Дон Хуан и ученикът на магьосника, Сандра Бъртън, 1973

Глендоуър: Аз мога духове да призовавам от безпределни дълбини.
Хотспър: И аз го мога, пък и всеки друг човек; ама ще дойдат ли, когато не ги викаш?

"ХЕНРИ IV", Първа част

....

Мексиканската граница е голямата разделителна линия. Под нея натрупаните структури на западната "рационалност" се разтапят и чезнат. Познатите образи на обществото земевладелец и селянин, свещеник и политик са положени върху по-непозната почва тайнственото Мексико с неговите brujos и carismaticos (1), магьосници и гадатели. Някои от техните практики отиват 2000 3000 години назад в миналото, до пейота и гъбите, до култовете в прослава на утринната зора на древните ацтеки и толтеки. Четири века католическо потисничество в името на вярата и разума свеждат древните обичаи до субкултура, те биват осмивани и преследвани.

И все пак в една страна с 53 милиона жители, където из повечето селски пазари има продавачи на лечебни билки, пъпки пейот или сушени колибри, магьосническият свят все още упорства в съществуванието си. Култовете му отдавна са предмет на интерес за антрополозите. Но преди пет години едва ли някой би предположил, че дипломната теза на един студент над тази тайнствена тема, публикувана от консервативното издателство на Калифорнийския университет, ще стане една от найпродаваните книги в началото на 70те години.

Старият яки

Книгата е "Учението на дон Хуан: пътят на знанието на един индианец яки". Последвалите книги от поредицата "Една отделна реалност" (1971) и "Пътуване към Икстлан" (1972) правят в САЩ култови фигури от автора и обекта му на изследване антрополог на име Карлос Кастанеда и тайнствен стар индианец яки от Сонора на име Хуан Матус. По същността си книгите на Кастанеда са повествование за това как един европейски рационалист бива въведен в практикуването на индианско магьосничество.

Те обхващат период от десет години, в течение на който под причудливите, изтощителни и понякога комични напътствия на дон Хуан един млад студент се подготвя да проникне и проумее това, което сам той нарича "отделна реалност" на магьосническия свят. Обучението в духовно просветление е обичайна тема сред любимите четива на днешните млади американци (пример: новелата "Сидхарта" на Херман Хесе). Разликата е, че Кастанеда не представя поредицата си с дон Хуан като литературна измислица, а като неразкрасен документален факт.

Лукавият, жилав стар индианец и академичната му "жертва" на чести подигравки намират публика найнапред сред младежта от контракултурата, като мнозина от тях са заинтригувани от записките на изживяванията на Кастанеда с халюциногенни (или психотропни) растения: джимсънова трева, магически гъби, пейот. "Учението" се продава в тираж повече от 300 000 екземпляра и продължава да върви по 16 000 екземпляра седмично. Обаче книгите на Кастанеда не са пропаганда на дрогата и вече към него насочват интереса си и хората от средната класа, извън интелектуалните среди. Луксозното издание на "Икстлан" вече е бестселър, а популярното според агента на Кастанеда, Нед Браун, ще направи автора си милионер.

За десетките хиляди читатели, млади и възрастни, първата среща на Кастанеда с Хуан Матус, станала през 1960 година на една прашна автогара в Аризона близо до мексиканската граница, е литературно събитие, поизвестно и от срещата на Данте с Беатриче в Арно. Защото излизането от печат на "Учението на дон Хуан" улучва точно момента, когато американците повече отвсякога имат нагласа да търсят "нерационални" подходи към реалността. Това ново отваряне на мисленето се проявява на много нива от експериментите с извънсетивни възприятия (ESP), финансирани непряко от американското правителство, до просълзените тълпи от калифорнийски тийнейджъри, получаващи благословия от последното дете гуру, токущо пристигнало с чартърен полет от Бомбай.

Акупунктуристите сега са точно толкова в центъра на вниманието, както и др Маркъс Уелби и очевидно неговите иглички вършат работа никой не знае как. Обаче заедно с растящата слава на Кастанеда идват и засилващите се съмнения. Дон Хуан няма никакви други достойни за доверие свидетели, а самото име Хуан Матус е почти толкова разпространено сред индианците яки, колкото е Джон Смит по на север. Реален ли е Кастанеда? И ако да, дали не е измислил дон Хуан? И дали описва един истински свят?

