Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Интервюта: Кастанеда и Gleargreen » Читатели на безкрая: четири основни положения


Читатели на безкрая: четири основни положения

Posts 1 to 4 of 4

1

Читатели на безкрая: четири основни положения

През 1996 г. К.К. издава 4 броя от едно отдавна замисляно, но неосъществено дотогава – списание.

Наименова го “Тълкуватели на безкрая” с подзаглавие “Списание за приложна херменевтика”. В предговора казва, че по едно основно положение от воинският път ще бъде дискутирано във всеки брой на списанието.

Излизат 4 броя на списанието, след което К.К. решава да спре издаването му.

1. Безмълвното знание

Безмълвното знание представлява цяла старница от живота и дейността на шаманите и магьосниците на древно Мексико. По думите на Д.Х., безмълвното знание било най-жадуваният краен резултат, към който те се стремели със всяко свое действие и мисъл. Д.Х определяше безмълвното знание като състояние на човешкото съзнание, при което всичко най-важно за човека моментално му се изяснява, но това се постига не само посредством ума и интелекта, но и чрез цялото му същество.

Той обясняваше, че във Вселената съществува енергиен пояс, който магьосниците наричат човешки пояс и този пояс преминава през човека. Той ме уверяваше, че за магьосника-виждащ, който непосредствено “вижда” движението на енергията във Вселената и който е способен да “вижда” човешкото същество като натрупване на енергийни полета във формата на сияйно кълбо, “човешкият пояс” представлява обшит с ресни компактен пояс на сияйност, който пресича сияйното кълбо под ъгъл отляво надясно.

На широчина и височина сияйното кълбо има диаметър на човек с протегнати настрани и нагоре ръце, а човешкият пояс в него е широк приблизително един фут. Безмълвното знание, както обясняваше Д.Х., е “преминаването” на енергиятав пределите на този пояс, преливане, което шаманът, достигнал вътрешното безмълвие, открива мигновено.

Д.Х.казваше, че обикновеният човек понякога получава намеци за това енергийно взаимодействие. Човек го усеща интуитивно и се опитва да проследи процеса, да разгадае тези взаимодействия. От друга страна, магьосникът възприема целостността на това преминаване всеки момент, когато му трябва тълкувание. Д.Х. ме уверяваше, че предверие на безмълвното знание е онова състояние на човешко възприятие, което магьосниците наричат вътрешно безмълвие – състояние, лишено от постоянен вътрешен диалог, както го наричат магьосниците, или дори напълно лишено от мисли.

Колкото и да се стараеше Д.Х. да направи определенията и обясненията си за безмълвното знание по-достъпни за мен, те си оставаха неясни, загадъчни и неразбираеми. В опита си да изясни този въпрос, Д.Х ми представи редица конкретни примери за безмълвно знание. Един от тях, който ми допадна най-много поради мащабите и практичността си, касаеше тези, които той наричаше тълкуватели на безкрая (readers of infinity).

Думите “тълкуватели на безкрая” звучат като метафора, но това е по-скоро феноменологично описание, направено от Д.Х. на базата на състоянието на възприятие на шаманите. Той ми каза, че това състояние на шаманите се съгласува със целите и очакванията на съвременния човек и че човекът на ХХ век е читател, т.е. е особено склонен към четене на писмени текстове. Такива текстове могат да бъдат книги, компютърни разпечатки, художествена литература, учебници, технически описания и т.н.

В непрекъснатите си търсения на решения и отговори на изследванията си, магьосниците от древно Мексико открили, че от състоянието на вътрешно безмълвие съзнанието на човека може много лесно да премине към прякото възприятие на енергията на фона на всеки екран, проектиран на земята или на всеки, избран на хоризонта обект.

В качеството на екран те използвали небето, планините или в случай на по-тясно простанство, станите на къщата си. Те можели да виждат енергията, отразена върху тези екрани, сякаш се намирали в кинозала. Те кратко описали това явление като визуализиране на енергията от гледна точка на оттенъка й, или по-точно – като червенине на екрана, или като гранатово-червено петно. Те го наричали “гранатово петно”. Магьосниците твърдели, че това гранатово петно в определени моменти дава образи, които могат да се видят като на кино. Това постигане на възприятието ги превърнало в така наречените съзерцатели на безкрая.

