Форма Луна. Семинар "Сталкинг на познатото", Москва

by: Evgeny Egorov, from: [tensegrity]

Формата е била показана на московския семинар “Сталкинг на познатото” 7.11.2004.

Формата се дели на 4 части, съответстващи на фазите на Луната:

Новолуние, нарастваща луна, пълнолуние, намаляваща луна.

Един от практикуващите попита трекерите: “Защо се отделя толкова внимание на лунния цикъл?”

Отговор: “В ежедневието си сме свикнали да се съобразяваме със слънчевия цикъл. С него е свързано цялото ни ежедневие – работата, почивката, времето за сън и др. Целта е да се научим да забелязваме, че около нас има и още нещо, нещо, което е също толкова важна част от живота ни, но на което почти не отделяме внимание.

Луната е огромно същество. Ние сме изградени почти изцяло от вода. Известно е, че Луната предизвиква приливите и отливите. Същото силно влияние тя оказва и на нас.

Можем да проследим събитията в живота ни и да видим, че се съпоставят с лунните цикли. В началто може да изпълняваме формата, пасите от циклите, в нормалната им последователност, като следващи един след друг процеси; после може да изследваме онези цикли, които са от нашето ежедневие.

Преди описанието на самата форма са приведени някои сведения за лунните икли и за самата Луна:

Фази на луната:

Луната се премества сред звездите винаги в една и съща посока – от запад на изток. Видимото движение на Луната е съпроводено с непрекъснато изменение на външния и вид, характеризиращ се като фаза на Луната.

Поради отдалеченотта и от Слънцето, лъчите му, които падат върху Луната са почти успуредни и винаги осветяват точно половината от лунната повърхност – другата и половина остава тъмна. Но тъй като към Земята обикновено е обърната само част от осветената страна и част от тъмната, затова луната ни изглежда непълен кръг.

Линията, отделяща тъмната част от диска на Луната от светлата се нарича граница и винаги изглежда част от елипса. Ъгълът между направлението на Слъцето и Луната и на Луната към Земята се нарича фазов ъгъл.

Различават се четири основни фази на Луната, отразяващи взаимното разположение на Земята, Луната и Слънцето, които постепенно преминават едва в друга в следната последователност: новолуние, първа четвърт, пълнолуние, последна четвърт.

Новолуние:

По време на новолунието Луната преминава между Слънцето и Земята (т.е. се намира в съединение със Слънцето), фазовият ъгъл е равен на 180 градуса, към Земята е обърната само тъмната страна на луната и тя не се вижда на небето.

Има обаче един ефек, който се нарича “Пелеринна светлина” на Луната – слабо светене на неосветената от Слънцето част от Луната, което може да се наблюдава за кратко преди разсъмване или след залез, което е предизвикано от осветяването на Луната от Земното Новолуние – това е процесът на зараждането на новата Луна, който продължава два дена.

Два дни след новолунието, в светлината на свечеряването, малко след залеза на Слънцето върху диска и се вижда тънък сърп на запад.

Първа четвъртина:

Лунният сърп, е обърнат с изпъкналата си част към Слънцето, ден след ден сърпът постоянно се разширява и приблизително 7-8 дни след новолунието приема формата на полукръг. Настъпва фазата наречена първа четвъртина.

През този период Луната се намира в иточната квадратура, т.е. на 90 градуса на изток от Слънцето (фазовият ъгъл е равен на 90 градуса) и към Земята е обърната половината от осветената и половината от неосветената част на Луната. В тази фаза Луната се вижда в първата половина на нощта, а после залязва зад хоризонта.

Пълнолуние:

С всеки ден от Земята се вижда все по-голяма част от осветената страна на Луната и приблизително 7дни след първата четвърт настъпва пълнолуние (15, 16, 17, лунен ден), когато се вижда като пълен кръг. През пълнолунието Луната е в противостояние от Слънцето и фазовият ъгъл е равен на 0 градуса, към Земята е обърната цялата осветена страна на луната.

Пълната Луна се наблюдава на небето в противоположното направление на Слънцето. Затова и пълната Луна се вижда на небето през цялата нощ. Тя изгрява приблизително едновременно със залеза на Слънцето и залязва около момента на неговия изгрев.

