Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Връзка с Духа - общи приказки


Връзка с Духа - общи приказки

Posts 1 to 20 of 27

1

Два дни ме боли главата. Трябваше да празнувам с едни приятели. Изобщо не ми беше до такъв вид празнуване. Алкохол и глупости. Много ми е трудно да ги изтърпям дребни тирани в променено съзнание. Щото всичко им е натаман, че вземат и да се напият. С тоя слух да търпя и дебели децибели и още други мои си мрънкавици.

Тази практика я забелязах чак сега, след обяд. Доста мислих, какво е Връзката с Духа. Някак да си го обясня на себе си. Струва ми се, че много напомня на думите от последните сънища сутрин. Такива има и през деня. Мисля, че им се казваше бредови петли!? После ще видя правилно ли го написах. :) Там има и думи, които се отнасят до близко бъдеще. Обаче трябва много внимателно да бъдат отделени от останалите "брътвежи". Защото наистина не се интересувам, какви поразии са сторили някакви хора с Паскал/Лазарус, или да търся в несвяст, кой по дяволите е Илон Мъск!? И като ги видях по-късно тия информации, какво ме топлят!? Много ми е важно да знам за колата му.

Три дни се занимавам с третия пол. И разбрах, какво е. Не четох нищо по въпроса, докато не включих, че това са децата, които те очакваха. Индиго, кристали, (забравих, какви още) .. и стар. Чак се изумих. Ами те не се вписаха в обстановката. От най-старите индигота - доо - тия последните стар, 3-4-годишни. Не е смешно, трагедия е. И не са никакъв трети пол, в дуалния свят, а са вече отклонение за огромно съжаление. Останаха неразбрани от ниския интелект първо на родителите си, а после на средата.

Ще отговоря на въпроса по-късно. Логическо мислене. И отговори бързо!!, което е интуитивен отговор - не се иска. Друго е. Май и горните примери не са от най-точните. Има още мъъничка доуточняванка.

Last edited by Силвия М (18.02.2018 22:53)

2

Днес четох, как човек, който е практикувал, след като е прочел книгите на Карлитос, е изгубил своето ЧСЗ. Казва, че връщане назад няма. Това му е коствало образованието. Според него, без его в днешния свят - си изгубен.

А на мен ми се струва, че е прецакал нещата, забравяйки (не вземайки ги под внимание) за принципите на прикриването на първо място и контролираното безумие, не на последно.

3

Някъде тук е връзката -

— Какво е вятърът тогава? — попита той предизвикателно.

Търпеливо обясних, че маси горещ и студен въздух образуват различни налягания и че това налягане раздвижва въздушните маси вертикално и хоризонтално. Нужно ми беше продължително време, за да обясня всички подробности от общата метеорология.

— Искаш да кажеш, че вятърът е просто горещ и студен въздух? — попита той слисан.

— Боя се, че да — казах аз и безмълвно се зарадвах на победата си.

Дон Хуан сякаш онемя. После ме изгледа и избухна в гръмогласен смях.

— Твоето мнение е винаги окончателно — каза той с нотка на сарказъм. — Последната дума, нали! За един ловец обаче мнението ти е чист боклук. Няма значение дали налягането е едно, дали са две или десет; щом живееш тук, в тази пустош, трябва да знаеш, че по здрач вятърът се превръща в сила. Ловец, който е достоен за името си, знае това и постъпва съобразно с това, което знае.

— И как постъпва?

— Използва здрача и силата, скрита във вятъра.

— Как?

— Ако е от полза за него, ловецът се скрива от силата, като се покрива и остава неподвижен, докато здрачът изчезне и силата го вземе под свое покровителство.

Дон Хуан показа как обгръща нещо с ръце.

— Покровителството й е като...

Той спря, търсейки думата, и аз му подсказах: „пашкул”.

— Правилно — каза той. — Покровителството на силата те запечатва като в пашкул. Ловецът може да остане на скрито и ни пума, ни койот, ни лигава гъсеница няма да мотат да му навредят. Планински лъв може да дойде до носа на ловеца, да го подуши и ако ловецът не помръдне, лъвът ще си отиде. Мога да ти гарантирам. Щом ловецът, от своя страна, поиска да бъде забелязан, той само трябва да се изправи на върха по здрач и силата ще се хване за него и ще го търси цяла нощ. Затова когато ловецът иска да пътува, през нощта или иска да остане буден, трябва да се остави на вятъра. Ей в това се крие силата на големите ловци. Когато трябва, да бъде достъпен или недостъпен.