Д.Хуан смяташе, че за мен би било по-добре да обмислям безкрайността, отколкото да бъда неин съзерцател. Трябва да я чета, тъй като аз изпитвам към четенето същата, ако не и по-голяма страст от тази, с която шаманите от древно Мексико се предавали на съзерцанието.

Дон Хуан достъпно ми обясни, че да бъдеш тълкувател(читател) на безкрайността не означава да четеш енергията така, както човек чете вестник; просто формулировките на думите стават по-ясни, когато се четат, така сякаш една дума води следващата, и се изграждат цялостни концепции, които се появяват, а след това изчезват. Изкуството на магьосниците се състои в смелостта, необходима те да се съберат и съхраняват, преди да потънат в забрава, заменени от нови думи, нови концепции на непрекъснатия поток на графическото съзнание.

По-нататък Д.Х. ми обясни, че шаманите, които са живели в мексико в древни времена при зараждането на традицията, умеели да постигнатбезмълвното знание след като влизали в матрицата му – вътрешното безмълвие. Той каза, че вътрешното безмълвие било за тях постижение от такова голямо значение, че те го направили като необходимо условие за шаманизма.

Дон Хуан толкова усърдно подчертаваше важността на безмълвното знание, че аз започнах да се стремя към него. Аз исках незабавно да постигна вътрешно безмълвие. Чувствах, че не мога да губя и секунда повече. Помолих Д.Х да ми изложи накратко изискваните действия, и той се разсмя.

Да се решиш да навлезеш в света на магьосниците не е като да се научиш да шофираш. За да се научиш да караш кола, на теб са ти нужни учебници и инструкции. За да влезеш във вътрешното безмълвие, трябва да го възнамериш.

- Но как да го възнамеря? – настоявах аз.

- Единственият начин, по който можеш да се научиш да го възнамеряваш, е намерението – провъзгласи Дон Хуан.

Един от най-трудните проблеми пред съвременния човек е да се примири с липсата на процедури. Изглежда, че той напълно е затънал в мъките на ръководствата, практическите указания, методи и инструкции на всяка крачка. Той непрекъснато си прави записки, чертае диаграми и изцяло се потопява в “ноу-хау”.

Но в света на магьосниците, по думите на Д.Х., процедурите и ритуалите са просто средство за привличане и съсредоточаване на вниманието. Те са приспособления, използвани за принудително фокусиране на интереса и решимостта. Те нямат друга стойност. Дон хуан смяташе, че съвременният човек е очарован от думите, той сякаш иска да запази в себе си остатъците от онова чувство, което е възникнало в епохата, когато човек за пръв път е започнал да говори. съдейки по всичко, това става заради особеното внимание, което се отделя на думата.

Изричането на заклинания явно представлява връщане в състоянието, предизвикано от очарованието на думите. Магьосниците смятат, че продължителното поризнасяне на думите, несъмнено, притежава някаква хипнотизираща сила.

С помощта на практиките и целите си магьосниците опровергали властта на думата. Те се наричали навигатори в океана на неизвестното. За тях понятието навигация е изпълнено с практичност и означава пренасяне от един свят в друг, съхранявайки трезвостта си, и без загуба на сила. Не съществуват процедури или пътеки, които да следваме, за да извършим такъв подвиг на навигацията.

Има само още едно определящо действие: действие за укрепване на връзката ни със силата, която пронизва Вселената и която магьосниците наричат намерение. Доколкото ние живеем и осъзнаваме, свързани сме тясно с намерението, то всичко, което ни е необходимо, според магьосниците, това е тази връзка да се превърне в област на нашите осъзнати действия, и този акт на съзнание на нашата връзка с намерението е още един начин да се определи безмълвното знание.

