Да видиш Кастанеда. Сп. "Сайколоджи тудей", Сам Кийн, 1972

САМ КИЙН: Като проследявах дон Хуан в трите ви книги, отвреме-навреме заподозирах, че той е творение на Карлос Кастанеда. Прекалено добър е, за да бъде истина -мъдър стар индианец, чиито познания за човешката природа надхвърлят познанията на когото и да било другиго.

КАРЛОС КАСТАНЕДА: Идеята, че съм измислил личност като дон Хуан, е немислима. Той едва ли е персонаж, когото моята европейска интелектуална традиция би ме навела да измисля. Истината е много по-странна. Аз дори не бях подготвен да извърша тези промени в живота си, които наложи свързването ми с дон Хуан.

КИЙН: Как и кога срещнахте дон Хуан и станахте негов ученик?

КАСТАНЕДА: Завършвах преддипломно изследване в Калифорнийския университет в Лос Анджелес с намерение да се дипломирам като антрополог. Смятах да ставам преподавател и мислех, че подходящото начало би било да публикувам някои доклади над лечебни растения. Едва ли нещо ме е интересувало по-малко от това да открия такава чудата личност като дон Хуан. Бях веднъж на една автогара в Аризона с мой приятел още от гимназията. Той ми посочи един възрастен индианец и ми каза, че познавал пейота и лечебните растения. Придадох си важен вид и се представих на дон Хуан с думите: "Разбрах, че познавате много добре пейота.

Аз съм един от специалистите по пейота (бях чел "Култът към пейота" на Уестън ла Бар) и може би ще си струва да поседнем на една закуска и да поговорим." Е, той само ме погледна и цялата ми нафуканост се стопи. Абсолютно ми се върза езикът и онемях. Обикновено бях доста настъпателен и словоохотлив, така че беше доста голямо постижение да ме накараш да млъкна само с един поглед. След това започнах да го посещавам и около година по-късно той реши да ми предаде познанията си за магията, които бе научил от своя учител.

КИЙН: Значи дон Хуан не е изолирано явление? Съществува ли някаква общност от магьосници, които споделят тайно познание?

КАСТАНЕДА: Разбира се. Аз познавам трима магьосници и седем техни ученици, а има и още много. Ако прочетете историята на завоюването на Мексико от Испания, ще откриете, че католическите инквизитори са се опитвали да смажат магьосничеството, защото са го смятали дяволска работа. А то си съществува от много столетия. Повечето от техниките, на които ме научи дон Хуан, са много древни.

КИЙН: Някои от техниките, които използват магьосниците, се прилагат широко и от други окултни групи. Хора често откриват насън загубени предмети, излизат на пътувания извън тялото по време на сън. Но когато вие ни разказвате как дон Хуан и приятелят му Хенаро са накарали автомобила ви да изчезне посред бял ден, аз мога само да се почеша по главата. Знам, че хипнотизатори могат да създават илюзия за присъствието или отсъствието на даден предмет. Смятате ли, че сте били хипнотизиран?

КАСТАНЕДА: Може би нещо подобно. Но поначало трябва да започнем да разбираме, че - както казва дон Хуан - светът е нещо много повече от това, което ние обикновено познаваме. Нормалните ни очаквания за реалността са създадени от обществен консенсус. Ние сме при-учени как да виждаме и разбираме света. Трикът на социализацията е да ни убеди, че описанието, което сме приели по общо съгласие, очертава границите на реалния свят. Това, което наричаме реалност, е само един от начините да виждаме света, начин, който се поддържа от обществения консенсус.

КИЙН: Тогава магьосникът, подобно на хипнотизатора, създава един алтернативен свят, като изгражда различни очаквания и манипулира с внушения, които да породят обществен консенсус.

КАСТАНЕДА: Точно така. Аз започнах да разбирам магьосничеството чрез идеята на Талкот Парсън за глосите. Глосата е цялостна система на възприятие и език. Например тази стая е глоса. Ние сме събрали на едно място поредица от отделни възприятия - под, таван, прозорец, светлина, килим и др., - за да изградим една цялост. Обаче е трябвало да бъдем научени да съставяме света по този начин.