Малко ме бе пообъркал, затова го помолих да обобщи твърдението си. Дон Хуан най-търпеливо обясни, че е използвал здрача и вятъра, за да докаже върховното значение на разликата между криенето и показването.

— Трябва да се научиш как да бъдеш достъпен и недостъпен, когато поискаш — каза той. — Така, както живееш сега, през цялото време си открит до беззащитност.

Възпротивих се. Имах чувството, че животът ми става все по-прикрит. Той отвърна, че не съм го разбрал добре и че да си недостъпен не означава да се криеш или да си потаен, а да си недостижим.

— Ще ти го кажа другояче — продължи търпеливо той. — Не е важно дали си се скрил, щом всеки знае, че се криеш. Сега твоите проблеми произлизат точно от това. Когато се криеш, всички знаят, че се криеш, а когато не се криеш, си достъпен и всеки може да те промуши.

Започнах да се чувствам застрашен и побързах да направя опит за защита.

— Не ми обяснявай нищо — каза сухо дон Хуан. — Няма нужда. Ние сме глупаци, всички ние, и ти не можеш да си по-различен. Едно време в моя живот и аз като тебе се оставях непрестанно достъпен, не можех нищо друго да върша, освен може би да плача. И точно като тебе — само това правех.

За момент дон Хуан ме измери с поглед, после шумно въздъхна.

— Все пак бях по-млад от тебе — продължи той, — но един ден ми втръсна и се промених. Един ден, да речем, когато станах ловец, научих тайната да бъда достъпен и недостъпен.

Казах му, че това негово твърдение се разминава с мен. Наистина не можех да разбера какво иска да каже с думата „достъпен”. Беше използвал испанските идиоми „ponerse al alcance” и „ponerse en el medio del camino”" — „да се оставиш да те настигнат” и „да се озовеш насред оживения път”.

— Трябва да се отклониш — обясни той. — Трябва да се отдръпнеш от оживения път. Цялото ти същество е там, затова няма нужда да се криеш; можеш само да си представяш, че си скрит. Да бъдеш в средата на пътя означава всеки, който минава, да вижда твоите приливи и отливи.

Интересна беше метафората му и в същото време неясна.

— Говориш със загадки — казах аз.

Той ме гледа втренчено дълго време, после си затананика. Изправих гръб и останах да седя, напрегнал слух. Знаех, че когато дон Хуан си тананика мексиканска песничка, се готви да ме налага.

— Хей! — каза той усмихнат и ме погледна изпод вежди. — Какво стана с твоята руса приятелка? Момичето, което ти наистина харесваше?

Трябва да съм го погледнал като тъпоумен. Той се разсмя с непресторено удоволствие. Не знаех какво да кажа.

— Нали ми разказа за нея? — попита той насърчително.

Не си спомнях някога да съм му разказвал за когото и да било, камо ли за русо момиче.

— Никога не съм ти споменавал такова нещо — казах аз.

— Споменавал си ми, разбира се — каза той, сякаш приключвайки спора.

Поисках да протестирам, но той ме спря, като ми каза, че няма значение как е разбрал за нея. важното било, че аз я харесвам.

Усетих как у мен се надига чувство на враждебност към него.

— Не го усуквай — каза дон Хуан сухо. — Време е да скъсаш с твоето важничене. Навремето си притежавал някаква жена, много скъпа за теб, и един ден си я загубил.

Започнах да се чудя дали някога съм разговарял с дон Хуан за нея. Заключих, че такава възможност никога не е имало. И все пак можеше да е имало. Всеки път, когато той идваше с мен в колата, говорехме безспир. Не си спомнях всяко нещо, за което бяхме говорили, защото не можех да записвам, докато шофирах. Почувствах как разсъжденията ме успокояват. Казах му, че е прав. В моя живот наистина имаше едно русо момиче, на което много държах.

— Защо не е с теб? — попита той.

— Отиде си.

— Защо?

— Имаше много причини.

— Не е имало толкова много причини. Имало е само една. Оставил си се прекалено достъпен.

Най-чистосърдечно пожелах да разбера какво иска да каже. Отново ме бе засегнал. Сякаш познаваше ефекта от умението си да ме засяга и присви устни, за да скрие дяволитата си усмивка.

— Всички са знаели за вас двамата — каза той с непоклатима увереност.

