Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Интервюта: Кастанеда и Gleargreen » Откъс от книгата "Срещи с Кастанеда", Кармина Форт, 1990


Откъс от книгата "Срещи с Кастанеда", Кармина Форт, 1990

Posts 1 to 2 of 2

1

Откъс от книгата "Срещи с Кастанеда", Кармина Форт, 1990

Преди тридесет години един млад, 25-годишен латиноамерикански емигрант на име Карлос Кастанеда, студент по антропология и едва от няколко месеца приел американско гражданство, се качва в Лос Анджелес заедно с приятеля си Бил на автобус от компанията "Грейхаунд", пътуващ към Аризонската пустиня.

Това става през лятото на 1960 година; музикалните групи от калифорнийските гаражи се готвят да отбележат с ритмите си една епоха, която и досега отзвучава на Запад: поетите от бийтпоколението се побратимяват в борбата си против естаблишмънта; "черното е красиво" и "черната сила" - една утопия, за която си заслужава да се бориш; американската интервенция във Виетнам, която ще превърне бели и черни в пушечно месо, още е в зародиш; хипитата почват да закичват косите си с цветя, да садят марихуана в комуните си - други я садят в градините си, - да горят санталови пръчици, които пропиват с аромата си ориенталските им дрехи и нанизи от мъниста. Творбите на Хенри Милър всеки момент вече ще могат да се издават в собствената му страна, след четвърт век забрана.

Зловещата ера на маккартизма наближава края си; по-младите и неспокойни среди на американското общество забързано тласкат махалото точно към обратната крайност, щом усетят някакви ограничения над наскоро придобитите си обичаи.

Шофьорите на транспортната компания имат нареждане да предупреждават пътниците си, че е забранено да се консумира алкохол и трева в автобусите.

Макар Карлос Кастанеда да е пушил някоя и друга цигара, той не се интересува особено от едно толкова обикновено вещество. Ако пътува в този горещ ден към мексиканската граница, както го е правил и преди, то е за да събере информация за определени лечебни билки, използвани от индианците в този район, с единствената цел да подготви изследване, което ще обогати академичната му биография и ще го подпомогне в стремежа му да стане университетски преподавател.

Ако приемем, че случайност не съществува, ще трябва да приемем неизбежността на определени случки, каквато е срещата между учител и ученик.

Докато повечето философи се ограничават да предъвкват и пишат дисертации от ограничената си гледна точка над това, което други са мислили или писали в течение на векове, Кастанеда предлага една "система от вярвания", която сам прилага във всекидневния си живот, искрен посредник на тайнствения посветен в толтекската традиция, когото познаваме като дон Хуан Матус.

Защото дон Хуан умира през юни 1973, като оставя на ученика си тежкото бреме на една традиция, която го противопоставя на строго установеното.

Едно е, когато някакъв студент по антропология се ентусиазира до такава степен, че да се подложи на непознатото въздействие на пейота: да съзерцава сияйните флуиди на едно куче; да си играе с него, да пие от неговата паничка, да подражава на джафкането му... всичко това толкова неподправено, толкова изящно, така чудесно разказано в първата книга. И съвсем друго, различно нещо е, когато студентът се възправя срещу тези, които са го аплодирали като един от своите, и ги съветва да се освободят от "чувството за собствена значимост", симптом за самосъжаление: да живеят като воини, да бъдат безупречни... На всичко отгоре Истината му разкрива тъкмо някакъв индианец магьосник, а не професорите, които са го подкрепяли, очаквайки да видят в него авангарда на една нова антропология.

"Системата от вярвания, която отидох да изучавам, ме погълна" - това признание в една от неговите книги вече е прекалено тежка храна за изнежени стомаси.

Ако онова момче иска да се прави на магьосник и на всичко отгоре да изнася лекции по житейска етика на едно самодоволно и високомерно общество, то тогава мястото му е във външния мрак.

****
В четири и пет от рецепцията ми съобщиха, че Карлос Кастанеда е дошъл. Видеоекранът, свързан с рецепцията, позволяваше да се види посетителят, но образът беше доста неясен, а и частичен. Изчаках пред вратата да дойде асансьорът.

Влязохме в хола, той се разположи непринудено на дивана и остави на пода до себе си чантата от кафява кожа, която носеше. Изглежда се чувстваше удобно, без никакво притеснение или очаквателен вид. Трябва да наближаваше 50 години; висок беше малко над 1,60 м; строен, атлетичен, с гъвкави движения; косата му беше прошарена, буйна, леко къдрава; носи я ниско подстригана с къс бретон, тип римски сенатор. Кожата му е леко мургава; очите - големи, тъмнокафяви, почти черни, овлажняват, когато се смее. А се смее често. Устата му е широка, с тънки устни; носът средно голям, леко извит накрая. Испанският му е съвършен, повлиян е от английския единствено в произношението на двойното "р"; използва типични мексикански и някои характерни аржентински изрази, но няма ясно изразен акцент. Носи тъмен панталон, светла риза с къси ръкави, без джобове, обут е в спортни обувки.

