Магическите паси след Нагуала. Митът дон Хуан през очите на Брендън Скот и Дариен Донер

Митът дон Хуан през очите на Брендън Скот и Дариен Донер, двама ученици на Карлос Кастанеда. Автор - Dimitri Buffa. "Re Nudo" N 34 - Октомври 1999

Кастанеда не е искал, знанието на дон Хуан – шансът за свободата – да изчезне като кръгове върху вода. Тенсегрити е система на мексинаските шамани, предадена от нагуала дон Хуан Матус. Тя е била разкрита от Карлос Кастанеда, Карол Тигс, Тайша Абелар и Флоринда Донер-Грау на техните ученици и днес се практикува от хиляди по целия свят.

Мъже и жени, вече изградили разнообразни групи от практикуващи в много градове по света, а също и начинаещи, които се стремят да усвоят тези „движения идващи от сънуването”, се срещат на семинарите, организирани от Клиъргрийн – организацията, създадена да разпространява наследството на Карлос Кастанеда. Авторът на тази статия е взел участие в семинара в Барселона, който се е провел на 5 и 6 юни 1999, а също има информация за семинара, състоял се в Сан-Диего 7-9 август.

Двамата инструктори, Брендън Скот и Дариен Донер, срещнали Карлос Кастанеда и другите вещици и са били обучени от тях в изкуството на вътрешното мълчание и красота, на двете основни техники в тенсегрити, които могат да бъдат описани като напълно оригинални езотерически практики.

Тенсегрити представлява осъвременена версия на магическите движения (паси), открити в състояние, наречено „сънуване” от мъже и жени-шамани, които са живели в Мексико в дредни времена и са практикували тези движения с цел да привнесат в живота си особено усещане за благополучие и осъзнаване.

Карлос Кастанеда, Тайша Абелар, Флоринда Донер Грау и Карол Тигс са били обучени на тези движения от техния учител дон Хуан Матус, иднианец-яки от мексиканската пустиня Сонора. Дон Хуан е бил Нагуал, лидер на група шамани и неговите ученици, от своя страна, са обучавали на пасите своите ученици и инструктори, на семинарите. Цел на тези семинари е разкриване на знанията за магическите движения на всеки, които реши да ги узнае.

Въпрос:
Участниците в семинарите по тенсегрити, често питат, влияе ли върху провеждането на семинарите факта, че Карлос Кастанеда си е заминал, а също и че другите от групата, също ученици на дон Хуан, са изчезнали?

Брендан Скот:
Ние усещаме, че сега, както никога преди, е най-доброто време за преподаване на магическите паси. Намерението на Карлос Кастанеда и на членовете на неговия отряд, ученици на дон Хуан, когато са започнали да обучават на магически паси своите ученици и да устройват семинари, трябвало да направят достъпна на всеки пожелал да узнае, онази възможност, която дон Хуан е предоставил на тях: възможността за възобновяване на пътешествието на осъзнаването.

Дон Хуан е казвал на Карлос Кастанеда, същото което той е казвал и на нас, че човешките същества не се нуждаят от лидер, за да възприемат енергията непосредствено. Единственото, което е нужно е някой да им покаже посоката.

Карлос Кастанеда направи това, като ни обучи и като написа своите книги, особено последните, включително „Магическите паси” и „Активната страна на безкрайността”.

Дон Хуан никога не е бил „гуру”, не е бил такъв и Кастанеда. Карлос Кастанеда няма за цел да събира последователи; той искал единствено да даде на всеки, който пожелае, възможност за непосредствено виждане на енергията. Кастанеда веднъж ни разказа история; когато наближило времето дон Хуан да си замине, Кастанеда изпаднал в отчаяние. Той хванал ръката на дон Хуан и плачейки я целунал. „Ей, я се отпусни” – заявил в отговор дон Хуан, - „още малко и ще направиш олтар за моите гуарачес! /guaraches - ботуши/"

Нагуалът ни казваше, че ние винаги търсим причини да не се променяме, извинения за нежеланието си да предприемем каквото и да било. Докато беше тук, множество хора са го питали: „Как бих могъл да постигна всичко това без помощта на Нагуал? Какво ще ми се случи?” „Използвайте инструментите! Хващайте се на работа!” – отговаряше той.

Сега когато Нагуалът замина, хората използват същите жалби: „Как ще можем да постигнем това без лидер, без Нагуал?” Решението е следното: ние сами трябва да открием отговора, как. Това е пътуване, което сме предприели, това е сънуване, революция, предизвикана вътре в нас от Карлос Кастанеда.

Когато той присъстваше на семинарите, главната задача на присъстващите, казваше той, е била да бъде завладяно вниманието и да възприемат инструкциите му. „Можете ли да ме пренесете в сънуване точно сега?” „Това е част от нашата природа”, казваше Кастанеда, „когато имаме лидер, ние очакваме, той да започне да взема решения вместо нас”.