Между другото, докато общувах с Д.Х. Матус, усвоих нещо, което се отнася до процедурите и методите. Ако съществува нещо, което е необходимо на човешкото същество, за да овладее безмълвното знание, това е да се укрепи здравето, яснотата и решителността му. За да има намерение, човек трябва да притежава физическа и умствена смелост и чист дух.

Според Д.Х. магьосниците от древно Мексико са придавали огромно значение на физическата подготовка и умственото здраве; това мнение е разпространено и сред повечето съвременни магьосници. Докато наблюдавах Д.Х и неговите 15 магьосника-спътника, успях да се убедя в правилността на тези твърдения. Най-очевидното им качество беше великолепното състояние на тяхната физическа и умствена уравновесеност.

Когато попитах направо Д.Х., защо магьосниците отделят такова внимание на физическата подготовка на човека, неговият отговор бе напълно неочакван за мен. През всичките тези години аз вярвах в духовното в човека, в тази негова част, в която аз – макар навярно да не бях напълно убеден в съществуването й – бях склонен да смятам като напълно вероятна възможност, а Дон Хуан беше за мен духовно същество.

- Магьосниците изобщо не са духовни – ми каза той. – Те са много практични създания. Между другото, добре известно е, че магьосниците, или шаманите, както ги наричат, най-често минават за ексцентрични, или дори безумни. Възможно е именно това да те кара да смяташ, че те са духовни. Те изглеждат безумни, тъй като винаги се опитват да обясняват това, което е невъзможно да се обясни. По време на тези опити те губят логичаската връзка и приказват глупости, които от гледна точка на магьосниците съвсем не са глупости, а напразни опити да се даде пълно обяснение на нещо, на което при никакви обстоятелства не може да му бъде дадено пълно обяснение.

2

2. Ние сме такива, каквото е нашето начало

Второто основно положение на воинския път гласи: НИЕ СМЕ ТАКИВА, КАКВОТО Е НАШЕТО НАЧАЛО. Това е една от най-трудните за проумяване концепции на воинския път – не толкова поради сложност и необикновеност, а защото е почти невъзможно за който и да е от нас да приеме определени, свързани с нас състояния и условности, които хилядолетия по-рано са били известни на магьосниците.

Първият път, когато Д.Х. започна да обяснява тази постановка, аз си помислих, че се шегува, или просто се опитва да ме шокира. Тогава той се закачаше с мене, коментирайки моята загриженост да намеря любовта в живота. Беше ме попитал веднъж какви са целите в живота ми. Тъй като не можах да измисля интелигетнен отговор, аз му отвърнах полушеговито, че исках да намеря любовта.

- Търсенето на любовта, за хората, които са те възпитали, е означавало да правиш секс – каза дон Хуан по този повод- Защо не си го кажеш направо? Ти си в търсене на сексуално удовлетвоорение, нали?

Аз, разбира се, отрекох. Дон Хуан обаче продължи да използва тази тема, за да ме дразни. При всяка наша среща той намираше или създаваше повод да ме попита как върви моето търсене на любов, т.е. на сексуално удовлетворение.

Първият път, когато дискутирахме второто основно положение на воинският път, той започна, закачайки се с мене, но после стана извънредно сериозен.

- Препоръчвам ти да се промениш – каза той – и напълно да се въздържиш от продължаването на своето търсене. В най-добрия случай то няма да те доведе до никъде; в най-лошия – ще те погуби.

- Но защо трябва да се отказвам от секса, дон Хуан? – го попитах с жален глас.

- Защото си плод на скучно чукане (bored fuck)- рече той.

- Какво е това, дон Хуан? какво имаш предвид като казваш скучно чукане?

- Едно от най-сериозните неща, които правят магьосниците, е да търсят, намерят и проумеят своето начало – обясни дон Хуан – воините трябва да знаят колкото се може по-точно дали техните родители са били сексуално възбудени, когато са ги заченали, или просто са изпълнявали съпружеските си задължения. Съвременният начин на правене на любов е много, много скучен за участниците. Магьосниците, без сянка на съмнение вярват, че децата, заченати по този начин, са плод на много скучно чукане. Не знам как иначе да го нарека. Ако използвам друга дума, ще се получи благозвучие и ще изчезне силата на ударението.

