава навлезеш в сънуването, ами ти взимаш всичко това със себе си.

ХЕЙНС: Този синдром "горкичкият аз" не е ли той мо-далността на нашето време? Не е ли това, което всички ние носим, в известен смисъл?

ТАИША: Което всички ние носим вътре в себе си. И цялото ни време^ докато сме будни, телевизията, радиото, всичко само затвърждава това. Това е модалността на нашето време. Ние сме жертви. В известен смисъл това е почти вярно, защото усещаме, че нямаме нужната енергия да се оттласнем извън всичко това, а я нямаме, понеже е изчерпана, ние сме напълно изтощени. Получава се един омагьосан кръг. И единствено чрез преразпределяне на енергията от всекидневния живот, чрез магическите движения - движения, които зареждат енергийното тяло, чрез прегледа, единствено чрез тези магьоснически техники, както и техниката на не-правене, можем наистина да се освободим от този наш рефлекс, интерсубективното споразумение, че да, аз съм "горкичкият аз", всеки един е "горкият човечец".

И естествено всеки подсилва това чувство у другия, ка-I о го утешава или с всичките тези думи от рода на "ама да ги разкажа аз какви проблеми имам", "ти не ме разбираш" и "нека споделим своите...". Разбирате ли, ние се чувстваме чудесно, ако и всички други имат проблеми, и наистина обичаме хора, които са много по-зле от нас; обаче е много трудно да обичаш човек, който е силен и щастлив, защото ние сме си "горкичкият аз" и те трябва да ни обичат. Трудно е да дадеш обич, но всички искат обич.

Така че тези неща трябва да се оправят, да се изчистят чрез преглед, не-правене, прикриване във всекидневния живот, преди човек да се заеме сериозно със сънуване. Тогава, ако си укрепил тези сфери и енергийното ти тяло е силно, ще можеш да навлезеш в сънуването като воин, като безупречно същество и тогава какво може да те досегне? Защото какво може да те досегне в този свят?

Ако нещо е в състояние да те изтощи или отслаби и породи у теб този синдром на "горкият аз" или пък чувството за собствена значимост - "Аз съм най-великият човек, който някога е живял на този свят" - в света на всекидневния живот, тогава бъди сигурен, че това ще се прояви и в твоите сънувани реалности - точно това е бил смъртоносният капан, клопката за древните магьосници, които били изкусни сънувачи, те можели да сънуват, да предприемат изумителни пътешествия в различни пластове на реалността, различни нива на реалността, люспите лук, астралния план -наречете го както щете, терминологията няма значение.

Те премествали събирателната си точка до всички тези различни нива, но поради егоманията си, поради това, че толкова твърдо отстоявали аза си, а човек взима своя аз в сънуването, те били хванати в капан там, били, така да се каже, "купени" от неорганичните същества и в известен смисъл станали техни роби поради силата, която получавали от сънуваните светове.

ХЕЙНС: След като разполагаме с това знание, което магьосниците в момента разпространяват по света под формата на книги и лекции, отговорът за нас като общество или като раса не е ли в това да започваме прегледа още като деца, родителите да учат децата си на прегледа, да сядат и да го правят заедно, за да се опитат да пречупят тази тирания на аза още преди да е започнала?

ТАИША: Да, те биха могли да разрушат чувството за собствена значимост, преди то да се появи, но прегледа като... Всъщност първо родителите трябва да правят прегледа, за да могат да служат като модел за детето.

Детето подражава това положение на събирателната точка, каквото има родителят. Какъвто е родителят, това ще копира и имитира детето, затова ако родителите, особено майките, които са в по-тесен контакт с децата си, правят прегледа, изчистят сферите на чувството за собствена значимост, тогава детето дори няма защо да се фокусира над тези неща, а просто ще върши каквото трябва, ще учи, ще разширява възприятието си, няма да се изкривява енергийно така, както е станало с нас поради липсата ти на осъзнаване.

Можете да правите прегледа заедно с децата си, но повече се препоръчва просто първо да изчистите живота си и тогава да служите като пример за детето, защото то всъщност няма на какво толкова да прави преглед.

ХЕЙНС: Да, мислех си, че ако те пазят първоначалната си енергия, така че да не я губят, и започнат да правят прегледа от ранна възраст, те никога няма да стигнат до точката, когато ще им се наложи да отделят години наред да правят прегледа, а той би бил нещо естествено, което просто би...