Последна четвъртина:

(няма описание)

Въздействие на Луната:

Луната е най-близкото и най-силно въздействащото ни (след Слънцето) небесно тяло. Дори обичайния часови ритъм в основата си не е слънчев, а лунен.

Изследователите изучаващи сънищата са доказали, че биологическият часовник на човека е настроен не на 24, а на 24.5-25 часа, което съответства на лунния ден, който е равен на 24 часа и 48-50минути (от единия, до другия изгрев на луната).

Съществува съпоставяне на лунните фази и годишните времена. Например, лунната “зима” – 7дни с център в новолунието е период на намаляване на жизнената активност, спад в биоритъма. Най ниската точка на този спад съвпада с новолунието.

“Лято” – 7 дни с център в пълнолунието – период на прилив на жизнени сили с максимум в биоритъма съвпадащ с пълнолунието.

По този начин всеки месец ние сякаш преживяваме четирите годишни времена. Според древните представи, Луната в първата четвърт (“пролет”) е влажна, във втората се сгорещява, в третата, последната четвърт изсъхва, а в четвъртата, изстива.

Защо Луната е обърната към Земята винаги с една и съща страна?

Какви коментари към формата дадоха още трекерите на семинара? Ето няколко:

Цялата серия се изпълнява за да “сънастрои” нас като енергийни същества с енергиите на Луната.

Луната, като небесно тяло, което е най-близо до Земята, предава на Земята своите вибрации, а ние като възприемащи и енергийни същества, притежаващи собствени вибрации, реагираме на тези Лунни вибрации. Всяка фаза на Луната носи своите особени енергии и всяка фаза съответства на определен набор от паси.

Новолунието е времето на сънуването, когато се търси ново място за събирателната точка. В дните на първата четвърт на Луната (до 7-8ия лунен ден) е добре да се създават нови връзки, да се намират нови решения.

През периода на втората четвъртина на Луната (от 7ия до 15-16ия лунен ден) е времето на действията, когато е вече изяснено, какво се иска и как трябва да се действа.

При пълнолунието енергиите на Луната помагат да се свърши замисленото, но пълна реализация точно в този лунен месец може и да не се случи, нещата може да приключат през следващата Луна.

Период на умиращата Луна – това е времето за приключването, времето за преосмисляне, а също и времето за почивка и обмисляне на това което предстои.

Лунните цикли и направленията на ветровете:

Съществува аналогия между фазите на луната, посоките на света и формите на ветровете, които са били разучени на семинарите в Анахайм и Амстердам. Ето извадки от описаните форми на ветровете.

Изток:

Движенията във формата са меки, спокойни, струящи и леки, подобни на утринен бриз. Източният вятър се свързва с утрото, с десния жизнен център на непрекъснатото действие, на началото и подготовката за действие.

Север:

Северният вятър е силен и прям дори яростен и движенията при изпълняването на формата трябва да отразяват това. Северният вятър се отнася към следобеда, центъра за вземане на решения. Това е времето за реализиране на действията. Север е посоката на смъртта.

Запад:

Запад е вечерта, сумрака, времето без сенки. Тайнственост и неопределеност. Това е есента. Също така времето за използване на резултатите от действията и включването им в живота. Запад съответства на левия жизнен център на чувствените възприятия (далака), свързва се със второто внимание.

Юг:

Нощта, времето през нощта, когато е топло и меко. Това е времето за осмисляне и избор на ново направление. Юг е Земята. Настроение на взаимодействие – грижа, безкористно внимание, топлота и привързаност.

Ето и самите форми:

Описание на формата:

1. Стоим изправени в основна стойка за тенсегрити, ръцете свободно висят покрай тялото. Дишаме спокойно и “откриваме себе си” – “къде сме?”, “какво правим?”, “наблюдаваме известното”, “дишаме земния въздух”...

(На семинара преди началото на формата правихме няколко загребващи движения със стъпалата. Имах впечатлението, че на семинара това беше като подготвителен пас, защото в края на семинара, когато вече правехме формата изцяло и то много пъти, сякаш този пас в началото на формата вече не го изпълнявахме. Но може и да греша.)