След непрекъснатото повтаряне на тази тема аз започнах сериозно да се чудя за какво говори той. Мислех си, че съм го разбрал. Но всеки път ме завладяваше съмнение и се улавях да си задавам все същия въпрос: “Какво означава да си плод на скучно чукане?” Предполагам, че несъзнателно съм искал от него да повтаря това, което ми беше казал десетки пъти.

- Не се ядосвай за това, че ти го повтарям – ми казваше всеки път Дон Хуан – ще ти отнеме години на размишление, докато приемеш, че си плод на скучно чукане. Така, че да ти го кажа отново: Ако няма истинска възбуда по време на зачеването, детето, създадено от такъв съюз, според магьосниците, ще бъде същото като начина, по който е било заченато. Тъй като е нямало истинска възбуда между съпрузите, а просто ментално желание, детето трябва да носи последствията от техния акт.

Магьосниците твърдят, че такива деца са нуждаещи се, слаби, нестабилни, зависими. Това са, казват те, децата, които никога не напускат дома; които остават там за цял живот. Предимството на такива хора е, че са изключително постоянни в областта на своята слабост. Те могат да вършат една и съща работа цял живот без някога да почувстуват подтик за промяна. Ако са имали добър, устойчив модел на поведение като деца, когато пораснат, те могат да бъдат много продуктивни; в противен случай тяхната мъка, обърканост и нестабилност нямат край.

- С огромна тъга магьосниците казват, че по-голямата част от човечеството е зачената по този начин. Това е причината, поради която непрекъснато слушаме за нуждата да намерим нещо, което ни липсва. Според магьосниците, през целия си живот ние търсим тази оригинална възбуда, от която сме били лишени. Ето защо казах, че си плод на скучно чукане. Виждам мъка и недоволство, изписани навсякъде по теб. Но не се чувствай толкова зле. Аз също съм плод на скучно чукане. Доколкото знам, много малко са хората, които не са.

- Какво означава това за мен, дон Хуан? – го попитах веднъж истински притеснен.

Някакси, с всяка една от своите думи, дон Хуан беше улучил директно важна част от моята вътрешна същност. Аз бях, точно като в неговото описание, плод на скучно чукане, отгледан според лош модел. Най-накрая един ден стигнах до съкрушаващо изявление и въпрос.

- Приемам, че съм плод на скучно чукане. Какво мога да направя?- попитах аз.

Дон Хуан се разсмя гръмогласно, докатоо от очите му потекоха сълзи.

- Знам, знам – рече той, потупвайки ме по гърба, за да ме накара да се отпусна, предполагам. – Като начало трябва да спреш да наричаш себе си плод на скучно чукане.

Той ме погледна с такова сериозно и загрижено изражение, че аз започнах да си водя бележки.

- Запиши си всичко- каза окуражително. – Първата стъпка е да започнеш да използваш само инициалите: B.F. – bored fuck (скучно чукане.)

Записах всичко това преди да проумея шегата. Спрях и го погледнах. Той наистина щеше да се пръсне от смях. На испански термина за скучно чукане е cogida abburida, С.А.- точно като инициалите на моето рожденно име Carlos Aranha.

Когато смехът му намаля и възвърна сериозността си, дон Хуан начерта план за действие за преодоляване на негативните условия около начина, по който съм бил заченат. Засмя се неудържимо, когато ме описа не просто като обикновен B.F. , плод на скучно чукане, а като такъв с допълнителен заряд от нервност.

- По воинската пътека – каза той – нищо не е завършено. Нищо не е вечно. Ако твоите родители не са те направили както трябва, тогава го направи сам за себе си.