Той ни разказа, че започнал да приема нещата сериозно едва след като дон Хуан напуснал този свят. За него просто не съществувал друг избор, освен да събере всичко в едно цяло и да започне да пректикува онова, на което го научил дон Хуан.

Дариен Донер:
Той ни казваше, че за виждащите и навигаторите в безкрайността не съществува нищо, което биха приели като даденост. Те се отнасят към своето пътуване също като италианските мореплаватели от шестнадесети век. Знаели ли са те какво ги чака? Не. Колумб смятал, че е открил Индия. Дори днес коренните жители на Америка се наричат „индианци”!

Преди да замине Карлос Кастанеда ни каза същото, което по онова време му казал на него дон Хуан. Че той не може да ни вземе със себе си, защото още не сме готови. Също като него, трябва да станем напълно осъзнати, преди да успеем да заминем. Ние трябва изцяло да изживеема живота си на тази Земя, преди да сме в състояние да я напуснем.

Това означава за нас и за всички практикуващи магически паси, че трябва да се научим да бъдем самостоятелни, да поемем цялата отговорност за постъпките си и да не чакаме той да ни съобщи инструкциите стъпка по стъпка, какво трябва да правим. Нагуалът ни казваше, че трябва да започнем да пишем роман със Знанието.

Това означавало да правим това, към което имаме особена предразположеност, с цел увеличаване на осъзнаването. Може да бъде всичко – рисуване, преподаване, градинарство – всичко, за което имаме наклонности. Занимавайки се с такава дейност, ще получим възможност да участваме в запомнящи се взаимодействия, в които ще успеем да се учин на нещо, което ще остане в нас за цял живот. В моя случай, например, той каза да престана да дремя в стаята си, а да изляза и да започна да изучавам езици.

Брендън Скот:
Отговаряйки на вашия въпрос за учениците на дон Хуан: те останаха тук, за да ни помагат в усилията ни да откриема заедно с другите практикуващи отговор на въпроса, какво означава – навигация в безкрайността без лидер.

Те останаха именно по тази причина. Те не смятат да вземат участие в семинарите лично, защото искат практикуващите да насочат вниманието си към увеличаване на осъзнаването, вместо да се концентрират върху тях като личности.

Въпрос:
Друг често задаван въпрос: как обяснявате факта, че магическите паси се сменят постоянно?

Брендън Скот:
Трябва да ви кажа, че в началото едно от нещата, които ме дразнеха най-много, бе това, че след като Нагуалът ми показва сложна серия от магически паси и след като аз усърдно и с жар съм тренирал известно време, на следващата ни среща, когато аз съм готов гордо да демонстрирам резултатите, той ми даваше друга серия от движения, леко различаваща се от онази, която аз с такъв труд бях разучавал няколко дни по-рано.

Изпадах в ярост и си мислех: „Защо той през цялото време сменя движенията? За какво по дяволите, му е нужно всичко това?” Истината, както се оказа по-късно, беше в това, че той нищо не е променял. Кастанеда ме е обучавал на магически паси по същия начин, както дон Хуан е обучавал него: показвайки множество форми за всяка серия движения. За виждащите има само една реалност - промяната.

Ако искаме да виждаме енергията така, както протича във вселената, трябва да бъдем флуидни. Затова той ни е учил да стоим по-далеч от втвърдеността ни, от гордостта, че „знаем” последователностите на движенията, от това да сме „експерти”. Той казваше, че когато започнем да се чувстваме експерти, преставаме да възприемаме.

Въпрос:
По време на семинарите много хора продължават да си записват магическите паси; не мислите ли, че като правят това те изтърват най-интересната част от представлението?

Брендън Скот:
Да, воденето на записки по време на преподаването на магическите паси ни пречи да използваме нашата кинестетична памет, която е ключ в практиката на магическите паси. Кастанеда изискваше от участниците в семинарите само две неща: да отложат за известно време правенето на съждения и да се въздържат от това да водят записки.

Той казваше, че ние, като човешки същества, сме склонни да раздробяваме всичко на части. Ефектът от магическите паси обаче не може да се раздели. Те затова са и магически, защото влияят върху нас както енергийно, така и физически, въздействайки по най фин начин, но с могъща сила. Обучавайки тялото на магическите движения директно, ние задействаме своята кинестетична памет, която при обичайни обстоятелства остава неизползвана.

Въпрос:
Но дори и Кастанеда е водел записки, когато дон Хуан го е обучавал!

Брендън Скот:
Да, разбира се че ги е водел. Но колко много неща той не е записвал, той никога не е правил това във връзка с прякото практическо значение в учението на дон Хуан: магическите паси, тези странни движения, които дон Хуан е изпълнявал в промеждутъците между историите си. Когато дон Хуан си заминал, Кастанеда осъзнал, че магическите паси са били от необичайна важност.

