Форум Кастанеда

User info

Welcome, Guest! Please login or register.


You are here » Форум Кастанеда » Семинари: спомени, лекции и бюлетини » Спиране на света. Не-правене на себе си, Москва. 18-19 Октомври, 2003


Спиране на света. Не-правене на себе си, Москва. 18-19 Октомври, 2003

Posts 1 to 2 of 2

1

Спиране на света. Не-правене на себе си, Москва. 18-19 Октомври, 2003 г.

Семинарът започна с магическия пас „Антена”, който, по думите на Майлс Рид, беше призив за установяване на връзка с първия семинар в Русия, състоял се през 2001г. в Петербург. По този начин, като изпълнавяхме този пас, създавахме енергиен мост между московския и питерския семинари.

Майлз изпълни паса по-меко и леко в сравнение с това, което виждаме на първата видеокасета по тенсегрити, а неговото обяснение за това движение точно съвпадаше с това, което беше на видеото. Единствената разлика беше дългото задържане с вдигнати нагоре ръце, след като се насочат вертикално нагоре. В това положение стояхме, може би, 30 секунди, след което продължихме да изпълняваме паса.

Завършвайки „Антената”, правихме серия от магически движения за краката, които както твърдеше Майлс събуждат връзката ни със Земята.

Първото движение бе (№6) последователно Събиране на енергия със стъпалата и придвижването и нагоре по вътрешната страна на другия крак. Това движение се изпъняваше с неголяма амплитуда – стъпалата се повдигаха не повече от глезените.

Втория пас от тази серия бе (№15) „Изстъргване на засъхнала кал от енергия”.

После отново правихме (№6) Събиране на енергия със стъпалата, но този път с по-голям размах и ширина на движението, при което стъпалата достагаха вътрешната страна на бедрата. След малка пауза, правихме удари с пети по пода – по няколко пъти с всеки крак. Този пас, както обясни Майлс, ни връща в настоящето и се нарича „призоваване на себе си тук и сега”.

Като приключихме движенията с крака, правихме паса „Дихание на главната ос”. Както и при паса „Антена”, изпълнението на паса „Дихание на главната ос” бе по-меко и леко и за отбелязване е, че се изпълняваше без пляскане на дланите. Като обясняваше изпълнението на този пас Майлз ни обърна внимание на дълбокото дишане и акцентира на това, че след като пръстите застанат пред лицето, погледът трябва да се „закачи” за средния пръсти и да не се откъсва от него до края на движението.

Цялата поредица: „антена”, „събуждане на връзката със земята” и „дихание на главната ос”, повтаряхме няколко пъти поред, след което Майлс покани всички да се съберем на сцената, както и направихме.

След няколко минути, докато практикуващите се разполагаха пред квадратния подиум, разположен по средата на залата, на него, под гръмките аплодисменти застана Най Мюрез.

- Аз съм Наи Мюрез, - с мек и в същото време силен глас произнесе тя. – Аз съм ученичка на Карлос Кастанеда, Тайша Абелар, Флоринда Донер младша и Карол Тигс, които в течение на много години са били ученици на индианец от племето Яки от мексиканския щат Сонора, магьосника и Нагуал – дон Хуан Матус.

С удивителна лекота и поразителна сила Наи Мюрез ни разказваше за откриването на магическите паси от древните магьосници и за това, че тези движения са мост между физическото и енергийното тяло; за събирателната точка – особено образувание, съществуващо върху енергийния кокон на човека, благодарение на който ние възприемаме познатия ни свят; за това, че човешките същества са единство между физическо тяло, сияен кокон и енергийно тяло, което, както твърдят виждащите се съединява със сияйния кокон посредством енергийна нишка; и разбира се за нагуала Карлос Кастанеда, открил за целия свят това удивително знание.

Наи Мюрез каза: „Карлос Кастанеда бе пролетарий, в смисъл, че той признаваше равенството на хората пред знанието. Той не виждаше необходимост да скрива знанието, което е получил от дон Хуан и другите виждащи. Карлос Кастанеда считаше, че всички онези поразителни възможности, скрити в човешкото осъзнаване, са наше естествено наследство и са отворени за всеки”.