После обясни, че първата маневра от запаса на магьосниците е да започнат да пестят енергията си. Тъй като B.F. не притежава много енергия е безмислено да се пилее по начини, които не са адекватни за това количество енергия. Препоръките на дон Хуан бяха да избягвам ангажирането си с начини на поведение, изиискващи енергия, която аз нямах. Въздържанието беше отговора, не защото беше правилно от морална гледна точка, а защото за мен това бе единствения начин да натрупам достатъчно енергия, за да се изравня с тези, които са били заченати в състояние на извънредна възбуда.

Начинът на поведение, за които той говореше, включваше всичко, което правех – от начина, по който си връзвах обувките или се хранех, до начина по който се тревожех за своето представяне или се занимавах с ежедневните си дейности, особено що се отнася до ухажването. Дон Хуан настояваше да се въздържам от сексуално общуване, защото нямах енергия за това.

- Всичко, което си постигнал в своето сексуално претърсване – заяви той – е да се доведеш до състояние на дълбоко обезводняване. Имаш кръгове под очите; косата ти пада; имаш странни петна по ноктите си; зъбите ти са жълти и очите ти непрекъснатоо сълзят. Отношенията ти с жените ти причиняват такава нервност, че поглъщаш храната си без да я дъвчеш, така че си винаги натъпкан догоре.

Дон Хуан неимоверно се забавляваше, казвайки ми всичко това, което допринесе още повече за моето огорчение. Последната му забележка обаче, беше като подхвърляне на спасителен пояс за мене.

-Магьосниците казва – продължи той – че е възможно да превърнеш B.F. в нещо невъобразимо. Трябва само да го възнамериш; имам предвид – да възнамериш невъобразимото. За да постигне това – да възнамери незъобразимото – човек трябва да използва абсолютно всичко, всяко нещо във всичко.

- Какво е това “всяко нещо във всичко”, дон Хуан? – попитах аз истински заинтригуван.

- Всичко е всичко. Усещане, спомен, желание, подтик; може би страх, отчаяние, надежда; може би любопитство.

Аз не разбрах много добре тази последна част, но разбрах достатъчно, за да започна борбата си за освобождаване от сковаващите ме канони на съвременната концепция. Цял живот по-късно Синия скаут написа поема, която ми обясни всичко напълно.

Концепцията за B.F. от Синия скаут

Тя беше създадена в аризонско ремарке
след нощна игра на покер и пиене на бира с приятели.
Кракът му се закачи в разкъсаната дантела на нощницата й.
Тя миришеше на тютюнев дим, примесен с пяна за коса.

Той си мислеше за своя резултат от боулинг,
когато забеляза, че е еректирал.
Тя се чудеше как този живот може толкова да продължава.
Искаше й се да отиде до банята, когато разбра, че е обвързана.

Той задуши ругатните си, когато тя зачена,
но за нейно щастие двамата бяха в пустинята и в този миг койот зави,
изпращайки копнежна тръпка през женската утроба.
И тази тръпка беше всичко, което тя донесе в този свят.

3

3. Перцепцията тлябва да бъде възнамерена в цялата си пълнота

Третото основно положение на воинския път гласи: ПЕРЦЕПЦИЯТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЪЗНАМЕРЕНА В ЦЯЛАТА СИ ПЪЛНОТА.

Дон Хуан казваше, че перцепцията си е перцепция, и няма нищо общо с категории като добро или зло. Той представяше това положение като едно от най-важните компоненти на воинския път; като факт, който всички магьосници трябва да приемат. Твърдеше, че тъй като главната постановка на воинския път е, че ние сме възприемащи същества, всичко което възприемаме трябва да бъде определено като перцепция сама по себе си без да й предаваме каквато и да е ценност – позитивна или негативна.

Моята естествена склонност бе да настоявам, че доброто и злото са присъщи състояния на вселената; те са основните й съставки, а не атрибути. Когато и да представях аргументите си – представляващи несъзнателни противоречия – пред Д.Х., той подчертаваше, че те са извън сферата на действията; че са просто интелектуален каприз и израз на принадлежността ми към сигурни лингвистични постройки.

- Това, което имаш, са само думи – казваше той – Думи, подредени в приятен ред; ред, който се вмества в представите на твоето време. това, което аз ти давам, не са просто думи, а точни указания от моята книга-пътеводител.

