"Класическото" писмо на Карлос Кастанеда до Гордън Уасън 1968

Драги господин Уасън,

За мен беше наистина голямо удоволствие да получа писмото Ви. Запознат съм доста с Вашите научни изследвания в областта на халюциногенните гъби, така че за мен едва ли има по-голяма чест от възможността да обсъдя тази тема с Вас. Трябва да имате предвид обаче, че аз не съм авторитет и че знанията ми се ограничават тясно над етнографските данни, които съм събрал. Преди всичко ще Ви кажа, че полевите ми изследвания - и аз вече съм заявил това във въведението на моята книга - бяха правени в доста ограничаващи условия.

Така че те не са в истинския смисъл на думата антропологическа работа; по-скоро са продукт от проучвания, водени от собствения ми интерес, а тъй като моят интерес е "съдържание" и "смисъл", аз бях погълнат от внушенията, които правеше системата от вярвания на дон Хуан, като до голяма степен пренебрегвах данните, които се отнасят до специфични етнографски подробности. Тъй като се занимавах с драматична и сериозна система от вярвания, аз умишлено изоставих в книгата си такива данни, отнасящи се към етнографията, като по този начин се създаде една по-голяма неопределеност, без първо да се връщам да установя по-ясен етнографски контекст. Но сега ще направя всичко възможно да отговоря на вашите въпроси в реда, по който сте ми ги написал.

В: Прав ли съм да направя извода от Вашия разказ, че Вие никога не сте събирали гъби, нито дори сте виждали един отделен вид?

О: Аз лично съм събирал гъби. Държал съм в собствените си ръце може би стотици видове. С дон Хуан всяка година ходехме да събираме гъби из планините югозападно и северозападно от Националната равнина в щата Оаксака. В книгата ми съм премахнал всички конкретни подробности от тези пътувания, както и конкретните подробности от процеса на събирането им.

Дон Хуан категорично беше против моето желание да включвам такива описания като част от книгата си. Не възразяваше да разкрия конкретни подробности за събирането на пейот или джимсънова трева по земите, на които беше закрилник божеството на пейота, и следователно бяха достъпни на всеки човек; а джимсъновата трева не беше негов съюзник (aliado). Силата на гъбите обаче беше негов съюзник и като такъв за него той беше над всичко. А това включваше и пълна секретност за конкретните процеси.

В: Уверихте ли се, че се занимавате именно с Псилоцибе мексикана?

О: Не. Ботаническата идентификация беше на опитно ниво и съвсем опростена при това. В моята книга, изглежда, сякаш гъбите са Псилоцибе мексикана, което, опасявам се, е издателска грешка. Може би трябваше непрекъснато да заявявам, че това е пробна класификация, понеже самият аз никога не бях напълно сигурен дали е тя. Конкретният вид, използван от дон Хуан, приличаше на Псилоцибе мексикана, която бях виждал на рисунка.

Освен това един преподавател от Фармакологическия факултет в Калифорнийския университет в Лос Анджелис ми показа някои видове, с които разполагаше, и въз основа на това аз заключих, че съм се занимавал с този вид. Но този вид въобще не се превръщаше в прах след обработването му. Дон Хуан винаги я береше с лявата ръка, прехвърляше я в дясната и тогава я слагаше в малка кратунка. Там гъбата се разпадаше на дребни късчета, но не ставаше на прах.

В: Знаете ли къде растат Вашите гъби?

О: Ние ги откривахме да растат по мъртви дънери на дървета, но по-често в разложени останки от мъртви храсталаци.

В: Какъв е културният произход на дон Хуан?

О: По моя преценка дон Хуан е маргинален човек, принуден от многобройни обстоятелства да израсне извън чисто яки култура. Името му наистина е Хуан. Опитах се да открия заместващо име, с което да го представя в книгата си, но не можех да го възприема по никакъв друг начин, освен като дон Хуан.

Той не е чист яки, което означава, че майка му е индианка юма, а той самият е роден в Аризона. Смесеният му произход, изглежда, още от самото начало го определя като маргинален човек.

Той е живял в Аризона първите години от живота си и после се е преместил в Сонора, когато е бил може би на шест или седем години. Там е живял известно време, не съм сигурен дали с двамата си родители или само с баща си. Това е по времето на големите бунтове на индианците яки и дон Хуан и роднините му са заловени от мексиканските въоръжени сили и са преселени в щата Веракрус. По-късно дон Хуан се е преместил в района на Националната равнина, където е живял около тридесет години.

Според мен той се е преместил там със своя учител, който трябва да е мацатека. Досега не съм успял да установя кой е бил неговият учител, нито къде дон Хуан се е обучавал да стане магьосник, но самият факт, че го закарвах всяка година в Оаксака да събираме гъби, би трябвало да е сериозен ориентир къде се е обучавал, най-малкото по отношение на гъбите.

Както можете да видите, към този момент ми е невъзможно да определя категорично културния му произход, освен като предположения. Обаче подзаглавието на книгата ми е , Дътят на знанието на един индианец яки". Това е още една грешка, в която съм изпаднал поради липсата ми на опит в издателските работи. Издателският съвет на "Юнивърсити ъв Калифорния прес" предложи при приемането на ръкописа ми за публикуване да включа в подзаглавието думата "яки", за да може книгата да се определи етнографски.