Сред всички тези възможности едно нещо е сигурно: без съмнение Кастанеда или човек с това име съществува, той си е жив и здрав в Лос Анджелес, словоохотлив, мургав антрополог, заобиколен от конкретни доказателства за съществувание като например микробус "Фолксваген", кредитна карта "Мастър чардж", апартамент в Уестууд и къща на морския бряг. Славата му също е нещо конкретно. Но вече трудно се съгласява да преподава и изнася лекции, особено след миналогодишния инцидент в Ървайнския Калифорнийски университет, когато преподавател на име Джон Уолъс успява да си достави ксерокопие от ръкописа на "Икстлан", смесва го с някои записки от лекциите в семинара по шаманизъм, които изнася Кастанеда, и публикува резултата в списание , "Пентхауз".

Това така вбесява Кастанеда, че той отказва да приема всякакви ангажименти за лекции за в бъдеще. Понастоящем той живее "възможно найнедостъпно" в Лос Анджелес, като отвременавреме зарежда батериите си на онова, което двамата с дон Хуан наричат "място на силата" на върха на възвишение, северно от близкото Малибу: един пръстен от големи скали с изглед към Тихия океан. Досега твърдо отхвърля предложенията за филмиране на книгите му. "Нямам никакво желание да видя Антъни Куин като дон Хуан", казва той рязко.

Всеки, който се опита да се рови в живота на Кастанеда, се озовава в лабиринт от противоречия. Но за почитателите на Кастанеда това няма особено значение. "Погледнете на това и по този начин казва един от тях. Или Карлос разказва документалната истина за себе си и дон Хуан и в такъв случай той е велик антрополог. Или това е художествена измислица и в такъв случай той е велик писател. Ези или тура, Карлос все печели."

И наистина, макар че този човек е загадка, обвита в тайна, обвита в тортиля (2), творбите му са великолепно откровение. Разказът на Кастанеда се разгръща с повествователна сила, която няма равна сред останалите антропологически изследвания. Теренът му на изследвания е осеян с кактуси, подобни на тръби на орган, всичко от ослепителните лавени масиви на мексиканската пустиня до жалкия интериор на колибата на дон Хуан ни изглежда съвършено реално. Като детайли този свят е така прецизно описан, както, да речем, областта Йокнапатоуфа на Фокнър.

Във всичките книги, особено в "Пътуване към Икстлан", Кастанеда кара читателя да усети полъха на тайнствени ветрове и потрепването на листата по здрачаване, характерното изострено внимание на ловеца към звуци и миризми, жалката мизерия на индианския живот, суровия мирис на текила и противния, влакнест вкус на пейота, праха в автомобила и високото прелитане на гарван. Обстановката е изключително конкретна, заредена с анимистично значение. И това е напълно уместно, предвид крайната причудливост на събитията, които стават в нея.

Обучението в магьосничество според описанията на Кастанеда е изключително трудно. То включва разрушаване с помощта на дон Хуан на интерпретацията на света на младия антрополог, на това какво може и какво не може да се нарича "реално". "Учението" описва първите стъпки в този процес. Те включват природни дроги. Една от тях е

Lophophora williamsii, пейотовия кактус, който според обещанията на дон Хуан разкрива едно същество, наречено Мескалито, могъщ учител, който "ти посочва правилния начин на живот". Друга от тях е джимсъновата трева, за която дон Хуан казва, че има неумолимо женско присъствие. Третата е humito, "димчето" приготвено от стрити на прах гъби Psilocybe, които се сушат и отлежават една година, а след това се смесват с пет други растения, включително градински чай. Това се пуши в ритуална лула и се използва за гадаене.

Тези дроги, твърди дон Хуан, дават достъп до "силата" или до безличните сили, съществуващи в целия свят, които "човекът на знанието" неговият термин за магьосник трябва да се научи да използва. Приготвени и назначени от дон Хуан, дрогите въвличат Кастанеда в поредица от ужасяващи или екстатични изживявания. След като дъвче пъпки от пейот, Кастанеда среща Мескалито последователно като черно куче, стълб от пееща светлина и подобно на щурец същество със зелена глава, цялата в брадавици.

Той чува страховит и абсолютно неразгадаем тътен откъм хълмовете, покрити с мъртва лава. След като пуши малкия дим humito и говори с двуезичния койот, той вижда "пазител от другия свят" да се извисява пред него като 3040метров комар с щръкнали кичури косми и разлигавени челюсти. Когато втрива в тялото си мехлем, направен от датура, ужасеният антрополог изпитва усещането, че лети.