Първия път, когато спомена за своята книга-пътеводител, аз останах само с мисълта, че това е метафора и исках да знам повече по въпроса. В тези дни приемах всичко, което Д.Х. ми казваше, като метафори, които намирах за изключително поетични и не пропусках възможност да ги коментирам.

- Книга-пътеводител! Каква прекрасна метафора, дон Хуан – му казах по този повод.

- Метафора друг път! – отвърна той – Магьосническата книга-пътеводител не е като някоя от твоите словесни постройки.

- Какво е тогава, дон Хуан?

- Това е описание. Запис на всички неща, които магьосниците са възприемали по време на своите пътувания в безкрая.

- Това запис на всичко, което магьосниците от твоя клан са възприемали ли е, дон Хуан?

- Разбира се! Какво друго може да бъде?

- Ти само в паметта си ли ги пазиш?

Когато зададох този въпрос, аз, естествено, си мислех, че става дума за устна история или пък способността да се запазва информация под формата на разкази, легенди и т.н. – нещо, присъщо на народите, живели в пред-писмени времена, или тези, живеещи на ръба на цивилизацията в наши дни. В дон Хуановия случай разсъждавах, че запис от подобно естество трябва да е монументален като количество.

Дон Хуан изглежда осъзнаваше за какво мисля. Той се засмя тихо преди да ми отговори:

- Това не е енциклопедия! – каза той – Това е прецизно и кратко описание. Аз ще те запозная с всичките му точки и ще видиш, че това, което ти, или който и да е друг, може да добави към него е съвсем малко, да не кажа нищо.

- Не мога да проумея как е възможно да бъде кратко, след като е сбор от знанието на целия ти магьоснически клан- настоях аз.

- Магьосниците намират няколко основни точки в безкрая. Промените в тези основни точки са безбройни, но – както се надявам ти сам ще откриеш един ден – тези промени не са важни. Енергията е изключително прецизна.

- Но как магьосниците могат да различават промените от основните точки, дон Хуан?

- Магьосниците не се фокусират върху промените. С течение на времето те са готови да пътуват в безкрая; също така са готови да възприемат енергията директно както струи във вселената и, което е по-важно от всичко друго, те са способни да интерпретират енергийния поток без намесата на разума.

Когато Д.Х. за пръв път изказа възможността да се интерпретират сензорните данни без помощта на мисленето, за мен беше непосилно да го проумея. дон Хуан определено осъзнаваше умствената ми гимнастика.

- Ти се опитваш да разбереш всичко това с понятията на твоя разум – каза той – а това е неизпълнима задача. Приеми простата постановка, че перцепцията си е перцепция, освободена от усложнения и противоречия. Книгата-пътеводител, за която ти говоря, се състои от това, което магьосниците възприемат в състояние на пълно вътрешно мълчание.

- Това, което магьосниците възприемат в състояние на пълно вътрешно мълчание, е виждане, нали?

- Не – каза твърдо той, гледайки ме право в очите – Виждане е възприемането на енергията така, както струи във вселената и със сигурност е в началото на магьосничеството, но това, което занимава магьосниците почти до изтощение, е възприемането. Както вече ти казах, за магьосника възприемането е интерпретиране на директния енергиен поток без намесата на разума. Ето защо книгата-пътеводител е толкова разпръсната.

След това Д.Х. изложи пълна, завършена магьосническа схема, въпреки че аз не разбрах и дума от нея. Отне ми цял един живот, за да се доближа до това, което той ми каза навремето:

- Когато човек се освободи от разума – той направи изявление, което беше повече от неразбираемо за мене – интерпретацията на сензорни данни вече не е нещо, прието за дадено. Тоталното тяло допринася за това; тялото като конгломерат от енергийни полета. Най-важната част от тази интерпретация, е приносът на енергийното тяло – близнак на физическото тяло в енергиен смисъл; енергийна конфигурация, която е огледален образ на тялото като сияйна сфера. Резултатът от играта между двете тела е интерпретация, която не може да бъде добра или лоша, правилна или погрешна, а невидима същност, имаща ценност само за тези, които пътуват в безкрая.

