Интервю с чакмулите Кайли Лундал, Рени Мюрез и Найи Мюрез 1995

Ново поколение магьосници

Саймън Бриджуотър

От 60-те години насам Карлос Кастанеда вдъхновява търсещите хора навсякъде. Тук тримата чакмули от неговото поколение - Кайли Лъндал, Рени Мюрез и Найи Мюрез, отговарят на въпросите ни по откровения и специфичен начин, добре познат на хората, които проявяват интерес от тяхната традиция.

"Тенсегрити" на Карлос Кастанеда

Преди повече от 25 години написах първата си книга -"Учението на дон Хуан" - за ученичеството ми при дон Хуан Матус, индиански магьосник яки от щата Сонора в Мексико. Разгърнах темата за учението на дон Хун в още осем последователни книги, последната от които, ,Изкуството на сънуването", излезе през 1994 година. Сега има и един нов израз ма това учение - аз го нарекох ТЕНСЕГРИТИ - и това е система от движения, които четиримата ученици на дон Хуан - Флоринда Донър-Грау, Тайша Абелар, Карол Тигс и аз - сме разработили, следвайки точно модела, завещан от магьосници, живели в Мексико още от древни времена.

Магическите движения на тези магьосници са оцелели до днешно време. Те са предавани с изключителна потайност от поколение на поколение. Дон Хуан и неговата група обучиха нас, четиримата им ученици, на четири различни последователности от магически движения. Всеки от Нас държеше в тайна индивидуалната си поредица движения до преди десет години, когато решихме да ги слеем в едно ЦЯЛО.

Историята на чакмулите

Думата "чакмул" се отнася до едни монументални човешки фигури, направени от базалт, които са открити край пирамидите в Тула и Юкатан в Мексико. Изобразяват човешки същества, седнали облегнати назад, които държат нещо като плосък съд над областта на пъпа. Учените са класифицирали тези фигури като кадилници на благовония; магьосниците от линията на дон Хуан ги смятат за представители на специален клас жестоки воини пазители. За дон Хуан и други ясновидци като него чакмулите не са за кадене на благовония, а по-скоро пазители на пирамидите като места на силата..

В течение на вековете и на живота на тези ясновидци чакмулите са били и продължават да бъдат жестоки воини, посветили се да пазят другите хора на знанието; те пазят техния начин на живот, местата, където живеят, местата, където се отдават на сънуване. Чакмулите са пазители на идеите, виденията и възможностите на поверените им магьосници.

Сред хората от древно Мексико, мъжете или жените, които направляват действията на едно поколение в дадена приемствена линия от магьосници, са известни като нагуали. Нагуалът е човек, надарен с много специална енергия, която му дава качеството на естествен водач, ръководител. Дон Хуан Матус беше водач на своето поколение, а аз съм нагуалът на новото. В моето поколение има трима чакмули - Кайли Лъндал, Рената Мюрез и Найи Мюрез, - на тези три жени са поверени грижите за четиримата ученици на дон Хуан.

Чакмулите и Тенсегрити

Задачата на чакмулите в ролята им на пазители на начина на живот на древните ясновидци бе да обединят четири те линии от магическите движения. Това им отне седем г0 дини. Чакмулите, насочвани от нас, четиримата ученици на дон Хуан, премахнаха булото на тайнственост и загадъчност, което обвиваше магическите движения и ги трансформираха в нещо, което може да се използва от всеки.

Сега чакмулите подготвиха за използване първата единица от магическите движения, отговарящи на новото схващане, че доброто физическо самочувствие и вътрешната сила са наследство на всяко човешко същество. Те нарекоха първата единица "Дванадесет основни движения за събиране на енергия и добро самочувствие". Първата единица е тема на тяхната видеокасета, която вече се продава в Съединените щати и скоро ще я има навсякъде по света. Тя ще бъде и основата на поредица от семинари, които ще се проведат тази година.

Ясновидците от древно Мексико са смятали, че човекът е носител на много особена двойственост. Те нямат предвид традиционни дуализми като тяло-ум или материя-дух, а дуализмът между самия човек и това, което те наричат енергийното тяло. Те смятат енергийното тяло за специфичен конгломерат от енергийни полета, който принадлежи на всеки от нас индивидуално. Целта на тези хора на знанието е да подтикнат енергийното тяло да се трансформира в копие на самия човек и обратно - да заставят човека да се превърне в копие на енергийното тяло - един конгломерат от енергийни полета. Енергията, необходима за постигане на този невероятен резултат - двойното трансформиране, - магьосниците натрупват чрез магическите движения.