Облегнал се е непринудено на дивана, но често се изправя и се премества до ръба, когато иска да подчертае нещо, което казва. Жестикулира доста, особено когато пародира самия себе си, правейки се на важен пред един развеселен дон Хуан.

- Когато се оплаквах, че не проявява никакво уважение към мен - обяснява, - и го молех да се държи с мен така, както аз към него... - Става и представя сцената: променя гласа си, смръщва се така, че веждите му застават почти отвесно, стисва устни, заема горда, изпъчена поза; извръща се на една страна, все едно, че там е дон Хуан и му предявява справедливото си искане за уважение. - Дон Хуан се хвърляше на пода и се търкаляше от смях - завършва той, изпълнен почти със задоволство, че е станал обект на подигравки от страна на стария яки.

Ще се убедя, че винаги, когато цитира дон Хуан - приблизително на всеки десет минути, - той го прави с огромно уважение и обич. И с дълбока преданост.

Понеже не долавям у него опит да избягва каквато и да било тема, осмелявам се да го помоля да коментира един от аспектите, който най-много привлича вниманието ми в неговите изненадващи книги: ролята, която играе "събирателната точка"; той така нарича една точка, която, изглежда, съществува у всички човешки същества - положението й се изменя в зависимост от индивидуалните обстоятелства - и която е от ключово значение при свързването с други светове, нива или "отделни реалности".

Кастанеда ме моли да му услужа с бележника и химикалката си и прави една скица, за да ми покаже в коя част на тялото и по-точно на аурата се намира тази точка; ще прибегне до нея и в други моменти, пак с помощта на рисунка.

Веднага след това минава от абстрактното към практичното и ми предлага да ме научи едно упражнение за противодействие на умората и за възстановяване на енергията: става прав и с леко разтворени и ненапрегнати нозе, тялото също отпуснато и спуснати надолу ръце, той залюлява ръце от една страна на друга няколко пъти, без да извива тялото си; това упражнение оказва въздействие върху надбъбречните жлези, обяснява той, и дава незабавен резултат. След това ме насърчава да повторя движенията му, за да се уверя, че мога да ги възпроизведа; ставам права, следвам указанията му и няколко минути "зареждаме батериите". Това много ми напомня за движенията, които правят понякога децата, когато са в лениво настроение; една игра с тялото си, чрез която може би интуитивно долавят някакъв ключ, който ние явно забравяме, когато пораснем.

****
Минаваме към друга, не толкова спорна тема, свързана с ореола му на тайнствена личност.

- Дон Хуан поиска да направя една саможертва, за да започна да изличавам личната си история: да се отдалеча от хората и средата, които ми бяха близки; да изчезна за известно време, без да оставя никакви следи, и да се установя на някакво неприятно място, колкото по-неприятно, толкова по-добре. - Обяснява как се обадил на приятелите си, за да им каже, че си отива, без да им каже по-конкретно къде и защо. Наел квартира в една разнебитена сграда в северен Холивуд, квартал, където живял при пристигането си в страната.

Много потискащо беше - спомня си той. - Мокетът целият беше на петна, а тапетите по стените окъсани.

Там останал два месеца, преди да се прехвърли в малко по-приятно място, но все така далеч от обичайните си познанства и среда.

- И какво стана с приятелите? - запитах го.

- Когато им се обадих отново, казаха, че било предателство да изчезна просто така, и ме упрекнаха, че съм се върнал, когато вече съм постигнал успех като писател; те го изтълкуваха като акт на тщеславие - оплаква се той недоумяващо.

- Дон Хуан те бе предупредил, че "нормалното поведение във всекидневния живот е рутина, а нещата които променят тази рутина, оказват необичаен ефект над цялото съществуване".

- Да се откриеш за обидите, за необичайното, означава да детронираш чувството за победител на егото - повтаря днес ученикът на дон Хуан, който обосновава като необходимост, а не като някакъв каприз упоритото усилие да изличиш личната си история. - За да можеш да влизаш и излизаш като невестулка в различни светове, не бива да привличаш вниманието към себе си. Колкото по-известен и определим си като личност, толкова по-ограничена е собствената ти свобода. Започнем ли да се обграждаме лека-полека с мъгла, тогава няма да ни фиксират в определен образ и ще имаме повече свобода да се променяме. Това е една от причините, поради която избягвам магнетофонните ленти и фотоапаратите.

****
В течение на срещите ни естествено информацията се увеличава, докато накрая решавам, че тези срещи няма да . се поберат само в едно интервю нито като обем, нито като продължителност. Кастанеда ме упълномощава да го напиша като книга; но в нито един момент не ме попита над какво ще я фокусирам и какви впечатления или данни смятам да включа. Не го интересуваше какъв образ би се създал за него, нито чуждото мнение.