- Защо не може да има стойност в света на ежедневието, Дон Хуан?

- Защото, когато двете страни на човека – неговото тяло и енергийното му тяло – се съединят заедно, се случва чудото на свободата. Магьосниците казват, че в този момент ние разбираме, че поради някакви външни причини сме били спрени в нашето пътуване в усещанията. Нашето прекъснато пътуване започва отново в мига на това съединяване.

Основното положение на воинския път е, че перцепцията трябва да бъде възнамерена в нейната цялост; така да се каже интерпретацията на директния енергиен поток трябва да бъде направен, когато при човек са налице и двете му страни – тялото и енергийното тяло. Тази интерпретация е цялостна, и както сам ще разбереш едни ден, трябва да бъде възнамерена.

4

4. Енергийното тяло

Четвъртото основно положение на воинския път се нарича ЕНЕРГИЙНОТО ТЯЛО. Дон Хуан Матус обясняваше, че от незапомнени времена магьосниците са дали името “енергийно тяло” на специална енергийна конфигурация, принадлежаща индивидуално на всеки от нас. Той наричаше тази конфигурация също така и “сънуваното тяло”, или “двойникът”, или “другият”.

Предпочитанието му, съобразено с магьосническия стремеж към абстрактни концепции, беше да го нарича енергийното тяло. Той обаче ми каза и за едно тайно и закачливо име на енергийното тяло, което е било използвано като евфермизъм; като прякор; като ласкаво повикване; като приятелско обръщение към нещо забулено и неразбираемо: “que ni te jodan – което означава: “Те не трябваше да те тревожат, енергийно тяло, или каквото и да е там.”

Дон Хуан обясняваше енергийното тяло като конгломерат от енергийни полета, които са огледален образ на енергийните полета, съставящи човешкото тяло, когато директно се вижда като енергия. Той казваше, че за магьосниците, физическото и енергийното тяло са едно цялостно ядро.

По-нататък обясняваше, че физическото тяло включва тялото и ума, такива каквито ги познаваме, докато същото това физическо тяло заедно с енергийното представляват единствената балансирана енергийна конфигурация в нашата човешка същност. Тъй като не съществува дуализъм между тялото и ума, то единствения възможен дуализъм е между физическото и енергийното тяло.

Магьосниците твърдят, че възприемането е процес на интерпретиране на сензорни данни, но всяко човешко същество е способно да възприема енергията директно, така да се каже, без да минава през интерпретационната система. Както вече бе казано, когато човешките същества се възприемат по този начин, те представляват сияйни сфери. Според магьосниците тази сияйна сфера е конгломерат от енергийни полета, държани заедно от мистериозна свързваща сила.

-Какво имаш предвид под конгломерат от енергийни полета?- попитах Дон Хуан, когато за пръв път ми каза за това.

-Енергийни полета, притиснати заедно от някаква странна слепваща сила – отговори той – Едно от изкуствата на магьосника е да извика енергийното тяло, което обикновено е много далече от своя двойник – физическото тяло – и да го приближи, за да наложи енергиен контрол над всички действия на физическото тяло.

-Ако искаш да бъдеш прецизен – продължи Дон Хуан – може да кажеш, че когато енергийното тяло е много близо до физическото, магьосникът вижда две сияйни сфери, почти наложени една върху друга. Нашето естествено състояние е да имаме енергийния си близнак близо до себе си, но от самия миг на нашето раждане има нещо, което го отблъсква далече от физическото ни тяло.

Магьосниците от клана на дон Хуан специално наблягат върху ролята на дисциплината, изискваща се, за да бъде докарано енергийното тяло по-близо до физическото. Дон Хуан обясняваше, че след като веднъж енергийното тяло е било вкарано в определен енергиен обсег, неговата близост дава на магьосниците възможността да го превръщат в “другият” или “двойникът” – солидно и триизмерно същество, точно копие на тях самите.

