Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Религия и мистика » Ей ги на импринтингите, отново, в които уж никой не "вярва"


Ей ги на импринтингите, отново, в които уж никой не "вярва"

Posts 1 to 5 of 5

1

Уикипедия

"Импринтинг (от англ. imprinting - запечатване) е термин, използван в психологията и етологията (наука, изучаваща поведението на животните), с който се означава особена форма на обучение, имаща много общо с условно-рефлекторното обучение, макар и приложена не на индивидуални, а на видови характеристики. Терминът е създаден от Конрад Лоренц, виден австрийски учен, един от основоположниците на етологията, лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина.

Става дума за механизъм, благодарение на който впечатления и образи, възприети в определен критичен или ранен период на развитие, остават трайно фиксирани в паметта. Обекти на този импринтинг могат да бъдат родителите, сестрите и братята, бъдещите полови партньори, хранителни обекти (включително животни-жертви), постоянните врагове (образът на врага се формира в съчетание на други поведенчески условия, например, предпазния вик на родителите), характерните признаци на мястото, където се живее. Импринтигът се осъществява в строго определен период от живота (обикновено в детската и юношеската възраст) и последствията от него често пъти са необратими.

Най-добре изучената и показателна форма на запечатване на образ е "реакцията на следене" на майката на новородените пиленца или животни."

2

Ноцебо ефектът — или — защо сме нещастни, болни и „послушно“ умираме от рак

Всички сме чували за плацебо ефекта. Но малко се говори за ноцебо ефекта. И ми се струва, че това е парадокс, защото съм убедена, че повечето лоши неща, които ни се случват, са плод именно на ноцебо ефекта.

Що е то ноцебо ефект?
Ноцебо от латински буквално означава „нанасям вреда“. Ноцебо е вярата, убеждението, че сте в беда или ще пострадате. Че сте или ще се разболеете от нещо. Че никога няма да успеете да постигнете или направите нещо, което желаете. Че при вас нещата “просто са такива”  и нищо не може да се направи.

Ноцебо е форма на самоограничение, която обаче няма обективна реална предпоставка.
Приемането на нечия чужда субективна представа за вашия собствен свят, без да имате възможност или желание да проверите нейната истинност.

Ноцебо ефект произвежда невинната на пръв поглед констатация на учителя по пеене, че детето ви пее фалшиво. Ако детето се съгласи с „авторитета“ и му повярва – от него определено няма да стане певец.

Ноцебо ефект произвежда забележката на родителя, небрежно отбелязвайки, че на детето не му върви математиката. Детето е празна дъска. Родителят пише върху нея своите констатации и те остават там – понякога за цял живот.

В повечето случаи ноцебо ефект се създава без умисъл. Под формата на мнение.

Но мненията, особено когато човек няма оформена ценностна система, често се превръщат в присъди.
Не мога да пиша красиво, не ми вървят езиците, не мога да изкарвам пари, все ме прекарват, имам крехко здраве… Повечете от ограничаващите ни вярвания са плод на ноцебо ефект. Някога сме се съгласили с мнението на някого. Чули сме случайна забележка, изказана по конкретен повод и сме направили генерален извод. Извод, който вадим всеки път, когато се окажем в сходна ситуация.

Най-лошите ноцебо ефекти се произвеждат в лекарските кабинети.
Там се издават най-тежките присъди. Там се разболяват най-много хора — буквално.

Звучи ви пресилено? Нека цитирам един истински случай, описан от д-р Брус Липтън в „Биология на убежденията“:

„През 1974 г. лекаря от Нашвил  — Клифтън Мидър – имал пациент на име Сам Лонди, пенсиониран продавач на обувки, страдащ от рак на хранопровода – заболяване, което тогава се смятало за нелечимо. Лонди се лекувал, но всички в медицинската общност „знаели“, че той отново ще получи рецидив. Затова никой не се изненадал, когато Лонди починал две седмици след поставянето на диагнозата. Изненадата дошла след смъртта му, когато при аутопсията в тялото му бли открити съвсем малко ракови клетки, които определено не били достатъчни, за да го убият. Пред „Дискавъри хелт“ Мидар казва: „Човекът почина с рак, но не и от рак.“ Но от какво е починал Лонди, ако не от рак на хранопровода? Да не би да е починал, защото е повярвал, че ще умре? Този случай продължава да занимава Мидър три години след смъртта на Лонди: „Аз смятах, че той има рак. Той мислеше, че има рак. Всички около него смятаха, че е болен от рак… Дали по някакъв начин не му отнехме надеждата за живот?“ Обезпокоителните случаи на ноцебо навеждат на идеята, че лекарите, родителите и учителите могат да отнемат надеждата, програмирайки ни да вярваме, че сме безпомощни.“