Едно дете опознава света с твърде малко предварителни схващания, но постепенно бива приучавано да вижда нещата по начин, които отговаря на описанията, които всички са приели с общо съгласие. Светът е едно споразумение. Системата на интерпретация е нещо като ходенето. Ние трябва да се научим да ходим, но веднъж научим ли се, ставаме обект на синтаксиса на езика и начина на възприятие, които той съдържа.

КИЙН: Значи магьосничеството, подобно на изкуството, обучава в нова система на интерпретация. Когато например Ван Гог скъсва с художествената традиция и рисува "Звездна нощ", той всъщност казва: ето ви един нов начин да се гледат нещата. Звездите са живи и се въртят в своите енергийни полета.

КАСТАНЕДА: Отчасти да. Но има и една разлика. Един художник обикновено пренарежда старите глоси, свойствени за неговото членство. Членство означава да си специалист във внушенията на значенията, съдържащи се в дадена култура. Например моето първо членство, като на повечето образовани западни хора, беше в европейския интелектуален свят. И човек не може да скъса с членството си в един свят, без да се е запознал с друг. Можеш само да пренаредиш глосите.

КИЙН: Дон Хуан ресоциализира ли ви или ви десоциа-лизира? Той всъщност ви е обучавал в нова система от значения ли или само на метод да свалите пласт по пласт старата система, така че да можете да виждате света като удивено дете?

КАСТАНЕДА: С дон Хуан спорим по този въпрос. Според мен той ме реглосира, а той твърди, че ме деглосира. Като ме обучава на магьосничество, той ми дава нов набор от глоси, един нов език и нов начин на виждане на света. Веднъж четох малко на дон Хуан от лингвистичната философия на Лудвиг Витгенщайн, а той се разсмя и каза: "Твоят приятел Витгенщайн е затегнал твърде здраво възела около шията си, така че никъде няма да стигне."

КИЙН: Витгенщайн е един от малцината философи, които биха разбрали дон Хуан. Неговото схващане, че съществуват множество различни езикови игри - наука, политика, поезия, религия, метафизика, всяка със собствен синтаксис и правила, - би му позволило да разбере магьосничеството като алтернативна система на възприятие и значение.

КАСТАНЕДА: Обаче дон Хуан мисли, че това, което сам нарича виждане, е разбиране на света без никакви интерпретации; това е чисто, великолепно възприятие. Магьосничеството е средство към тази цел. За да разрушиш увереността, че светът е такъв, какъвто винаги си бил обучаван да го приемаш, ти трябва да усвоиш едно ново описание на света - магьосничеството - и после да събереш новото и старото заедно. Тогава ще видиш, че нито едното, нито другото описание не е окончателно. В този момент започваш да се промъкваш между двете описания; спираш света и виждаш. Останало ти е чудото; истинското чудо да виждаш света без интерпретации.

КИЙН: Смятате ли, че е възможно да се излезе извън интерпретацията чрез употребата на психоделични наркотици?

КАСТАНЕДА: Не, не смятам. И тук са споровете ми с хора като Тимъти Лиъри. Аз смятам, че той импровизира, оставайки в рамките на европейското членство и просто пренарежда стари глоси. Аз никога не съм взимал ЛСД, но от уроците на дон Хуан разбрах, че психотропните вещества се използват с цел да спрат потока на обичайните интерпретации, да се засили противоречието между самите глоси и да се разклати увереността. Обаче наркотиците сами по себе си не ти позволяват да спреш света. За да сториш това, ти имаш нужда от алтернативно описание на света. Затова дон Хуан трябваше да ме обучава в магьосничество.

КИЙН: Има една обикновена реалност, която западните хора убедено смятат за "единствения" свят, а освен това съществува и отделната реалност на магьосниците. Какви са същностните различия между тях?

