Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Интервюта: Кастанеда и Gleargreen » Шест обяснителни постановки


Шест обяснителни постановки

Posts 1 to 7 of 7

1

Шест обяснителни постановки, приложение към испанското издание на "Дарът на Орела" 1981

Превод от английски, съпоставка от испански и редакция: Силвио Мануел, © Април 2008 г.

Карлос Кастанеда "Дарът на Орела", приложение. Шест обяснителни постановки.

Предговор

Оригиналът на текста съществува като Приложение в испанското издание на "Дарът на Орела". Ползвани са английският текст, преведен от испански и българският превод от испански на И. Калушев. Редакцията е съобразена предимно с терминологията в българските издания на "Дарът на Орела". (Бел. Силвио Мануел)

Въпреки удивителните маневри, които дон Хуан извърши с моето осъзнаване, през всичките тези години аз упорито продължавах да се опитвам да оценявам с разума си всичко, което той правеше. Въпреки че съм написал много за тези маневри, винаги е било от строго експериментална гледна точка, а освен това и винаги от позицията на рационалността. Тъй като бях погълнат изцяло от своята рационалност, не бях способен да разбера целите на учението на дон Хуан. За да мога да разбера обхвата на тези цели, беше необходимо да загубя човешката си форма и да постигна целостта си.

Уроците на дон Хуан трябваше да ме доведат до втората фаза в развитието на един войн - удостоверяването и свободното приемане на това, че в нас има един друг тип осъзнаване. Тази фаза беше разделена на две категории. Първата, в която дон Хуан прибегна до помощта на дон Хенаро, се отнасяше за две дейности. Състоеше се в това да ми покаже определени процедури, действия и методи, които целяха да упражняват моето осъзнаване. Втората касаеше шестте обяснителни постановки.

Поради трудностите, които срещнах, приспособявайки рационалността си за да приеме това, на което той ме учеше, дон Хуан представи тези обяснителни постановки във вид, съответстващ на моята педантична начетеност.

Първото нещо, което направи като въведение, беше да създаде в мен процеп чрез един удар върху дясната плешка, удар, който ме въвеждаше в едно необичайно състояние на осъзнаване, което аз не можех да си спомня щом се върнех в нормалното състояние.

Когато дон Хуан ме вкарваше в това състояние на осъзнаването, изобщо не се нарушаваше непрекъснатия поток на събитията, което отдавах на навика и житейския си опит. По онова време си мислех, че съм една завършена личност, която може да обясни всичко случило се с нея. Освен това бях убеден, че центърът на цялото ми осъзнаване, ако има такъв, се намира в главата ми. Обаче дон Хуан със своя удар ми показа, че съществува един център в гръбначния мозък, на височината на плешките, който очевидно е център на повишено осъзнаване.

Когато попитах дон Хуан за същността на този удар, той ми обясни, че нагуалът е един водач, който има задължението да отвори пътя и който трябва да бъде безупречен, за да внушава на войните си чувство на доверие и яснота. Само при тези условия един нагуал има възможността да причини преместване на осъзнаването чрез удара по гърба, защото именно силата на нагуала позволява промяната. Ако нагуалът не е безупречен, преместване не може да се получи, както когато безуспешно се опитвах да въведа другите ученици в състояние на повишено осъзнаване, удряйки ги по гърба преди да се опитаме да преминем по моста.

Попитах дон Хуан в какво се заключава това преместване на осъзнаването. Той ми обясни, че нагуала трябва да удари в точното място, което е различно при всеки човек, но което винаги е някъде в областта на плешките. Един нагуал трябва да може да вижда, за да определи точно мястото, което се намира в периферията на сияйното тяло на човека, а не в самото физическо тяло.