- Аз нямам его - спомена той по някакъв повод. - Действам безупречно и не ме интересува какво ще се говори за мен.

На другия ден ме потърси Флоринда Донър. Кастанеда често я бе споменавал с много обич.

- Тя е една такава дребничка, много грозничка, ама страхотно храбра.

Когато по-късно я бях попитала дали е неговата другарка, тя ми бе отговорила с утвърдително кимване; но по това време още не знаех, че двете придаваме различен смисъл на понятието "другарка".

Флоринда има дискретен и образован глас; споменава, че е родена във Венецуела и че е живяла дълго в Съединените щати, макар че английският не е повлиял ни най-малко над испанския й език. Казва, че в Лос Анджелес живее доста ограничено, понеже не умее да шофира.

Когато я попитах за пътуването, което Кастанеда смяташе да прави предишната вечер, тя поясни защо се е обадила.

- Ами в последна сметка тези индианци от Сонора дойдоха в Лос Анджелес, а не можем да ги оставим сами.

Предава ми, че Кастанеда и тя ще дойдат да ме вземат в понеделник, за да отидем да обядваме някъде.

С тази промяна в плановете се чудя дали да взимам въпросника, който бях подготвила за интервюто, и споделям колебанията си с Флоринда.

- Да, да, вземи го, защото така ще се избегне разсейването - е нейният насърчаващ отговор.

Не успявам да сдържа любопитството си по тема, която смятам за изключително важна, и когато вече се каним да се сбогуваме, я попитах:

- Ти познаваше ли дон Хуан?

- Да. Познавах го преди двадесет години - отговаря лаконично тя.

Така че ще имам привилегията да се срещна едновременно с двама души, които са познавали дон Хуан.

И наистина едно от обвиненията, които винаги са отправяни към Кастанеда, е, че предлага единствено себе си като свидетел за съществуването на учителя яки; обвинения, от които той се защитава, докато накрая не му писва: "Идеята, че аз съм бил измислил личност като дон Хуан, е направо невъобразима. Доста трудно е моята европейска интелектуална традиция да ме доведе до това да измисля такъв тип персонаж. Истината е много по-странна. Аз не съм измислил нищо; аз съм само един ин-формант."

Никаква трудност не би представлявало да докаже автентичността на дон Хуан просто като представи Флоринда на скептиците, но той никога не го прави.

В понеделник, точно в един на обяд, уговорения час, ми съобщават от рецепцията, че Флоринда Донър е дошла.

Намирам я седнала на един фотьойл във фоайето, външният й вид безкрайно ме изненадва. И мигновено си помислих: ,Kастанеда, лъжецо!"

Флоринда е с много крехка, почти момчешка фигура; на ръст е малко над 1,50 метра, косата й е златисторуса, съвсем късо подстригана, а очите й са ясносини, малки, но много изразителни. Има много привлекателен и вълнуващ вид. Чертите й като цяло леко напомнят на Биби Андерсон, традиционната актриса във филмите на Берг-ман. Има вид на 30-годишна, но положително е към 40, щом е познавала дон Хуан преди двадесет години. Данните по-късно ще потвърдят тези изчисления. Облечена е спортно - бял панталон, жълта блуза и сандали.

Става, запознаваме се и ме целува по бузите. Потърсих с поглед Кастанеда, а Флоринда поясни:

- Чака ни отвън.

След двадесетина минути стигаме до кубинския ресторант; обзаведен в характерен стил и макар че са заети само половината от масите, обстановката е доста шумна.

Решаваме да седнем в дъното, до витрината, където почти няма никой и ще можем да говорим по-спокойно.

Флоринда и аз сядаме една до друга, с гръб към вратата; Кастанеда е срещу нас.

- Какъв беше дон Хуан? - попитах аз Флоринда.

- Беше много стар; но имаше силата на двадесетгодишен младеж.

Като чува името на дон Хуан, Кастанеда бързо вдига поглед от капучиното и уточнява:

- Беше с тяло на младеж.

В продължение на няколко минути се прекъсват един друг, като се възхищават от способностите на дон Хуан и изтъкват отношението му към единия или другия от тях.

- Флоринда му беше любимката - заявява гордо Кастанеда.

- Носеше ме ей така, под мишница - обяснява Флоринда, като извива дясната си ръка, сякаш носи сноп жито.

- Разнасяше я от едно място на друго като малко момиченце - намесва се той развеселен.

- И ти си го познавала преди двадесет години - питам отново аз, като поглеждам Флоринда, за да разкаже още нещо за този малко известен контакт.

- Да - отговаря тя. И добавя бързо: - Но няма да ти разкажа нищо повече, защото тогава ще разбереш на колко съм години.

По това време не знаех практически почти нищо за нея, но трябваше да уважа категоричното й желание да пази от хората миналото си. Само шегите, с които я обсипва Кастанеда, ми подсказват някои неща.