"Дванадесетте основни движения за събиране на енергия и добро самочувствие" бяха подбрани от нас, четиримата ученици на дон Хуан, в единодушно съгласие с цел да послужат като основа за събиране и натрупване на нужната енергия, за да се определи и задейства енергийното тяло.

Карлос Кастанеда

Разговор с чакмулите

ВЪПРОС: Бихте ли ни разказали как за първи път влязохте в контакт с Карлос Кастанеда и магьосническата транш, и я и какво въздействие оказа това над всяка от вас?

ОТГОВОР: Невъзможно е да отговорим на този въпрос, тъй като магьосническата традиция, която Карлос Кастанеда описва в книгите си, е състояние на съществуване. Така че не можем да кажем точно, че имаше даден момент, когато сме влезли в контакт с това. Това не е преувеличение от наша страна, нито желание да ви дадем циничен, мъгляв или находчив отговор. Истината е, че ние едва сега влизаме в контакт с всичко това. Започнахме да работим с Карлос Кастанеда преди около десет години, но работата ни с него няма нищо общо с този свят.

Ние изследвахме една огромна предстояща книга, която той възнамерява да публикува някой ден, чието заглавие се сменяше с течение на годините - в началото беше "Етнохерменевтика", обаче един от най-добрите му приятели си присвои това название за своето собствено изследване. После заглавието се смени на "Нов възглед на интерпретация", а понастоящем стана "Феноменологична антропология". Този труд разкрива дълбокия интерес на Карлос Кастанеда към социалните науки, който той проявява през целия си живот като наследник на магьосническата традиция на дон Хуан Матус.

Затова не можем да кажем, че когато влязохме в контакт с Карлос Кастанеда, ние сме влезли в контакт и с неговия свят. Това последното бе въпрос на постепенно усвояване -не знаем кога точно е станало. Обаче усещаме, че сега именно става.

ВЪПРОС: В книгите на Карлос Кастанеда хората се описват като същества от светлина, които поначало са с фиксирана събирателна точка, което ги заключва в "нормалната реалност", възприемана като външния свят. Придвижването на тази събирателна точка дава възможност на ученика да възприема и се премества в други, пак толкова "реални светове". Можете ли да ни дадете примери за изживяванията, които могат да се постигнат в резултат на това преместване? Пример, който да е по-достъпен за хората, незапознати с пътя на магьосниците. Може ли такъв пример да е изживяването близо до смъртта?

ОТГОВОР: Събирателната точка се премества от нормалното си положение по време на съня. Магьосниците казват, че колкото по-далеч се отмести от нормалното си положение, толкова по-необичайни са изживяванията в този сън. Това е най-простият пример за преместване на събирателната точка, което се случва непрекъснато с всички нас.

Друг пример би могло да бъде преместването, породено от взимането на халюциногенни растения или вещества. Изтощение, треска, глад, болест, обезводняване и много други състояния извън нормата също пораждат преместване на събирателната точка.

Според магьосниците всяко преместване на събирателната точка води до картина на друг свят, но освен това според тях ние не сме способни при каквито и да било условия да задържим събирателната точка фиксирана на новото място, до което се е преместила. Тази неспособност именно ни дава тези мимолетни, бегли образи от други светове.

Изживяванията близо до смъртта естествено са водещ пример, бихме казали, за една по-дълготрайна картина на други светове. Магьосниците твърдят, че въздействието на смъртта е толкова мощно, че замразява всичко на едно място; следователно фиксацията на събирателната точка в мястото, където я премества въздействието на смъртта, би трябвало да даде един по-траен образ на друга реалност на хората, които не са поели непременно пътя на воина.

ВЪПРОС: Доколкото разбираме, Карлос Кастанеда, подобно на своя учител дон Хуан Матус преди него, сега е нагуалът. Какво означава това понятие?

ОТГОВОР: Терминът нагуал се отнася за мъж или жена, които притежават специален заряд от енергия, който в очите на виждащия магьосник (който вижда света предимно като енергия и енергийни потоци) изглежда сдвоен, т. е. това, което обикновено изглежда като сияйно яйце или кълбо от енергия, в случая с нагуала се явява като едно сияйно кълбо от енергия, наложено над второ.