Във всички тези неща Кастанеда често няма и представа какво всъщност става. Той не може да е сигурен какво означава всяко от тях или дали изобщо се е случило "реално". Тази интерпретация трябва да му я предостави дон Хуан.

Защо тогава в една епоха, пълна с описания на добри и лоши пътешествия, изживяванията на Кастанеда трябва изобщо да са поинтересни от които и да било други? Първо, защото те определено се водят в рамките на една система макар и система, която той изобщо не разбира по онова време, наложена с жреческа и сурова дисциплина от индианския му водач.

Второ, понеже Кастанеда води много обширни и изключително живи записки. Просто описание за въздействието на пейота: "Само за миг около мен се образува един тунел, много дълъг и тесен, тегав и някак странно студен. На пипане беше като стена от плътен станиол... Спомням си, че трябваше да пълзя към нещо като кръгла точка, където завършваше тунелът; когато найсетне стигнах, ако изобщо съм стигнал, аз вече бях забравил изобщо кучето, дон Хуан и себе си." И може би поважното Кастанеда си остава един завършен рационалист. Единственото му средство са въпросите: настойчиви, често непохватни усилия да поддържа един Сократов диалог с дон Хуан:

" Но като птица ли полетях?

- Ти винаги ми задаваш въпроси, на които не мога да отговоря... Това, което искаш да знаеш, няма смисъл. Птиците летят като птици, а човек, който е взел дяволската трева, лети като такъв.

- Тогава значи не съм летял истински, дон Хуан. Летял съм във въображението си. Къде беше моето тяло?"

И така нататък.

Според неговия разказ първата фаза от ученичеството на Кастанеда продължава от 1961 до 1965 година, когато, ужасен, че губи чувството си за реалност а и вече разполагащ с хиляди страници записки, той се разделя с дон Хуан. През 1968 година, когато излиза от печат "Учението", той отива в Мексико, за да даде един екземпляр на стареца. Тогава започва втори цикъл от инструкции. Постепенно Кастанеда си дава сметка, че употребата на психотропни растения, предписвана му от дон Хуан, всъщност не е била самоцел, а просто пътят на магьосник не може да се измине без дроги.

Обаче това включва и абсолютно наточване на волята. Човекът на знанието настоява дон Хуан може да се развива единствено като първо стане воин не буквално професионален войник, а човек, превърнал се напълно в едно цяло с околната си среда, гъвкав, необременен от сантиментални чувства или "лична история". Воинът знае, че всяко негово действие може да е последното. Той е сам. Смъртта е коренът на неговия живот и в нейното постоянно присъствие той винаги прави всичко "безупречно". Този екзистенциален стоицизъм е ключова идея в книгите му. Целта на воина при превръщането му в "човек на знанието", като по този начин ще получи "членство" като магьосник, е да "вижда".

"Виждането", според системата на дон Хуан, означава да изживяваш света пряко, да схванеш същността му, без да я интепретираш. Втората книга на Кастанеда, "Една отделна реалност", описва усилията на дон Хуан да го подтикне да "вижда" с помощта на дима от пушенето на гъби. , Дьтуване към Икстлан" макар че повечето изживявания в пустинята, които той описва, по време предшестват запознаването на Кастанеда с пейота, датурата и гъбите се занимава с второто ниво: "виждане" без дроги.

"Трудността казва Кастанеда е да се научиш да възприемаш с цялото си тяло, не само с очите и ума. Светът тогава се превръща в поток от изумително бързи, уникални явления. Затова трябва да тренирате тялото си да стане добър възприемател; тялото е осъзнаване и човек трябва да се отнася безупречно с него." Но това на думи е лесно. Част от подготовката включва найвнимателно, дори страхопочтително настройване на сетивата към пустинята, нейните животни и птици, звуци и сенки, промените във вятъра и местата, на които един шаман може да се изправи пред нейните духовни същности места на силата, кътчета, където да намира убежище.

Когато Кастанеда описва обучението си като ловец и събирач на растения, запознаването със свойствата на различните треви, капаните за зайци, повествованието поглъща цялото внимание. Дон Хуан и пустинята го научават, спорадично и без дроги, да "вижда" или както индианцът го нарича "да спира света". Но такова състояние на изживяване, освободено от интерпретация, не се поддава на описание дори за тези, които вярват на Кастанеда с цялото си сърце.

