Описание на ветровете. Дихание на целостта (Integrity breath)

От семинара в Анахайм, Февруари 2004г.
Автор: демонстрнта
Източник:: cleargreen workshop

1. Изходно положение стойка на ездача – краката са на ширината на раменете, коленете присвити така, че коленните чашки да са на една линия (по вертикала) с пръстите на краката. Ръцете отпуснати свободно покрай тялото. Ръцете може и да са леко свити така, че да застанат до жизнените центрове, ако това положение е по-удобно.

Тежестта на тялото се пренася на левия крак. Дясното стъпало остава на земята и изпълнява кръгови движения по часовниковата стрелка. Движението започва от вътрешната страна, следват пръстите, външната страна на стъпалото, петата и се повтаря няколко пъти. Сякаш загряваме стъпалото като пренасяме натоварването в различни части – от вътрешната повърхност на стъпалото до петата.

След три-пет завъртания увеличаваме амплитудата и сега петата се отделя от пода, а върха остава притиснат към пода – двигателния импулс обхваща областта на коляното и то започва да се върти по-интензивно.

След няколко завъртания на коляното амплитудата се увеличава още и се издига към областта на бедрото, сега се върти бедрото – коляното е фиксирано в сгънато положение. Амплитудата на завъртане нараства, започваме да въртим цялото бедро на нивото на ханша.

Става така, че докато в началото, когато стъпалото е било на земята, а въртенето е било само около него ние сме увеличили амплитудата по спирала докато дясното бедро не започне да се върти от тазобедрената става. При това коляното описва кръгове навън по часовниковата стрелка.

Движението спира и след кратка пауза се изпълнява обратно въртене – обратно на часовниковата стрелка. От този момент амплитудата на движение намалява по обратен ред: от въртене на бедрото преминаваме към въртене на коляното (пъстите на ходилото стъпват на земята – петата е още във въздуха), преминава се към въртене на стъпилия на земята крак (петата е на земята).

След последното завъртане когато натискът стигне вътрешната страна на стъпалото пренасяме тежестта на десния крак и насочваме импулса към лявото стъпало след което повтаряме цялата последователност от движения с левия крак.

2. Изходна позиция стойка на война. Лявата ръка описва кръг нагоре-назад-надолу и се изнася напред пред тялото (на нивото на долния диск) в жест на “предлагане”. Такова движение се изпълнява и с дясната ръка – лявата ръка остава фиксирана пред тялото на нивото на корема с разтворена длан обърната към небето. По време на въртенето на ръката се вдишва, а се издишва когато ръката се изнася напред пред тялото.

3. Изходна позиция – краката са на ширината на раменете – ръцете в положение от предишния пас: двете ръце са фиксирани пред тялото в предлагащ жест. Дланите се свиват в юмруци и се издигат на нивото на главата откъдето се изпълнява удар с двете ръце надолу.

Ударът се нанася с тилната страна на дланите и достига областта на жизнените центрове или по-надолу – до бластта на коленете (в завимимост от възможностите на тялото на практикуващия).

При удара тялото слиза надолу, коленете се свивят – трябва да се внимава при това гърбът да не се извива, а колоне – гръб остават равни. Ударът се изпълнява при издишване. Веднага след удара юмруците се обръщат с длани към земята и се изпълнява едновременен удар с двете ръце в проекцията на центъра за вземане на решения намиращ се на нивото на надгръдната вдлъбнатина на разстояние изпъната ръка.

При втория удар краката се изправят и се прави вдишване. Последователността на дишането е следната: удар надолу при издишване – удар горе при двишване. След удара дланите се изправят и се изтеглят към центъра за вземане на решения – пръстите на роцете са насочени едни към други, дланите обърнати към земята и с едно движиние се спускат надолу.

4. Лявята ръка с длан обърната нагоре, се издига поднася към десния жизнен център и оттам с меко и в същото време енергичен жест описва полукръг настрани в хоризонталната плоскост на нивото на долния диск – движението е сякаш с тилната страна на дланта се избърсва прах от повърхността на маса резположена пред корема.

По време на движението ръката почти напълно се изправя. При това в началото на движението тялото се извива надясно и следва движението на ръката описваща полугръг, се развърта наляво. В този момент, когато лявата ръка достигне крайната лява точка тя без да спира изпълнява още едина полугръг, но сега вече на обратно – навътре. Този полугръг е по-малък от предишния и сякъш се вписва в първия.

Връщайки се към десния жизнен център, ръката с мек разтриващ жест “втрива” енергията в него и се връща в изходно положение. Вдишва се по време на изпълнение и на двата полукръга (които се явяват едно неразделно движение), а издишването става когато се дтрива енергията в десния жизнен център. Същото движение се повтаря за дясната страна.

5. Краката на ширината на раменето (стойка на война) ръцете са изправени и отпуснати надолу и вляво – дланите обърнати една към друга – дясната се намира около лявото бедро, лявата е отведена наляво на разстояние около 40см от тялото. По време на целия пас между ръцете се съхранява еднакво разстояние – ръцете са изправени и през цялото време обърнати една към друга сякаш държат някакъв предмет.

От това изходно положение на ръцете се изпълнява кръгово движшение над главата наляво – нагоре – надясно – надолу, докато двете ръце се окажат от дясната страна, след което дланите остават около кръста, прехвърлят се обратно в изходно положение – пръстите по време на това движение са насочени към пода. По време на кърговото движение се изпълнява вдишване, издишване се прави когато дланите достигнат дясната страна и се прехвърлят обратно отдясно наляво.

Същото това движение се изпълнява на другата страна: ръцете с изправени длани изпълняват кръгово движение над главата отдясно наляво – прави се дълбоко вдишване – след това прехвърляме ръцете на нивото на кръста пред тялото, върховете на пръстите са насочени към земята – завършва вдишването. Тук движението на ръцете се допълва с едновременното преместване на десния крак наляво.

Това движение се изпълнява по следния начин: дясното стъпало изпълнява пълукръг пред левия и се поставя на една линия с дясното ходило. При това десния крак се кръстосва с левия и стъпва вляво от лявото ходило- кръст накръст. От положение: ръцете обърнати надясно, пръстите сочещи земята, краката кръстосани така, че дения крак стои на стъпка от левия – в една линя, изпълняваме обръщане наляво на 180° наляво.