Ето го и най-голямото престъпление, пораждащо един от най-силните ноцебо ефекти:
„Остават ви еди колко си години/месеци/седмици живот!“

Потресаващо!

Ако имах законодателна власт – определено щях да квалифицирам подобни изказвания като углавно престъпление срещу човечеството. С всички, произтичащи от това, последствия.

Норбеков го е казал много добре: „Това, че ти не можеш или не знаеш как се лекува нещо, все още не означава, че „нещото“ е нелечимо!“

Само че хората все така си измират… спазвайки послушно „дадения“ им от медиците срок.

Отказвайки да оспорят мнението на авторитетите.

Слепи за възможния ноцебо ефект.

Забравили, че в каквото и да си убеден – винаги си прав!

Тъй като знам, че много от вас все още се съмняват…
Съмняват се, че именно “присъдите”, с които послушно се съгласяват, са причина за нещастието им…

Ми хрумна мисълта за лъжата, която станала истина, повторена 100 пъти.

Нека си представим, че всичко това са празни приказки.
Нека си представим, че няма истории за хора, отишли си от този свят, защото са им внушили, че им е време да си ходят. Нека си представим, че няма хора, провалили живота си, защото са им повтаряли, че за нищо не стават.

...

+ две-три безмислени продължения.. И то тъпи естествено.

Ще сложа линк, заради авторските права и любопитните.

3

http://bezlekarstva.bg/2017/04/19/ноцебо-ефектът-или-защо-сме-нещастни/

Обещаният линк :)

4

"Но мненията, особено когато човек няма оформена ценностна система, често се превръщат в присъди.
Не мога да пиша красиво, не ми вървят езиците, не мога да изкарвам пари, все ме прекарват, имам крехко здраве… Повечете от ограничаващите ни вярвания са плод на ноцебо ефект. Някога сме се съгласили с мнението на някого. Чули сме случайна забележка, изказана по конкретен повод и сме направили генерален извод. Извод, който вадим всеки път, когато се окажем в сходна ситуация."

От цялата супа ме порази тая мъдра мисъл на някой си седящ вкъщи и преписващ, превеждащ "сензационни" стари открития умник.

Той, УМНИКЪТ, изкукал от самота и депресия, предполагам, от неготината си работа - Е ПРЕЦЕНИЛ, че умиращите тъпаци нямат ценностна система.

Някъде имам цитати за ценностнта система и за безупрчността. Ще се постарая и тук да ги сложа. Не си и направих труда, губене на време е да коментирам под написаното - от много меко казано - ОЛИГОФРЕН, безпътен. Не е и дребен тиран, да ме прщават олигофрените....

И да, приемам нещата супер лично на места.

5

Още "техники" за манипулация

... „Светлина от газова лампа“ е заглавието на филм от 1944 г. с Ингрид Бергман по едноименната театрална пиеса на Патрик Хамилтън от 1938 г.  В нея съпругът на главната героиня променя различни детайли в дома им, за да я накара да се съмнява във възприятията си и да мисли, че полудява – например, затъмнява газовите лампи. От този сюжет психологията заимства термина gaslighting - „газово осветление“ или „затъмняване“ – изключително опасна манипулативна техника, при която манипулаторът се стреми по всякакъв начин да принуди жертвата да се усъмни в трезвата си преценка.
Всеки може да стане жертва на „затъмняване“. Това е любима техника на диктатори, нарцисисти, насилници и окултни лидери.
Провежда се бавно, така че жертвата да не осъзнава, че върху нея се въздейства. ...

http://www.obekti.bg/chovek/edna-ot-nay … nipulaciya

Last edited by Силвия М (21.06.2017 08:32)


You are here » Форум Кастанеда » Религия и мистика » Ей ги на импринтингите, отново, в които уж никой не "вярва"