Малцина знаят, че Флоринда и Кастанеда имат общо минало, настояще и - по неговите думи - един проект, който означава неразделно бъдеще.

- Тя е началото и краят на всичко - казва той убедено. Пред това твърдение Флоринда свенливо свежда поглед. Не го отрича, както прави по повод на други въпроси, в които той включва и нея.

В ресторанта той няколко пъти се обърна към нея с "Джина", по всяка вероятност някакъв прякор.

В друг момент Кастанеда ще ме накара да разбера, че тяхната връзка не е обичайната връзка на една двойка; изглежда, енергиите на двамата са взаимно допълващи се и крайно необходими за постигането на онова, което той нарича "освобождаване".

Връщам се отново към темата за приятелството и питам Флоринда:

- Кастанеда ми разказа, че няма приятели? И ти ли?

- Приятелите искат да ти идват на гости вкъщи - отговаря тя - и да ти се обаждат по телефона. Сърдят се, ако разберат, че си бил в града и не си им се обадил.

Започвам интервюто с въпрос към Кастанеда:

- Ти ли си сега нагуалът, водачът?

- Да, аз съм нагуалът - потвърждава без колебание.

- Би ли споменал накратко какви качества и отговорности има един нагуал?

- Един нагуал трябва да бъде безжалостен. Например възможно е да обичаш, без да очакваш отклик, и в същото време да си студен, което произтича от това да не искаш нищо. Ние си въобразяваме, че обичаме прекалено много, защото изискваме, плачем... имаме впечатление, че обичаме, но не е вярно; това е просто една егоистична позиция.

- При положение, че силата на един магьосник може да въздейства над другите, какви правила на поведение си налага той?

- Правилото да си безупречен.

- Обаче дон Хуан не действа открито, когато се запознавате.

- Духът ме постави в досега на дон Хуан. Той бе видял своите поличби и му оставаше да убеди и мен; в неговия случай той се видя принуден да бъде безпощаден. Ако духът поиска някакво действие от магьосника, то се осъществява - заключава убедено той.

Иначе казано, в това твърдение не се взима предвид конкретната воля на избрания, въпреки че учителят не действа с егоистични цели, понеже ще му предаде знанието си в замяна на нищо... Или на всичко, но в духовен смисъл. Дон Хуан не е взел нищо от Кастанеда и не му е трябвало нищо от него, единствено да се остави всичко това да му се случи. Той се ограничава само с това да изпълни една повеля и после става само свидетел.

- Значи дон Хуан е имал поличба и той теб те е избрал -продължавам аз.

- Аз имах подходящата енергия, за да започна това пътешествие. - Не разбирам дали използва този израз само метафорично. - Изисква се една специфична морфологична енергетика на сияйното яйце - продължава той, - подходяща да се разбере и осъществи това, което знае магьосникът.

- А може ли магьосникът да сбърка и да даде сила на човек, който не би я използвал по подходящ начин?

- Един магьосник не бърка и обучава само този, който е достоен за това.

- Веднъж като се измине ученическият период, каква е задачата на магьосника?

- Състои се в това да направиш разбираемо едно хилядолетно знание. Предполага да навлезеш в мълчаливото знание и да го преведеш в понятия на разума. - И предупреждава: - Обаче е нужно да има предразположение от страна на този, който получава информацията, защото иначе ще ни вземат за измамници.

- Какво означава от лична и социална гледна точка да бъдеш магьосник?

- От гледна точка на личността това означава пълно посвещаване, без никакви отклонения, на изискванията на магьосничеството. От социална - един магьосник се държи толкова прикрито, че никой изобщо не забелязва, че е такъв, освен ако сам не поиска да го каже. В един магьосник отсъстват мисли, желания и той се държи според обстоятелствата - заключава Кастанеда.

- Кои още са в твоята група освен Флоринда?

- Ана, Хуана, Му ни и Нури - изброява гордо.

Говори за четирите с възхищение и лека усмивка; завършва анализа на всяка от тях като личност с изрази като "мъжко момиче" или "страхотно храбра"; по повод неукротимия характер на една от тях той я нарича ласкаво "голямо хахо".

Всички са млади и само една от тях е познавала дон Хуан като малка.

- В сравнение с това, което споменаваш в книгите си, групата изглежда много малка, така ли е?

- Групата на дон Хуан - спомня си Кастанеда - беше от шестнадесет души, с него включително. Броят трябва да се дели на четири; най-малко четирима, а осем е най-ефективният брой.

- Защо осем?

- За да се установи консенсус, независим от индивидуалностите, са нужни осем души. Осем е числото, което скъсва с индивидуалното и вече представлява човешката маса.

- Но в твоята група сте общо шест, нито се дели на четири, нито стига до ефективния брой. Какво отражение има над вас това обстоятелство?

- Това е едно от затрудненията, които срещаме, за да успеем да станем свободни - казва той леко помръкнал и добавя: - Имаме нужда от още двама души.