ТАЙША: Те навлизат в света или ще бъдат в състояние да виждат какво става, но всъщност това идва от осъзнаването на родителите. Ако те нямат, така да се каже, безуп-речността да дават любов, без да очакват нищо в замяна. Не този търгашески манталитет, който имаме всички и който е модалността на нашето време - вечно да искаме нещо, нали разбирате: "А от това аз какво печеля?"

Ако родителите са с такъв манталитет, тогава детето няма шанс, но ако те правят прегледа и са безупречни родители, тогава и децата им ще бъдат безупречни деца и ще имат това, което дон Хуан нарича правилния тонал, тоест тяхното същество, което е в света на всекидневния живот, ще бъде енергийно силно, ще има позитивна нагласа и ще може да функциониpa в света на високо енергийно ниво, вместо непрекъснато да бъде побеждавано от света и предизвикателствата, с които се сблъскваме всеки ден.

ХЕЙНС: Как виждаш бъдещето на света като цяло, тоест, като се има предвид, че модалността на нашето време е "горкият аз", а съществува и този комерсиален манталитет, който ти спомена - при това положение каква надежда има за духа на света като цяло?

ТАЙША: Изгледите са много мрачни, в смисъл, че накъдето и да се обърнеш, егоманията е много широко разпространена и можеш да я видиш, просто погледни сам, отвори очи за миг и като се огледаш наоколо си, като видиш какво дават по телевизията, по медиите, с какво се сблъск-' ваме на работното си място, какви послания ни се предават чрез медиите, световната политика, тогава ще видим, че светът, ресурсите ни са на изчерпване и въпреки това ние не искаме да променим истински живота си, затова вървим спираловидно надолу.

ХЕЙНС: Може ли енергията, събирателната точка на самия свят да се премести така, че всичко това да се промени само в един миг?

ТАЙША: Само в един миг? За това ще ти трябва катаклизъм. Магьосниците казват, по-точно виждат, че е имало времена, когато събирателната точка на света се е премествала, може би ледниковата ера или пък големите катаклизми се дължат на преместването й... Всъщност в един момент Земята се е изместила по оста си. Някои хора казват, че е започнала да се върти обратно.

Това, естествено, не е от сферата на нашите схващания, но за да се премести сега, за внезапно преместване е нужен тотален катаклизъм. Но можем да я преместваме и постепенно. Обаче за тази цел не можеш просто да кажеш "Нека да спасим джунглите" и след това да се качиш на мерцедеса си или да си построиш цялата къща от дърво, или такива неща.

Трябва да започнеш от самия себе си, трябва индивидуално да преместиш своята събирателна точка и тогава да прехвърлиш дъга на намерението, магьосническото намерение. А в сегашното положение нашите събирателни точки са фиксирани на едно място и това място става все по-слабо и по-слабо, защото положението на събирателната точка не винаги е било върху нашето енергийно същество, точно както събирателната точка на Земята като цяло не винаги е била на същото място.

Тя се е премествала през различни епохи и сега също може да се премести и точно в това магьосниците... в това наистина е нашата надежда, това е причината да се обръщаме сега към хората, защото знаем, че е възможно да се мести събирателната точка, а когато човек индивидуално прави това, той може да привлече "критична маса", както я наричат магьосниците.

И други също ще се научат да местят събирателната си точка, защото в момента се изготвя ново интерсубективно споразумение, според което хората, които са правили прегледа или които започват да го правят, ще могат да кажат "да, виждам разликата", или пък хората, които практикуват магическите движения, или които започват да сънуват в своята цялостност,без да се отдават на емоции, могат да кажат "да, виждам разлика в начина, по който възприемам света", а това изгражда нова интерсубективност, която възвръща жизнените сили.

Тя ще възстанови силата на света, но само ако човек възвърне силата на собственото си енергийно същество. И тогава, естествено, децата ни, това, за което говорихме преди малко, ако родителите са жизнени, силни човешки същества, децата ни също ще бъдат такива и ако се върнем към началото, към зачеването на децата - дали са били заченати енергийно или не, - родителите, които са правили прегледа и са премествали събирателната си точка и след това си родят дете, правят секс и родят дете, то това дете ще бъде енергийно силно. Така всичко укрепва и човек ще може да се променя.