КАСТАНЕДА: При европейското членство светът се гради до голяма степен върху това, което очите съобщават на ума. При магьосничеството цялото тяло се използва като възприемател. Като европейци ние виждаме един свят извън себе си и си говорим за него. Ние сме тук, а светът е там. Нашите очи захранват ума ни и ние нямаме пряко знание за нещата. Според магьосниците този превес на очите е ненужен. Ние опознаваме с цялото тяло.

КИЙН: Западният човек започва от предпоставката, че субект и обект са разделени. Ние сме изолирани от света и трябва да прекосим определена пропаст, за да стигнем до него. Според дон Хуан и магическата традиция тялото поначало си е в света. Ние сме едно цяло със света, а не отделно от него.

КАСТАНЕДА: Точно така. Магьосничеството има различна теория за плътта. Проблемът при магията е да настроиш и нагодиш тялото си така, че да стане добър възприемател. Европейците се държат с тялото си така, сякаш то е обект. Ние го пълним с алкохол, вредни храни и тревоги. Когато нещо не е наред, ние решаваме, че в тялото ни са нахлули микроби отвън и внасяме в него разни лекарства, за да го излекуваме. Болестта не е част от нас. Но дон Хуан не поддържа това гледище. За него болестта е дисхармония между човека и неговия свят. Тялото е осъзнаване и трябва да се отнасяме безупречно към него.

КИЙН: Това напомня схващането на Норман О. Браун, че децата, шизофрениците и хората с божествената лудост на Дионисиево съзнание осъзнават нещата и другите хора като продължение на собствените им тела. Дон Хуан допуска нещо подобно, когато казва, че човекът на знанието има фибри от светлина, които свързват слънчевия му сплит със света.

КАСТАНЕДА: Моят разговор с койота е добра илюстрация за тези различни теории за тялото. Когато той дойде при мен, аз му казах: "Здрасти, койотче. Как я караш?" И той ми отвърна: "Добре съм. А ти?" Но вижте, аз не чувах тези думи по нормалния начин. Обаче тялото ми знаеше, че койотът казва нещо и аз го преведох в диалог. Като интелектуалец аз съм така дълбоко свързан с диалога, че тялото ми автоматично преведе в диалог чувството, че животното общува с мен. Ние винаги виждаме непознатото с понятията на познатото.

КИЙН: Когато сте в магическо състояние на съзнанието, при което койотите говорят и всичко е хармония и сияние, изглежда сякаш целият свят е жив и че човешките същества са в общение, което включва животни и растения. Ако оставим настрани нахалното си убеждение, че сме единствената разбираща и общуваща форма на живот, ще можем да открием как всякакви неща ни говорят. Джон Лили разговаряше с делфините. Може би щяхме да се чувстваме не толкова алиенирани, ако повярвахме, че не сме единственият разумен живот.

КАСТАНЕДА: Би трябвало да можем да разговаряме с всяко животно. За дон Хуан и другите магьосници нямаше нищо необикновено, че съм разговарял с койота. Всъщност те казаха, че е трябвало да си избера по-надеждно животно за приятел. Койотите погаждат номера и не бива да им се има доверие.

КИЙН: Кои животни са по-добри за приятели?

КАСТАНЕДА: От змиите стават чудесни приятели.

КИЙН: Аз съм говорил веднъж със змия. Една нощ сънувах, че имаше змия на тавана на къщата, където живеех като дете. Взех една пръчка и се опитах да я убия. На сутринта разказах съня си на една приятелка и тя ми каза да запомня, че не е хубаво да се убиват змии, дори и те да са на тавана в един сън. Предложи ми следващия път, когато в съня ми се яви змия, да я нахраня или да направя нещо друго, за да се сприятелим. Час по-късно карах мотоциклета си по един запустял път и тя ме чакаше там - змия дълга над метър и 20, беше се проснала на слънце.