Веднъж като го намери, нагуалът по-скоро го натиска, отколкото удря, и това създава една вдлъбнатина в обвивката на сияйното тяло. Състоянието на повишено осъзнаване, което се създава при този удар, трае докато съществува вдлъбнатината. Някои сияйни тела сами възвръщат първоначалната си форма, други трябва да бъдат ударени на друго място, а трети никога повече не възвръщат овалната си форма.

Дон Хуан казваше, че ясновидците виждат осъзнаването като един особен блясък. Нормалното осъзнаването е блясък от дясната страна, който се простира от външността на физическото тяло до периферията на сияйната обвивка.

Повишеното осъзнаване е една по-интензивна светлина, придружена от по-голяма бързина е концентрация, едно сияние, което насища периферията на лявата страна.

Дон Хуан казваше, че ясновидците обясняват последствията от удара на нагуала като временно преместване на един център, намиращ се в сияйния пашкул на тялото. В действителност в този център се оценяват и подбират излъчванията на Орела. Ударът разстройва нормалното им функциониране.

Чрез своите наблюдения ясновидците са стигнали до заключението, че войните трябва да бъдат поставени в това състояние на дезориентация. Промяната на начина, по който осъзнаването функционира при тези условия, прави това състояние идеална територия да се изяснят заповедите на Орела, то позволява на войните да функционират така, сякаш са в ежедневно осъзнаване, с тази разлика, че могат да се концентрират върху всичко, което правят, с несравнима яснота и сила.

Дон Хуан казваше, че моето състояние е подобно на онова, което той е изпитал. Неговият благодетел създал в него едно дълбоко разделяне, карайки го да преминава често от дясната в лявата страна на осъзнаването. Яснотата и свободата на осъзнаването в лявата страна били пълна противоположност на рационализациите и безкрайното упорство на дясната му страна. Той ми каза, че всички войни се хвърляли в дълбините на същата ситуация и че нагуалът създава и подсилва разделянето, за да може да доведе учениците си до убеждението, че в човешките същества съществува едно осъзнаване, което още не е изследвано.

2

Това, което възприемаме като свят, са излъчванията на Орела

Дон Хуан ми обясни, че света, който възприемаме, няма трансцендентално съществуване. Тъй като сме свикнали с него, вярваме, че това, което възприемаме, е един свят от предмети, които съществуват такива, каквито ги възприемаме, докато всъщност няма свят от предмети, а по-скоро една вселена от излъчвания на Орела.

Тези излъчвания представляват единствената неизменна реалност. Това е реалност, която обхваща всичко съществуващо - възприемаемото и невъзприемаемото, познаваемото и непознаваемото.

Ясновидците, които виждат излъчванията на Орела, ги наричат заповеди, заради тяхната повелителна сила. Всички живи същества са принудени да използват излъчванията и ги ползват без да разбират какво представляват те. Обикновените хора ги тълкуват като реалност, а ясновидците, които виждат излъчванията, ги тълкуват като правилото.

Въпреки факта, че ясновидците виждат излъчванията, за тях няма начин да узнаят какво е онова, което виждат. Вместо да се омотават в ненужни догадки, ясновидците се ангажират с функционалното предположение относно това как могат да се тълкуват заповедите на Орела. Дон Хуан твърдеше, че да предчувстваме една реалност отвъд света, който възприемаме, си остава в сферата на догадките; че за един войн не е достатъчно да се досеща, че заповедите на Орела се възприемат мигновено от всички същества, които живеят на Земята и че всички тези същества ги възприемат по различен начин.

Войните трябва да се опитат да съзрат потока от излъчвания и да "видят" начина, по който човека и другите живи същества ги използват, за да изграждат своя сетивен свят.

Когато предложих да използваме думата "описание", вместо "излъчвания на Орела", дон Хуан отвърна, че не става дума за метафора. Той каза, че думата "описание" обозначава човешко споразумение и че това, което възприемаме, произтича от заповед, в която човешките споразумения не важат.