По време на обръщането стъпалата се завъртат на пети и заемат положение успуредно едно на друго, докато ръцете с длани насочени една към друга и пръсти насочени към земята следвайки движението на тялото се пренасят към левия хълбок в положение, което са заемали в началото на паса. В края на движението заемаме положение протилоположно на изходното и гледаме в ново направление.

Форма Западен вятър

Запад е вечерта, здрача, когато липсват сенки. Тайнственост и неподвижност. Това е есента, времето, когато се събират плодовете, когато резултатите от действията започват да носят полза и навлизат в живота ни.

Западът е горещина, задух и зной, свързан е с нашите чуства и емоции. чувствам (The west is hot, steamy and torrid and relates to our emotions). Запад съответства на левия жизнен център (слезката). Има отношение към второто внимание.”Западните” крайности са: мрачност и рязкост

Формата започва да се изпълнява с лице обърнато на запад. Основна стойка на ездача.

Формата започва “неочаквано за себе си”.

1. “Сканиращо движение” (Left and Right sweep). Лявата ръка с изправена длан и обърната нагоре със събрани пръсти, от левия жизнен център с бавно вдишване започва широко хоризонтално кръгово движение на нивото на средата на тялото дясно-напред-вляво (крайна точка – ръката изнесена вляво-назад) (сякаш плъзгаме обратната страна на дланта в широк кръг по маса).

След това ръката сменя направлението и по същата дъга (може и с по-малък радиус) се връща до корема и преминава докосвайки го – осъществявайки втриване на енергията в двата жизнени центъра (в десния жизнен център).

След това паса се повтаря с дясната ръка (огледално). После се прави крачка напред с левия крак и още веднъж сканиращо движение с дясната ръка. Докато изпълнявате това движение дланат “гледа” нагоре и едва в края се обръща към тялото и се плъзга по него. Очите следват движението на ръката. Другата ръка се намира около съответстващия и жизнен център. ”sweep” най-точно се превежда като “помитане”.

При това помитане обаче намерението е да се изследва, да се направи обзор или както се изразяват трекерите, да се постигне втренчен поглед (gazing). От помитането това движение се различава с това, че дланта (която всъщност е не само плоска, но и насочена; трекерите казват – ние не сме просяци) изучава или постига заобикалящия мага свят.

2. “Подготовка за преминаване във второто внимание”

Крачка напред с дения крак, едновременно лявата ръка се протяга напред на нивото на главата и с разтворена длан “гледаща” напред прави поклащащо/поглаждащо движение наляво-надясно (поклащането става от китката). Възприемаме енергията в тази област. Дясната ръка е в областта на десния жизнен център

Правим крачка напред с левия крак (лявата ръка се придърпва към левия жизнен център), еднодременно с това дясната ръка се изстрелва от десния жизнен център напред на нивото на дясното рамо: изпълнява се удар/тласкане със събрани един към друг и насочени напред показалец и среден пръст на дясната ръка, другите пръсти са свити към дланта. След това китката на дясната ръка се отпуска (открива) и с разтворена длан “гледаща” напред изпълняваме поклащащо/поглаждащо движениеи наляво-надясно. (Това движение се повтаря симетрично).

Прави се крачна напред с десния крак (дясната ръка се връща към десния жизнен център), едновременно с това лявата ръка се изстрелва напред от положение до десния жизнен център, като остава на нивото на лявото рамо: изпълнява се удар/тласкане със събрани един към друг и насочени напред показалец и среден пръст на лявата ръка, другите пръсти са свити към дланта.

След това китката на лявата ръка се отпуска (открива) и с разтворена длан “гледаща” напред изпълнява поклащащо-поглаждащо движениеи наляво-надясно.

3. “Навлизане във второто внимание” (Enter Second attention).

Прави се крачка с левия крак така, че да застане на една линя с десния. Тялото леко се накланя, главата се повдига (поглед устремен напред към хоризонта), ръцете се поставят пред лицето, лактите сочат встрани, обратните страни на дланите гледат една към друга (разстоянието между тях – 15-20 см, става така, че погледът преминава през тунел образуван от дланите).

С издишване и напрежение протягаме ръцете напред (още: действието да бъде осъзнато и възнамерено), пръстите проникват в енергийната структура на сияйната сфера (ръцете пронизват “завесата” пред тялото), усещат се влакната. Вдишваме и с усилие разтваряме изнасяме ръцете встрани (~60-80 см, “разтваряме завесата”, “откриваме енергиен процеп”, “отваряме вход към второто внимание”), напрегнато се вглеждаме в открилата се безкрайност.

Правим бърза и уверена стъпка напред (зад завесата) с левия крак и веднага се обръщаме около него обратно на часовниковата стрелка (гледано отгоре) на 180° (сега лицето е обърнато на изток), десния крак застава на една линия с левия, тялото се изправя, ръцете се отпускат покрай тялото, дланите гледан назад (на запад), прави се издишване.

Стоим, усещаме с гърба, с тила, със задните части на краката и с обърнатите назад длани западния вятър. Правим дълбоко вдишване и издишване, вдишваме в себе си енергията на западния вятър усещаме всяка клетка от тялото.

4. “Сканиращо движение във второто внимание”

Позата на ездача, гледаме на изток. Дясната ръка, сгъната в лакътя, се повдига пред челото, лакътя гледа надясно, дланта е насочена към земята (отворена наляво, събраните пръсти сочат към земята). (Допълнително: дясната ръка каго че ли обгръща главата, дясното ухо се закрива от горната част на ръката; челото в горния си край се скрива от подлакътника; лявото ухо се прикрива от гледащата наляво длан, пръстите на която сочат към лявото рамо).

Изпълняваме сканиращо движение с лявата ръка (лявата ръка с изправена длан и обърната нагоре със събрани пръсти от левия жизнен център с бавно вдишване започва широко хоризонтално кръгово движение на нивото на средата на тялото дясно-напред-вляво. Пъсле ръката променя направлението и обратно по същата дъга се връща към корема и преминава докосвайки го като осъществява втриване на енергията в двата жизнени центъра).

Ръката се движи в някаква тежка подобна на желе субстанция (left hand are moving slowly as if through viscous material), едновременно осъзнаваме дясната ръка. Ръцете сменят местата си: лявата се вдига над главата и я обгръща по описания начин, а дясната изпълнява сканиращо движение във второто внимание.