Следвайки същите практики, магьосниците могат да превърнат своето солидно, триизмерно тяло в перфектен дубликат на енергийното си тяло; в конгломерат от чисти енергийни полета, невидими – както и самата енергия – за нормалното око; в етерен енергиен заряд, способен да минава през стени например.

-Възможно ли е да се трансформира тялото до такава степен, дон Хуан? Или просто ми разказваш митове? – попитах аз, поразен и озадачен, когато чух тези твърдения.

-Нищо митично няма относно магьосниците – отговори той – магьосниците са прагматични същества и описват всичко, здраво стъпили на земята и с изключителна трезвост. Нашият недъг е, че не искаме да се отдалечим от линейното си мислене. Това ни прави неверници, убиващи себе си с вярата в най-проклетите неща, които човек може да си представи.

-Когато говориш така, Дон Хуан, винаги имаш мен предвид – казах аз – С какво вярване убивам себе си?

-Например, с вярването, че антропологията е нещо значимо, или, дори, че изобщо съществува. Точно както религиозния човек убива себе си, вярвайки че Бог обитава небесата, а дяволът е космически злодей, живеещ в ада.

Напълно в стила на дон Хуан беше да прави остри, но изключително точни забележки относно мястото на моята личност в света. Колкото по-остри и директни бяха те, толкова по-голям беше ефектът им върху мен, а също така и огорчението ми, когато ги чувах. Друг негов метод на обучение беше да дава изключително точна информация относно магьосническите концепции в настроение, което беше леко шеговито, но дълбоко критикуващо факта, че го принуждавам да се ангажира с дълги обяснения. Веднъж, когато дискутирахме темата за енергийното тяло, му зададох един от моите усукани въпроси:

-Посредством кой процес – попитах аз – магьосниците могат да трансформират своите етерни енергийни тела в солидни, триизмерни такива и своите физически тела в етерна енергия, способна да минава през стени?

Придобивайки професорска сериозност, дон Хуан вдигна пръста си и каза:

-Посредством волевото – макар и не винаги съзнателно, и все пак в нашите възможности, но не и напълно непосредствено достъпно – използване на скрепящата сила, свързваща физическото и енергийното тяло заедно като два конгломерата от енергийни полета.

Посторено в закачлив дух, обяснението му беше изключтелно точно феноменологично описание на неразбираеми за линейния ни начин на мислене процеси, които обаче са в постоянен контакт с нашите скрити енергийни ресурси. Магьосниците твърдят, че връзката между физическото и енергийното тяло е мистериозната слепваща сила, която непрекъснато използваме, без някога да я осъзнаваме.

Беше подчертано, че когато магьосниците възприемат тялото като конгломерат от светещи енергийни полета, те възприемат сфера с широчината на протегнатите встрани и с височината на изпънатите нагоре ръце. В тази сфера те възприемат също така и съществуването на нещо, наречено от тях “събирателна точка” – място с още по-наситена сияйност с размерите на топка за тенис, намираща се откъм гърба на височината на лопатките на една ръка разстояние от тялото.

Магьосниците смятат, че събирателната точка е мястото, където директния поток на енергия се превръща в сензорни данни и се интерпретира като света, който познаваме в ежедневието си. Дон Хуан казваше, че освен всичко друго, събирателната точка изпълнява и най-важната вторична функция: тя е свързващото звено между физическото тяло и събирателната точка на енергийното тяло. Той описваше тази връзка като аналогична на приближаването на два наелектризирани кръга, всеки с размерите на топка за тенис, привлечени един към друг от силата на намерението.

Той казваше също така че, когато физическото тяло и енергийното тяло са разделени, връзката между тях е етерна линия, толкова тънка, че все едно не съществува. Дон Хуан беше сигурен, че с увеличаването възрастта на човек, енергийното тяло бива избутвано все по-надалече и по-надалече и смъртта настъпва като резултат от прекъсването на тази тънка връзка.


You are here » Форум Кастанеда » Интервюта: Кастанеда и Gleargreen » Читатели на безкрая: четири основни положения