Юг-Север изпълнение от двама

Южен и Северен вятър

Тази форма е изследване. Изследване на двустранния мост. Формата се изпълнява от двама души, застанали на разстояние 5-7 метра с гръб един към друг. Единият с лице на север (представя северния вятър и изпълнява тази форма), другият – с лице на юг. Изпълненеито на формата започва едновременно, после партньорите последователно изпълняват останалите части, накрая последните паси се изпълняват пак съвместно.

Тук се дава само кратко описание на пасите. Подробното им описание е дадено в темата за ветровете. Добавено е само описание на измененията в пасите, как да се синхронизира изпълнението на формите, какво настроение да се търси.

Забележка: Това беше едно от най веселите и заинтригуващи събития на семинара. Начина по корто Айрин и Наи, и другите интруктури показваха тази форма е просто наподражаемо! Тяхната игра придаваше особено настроение и осъзнаване на формата. И това, че изпълнението на формата бе под звуците на барабан, китара и още нещо беше просто вълшебно. Те придаваха настроение на ветровете. Но за това по-долу.

1. Север и юг едновременно започват изпълнението на своите форми като изпълняват следните паси:

Юг: пас 1-5 Поклащане наляво-надясно, напред-назад (по 2 пъти). Вдишване, ръцете на долния диск, при издишване се навежда, ръцете са на глезените, вдишване и издишване при отпуснати коремни мускули. При вдишване – ръцете се приплъзват до коленете, издишване, при вдишване – ръцете се приплъзват до жизнениет центрове, издишване и леко се спускат до долния диск.

На вдишване се притегля енергия от земята, напрягане на слабините; на издишване ръцете се спускат на тазовите кости (встрани), привлича се лъч в третата точка.

На вдишване се притегля енергия от земята, напрягане на слабините; на издишване ръцете се поставят върху центровете за продължително действие, привлича се лъч в третата точка. На вдишване – ръцете описват широка дъга зад гърба, през главата и се поставят върху жизненит центрове; на издишване – ръцете пускат събраната в ежедневието енергия в долната област.

След това започва плъзгащо движение по кръг с левия крак, който не се връща отпред, а отстъпва вляво, прехвърляме тежестта на левия крак и заставаме с лице на изток. Плъзгащо движение изпълняваме и с десния крак, който минава отред – завъртаме се на него и се оказваме с лице на север.

Север: (1-3 пас) Спираловидно въртене/загряване на краката (десен-ляв) – събуждаме енергията на северния вякър. Кръгови движения с долния диск, вдишване и изтегляне на раменете назад при издишване. Ръцете пред гърдите, лактите встрани, вдишвания и наклони надясно-наляво, издишвания с изправяне. Вдишвания с протягане напред на раменете/ръцете лява-дясна, издишвания с изправяне. След това рязък скок, север бързо се обръща и гледа на юг.

Забележка: Север и юг изпълняват пасите си примерно за еднакво време. Ако се обърнат едновременно – чудесно! Погледите им се срещат и: оппаа! Какъв е тоя звяр пред мен!? Ако единия завърши преди другия – стои и гледа, развръщането на другия вятър пред него, изучава го.

Айрин беше север, Наи – юг. Айрин активно влизаше в настроението на северния вятър, като казваше: „Така, нямам никакво време; всичко трябва да правя бързо, точно и със сила; така раз-два и се обръщаме”. В същото време Наи се вслушваше в южния, дишаше плавно, привличаше енергията и бавно се завърташе на север.

После: Айрин: „Кой там се тутка? Кой се движи едва-едва? Интересно какво е това!”

Наи, се облещи и сложи ръка на устата си: Какъв кошмар! Какъв е страшен и бърз! Какво ли иска? Накъде бяга?”

Те обясниха, че когато ветровете се завъртят един към друг, те се виждат за пръв път. И са силно учудени! За замисления юг е неочаквано да види бушуващата стихия на севера, а за север е неразбираема тишината и спокойствието на юга. И двата изпитват някакво зашеметяване и любопитсто – какво има там, в другия край на моста?

Забележка в руския текст: Трябва да се опитате да влезете в настроението на съответния вятър и да не очаквате нищо особено. После да се обърнете и да погледнете – действително да видите другия вятър от гледната точка на своя вятър!