2. С вдишване повдигаме енергията отдолу нагоре с много плавни движения – ръцете се вдигат към гърдите. (Друг вариант – ръцете просто се вдигат към гърдите).

3. Ръцете се поставят на гърдите: лактите са изнесени встрани, дланите гледат към гърдите, пръстите леко докосват с възглавничките си гръдния кош, палците и показалците се докосват така, че да образуват триъгълник (палците са в линия, показалците образуват ъгъл насочен надолу, останалите пръсти са събрани и се допират до показалеците, дланите са прави). В тази позиция се прави дълбоко спокойно вдишване и издишване.

Този пас установява връзката ни с намерението на древните шамани. Ние усещаме, че сме нещо повече, от това което изглеждаме, усещаме себе си като част от Вселената, усещаме връзката си със звездите и Луната, настройваме се на вибрациите на Луната.

4. Ръцете от гърдите с широко, плавно кръгово движение с дълбоко вдишване се изнасят на страни, описвайки дъга минават отпред и сякаш обхващат нещо се придърпват към долния диск (за жените – към матката).

Тялото леко се накланя напред, но не се прегърбва. Дланите заемат същото положение както в предишния пас – лактите встрани, дланите прави, палците и показалците се докосват в крайнтие си точки, като образуват триъгълник. Дланите гледат нагоре, а върха на триъгълника е насочен към долния диск (матката).

В тази позиция се прави малка пауза, през която спокойно се идзишва.

5. Ръцете изпълняват същото кръгово движение с дълбоко вдишване, изнасят се встрани, събират се отпред и се спускат към коленете. Тялото едновременно с това се навежда повече. Дланите заемат същото положение, но вече на нивото на коленете. Прави се спокойно издишване.

6. Ръцете изпълняват още едно загребване с вдишване, тялото се навежда още повече (може да се приклекне), дланите заемат същото положение на нивото на глезените (пред тях). Спокойно се издишва.

7. Дланите се поставят на земята пред стъпалата (краката може да се свият в коленете). Спокойно се вдишва и издишва. С пози пас установяваме връзка със земята.

8. Ръцете се повдигат и дланите се поставят върху стъпалата (пръстите на ръцете върху пръстите на краката). Вдишвате и издишвате спокойно. Вдишваме енергията на земята и я издигаме по краката.

9. Започваме плъзгащи зигзагообразни обвиващи движения по глезените и нагоре до коленете като едновременно вдишваме (примерно дясната ръка по десния крак: ръката се движи по външната страна на стъпалото подвига се, преминава по вътрешната страна на кокалчето, после преминава отпред и до външното кокалче, повдига се по прасеца и така докато стигне до коляното където застава с пръсти насочени надолу). В тази позиция се прави пауза, през която се диша спокойно.

10. Продължаваме да повдигаме енергията по краката със зигзагообразни движения от коленете по бедрата до долния диск с едновременно вдишване. Тук ръцете се поставят върху долния диск (лактите встрани, дланите под ъгъл една спрямо друга, пръстите насочени надолу, стойката – основна за тенсегрити) – спокойно се вдишва и издишва.

С този пас продължаваме да обвиваме по краката енергията на земята и я поставяме в дилния диск.

11. В тази позиция се прави пълно вдишване и издишване. Още веднъж с пълно осъзнаване и съпровождащо дишане повдигаме енергията от земята по краката до областта на долния диск.

12. Ръцете се повдигат и поставят върху гърдите. Лактите са встрани, дланите изправени и насочени една към друга, средните пръсти се докосват. С вдишване тялото леко се навежда напред (краката и долния диск остава неподвижни), лактите и раменете се издават напред, краищата на пръстите остават върху гръдния кош. Погледът насочен напред и към земята. Вдишваме енергията на земята

Този пас се нарича – “дихание на земята”.

Трекерите казаха, че с този пас ние “отваряме белите дробове”.

С издишване ръцете и тялото се връщат в предишното положение.

13. С вдишване тялото леко се накланя назад краката и долния диск остават неподвижни), лактите и раменете се издърпват назад (сякаш с пръстите на ръцете отваряме гърдите), главата се приповдига (леко, да няма напрежение във врата). Погледът насочен към небето (под ъгъл около 45 градуса). Вдишваме енергията на звездите.