Магьосниците смятат, че такива хора са способни по най-естествен начин да водят, насочват и напътстват други магьосници. Те определят нагуала като човек, който благодарение на своя енергиен заряд е най-много способен да изразява и тълкува заповедите на духа. За Карлос Кастане-да да бъде новият нагуал означава, че той е поел отговорността да ни води към свободата.

ВЪПРОС: Намерен ли е приемник на Карлос Кастанеда?

ОТГОВОР: Не. Карлос Кастанеда няма приемник, той е последният от своята приемствена линия.

ВЪПРОС: При една толкова потайна, загадъчна и забулена традиция какво ви подтикна към желанието да се заловите с тази публична работа понастоящем?

ОТГОВОР: Магьосническата традиция в никакъв случай не е потайна и загадъчна сама по себе си. Проблемът тук е неохотата ни като членове на западния свят да се отнасяме сериозно към всяко нещо, което не произлиза от самите нас. В случая с магьосническата традиция на мексиканските индианци етноцентризмът явно ни е условен рефлекс.

На другата част от въпроса ви можем да отговорим, като кажем, че жената нагуал, Карол Тигс, която се върна от най-тайнствено пътешествие преди десет години, отвори вратите за един революционен опит от страна на учениците на дон Хуан Матус - Карлос Кастанеда, Фло-ринда Донър-Грау, Тайша Абелар и самата Карол Тигс -да разпространят семената на тази изключителна идея -свободата.

ВЪПРОС: Как може човек, който не е в пряка връзка с вас, да навлезе в тази традиция?

ОТГОВОР: В деветте си книги Карлос Кастанеда е дал всички необходими ориентири за следване пътя на воина Той представя тези ориентири по същия начин, по КОЙТО са му показвани на него самия.

В основата на тази процедура лежи убеждението на магьосниците, че най-напред трябва да се погъделичка интелектът - веднъж прояви ли любопитство интелектът, упорството може да отвори енергийни врати, които правят възможно прякото участие. Този отговор може да изглежда тайнствен и загадъчен, но това е само привидно.

Магьосниците от традицията на дон Хуан казват, че за линейния ум е невъзможно да проследява сложната плетеница на вселената. Енергията, като същинското нещо, което управлява живота ни, не е част от нашето разбиране на света. Друг начин да отговорим на въпроса ви е, като кажем, че ако следваме упорито пътя на воина, енергията от само себе си ни дава възможност да продължим.

ВЪПРОС: Може ли накратко да коментирате схващането на магьосниците за енергийните линии на Земята и свещените места на силата.

ОТГОВОР: Магьосниците смятат, че Земята е съзнаващо същество, но съзнаващо на ниво, което е непонятно за нашия ум. От това, че е жива и съзнаваща, Земята генерира енергия, която магьосниците възприемат като светещи линии.

Свещено място на силата е описание, което се дава за едно ядро от енергийни линии, тоест един център, от който енергията избликва естествено от земята, като вода, която избликва от скрит извор.

ВЪПРОС: Може ли да ни кажете нещо повече за вторичната функция на утробата според това учение, при по-пожение, че първичната функция е раждането на деца?

ОТГОВОР: Учили са ни, че вторичните функции на утробата са доста сходни с познатите ни функции на мозъка. Магьосниците ни казваха, че ние можем да мислим с утробата си. Обаче това, което те наричат "мислене с утробата", не е този тип мислене, на който сме свикнали. Жената постигна всъщност не линейни мисли, а изключително ясни и силни мисли-чувства, които впоследствие трябва да интерпретираме линейно. Явно в живота на магьосниците има едно естествено напредване в посока стихване на линейните мисли, за да се позволи на повърхността да излязат мисли-чувствата, докато накрая двете се изравнят по количество.

ВЪПРОС: Традицията препоръчва ли безбрачие и ако е така - по каква причина?

ОТГОВОР: Не. Традицията не препоръчва безбрачие или полово въздържание, нито свободна любов. Половият въпрос се засяга единствено в това, което магьосниците наричат "начина, по който сме били заченати".

Според тях, ако човек е заченат с изключителна физическа и емоционална страст, естественото му ниво на енергия тогава ще бъде толкова високо, че той ще може да прави каквото поиска, без изобщо да си навреди; може дори и да се отдава на секс на воля. От друга страна, ако човек е заченат в "свръхцивилизована среда", както го наричат магьосниците, нивото му на енергия ще бъде точно копие на физическото и емоционалното състояние на родителите му в момента на зачеването.