3

Вниманието е това, което ни кара да възприемаме излъчванията на Орела чрез "обиране на каймака"

Дон Хуан казваше, че възприятието е една физическа способност, която живите създания поддържат; крайният резултат на това поддържане е познато сред ясновидците като "внимание". Дон Хуан описа вниманието като хващане и насочване на възприятието. Той каза, че това действие е нашия най-голям самостоятелен подвиг, който покрива цялия спектър на човешките алтернативи и възможности.

Дон Хуан установи точно разграничение между алтернативи и възможности. Човешките алтернативи са онези, които сме способни да изберем като личности, функциониращи в социална среда. Обхватът ни в това отношение е твърде ограничен. Човешките възможности са онова, което сме способни да постигнем като сияйни същества.

Дон Хуан ми разкри една схема, класифицираща трите типа внимание, подчертавайки, че да се наричат "типове" е погрешно. Всъщност става дума за три нива на познанието: първо, второ и трето внимание; всяко едно от тях се явява независимо и завършено само по себе си.

За един войн в началните стадии на обучението си първото внимание е най-важното от трите. Дон Хуан казваше, че неговите обяснителни постановки имат за цел да изведат на първи план начина, по който функционира първото внимание, нещо на което не обръщаме никакво внимание. Той считаше, че за войните е задължително да разберат природата на първото внимание, ако ще се впускат в другите две.

Той ми обясни, че първото внимание е обучено как да се движи мигновено през цял спектър от излъчвания на Орела без да набляга изобщо на този факт, за да достигне до "сетивни единици", които ние всички сме научили, че могат да бъдат възприемани. Ясновидците наричат този подвиг "обиране на каймака", защото означава способността да се потискат ненужните излъчвания и да се подбират такива, върху които да се наблегне.

Дон Хуан обясни този процес, взимайки за пример планината, която виждахме в този момент. Той подчерта, че моето първо внимание в момента, в който виждах планината, беше обрало каймака от безкрайно количество излъчвания, за да постигне едно чудо на възприятието; обиране на каймака, каквото всички хора познават, защото всеки един от тях го е постигнал със собствени усилия.

Ясновидците твърдят, че всичко, което първото внимание потиска, за да постигне обиране на каймака, вече никога не може да бъде възстановено от първото внимание при никакви обстоятелства. Веднъж щом се научим да възприемаме под формата на обрани каймаци , нашите сетива престават да регистрират излишните излъчвания. За да изясни това, той ми даде примера за обиране на каймака с "човешкото тяло".

Той каза, че нашето първо внимание е напълно несъзнателно за излъчванията, които изграждат външната сияйната обвивка на физическото тяло. Нашият овален пашкул не представлява обект на възприятието - онези излъчвания, които го правят възприемаем, се отхвърлят за сметка на тези, които позволяват на първото внимание да възприема физическото тяло такова, каквото го познаваме.

Така че целта по отношение на възприятието, която трябва да постигнат децата, докато растат, се състои в това, да се научат да изолират подходящите излъчвания, за да могат накрая да насочат хаотичното си възприятие и да го превърнат в първо внимание; правейки това, те се научават да изграждат обрани каймаци. Всички възрастни хора, които заобикалят децата, ги учат как да обират каймака. Рано или късно децата се научават да контролират първото си внимание, за да възприемат обрания каймак по същия начин, по който го възприемат техните учители.

Дон Хуан никога не престана да се възхищава на способността на човешките същества да въвеждат ред в хаоса на възприятието. Той твърдеше, че всеки от нас сам по себе си е един могъщ маг и че нашата магия се състои в това да свеждаме реалността до обрани каймаци, каквито нашето първо внимание се е научило да изгражда.

Фактът, че възприемаме под формата на обрани каймаци, е заповед на Орела, но да възприемаме заповедите като предмети, е наша способност, наш магически дар.