Минах бавно покрай нея и тя не помръдваше. След като се гледахме един друг известно време, реших, че трябва да направя някакъв жест, за да й покажа, че съжалявам, загдето съм убил нейна сестра в съня си. Доближих се и я докоснах по опашката. Тя се сви на кълбо, показвайки ми, че съм смутил покоя й. Тогава отстъпих назад и продължих само да я гледам. След около пет минути тя се шмугна в храстите.

КАСТАНЕДА: Не я ли вдигнахте?

КИЙН: Не.

КАСТАНЕДА: Била е много добър приятел. Човек може да се научи да вика змии. Но трябва да е в много добра форма, спокоен, съсредоточен, добронамерен, без никакви подозрения и без да бърза за никъде.

КИЙН: Моята змия ме научи, че винаги съм възприемал природата като параноик. Бях смятал животните и змиите за опасни. След тази среща никога повече не можах да убия змия и бях по-склонен да приема, че може би сме нещо като жива верига от брънки. Нашата екосистема сигурно може да включва и общуване между различните форми на живот.

КАСТАНЕДА: Дон Хуан имаше много интересна теория за това. Растенията, както и животните, винаги оказват въздействие над теб. Казваше, че ако не се извиниш на едно растение за това, че го откъсваш, може да се разболееш или да претърпиш злополука.

КИЙН: Американските индианци имат подобно вярване спрямо животните, които убиват. Ако не благодариш на животното за това, че отдава живота си, за да можеш да живееш ти, духът му може да ти създаде неприятности.

КАСТАНЕДА: Ние сме свързани с всеки отделен вид живот. Нещо се изменя всеки път, когато умишлено нараняваме живота на растение или на животно. Ние отнемаме живот, за да живеем, но трябва да сме готови да отдадем своя живот без никакво съжаление, когато ни дойде времето. Ние се смятаме за толкова важни и се взимаме така на сериозно, че забравяме каква огромна загадка е светът и че тя може да ни научи много неща, ако умеем да слушаме.

КИЙН: Може би психотропните вещества временно отстраняват изолираното его и ни позволяват мистично сливане с природата. Повечето култури, които са съхранили чувството за единение между човека и природата, същевременно използват в церемонии психоделични наркотици. Вие бяхте ли взимали пейот, когато разговаряхте с койота?

КАСТАНЕДА: Не, изобщо не бях.

КИЙН: Това изживяване по-силно ли беше от изживяванията, които сте имали, когато дон Хуан ви е давал психотропни растения?

КАСТАНЕДА: Много по-силно. Всеки път, когато взимах психотропно растение, аз си давах сметка, че съм взимал нещо, така че винаги подлагах на съмнение валидността на изживяването си. Но когато койотът разговаря с мен, аз нямах никакво подобно оправдание. Не можех да намеря задоволително обяснение. Наистина бях спрял света и за кратко време бях излязъл напълно от моята европейска система на глосиране.

КИЙН: Смятате ли, че дон Хуан повечето време живее в това състояние на осъзнаване?

КАСТАНЕДА: Не. Той може да го прекратява по своя воля. Казвал ми е, че за мен би било безсмислено да се опитвам да виждам без помощта на психотропни растения. Но ако се държа като воин и поема пълна отговорност, няма да имам нужда от тях; те само ще отслабват тялото ми.

КИЙН: Това може доста да шокира мнозина от почитателите ви. Вие сте нещо като светец покровител за психо-деличната революция.

КАСТАНЕДА: Да, имам последователи и те имат доста странни представи за мен. Тези дни бях да изнасям лекции в Лонг Бийч, Калифорния, и един младеж, който ме познаваше, ме посочи на едно момиче и й каза: "Ей, виж, това е Кастанеда." Но тя не му повярва, защото си ме е представяла като много мистичен. Един приятел събира историите, които се разправят за мен. Общата представа е, че имам доста мистичен образ.

КИЙН: Мистичен образ ли?