- Защо не ги потърсите?

- Защото никой не иска да си заложи тялото! - възкликва той огорчен.

Самият Кастанеда наистина го залага, като се доверява изцяло на дон Хуан, който твърди, че вижда енергията и по този начин открива ученика, когото е търсил.

- Ти можеш ли да виждаш като дон Хуан енергията на хората и нещата?

- Да - отговаря без колебание. - Аз виждам енергията. Макар вече да е обяснил това в книгите си, отново му задавам въпрос на тази тема:

- Какъв аспект има тази енергия?

- Изглежда сякаш е съставена от дълги нишки светлина.

- И с какво се различава при отделните хора?

- Колкото по-силна е енергията на един индивид, толкова по-дебели, плътни и блестящи са тези нишки.

- В някоя определена точка на тялото ли се концентрират?

- Издигат се от краката нагоре; колкото по-нагоре стигат, толкова по-големи способности - като физика и като потенциал за развитие - има индивидът.

- Това като процеса, който следва "кундалини", ли е -енергията, която се съхранява в основата на гръбначния стълб?

- Не знам.

- От всички хора, които си познавал, кой е с енергия, достигнала до най-високо положение?

- Дон Хуан, който бе успял да я издигне чак до шията -казва той с възхищение.

Вероятно именно неговата способност да "вижда" - както става с Кастанеда - решава още след първия поглед дали да се приближи или не до някого, с когото си е уговорил "среща слепешком".

Връщам се отново към един аспект, който се отнася до сегашната му група. Ако петте жени, от които се състои, не са били ученички на дон Хуан и, с изключение на два случая, дори не са го познавали, тогава значи Кастанеда трябва да ги е въвел в магьосничеството.

- Ти ли си учителят на останалите ученици?

- Не - отговаря откровено той. - Аз мога да бъда нагуал, но не и учител; нямам необходимите качества, които се изискват.

- Но дон Хуан твърди, че нагуалът е също и учител -настоявам аз.

- Дори и да живея повече години, отколкото живя той -казва той убедено, - аз никога няма да стана като дон Хуан.

Може би тази негова убеденост му е внушена от това, което неговият учител му казва преди двадесет години: "Знам, че няма да имам време да те науча на всичко, което искам. Времето ще ми стигне само колкото да те поставя на пътя и вярвам, че ти ще търсиш по същия начин, по който търсех аз."

- Кога почина дон Хуан?

- Отиде си през 1973 година.

- И повери на теб групата след смъртта си?

- Не. Доня Флоринда, другарката на дон Хуан, остана да ни напътства до момента, когато и тя самата си отиде.

- Кога се случи това с доня Флоринда?

- През 1985 година. Флоринда - и посочва Флоринда Донър - взе името й в нейна памет.

Сега разбирам защо по време на обяда Кастанеда понякога се обръщаше към нея с "Джина" - може би това е било истинското й собствено име, преди да реши да го смени.

Флоринда Донър подписва с вече приетото име книгата си, публикувана три години преди да почине доня Флоринда. Смяната на името, докато другарката на дон Хуан още е жива, предполага по-скоро един знак на общност, отколкото спомен за починал човек.

Флоринда остава кратко време при дон Хуан; въпреки това - и ако се съди по уважението и съзаклятническия тон, с който се отнася към нея Кастанеда - явно и двамата са се посветили на "изискванията на магьосничеството". Обаче Кастанеда не е можел да я въведе, защото сам той твърди, че не е учител. Обяснението може би е, че крехката и дискретна Флоринда Донър е била ученичка на доня Флоринда, която в определен период предава своите знания и на самия Кастанеда.

Тази възрастна жена би трябвало да е нагуал и учител на групата в продължение на дванадесет години.

2

Индианците, настанени в дома им, ограничават движението им. Става дума' за двама мъже и една жена, които, както вече ми бе обяснил Кастанеда, когато смяташе, че ще трябва да пътува до Сонора, са се срещали често с дон Хуан.

- И трябва да се занимаваш с тях? - попитах аз.

- Ами те сега гледат на него - обяснява Флоринда, като посочва Кастанеда - като на нагуал.

- Предложих им да се запишат във вечерно училище, за да научат английски и други неща - казва Кастанеда раздразнено, - да станат по-културни.

- Но те искат да се залавят направо с магьоснически практики - добавя Флоринда със съжаление.

- Предлагат да ми бъдат шофьори, готвачи, да ми гладят панталоните - продължава той. - А аз им казвам, че не ми трябва ни шофьор, ни нищо. Побъркани индианци!

- Защо дон Хуан изискваше от учениците си да имат интелектуална подготовка? - попитах аз.

- Защото интелектът е единственото, което може да ни защити от неминуемите атаки на непознатото, от страха от непознатото - отговаря Кастанеда. И продължава: - Интелектът е единственото, което може да утеши един магьосник; утехата на магьосника не идва от огъня или от чувствата; интелектът е това, което го спасява.