Наше заблуждение, от друга страна, е, че винаги преставаме да сме едностранни, когато забравим, че обраните каймаци са истински само защото ги възприемаме като такива, заради силата, че трябва да го правим. Дон Хуан наричаше това грешка в преценката, която унищожава богатството на нашия загадъчен произход.

4

Обирането на каймака се осмисля от първия пръстен на силата

Дон Хуан казваше, че първия пръстен на силата е онази сила, която произтича от излъчванията на Орела, въздействайки изключително върху нашето първо внимание. Той обясни, че тя се представя като "пръстен", заради динамизмът й, нейното непрекъснато движение. Наричали я пръстен "на силата", първо, заради принудителния й характер и, второ, заради уникалното й свойство да спира действието си, да го променя и да сменя посоката му.

Принудителният характер се изразява в това, че не само подтиква първото внимание да изгражда и увековечава обраните каймаци, но също изисква и съгласие от всички участващи. От всички нас се изисква пълно съгласие относно вярното възпроизвеждане на обраните каймаци, понеже съответствието с първия пръстен на силата трябва да е тотално.

Именно това съответствие ни дава сигурността, че обраните каймаци са предмети, които съществуват като такива, независимо от нашето възприятие. Освен това, принудителността на първия пръстен на силата не се изчерпва с първоначалното съгласие, но изисква и постоянно да го подновяваме. Цял живот трябва да действаме така, сякаш, например, всеки един от нашите обрани каймаци е бил първия за възприятието на всеки човек, въпреки езиците и културата.

Дон Хуан допускаше, че дори всичко да е прекалено сериозно, за да се възприемаме на шега, принудителния характер на първия пръстен на силата е толкова интензивен, че ни насилва да вярваме, че ако "планината" притежаваше свое собствено осъзнаване, тя щеше да се счита за обирания каймак, който сме се научили как да изграждаме.

За война най-важната характеристика на първия пръстен на силата е единствената възможност да прекъсне неговия поток от енергия или напълно да го потисне. Дон Хуан казваше, че това е една латентна способност, която съществува във всички нас като опора. В нашия тесен свят от обрани каймаци няма нужда да я използваме.

Тъй като сме толкова ефикасно поддържани и оплетени в мрежата на първото внимание, не разбираме, дори и мъгляво, че имаме скрити ресурси. Обаче, ако ни се разкриеше преследването на друга алтернатива, каквато за война е възможността да използва второто внимание, латентната способност на първия пръстен на силата би могла да започне да функционира и да се използва със забележителни резултати.

Дон Хуан подчерта, че най-големия подвиг на магьосниците е процеса на активиране на тази латентна способност; той го наричаше блокиране на намерението на първия пръстен на силата. Обясни ми, че излъчванията на Орела, които вече са били изолирани от първото внимание, за да изградят света на ежедневието, упражняват постоянно налягане върху първото внимание. За да се намали това налягане, трябва да се премести намерението. Ясновидците наричат това препречване или прекъсване на първия пръстен на силата.

5

Намерението е силата, която движи първия пръстен на силата

Дон Хуан ми обясни, че намерение не означава да имаш стремеж, или да си пожелаеш нещо, а по-скоро става въпрос за една неизмерима сила, която ни кара да се държим по начин, който може да бъде описан като устремяване, желаене, проява на воля и така нататък.

Дон Хуан не го описа като условие за съществуване, изхождайки от собственото "аз", какъвто например е навика, породен от социализацията, или една биологична реакция, а по скоро го представи като лична, вътрешна сила, която притежаваме и използваме индивидуално като ключ, който принуждава първия пръстен на силата да се движи по приемливи начини.

Намерението е това, което насочва първото ни внимание, за да се концентрира то върху излъчванията на Орела под един определен ъгъл. Намерението е също и това, което заповядва на първия пръстен на силата да препречи или прекъсне потока от енергията си.

Дон Хуан ме накара да си представя намерението като една невидима сила, която съществува във вселената, без да среща себе си, но все пак оказваща влияние върху всичко - силата, която създава и поддържа обрани каймаци.