КАСТАНЕДА: Да, че съм ходел с боси нозе като Иисус, без да ми излизат мазоли. Смята се, че повечето време съм дрогиран. Освен това, че съм извършил самоубийство и че съм умрял на няколко различни места. Един мой клас в колежа едва не изпадна в екстаз, когато всъщност започнах да говоря за феноменология, членство, изследване на възприятията и социализация. Те бяха настроени, че ще им се говори да релаксират, да превключат и да превъртят. Но за мен разбирането е много важно.

КИЙН: Слуховете избуяват при информационен вакуум. Ние знаем нещо за дон Хуан, но твърде малко за Кастанеда.

КАСТАНЕДА: Това е съзнателно търсена част от живота на един воин. За да можеш да се вмъкваш и измъкваш от различни светове, ти трябва да оставаш незабележим. Колкото по-известен и познат си, толкова повече се ограничава свободата ти. Когато хората имат затвърдени представи за това кой си и как би постъпил, тогава ти не можеш да се движиш. Едно от най-ранните неща, които ме научи дон Хуан, бе, че трябва да излича личната си история. Ако малко по малко създаваш мъгла около себе си, тогава няма да те възприемат като даденост и ще имаш повече пространство за промени. По тази причина избягвам магнетофонни записи, когато изнасям лекции, а и да ме снимат.

КИЙН: Вероятно е възможно да имаме личност, без да имаме история... Сега вие придавате по-малко значение на психоделичния опит, свързан с ученичеството ви. А и явно вече не се занимавате с онзи тип номера, които описвате като магьоснически инвентар. Кои елементи от уроците на дон Хуан са от значение за вас? Променен ли сте от тях?

КАСТАНЕДА: За мен най-приложими се оказаха представата за това да бъдеш воин и човек на знанието с надеждата накрая да си в състояние да спреш света и да виждаш. Те ми дадоха покой и доверие в способността ми да контролирам живота си. По времето, когато се запознах с дон Хуан, аз имах много малко лична сила. Животът ми беше доста разпилян. Изминал бях дълъг път от родното си място в Бразилия. Външно бях агресивен и нафукан, но вътре в себе си бях нерешителен и неуверен. Вечно се оправдавах за нещо. Веднъж дон Хуан ме обвини, че съм професионално дете, защото толкова се изпълвах със самосъжаление. Чувствах се като лист във вятъра. Като повечето интелектуалци се чувствах притиснат в ъгъла. Нямах накъде повече да мърдам.

Не виждах повече никакъв път в живота, който наистина да ме вълнува. Мислех си, че всичко, което мога да сторя, е да се приспособя като зрял човек към един скучен живот или да си намеря някоя по-префи-нена форма на развлечение, като употребата на психодели-ци, марихуана и сексуални авантюри. И всичко това се пресилваше от моята склонност към интроспекция. Вечно се вглеждах в себе си и си говорех. Вътрешният диалог почти никога не спираше. Обаче дон Хуан насочи погледа ми навън и ме научи да натрупвам лична сила. Мисля, че едва ли има друг начин на живот, ако искаш да бъдеш пълноценен и жизнерадостен.

КИЙН: Той, изглежда, ви е хванал на въдицата със стария философски трик да държи смъртта постоянно пред очите ти. Поразен бях колко класически е подходът на дон Хуан. В него дочух отзвук от идеята на Платон, че един философ трябва да изследва смъртта, преди да може да постигне какъвто и да било досег до реалния свят, както и от дефиницията на Мартин Хайдегер на човека като същество обърнато към смъртта.

КАСТАНЕДА: Да, но в подхода на дон Хуан има специфична особеност, защото идва от традицията в магьосничеството, според която смъртта е физическо присъствие, което може да се усети и види. Една от глосите в магията е: смъртта стои от лявата ти страна. Смъртта е безпристрастен съдник, който ще ти каже истината и ще ти даде точен съвет. В последна сметка, смъртта изобщо не бърза. Тя ще те пипне утре или следващата седмица, или след 50 години. На нея й е все едно. В момента, когато си спомниш, че накрая ще умреш, ти преставаш да си придаваш важност. Струва ми се, че не съм изразил тази представа достатъчно ярко. Глосата "смъртта от лявата ти страна" не е интелектуален въпрос при магията; тя е възприятие. Когато тялото ти е подходящо настроено към света и обърнеш поглед вляво от себе си, можеш да видиш изключително нещо -подобното на сянка присъствие на смъртта.