Мъдреци

Не всеки може, прави го или е готов на това. Но в някои кръгове се възхищават екстравагантно от книгите на Кастанеда, виждайки в тях съживяване на начин на познание,който широко се пренебрегва на Запад, погребван от материализма и от отчаянието на Паскал още от Ренесанса насам. Майк Мърфи, основателят на института "Есълън", казва: "Основните уроци, на които дон Хуан учи, са уроците от незапомнени времена, на които учат великите мъдреци на Индия и духовните учители от съвремието." Писателят Алън Уотс твърди, че книгите на Кастанеда предлагат алтернатива както на освободен от вина юдеохристиянски, така и сляпо механистичен възглед за човека: "Начинът на мислене на дон Хуан смята човека за нещо централно и важно. Като не отделяме себе си от природата, ние се връщаме в достойно положение."

Обаче такова одобрение и паралели по никакъв начин не обясняват посветските твърдения за важносттта на книгите на Кастанеда, а именно, че те са антропология, специфично и достоверно изложение на един аспект от мексиканската индианска култура, показан чрез речта и действията на една личност шаман на име Хуан Матус. Доказателството се крепи на достоверността на дон Хуан като същество и на Карлос Кастанеда като свидетел. И все пак няма никакви други доказателства освен написаното от Кастанеда, че дон Хуан е правил това, което авторът казва, че е правил; а и твърде малко доказателства има, че той изобщо съществува.

От излизането на "Учението" насам непрекъснато има последователи и туристи от контракултурата, които кръстосват цяло Мексико в търсене на стария мъдрец. Човек направо може да очаква провеждането на Първи събор на търсачите на дон Хуан в бар "Брухо" на мотел "Мескалито"! Младите мексиканци се вълнуват, че властите дори може да не разрешат публикуването на испански език на книгите на Кастанеда. Един мексикански студент, сам издирвал дон Хуан, казва: "Ако книгата излезе тук, търсенето на дон Хуан лесно може да се превърне направо в нещо като нашествие на златотърсачи."

По думите на Кастанеда неговият учител е роден през 1891 година и е пострадал от преследването на индианците яки из цяло Мексико от 90те години до революцията от 1910 година. Родителите му са убити от войници. Той става номад. Това донейде помага да се обясни защо елементи от магьосничеството на дон Хуан са съчетание от шамански вярвания от няколко култури. Някои от тях изобщо не са "представителни" за индианците яки. Много индиански племена, като уичолите например, използват ритуално пейот и на север, и на юг от границата някои от тези ритуали са смесица от християнство и шаманизъм. Обаче самите яки не използват пейот.

Така че дон Хуан сигурно може да бъде намерен много трудно, защото той мъдро избягва досадни почитатели. А може би той е събирателен образ на индианец, колаж от няколко други. А може пък като шаман и да е чиста литературна измислица, съчинена от Кастанеда.

Мненията силно и разпалено се различават дори сред обожателите на книгите на Кастанеда. "Възможно ли е тези книги да не са литературна измислица? пита плахо писателката Джойс Керъл Оутс. На мен ми изглеждат като прекрасни творби на изкуството с подобна на Хесе тема за въвеждането на един млад човек в "друг вид" реалност. Книгите са прекрасно изградени. Образът на дон Хуан е незабравим. Има си всички елементи на романа разгръщане на повествованието, градация, напрежение на действието, постепенно разкриване на характера."

Гъливер

Вярно, книгите на Кастанеда се четат като високо оркестриран Bildungsroman (3). Но антрополозите се интересуват много помалко от литературни достойнства, отколкото от тази неуловимост на шамана, както и от явните му несъответствия с индианците яки. "Смятам, че в основата си тази творба има много висок процент въображение", казва Хесус Очоа, ръководител на отдела по етнография в Националния антропологически музей на Мексико. А др Френсиз Цу от Северозападния университет отсича: "Кастанеда танеда дава няколко версии на живота си, които продължават да се изменят, включително когато Бъртън му посочва факта, че голяма част от информацията му не е вярна и емоционално, и както и да било иначе.

По собствените му думи, Кастанеда не е истинското му име. Бил роден, казва той, в "добре известно", но анонимно семейство в Сао Паоло, Бразилия, на Коледа през 1935 година. Баща му, който покъсно става професор по литература, тогава бил на 17 години, а майка му на 15. Поради това, че родителите му били още толкова незрели, малкият Карлос бил изпратен на отглеждане при родителите на майка му в една птицеферма в някаква провинция на Бразилия.