Този пас се нарича – “дихание от звездите” (или “дихание от небето”).

С издишване ръцете и тялото се връщат в предишното положение.

14. Лявята ръка се поставя на слънчевия сплит, дясната в областта на долния диск (може и обратно). С поглед сканираме всичко наоколо.

(Сканирането може да се изпълни така: с вдишване тялото и главата се обръщат наляво, краката и долния диск остават неподвижни, очите пробягват по хоризонта и “приемат” всичко наоколо; с издишване тялото и главата се обръщат отляво на дясно, очите с движението на тялото сканират цялото пространство отляво надясно; в края се връщаме в начално положение).

15. Призоваваме енергията на земята – ипълняват се два леки удара с петата на десния крак (при това ръцете са разположени в областта на жизнените центрове, дланите са прави). След последния удар се прави подскок от десния на левия крак, тялото леко се завърта напред-и-наляво.

От това положение с лявата ръка със замах напред-отгоре-надолу хващаме енергия в областта отпред и вляво (сякаш хващаме с върховете на пръстите нещо от маса, намираща се пред нас на нивото на долния диск). С рязко движение на ръката (импулсът идва от долния диск) обратно притегляме енергията към тялото и я втриваме с длан върху левия жизнен център.

Правим два удара с лявата пета и прескок на десния крак с обръщане на тялото леко напред-и-вдясно. Аналогично хващане на енергия отпред и вдясно и втриване върху десния жизнен център.

Повтаряме паса още веднъж за лявата и за дясната страна.

Новолуние:

Сядаме на земята. Краката свити в коленете, гледащи на страни, стъпалата събрани.

Намираме се в първата четвърт от луння цикъл – новолуние. То съответства на пролетта, напъпилите дървета, началото на нещо ново.

Първите паси са насочени към освобождаване от ненужната енергия. Освобождаваме се от всичко, коте спира възприятието ни.

1. С дясната ръка обхващаме лявото стъпало и изпълняваме изцеждащо движение започващо от основата на втория пръст на крака до върха. Когато пръстите на ръкато достигнат края на пръста ръката изпълнява тръскащо движение встрани (сякаш изтърсваме мокра ръка към земята). После повтаряме същото движение за средния пръст.

Сменяме ръцете и краката: с лявата ръка изпълняваме същите вдижения.

2. Това е пас на Карол Тигс – “Изцеждане на вредна енергия от яйчниците и матката”. Поставяме лявата ръка така, че лакътя да е върху долния диск, а самата ръка да бъде насочена напред и леко към земята.

Пръстите на лявата ръка се събират в следната позиция: показалеца и следния пръст събрани и насочени напред, останалите събрани към дланта, дланта гледа нагоре.

Обхващаме от основата изправените пръсти с пръстите на дясната ръка и изпълняваме три изцеждащи движения от основата навън (при изпълнението на това движение може да се изпълни леко завъртане), след което изтръскваме изцедената енергия с рязко движение на ръката на страни и към цемята.

После сменяме ръцете и повтаряме същото вдижение симетрично.

3. Повтаряме предишния пас, но сега ръката, която изцежда енергията обхваща изправените пръсти отгоре. После същото с другата ръка.

4. Изпълняваме пас, намерението на който се състои в това, че с вдишване събираме енергията на новата луна, необходима за пътуването ни и поставяме събраната енергия в жизнените центрове. Това е втория пас на Тайша Абелар.

Дясната ръка е върху десния жизнен център, дланта изправена. Тялото изправено. Лявата ръка прави широк кръг вляво от тялото полсе, продължавайки движението прави втори по-малък кръг пред тялото и в края се вдига нагоре. В края след вдишване спираме дъха и гледаме през пръстите към звездите.

(Подробно: Започвайки от левия жизнен център лявата ръка едновременно с вдишване описва два кръга:

Първият кръг е широк и се изпълнява вляво от тялото: напред, нагоре – над гавата, назад, отдолу, напред нагоре на нивото на центъра за вземане на решения. Тялото се поклаща заедно с вдижението на ръката, открива се цялата лява част на тялото. При движението лявата ръка е изпъната.