Той твърдеше, че обраните каймаци трябва да се пресъздават непрекъснато, за да се проникнат от непрекъснатостта. За да бъдат те пресъздадени всеки път със свежестта, която им е необходима за създаване на жив свят, трябва да ги възнамеряваме всеки път, когато ги изграждаме. Например, трябва да възнамерим "планината" заедно с цялата й сложност, за да може обраният каймак да се материализира напълно.

Дон Хуан казваше, че за един страничен наблюдател, чието поведение е базирано изключително върху първото внимание без намесата на намерение, "планината" би изглеждала като съвсем различен обран каймак. Би могла да изглежда като обраният каймак "геометрична форма" или "безформено цветно петно".

За да бъде завършен обраният каймак "планина", наблюдателят трябва да го възнамери, без значение дали несъзнателно чрез подбуждащото могъщество на първия пръстен на силата или предварително чрез обучението на война.

Дон Хуан ми посочи трите начина, по които ни спохожда намерението. Преобладаващият начин е познат на ясновидците като "намерението на първия пръстен на силата". Това е сляпо намерение, което ни спохожда случайно. Все едно сме се оказали на пътя му или сякаш то е на нашия. Неминуемо се оказваме омотани в мрежата му без да имаме ни най-малък контрол върху това, което ни се случва.

При втория начин ни спохожда самото намерение. Това изисква значителна степен на възнамеряване, чувство на решителност от наша страна. Само в качеството си на войни можем да се изпречим доброволно на пътя на намерението, да го призовем, така да се каже. Дон Хуан ми обясни, че настоятелността му да бъде безупречен войн не е нищо повече от усилието намерението да бъде оставено да разбере, че той самия застава на пътя му.

Дон Хуан казваше, че войните наричат това явление "сила". Така че, когато говорят за притежаване на лична сила, те имат предвид намерението, което идва при тях доброволно. Резултатът, казваше ми той, може да се опише като способността да се намират нови решения, или способността да се въздейства върху хора или събития.

Сякаш други възможности, по-рано непознати на война, се появяват изведнъж. По такъв начин един безупречен войн никога не планира нищо занапред, но действията му са толкова решителни, че той сякаш предварително е пресметнал всеки аспект на своята дейност.

Третият начин, по който откриваме намерението, е най-редкият и сложният от трите; той се случва, когато намерението ни позволява да се хармонизираме с него. Дон Хуан описваше това състояние като истинския момент на силата - кулминация на усилието през целия живот да се търси безупречност.

Само най-големите войни го постигат и, докато са в това състояние, намерението им позволява да правят с него каквото желаят. Сякаш намерението се е сляло с тези войни и по този начин се е превърнало в чиста сила, без предубеждения. Ясновидците наричат това състояние "намерение на втория пръстен на силата", или "воля".

6

Първият пръстен на силата може да бъде прекъснат чрез едно функционално блокиране на способността да се изграждат обрани каймаци

Дон Хуан казваше, че функцията на не-правенията е да създаде едно препречване в обичайния фокус на първото ни внимание. Не-правенията, в този смисъл, са маневри, целящи да подготвят първото внимание за функционалното блокиране на първия пръстен на силата или, с други думи, за прекъсване на намерението.

Дон Хуан ми обясни, че това функционално блокиране, което е единствения начин систематично да се използва латентната способност на първия пръстен на силата, представлява временно прекъсване, предизвиквано от благодетеля, в способността на ученика да строи обрани каймаци.

Това е преднамерено и могъщо изкуствено вмешателство в първото внимание с цел то да се насочи отвъд израженията, които познатите обрани каймаци ни представят; това вмешателство се постига чрез прекъсване на намерението на първия пръстен на силата.