Когато Карлос е на шест години, продължава разказът му, родителите си взели обратно единственото си дете и го обсипали с любов поради чувството си на вина. "Това беше адска година казва той рязко, понеже на практика живеех с две деца." Но една година покъсно майка му умира. Диагнозата на лекарите е пневмония, но според Кастанеда тя е апатия, състояние на вцепенена инертност, което според него е културната болест на Запада. Той разказва вълнуващ спомен: "Тя беше затворена в себе си, много красива и неудовлетворена, един орнамент. Моето отчаяние беше от това, че ми се искаше да я направя подруга, но как можеше да ме послуша? Аз бях само на 6 години."

И тогава Карлос остава само с баща си, мъглява фигура, която той споменава в книгите си със смесица от обич и съжаление, граничещо с презрение. Слабоволието на баща му е тъкмо обратното на тази "безупречност" на "приемния му баща" дон Хуан. Кастанеда описва усилията на баща си да стане писател като фарс на нерешителността. Но, добавя той, "аз съм същият като баща ми. Преди да срещна дон Хуан, можех по цели години да подострям моливите си и после да ме хваща главоболие всеки път, когато сядах да пиша. Дон Хуан ме научи, че това е глупаво. Ако искаш да направиш нещо, просто го направи безупречно, само това има значение."

Карлос бил пратен в много "престижен" интернат в Буенос Айрес "Николас Авеянеда". Казва, че останал там до 15годишна възраст, като научава испански (той вече говори италиански и португалски), езикът, на който впоследствие ще разговаря с дон Хуан. Обаче там става толкова неуправляем, че един негов чичо, патриархът на рода, го изпраща в едно приемно семейство в Лос Анджелес.

Така че през 1951 година той заминава за САЩ и постъпва в гимназията ,Долиууд хай". Две години покъсно се дипломира и се записва да следва скулптура в Миланската академия по изящни изкуства, но "нямах нужната чувствителност или отвореност, за да бъда голям художник." Много потиснат, изпаднал в криза, той се връща обратно в Лос Анджелес и записва социална психология в Калифорнийския университет на Лос Анджелес, като покъсно се прехвърля антропология. Той казва: "И наистина захвърлих живота си през прозореца. Тогава си казах: ако трябва да ми потръгне, то трябва да бъде нещо ново." През 1959 година той официално сменя името си на Кастанеда.

Биография

Такава е собствената му биография според самия Кастанеда. Тя очертава една елегантна последователност вдъхновеният млад човек, който от академичната си биография в една изнемощяла, провинциална европейска култура се насочва към възвръщане на жизнеността си от един шаман; жестът да изоставиш миналото си, за да се откъснеш от осакатяващите спомени. За съжаление, това далеч не е вярно.

Защото между 1955 и 1959 Кастанеда учи под това име като специализант в подготвителен курс по психология в "Лос Анджелес Сити колидж". Свободно избираемото му обучение включва през първите две години два курса по творческо писане и един по журналистика. Върнън Кинг, преподавателят му по творческо писане в Л.А.С.К., още пази екземпляр от "Учението", надписан: "На великия учител Върнър Кинг от един от неговите ученици Карлос Кастанеда."

Нещо повече, имиграционните архиви показват, че Карлос Сесар Араня Кастанеда наистина е влязъл в САЩ през

Сан Франциско, когато и авторът твърди, че е пристигнал 1951 година. Този Кастанеда също е висок 1,65, тежи 63 кг и идва от Латинска Америка. Обаче е перуанец, роден на Коледа, 1925 година, в древния инкайски град Кахамарка, което означава, че сега е на 48, а не на 38 години. Баща му не е университетски преподавател, а златар и часовникар на име Сесар Араня Бурунгарай. Майка му, Сусана Кастанеда Навоа, умира не когато Карлос е на 6 години, а на 24.

Синът й учи три години в местната гимназия в Кахамарка и после се премества със семейството си в Лима през 1948 година, където се дипломира в "Колехио Насионал де Нуестра Сеньора де Гуадалупе", а след това изучава живопис и скулптура, но не в Милано, а в Националното училище по изящни изкуства на Перу.

Един от състудентите му там, Хосе Бракамонте, си спомня своя приятел Карлос като много находчив веселяк, който се издържа предимно от залагания (карти, коне, зарове) и има направо маниакално желание да се пресели в САЩ. "Всички ние харесвахме Карлос спомня си Бракамонте. Той беше много остроумен, с голямо въображение, веселяк голям лъжец и истински приятел."