Кастанеда и Флоринда отговарят на това изискване. Друга жена от групата в момента подготвя докторска дисертация по история в един университет в Лос Анджелес.

- Дон Хуан поставял ли е някакви условия пред твоите наклонности и предпочитания? - питам аз Кастанеда.

- Връзката ми с дон Хуан не ме отдалечи от нещата, които ме интересуваха. И днес изпитвам същата страст към академичния свят, както по времето, когато навлизах в него - казва убедено той.

Не мога да не разпитам още за обстоятелствата, при които е починал дон Хуан.

- Значи изчезна?

- Да. Просто премина в друг план и престана да бъде досегаем - твърди той.

- Как ти се отрази неговото отсъствие? - В една от книгите си той описва пустотата, която е изпитал, но не зная дали това чувство продължава и досега.

- Единствената ми утеха е, че дон Хуан е свободен - отговаря той с носталгичен тон. - Макар че той самият понякога се съмняваше дали ще успее да го постигне.

Връщам се към времената, които сигурно са му по-приятни.

- Как поддържаше връзка с него?

- Дон Хуан идваше и в Лос Анджелес.

- Говореше ли английски?

- Говореше съвършено английски. Той беше американски индианец, индианец от Юма! - уточнява раздразнен от съмнението ми. - Владееше и различни местни езици - добавя той, - освен испанския.

- Как изглеждаше физически?

- Имаше много елегантен вид; беше висок, строен. Носеше копринени ризи и костюмите му бяха по поръчка. Занасяше ме, понеже аз носех дрехи конфекция.

- В края на първата ти книга, "Уроците на дон Хуан", казваш, че през 1965 година си изоставил по своя воля ученичеството си. Защо?

- Не съм го изоставял - възразява той. - Просто го сложих настрани. Дон Хуан ми бе давал информация за лявата страна и тя трябваше да се уталожи.

- Дон Хуан казва, че за да можеш да мислиш добре, трябва да спреш да мислиш.

- Да, трябва да изоставиш света на обичайното мислене, който представлява само вечни утвърждения на самия себе си.

Учителят яки смята, че духът спохожда човека, когато той спре вътрешния си диалог, и изразява съжаление, че никой не иска да бъде свободен.

- Мислиш ли, че страхът да не се загуби обичайното състояние на съзнанието пречи да се прекъсне този вътрешен диалог?

- Именно когато се победи страхът, човек започва да провижда свободата, а не да се отдава на вечно самоугаж-дане, на мисли за себе си.

- Дон Хуан твърди още, че човекът сам се е отказал от мълчаливото знание в замяна на рационалния свят.

- Космическите сили, мълчаливото знание ни представят един свят на демони, докато рационалното ни носи спокойствие. Обаче това спокойствие на всекидневния свят повече не може да се поддържа. Дон Хуан твърдеше, че трябва да се върнем към мълчаливото знание, но вече не с толкова страх, защото се връщаме с един от трофеите, постигнати при завръщането ни от ада, в който сме се спускали: разбирането.

- Ако съществуват други аспекти на действителността, трябва ли човек да е нещо много особено, за да може да ги схване?

- Хората имат дълбоко чувство за магичното; обаче именно рационалното много силно го възпрепятства.

- Защо?

- Всекидневният свят е така изключително могъщ, че не ни позволява измъкване. От най-ранна възраст непрекъснато ни се втълпява натрапчивият стремеж да бъдем личност; не цялостно същество, а само социална личност; и тази нагласа не ни позволява да се измъкнем.

- С всички ли е така?

- Годините наред с този тип практика заличават магията и тогава остава да съществува само личното аз и глупостите.

- Дон Хуан те обвинява, че замаскирваш самодоволството си с независимост и смята, че чувството за собствена значимост поражда и самосъжалението.

- Едно състояние на изключителна леност, което, изглежда, е отправна точка за всички ни, ние превръщаме в представа за лична свобода, за да не ни досажда никой, и се аргументираме с някаква си цялостност, която е лъжа и представлява бариера, която няма да ни позволи свобода -заключава той с рязък тон.

"Духът е безупречен и магьосникът подражава тази безупречност", бе писал още той.

Но според неговите обяснения Не всеки може да се превърне в магьосник; само онези, които по рождение имат "една специфична морфология на сияйно яйце" и необходимите интелектуални способности, които позволяват "разбирането", необходимо, за да може човек да се предпази от "връхлитащите атаки на енергията".

****
Знаем какво въздействие оказва над публиката първата му книга. Обаче как се отразява този успех на Кастанеда?

- Направи ме по-прикрит - отговаря без колебание. Всичките си творби той обработва години след като са се случили нещата, които съдържат, явно без изтеклото време да накърни свежестта, най-тънките подробности или силата на изживяванията. Той твърди, че е преработвал само първата си книга; останалите излезли на един дъх. Макар че дон Хуан му посочва каква техника да следва, изглежда, Кастанеда не е могъл да я приложи в началото и трябвало да прибегне по-скоро към многократно преработване, отколкото към чисто отразяване. Като чувам да потвърждава това, което е писал по този важен въпрос, го питам:

- Как успя да систематизираш и реконструираш всички тези разговори и уроци?