По такъв начин, той решил, че може да ни икономиса десет години неразбиране, като ни предложи да се въздържаме от водене на записки. Освес това, ние можем да записваме с помощта на телата си.

Въпрос:
На семинара в Барцелона вие, инструкторите, говорихте за това да „сънуваме заедно”. Какво имахте предвид?

Дариен Донер:
За виждащите сънуването само по себе си е изкуство на осъзнаването и систематичното изменяне на нашето възприятие. Това важи както за съня така и за бодърстването. Практикуващите магически паси, инструктори и участници на семинарите сънуват един и същ сън; сън, имащ за цел увеличаване на осъзнаването.

Това, обаче не означава, че образуваме група в традиционния смисъл на думата. Нямаме никакви членски карти, нищо, което да бъде отличителен знак. Има само няколко души, които гледат в едно и също направление, но всеки носи собствения си товар.

Брендън Скот:
Когато говорихме за съвместното сънуване, ние миахме предвид, че участниците, които са отложили процеса на разсъждаване и са положили усилия, са постигнали нов способ за възприемане. Много хора си ни казвали, че са престанали да се карат с колегите си по работа, или са престанали да кроят планове срещу шефа си. Те нямат вече тези обичайни проблеми.

Като са престанали да се концентрират върху безкрайните си проблеми, те получават допълнителна енергия за нов способ за възприемане, излизайки от рамките на обичайната реалност. Това е и началото на сънуването.

Въпрос:
Какво ще кажете за отношението на войните към секса; нали едно от нещата, които е най-трудно да се приеме е изискването за енергийно целомъдрие, необходимо за практикуването на тенсегрити. Не можете да не се съгласите, че това не увеличава броя на последователите.

Брендън Скот:
Няма нищо, което да може да се следва. Няма никакви изисквания, никакви групи. Става въпрос само за енергия. Сънуването изисква енергийна маса.

Дариен Донер:
Виждащите вярват, че най-добрата енергия с която разполагаме е сексуалната енергия, затова по-добре да не я пилеем неразумно. Те препоръчват на начинаещите да се въздържат от секс по една проста причина: да правиш секс с някого означава да се свързваш с него на много ниско равнище, което е неразумно преди да опознаем собствените си мисли и усещания.

Нагуалът ни казваше, че ако някой много иска секс, но се въздържа, то по-добре да прави секс. Той би загубил повече енергия да се тревожи за секс, отколкото за самия секс. Във всички случаи обаче това е решение, което всеки трябва да взема самостоятелно и подчертавам, че това не е въпрос на морал.

Брендън Скот:
Той ни казваше, че проблемът ни е в това, че разглеждаме отношения си с партньора само от страната на изгодата. „Аз ще направя това за нея ако тя направи това за мен.” Това работи прекрасно, тя е най-прекрасното създание на Земята, но само до мига, когато погледне друг мъж. След това тя без съмнение се превръща в чудовище.

Той каза, че да се забъркваме енергийно в такива отношения, във всички тези очаквания и разочарования, прилича на стихийно бедствие. Много по-добре е да отложим секса до момента когато ще се научим да се въздържаме от стремежа за доминиране и контрол, или да бъдем жертви, или да организираме някого в съответствие с нашите представи и предпочитания.

Въпрос:
На семинара в Барцелона, давайки по-нататъшни пояснения по техниката на прегледа казахте, че прегледа е предназначен и за щастливите спомени, а не само за травмиращия жизнен опит... Какво имахте пред вида?

Дариен Донер:
Първо трябва да обясня, какво е прегледа. Това е магически пас, който насочва вниманието ни както в ежедневието, така и в сънуването.

Той включва преглед на взаимодействието с хора, с които сме встъпвали в контакт през целия живот и специална дихателна техника. Правим преглед, за да можем да погледнем на живота си по-осъзнато и да открием нови способи за действие.

Възстановявайки детайлите свързани с взаимодействията, ние си връщаме вниманието. Отделяме внимание на звуците, цветовете, миризмите, на обектике, които са били край нас, на всичко, което можем да си спомним. Това ни помага да насочваме вниманието в ежедневието и в сънуването.

Брендън Скот:
Веднъж попитах Нагуала за сънуването. Бях поразен от това, че той веднага се зае да ми дава инструкции.

Той ми зададе неочакван въпрос. „Виж дали можеш ли да си спомниш креслото в офиса си?” – попита той, а аз отговорих, - „Креслото в офиса? Защо де не мога, помня го – макар и смътно”. „Смътно?!!” – скочи той, - „Как няма да можеш да си го спомниш, след като седиш на него по осем часа в денонощието! Как смяташ да управляваш сънното си внимание, ако не си в състояние да бъдеш внимателен дори в ежедневието?”