5. “Навлизане във вътрешно мълчание”.

Завъртаме се около тялото обратно на часовата стрелка и правим 1.5 оборота (540°) по низходяща спирала, сядаме по турски (със скръстени крака и лице на запад). Повдигаме лявата ръка и с достатъчно бързо движение прекарваме лявата ръка, гледаща напред с разтворение пръсти, пред очите отдясно наляво.

Погледът е насочен в безкрайността и “преминава” през процепите между пръстите (друго описание: пръстите на движещата се ръка прекъсват непрекъснатостта на погледа ни (трекерите са казвали още, че: “лявата ръка провокира вътрешното мълчание...” “…left hand are encouraging inner silence…”). Когато ръката вече е преминала “през погледа”, затваряме очите и се потапяме в безмълвие.

След известно време (1-2 минути или повече) отваряме очи, обръщаме главата наляво и със завъртане на главата отляво надясно “проследяваме” с очи (втренчен поглед) “края на хоризонта” (намерението в погледа е аналогично на движението във формата “Придобиване на нов поглед” , «long slow gaze of horizon from left to right»).

Когато главата достигне максимално вдясно, поставяме дясната ръка зад себе си и опирайки се на нея (с нейна помощ) и като продължение на въртящото движение на главата по възходяща спирала правим един оборот (по часовниковата стрелка гледано отгоре), докато се изправим в посока запад (лицето е обърнато на запад).

6. “Подготовка за излизане от второто внимание”.

Стойката е изправена. Левия крак прави малка стъпка назад. Едновременно дясната ръка се протяга напред на нивото на дясното рамо, пръстите са събрани като средния и показалеца на дясната ръка сочат напред, а останалите събрани кам дланта и гледат надясно, или надолу (ръката и китката са напрегнати); плоската длан на лявата ръка със събрани пръсти и обърната навън се поставя до лявото ухо, като лакътя сочи назад (тялото е полузавъртяно, дясната ръка се стреми напред, левия лакът – назад).

Десния крак прави стъпка назад. Ръцете сменят местата си симетрично (над главата – не се отпускт; сега лявата ръка е с насочени напред два пръста (на запад) дясната прикрива дясното ухо).

Завъртаме се на 180° (по часовникавата стрелка гледано отгоре, десния крак вече е насочен напред), едновременно с това ръцете отново сменят местата си симетрично (дясната с два пръста сочи напред (на изток), а лявата прикрива лявото ухо).

7. “Изход от второто внимание” (Step out from Second attention).

Левия крак се поставя в една линия с десния. (По нататък този пас напомня пас 2) Едновременно с това тялото леко се накланя, главата се приповдига (погледът е отправен напред към хоризонта), с издишване и напрежение лявата ръка със събрани пръсти, насочени наляво пронизва енергетическата структура на сияйната сфера (врязваме ръката в “завесата” пред тялото), след това по същия начин пронизваме сферата с дясната ръка (разстоянието между ръцете ~15-20см), усещаме влакната. При вдишване с усилие разтваряме ръцете на страни (~60-80см).

Правим бърза и уверена крачка напред (зад завесата) с десния крак и веднага правим завъртане около нея по часовниковата стрелка (гледано отгоре) на 180° (сега лицето гледа на запад), левия крак се поставя в една линия с десния, тялото се изправя, ръцете се отпускат покрай тялото, правим издишване.

8. “Внасяне на събраната енергия в ежедневието”.

Отстъпваме назад с левия крак. Едновременно дясната ръка се повдига и протяга напред на нивото на дясното рамо, ръката заема положение като в предишните паси: показалеца и средния пръст са събрани, но (вече) насочени нагоре, останалите пръсти са събрани към дланта, цялата китка и ръка са напрегнати.

Краищата на изправените пръсти описват във въздуха хоризонтална осморка (рисуват знака за безкрайноста, първо вътрешния крък, после външния, въртенето е от китката, а самата ръка е неподвижна). В края пръстите отново сочат нагоре. Лявата ръка е разположена около левия жизнен център.

Крачка назад с десния крак. Дясната ръка, съхранявайки положението на пръстите се прибира към десния жизнен център, а лявата се протяга напред на нивото на лявото рамо, пръстите по аналогичен начин се събират, лявата китка рисува осморка. Прави се полустъпка назад с левия крак (краката застават в една линия) Лявата ръка, запазвайки положението на пръстите се прибира към левия жизнен център.

Двете ръце втриват енергията в съответните жизнени центрове отпред и отзад, съхранявайки положението на пръстите, после пръстите се разтварят и ръцете продължават втриването с изправени пръсти.

Ръцете се освобождават и отпускат покрай тялото. Тялото е изправено. Стоим, гледаме на запад, осъзнаваме събраната енергия и намерение на западния вятър.

Форма Южен вятър

Южен вятър (The South Wind)

(Преразпределяне, реорганизиране на енергията).

Юг е нощ, нощно време, топло, меко. Това е времето за осмисляне и създаване на нов устрем.

Юг е Земята, Южните жини – много ангажирани. Те обгръщат всички с безкористно внимание и топлота. А ако това е скъп и близък за тях човек – отдават му се изцяло. Те са много привързващи се. И в своята ангажираност и привързаност могат да прехвърлят всички граници – могат да станат много взискателни към обекта на своята привързаност и да изискват от него взаимни чувства, особено отношение, изпълнителност.

Формата се изпълнява в посока юг. За това движение ще ви е необходимо килимче, което следва да постелете на две крачки вдясно от мястото където ще започнете изпълнението на формата. В описанието се използва израза “...движението се повтаря няколко пъти...” означаващо по премълчаване 10-20 пъти, или “...изпълнява се три пъти...” Но изобщо, количеството на повторенията е толкова, колкото подсказва тялото.

1. Изходна позиция – стойка на ездача. Лицето и тялото са обърнати на юг. В началото се правят леки поклащания на нозете от изток към запад (от ляво, на дясно), а после от север на юг (назад, напред. Стремежът е да се почувства устойчивост, къде се намира центъра на тежестта, краката и тяхната свързаност със земята.

2. Поклащанията завършват и ръцете се преместват в долния диск, лявата ръка е по-близо до тялото. Правят се три дълбоки вдишвания. При бавното вдишване се обтягаг и напрягат слабините, краката (особено латентната страна на краката) напрягат се и образуват “арка”, тялото леко се приповдига.