Дланта на ръката при очертаването на кръга отначало гледа навън (сякаш се движи по стена отляво `Поднасяне на дъха` от Горещата серия), в долната точка ръката се завърта и в последната четвърт (когато ръката се издига от бедрото напред и нагоре) дланта е обърната и гледа нагое (сякаш згребваме енергия и я издигаме нагоре).

В крайната точка ръката е свита в лакътя, лаъкя сочи надолу, дланта е изправена и гледа нагоре, пръстите са изправени и сочат напред. Без да прекъсвате продължавате следващия кръг.

Втория кръг е по малък и се изпълнява с въртене от китката. Дланта се повдига нагоре, надясно със завъртане надолу, настрани (напред) и нагоре. (Може да се опише и така: след първия кръг ръката държи на дланта си топка, ние въртим топката като я обхождами с длатна (събираме енергия) после повдигаме топката с дланта, която се отваря нагоре с продължаващо завъртане и изнасяне на палеца.

В края на въртенето палеца гледа напред). Известно време задържаме и гледаме през леко разтворените пръсти на издигнатата нагоре ръка към луната. След това с издишане ръката се спуска с бързо движение надолу на нивото на левия жизнен център (На семинара Наи на практика удари с длан отгоре надолу) и втриваме енергията в левия жизнен център.

След това дясната ръка изпълнява същия пас.

Повтаряме същия пас още веднъж с лявата и после с дясната ръка.

Позволяваме на енергията от новия сън да изпълни цялото ни същество.

Вече сме готови да започнем нашия нов сън.

Първа четвърт:

Втората фаза от лунния цикъл е времето за действие.

Обръщаме се на 90 градуса надясно (следваме хода на луната) и заставаме на колене. Гърбът е изправен.

Следва пас на Флоринда Донер:

1. Дланите започват да вибрират встрани от тялото. На вдишване ръцете се поднасят към жизнените центрове и с рязко издишване нанасят удар напред със задната страна на дланите на нивото на долния диск(дланите са изправени, пръстите са насочени към земята).

Докато вдишваме ръцете се повдигат нагоре, дланите в движение се завъртат нагоре, погледът следва ръцете. В края дланите са изправени, пръстите насочени назад, леко разтворени, ръцете почти изправени. Известно време гледаме към луната през пръстите на ръцете, след което тялото се обръща наляво, а ръцете с издишване се спускат наляво и сякаш удрят с изправени длани по повърхността на маса (вляво от тялото на нивото на жизнения център).

После ръцете с вдишване се повдигат нагоре в начално положение отново гледаме луната един миг и правим същия лек удар с длани отгоре надолу вдясно от тялото. Ръцете се обръщат с дланите напред и с широк полукръг застават пред тялото (движението се изпълнява едновременно с тялото, изглежда така сякаш с двете ръце извъртаме тежък шкаф пред нас).

Лявата ръка отива към левия жизнен център и остава там, а дясната продължава движението и прави широк знак за безкрайност пред тялото: спуска се към левия жизнен център, от него минава надясно и нагоре на нивото на рамото, слиза надолу и минава на ляво (описва голям знак за безкрайност пред тялото).

От крайно лява точка дясната ръка с изправена длан изпълнява режещо движение на нивото на слънчевия сплит (сякаш разрязва нещо отпред с реброто на дланта отляво надясно), след което дясната ръка по дъга отива към десния жизнен център и втрива в него събраната енергия.

Трекерите казаха, че с този жест прерязваме безкрайността в нашето енергийно тяло и преместваме получената по този начин енергия в жизнените центрове. Те отбелязаха, че целият този пас трябва да се изпълнява от цялото тяло, трупът се движи заедно с ръцете, очите следят китките, движенията на ръцете са широки – напълно откриваме страничните части и раздвижваме ребрата – размесваме енергията в цялата сияйна сфера.

2. Пасът се повтаря за лявата страна.

Правим вибриращи движения с дланите, ръцете изправени отстрани на тялото. На вдишване ръцете се поставят на жизнените центрове и с рязко издишване удрят напред с тилната страна на дланите на нивото на долния диск. С вдишване ръцете се повдигат нагоре. Известно време гледаме към луната през пръстите на ръцете.