Магьосниците наричат продукта от такова зачеване "скучно зачатие". От нас трите две със сигурност са резултат от "скучно зачатие"; едната, изглежда, е избегнала тази участ. Магьосниците препоръчват на нас, хората, родени от "скучно зачатие", да пестим енергията си по всеки възможен начин, защото поначало имаме съвсем малко. Така че в този случай половото въздържание не се препоръчва, а се изисква като единствения ни начин да отговаряме като енергия на хората, които не са "скучно зачатие".

ВЪПРОС: Дон Хуан Матус описва света като хищни-чески по природа, което е в противоречие с може би всички останали мистични, шамански и езотерични традиции. Бихте ли коментирали това?

ОТГОВОР: В традицията на магьосниците, към която спада дон Хуан Матус, се смята, че Вселената е хищническа по природа. За тях това не е въпрос на умозрителни заключения или метафорично предпочитание - те знаят от опит, че е хищническа. В течение на векове те са описвали човешкото състояние и това е може би най-мрачното описание, което познаваме.

С течение на времето това описание става все по-основателно. Магьосниците казват, че както ние отглеждаме пилета в кокошарници, така някакви същества, които идват от вселената на осъзнаването, ни отглеждат в курници за хора. Те дори на шега казват, че тези същества, които са нарекли "летачи", ни държат нас, човешките същества, в "човечарници".

Летачите от магьосническата традиия са черни сенки, които ние понякога долавяме и си обясняваме като плаващи петънца в ретината. Но магьосниците смятат за факт, чрез способността си да виждат пряко енергията, че тези сенки са хищнически и те ни държат живи, за да погълнат осъзнаването ни. Според магьосниците нашето осъзнаване е като блясък или гланц около цялостното ни енергийно поле, което те виждат като кълбо от сияние. За тях този блясък е като найлонова обвивка, от която сияйното кълбо би блестяло много повече, ако не беше изяждано от тях до нивото на петите ни.

И точно тук описанието на магьосниците става много смущаващо; според тях единственият блясък на осъзнаването, който са ни оставили тези "изедници", е мисълта за самия себе си. Така че всичко, което са ни оставили, е вечното занимание със себе си, аз, аз... В личния си живот ние потвърждаваме, че единствената сила, останала в непосредствения свят, който ни заобикаля, е силата на чувството за собствена значимост, което понякога се маскира като скромност, състрадание, алтруизъм, любезност и какво ли не.

Това магьосническо описание, разбира се, е наше крайно отмъщение; ние не искаме да вярваме, че ни отг-[еждат за храна. В този смисъл естествено магьосническата традиция е в пълно противоречие с всеки друг вид духовна традиция.

Магьосниците казват, и повярвайте мп, не от цинизъм, че всеки идеал от рода на духовни градиции, религии и други, който следваме, всъщност е средство, скалъпено от летачите, за да приспиват тревогите ни. Представете си каква тревога би настъпила, ако се заемехме да проучваме, претегляме и преценяваме това предположение.

ВЪПРОС: Какво представлява "скокът към свободата" и какво е "смъртта" за тези хора, които не са направили този скок?

ОТГОВОР: Според нашите разбирания скокът към свободата е равносилен на това да се развиваш по един осъзнат начин. За магьосниците естественият смисъл на живота ни, освен да бъдем изядени от летачите, е да отблъсваме нападателите си, за да позволим на осъзнаването си да израсне до пълния си капацитет. Изпълнението на тази задача е еволюционна стъпка, която магьосниците наричат "скок към свободата". Ние още не сме достигнали това състояние, така че всъщност не знаем какво означава.

На въпроса ви какво представлява смъртта за хората, които не са направили този скок, магьосниците биха ви отговорили много просто, че хората, които не позволяват на осъзнаването да израства, умират, като биват изяждани от летачите.

ВЪПРОС: Бихте ли обяснили защо не позволявате никакви фотографии или магнетофонни записи на гласовете ви?

ОТГОВОР: В това ние пряко следваме традицията на магьосниците от древно Мексико. Да се подчиняваме на това изискване всъщност е единствената ни осезаема връзка с тях, тъй като нашият начин на живот и положението ни като последни представители на тази приемствена линия на магьосници са ни позволили да достигнем области, в които никога не са навлизали практикуващите преди нас.