Той каза, че като отделяме внимание на дребните неща от ежедневието, ние придобиваме способността да запълваме липсващите места и в практиката на прегледа, като си спомняме не само най-прости детайли, но и онези, които сме пропуснали и да възстановим картината напълно.

Ставаме способни да виждаме шаблоните и повторенията, които не сме забелязали по-рано. За някои от нас това означава навика да гледаме само към неправилните неща, какво са направили хората с нас, от какво са ни лишили, как сме претърпели неуспех...

В моя случай, например, аз винаги завиждах на хората за приключенията в живота и си повтарях, че на мен никога нищо не ми се случва. По-късно осъзнах изведнъж, че всъщност съм преживял редица много интересни моменти, когато ми се е налагало да вземам важни решения.

Фактически бях забравил всички тези случки, защото социалният образ, който поддържах изтласкваше всичко. Прегледът ни позволява да излезем извън рамките на тази социална маска и да достигнем по-независим поглед, който шаманите наричат „поглед от моста”. Само такъв поглед позволява да се постигнат реални промени.

Въпрос:
Не бихте ли могли по-подробно да засегнете тази идея за промяна?

Брендън Скот:
Да разбира се. Концепцията за изменение може да бъде описана като търсене на нови способи за възприятие, за възприятие на себе си, на своите близки, на всичко което ни заобикаля. Това не са правилни, а нови начини.

Подразбира се преодоляване на социалните ограничения, които несъзнателно сме наложили за себе си в течение на своя живот. Погледнете мен например, в началото смятах, че съм неспособен да разговарям с група непознати, защото се „стеснявах”. Аз дори не можех да си представя, че някога ще мога да изляза на подиум и ще започна да говоря пред повече от седемстотин души!

Въпрос:
Аз предполагам, че тя е преминавала без споменаване на факта, че научно доказателство за теорията на Кастанеда е невъзможно?

Брендън Скот:
Карлос Кастанеда ни казваще, че всичко което твърдят шаманите от неговата линия подлежи на тотална проверка. Онова, което трябва да направим е да започнем да проверяваме – да изследваме с цялото тяло и душа. Той ми разказа история, как се е срещал с известен учен, който присмивайки се казал: „Вижте, цялата тази магия е чиста манипулация, не е ли така?

Нали не можете нищо да ми докажете?” Нагуалът му отвърнал: „Е, а вие вероятно ще можете да ми докажете закона за гравитацията?” „Разбира се че мога”, - казал ученият, „но вие преди това трябва да преминете през 1, 2 и 3 курс по физика”. „Така е”, - отвърнал Нагуалът, „с магията нещата стоят по същия начин. Трябва първо да преминете 1, 2 и 3 курс по магия”.

Въпрос:
Трябва да задам въпрос също и за нещо много земно и прозаично: някои хора се оплакват от високите цени на семинарите и от това, че те постоянно растат. Какво ще кажете по този повод?

Дариен Донер:
Преди всичко бихме искали да кажем, че за да се изучат магическите паси, изобщо не е нужно да се посещават семинарите: книгата „Магическите паси”, може да ни уплътни времето от сутринта до вечерта. Освен това, първата серия от книги е пусната и на видео. Нагуалът ни говори, че всеки магически пас, който практикуваме безупречно, може да ни изправи лице в лице с безкрайността.

Брендън Скот:
Карлос и колегите му са преподавали магически паси безплатно в малки групи в течение на повече от десет години. Никой така и не започнал сериозно да ги практикува, движенията така и си останали за тях някаква дивотия. Четирите ученика на дон Хуан забелязали, че ако хората трябва да платят за обучението си, то те му отделят много по-голямо внимание. Днес навсякъде по света има хора, които непрекъснато практикуват тенсегрити и които са постигнали реална промяна в живота си.

Преди да си замине, Нагуалът каза, че тези хора са му дали нова надежда за човешкия дух. И че това е задачата, за ипълнението на която той е вложил всичките си усилия преди да напусне света: да плати своя дълг към човешкия дух. Той е искал да плати своя дълг към безкрайността, за всичко онова, което е получил и видял. Една сцена от филма „Blade Runner” имаше особено значение за него. Почти в самия край на филма един от главните герои, велик пътешественик във вселената, усеща приближаването на смъртта.

Преди да умре, той разказва за всички най-невероятни и необикновени приключения, които му се случило да преживее. „Всички тези неща ще изчезнат във времето”, казвал той, „ще изчезнат подобно на кръговете върху водата”. Карлос Кастанеда е искал знанието на дон Хуан – шанса за свобода – да не бъде изгубено, да не изчезне подобно на кръгове върху водата. За него е съществувала и друга възможност и той я е превърнал във възможност за реален избор, открит за всеки, който иска да узнае.