Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Връзката с Духа


Връзката с Духа

Posts 1 to 13 of 13

1

Имало едно време един човек, съвсем обикновен човек, без никакви отличителни черти. Като всеки друг, и той бил своеобразен проводник на Духа. И той като всички останали бил част от Духа, част от Абстракта. Но не го знаел. животът така го въртял в шеметния си бяг, че нямал нито време, нито желание да вникне в същността му.

Духът напразно се опитвал да му разкрие съществуващата помежду им връзка. Чрез вътрешния му глас Духът разбулвал своите тайни, но човекът бил неспособен да разбере откровенията. Естествено, той чувал вътрешния си глас, но го взимал за смътно доловими предчувствия или блуждаещи мисли. За да го изтръгне от тази негова заблуда, Духът му дал три поличби, три последователни проявления. Веднъж Духът физически пресякъл пътя на човека по възможно най-очевиден начин, но човекът си останал сляп и глух за всичко извън него.(Карлос Кастанеда, "СИЛАТА НА БЕЗМЪЛВИЕТО")

Имаме въпрос. Не е важно откъде идва, не е важно дали някой (или ти самия) го задава, или живота ни изправя пред въпроса. Имаме въпрос и трябва да намерим отговор! Постоянно, ежедневно изпадаме в подобни ситуации. Как е правилно да постъпим?

Хората постъпват по два начина. Едните търсят информация, анализират я и стигат до отговора по пътя на логиката. Другите не мислят, а отговарят така както го чувстват, както им се струва, че е правилно.

Има и още трети начин - това е директната връзка с Духа. В този случай верния отговор сам идва, без логически анализ и без налучкване. Вероятно на всеки се случва в мякакви моменти да получи информация по този начин. Нашата цел обаче е да постигнем контрол над този процес. Ние искаме да можем се свързваме с Духа винаги, когато ние необходимо и да получаваме отговори на нашите въпроси.

Ключа към чистата връзка с Духа е вътрешната тишина. Колкото по-дълбока е тишината, толкова е по-лесно да се свържем с Духа. Упражнението е следното :

1. Избираме въпрос.
2. Не бързаме да отговорим с първото, което ни дойде наум. Не размишляваме над въпроса. Оставяме съзнанието да се успокои и вътрешния диалог да затихне. Всеки избира своя начин как да го направи. За едни правилния начин е да легнат със затворени очи при пълна тишина, за други подходяща е медитативна поза, при трети се получава при разходка в парка.
3. Фокусираме нашето внимание върху въпроса. Постепенно отговора се оформя в съзнанието ни.
4. Споделяме отговора.

2

И сега въпроса.

Магьосниците се нуждаят от изключително количество енергия, което си осигуряват, като се дистанцират от социалния ред, без при това да се оттеглят от света. ("Живот в сънуването",  Флоринда Донер)

Какво означава : "Да се дистанцират от социалния ред, без при това да се оттеглят от света"?

3

Живот в света на хората, без пристрастия, очаквания и лични истории. И с интелектуална емпатия.

За да открия текста обясняващ достъпен/ недостъпен, ми изникна една мисъл: "да бъдеш достъпен". Откъсът е от Пътуване към Икстлан.

4

Когато спра мислите (доколкото изобщо успявам да го направя) и се фокусирам върху въпроса, "главата ми се изпълва с мисли, само дето не знам точно с какви", както казва Алиса. В смисъл, че не всичко от това, което усещам мога да изразя с думи.

Хората живеят в човешкия свят със своите човешки желания, интереси, цели и ценности. Всичко това се определя от социалния ред. Може би Фейсбук е най-точното мерило, страхотен нагледен пример към какво се стремят хората. Май най-желаното е оценка от околните, което поражда стремежа към по-висок социален статус. Оттук следват всички усилия за постигане, а после и за демонстриране на такъв статус. Статуса е свързан със спазване на определени правила, с това да отговаряш на определени изисквания, определен начин на живот и т.н. Изобщо това е една изключително сложна схема, която запълва изцяло съзнанието ни и почти напълно заменя реалността.

Да се дистанцираме от социалния ред за мен означава да излезем от тази схема. Нашите цели и стремежи приоритетно да са свързани с безкрайността, а ролята на човешкия свят да се сведе до тази на тренировъчно поле. Иначе казано, човешкото безумие (нашето лично имам предвид) да се постави под контрол.