Ние сме безкрайно далеч от истинската традиция, която ни крепи. Но понякога трябва да правим неща, които са в пълно противоречие с тази традиция. Така че стриктното пп придържане към това е да се подчиняваме безусловно на правилата - никакви снимки и записи на гласа ни.

ВЪПРОС: Всички сега особено изтъквате значението на прегледа. Бихте ли описали метода и предназначението на тази техника; да ни разкажете за произхода й и да обясните защо днес я поставяте на водещо място в учението?

ОТГОВОР: Не, не може да се каже, че сега изтъкваме особено прегледа; Карлос Кастанеда говори за това от много години. Като метод прегледът се състои в това да се направи внимателно списък на всички хора, с които сме влизали в контакт през живота си; това е изключително трудна задача. Лично за нас беше умонепостижимо да си спомним всяка личност, която сме срещали в живота си! Когато ни възложиха да започнем да го правим, ние смятахме, че е невъзможно.

Казаха ни тогава, че веднъж съставим ли списъка, ако изобщо успеем, тогава трябва да вземем първия човек от списъка, като редът върви от настоящето назад до деня, в който сме се родили, и да разгледаме всички взаимодействия и всичко, свързано с този контакт. С други думи, казаха ни, че трябва да изживеем отново ВСЯКО изпитано нещо и че списъкът ни е средство, което подпомага припомнянето.

Целта на прегледа е многостранна, както ни казаха. Първата се обяснява с убеждението на магьосниците от древно Мексико - а именно те са изнамерили прегледа, - че има една невероятна сила, която те наричат Орела и която ние наричаме всеобщо осъзнаване и която дава на заем на всяко новородено същество - от вируса до човека - определено количество осъзнаване, което те трябва да разширят чрез изживяванията в живота си. В края на живота тази сила си поисква обратно осъзнаването, което ни е заела.

Тези магьосници са смятали, че този иск към осъзнаването ни е свързан със смъртта ни само по асоциация и че силата, която ни заема осъзнаването, всъщност не се интересува от това да взима живота ни - това е различен процес. Те смятат също, че посредством прегледа ние можем да дадем на тази сила каквото иска и в последна сметка тя ще ни остави да минем покрай нея, без да ни вземе живота. Именно това имат предвид магьосниците под думите "да изгориш с огъня отвътре". Магьосниците всъщност не умират по начина, по който умират останалите хора.

Другата функция на прегледа е да ни осигури гъвкавост и подвижност. Когато изживеем наново целия си жизнен опит, ние придобиваме според магьосниците тази гъвкавост, която ще улесни навлизането ни в области на възприятие, които са забулени за обикновените хора. Последната функция, която ни се струва най-важна от всички, е, че посредством прегледа ние придобиваме строга дисциплина, която е единственото средство да станем недосегаеми за летачите.

Магьосниците твърдят, че единственото осъзнаване, което не може да бъде погълнато от тях, е осъзнаването, достигнато чрез желязна дисциплина. Изглежда прегледът създава това състояние на гъвкавост и твърда решимост, които са дисциплината, за която говорят магьосниците, а не дисциплината на принудителното, рутинно поведение.

С течение на живота си ние сме се уверили, че нашето осъзнаване е различно; ние определено осъзнаваме неща, които преди са ни изглеждали немислими.

ВЪПРОС: Какво е отношението ви към употребата на психотропни "учещи" растения, като датура, пейот и другите, които дон Хуан дава на Кастанеда, според ранните му книги?

ОТГОВОР: Смятаме, че причината дон Хуан да дава на Карлос Кастанеда нерядко психотропни растения е защото Кастанеда е бил много труден субект. Като личност той е бил толкова закостенял, че дон Хуан го нарича "господин Старчок" и "господин Кошмар", както и "господин Шишко", понеже е бил доста пълен. Той самият казва, че като нисък, мургав, пълен и грозноват човек бил направо невъзможен субект и че "промяна" съвсем не било характерната му черта.

Случаят на Кастанеда е съвсем индивидуален -останалите ученици на дон Хуан никога не са взимали психотропни растения. Дон Хуан ги насочва в обратната посока до такава степен, че те не пият дори чай.

