..
~~~
1. Проверявайте източника
Когато попаднете на информация, дори и да не ви се стори съмнителна, вижте къде е публикувана тя. Не забравяйте, че днес всеки може да си регистрира сайт с новинарски звучащо заглавие и да пише в него каквото му хрумне. Вижте дали същата новина е била публикувана и на други места в интернет пространството. Проверете дали данните и интерпретациите съвпадат между различните източници.

2. Четете!
Изумително много хора се задоволяват с това да се „информират“ единствено от заглавието на един материал. На всички времето ни е ценно, но това е като да твърдиш, че си гледал филм след като си чел само програмата на киното.

Затова четете! Бъдете особено взискателни към наличието източници в или под материала. Ако има такива, пишете една червена точка на изданието и си направете труда да проверите източника. Понякога се оказва, че журналистът разказва за реални открития, които са открили нещо съвсем различно.

Гледайте със съмнение на сензационния език и наличието на изобилие от епитети и хиперболизиращи прилагателни – тези думи са там не за да информират, а за да привличат трафик. Те не апелират на разума, а на емоциите.

Не на последно място, вижте дали публикацията има дата и ако има – дали случайно не четете „стари новини“. След масовизирането на социалните мрежи стана обичай всяка година по няколко пъти да рециклираме едни и същи истории и всеки път да сме все по-шокирани от случилото се.

3. Запознайте се с автора
Дори и фалшивите новини се пишат от хора, с тази разлика, че тези хора обикновено остават анонимни. Ако случайно авторът на текста е подписан, проверете кой е този човек и вижте дали има експертиза и опит в сферата, в която се произнася. Това би бил добър признак, а още по-добър признак е, ако лицето е достъпно и може да бъде въвлечено в диалог. Аз например винаги се старая да отговарям на въпросите и градивните критики под материалите си във фейсбук.

4. Проследявайте видеа и изображения
Интернет може да е развъдник за заблуди, но в него има и много ценни инструменти. С помощта на Google Images можете да търсите по изображение и да проверявате дали господин Иван Иванов не се е появявал по друго време и на друго място като господин Петър Петров, да кажем. YouTube DataViewer пък ви позволява да правите същото нещо, но с видеоклипове от най-големия канал за видеосподеляне.

5. Съмнявайте се, дори когато сте сигурни
Всички сме склонни да вярваме в неща, които потвърждават предварително формираните ни възгледи и предубеждения, независимо дали става дума за политика, хранене, климат или спорт. Обичаме да се заобикаляме с хора, които споделят нашите възгледи, а социалните мрежи днес повече от всякога способстват формирането на балони, изолиращи ни от по-голямата действителност.

Затова бъдете особено критични към информацията, която ви доставя удоволствие и с която сте съгласни. Написана ли е от човек, който споделя вашите възгледи за света? Споделена ли е от хора, принадлежащи към вашия социален кръг? За факти ли става дума или за мнения? Какво казват от другата страна на барикадата? Съществуват ли солидни данни, които противоречат на „новината“ или директно я оборват? Как можете да знаете това, ако не сте ги потърсили?

6. Борете се с разпространението на фалшива информация
Ако не сте напълно сигурни дали едно сведение е вярно, не го споделяйте през социалните си профили и други комуникационни канали. Това не са картинки с котенца, които предизвикват усмивки, а послания, които формират мнения и нагласи сред близките ви. Шансът е, че те също няма да си направят труда да проверят какво сте им изпратили, ще го споделят със своя социален кръг, а утре вече ще е късно да убеждаваме народа, че лицето X дори няма сестра.

Ако ли пък ви попадне материал, за който сте убедени, че не е истинен и можете да го разбулите убедително, не си мълчете, а вземете мерки. Действията ви може да не бъдат оценени от споделилия информацията, но със сигурност биха били от полза за страничните наблюдатели, които все още не са си формирали твърдо мнение по въпроса.

Целогодишно първоаприлско настроение
Понеже тази статия вече наближава двехилядната си дума, заключението ще бъде малословно. Пожелавам ви да проверявате истинността на всяко твърдение с първоаприлски скептицизъм. Най-вероятно ще бъдете неприятна компания за маса, в офиса ще избягват да ви заговарят по наболели въпроси и дори собствената ви майка ще се отрече от вас във фейсбук.

Дори и сам воинът е воин, а воинът на истината е особено сам, което го прави особено воин. Но тъкмо на тези особено сами особено воини се крепи последният бастион на здравомислието в интернет. Преценете дали не ви стига и тази награда.

 

[*] Поздравления за онези от вас, които са се усетили, че Плутон не е най-голямото тяло в Слънчевата система, а планетарният му статус остава спорен и до днес.

 

Източници:

[1] Why you’re terrible at fact-checking. (2018). Relatively Interesting. Retrieved 2 April 2018, from http://www.relativelyinteresting.com/wh … -checking/

[2] Erickson, T. D., & Mattson, M. E. (1981). From words to meaning: A semantic illusion. Journal of Verbal Learning and Verbal Behavior, 20(5), 540-551.

[3] Marsh, E. J., Meade, M. L., & Roediger III, H. L. (2003). Learning facts from fiction. Journal of Memory and Language, 49(4), 519-536.

[4] Eslick, A. N., Fazio, L. K., & Marsh, E. J. (2011). Ironic effects of drawing attention to story errors. Memory, 19(2), 184-191.

[5] Rapp, D. N., Hinze, S. R., Kohlhepp, K., & Ryskin, R. A. (2014). Reducing reliance on inaccurate information. Memory & Cognition, 42(1), 11-26.

[6] Marsh, E. J., & Fazio, L. K. (2006). Learning errors from fiction: Difficulties in reducing reliance on fictional stories. Memory & Cognition, 34(5), 1140-1149.

http://www.moeto-zdrave.life/falshivi-novini/