КИЙН: В екзистенциалната традиция обикновено дискусиите над смъртта са последвани от дискусии над чувството за отговорност.

КАСТАНЕДА: Тогава значи дон Хуан е добър екзистенциалист. Когато няма никакъв начин да узная дали ми остава една минута повече живот, аз трябва да живея така, сякаш това е последният ми миг. Всяко действие на един воин е неговото последно сражение. Така всяко нещо може да се върши безупречно. Нищо не бива да се оставя висящо. Тази идея се оказа много освобождаваща за мен. Аз съм тук и говоря с вас и може никога да не се върна в Лос Анджелес. Но това не би имало никакво значение, защото съм се погрижил за всичко, преди да дойда.

КИЙН: Този свят на смърт и решителност е доста далеч от психоделичните утопии, при които представата за безкрайното време подбива трагичното качество на избора.

КАСТАНЕДА: Когато смъртта стои от лявата ти страна, ти трябва да изграждаш своя свят с поредица от решения. Няма големи или малки решения, само решения, които трябва да се вземат сега. И няма време за съжаления или разкаяния. Ако пилея времето си в разкаяния какво съм направил вчера, аз избягвам решенията, които е необходимо да взема днес.

КИЙН: Как ви научи дон Хуан да бъдете решителен?

КАСТАНЕДА: Говореше на тялото ми със своите действия. Старият ми навик беше вечно да оставям всичко висящо и никога нищо да не решавам. За мен решението беше нещо грозно. Изглеждаше ми грозно един чувствителен човек да трябва да решава. Един ден дон Хуан ме попита: "Смяташ ли, че ти и аз сме равни?" Тогава аз бях студент в Университета, интелектуалец, а той - един стар индианец, обаче снизходително отговорих: "Разбира се, че сме равни." А той каза: "Не мисля, че сме равни. Аз съм ловец и воин, а ти си мухльо. Аз съм готов да направя равносметка на живота си във всеки момент. Твоят кекав свят на нерешителност и печал изобщо не е равен на моя." Е, тогава много се засегнах и щях да си отида, обаче бяхме насред някаква пустош.

Така че седнах и се хванах в капана на собственото си объркано его. Щях да чакам, докато той решеше да си тръгваме. След доста часове разбрах, че дон Хуан беше в състояние да стои цяла вечност, ако трябва. И защо не? За човек, на когото не му висят сто неотложни работи на главата, това му беше напълно по силите. Накрая проумях, че този човек изобщо не беше като баща ми, който би взел двадесет решения, които да започне от Нова година и да зареже всичките. Решенията на дон Хуан бяха необратими, когато ставаше дума за него. Те можеха да бъдат отменени единствено от други решения. Та накрая отидох до него, докоснах го, той стана и си тръгнахме към къщи. Въздействието от тази случка беше изключително. Той ме убеди, че пътят на воина е един изключително жизнен и изпълнен със сила начин на живот.

КИЙН: Не толкова съдържанието на решението е важно, колкото самият акт на това да бъдеш решителен.

КАСТАНЕДА: Това имаше предвид дон Хуан, когато говореше за "правене на жест". Жестът е съзнателен акт, който се извършва заради силата, която идва от взимането на решението. Например, ако воинът намери замръзнала, вкочанена змия, той трябва да положи всички усилия да изнамери начин да пренесе змията на топло място, без да бъде ухапан. Воинът би направил този жест просто заради самия жест. Обаче ще го изпълни безупречно.

КИЙН: Изглежда, има доста паралели между екзистенциалната философия и учението на дон Хуан. От това, което казахте за решението и жеста, се предполага, че дон Хуан, подобно на Ницше или Сартр, вярва, че по-скоро волята, отколкото разумът, е по-фундаменталната способност на човека.