Дон Хуан казваше, че за да се постигне това прекъсването, благодетелят третира намерението като това, което то всъщност представлява - течение, поток от енергия, който евентуално може да бъде спрян или преориентиран. Едно такова прекъсване, обаче, предполага толкова силно сътресение, че може да принуди първия пръстен на силата напълно да спре; ситуация, която никога не може да се породи при обикновените условия на живот.

За нас е немислимо това, че сме способни да извървим обратно стъпките, които сме предприели, утвърждавайки своето възприятие, но е възможно под въздействието на това прекъсване да можем да постигнем едно спокойно състояние, много наподобяващо това, от който сме започнали, когато заповедите на Орела са били излъчвания, на които все още не сме отдавали значение.

Дон Хуан казваше, че каквито и процедури да използва благодетеля, за да създаде това прекъсване, те трябва да са тясно свързани с неговата лична сила. Следователно един благодетел не манипулира с намерението по никакъв начин, а по-скоро го задвижва и предоставя на ученика чрез неговата лична сила.

В моя случай, дон Хуан постигна функционалното блокиране на първия пръстен на силата чрез комплексен процес, обхващащ три метода: приемането на психотропни растения, манипулиране на тялото и маневриране със самото намерение.

В началото дон Хуан разчиташе предимно на приемането на психотропни растения, очевидно поради упоритостта на моята рационална страна. Ефектът беше огромен, но все още възпрепятстваше желаното прекъсване. Фактът, че растенията бяха психотропни, предостави на моя здрав разум идеалното оправдание да съсредоточи всички свои налични ресурси, за да продължи да упражнява контрол.

Бях убеден, че можех логически да обясня всичко, което изпитвах, заедно с невероятните подвизи, които дон Хуан и дон Хенаро извършваха пред очите ми, за да предизвикат прекъсванията, като разстройства на възприятието, породени от приемането на халюциногени.

Дон Хуан казваше, че най-забележителният ефект на психотропните растения е нещо, което всеки път, когато ги взимах, интерпретирах като особеното чувство, че всичко около мен излъчва едно удивително великолепие. Имаше цветове, форми, детайли, каквито никога преди това не бях виждал.

Дон Хуан използваше тази нарастваща моя способност да възприемам и чрез поредица заповеди и обяснения принудително ме въвеждаше в състояние на нервно безпокойство. След това манипулираше тялото ми и ме караше да превключвам от една страна на осъзнаването в друга, докато не започнех да получавам фантасмагорични видения или напълно реални сцени с триизмерни същества, които беше невъзможно да съществуват в този свят.

Дон Хуан ми обясни, че щом веднъж се разруши директната връзка между намерението и обраните каймаци, които изграждаме, тя никога повече не може да се възстанови. От този момент нататък придобиваме способността да се докоснем до потока на онова, което той описваше като "намерение-фантом", или намерението на обраните каймаци, които не са налични в момента или мястото на прекъсването, което ще рече намерение, което се явява на наше разположение посредством някакъв аспект на паметта.

Дон Хуан твърдеше, че с прекъсването на намерението на първия пръстен на силата ставаме възприемчиви и податливи на промяна във формата; тогава един нагуал може да задейства намерението на втория пръстен на силата. Дон Хуан беше убеден, че децата на определена възраст се оказват в подобно състояние на възприятието; бивайки лишени от намерение, те са готови да поемат каквото и да било намерение, достъпно на учителите, които ги заобикалят.

След периода, през който непрекъснато приемах психотропни растения, дон Хуан напълно преустанови тяхното използване. Той, обаче, постигна нови и по-драматични прекъсвания в мен, манипулирайки тялото ми и принуждавайки ме да превключвам между състояния на осъзнаването, комбинирайки всичко това с маневриране със самото намерение. Чрез комбинация от хипнотизиращи инструкции и съответни обяснения, дон Хуан създаваше поток на намерение-фантом и аз бях принуждаван да възприемам и най-обикновените обрани каймаци като нещо невъобразимо. Той класифицира всичко това като "бегъл поглед в необятността на Орела".