Те още не бяха изчели ръкописа, но бяха стигнали до заключението, че дон Хуан е яки, което е вярно, но никога не съм имал предвид, че дон Хуан е продукт на културата яки, какъвто изглежда да е случаят сега, съдейки по заглавието на книгата. Самият дон Хуан се смяташе яки и, изглежда, беше дълбоко свързан с индианците яки от Сонора. Обаче сега за мен е очевидно, че тези връзки са само повърхностни.

Не съм запознат дали халюциногенните гъби растат в безплодните райони на Сонора и Чиуауа. Дон Хуан никога не ги е търсел там, доколкото ми е известно. И все пак той многократно е казвал, че веднъж човек научи ли се да командва силата в тях, гъбите могат да растат на всяко място, на което човекът поиска, тоест - те сами си порастват, без пряка негова намеса.

Първият път в живота ми, когато видях гъби, беше в Дуранго. Смятах, че сме тръгнали да търсим "онгитос"*, но се оказа че се отклонихме към Чиуауа да събираме пейот. Тогава аз видях съвсем малко екземпляри, може би десет или дванадесет. Дон Хуан каза, че те били само знак, но не били достатъчно, за да ни свършат работа. Пак тогава той ми каза, че трябва да заминем към Оаксака, за да намерим нужното количество гъби.

През 1964 година аз самият открих един екземпляр в планините Санта Моника тук, в Лос Анджелес. Занесох го в лабораторията на Университета, но от небрежност те я загубиха преди да я идентифицират. За мен беше абсолютно очевидно, че това е една от гъбите, които дон Хуан използваше; той естествено изтълкува случката с това, че съм намерил тази гъба като "поличба", че съм на път да се науча, но последвалите ми действия, като например това, че съм я откъснал и съм я оставил при чужди хора, го уверили, както се изрази той, колко безкрайно смотан съм бил.

В: Донасяли ли сте със себе си от праха или от смеската, в която една от съставките е прах от гъби?

О: Не. Обаче съм сигурен, че мога да изнамеря някакво съвсем малко количество, може би една щипка. Ако това би било достатъчно за изследване под микроскоп, аз мога да Ви го изпратя до края на годината.

В: Ще има ли издание на книгата на испански език?

О: Надявам се, че издателството "Юнивърсити ъв Калифорния прес" ще разгледа такава възможност. Записките ми са изцяло на испански. Фактически тази книга е почти една английска версия на испански ръкопис.

В: Какво точно казваше дон Хуан - "un hombre de conocimiento" (човек на знанието) или просто "un hombre que sabe" (човек, който знае)?

О: С този въпрос Вие всъщност ми подсказвате много интересна информация. За да определи това състояние на съществувание или степен на обучение, което е "човекът на знанието", дон Хуан използваше термините "hombre de conocimiento", ,hombre que sabe" и "uno que sabe" (този, който знае - б. пр.). Аз предпочетох "човек на знанието", защото е по-конкретно от "човек, който знае".

В част от записките ми, които съм водил на испански, аз съм използвал "el hombre que sabe" и съм ги приложил тук. Надявам се, че са достатъчно четливи. Тези страници са пряка транскрипция на много по-нечетливите непосредствени записки, които съм водил, докато дон Хуан ми говореше. По правило винаги пренаписвах записките си веднага след това, за да не загубя свежестта и блясъка на твърденията и мислите на дон Хуан.

В: Дон Хуан на два езика ли се изразяваше? И по-добър на испански ли беше, отколкото на яки?

О: Дон Хуан говори испански толкова свободно, че според мен го владее много по-добре от всеки друг език, който знае. Той говори също езиците на яки, юма и мацатека. Имам основания да смятам, че говори също и английски или поне чудесно го разбира, макар че никога не съм го чувал да го използва.

В: Във вашите полеви записки отбелязвали ли сте еквиваленти на езика яки на термините, които използва той?

О: Имам някои термини, които не са на испански, но са твърде недостатъчни, за да се направи сериозно изследване. Разговорите ни се водеха винаги на испански и малкото чужди термини не са само от езика яки.

В: Споменавали ли сте някога пред читателите си дали той може да чете и пише на испански?

О: Той чете много добре, обаче така и не съм го виждал да пише. Дълго време мислех, че е неграмотен и тази моя заблуда се дължеше на различията в това на какво всеки от нас отдаваше по-голямо значение. Аз държах повече на области от поведението, които бяха съвсем неуместни за него, и обратно. Тези познавателни различия между нас са темата, която се стремя да развия в биографията на дон Хуан, която пиша сега.

За себе си нямам много за разказване. Родното ми място е в Сау Паулу, Бразилия, но съм учил в Буенос Айрес, Аржентина, преди да дойда в тази страна (САЩ - б.пр.). Цялото ми име е Карлос Араня Кастанеда. Според латиноамериканската традиция името на човек винаги съдържа и фамилията на майката, така че като дойдох в Съединените щати, името ми беше Карлос А. Кастанеда. Но впоследствие махнах А-то. Фамилията ми е от дядо ми, чийто произход е от Сицилия. Не знам как точно е било в оригинал, но той самият го е видоизменил в Кастанеда по свой вкус.

Надявам се, че съм отговорил ясно на всички Ваши въпроси. Благодаря Ви за писмото.

Искрено Ваш, Карлос Кастанеда.

==============

* Honguitos (исп.) - гъби. - Бел. прев.

Сп. "Маджикъл бленд" 1968