2. По-нататък ветровете изпълняват последователно формите си: Гледат се няколко секунди и започва север (4-5 пас от описанието на „Северния вятър”) (юг стои и гледа енергията на север):

Ръцете се свиват в юмруци, повдигат се на нивото на главата и удрят с външната страна на юмруците отгоре надолу/ отдолу нагоре – три пъти. Три енергични движения по полукръг с десния крак, после с левия. В края – малък скок и „включване”.

Север „показа себе си”. Той със сияещи очи гледа юг.

Юг гледа изпълнението и после изпълнява своите движения (но от формата на южния вятъри и със „своята” интензивност и енергия, пас 6)

Тежестта се пренася на левия крак, десният се плъзга по полукръг напред-назад-напред и застава отред, левия крак се плъзга по полукръг напред-назад-напред и застава отред, десният се плъзга по полукръг напред-назад-напред и застава отред. Ръцете са на нивото на долния диск – ту се кръстосват с краката, ту се раздалечават. В края юг остава да стои с изнесен напред десен крак. След север той повтори каквото вече бе показал и е направил в негова посока три стъпки.

Забележка: Инструкторите казаха, че в този момент ветровете се запознават. Те показват себе си един на друг и своята енергия. Докато единият изпълнява – другият гледа и изучава. Те още не се познават и правят стъпки един към друг.

Северът се перчи, юрка вятъра около себе си с ръце и крака. Юг е готов да го последва, но е по-възприемчив, заинтригуван, готов за среща. Беше много весело когато Айрин така енергично изпълни пасите си, че на лицето на Наи се изписа изумление – тя закри очите си, завъртя се и се стовари на земята.

Още забележки: когато юг в началото се обръща към север и после прави крачките насреща, той се оказва изместен на крачка вдясно – така че вече ветровете не са на една линия а се гледат малко под ъгъл.

3. Отново започва северният вятър (паси 6-7):

Крачка напред с левия крак, ръцете се вдигат на нивото на главата и удрят надолу с външната част на юмруците. Крачка напред с десния крак – ръцете повтарят удара отгоре надолу. Крачка напред с левия крак – десния изпълнява три удара „косо”. Става така, че север се е приближил до юг на разстояние две стъпки и неговите удари с крака буквално са насочени към юг. В края север застава на десния кра и след удара изпълнява „вкючване”.

Юг, напълно впечатлен от видяното, решава да вземе почивка (първата част от паса. Ръцете се пренасят на нивото на долния диск към лявото бедро. На вдишване (както Наи постъпи – при вдишване „О, господи!”) изпълнява широка дъга с двете ръце от лявото бедро нагоре над главата към дясното бедро.

Задържа се дишането и десния крак се изнася пред левия, тялото се обръща наляво, ръцете следват завъртането и се пренасят на нивото на долния диск към дясрото бедро. С издишване ръцете се пренасят към лявото бедро. Юг през лявото рамо гледа – какво ли още възнамерява да прави север?

Забележка: Инструкторите така изпълниха тази част: Север все така като игриво дете, тича и подскача срещу юг. На него всичко ново му е интересно! Затова юг е такъв мек и завладяващ!

А юг направо се стряска от тази енергия, той въздиша, както въздишат жените и се отдръпва – „по-добре сега да си почина: да помисля, какво става”. Той застава с гръб към север (левия хълбок напред). Но, юг въпреки това обръща глава – любопитството е по-силно. Какво ли още ще направи зад гърба ми? Наи смешно въртеше опулените си очи, отклоняваше тяло, отдръпваше се и избягваше от настъпващия север.

А пък Айрин махаше с ръце, скачаше, люшкаше се: в един момент тя така влезе в ролята, че удряше и удряше с крака безспир: музикантите „разбраха настроението” и думкаха, думкаха барабаните все по силно: О! Сякаш тук Наи „съвсем се стъписа”:

4. Север продължава напред (8-9 пас): Той започва да поклаща крака – нос-пета, подскача и изпълнява удар с крак напред, после прекрачва с левия крак през бариера и удря с десния ниско и настрани. В резултат ветровете се оказват гръб до гръб един до друг.

Забележка: Това е кратко впускане на севера и изведнъж: той се оказва редом с юг, че и гръб към гръб. Музикантите докато барабаниха с всичка сила, щом север застана с гръб към юг – хоп! изведнъж замлъкнаха. Настъпи тишина. Инструкторите казаха, че това е точката, в която са се срещнали. Те стоят известно време вслушващи се в усещанията си. Те най-сетне са се срещнали. Но още не са готови да се погледнат в очите. Още само се оглеждат, вслушват един в друг. Те изпитват симпатии един към друг. Енергиите им се докосват. Те са толкова близко, че почти се допират. Тогава юг взема инициативата.