Дон Хуан майсторски ме преведе през неизброими прекъсвания на намерението докато не се убеди, като ясновидец, че моето тяло проявява признаците на функционалното блокиране на първия пръстен на силата. Той казваше, че може да види необичайна активност в моето сияйно тяло, приблизително в областта на плешките. Той я описа като една малка вдлъбнатина, която е била образувана точно сякаш сияйността е мускулен слой, присвит след нервна контракция.

От моя гледна точка ефектът на функционалното блокиране на първия пръстен на силата се състоеше в това, че той успя да изтрие сигурността, която бях имал през целия си живот, че онова, което сетивата ми регистрират, е "истинско". Спокойно навлязох в състояние на вътрешно мълчание.

Дон Хуан казваше, че онова, което дава на войните такава извънредна несигурност, каквато неговият благодетел бил изпитал в края на живота си, онова примирение с провала, който той самия преживяваше, е фактът, че едно надзърване в необятността на Орела лишава човек от всяка надежда. Надеждата е резултат от това, че познаваме обраните каймаци и представата, че ние ги контролираме.

В такива моменти само войнският живот може да ни помогне да упорстваме в усилията си да открием онова, което Орелът е скрил от нас, но без да се надяваме, че ще можем да разберем това, което открием.

7

Второто внимание

Дон Хуан ми обясни, че изследването на второто внимание трябва да започне с разбирането, че могъществото на първия пръстен на силата, която ни натиква вътре, е една физическа, конкретна граница. Ясновидците са я описали като една стена от мъгла, една бариера, която може систематично да бъде довеждана до нашето осъзнаване чрез блокирането на първия пръстен на силата и впоследствие да бъде пробита при потготовката на война.

След като бъде пробита стената от мъгла, се навлиза в едно обширно междинно състояние. Задачата на войните после се състои в това да преминават през него, докато достигнат следващата разделителна линия, която трябва да бъде пробита, за да се навлезе в това, което всъщност е другото "аз" , или второто внимание.

Дон Хуан казваше, че двете разделителни линии са напълно различими. Когато войните пробият стената от мъгла, те чувстват, че телата им се изстискват или усещат едно интензивно разтърсване вътре в тялото си, обикновено отдясно на стомаха или през средната част, отдясно наляво. Когато войните пробият втората линия те усещат едно силно изпукване в горната част на тялото, наподобяващ звука при счупване на сух дървен клон на две.

Двете линии, които затварят в себе си двете внимания и ги държат разделени, са познати на ясновидците като паралелните линии. Те разделят двете внимания благодарение на факта, че се простират до безкрайността, без изобщо да допускат пресичането, докато не бъдат пробити.

Между двете линии съществува една област на особено осъзнаване, която ясновидците наричат "лимбо" или "света между паралелните линии". Това е едно реално пространство между две огромни подреждания от излъчвания на Орела; излъчвания, които съответстват на възможностите на човешкото осъзнаване. Единият е нивото, което създава ежедневния "аз", а другият е нивото, което създава другото "аз". Тъй като лимбо е преходна зона, там двете области от излъчвания се застъпват взаимно.

Частта от познатото ни ниво, която се простира в тази област, включва част от първия пръстен на силата, а свойството на първия пръстен на силата да изгражда обрани каймаци ни принуждава да възприемаме поредица обрани каймаци в лимбо, които са почти като тези в ежедневния живот, с тази разлика, че изглеждат чудати, необичайни и изкривени. По такъв начин лимбо притежава специфични особености, които не се променят произволно всеки път щом някой попадне в него. В него съществуват физически особености, които наподобяват обраните каймаци от ежедневието.

Дон Хуан твърдеше, че чувството на тежест, което се изпитва в лимбо се дължи на натрупването на товара, съсредоточен в първото внимание. В областта непосредствено зад стената от мъгла все още можем да се държим както обикновено, все едно се намираме в един чудат, но познаваем свят. Прониквайки навътре в него, отвъд стената от мъгла, става все по-трудно да намерим познати белези или да се държим по начина на познатото ни "аз".