— Има ли нещо лошо?

— Страшно лошо! Тя е била много фин човек.

Изразих съвсем ясно колко противно ми е това негово опипване в тъмното, особено фактът, че винаги изказва твърденията си с увереността на човек, който е присъствал на мястото и всичко е видял.

— Но това е вярно — каза той обезоръжаващо мило. — Всичко съм „видял”. Тя беше много фино момиче.

Знаех, че е безсмислено да споря, но се ядосвах, че той докосва едно много болезнено място в моя живот, и казах, че въпросното момиче въпреки всичко не е толкова фина личност и че според мен е проявила по-скоро слабост.

— И ти си слаб — каза той спокойно. — Но това не е важно. Важното е, че ти си я търсил навсякъде; и точно затова тя е специална личност в твоя свят, а за специалната личност човек трябва да говори само хубаво.

Смутих се, бях обзет от дълбока тъга.

— Защо постъпваш така с мен, дон Хуан? — попитах. — Ти винаги успяваш да ме натъжиш. Защо?

— Сега пък ставаш сантиментален — каза той с укор.

— С каква цел е всичко това, дон Хуан?

— Целта е да станеш недостъпен — заяви той. — Събудих спомена за тази личност само за да ти покажа направо онова, което не мога да ти покажа с вятъра. Загубил си я, защото си бил достъпен — за нея винаги си бил достъпен и животът ти е бил еднообразен.

— Не! — казах аз. — Грешиш! Моят живот никога не е бил еднообразен.

— Бил е и еднообразен — каза той непоколебимо. — Еднообразието му е необичайно и това създава у теб впечатлението, че то не съществува, но те уверявам, че грешиш.

Желаех да потъна в себе си и да изпадна в сурово мълчание, но очите му някак ме караха да изпитвам безпокойство, сякаш ме подтикваха към действие.

— Изкуството на ловеца е да стане недостъпен — каза той. — В случая с русото момиче е трябвало да станеш ловец и да се срещаш с нея пестеливо. Не както си правил. Ти си бил с нея всеки ден, докато е останала само досадата. Вярно ли е?

Не отговорих. Имах чувството, че не си струва. Беше прав.

— Да бъдеш недостъпен, означава да докосваш пестеливо света около себе си. Не изяждаш пет яребици, изяждаш една. Не нараняваш растенията само за да си накладеш огън. Не се излагаш на силата на вятъра, освен ако не е наложително. Не използваш и не изстискваш хората, докато те се сгърчат и заприличат на нищо — особено хората, които обичаш.

— Никога не съм използвал никого — казах искрено аз.

Но дон Хуан продължаваше да твърди, че съм го правил, затова аз трябваше глупаво да си призная, че съм се уморил и отегчил от тях.

— Да бъдеш недостъпен означава да се стремиш да не изтощаваш нито себе си, нито другите — продължи той. — Означава, че не си нито гладен, нито отчаян като нещастника, който усеща, че никога вече няма да яде и затова поглъща цялата храна, която докопа, всичките пет яребици!

Дон Хуан определено ми нанасяше удари под кръста. Разсмях се и това, изглежда, му достави удоволствие. Той ме докосна едва-едва по гърба .

— Ловецът знае, че пак ще примами дивеч в капана си и не се тревожи за това. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.

Казах му, че в моя ежедневен живот е немислимо да си недостъпен. Мисълта ми беше, че за да функционирам, трябва да бъда открит за всеки, който има нещо общо с мен.

— Вече съм ти казвал, че за да бъдеш недостъпен, не означава да се криеш или да си потаен -— обясни спокойно той. — Не означава, че не трябва да се срещаш с хора. Ловецът използва своя свят пестеливо и нежно, независимо дали светът се състои от предмети, растения, животни, хора или сила. Ловецът е близък със своя свят и въпреки това е недостъпен за същия този свят.

— Това е противоречие — казах аз. — Не може да бъде недостъпен, щом се намира в този свят всеки час, всеки ден.

— Не ме разбра — каза търпеливо дон Хуан.— Той е недостъпен, защото не изцежда света, за да го обезформи. Той го потупва леко, стои при него колкото му е нужно, а след това бързо си отива, едва оставяйки някаква следа...

Пътуване към Икстлан

4

Връзката с Духа за мен са примерно ония моменти, в които разбирам как трябва да постъпя в сложна ситуация, в която не намирам изход. Мислил съм дълго и нищо не съм измислил и примерно докато пътувам в автобуса, отговора сам идва. Вероятно защото съвсем случайно в тоя точно момент главата ми е била празна.