При бавното издишване всички мускули се разхлабват, коленете се присвиват (тялото може да се снижи и по-надолу от първоначалната поза на ездача). При напрягането привличаме енергията на земята в областта на долния диск (матката), а при разпускането и присядането спускаме осъзнаването надолу в земята, всеки път все по-ниско.

3. Изправените ръце се разполагат пред тялото (~30см) на нивото на долния диск (на ширината на тялото): дланите са изправени, “гледат” надолу, успуредни на земята и една на друга, пръстите сочат напред. Изпълняват се плъзгащи движения отляво надясно, сякаш ръцете се движат по повърхността на маса, по полуокръжност. При това стремежът е да се почувства с ръцете енергията на земята (влакната на сияйното яйце). Раменете леко следват ръцете. Коленет не се движат.

4. От положение, когато ръцете са вдясно от тялото, започва следващото движение. Тежестта на тялото се пренася на десния крак, петата на лявото стъпало се приповдига от пода, а левия крак с леко докосване на земята с върха извършва полукръг към центъра – точката на земята точно пред тялото. Едновременно с това ръцете продължават същото движение – правят полугръг и се плъзгат на нивото на долния диск към лявата страна (т.е. ръцете и краката се оказват кръстосани, ако се гледа отгоре).

По-нататък левия крак по дъгообразна крива се плъзга назад (не до края назад, а с нос отдалечен встрани и назад), в същото време ръцете се плъзгат отляво надясно (ръцете и краката се оказват отдалечени “в различни посоки”, ако се гледа отгоре). Движението се повтаря няколко пъти. При последното движение, левия крак се връща в стойка на ездача и тежестта се пренася върху него.

5. Предното движение се повтаря огледално при аналогични движения на ръцете, десния крак се плъзга по полуокръжност. Ръцете и краката ту се пресичат ту се раздалечават. Броя на повторенията е същия. В края, крака се поставя на мястото – тялото заема стойка на ездача, ръцете “се оказват” до лявото бедро.

6. В това положение разположението на ръцете е такова, сякаш държат топка – дланите са обърнати една към друга и са на разстояние примерно 20-30см една от друга. С бавно вдишване направете широка дъга от лявото бедно нагоре – после над главата – към дясното бедро: “прехвърляйки топката” от позиция вляво на тялото вдясно през главата.

Сега лявата ръка е отпред, а дясната отзад – двете “държат топка”. След това с вдишване левия крак прави стъпка пред десния при едновременно завъртане на тялото около десния крак по посока на часовниковата стрелка (гледано отгоре) на 180°.

При това ръцете сякаш “стоят на едно място – едновременно със завъртането на тялото “топката се пренася обратно от лявата страна (прехвърлянето тук се “изпълнява” просто пред тялото на нивото на долния диск). Крайното положение е стойка на ездача с лице на север, ръцете “държат топка” около лявото бедро, десния крак стои на същото място на което си е бил но върхът на ходилата гледат на север.

7. Предишния пас се повтаря симетрично. Ръцете от лявото бедро се пренасят пред тялото към дясното бедро и от там с вдишване се прави широка дъга над главата и се пренася обратно към лявото бедро.

После се прави пристъпване с десния крак пред левия – тялото отново се обръща на 180°, но обратно на часовниковата стрелка (гледано отгоре); при това ръцете пренасят пред тялото “топката” от лявото бедро към дясното, едновременно с издишване. Крайното положение е стойка на ездача с лице на юг, ръцете “държат топка” около дясното бедро.

(Тук напомняме, че първоначално би трябвало да стоим на две крачки вляво от килимчето. С тези пристъпвания ние се приближаваме и заставаме пред него).

8. Повтаря се пас 4. Ръцете отпускат “топката”, ръцете поставяме успуредно на пода и ги плъзгаме по полуокръжност на нивото на долния диск. Тежестта се пренася на десния крак, левия преви дъгообразно движение по пода от положение пред тялото, до точка вляво и назад от тялото. Ръцете и кръката ту се кръстосват, ту се раздалечават.

В края на движението, когато левия крак отива назад, а ръцете са били изнесени надясно, движението на левия крак продължава по кръг – тялото започва да се върти около десния крак обратно на часовниковата стрелка (гледано отгоре), ръцете продължават въртенето, коленете постепенно се свиват, докато се извърши сядането се прави завъртаща низходяща спирала – с развъртане на 360°, сядаме и се разполагаме удобно на килимчето, а после лягаме на него.

9. Лежим свободно, краката са изправени и сочат юг, главата е на север. Ръцете се пренасят към лявото бедро и “вземат топката”. По-нататък се изпълнява описаното по-горе движение, но вече в легнало положение – “прехвърляне на топката” ”над главата” към дясното бедро.

От дясното бедро “топката” с издишване се пренася над долния диск вляво (както при пренасянето на “топката” пред себе си в изправено положение). После левия крак се прегъва в коляното и се поставя да легне върху десния крак. Ръцете се отпускат, лявата ръка с отворена нагоре длан лежи в ляво от тялото, а дясната ръка лежи върху десния енергиен център (закрива долните прави ребра).

В резултат – тялото е извито, лопатките продължават да опират земята, бедрата при усукването застават вертикално, левия крак полусвит лежи върху изправения десен. Лежим около минута (или колкото тялото реши) като дишаме през откртия десен енергиен център, с дясната страна на тялото и дясната част на дробовете.

10. Краката се изправят и отпускат, ръцете се прехвърлят вдясно, “вземат” “топката” отдясно и с вдишване “я пренасят” “над главата” към лявото бедро. С издишване “топката от лявото бедро се пренася над долния диск отдясно. Десния крак се сгъва в коляното и се полага върху левия. Ръцете се отпускат, дясната ръка с отворена нагоре длан ляга вдясно от тялото, а лявата ръка се поставя върху левия енергиен център.

В резултат – тялото се усуква, лопатките продължават да опират земята, бедрата при усукването застават вертикално, десния крак полусвит лежи върху изправения ляв. Всичко е аналогично на предишния пас, но огледално. Лежим минута (или колкото поиска тялото) и дишаме през левия енергиен център, лявата страна на тялото и левия дроб.