- Колкото повече сила има един текст, толкова е по-близо до това, което си видял. Това се постига, като се премести събирателната точка в позицията, в която е била, когато е изживявано дадено нещо. - Може би преценява, че обяснението е твърде абстрактно; става прав с отскок, прави три-четири стъпки и казва: - Ела, ще ти покажа.

Оставям бележниците си на пейката, заставам до него и виждам как очертава с ръба на едната от солидните си спортни обувки овална фигура върху влажната земя. Това е същата рисунка, която направи в бележника ми в деня, когато се запознахме. Една катеричка минава пред нас най-спокойно и уверено и почва да си търси храна съвсем наблизо, като не обръща внимание на присъствието ни.

Кастанеда взима от земята едно зелено копче, което трябва да се е скъсало от якето на някое от децата, които идват често в парка, поставя го в дясната страна на фигурата и пояснява:

- Представи си, че това е събирателната точка. - И ме поглежда, за да се увери, че следя обяснението му.

- Разбирам - отговарям с интерес.

След това взима шепа изсъхнали борови иглици, слага няколко върху копчето и посипва останалите вътре в очертанията на фигурата.

- Да приемем, че това - казва той клекнал, като докосва с пръсти боровите иглици - са енергийни полета. Когато събирателната точка се измества навътре в сияйното яйце -придружава думите си с действия и премества зеленото копче навътре във фигурата, - се постига контакт с други светове, други енергийни светове; те варират според това как събирателната точка навлиза в тях и ги осветява. Така се получават необичайните възприятия.

От пейката, на която седя, овалната фигура с копчето и боровите иглици прилича на творба на дете или на извънземно.

- Колко издания на твоите книги пазиш? - попитах го аз.

- Двеста петдесет и седем - отговаря точно.

- За по-просто ще пиша повече от двеста и петдесет.

- Не, точно двеста петдесет и седем - настоява той. Явно предпочита да запиша точния брой.

- В какъв тираж са се продали досега твоите книги? -продължавам с въпросите.

- Без да се смята последната, осем милиона екземпляра само в Съединените щати. - И добавя коментар, от който се предполага, че е невъзможно да се изчисли реалното разпространение на книгите му: - Преди години ми казаха, че в Китай книгите ми се разпространявали нелегално, на ксерокс. - Усмихва се при този спомен.

Предполагам, че в този случай загубата от авторски права е нещо нищожно в сравнение с удовлетворението, че неговата философия е проникнала на земята на Лаодзъ. Представям си колко е рисковано за тези любознателни китайци (все още с "Бандата на четиримата", заклеймяваща извращенията на революцията) да изминават скришом началните перипетии на ученика на дон Хуан. Сумата от тези перипетии представлява за много хора от цял свят една нова "Червена книга", само дето е в много томове и по-забавна от книгата на Мао. А освен това навремето пробуди един фанатизъм, който някои смятат твърде нежелателен. Хиляди американски младежи прекосяват границата и се впускат ентусиазирано да претърсват определени райони на Мексико с надеждата да открият дон Хуан. Като последица от тази лавина властите в Мексико забраняват в течение на няколко години мексиканското издание на поредицата, за да не допуснат испанският превод да мобилизира собствените им граждани. Поредицата започва да се издава в Мексико едва през 1974 година, когато дон Хуан вече е починал. "Учението на дон Хуан" излиза с един пламенен предговор от Октавио Пас.

Преди да продължим с темата за книгите, решавам да го попитам за други аспекти на енергията, земни и небесни.

- Както пишеш ти, в миналото е направено откритието, че Земята "чувства" и че по нея съществуват места, благоприятни за инициация.

- Има едни много сгъстени енергийни съвкупности - отговаря той, - нещо изключително, докато на други места те са много тънки. Магьосниците, използвайки тялото като прекъсващ веригата организъм, успяват да усетят тези места с по-голям енергиен заряд и да ги използват като положително въздействие. - Привежда един пример: - Дон Хуан, подобно на котките, които никога не спят на място с отрицателна енергия, имаше навика да изнамира такива места.

Това качество, което Кастанеда приписва на котките, може би обяснява защо древните египтяни са смятали тези животни за свещени; както е известно, мумифицирани тела на котки са погребани заедно с видни личности; един надежден водач при опасното преминаване в друг свят.

И от Земята преминаваме към небесата.

- Какво влияние оказват звездите над човека?

- Над магьосниците те въздействат със силата на привличане, която притежават огромните небесни тела, способни да улавят съзнанието и да го прехвърлят в невъобразими места.