Сестра

Кастанеда явно е писал отвременавреме до дома си, поне до 1969 година годината, когато се появява дон Хуан. Братовчедка му, Луси Чавес, с която са отгледани заедно "като със сестра", все още пази писмата му. Те показват, че той е служил в американската армия и я напуска след като получава леко нараняване или "нервен шок" Луси не е сигурна кое от двете. (В Министерството на отбраната обаче няма регистриран да е служил Карлос Араня Кастанеда.)

Когато "Таим" представя на Кастанеда такива подробности като времето и други несъответствия около смъртта на майка му, Кастанеда отговаря мъгляво. "Чувствата на човек към майка му заявява той не зависят от биология или време. Роднинството като система няма нищо общо с чувствата." Братовчедката Луси си спомня, че когато майката на Карлос умира, той бил смазан.

Отказал да отиде на погребението, заключил се в стаята си три дни без изобщо да яде. И когато накрая излязъл, заявил, че напуска дома си. И все пак основното обяснение за лъжите на Карлос е едновременно съвършено и напълно безотговорно. "Да искате да удостоверя живота си, като ви дам статистически данни казва той, е все едно чрез наука да се опиташ да докажеш истинността на магия. Това ограбва света от магията му и превръща всички ни само в биографични моменти." Накратко, Кастанеда държи да има абсолютен контрол над своята самоличност.

Това добре. Но къде тогава завършва писателската волност, "самопредставянето като творец", което Кастанеда поддържа? До каква степен прониква то историята му с дон Хуан? С увеличаване продажбите на книгите критиките се умножават. Появяват се три пародии в нюйоркски списания, а и вестниците напоследък сочат, че критиката явно се готви да изопачи дон Хуан в нещо като антропологически Осиан легендарният галски поет от III век, на когото Джеймс Макферсън приписва авторството на творбите си пред британските читатели през XVIII век.

Почитателите на Кастанеда няма защо да изпадат в паника обаче. Има убедителни доказателства, че книгите за дон Хуан носят достоверност от поразличен порядък, отколкото преддонхуановото минало на Кастанеда. Къде например може да се сложи мотивът за това обстойно научно изследване? "Учението" е предложена на университетското издателство място с твърде малко изгледи за бестселъри. Освен това получаването на степен по антропология в Калифорнийския университет в Лос Анджелес не е толкова трудно, за да се налага кандидатът да прибягва до толкова обширни "диалози" просто за да избегне научното изследване. Може би на места малко понагласено, но не и като цяла система в стила на "Учението", написана от неизвестен студент поначало без никакви изгледи за търговски успех.

Определено такова е положението на Кастанеда в лятото на 1960 година млад перуански студент със скромни амбиции. Няма причини да се съмняваме в разказа му за това как е започнал тази работа. "Исках да се дипломирам и да продължа да се занимавам с академична работа, а знаех, че ако успея да публикувам преди това малък труд, това ще е от полза." Един от преподавателите му в Калифорнийския университет в Лос Анджелес, професор Клемънт Миън, събужда интереса му към шаманизма. Кастанеда решава, че най-лесното поле би било етноботаниката класифициране на психотропни растения, използвани от магьосници. И тогава се появява дон Хуан.

Пътуванията на Кастанеда из Югозапада и Мексиканската пустиня постепенно се превръщат в гръбнак на живота му. Впечатлени от проучванията му, преподаватели от Университета го насърчават. Професор Миън си спомня: "Карлос беше този тип студент, за какъвто един учител си мечтае." Преподавателят по социология Харълд Гарфинкъл, един от създателите на етнометодологията, постоянно насърчава Кастанеда, но и го подлага на остра критика. След първото си изживяване с пейот (август 1961) Кастанеда представя на Гарфинкъл обстоен "анализ" на виденията си. Гарфинкъл му казва: "Не ми обяснявай. Ти си никой. Просто опиши всичко точно и в подробности така, както е станало.

Богатството на детайли е най-важното, за да бъдеш член." Сконфузеният студент в продължение на няколко години преработва тезата си, като се издържа от случайна работа като шофьор на такси или разносвач, и тогава отново му я изпраща. Гарфинкъл все още не е много впечатлен. "Той не харесваше усилията ми да обяснявам психологически поведението на дон Хуан. "Искаш да бъдеш любимецът на Есълън ли?", питаше ме той." Кастанеда пренаписва наново тезата си за трети път.