5

Това, което написах е някак, като продължение от едно мое "социализиране". Слагам го в кавички, защото е полушега, полу контролирано безумие. И за да ми попаднат тия думи за търсенето на патерица - става пределно ясно, къде и как съм се издънила. Далеч съм от мисълта, че съм сторила нещо кофти. Нищо подобно. Нали правя, така че да отговаря на определението за глупостта.

Обаче, какво ми се въртя до обяд в ума!? Мисъл, текст на любимия ми Ошо. Ужъъсссс .. Преди доста години много обичах Глупакът и се забавлявах с тарото. Сега май не ми е много възторжено. Ама между нас да си остане.

„Глупакът е човек, който се доверява. Глупакът е човек, който се доверява напук на всичко преживяно. Ти го мамиш, а той ти се доверява. Ти го мамиш втори път и той ти се доверява. Ти продължаваш да го мамиш, а той продължава да ти се доверява. Тогава си казваш, че той е глупак, че не се учи от опита. Неговото доверие е безкрайно; неговото доверие е толкова чисто, че никой не може да го поквари.
Бъди глупак в смисъла на Дао, на Дзен. Не се ограждай със стена от познания. Каквото и преживяване да се появи в живота ти, позволи му да се случи, а после продължи нататък. Не спирай да изчистваш ума си. Във всеки миг умирай за миналото, за да присъстваш в настоящето, тук-сега, като току-що родено бебе.
Отначало ще е много трудно. Хората ще започнат да се възползват от теб… така да е. Те са нещастни. Дори да те измамят, да те излъжат и ограбят, позволи това да се случи, защото което е наистина твое, не може да ти бъде отнето.
И всеки път, когато не позволиш на ситуацията да те поквари, твоята вътрешна цялост все повече ще укрепва, душата ти все повече ще кристализира.“               

Ей това ми бе социализацията. Вземах всичко присърце, върших нещата такива, че утре, като ме блъсне кола - да е написано, казано, като за край.

И може би затова с интерес четох човека с неговото - помогнете ми (действително така пишеше :) ), няма връщане назад.

Някъде накрая разбрах, че съм си изгубила едни дребни нещица. На живо - абсурд е някой да ми вземе усмивката, обаче ми липсваха емо-тата. Много обичам сърчица, слунчица и пеперуди да хвърчат, та пушек и розов дъх да се вдига. Но хората това не го разбират. Сигурна съм, Hombre, че ако ти изплющя тук един букет с рози - или няма да се замислиш, или ще се смееш много ама. Или хъркащо момиченце, или котка с балони от сърца. Нищо, карай - хората имат други грижи, работа, искат да си починат, а не да мислят - боже, тая, милата хептен изтрещя, покрай нейната работа явно. Или някаква друга такава мисъл.

И после много взех да мисля. Да говоря/пиша сериозно. Както хората. А не го мога. Не ми е мислещо в свободен разговор. Нямам за цел всичко да ми е за приемане на лично. Не мога при много хора. Даже наскоро разбрах, че е трудно с осем умни големи човека. През свободното ми време. Работата си я мога, там съм в свои води. Не това ми беше целта. Поне разбрах, колко пари струвам. И не, че е нещо ново, де. 😎😁

6

Когато за пръв път се замислих в чакалнята на зъбарката за тия правила, статуси и простотии (фейсбукови), за които ти казваш, попаднах на ей тая мисъл на Доген. От дзенска група, в която се карат, като цигани -

"Ако хората, които продължават с изявите си и са привързани към себе си, се събират заедно за да се обучават, никой от тях няма да се появи със събуден ум."

Доген

Като плясъкът на две ръце ми подейства.

Напразно хабене на енергия - да се представляваш на някакъв, щото ИМАЛО ПРАВИЛА. Е, няма как да стане. Хах
Или съберат ли се 5-10 човека нещо да празнуват, за да не се правиш на "интересен" НЕПРЕМЕННО ТРЯБВА ДА ЯДЕШ И ПИЕШ!! на тумбак. Е!?