5. Юг започва да води: На вдишване ръцете се вдигат нагоре покрай тялото. Юг прави три спираловидни прекрачвания (обратно на часовниковата стрелка), и се движи наляво: десния крак прекрачва пред левия, тялото се завърта на 180 градуса; левия крак пристъпва зад десния, още едно завърта на 180 градуса; десния прекрачва пред левия и още едно завъртане.

В резултат се оказва обърнат на запад. Ръцете остават вдигнати горе. Гледаме към север, който стои с гръб към юг. Юг се движи в „своя” ритъм, бавно меко и плавно. Но в неговите движения вече се усеща енергията на севера – той вече води и приканва към сътрудничество.

Щом юг завърши завъртанията, север на вдишване вдига ръце и повтаря въртенето слевдайки юг: левия крак прекрачва пред десния, тялото се завърта на 180градуса; десния пристъпва зад левия и още едно завъртане на 180градуса; левия крак прекрачва пред десния – последно завъртане. В резултат север се оказва точно пред юг.

Север се движи в „своя” ритъм, енергично, силно, стремително. Но при това в неговите движения вече се усеща енергията на юг – той въздъхва, като юг, налага му се да се движи малко по-бавно, за да не загуби равновесие и за да се завърти точно, ръцете му са вдигнати: Двата вятъра се гледат в очите. Ето, че се срещат. За юг е приятно, че север е повторил неговите движения и го е последвал. Двата са готови за сътрудничество и са открити.

Забележка: Инструкторите точно предаваха настроението на тези завъртания. Юг все още „отбягва” север, но едновременно го зове. Север също бяга, но вече е омекнал изследва юг, юг го увлича. Музикантите по забележителен начин предаваха това настроение с изменението на ритъма и мелодиите на двата вятъра.

6. Едновременно двамата повтарят спираловидните движения, но в обратна посока и правят не три, а четири завъртания. Важно е да правят завъртанията синхронно, ветровете се озововавт ту гърбом ту лице в лице един към друг. В края те отново са един пред друг, все още с вдигнати ръце. И вече се движат в едно темпо, заедно.

Забележка: Прекрасно беше, че музикантите успяха да изсвирят „обединението” на ветровете! Аз чувах в музиката двата вятъра едновременно! Те свиреха отлично!

7. Юг продължава да води (12 пас, в стойка): С ръце хваща осъзнаването (енергийни нишки) пред себе си, повдига десния крак (сгъва коляното и повдига стъпалото нагоре), изпълнява усукване на енергията около коляното/около стъпалото/около коляното, кратко стягане, ръката се отвежда, кракът стъпва на земята. Юг изпълнява в своя ритъм.

Север гледа юг и повтаря след него паса, след като го завърши. Хваща с ръце осъзнаването и го усуква около десния крак. Север го изпълнява в своя ритъм, но вече със силно „влияние” от юг. Юг повдига левия крак и усуква енергията около него. Север повтаря след него. Двамата едновременно поднасят юмруците в центъра на корема (може и в долния диск). Дълбоко вдишване и след това издишване. Ветровете се гледат взаимно. Изпълнява се в „духа” на южния вятър.

Забележка: Иструкторите казаха, че тук юг учи север, а север демонстрира готовността си да се учи и да следва юг. Това е момента на доброжелателност и отзивчивост, на предразположеност и заинтересованост. Ветровете привнасят полученото осъзнаване в телата си.

8. След това двата вятъра изпълняват малка крачка надясно (юг пристъпва вдясно на себе си, север вдясно на себе си, т.е. се отдалечават на две стъпки встрани).

Едновременно и сингронно се изпълняват 10, 11 и 12 пас от северния вятър. Удар напред с лява ръка, удар с дясна, замахване и хващана отпред с лява ръка, два коси, сечащи удара от рамото с дясна ръка с пристъпване надясно.

Замахване с дясната и удар по левия юмрук с основата на юмрука, хващане на енергията зад гърба, пристъпване с десния крак зад левия, завъртане на 180 градуса, прехвърляне на лявата ръка, три удара в десния жизнен център от лявото рамо. Замах с лява ръка – хващане на енергията зад гърба, пристъпване с левия крак зад десния, завъртане на 180 градуса, прехвърляне на дясната ръка, три удара в левия жизнен център от дясното рамо.