Подобно на множеството версии на живота на Кастанеда, книгите са покана за размисъл над противоречиви видове истина. В сърцевината на книгата и метода на дон Хуан е, разбира се, допускането, че реалността не е нещо абсолютно. Всеки от нас я получава културно детерминирана, предварително "опакована". "Светът се смята кохерентен поради нашето описание на света", твърди Кастанеда в отглас на дон Хуан. "От момента на раждането ни този свят непрекъснато ни се описва. Това, което виждаме, е само описание."

Многовариантност

Накратко, това, което хората приемат за реалност, както и представите им за рационалната постижимост на света, се определят по консенсус, всъщност от социален договор, който варира според различните култури. В течение на цялата история пътят е бил много труден за всеки човек, който е подложил на съмнение заплетените клаузи на този договор особено ако подобно на Кастанеда се опитва да убеди останалите да приемат гледната му точка.

По самото си естество антропологията се занимава с различни описания, а оттук буквално и с отделни реалности в рамките на различни култури. Както един колега на Кастанеда Едмънд Карпентър от "Аделфи колидж" отбелязва: "Коренните населения имат множество отделни реалности. Те вярват, че има много светове, или поне два, а не като нас само един."

И все пак дори този научен релативизъм е несмилаем за много хора, които искат да се самоубедят, че има само един свят и че "валидността" на интерпретациите на една култура може и трябва да се измерва единствено спрямо тази норма. Всеки мит, смятат те, може съответно да се разглежда като ембрионална форма на това, което Западът приема за линеарна история; един "танц на дъгата" на индианец хопи според тях представлява просто "неефикасен" начин да направиш това, което една пръскачка чудесно прави.

Обаче книгите на Кастанеда твърдят друго. Красноречиво и убедително те показват колко е безсмислено да обясняваш или съдиш друга култура изцяло с понятията на собствените си категории. "Да предположим, че има един антрополог навахо казва той. Интересно би било да поискаме от него да изследва нас. Той би ни задавал необичайни въпроси, от рода на: "Колко души във вашия род са били урочасвани?" Това е изключително важен въпрос от гледна точка на един навахо. А вие, естествено, ще отговорите: "Не знам", и ще си помислите: "Ама че идиотски въпрос." А в същото време индианецът навахо ще си помисли: "Господи, какъв невежа! Какъв примитивен невежа!"

Накъдето и да се обърнеш, казва Кастанеда, все ще срещнеш типичния западен антрополог изследовател. И все пак има една много проста алтернатива решаващото в антропологията е да постигнеш истинско членство. "Това означава дяволски много работа", казва той, като обяснява колко години е прекарал с дон Хуан. "Това, което дон Хуан правеше с мен, беше следното просто ми даваше достъп до магьосническото членство, като ми показваше необходимите стъпки." Професор Майкъл Харнър от Нова школа по социални изследвания, приятел на Кастанеда и авторитет по темата за шаманизма, обяснява: "Повечето антрополози представят само резултата. А Кастанеда вместо да ни даде синтез на разговорите, ни превежда през целия процес."

Не тези години на обучение, а самото естество на разкритията, които предлага, поставят Кастанеда в конфликт с рационалистите. За да се присъедини към консенсуса за реалността на други хора, човек трябва да се освободи от собствения си, и понеже никой не може с лекота да изостави собственото си затвърдено описание, то трябва да бъде насила разрушено. Исторически прецеденти дори на Запад има много. Още от екстатичните мистериозни религии на Гърция нашата култура постоянно е била предизвиквана от желанието да избяга от собствените си преобладаващи характеристики линеарност, категоричност, фиксираност.

Независимо дали Карлос Кастанеда е както мислят някои видни учени важна фигура в развитието на антропологията или само един блестящ писател с уникално познание на пустинята и индианската мъдрост, неговите творби не могат да се пренебрегнат. А те продължават. Понастоящем той завършва четвъртата книга от поредицата за дон Хуан "Оказания за силата", която трябва да излезе от печат догодина.

"Място на силата"

В нея може би ще се изправим, поясно отколкото в първите три книги, с крайната цел на мъчителното учение на дон Хуан специален случай на древното желание да опознаеш, овладееш и ако е възможно да използваш тайнствените сили на Вселената. В преследване на тази цел разцепването на атома, грехът на Прометей и търсеното от Кастанеда "място на силата" около Лос Анджелес може да се окажат далечно свързани.