КАСТАНЕДА: Мисля, че е така. Нека да ви кажа за себе си. Това, което искам да направя и може би ще го постигна, е да отнема от ума неговия контрол. През целия ми живот моят ум е държал контрола и по-скоро би ме убил, отколкото да се откаже от контрола. В един момент от ученичеството си аз изпаднах в дълбока депресия. Бях смазан от ужас, безнадеждност и мисли за самоубийство. Тогава дон Хуан ме предупреди, че това е един от номерата на ума да задържи контрола. Каза, че умът ми се опитва да внуши на тялото ми чувството, че животът няма никакъв смисъл. Веднъж проведе ли умът това последно сражение и го загуби, тогава той заема полагаемото му се място като инструмент на тялото.

КИЙН: "Сърцето има свои доводи, за които умът не знае нищичко" и така е и с останалото тяло.

КАСТАНЕДА: Да, това е основната идея. Тялото има своя собствена воля. Или по-точно, волята е гласът на тялото. Именно затова дон Хуан постоянно ми излагаше учението си под такава драматична форма. Интелектът ми лесно можеше да пренебрегне като безсмислица неговия свят на магията. Обаче тялото ми се чувстваше привличано от неговия свят и неговия начин на живот. И веднъж победи ли тялото, установява се ново и много по-здравословно управление.

КИЙН: Техниките на дон Хуан, свързани със сънуването, ме увлякоха, защото предполагат възможност за съзнателен контрол над образите от съня. Все едно, че той предлага установяването на постоянна, стабилна обсерватория във вътрешното пространство. Разкажете ми за обучението в сънуване от дон Хуан.

КАСТАНЕДА: Номерът при сънуването е да задържиш образи от съня достатъчно дълго, за да ги разгледаш внимателно. За да постигнеш този вид контрол, трябва предварително да си избереш нещо и да се научиш да го намираш в сънищата си. Дон Хуан ми предложи да използвам ръцете си като постоянна точка и постоянно да се прехвърлям от тях към образите в съня и обратно. След няколко месеца се научих да си намирам ръцете и да задържам съня. Толкова бях очарован от тази техника, че нямах търпение да си легна да спя.

КИЙН: Спирането на образите в съня прилича ли на спирането на света?

КАСТАНЕДА: Доста сходно е. Но има и разлики. Веднъж щом бъдеш в състояние да си намираш ръцете по своя воля, ти осъзнаваш, че това е просто една техника. А главното, което целиш, е контролът. Човекът на знанието трябва да натрупва лична сила. Но това не е достатъчно, за да спреш света. Нужна е и определена отдаденост. Трябва да спреш диалога, който протича в ума ти, и да се отдадеш на външния свят.

КИЙН: От множеството техники за спиране на света, на които ви е научил дон Хуан, коя практикувате и досега?

КАСТАНЕДА: Главната ми дисциплина сега е да разруша рутинните си навици. Винаги съм бил човек на рутината. Ядях и спях в точно определено време. През 1965 започнах да променям навиците си. Пиша в тихите часове на нощта, а ям и спя, когато изпитам нужда от това. Вече съм разрушил толкова много от привичните си начини на действие, че не след дълго ще мога да стана непредсказуем и изненадващ дори за себе си.

КИИН: Вашата дисциплина ми напомня една дзен история за двама ученици, които се надхвалвали за чудодейните способности на учителите си. Единият ученик твърдял, че основателят на сектата, към която сам той принадлежал, можел да застане на единия бряг на реката и да изпише името на Буда върху лист хартия, който помощникът му държал на отсрещния бряг. Вторият ученик отвърнал, че това чудо не било впечатляващо. "Моето чудо - казал той - е в това, че като огладнея, аз ям, а като ожаднея - пия."