ХЕЙНС: Имам един въпрос, преди да си тръгнем, защото времето лети, и той е във връзка с това, че във всички книги на Карлос Кастанеда, в твоята книга и в книгата на

Флоринда Донър, се появява идеята за телепатия. Как някой от магьосниците предугажда въпроса ти или пък коментира това, което в момента си мислил.

ТАЙША: Да.

ХЕЙНС: По кое време в подготовката си като магьосник човек придобива телепатични способности?

ТАЙША: Тогава, когато спре вътрешния си диалог. Когато твоето аз вече не се затвърждава непрекъснато в съзнанието ти, когато вече не се тревожиш "Какво ще стане с мен?", не се притесняваш за работата си или за всекидневния си живот, когато постигнеш вътрешно мълчание, тогава развиваш... а също така и с прегледа, когато дадеш тласък на енергийното си тяло, тогава в теб се развива това, което магьосниците наричат виждащия, или пратеника, или гласа на виждането, а то е просто нещо, което ти говори. Не толкова с думи, то е просто чувството, че "о, той си мисли това и това" и понякога дори можеш да чуеш мислите на другия човек.

ХЕЙНС: Била си будистки монах няколко години. Прикривала си се в положение на събирателната точка като мъж, който е будистки монах.

ТАЙША: Да.

ХЕЙНС: Това състояние на спиране на вътрешния диалог отразява ли се и на тази дисциплина?

ТАЙША: Естествено, има много, много техники за медитация и монасите са... но поначало не е нужно да бъдеш будист или от каквато и да било секта... при Дзен... това е тяхната цел - вътрешната тишина. Но поначало не... аз вече бях правила прегледа преди което и да било от тези неща, както и някои от техниките за не-правене, затова бях в състояние да бъда прикриван в тези положения, но това не означава, че ако практикуваш Дзен медитация, няма да спреш вътрешния си диалог.

Има много, много техники за медитация, които спират вътрешния диалог, но това не е достатъчно. Едно бих искала да кажа - много е хубаво просто всичко в теб да стихне, но какво става, когато се върнеш в службата си и си заобиколен от хора и някой ядосан шеф, или пък си вкъщи и децата ти вдигат врява, а твоите хора нещо непрекъснато ти викат? Трябва да си способен да се изпълниш с мълчание, невъзмутимост, готовност да решаваш всякакви ситуации, затова винаги сме връщани в такива ситуации в службата, в училище, в университета, където да можем да практикуваме спиране на вътрешния диалог.

А не да си седиш в зазен или в пещера, където можеш да си практикуваш медитация, понеже знам и съм говорила с будистки монаси сега, тибетските монаси, които идваха в Лос Анджелес, и те казаха, че тук им е много трудно да запазят покой, а същото става и в Китай, там китайците отиват в планините, където са били даоистките храмове и повече или по-малко са ги превърнали в туристическа забележителност; та монасите казват, че сега, когато светът е нахлул в техните селения, той разрушил донейде тишината, която са съградили, и това е вярно, обаче магьосниците казват: "Съгради своята тишина не на върха на планината, а вътре в себе си", и именно това означава за нас спирането на вътрешния диалог.

ХЕЙНС: Мисля, че можем да приключим именно с тази мисъл. Днес гост на предаването "Мистерии на Земята" беше Тайша Абелар, написала прекрасната книга под заглавие "Магическият преход", която горещо бих ви препоръчал да прочетете и ви съветвам да я четете заедно с книгата на Флоринда Донър "Живот в сънуването", както и книгата на Карлос Кастанеда "Изкуството на сънуването" - и тримата рисуват наистина една картина, която е трудно да се опише в ефира.

Тайша, след като поканих Флоринда Донър да дойде и да проведе семинар или лекция в нашия край и тя каза, че би го сторила или би желала да го стори, нас ни засипаха телефонни обаждания и писма с думите: "Съобщете ни, уведомете ни, искаме да чуем тези хора." Отправям същата покана и към теб и Карол Тигс. Моля, включете това във вашите сънища - да дойдете в Грас Вели, в района на град Невада и да ни позволите да ви видим лично.

ТАЙША: Бихме се радвали да дойдем там. Ще призовем намерението и... (край на записа).

Радио KVMR 1993