Ама образи правих веднъж. Може вдругиден пак да го сторя. Това е задача, правило. Когато сложа 56 снимки на мухи и жаби - не ме вълнува "обновения ми статус". Или да си "извоювам статус" да стана близка на някой, дето е админ, че да ме извика, като шеф, или като на изпит - да съм божествено призвана .. Ехееееееей ужъъъъссс 😁😁😎😎🍀💓💕

И да им слушам тъпните - ти мен уважаваш ли ма!? И как се забавляваш, като не пиеш!? 🍴🍶Тъпо ама факт 😁😎🌻🌱🍀💓💕

За да съм ясна - и живите хора и фейсбуковите са изключително умни и свестни. Просто обичат правила, статуси, не знам, какво обичат.

Last edited by Силвия М (21.02.2018 05:34)

7

Спомних си, че скоро го писах и ми се струва, че е подобно на Връзката с Духа.

"Обикновено, когато искам нещо да намеря за решение на проблемация, въпрос, казус, задача (намеря не е точния израз, щото нищо не търся, не съм губила) има поредности от събития, случки, които подсказват, как да се действа, и какво следва да се случи. Не е точно и/или само знаци. А някакво, като все едно се е научил човек да наблюдава, кога идва момент да вземе решение, кога да побутне нещо, кога да изчака за малко и да продължи."

Учудващо е, че понякога трае с дни. И последния път продължи повече от месец, 40 дни, с временни прекъсвания за мислене. Обикновено на работа. Вкъщи е, както стария начин "да сварим по едно яйце". :)

8

"МАЛКИЯТ ТОЙО бил само на дванадесет години. Тъй като бил послушник В храма Кенин, искал да му дадат някоя загадка коан за размишление като на по-напредналите ученици. Затова една вечер, В часа за посещения, той отишъл при учителя Мокурай, ударил леко гонга, за да извести за присъствието си, поклонил се и седнал пред него в почтително мълчание.

Най-после учителят продумал:

— Тойо, покажи ми звука от пляскането с две ръце.

Тойо плеснал.

— Добре — рекъл учителят. — Сега ми покажи звука от пляскането с една ръка.

Тойо мълчал. Направил поклон и се оттеглил, за да обмисли задачата.

На другата вечер се върнал и ударил гонга с длан.

— Не е така — казал учителят.

Следващата вечер той отново дошъл и с една ръка показал как гейша свири на шамисен.

— Не е така — повторил учителят.

Следващата вечер Тойо имитирал звука от капеща вода.

— Не е така — потретил учителят.

На другата вечер Тойо възпроизвел звука на цикада.

— И това не е — заявил учителят.

Десет вечери Тойо опитвал различни звуци. Накрая престанал да посещава учителя. Цяла година размишлявал върху разни звуци и отхвърлял всички, докато най-после го озарило Просветлението. Завърнал се почтително при учителя. Без да удари гонга, седнал и се поклонил.