ВЪПРОС: Чухме, че жената нагуал Карол Тигс, която е представена на света в последната книга на Кастанеда "Изкуството на сънуването", е прекарала десет години във второто внимание и после се появява отново в една книжарница в Калифорния. Това вярно ли е и бихте ли обяснили какво означава?

ОТГОВОР: Да, вярно е. Карол Тигс отива в книжарницата "Феникс" в Санта Моника, защото разбрала, че Карлос Кастанеда изнася лекция там. Той, Флоринда Донър-Грау и Тайша Абелар смятали, че Карол Тигс си е заминала до края на естествения им живот и ги чака някъде в онова, което магьосниците наричат второто внимание, където някой ден ще поведе всички тях. Карол Тигс се завърнала от десетгодишното си пътешествие два месеца преди срещата им; тя още била замаяна от тези изживявания; не можела да измисли начин да се свърже с Карлос и другите две.

На нас ни е много трудно да си обясним какво означава това; магьосниците биха го обяснили с това, че четиримата ученици на дон Хуан не са били ядени от летачите в продължение на тридесет години и поради това нивото им на осъзнаване им позволява екстравагантна игра с възприятието и осъзнаването. Невъзможно е да се обясни това по линеен начин, освен ако не искаме да звучим като трима идиоти, които бръщолевят пълни глупости. Надяваме се, че никога няма да стигнем чак дотам.

ВЪПРОС: Какво по-точно е "второто внимание"?

ОТГОВОР: Учили са ни, че второто внимание е осъзнаването на човек, което не е било изядено от летачите до нивото на петите. Ако се позволи на осъзнаването да се разраства по естествен път, нивото му се повишава дотолкова, че позволява на човека, който го е постигнал, да надникне в нещо неописуемо. И понеже ние нямаше как да съдим какво представлява това осъзнаване по голям брой хора, ние си съставяме представа за него само по нашите четирима "повереници" : Флоринда Донър-Грау, Тайша Абелар, Карол Тигс и Карлос Кастанеда. Но ние самите не сме могли истински да се занимаваме с тази тема.

От личния си опит ние сме почти в задънена улица. Вярно е, че сме се променили, обаче съзнанието ни не може да даде словесен израз на изживяванията ни; прилича на света, който познаваме, обаче знаем, че не е той. Надяваме се, че ще дойде момент, когато ще бъдем в състояние да изразяваме с думи какво още е второто внимание, освен състояние на повишено осъзнаване.

Както вече ви казахме, под повишено осъзнаване ние имаме предвид осъзнаване, което не е изядено от летачите. Може да ви е много неприятно, че настояваме на това определение, пък и на нас също, но сме убедени, че няма друг начин да се обясни това отклонение у човека.

Помислете от тази гледна точка: в света на всекидневния живот каквото и да правим, ние изобщо не се променяме. Така че какво да правим? Да си оставаме същите, докато говорим ли говорим за нереалистични идеали? Именно по този въпрос магьосниците направо ни размазва-ха. Те ни казваха, че ако искаш истински да се промениш и да бъдеш различен, ти трябва да отблъсваш летачите. Не го ли правиш, не си и помисляй за промяна - всичко, което би правил през целия си живот, е само да говориш колко си прекрасен.

ВЪПРОС: Работите ли в посока на колективен скок в свободата; и не сме ли изпуснали крайния срок, за да извършим този скок?

ОТГОВОР: Ние трите сме в съвършено съгласие с четиримата ученици на дон Хуан; бихме желали да предадем идеята за промяна и свобода, за целенасочено развитие на всеки, който би желал да слуша. Не бихме казали, че сме изпуснали времето; ако е така, то е неосъзнато - нямаме съзнание за това. Но сега като зададохте този въпрос, ни карате да се замислим.

ВЪПРОС: Доколкото разбираме, дон Хуан вече не е на този свят. Къде е той сега и имате ли още някакъв контакт с него?

ОТГОВОР: Ние дойдохме доста години след като дон Хуан бе напуснал този свят. Не знаем къде е, нито пък учениците му знаят; той очевидно е починал със смъртта на магьосниците, което означава, че е взел със себе си тялото' си и си е запазил жизнената сила. Магьосниците описват това като изгаряне с огъня отвътре и превръщане на всяка частица от себе си в осъзнаване-енергия. Ако това е станало с дон Хуан, той и неговите хора са изчезнали в безкрайността, без да оставят и следа.

Сп. "Киндрид" 1995