В двата предишни паса силата на усукване, отдалечеността на ръцете, ъгъла на сгънътия крак, разположението му и т.н. се избират от практикуващия, условието е – удобство и пълно отпускане на тялото.

11. Краката и тялото се изправят, дясната ръка се поставя покрай тялото, а лявата се издига “нагоре” “зад главата”, левия крак е изправен и отпуснат, десния е свит в коляното. Изпълняват се три преобръщания през левия хълбок наляво-надясно (т.е. през повдигнатата лява ръка и ляв крак). Десния крак сгънат в коляното, помага при обръщането с оттласкване от пода. Дясната ръка просто следва тялото.

12. Сменяме позата – лявата ръка поставяме покрай тялото, свиваме в коляното левия крак, изправяме десния, дясната ръка “повдигаме” “нагоре” “над главата”. Същите преобръщания се правят през десния хълбок надясно-наляво. Сега левия крак помага на преобръщането.

В предишните два паса:

a) Кагато в края на преобръщането лежим на пода, сгънатия в коляното крак, който е помагал, може да се изправи и да легне до другия. А при обратното преобръщане да се повдигне.

b) Стандартния брой обръщания е три. Но можете да се въртите толкола, колкото пожелае тялото.

c) Може да се обръщате само от гръб по корем и обратно, но може да направите няколко пълни оборота.

d) Вдишване в началото на обръщането, издишване когато сме по корем или по гръб.

e) Може да се “повдигнат” “над главата” двете ръце и да се въртите така.

f) Идеята на тези преобръщания е да размажем енергията в областта на съответните енергийни центрове. И за това ни помага цялата Земя. Също така ние приемаме енергията на земята, осъзнаваме я, прегръщаме я, търкаляме се в нейниет еманации.

13. Преобръщаме се на гръб, краката се сгъват в коленете и се придърпват към тялото, глезените са успуредни на пода, коленете леко разтворени встрани. Внезапно (но леко) хванете влакната на земята отстрана на тялото (всяко ръка хваща влакна в юмруците). Изпълнява се увиване за всяка страна от тялото:

- първо дясната ръка “увива енергията” около дясното коляно – изпълняват се три кръгови движения обратно на часовниковата стрелка (ако се гледа отгоре около изнесеното встрани дясно коляно), като почти докосвате вътрешната страна на крака.

- после дясната ръка “увива енергията” около ходилото – правят се три кръгови движения около ходилото също от вътрешната страна, но обратно – по часовниковата стрелка.

- после се повтаря първото увиване за дясното коляно. В края на това “увиване” ръката със свит юмрук изпълнява “затягащо” движение надясно и настрани, сякаш дърпаме конец затягайки възел.

Изпълнява се аналогично “увиване” с лявата ръка за коляното-ходилото-коляното на левия крак (но кръговите движения са огледални – по-обратно-по часовниковата стрелка). Накрая отново се изпълнява “затягане” на “възела”.

Кръговите движения прeминават едно в друго (правят се “осморки”). Ръцете през цялото време са свити в юмруци. Юмруците са “изправени” – продължават линята на подлакътниците.

След това юмруците се поставят върху матката (в областта на долния диск) (юмруците “гледат” един към други и се допират, лактите са встрани) и се изпълнява силно бавно вдишване с едновременно напрягане на цялото тяло и притискане на слабините (притегляме енергията на земята в мактата-областта на долния диск). После следва бавно издишване, тялото се отпуска, ръцете “освобождават” юмруците (влакната) и се изнасят встрани.

Осъзнаването се отпуска, позволяваме му да се разтече в земните влакна.

14. Този пас плавно “произтича” от предишния. Стъпалата се съединяват, коленете се изнасят встрани и краката се отпускат – получава се поза “пеперуда” (който е достатъчно гъвкав може да отпусне коленете до земята).

Ръцете след като са пуснали енергията, се изнасят встрани и “се поставят” върху лактите – лактите “гледат” настрани и се опират на земята, подлакътниците “стоят” вертикално, дланите продължават линията на подлакътниците. Пръстите са отпуснати и леко свити, “гледат” едни към други както и самите длани – обърнати една към друга, Сънуваме...

Това е позата на сънувача. Лежим минута (или, колкото иска тялото).

Дишането е като по време на сън.

15. Отпускаме ръце, бавно се преобръщаме на десния хълбок, придърпваме краката и едновременно започваме да ставаме, помагайки си с дясната ръка. Това е ставане и издишване от “легналите” паси – продължаваме да ставаме с едновременно развъртане по часовниковата стрелка (ако гледаме движението отгоре – спираловидно на 360°) до тогава, докато краката не се изправят, и тялото не заеме вертикално положение и заеме стойка на ездача. При това се оказваме с лице на юг.

16. Изпълнява се “Поднасяне на дъха” от форма “Източен вятър” отначало с лява ръка после с дясна. Стойка на ездач, с бавно и мощно вдишване лявата ръка, започвайки от бедрото, прави широк кръг напред, над главата, назад и напред.

Очите следват движението на ръката. Дланта на лявата ръка докато се описва кръга “гледа” навън (сякаш дланта се плъзга по стана), в най-ниската точка ръката се обръща, в крайната точка застава по следния начин: ръката е свита в лакътя, дланта е изправена и “гледа” нагоре, пръстите са изправени, сочат напред. В този момонт от “поднасяне на дъха” извършваме издишване в безкрайността. Докато изпълняваме паса дясната ръка стои около десния жизнен център.

Паса се повтаря за дясната ръка (повтаря се огледално). После правим крачка напред с десния крак и в тази позиция още веднъж изпълняваме паса с дясната ръка. Кръговото движение се изпълнява достатъчно интензивно, издишването се извършва с намерение.

В заключение се прави пристъпване с левия крак, тялото е изправено, разхлабено, ръцете отпуснати, погледа устремен на юг.

Форма Източен Вятър

Източен вятър (The East Wind)

Движенията във формата са меки, спокойни, струящи и леки, подобни на утринен бриз. Източния вятър е свързан с утрото, десния жизнен център на непрекъснатото действие, на началото и подготовката за действие.

Основна стойка – на ездача.

Формата започва да се изпълнява с лице на изток.