Доста от магическите въздействия на дон Хуан над Кастанеда в книгите му (като например да накара Карлос да повярва, че автомобилът му е изчезнал) звучат като ония фокуси с въженца на факири, които един гуру смята за празна работа. И все пак като цяло книгите внушават едно първично усещане за сила, която протича във Вселената и "подрежда" нашите възприятия на реалността по начин доста подобен на метални стружки под въздействието на силен магнит.

Силата на един магьосник, твърди Кастанеда, е "невъобразима", но степента, до която един ученик може да се надява да я използва, се определя от много неща, но особено от степента на неговата отдаденост. Пълно използване на силата може да се постигне само с помощта на "съюзник" вид дух, който се прикрепва към ученика като водач при това доста опасен.

Съюзникът предизвиква ученика, докато той се учи да "вижда", както прави Кастанеда в поранните си книги. Ученикът може да се опита да избегне тази борба. Защото ако се сражава със съюзника (подобно на Яков с ангела) и загуби, той според малко енигматичните термини на дон Хуан ще бъде унищожен. Но ако победи, наградата му ще бъде "истинска сила и окончателно постигане на членство в магьосничеството, когато всякакви интерпретации престават".

Досега, както твърди Кастанеда, той предпочита да избягва окончателното сражение със съюзник. Признава си, че изживява вътрешна борба по този въпрос. Понякога изпитва силна съпротива да се обвърже с магьосническия свят и го влече да се върне в обикновения свят. Изпитва съвсем реален подтик да бъде един уважаван писател и антрополог и да използва силата на новопридобитата си слава в съчетание с печатното слово, за да продължи да предава на жадните читатели такива проблясъци от други реалности.

Връхна точка

Особено след като подобно на повечето хора, които са изследвали тайнствените отделни реалности и са се връщали, той, изглежда, навлиза в нови проблеми. Според книгите дон Хуан го е научил да се откаже от всякакъв режим за работа или отдих и дори в апартамента си в Лос Анджелес той очевидно се храни и спи, когато му хрумне, или пък се измъква от всичко и заминава в пустинята. Но често работи над книгите си повече от 18 часа на ден. Той владее до съвършенство умението да избягва публиката. Никой не може да бъде сигурен къде ще бъде той в който и да било момент от деня или от годината. "Карлос ще ви се обади от телефонна кабина", казва Майкъл Корда, редакторът му в "Саймън & Шустър, "и ще ви каже, че е в Лос Анджелес.

После апаратът ще прекъсне, за да се пъхне нова монета, и ще се окаже, че е бил в Юма." Неколцината му добри приятели не съобщават къде и кога се намира на потенциалните му последователи, отчасти защото собственият му опит е загадъчен и той не може да го обясни. Той има приятелка, но и най-близките му приятели не знаят фамилията й. Той избягва фотографи така, сякаш те са поличби за беда. "Живея сред този приток от много странни хора, които очакват да им кажа нещо. Очакват нещо, което аз изобщо не мога да им дам. Водех един курс в Ървайн, който беше доста голям, и, изглежда, сякаш те просто очакваха от мен да ги забавлявам."

В други моменти той изглежда решен или да стане истински магьосник, или да се провали напълно. "Силата се грижи за теб казва той, а ти не знаеш защо. Сега аз съм на ръба и ще трябва да променя целия си формат. Написването на тезата за получаване на докторска степен вече е нещо свършено, моята магия, и сега аз съм на върха на цикъл, който включва и известност. Но това е последното нещо, което изобщо ще пиша за дон Хуан. Сега смятам определено да стана магьосник. Само смъртта ми може да ме спре от това."

Това е една романтична роля, този антропологически прескок на яма с разни твари, които в една друга епоха биха били наричани демони. Дали Кастанеда ще стане др Фауст от Малибу, напътстван от един Мефистофел със сомбреро? Бъдете в очакване на следващия епизод. А през това време книгите му направиха така, че читателите му вече изобщо няма да могат да използват думата "примитивен" с покровителствен тон.

........................................

1. Магьосници и харизматични личности (исп.).-Бел. прев.
2. Мексиканска царевична питка, обикновено с плънка (исп.). - Бел. прев.
3. Bildungsroman (нем.) - роман, който подробно описва съзряването и особено психологическото развитие и нравствено възпитание на главния герой. - Бел. прев.

........................................

Сп. "Таим" 5 март 1973