Тялото се обръща надясно, ръцете с издишване удрят вдясно с изправени длани отгоре надолу на нивото на жизнените центрове. После ръцете с вдишване се повдигат нагоре в начално положение, отново един миг гледаме към луната и правим същия удар с длани отгоре надоу, но отляво на тялото. Ръцете се обръщат с дланите напред и с широка полудъга преминават пред тялото (тялото участва в движението).

Дясната ръка застава на десния жизнен център и остава там. Лявата ръка продължава движението и прави широк знак за безкрайност пред тялото; слиза към десния жизнен център, от там минава наляво и нагоре на нивото на рамото, обръща се надолу и продължава надясно (рисува голям знак за безкрайност пред тялото).

От крайната дясна точка, лявата ръка с изправена длан прави срязващо движение отдясно наляво пред тялото на нивото на слънчевия сплит, след което застава на левия жизнен център и втрива събраната енергия в него.

През целия пас чувстваме, че откриваме двете страни на тялото. Казаха също, че събираме енергия с двете ръце от целия обем на сияйното тяло.

Пълнолуние:

Завъртаме се на 90 градуса надясно (следвайки хода на луната) и сядаме на колене. Гърбът изправен.

1. Ръцете се изнасят встрани и назад. Дляните леко докосват земята (може леко да докосваме земята с пръстите на ръцете), пръстите са насочени назад. Главата леко се приповдига, погледът устремен напред и нагоре, “към луната”. Вдишваме, “чувстваме лунната светлина” на раменете и на шията. Спускаме погледа към земята (в областта между сгънатите крака), и гледаме отражението на луната. Бявно издишваме.

2. Вдишваме бавно, като едновременно ръцете и раменете леко се повдигат. С този пас вдишваме лунната слетлина (енергията на луната) с гърба и лопатките. После спокойно издишваме.

3. Повтаряма предния пас, като сега вдишваме лунната светлина в средната част на гърба. При вдишването “откриваме ребрата”. Издишваме.

4. Още веднъж вдишваме – вдишваме лунната светлина в областта под корема, в долния диск. Издишваме. Събираме и поставяме енергията в долния диск.

5. Изпълнява се първия пас на Карол Тигс – Оформяне на енергийно кълбо и разкъсване и разпределение на енергията на нивото на долния диск:

Подробно: Ръцете рисуват широка дъга на нивото на долния диск – сякаш обхващат отстрани енергиен балон: ръцете от бедрата минават в страни, напред към центъра, тук се срещат (дланите насочени навътре към балона, пръстите насочени едни към други). После ръцете се повдигат на нивото на центъра за вземане на решения и от там обхождат балона с движение нагоре, напред, надолу към долния диск.

Т.е. ръцете първо обхващат (оформят) енергийното кълбо отстрани – в хоризонталната част, после във вертикалната. После ръцете замахват (изнасят се встрани на нивото на раменете) и удрят балона от страни. Сякаш го свиваме, уплътняваме. После се прави още един замах, но по-малък и още един уплътняващ удар. Сега ръцете се събират повече – топката става по-малка.

След това ръцете хващат сбитата енергия и с рязко движение на страни (ръцете се изнасят встрани на нивото на раменете) разкъсват енергийния балон на две части. Събраната енергия поставяме в долния диск (матката, може и в жизнените центрове) – ръцете втриват енергията в жизнените центрове.

Последна четвърт:

Четвъртата фаза от лунния цикъл е времето за преглед на това, което е отминало. Енергията не остава постоянна, непрекъснато се променя. И тук енергията идва от луната. Стараем се да почувстаме импулса от другата част на луната. Като изпълняваме дишанията от прегледа ние отхвърляме това, което не ни е нужно.

Обръщаме се на 90градуса на дясно (следваме хода на луната) и заставаме на колене. Гърбът е изправен.

Това е втория пас на Карол Тигс:

1. Раменете са освободени. С вдишване ръцете се повдигат към раменете и с издишване се протягат напред с изправени длани (пръстите сочат напред). Дланите са обърнати и почти се докосват с тилната си страна.

2. С вдишване разтваряме дланите на 20-30см. И се вглеждаме в образувалия се “прозорец” в пространството пред нас. Гредаме към неизвестното. Търсим нещо ново, нова цел, нови възможности. Издишваме.