1. Тялото се навежда напред, а дланите се поставят на коленете. Изправяме се бавно докато вдишваме, ръцете се плъзгат от коленете по бедрата нагоре, после продължават по корема до гърдите и от ключиците се “разкриват” напред с издишване – изпълнява се “предлагане на дъха”. В крайната точка подлакътниците са хоризонтално, дланите изпънати “гледат” нагоре, пръстите изправени сочат напред.

2. Започваме бавно и силно да вдишваме, почти изправената лява ръка тръгва от бедрото и прави широк кръг напред-над главата-назад-напред. Очите следват движението на ръката.

Дланта на лявата ръка докато чертае кръга “гледа” настрани (сякаш се плъзга по стена отляво), в най-ниската точка ръката се завърта и в крайната точка ръката е сгъната в лакътя, дланта изправена и “гледа” нагоре, пръстите са изправени сочат напред. В този момент се изпълнява “предлагане на дъха” – издишва се в безкрайността. Дясната ръка по време на паса се намира около десния жизнен център.

Паса се повтаря с дясната ръка (всичко е огледално).

После правим крачка напред с десния крак и в тази стойка още веднъж изпълняваме паса с дясната ръка. При това лявата ръка остава повдигната до левия жизнен център с отворена длан. Кръговото движение се изпълнява достатъчно интензивно, издишва се с намерение.

3. Дясната ръка тръгва отдясно, прави кръгово движение над главата обратно на чосовниковата стрелка (гледано отгоре), “размесва” енергията и затваряйки кръга нанася удар вдясно-напред с реброто на дланта (друг вариант – след размаха над главата се нанася отпред удар “по бузата”).

Лявата ръка е разположена покрай левия жизнен център. (Допълнение: “Размесването” на енергията над главата се изпълнява с почти изправена длан, “гледаща” нагоре. Сякаш дланта държи поднос. Прави се един оборот и после се нанася кратък удар отпред-по бузата).

4. Предния пас се повтаря, но с движение напред – прави се крачка напред с десния крак, левия остава отзад.

5. Двете ръце се отпускат към дясното бедро и с вдишване правят загребващо движение нагоре – с дланите “загребваме” енергия от дясното бедро, повдигаме я нагоре по корема към десния жизнен център, откъдето правим “предлагане на дъха” с двете ръце –ръцете с отворени длани се изнасят по дъга напред едновременно с издишването (но не много, ръцете остават свити в лактите).

Това движение се прави два пъти, бързо (в темпо), но леко и с мекота. При всяко движение се прави малка крачна напред с дения крак, левия крак се придърпва отзад.

(Друго описание: Паса се изпълнява като две кратки кръгови движения – започващи от изнесеното напред бедро на десния крак, правят се два кръга към себе си после встрани с “предлагане на дъха”, изпълнява се леко и бързо, с крачки напред с десния крак и пристъпване отзад с левия).

6. От стойка с изнесен напред десен крак дясната ръка изпълнява кръгово движение над главата (аналогично на пас 3) обратно на часовниковата стрелка (гледано отгоре) и удря с реброто на дланта пред тялото.

7. Отстъпва се леко назад с левия крак, тялото се завърта вляво на 90° (гледаме на север), в това време дясната ръка извършва въртеливо движение пред лицето в посока обратно на часовниковата стрелка и после лявата ръка изпълнява аналогично въртене пред лицето, но по часовниковата стрелка (движенията на ръцете напомнят движеия на хипнотизатор, който върти ръце пред лицето на хипнотизирания.

Дясната ръка прави още едно такова въртене и вкая на движението (в долната точка на кръга) се прави протягне на десния лакът надясно (на изток), разтягайки енергията от десния жизнен център, дланта “гледа” надолу.

Тук се прави “сканиращо движение” (помитане) – дясната длан се обръща нагоре и дясната ръка се поднася хоризонтално по кръг вляво-напред-надясно и обратно – през цетъра-вляво-назад-вдясно към десния жизнен център, къдете енергията се втрива (или се оставя с леко докосване) първо в него, после в левия жизнен център.

(Допълнение: Дланите при “хиптонтизирането” се разполагат както е удобно. Например дланта може да бъде полусвита, леко насочената към подлакътника и се движи заедно с ръката).

8. Дясната ръка, продължава предното движение, прави “пас на хипнотизатора” пред лицето, едновременно левия крак пристъпва отзад, а тялото се завърта на 180° назад (сега гледаме на юг, в края на завъртането дясната ръка завършва движението си), после лявата ръка прави “движението на хипнотизатора”.

В края на движението на лявата ръка (в долната точка на кръга) левия лакът изпълнява хоризонтално изтегляне наляво (в източна посока), разтягайки енергията от левия жизнен център, дланта “гледа” надолу. После дланта се връща към тялото обръща се нагоре и се прави още едно такова “протягане”.

9. Изпълнява се обръщане наляво на 90° за сметка на крачка наляво-назад с левия крак (завъртаме се и отново гледаме на изток, лявата ръка, а после дясната изпълняват “паса на хипнотизатора”).

10. Дясната ръка замахва към дясното рамо и изпълнява страничен дъгообразен удар с реброто на откритата длан, като в пас 3. След това по два последователни насочени напред удара лява/дясна ръка с основите на дланите на нивото на раменете, после на нивото на жизнените центрове. Ударите са интензивни и бързи.

(Допълнение: След десния страничен удар с дясната ръка, лявата ръка се придърпва към левия жизнен център и от него се изпълнява резко изхвървяне право напред и нагоре на нивото на рамото –удар с основата на дланта, пръстите са събрани като “нокти”, (кокалчетата) насочени наляво, дясната ръка едновременно се отвежда към десния жизнен център. После по същия начин удря дясната ръка, а лявата се отвежда към левия жизнен център. После последователно се правят удари с ръцете на нивото на корема).

11. В изправено положение лявата ръка се протяга напред на нивото на главата и с отворена длан гледаща напред се прави поклащащо/поглаждащо движение наляво/надясно (дланта се върти от китката, пръстите сочат нагоре). Осъзнаваме енергията в тази област. Едновременно с протягането на лявата ръка дясната се отвежда и поставя в областта на десния жизнен център.

12. Десния крак отстъпва право назад (прави се почти крачка назад), като по-голямата част от тежестта на тялото пада на сгънатия в коляното ляв крак. Едновременно дясната ръка с изправена длан гледаща надолу се “изстралва” право напред-нагоре на нивото на главата (по такъв начи се получава силно “разтеглена” и “открита” дясна страна на тялото).