Той ми обясни, че е възможно да се направи така, че вместо стената от мъгла да се появи каквото и да е, но ясновидците са избрали да наблегнат на онова, което консумира по-малко енергия - да се види стената от мъгла не изисква никакво усилие.

Онова, което съществува отвъд втората разделителна линия, е познато на ясновидците като второто внимание, или другото ни "аз", или паралелният свят, а действието по преминаване през двете гранични линии е познато като "пресичане на паралелните линии".

Дон Хуан мислеше, че бих могъл по-добре да възприема тази идея, ако ми опише всяка самостоятелна област на осъзнаването като една специфична сетивна предразположеност. Той ми каза, че в състоянието на ежедневното осъзнаване ние неизбежно сме впримчени във властта на сетивната предразположеност, характерна за първото внимание.

От момента, в който първия пръстен на силата започне да изгражда обрани каймаци, начинът им на изграждане се превръща в наша нормална сетивна предразположеност. Да се разруши уеднаквяващата сила на първото внимание означава да се пробие първата разделителна линия.

Нормалната сетивна предразположеност тогава преминава в средната област между паралелните линии. Човек продължава да изгражда почти нормални обрани каймаци известно време. Но когато наближи това, което ясновидците наричат втората разделителна линия, сетивната предразположеност на първото внимание започва да отстъпва, губи силата си. Дон Хуан казваше, че този преход се характеризира с една внезапна неспособност на човек да запомня или разбира какво прави.

Когато човек се приближава към втората разделителна линия, второто внимание започва да въздейства на войните, предприели пътешествието. Ако са неопитни, осъзнаването им намалява, остава безучастно. Дон Хуан твърдеше, че това се получава, защото те се приближават до спектър от излъчванията на Орела, за който все още няма систематизирана сетивна предразположеност.

Моите преживявания с Ла Горда и жената нагуал отвъд стената от мъгла бяха пример за тази неспособност. Пътувах натам, където бе другото "аз", но не можех да си дам сметка за това, което бяхме постигнали, по простата причина, че моето второ внимание още беше неустановено и не ми даваше възможността да формулирам всичко, което възприемах.

Дон Хуан ми обясни, че човек започва да активира втория пръстен на силата като принуждава второто внимание да се събуди. Това се постига чрез функционалното блокиране на първия пръстен на силата. После задачата на учителя се състои в пресъздаване на условието, което активира първия пръстен на силата, състоянието, при което си просмукан от намерението.

Първият пръстен на силата се задвижва от силата на намерението, принадлежащо на онези, които ни учат да обираме каймака. В качеството си на мой учител дон Хуан ми даваше ново намерение, което щеше да създаде нова сетивна обстановка.

Дон Хуан казваше, че е необходим цял живот непрекъсната дисциплина, което ясновидците наричат непреклонно намерение, за да се подготви втория пръстен на силата да изгражда обрани каймаци, принадлежащи на друго ниво от излъчванията на Орела. Овладяването на сетивната предразположеност на паралелното "аз" е подвиг с несравнима стойност, какъвто малко войни постигат. Силвио Мануел беше един от тях.

Дон Хуан ме предупреди, че няма смисъл човек да се опитва преднамерено да я овладява. Ако това се случи, то трябва да стане като естествен процес, който се разкрива без много усилия от наша страна. Той ми обясни, че това безразличие се дължи на практическото съображение, че когато тя е овладяна просто става много трудно да бъде разрушена, тъй като целта, която войните активно преследват, е да разрушат двете сетивни предразположености, за да постигнат окончателното освобождение на третото внимание.


You are here » Форум Кастанеда » Интервюта: Кастанеда и Gleargreen » Шест обяснителни постановки