— Чух звук без звук — казал той."
~~~

Коанът гласи: „Всеки знае звука от пляскането на две ръце, а как звучи плясъкът само на едната ръка?”.

Съгласно дзен да се изрази истината с думи е невъзможно, защото тя е постижима само интуитивно, в процеса извънинтелектуално просветление, наречено сатори. За пробуждането на интуицията на ученика дзенските наставници са изработили система от въпроси-коани, които представляват, най-общо казано, философски загадки на учителя към ученика. Коанът съдържа въпрос в който е заключен отговорът, но не формално-логически, а парадоксален. Г. С. Померанц сравнява коаните с древногръцките апории, той ги нарича упражнения за „преход към друг тип мислене” – от формално-логически към поетическо-асоциативен.

Г. С. Померанц смята, че коанът на Хакуин „Една ръка” е метафора на стиховете на Брюсов:

„Ах, какво тук значат всичките напеви,
За този, който знае песента на тишината!”

http://iztoknazapad.com/?page_id=3497

Това ми е едно от любимите издателства. 😊

Last edited by Силвия М (21.02.2018 05:36)

9

Американският изследовател на дзен А. Уотс смята, че целта на коана е намерението на наставника да отпрати ученика си в направление, противоположно на това, в което той трябва да върви. Коанът на Хакуин (това е едно от първите три упражнения за начинаещите ученици), по мнението на Уотс има за цел да докаже на новооглашените дзен-будисти, че всичко което той вижда и чува до сега, всичко, до което се докосва, е толкова непознаваемо, колкото е непознаваемо „нищо”, т.е, звукът от пляскането на една длан.

Собствено това е утвърждение за илюзорността на света, или, ако се изясняваме в термините на „видоизменения реализъм” на Спенсър, – неотделимостта на субекта от обекта. Но при това дзен не изключва реалността на материалния свят. По свидетелството на един от най-видните интерпретатори на дзен Д. Судзуки, наред с приетото тук понятие шунята (пустота), с което се утвърждава илюзорността на света, дзен твърди, че безусловна „пустота” на нещата не съществува.

Избраният от Селинджър в качеството на епиграф към „Девет разкази” коан на Хакуин, е очевидно че трябва да се разглежда не само като намек за това, че в буквалния  смисъл на разказите, покрай реалистичното им съдържание, съществува и затаен смисъл, не само като констатация на невъзможност да се намери разсъдъчно решение на жизнените проблеми, а като идеалистическо утвърждаване на съществуването на два свята – на явното и скритото, на материалното и на духовното, на реалното и на нереалното. Освен звукът от пляскането на две ръце, съществува и звук от пляскането на една ръка.

Намек за невъзможността за разсъдъчно решение на жизнените проблеми с право са забелязали в епитафа към „Девет разказа” Ф. Гуин и Дж Блотнер. Те са писали, че коанът на Хакуин не само сочи към отчуждението на героите на новелите, но е призив към читателите да осъзнаят,  че не всички житейски проблеми са податливи на обяснение.

Търсенето на проявявания затаен ефект в „Девет разказа” може да започне от техните заглавия, въпреки тяхната привидна непретенциозност и простота. В названието са различими три слоя. Първо – буквален смисъл – в книгата са включени девет разказа. Второ, за човек запознат с древноиндийската поетика цифрата 9 трябва да му напомни за деветте „поетически настроения” (раса), използвани при изграждането на разказите. И, накрая, названието съдържа също така намек за  философската позиция на автора, доколкото то предизвиква асоциация с древноиндийската метафора за „град с девет врати” или „жилище с девет врати”, означаващо човешкото тяло заедно с въплътения в него дух „пуруша”, т.е, чистото, субективно съзнание, което се счита частица от божествената субстанция.

10

Древноиндийската философска система санкхя, разработваща понятието дух, „пуруша” и материя „пракрити” предполага две начала в света – веществено и духовно, материално и нематериално. Съзнанието, нематериалното начало – се смята за непознаваемо и безкрайно. Потвърждение за съществуванието в света на две начала, отразено в заглавието „Девет разкази”, намираме и по-нататък и в художествената тъкан на книгата, въплътено или в идеите на древноиндийските философски системи, или в постулатите на японския дзен-будизъм. В „Девет разказа”, впрочем, писателят е направил едва първите крачки в това направление. По-нататъшно развитие тези философски конструкции ще получат в цикъла повести за семейство Глас.

превод: Shi-jian

http://iztoknazapad.com/?page_id=3497

11

Химерата я открих тук на този форум в част от Виждането на нагуала на А. Ксендзюк. Става въпрос за спирането на света и хората достигнали до това състояние през други учения. Или начини. Фантасмагории. Сега ми се струва леко краен Ксендзюк, защото за пустотата знаят някои. Нямам представа за незнаещите и непрактикуващите.

Психически, емоционален и телесен опит за "спиране на света"

Преди 3-4 седмици говорих с хора точно за тая книжка.

Last edited by Силвия М (21.02.2018 05:47)

12

„За да взимаш правилните решения в живота си, трябва да влезеш във връзка с душата си. А за да направиш това, трябва да преживееш самота, от която повечето хора се страхуват, защото в тишината чуваш истината и разбираш решенията.”