Успях ли да кажа нещо смислено или съвсем се уплетох не знам. Както казах, не ми достигат думи...

5

Днес нещо сякаш не ми се получи задачата.

Доста мислих, как ми "идват на ум мъдрите мисли". Спомних си за една врата у нас, после за едно място към работа, като влизане в приказка, в буса ..
И нищо. Обаче не знаех и задачата, дали е още в сила, колко дни и тн.

Някак в ума ми се въртяха твойте думи, тук в тая тема. И в приказната гора срещнах, сигурно за трети път тази зима човек (иначе е празно, като по моста на Карлитос, точно по това време), който вече зад гърба ми взе, че се спъна. И въпреки че отдавна не ме е страх в гората, се сепнах от пращенето на сухата съчка и взех, че се обърнах да видя, накъде все пак заминава. А там и дишам. Прекъсване. После търся ключовете и лампите угаснаха. И това не се беше случвало досега. Все пак е почти светло, докато стигна.

Това за пълното откъсване от света на хората е изключено. Нямам представа, дали по тоя повод, или като отговор на въпроса, в ума ми се завъртя една дума - химера. Може да е просто от брътвежите на ума, вследствие паяжината от мисли на хората, оплела ни отвсякъде, като в пашкул. Химера от гръцката митология е коза с глава на лъв и опашка на дракон. Има и други варианти. А метафората е - невъзможно желание, фантазия.

Среден три 😁😎

Затова четох за шунята и така ..

Last edited by Силвия М (20.02.2018 20:15)

6

Когнитивен дисонанс.

Това са от днес мислите.
Иска се обаче правилно, ако и доколкото мога, да ги тълкувам, защо са такива. Защо точно това, а не ароматерапия, или шопинг.

Трудна задача. Ясно, защо са тия думи. Не ги измислям, появяват се от нищото, дори се наложи да направя справка, какво значи. Не, че не разбирам и не зная, но не мога да помня толкова материал наизуст. :) :crazyfun:

Last edited by Силвия М (21.02.2018 19:37)

7

Днес - без ВД.

Предните дни, когато ми трябваше правилната "мисъл", главата ми беше, като на Алиса. Което е нормално състояние в състояние на начало на практикум. Тогава номерът, който на мен ми действа - е да претоваря главата (бедната ми умна главица) с тонове мисли, материали, инфо и - готово. Пълна тишина. Нямах особено усещане за Духа. Чувства се не умствено, а физически.

Слушах птиците, радвах се на снежинки, колкото дланта ми, беше невероятно прекрасно. А ми се случиха три много големи неприятности. Може би ще загубя цялия си двугодишен труд в писаници, точният човек е болен от грип, а вечерта седнах на мокра седалка в буса. После ходих така по магазините. От утре съм с найлони на задника, гумени ръкавици, маска на лицето, слушалки и каска. Обещавам. Не ми харесват мръсни неща, никак не ми харесват.

Дишах огнено 10 мин и се смях на собствената си личност..

8

Гадни воладорес хехе

Токови удари в квартала, грип в страната и един заблеян сляп воин, на който му е почиващо, когато излезе от работа. Щото тръгва на голямата битка, както му падне...

9

Не знам, какво да кажа. :)

Ланкаватара сутра. Беше мъдростта за днес.

Не съм я гледала досега от този ъгъл. Сегашните конспиративни теории не са нищо ново. Имало ли е Голям взрив, или пустотата Е ли е, .. и причинността.
:crazyfun:  :D

10

"Тогава нагуалът Елиас й казал онова, което от незапомнени времена всеки нагуал е казвал на евентуалните си чираци, а именно: че според магьосниците магьосничеството е като загадъчна птица, която за миг спира своя полет, за да дари човека с надежда и стремление; че магьосниците живеят под крилото на тази птица, която те наричат „птицата на мъдростта“, или „птицата на свободата“, че те я подхранват с пълното си себеотдаване и безупречност, казал й, че „птицата на свободата“ винаги лети по права линия, никога не прави лупинги, нито кръжи напред-назад, и още, не „птицата на свободата“ може да върши само две неща — да носи магьосниците напред със себе си или да ги остави зад себе си."

Code:
Слушах птиците, радвах се на снежинки, колкото дланта ми, беше невероятно прекрасно. А ми се случиха три много големи неприятности. Може би ще загубя цялия си двугодишен труд в писаници, точният човек е болен от грип, а вечерта седнах на мокра седалка в буса. После ходих така по магазините. 