Забележка: След последното завъртане ветровете отново се оказват един пред друг, изпънатите леви ръце почти докосват противоположните рамена на партньора, ударите с дясната ръка се изпълняват едновременно. Ведровете се гледат взаимно. Изпълнението е в „духа” на северния вякър. Юг показва на какво се е научил от север и че го следва. Север води в рамките на своята енергия, радва се да види „другия”, който прави същото като него.

9. Финален пас: (първо описание за юг, после за север, но изпълнението е едновременно и в синхрон):

Юг се завърта надясно и обтяга лък, както го прави север в своята форма: отвежда полусвитата дясна ръка на дясно, а лявата протяга напред.

Север огледално отразява „обтягането на лъка” – завърта се наляво, изтегля полусвития ляв лакет вляво, дясната ръка протяга напред. Става така, че двата вятъра синхронно и огледално се завъртат в еднакво направление и стоят, буквално рамо до рамо.

Забележка: Юг изполнява първа част от шестия пас на своята форма: изпълнява полукръгове с левия крак – крачка напред, после с деснияк крак – крачка напред, ляв крак – полустъпка (краката са един до друг), ръцете при това се отпускат и се движат на нивото на долния диск. Но юг изпълнява този пас наполовина така, както го е правил север в началото на тази форма (кагота север е движил краката в полукръг).

Енергията на движението е наполовина южна/наполовина северна. Север изпълнява завършващите стъпки от своята форма: ръцете се кръстосват пред гърдите в юмруци и със стъпка напред с левия крак удрят настрани и навън, кръстосват се още веднъж и със стъпка напред с десния крак изпълняват същия удар (още веднъж се кръстосват и с полустъпка напред с десния крак (краката са един до друг) изпълняват същия удар. И север изпълнява движението с енергията на юг – в позабавено темпо, в ритъма на движещия се редом с него юг.

Накрая: Юг отвежда ръце назад (последното движение от четвърти пас на своята форма), изотзад през главата с вдишване поднася ръце към жизнените центрове и с издишване спуска рацете отпред и надолу.

Север с вдишване повдига отстрани ръце нагоре и с издишване удря вертикално отгоре надолу с кокалчетата на средните пръсти в точката между краката (последното движение от 14 пас на неговата форма). С вдишване изправя тялото, ръцете се повдигат и поднасят към гърдите, с издишване се спускат напред и надолу. Ветровете издишват в синхрон и отпускат ръце.

След това двамата стоят и гледат в едно и също направление, осъзнавайке се един друг, енергията на всеки от тях, това което току що са правили заедно.

Забележка: Айрин и Наи, като ветрове, действително се „срещнаха” на сцената. Те завършиха формата заедно. И показаха, как могат да си взаимодействат различните ветрове. И музикантите!!! Те създаваха фона на това действие. Музиката предаваше настроението и енергията на двата вятъра! И беше такава красива! Благодаря, на всички! И на всички практикуващи!

Инструкторите обясняваха, че тази форма позволява да се види, че всички ние сме различни. Че има и други ветрове, които коренно се различават от нас. Други настроения, други енергии. Тази форма показва, как да се научим да взаимодействаме с другите ветрове. Как да преминем през „двустранния мост”. Как да навлезем в настроението на другия вякър, да бъдем в съгласие с него, да се научим да приемаме и да умеем да даваме.

Говориха, че и в живота е така. Около нас има различни хора. Че нас често ни увлича нашия вятър. Че е необходимо да умеем да улавяме мига и да виждаме пред себе си този мост, да виждаме възможността да преминем по него и да се срещнем с другия без разсъждения и претенции, да извикаме у себе си другия вятър, да позволим на вятъра да заговори.

Ммм: много може да се напише по този въпрос:

На семинара първоначално един беше юг, друг – север. После „ветровете” се сменяха.

ПС: Инструкторите казаха, че сме изпълнявали тази форма с цел да проучим нашите навици да взаимодействаме и да променяме начина на взаимодествие с другите.

В частта за въпроси и отговори беше казано, че съществува и форма изток-запад:

ПС2: Това е личното ми възприятие и описание на формата. Надявам се, достатъчно точно. И ще бъде разбрана от тези, които не са били на семинара, живеят далеко, но искао да изследвао тази страна от взаимодействието на енергиите.