КАСТАНЕДА: Именно този елемент на свързаност със света ме кара да следвам пътя, който дон Хуан ми показа. Няма никаква нужда да надмогваш света. Всичко, което ни е нужно да знаем, е точно пред нас, стига да обръщаме внимание. Ако навлезеш в състояние на необичайна реалност, както например при употребата на психотропни растения, достатъчно ти е само да си вземеш от нея това, което ти трябва, за да можеш да видиш чудодейния характер на обикновената реалност. За мен този начин на живот -пътят със сърце - не е интроспекция или мистична трансцендентност, а присъствие в света. Този свят е ловното поле на воина.

КИЙН: Светът, който вие и дон Хуан обрисувате, е пълен с магически койоти, омагьосани гарвани и красиви магьосници. Лесно е да си обясни човек как ви е привлякъл. Но какво ще кажете за света на съвременния градски човек? Къде тук е магията? Ако всички можехме да живеем в планините, сигурно щяхме да съхраним чудото живо. Но как да успеем, когато сме на една крачка от оглушителната магистрала?

КАСТАНЕДА: Веднъж зададох на дон Хуан същия въпрос. Бяхме седнали в едно кафене в Юма и аз предположих, че сигурно бих бил в състояние да спра света и да виждам, ако можех да дойда да живея в тази пустош при него. Той погледна през прозореца към минаващите автомобили и каза: "Това, там вън, е твоят свят." Сега аз живея в Лос Анджелес и намирам, че мога да използвам този свят, като го приспособя към потребностите си. Предизвикателство е да живееш без никакво точно разписание в един свят на рутината. Обаче може да се постигне.

КИЙН: Нивото на шума и постоянният натиск от масите хора, изглежда, разрушава тишината и уединението, които са от основно значение за спирането на света.

КАСТАНЕДА: Ни най-малко. Всъщност шумът може да се използва. Може да използваш бученето на магистралата, за да се научиш да чуваш външния свят. Когато спираме света, всъщност спираме този свят, който обикновено поддържаме чрез постоянния си вътрешен диалог. Веднъж успееш ли да спреш вътрешното бърборене, ти преставаш да поддържаш стария си свят. Описанието се разпада. Именно от този момент започва изменението на личността. Когато се концентрираш над звуци, установяваш, че на мозъка му е трудно да категоризира всички звуци, и скоро преставаш да опитваш. За разлика от визуалното възприятие, което ни кара да продължаваме да формираме категории и да мислим. А такъв покой настъпва, когато успееш да изключиш говоренето, категоризирането и преценките!

КИЙН: Вътрешният свят се променя, но какво ще кажете за външния? Ние можем да революционизираме индивидуалното съзнание, но все още не се и докосваме до социалните структури, които пораждат алиенацията ни. Има ли място за социални и политически реформи във вашето мислене?

КАСТАНЕДА: Аз идвам от Латинска Америка, където интелектуалците вечно говорят за политически и социални революции и където се хвърлят доста бомби. Но самата революция не се е променила особено. Не е нужна огромна смелост да взривиш една сграда, но за да се откажеш от цигарите или за да спреш да се тревожиш, или за да спреш вътрешния диалог, ти трябва да изградиш себе си наново. Именно от тук започва истинската реформа. Неотдавна с дон Хуан бяхме в Тусон, където се провеждаше Седмица на Земята. Някакъв мъж изнасяше лекция по екология и вредите от войната във Виетнам. През цялото време той пушеше.

Дон Хуан каза: "Не мога да си представя как може да се тревожи толкова за телата на други хора, когато не обича собственото си тяло." Първата ни грижа трябва да бъдем самите ние. Аз мога да обичам ближните си само ако съм в цветуща форма и здраве и не съм потиснат. За да бъда в такава форма, аз трябва да поддържам тялото си в добро състояние. Всякаква революция трябва да започва тук, в това тяло. Аз мога да изменя моята култура, но само започвайки вътре в едно тяло, което е в безупречна хармония с този необикновен свят. За мен истинското осъществяване е изкуството да бъдеш воин, което, както казва дон Хуан, е единственият начин да уравновесиш ужаса от това да бъдеш човек, с чудото да бъдеш човек.

Сп. "Сайколоджи тудей" 1972