Дийпак Чопра

13

Когнитивен - Познавателна способност или когнитивност (на английски: Cognition) - способността на обучаемия да разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности като четене, преглед, наблюдение и др.

От Уикипедия и и е висш мисловен процес.

Когнитивният дисонанс е състояние, характерно със сблъсък в съзнанието на индивида между неговите знания, убеждение, нагласи и новопостъпила от околната среда информация, която им противоречи. Теорията за когнитивния дисонанс е изградена върху допускането, че човек е мотивиран да поддържа съгласуваност или консонанс между двойки релевантни когниции, като понятието когниция се отнася до всяко познание или убеждение за себе си, за поведението или средата. Когнициите X и Y се считат за дисонантни "ако не-X следва Y"

Понятието въвежда през 1956 г. Леон Фестингър (ученик на Курт Левин), като така обяснява динамиката на личните убеждения като начин за отстраняване на смислово конфликтни ситуации.

14

До тук добре. На мен не ми харесва фб. Голямо мрънкане измрънках. Как нищо не е подредено, как не може да се открие пост, файл, книга. Как нищо не научих.

Има разни обновения, веднага след мрънкавиците ми. Обаче пък не харесвам начинът на споделяне на статусите (ли е правилно!?), или нещо друго си. Нищо смъртоносно не е станало. Единият от начините за справяне с когнитивните дисонанс е промяна на вярванията/убежденията, другият - промяна на действията. Най-лесният, или поне на мен така ми се струва, за да се стигне до вътрешна хармония, е да се промени начинът, по който се възприема и съхранява информацията относно действията.

Понеже в материалите става въпрос за тест и за лъгане, и несправяне с теста, начинът е да се лъже, когато не е жизнено важно и да не се лъже, когато е наистина от значение.

И едното от изследванията на психолозите е точно за лъгане, срещу заплащане. На едната група по 1 долар. На другата - по 20 долара. Тук попаднах на връзката на когнитивния дисонанс и Аз-Образа. Ключът от палатката. Колкото е по-висока самооценката, толкова е по-трудно с баланса вътре.

И тн за когнитивния дисонанс. Не видях нищо повече от сталкинг, контролирана глупост и малко безупречно връзване на обувките сутрин. Тук-там и правене на образи. Щото пък на езика на психолозите - ей тия изброените, последните са "роли".

Ако подхвана пак човека - с моля, помогнете ми, или Силвия М. - глупачката - ще се стигне до ЧСЗ. А не е това. Вътрешният комфорт е прословутото ми "настроение на воина", по определенията на Дон Хуан.

15

“В терапевта ние търсим идеалната майка” - чувайки това повечето хора смятат, че трябва и да я намерят в лицето на терапевта си. Затова и той се подбира според индивидуалния принцип за идеалния и образ. Търпелив, внимателен, съчувстващ... Такава “мама”, която вече сме търсили в неуспешните приятелствата, партньорства и най-вече в лицето на собствената си майка.
Част от работата на терапевта е, не да даде липсващата идеална фигура и да създаде поредната илюзия. А да помогне на клиента да преживее нейното ОТСЪСТВИЕ.
Пълното и катастрофално за детското незряло съзнание разбиване на илюзии,  крушението на надеждата... и да продължи нататък.”
Елена Кузнецова

За приятелите и голямата илюзия.
За да му дадеш нещо необходимо му наистина, е не да не смееш да го удариш, както в бокса, например.

16

Ланкаватара сутра ме заведе до Махаяната на Торчинов. Праджняпарамита хридая сутра. Не мога да го разкажа. Обаче тя ме уби. Изобщо нямам идея, защо. Чела съм я 5000 пъти. Накрая, за да е мир - реших, че ми липсват Главите. И точка.

17

Миналата година отново си поиграх с хексаграмите. Без ПМ. Само четох книга и подреждах. Като се искаше и много четене. Толкова изумена останах от случващото се, че трябваше да спра.

Преди седмица-две попаднах на статия за ДНК - репликацията. Полимеразата няма нищо общо с написаното в книгите. Много съм скептична към доста неща напоследък.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Z … 86345.html

Статията е от юни 2017г.
Всяка практика - за времето си. После губи значение, защото нещата се променят. ПМ в момента е без смисъл.

18

Д-р Джеймс Роджърс, Масачузетският експеримент

Стори ми се доста любопитни тъпаци имаше тЕя дни, а и бот-ове, че са били - равносилно е, та бях посъветвана да се смиря за известно време, ама когато под смирение, се има предвид примирение - поздрави!!, жива съм все още (практиката ми си е лично моя, дрееми за горните, къде ги сърби и къде ги чеше, тоталните настроения - от безжалостност -нататък..):

“Вы слишком привыкли к мысли, что все воспринимают мир одинаково. Но это не так. Если вы соберетесь вместе и попытаете пересказать друг-другу самые простые и очевидные для вас понятия, то поймете, что все вы живете в совершенно разных мирах. И лишь ваш комфорт определяет ваше психическое спокойствие. В таком случае человек считающий, что он жираф и живущий в мире с этим знанием так же нормален, как человек, считающий что трава зеленого цвета, а небо синего. Кто-то из вас верит в НЛО, кто-то в Бога, кто-то в утренний завтрак и чашку кофе. Живя в гармонии со своей верой – вы совершенно здоровы, но стоит вам начать защищать свою точку зрения – как вера в Бога заставит вас убивать, вера в НЛО – бояться похищения, вера в чашку кофе по утру – станет центром вашего мироздания и разрушит вашу жизнь. Физик начнет приводить вам аргументы того, что небо не синего цвета, а биолог докажет, что трава не зеленая. В конце концов вы останетесь один на один с пустым, холодным и совершенно не известным вам миром, которым наш мир скорее всего и является. Так что не важно какими призраками вы населяете ваш мир. Пока вы в них верите – они существуют, пока вы с ними не сражаетесь – они не опасны”.