В точката на удара пръстите на дясната ръка се повдигат нагоре и откриват дланта, “гледаща” напред, извършва се поклащащо/поглаждащо движение надясно/наляво (дланта се върти от китката). Осъзнаваме енергията в тази област. Едновременно с удара на дясната ръка лявата се изтегля и разполага в областта на левия жизнен център.

13. Пренасяма тежестта на тялото на десния крак и отстъпваме назад с левия. Едновременно с това лявата ръка с изправена длан гледаща надолу се изтрелва напред и нагоре до нивото на главата. (Зебележка: След това не се изпълнява поглаждане с дланта, а веднага се изпълнява следващия пас).

14. Подскачаме и заставаме в ниска стойка на ездача. Прави се “включване”: едновременно с подскока ръцете нанасят бърз (диагонален, отвън-навътре и отгоре-надолу) удар по вертикалната плоскост пред тялото, като остават сгънати в лактите, дланите са прави, пръстите “гледат” напред, цялото тяло е напрегнато, ерегрията е “протегната”.

15. Повтаря се пас 10.

16. Прави се крачка на място с левия крак (крака се вдига и “с чувство” се поставя на мястото). Едновременно лявата ръка замахва към дясното рамо и нанася дъгообразен удар пред тялото наляво-надолу кам лявото бедро. Ударът се изпълнява с реброто на изправената длан. Гледаме на изток.

Веднага се прави крачка назад с десния крак и едновременно завъртане на тялото надясно на 180°. По същия начин дясната ръка замахва към лявото рамо и удря с реброто на изправената длан надясно-надолу. При удара гледаме на юг. После правим крачка напред-надясно с левия крак с едновременно завъртане на тялото надясно на 90°, завъртаме се и гледаме на запад.

Едновременно лявата ръка замахва към дясното рамо и прави дъгообразен удар пред тялото наляво-надолу към лявото бедро. Ударът се изпълнява с реброто на изпареваната длан. Още една малка крачка с десния крак, но вече с удар с двете ръце едновременно. Ръцете замахват заедно, едновременния удар на ръцете е насочен надолу-настрани. Правим последна стъпка с левия крак поставяйки го в линия с десния, като едновременно удряме с двете ръце надолу и настрани.

Завършваме в стойка на ездача с изнесени настрани ръце с изправени длани. Бавно се изправяме, продължавайки да гледаме напред (на запад). Последните крачки и удари (в този както и при другите форми на ветровете предназначението на завършващите паси) са да внесат в ежедневието събраната енергия и осъзнаване на източния вятър.

Форма Северен Вятър

Северният вятър е силен и директен, даже яростен и движенията при изпълнение на формата трябва да изразяват това. Северния вятър се свързва с периода след обяд, с центъра за вземане на решения, а самият вятър е горещ.

В своята крайност северния вятър е жестокост, напористост...

Изпълнението на формата започва с лице на север. Заема се основната стойка (стойка на ездача) при изпълнение на пасите: краката са на ширината на раменете, стъпалата са изправени, а върховете леко събрани, краката са приклекнали, коленете скриват от погледа пръстите на стъпалата – в тази стойка мускулите на задната част на бедрата са леко напрегнати.

1. Дясното стъпало започва въртеливо движение, без да се отделя от пода, изпълнява се натиск първо на върха, после на дясната страна на стъпалото, на петата, на лявата страна – т.е. натиска се върти по часовниковата стралка. Постепенно силата и амплитудата на въртене се усилва – петата се отделя от пода (върха е още на пода) и започва въртене на краката (от коляното).

После амплитудата се увеличава още – върха също се отделя от пода и изнесения навън крак се върти сгънат в коляното. Сякаш начолното въртене се развива по възходяща спирала започваща от стъпалата нагоре и при увеличаваща се амплитуда.

По-нататък се прави кратка пауза и крака започва да се върти в обратно направление по обратна спирала и при намаляваща амплитуда, докато не бъдат изпълнени няколко въртеливи движения със стъпало върху пода.

Кагато се стигне най-голяма амплитуда (в средата на паса) преди смяната на направлението на въртене е възможно върха на стъпалото да се постави на пода за постигане на равновесие.

Много е важно да се изпълнят “загряващите” движения в началото и края на паса, при пълно стпъване на пода.

Общият брой обороти и дишането е произволно.

Движението напомня на зараждащ се в стъпалото вихър, въртящ се по часовниковата стрелка за десния крак до момента на най-голама амплитуда (докато върха на стъпалото се постави върху пода). После направлението на движение на вихъра се сменя и той затихва до пълното спиране (стъпалото е на пода).

2. Това движение с десния крак се изпълнява и с левия, но въртенето се изпълнява обратно на часовниковата стрелка – също навън. Началото на този пас започва като продължение на последното движение на десния крак от предишния пас.

3. След приключване на втория пас, когато левия крак направи последното въртеливо движение, то преминава в начало на въртене по часовниковата стрелка на долния диск. Т.е. краката заемат изходна позиция и започва въртене, което издига енергията от долния диск нагоре (и наоколо) по гръбначния стълб до центъра на вземане на решения.

Това издигане се осъществява едновременно с бавно вдишване. В края му, при издигната енергия до центъра за вземане на решения (тя си остава там) се прави издишване, при това раменете се изправят и се изнасят свободно назад.

После отново от долния диск започва въртене, но вече обратно на часовниковата стрелка. И енергията се издига с вдишване по предната част на тялото до центъра за вземане на решения. Движението отново завършва със завършване на вдишването, а при издишване раменете се отпускат напред леко надолу..

4. С рязко вдишване със свити юмруци вдигнете ръцете пред себе си. Изпълнява се “изтласкване на енергията” – ръцете рязко се отпускат и на издишване удрят надолу с външната страна на дланите (юмруците), гърбът при това движение остава изправен, тялото присяда.

После ръцете се повдигат обратно на нивото на центъра за вземане на решения. При повдигането те се обръщат и в крайната точка удрят с външната страна на дланите (юмруци) нагоре. Пасът се изпълнява три пъти със засилено дишане и движение “от бедрата”.

”Дълбочината” на присядането е различна за всеки практикуващ и трябва да създава чуство за удобство при изпълнение на паса.