3. На издишване ръцете се изнасят още на страни и по широка дъга се връщат назад към жизнените центрове, напред и се разполагат пред тялото така, че лактите да се докосват и да докосват долния диск, подлакътниците се допират, дланите са изправени и се докосват с ребрата, гледат нагоре – гледаме към отворените длани. С това движение събираме цялата енергия, която сме придобили в предните цикли.

4. В тази позиция се изпълнява дишане от прегледа (помитащо дишане – събираме нашата енергия и се освобождаваме от ненужната; в едната посока се прави вдишване, в другата издишване). Изследваме, какво ще открием в ежедневието си.

5. После подлакътниците се кръстосват пред гърдите (лявата ръка е по-близо до тялото), дланите се поднасят към жизнените центрове (кръстосването от горно преминава в долно), хващаме енергията около жизнените центрове и с рязко движение изнасяме ръцете встрани. С това движение ние се разкриваме, известно време стоим така и гледаме към луната и звездите. После ръцете се поднасят към корема и поставят енергията в долния диск (матката).

6. Завъртаме се на 90 градуса надясно. Изправяме се на колене, поставяме ръцете на земята пред себе си (на разстоняние 60-80см. от коленете), дланите в позиция описана в точка 3 от подготвителната част, накланяме се и докосваме с чело земята между пръстите – в триъгълника образуван от дланите. “Откриваме” корема и вдишваме, сякаш пълним балон с въздух (на семинара вдишвахме 3 пъти, може и повече). В този пас директно контактуваме със земята и нейните еманации.

Внасяне на осъзнаване в ежедневието:

Връщаме се в следващия лунен цикъл. Ипълняваме този завършващ лунен цикъл и навлизаме в нов сън.

1. Започваме бавно и внимателно да се изправяме, без да отделяме ръцете от земята: краката един след друг се приближават към ръцете. Чувстваме земята под краката си. В тази позиция се прави дълбоко и спокойно вдишване и издишване. Отново повдигаме енергия по краката и я разполагаме в долния диск.

2. Ръцете свалят към земята и изпълняват поглаждащо-сканиращо движение по повърхността на земята, възприемаме еманациите на земята, дишаме енергията на земята. Главата и цялото тяло са разхлабени.

3. Изпълнява се 11 пас от първо видео “Дихание на безкрайността”. В края на движението стоим изправени, ръцете са изпънате нагоре, издишването е приключило, дланите събрани в позиция от точка 3 на подготвителната част, гледаме към луната и звездите през триъгълника, образуван от дланите (можем да гледаме нагоре просто през разтворените пръсти или между ръцете). Вдишваме и издишваме. След което ръцете спокойно се спускат покрай тялото.

4. Изпълнява се втория пас на Синия Скаут. Обръщаме се на 45градуса наляво и правим малка крачка в това направление с левия крак. Пръстите на ръцете се събират в следната позиция: показалеца и средния пръст са изправени, другите са прибрани към дланта; ръцете са разположени около жизнените центрове, протегнатите пръсти сочат напред. Правят се три поклащания напред-назад на краката – сякаш набираме инерция за следващото движение. Ръцете при това “помагат” в засилването.

С изпълняване на звук “сссс-с-с” се нанася удар напред с лявата ръка на нивото на слънчевия сплит, пръстите се свиват като кука и изпълняват пробождане напред (в крайната точка свитите пръсти гледат към земята) с едновременна малка крачка с левия крак и пристъпване с десния. След което ръката се издърпва назад към жизнения център. После се правят още две пробождания и пристъпвания. Цялото длижение е съпроводено със съскане, което се засилва при удара.

5. Обръщаме се надясно (насочени сме на 45градуса надясно от първоначалната посока) и правим малка крачка напред с десния крак. Засилваме се и изпълняваме три аналогични пробождания с показалеца и средния пръст на дясната ръка съпроводени със съскане.

6. Обръщаме се на 45градуса на ляво (гледаме в първоначалната посока). От жизнените центрове едновременно с двете ръце и характерното съскане три пъти изпълняваме пробождащи удари напред на нивото на слънчевия сплит. След това втриваме с двете ръце енергията в жизнените центрове. Намерението на последния пас е да хванем енергията и осъзнаването и да ги внесем в ежедневието си.