- Какво е мнението ти за зодиакалните знаци и за тълкуванието, което им се прави?

- Знаците са едни поначало много тънки и произволни начертания, които не сме успели да класифицираме в дълбочина - и спонтанно добавя: - Аз познавам съвършено небето от Северното полукълбо, но не знам абсолютно нищо за Южното полукълбо.

Изглежда много заинтригуван от темата; цитира имената на някои съзвездия, часовете, в които могат да се видят... Но скоро ще разбера, че тези му познания не са просто едно увлечение, а опит за идентифициране.

****
Винаги ме е интригувала обичта, която според Кастанеда е проявявал дон Хуан към поезията, и коментирам:

- Дон Хуан смята, че поетите по един интуитивен начин са по-близо до духа, отколкото обикновените хора.

- Поетите - отговаря той веднага, - макар и да не разбират живота на воина, копнеят за него.

В една от книгите си разказва, че той и Карол, жената нагуал, се редували да четат на дон Хуан творби от испано-езични поети.

Сигурно е било така, защото няколко месеца след този ден той ще го потвърди в една от книгите си от поредицата с описание на типа стихотворения, които харесвали на дон Хуан: "компактни, кратки, изградени от пронизващи, точни и прости образи".

Но ученикът му не казва дали на самия него му харесват или не: по тази тема, както и по всички останали, предпочита да влиза в кожата на своя учител. Верността към паметта му е впечатляваща. Ако е трудно да повярваш в съществуването на такава изключителна личност като дон Хуан, то още по-трудно е да не го повярваш, след като си бил няколко часа с Кастанеда.

- Къде живеете ти и групата ти?

- В Централно Мексико; на едно плато в планинския район - отговаря той.

Във връзка с темата за съжителството - когато на обяда в кубинския ресторант коментираха, че идват в Лос Анджелес само да се нахранят, останах с впечатлението, че всеки живее в отделна къща и си гостуват един на друг, за да видят какво меню са приготвили другите. Ако всеки живее в отделна къща, те не би трябвало да са много далеч една от друга, при положение че Флоринда не умее да кара кола.

Това умишлено физическо дистанциране може би има нещо общо с нещата, които ми бяха казали за енергията. И двамата твърдяха, че когато хората се натрупат в маса, енергията на съответните им "сияйни яйца" се усуква около тях самите поради липсата на пространство и това ги кара да действат колективно. Лидерите би трябвало да са тези, които успяват да разположат своята енергия над нивото на останалите. И Кастанеда бе подчертал с шеговит вид: "Затова не е подходящо да спиш с друг човек."

- Какви занимания имаш с групата си? - продължавам аз.

- Събираме се всеки ден, за да "сънуваме".

- И какво сънувате?

- Ходим на едно място, което е нещо като астрономическа обсерватория, с отворен купол; лягаме по гръб и гледаме как минава една планета; трябва да е огромна, защото отнема много време, докато премине напълно - разказва той развълнуван.

Затова изследва небето на Северното полукълбо; да провери дали и в будно състояние ще открие местата, които "посещават" в "сънуването".

Щом членовете на групата се събират всекидневно, предполагам, че в действителност редуват престоя си ту в Мексико, ту в Лос Анджелес, поне докато момичето, което готви докторат в този град, завърши.

Представям си Кастанеда в къщата му в Малибу как обхожда небето с телескоп и планисфера в ръка.

Неговите последователи не си и представят на какви развлечения се отдава.

****
За своя или чужда сметка той успява да се наслаждава на всякакви ситуации; или от момента, или от миналото, като ги анализира от друга гледна точка, изчиствайки ги от неприятния заряд. Това отношение към нещата несъмнено е свързано с едно разсъждение, до което стига преди години - за нетрайността на нашето присъствие тук, на Земята:

"Щом няма начин да се уверим дали разполагаме с още един миг живот повече, трябва да изживяваме всеки миг така, сякаш е последният. Всяко действие представлява последната битка на воина. Затова човек трябва винаги да действа безупречно. Не бива нищо да отлага за по-късно.

Това схващане представляваше за мен голямо освобождение. Ако си пилея времето да се оплаквам от това, което съм правил вчера, така избягвам решенията, които е нужно да взема днес."

Вече се вижда морето и знам, че ще трябва се прибере веднага, за да наглежда индианците.

Бях убедена, че скоро ще се видим отново; че предстои да се задълбочим в аспекти, които бяхме засегнали само мимоходом поради липсата на време.

Забравила бях онова, което дон Хуан казва на своя ученик в не един случай:

"Бъдещето е само един начин на изразяване. За магьосника съществува единствено сега и тук."

* Откъс от книгата "Срещи с Кастанеда", изд. ЛИК, 2000 г. - Бел. прев.


You are here » Форум Кастанеда » Интервюта: Кастанеда и Gleargreen » Откъс от книгата "Срещи с Кастанеда", Кармина Форт, 1990