Никакви неприятности не са били, нито воладорес, нито други тъпни. А три поличби. На които не обърнах внимание, защото се държах, като обикновен човек. Нормално, не живея в Сонора. И все пак - компа с работата ми, грипа на хората и напиканите седалки в буса.

Понеже чаках проявленията на Духа. Чудесни проявления. Пресичане на пътя, похлопване по тиквата, и шут в задника.

Останалото е било припомняне от второто внимание, което също не е за подценяване.

11

Ще опиша случката само като структура, без да навлизам в конкретни детайли. Все пак не знам кой чете тук... Когато се развие цялата верига, вероятно ще разкажа историята подробно от самото начало.

От месеци подреждам една доста сложна стратегия в работата. Общо взето я бях подредил, но се получаваше някак грубо. Както се казва в нашия бранш "малко дърводелска работа".
Вчера, докато се връщах от тренировка мислите ми бяха затихнали. Не мислех за нищо конкретно, не мислех най-вече за стратегията. И тогава от нищото ми дойде страхотна идея. А после, вече в банята, дойдоха и финалните щрихи. Пак така от само себе си.

Хвърлих 3 руни днес. Паднаха ми се  PERTH (Руната на тайните и търсенето) за миналото, NAUTHIZ (Руната на  изчакването, на търпението) за настоящето и JERA (Значението на руната е жътва, прибиране на реколтата) за бъдещето. Ситуацията е именно такава. В момента съм в режим на изчакване, което е сериозно изпитание за търпението ми. Да видим само каква реколта ще прибера...

Last edited by Hombre (25.02.2018 18:31)

12

Днес имах доста работа. Към края на работното време, докато вървях назад-напред да видя, какво оставям, ми щукна да се прибера с такси. Снегът не беше голям. Точно тук се чисти винаги, доста редовно, заради кръстовища, стръмни пътища.

Прибрах се около 25 мин по-рано. След 30-40 мин от телефонен разговор разбрах, че буса, с който пътувам е катастрофирал.

С такси, или с каквото ми попадне се прибирам 3-4 пъти в месеца. Понякога много-много по-рядко.

Това е било. Да видим нататък.

13

Вчера сутринта отивам на работа. Изобщо не зная ще има ли транспорт, или не. Минута на спирката и - такси.

В приказната гора вече е светло, снегът правеше да е още по-светло. И въпреки, че не беше почистено (там хора не минават, не работят..), и че беше невероятно студено на ръцете - снимах. Понеже гледам през камерата, изобщо не видях, че отгоре слизат 5 кучета. Доста големи. Вървяха точно, както вървят вълците през сняг. Когато ми се мернаха в камерата вече сигурно беше късно за връщане назад. Застанаха край изоставения шадраван, затваряйки пътя ми изцяло, на еднакво разстояние едно от друго. Не спрях нито да вървя, нито да снимам. Приближих на 10- тина метра и им казах - "благодаря ви, момчета, за перфектната фотосесия!!". Не реагираха, но и аз не спрях. Тогава последното се обърна и им даде знак да минат от другата страна на шадравана. Пак се наредиха, докато аз вървя отсам и си снимам. Реших, че ще се върнат нагоре, отдето дойдоха, но се излъгах. Заобиколиха и се подредиха по същия начин от долната страна. Трябваше наистина да вървя. Обръщах се отвреме-навреме да ги видя. Отворих вратата, затворих, а тях продължавах да ги виждам все така подредени. По пътечката нагоре се обърнах за последно, съюзниците тръгнаха надолу, откъдето идвам.

Това е най-прекасната фотосесия, която съм правила. Под черта - много добър фотограф ми я е лайкнал във фб (може и да излезе от мен човек със статуси и правила :)))))) ). Усмивката към мен, разбира се 😊.

И да. Скоро не бях имала такова невероятно изживяване. Толкова красиво, сложено на точното място, казващо много повече от с думи. Бях на 76-тото небе от марихуана, аяхуаска, не ги знам тЕя "помощни средства".

Тия кучета, съвсем между другото, нападат хора. Глутница са.

Вечерта, когато разгледах снимките и наистина видях отде са дошли, преди да ги видя, как са се преместили, колко са стояли и как - бях още по-изумена.

Как ми се иска да завърша с нещо в стил Мохамед Али, или поне Ибраимович, ама не зная - как!?


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Връзката с Духа