Last edited by Силвия М (09.03.2018 21:28)

19

Не ми е превеждащо. От английски си превеждам с преводач, в сънуване - не ми е нужен. А и не е важно, какво е постнато.

Хората си имат причина и следствие - демек щом не го разбирам - не е за мен. Некролози. Казваше един познат.

Last edited by Силвия М (09.03.2018 21:36)

20

Massachusetts experiment: Fact or Fiction

story about "the Massachusetts experiment" quickly spread around the Internet.The shocking facts, the death penalty, mentally ill patients and experiments on them ... In this picture, according to the anonymous author of the story, depicts a man who designed and conducted the same "Massachusetts experiment" James Rogers - Doctor of the University of Massachusetts psychology and neurology.

The whole story takes place in 1965, when US authorities learned what in the university psychiatrist.

Massachusetts experiment

According to the author's stories, the experiment was conducted in patients over 60 years.Dr. James Rogers has developed a unique method by which he achieved success even with terminally ill patients.The essence of the experiment was to strengthen their paranoia so that as a result there was a new round of her, thus correcting the existing one.

For example, if the patient is always seen around a huge black beetles, Dr. Rogers did not try to dissuade him.Instead, he said that the way it

is, that the world is inhabited by these huge creatures.Some people who have highly developed sensitivity, see them, and the rest are so accustomed to it that just do not notice, the state already know all this, but kept secret so as not to stir up panic.Thus, due to the conviction of the doctor man she left the office believing that he is absolutely healthy, humbled with the surrounding beetles and tried to ignore them.And after a while there were cases that the patients were cured completely.
However, there were more complex cases.For example, Platnovsky Aaron, who was a patient of the doctor, and suffered from severe mental illness.The patient was convinced that he was a giraffe, and thanks to the efforts of the doctor thought it was absolutely fine.Dissuade him this was impossible.No comparison of the picture with his image of a giraffe, or logical arguments helped.Aaron is so accustomed to the role of a giraffe that had stopped to talk, just published some lowing sounds.And then completely abandoned the normal human food and moved on to the grass and leaves.

in 1965 for "The Massachusetts experiment" and mockery of mental patients to Dr. James Rogers as a punishment, was sentenced to death.The Court considered the action of the doctor inhuman, immoral and dangerous to human life.Rogers, however, did not wait to bring punishment execution.A few days before his execution, he was poisoned with potassium cyanide, which he handed over some of the former patients.

According to the author of history, Dr. Rogers is survived by his angry letter in which he talked about the fact that people are accustomed to the idea that everyone sees the world the same way.But this is not so, because all live in different worlds.And those who believe that they are giraffes, such as normal, as well as those who see that the sky is blue.After all, there are scientists who can also prove that it is not at all blue.So no matter how we see the world, but we believe in what we see - we are mentally healthy and not dangerous to themselves and others.

Massachusetts experiment: true or false

interesting story, is not it?But is all this?Most likely not.After the story was widely publicized only on the Internet, and there could be anything.And not necessarily that it's true.

No other information about the "Massachusetts experiment" or Dr. James Rogers, in addition to the above, anywhere, even online.The author of this story preferred to remain anonymous.And photos, which allegedly depicts a doctor, is not he, but Hunter Stockton Thompson - the famous American journalist and writer, who died in 2005.

And of course, the University of Massachusetts psychology and neurology does not appear anywhere, except for the sudden reference to the article of our anonymous author.

So do not unconditionally believe everything you read on the Internet, even if it looks very plausible.

http://tipings.com/en/pages/57581

Типичното потвърждение за "историите" (чудих се дали да напиша "истините", ама много щях да излъжа, може би - истинността на историите) из виртуалното пространство.


You are here » Форум Кастанеда » Упражнения и практики » Връзка с Духа - общи приказки