5. По-нататък се прави крачка напред с левия крак. Вдишваме и едновременно двете ръце (в широк кръгов замах) се насочват надолу и после назад – прави се широк замах – после отгоре с разко издишване с външната страна на китките (юмруците) се нанасят удар напред-и-надолу пред тялото на нивото на центъра за вземане на решения. После се прави крачка с десния крак.

При това ръцете също замахват – но този път не по къг – ръцете с вдишване се сгъват в лактите и се приповдигат леко, с рязко издишване също удрят на нивото на центъра за вземане на решения напред-и-надолу с външната страна на китките (юмруците) (ударите могат да се нанасят както на нивото на центъра за вземане на решения, така и по-долу, разчитайте на усещането си).

6. Прави се крачка с левия крак. От тази позиция с десния крак се нанасят три удара напред на нивото на коленете. Ударите се изпълняват с външната страна на ходилото. След удара крака се върща назад. Движението е по дъга, ръцете помагат за запазване на развновението при удара. При последния удар десния крак не се връща, а прави крачка напред. Докато се замахва се вдишва, а при удара се издишва.

7. С десния крак се изпълнява леко поклащане – от пета към върха – сякаш се набира енергия за следващото движение, което се състои в изпълнение на скок с удар на десния крак напред.

Скока започва с ледия крак, който “изтласква” нагоре, а десния-отблъскващ оттласква от земята – във въздуха краката изпълняват въртеливо движение (“завъртат” “на половин оборот педалите на велосипед”) и десния крак удря напред с ходилото, докато тялото се приземява на левия крак. Вдишване при отблъскването и рязко издишване при удара.

8. В края на предния пас десния крак се оказва напред. После левия крак се повдига и със завъртане на тялото надясно изпълнява прекрачване на бариера, на “височината на коляното, в която е “удрял” десния крак в предишния пас.

Тялото заема стойка на ездача и веднага се извършва страничен удар с десния крак – за целта преди това тежестта на тялото се пренася на левия крак, десния се сгъва (придърпва се към тялото) и изпълнява прав удар настрани с реброто на ходилото на нивото на коляното. После десния крак стъпва на земята, тялото заема стойката на ездача.

9. По-нататък се изпълняват удари с ръцете. Първо удря лявата рък с юмрук напред на нивото на центъра за вземане на решения. После същото прави дясната. После лявата ръка замахва от рамо нагоре-и-напред и и хваща енергията в точката на удана. Ръката остава там където е хванала енергията, а дясната се придърпва към лявото рамо, при което дланта на дясната ръка се изправя и напряга, а тежестта на тялото се пренася на левия крак.

10. Изпълняват се леки скокове надясно. Главата се обръща надясно, десния карк подскача навън, а левия “пристъпва” след него (сякаш прескачаме локва встрани). При скока дясната ръка удря в откат надясно-надолу на нивото на дясното бедро и веднага се повдига обратно към рамото. Изпълнява се втори такъв скок с удар на дясната ръка. В края тялото отново заема стойка на ездача, тежестта се разпределя поравно между краката. Ударите с ръката се изпълняват с разко издишване.

11. Дясната ръка от края на предишния пас замахва назад и оттам с широк страничен мах удря в точка близо до юмрука на протегнатата напред лява ръка. Ударът се изпълнява при издишване с основата на юмрука на дясната ръка, пръстите му при удара са обърнати нагоре.

12. От положението, когато двете ръце са протегнати напред, юмрука на дясната ръка е обърнат нагоре, дясната ръка се разтваря и прави широк замах нагоре-през главата-назад на разстояние едно протегната ръка и хваща енергията отзад зад рамото.

Тялото се завърта, главата “следи” движението на ръката. След хващането на енергията, дясната ръка остава на мястот със свит юмрук, а левия крак прави престъпване пред десния крак – при това тялото се завърта на 180° и заема стойка на ездача.

Сега дясната ръка се оказва протегната пред тялото и остава в това положение. При завъртането лявата ръка се “премества” зад тялото – извършва се замах – юмрука на лявата ръка се придърпва към лявото рамо и в края на завъртането на тялото извършва три резки удара надолу покрай тялото в областта на десния жизнен център. След всеки удар лявата ръка се придърпва обратно към рамото.

13. От това положение дланта на лявата ръка се отваря и с нея се прави същия широк замах леко нагоре, през главата-назад на разстояние на изправена ръка, лявата ръка хваща енергията отзад, тялото се завърта след ръката, главата “следи” движението на ръката.

Лявата ръка остава със свит юмрук в точката на хващане на енергията, десния крак прави престъпване пред левия – тялото се завърта на 180° и заема стойка на ездача. Дясната ръка след замаха удря три пъти в областта на левия жизнен център.

След последния удар тялото се завърта надясно и заема позиция на “котка” – десния крак е изнесен напред, основната част от тоежестта се пада на левия крак, който стои зад десния. При това завъртане дясната ръка изпълнява “обтяга лък” – отвежда се нагоре-настрани. Крайното положение е стойка на “котка” с дясна ръка напред, ръцете “държат натегнат лък” пред тялото.

14. Прави се крачка с левия крак напред. При това ръцете се прибират към тялото, кръстосват се пред гърдите и когато крачката завърши с издишване удрят от гърдите настрани-надолу-навън. Ръцете са в умруци. Прави се крачка напред с десния крак – и пак ръцете се придърпват към тялото, кръстосват се и при завършване на крачката с издишване удрят от гърдите настрани-надолу-навън.

Последната трета крачка се прави с левия крак, крака застава до десния, тялото заема стойка на ездач, ръцете също се прибират към тялото, кръстосват се и в със завършване на крачката с издишване удрят от гърдите настрани-надолу-навън.

15. Последния пас се състои в това, че ръцете се повдигат към раменете и се изпълнява вертикален удар надолу с юмруци заедно с издишване. При това тялото прикляка, гърбут е изправен, приклякането е съобразено с удобството.

Тук при удара юмруците са свити малко по-различно, не както обикновено – при събирането средните пръсти са леко изнесени напред – т.е. може да се каже, че ударът се изпълнява от средсните кокълчета на показалеца, средния и безименния пръсти. Но кокалчетата са само леко изнесени.

След това ръцете едновременно с вдишване свободно се издигат нагоре и се изпълнява спокойно издишване.