Наи каза, че Карлос Кастанеда се родил в семейство на пролетарии. В детството си е наблюдавал как майка му печатала листовки, чийто аромат той вдишвал, и гледал как тя ги хвърля през прозореца. По-късно, когато Карлос Кастанеда научил за невероятните възможности на човешкото съзнание, той взел решение да открие това знание за всички.

- Затова и ние сега сме тук, - продължаваше Наи Мюрез.- Ние сме тук, за да осъществим мечтата на Карлос Кастанеда. Ние сме тук, за да превърнам в действителност неговия сън, сън, който води към това, което виждащите наричат абсолютна свобода на възприятието. Наи обясни, че човешките възможности за възпремане са задействани само на три процента.

След това направи малка пауза и ни огледа със сияйна усмивка, като добави: „ОК, на пет процента”. В залата се чу смях. Със същата сияйна усмивка и необичайно горящи очи Наи каза, че възприятието, произтичащо от тези три процента е възприятие достигащо до нас чрез съжденията. Това е възприятието на разума.

Останалите деветдесет и седем процента, които обикновено не се задействат, са скрити в целостта на човешкото същество, което означава обединяване на всички негови съставящи: физическо тяло, сияен кокон и енергийно тяло. Наи приведе пример със съжденията: човек не може веднага да запомни дълка поредица от магически паси.

Друг пример: за да запомни нещо трябва да си води записки. Наи каза, че не ни трябват никакви записки. Информацията се натрупва в съзнанието ни цялостно и напълно и за да я възстановим, трябва само да се обърнем към енергийното си тяло. Именно затова инструкторите препоръчват да не се правят записки по време на семинара. Всичко, което ни трябва е да поверим запомнянето на своето енергийно тяло.

Още докато каза това бързо отместих бележника. Усетих неприятно чувство, сякаш Наи ме беше обвинила в нещо неприлично. Възприех себе си като предател на собственото си енергийно тяло. Известно време в мен остана това странно усещане, но после премина.

В резултат аз почти се отказах от воденето на зиписки и ги използвах само тогава, когато исках да запомня точната формулировка и изказването на инструкторите, или когато самите инструктори искаха от нас да запишем нещо. В резултат – този репортаж, който пиша, е без помощта на каквито и да било конспекти.

В края на лекцията, Наи ни обърна внимание на четирите практикуващи, благодарение на които се е състоял този семинар. Тя каза, че в резултат на тяхното непреклонно намерение, всички ние сме успели да се съберем тук. После тя последователно изброи имената им, а няколко стотин практикуващи ги приветстваха с гръмки аплодисменти.

Наи добави, че по време на първия семинар на Клиъргрийн в Русия, тези практикуващи са видели възможността за следваща среща. На тях им били нужди две години, за да осъществят намерението си. След като изразили намерението си, те се заели със сталкинг на възможностите. Наи каза, че искуството на сталкинга е изкуство на конкретното (the art of specific) и в дадения случай онези практикуващи са проследили конкретните детайли за реализация на своето намерение. Това се свеждаше до търсене на помещение за семинара, събиране на информация, обсъждане на тази информация и други съвсем конкретни неща.

После Наи Мюрез попита, какво е сталкинк и сънуване. Чуха се малко и много тихи отговори. След кратка пауза, през което време не бе произнесена нито една дума, Наи даде обяснение на двете понятия, като каза предварително, че обяснението и съответства на това, как тези две изкуства се разбират от виждащите. Тя каза, че под сънуване виждащите разбират изкуството да се мести събирателната точка, а под сталкинг – изкуството на фиксирането на събирателната точка.

Да сънуваш, означава, да изместваш събирателната точка в нова позиция, като навлизаш в неизвестното, като осъществиш изместване на възприятието, където може да се възприемат нови, неизследвани възможности. Прикриването, означава да се фиксира новото положение на събирателната точка, неизвестното да се превърне в известно и да се изследват всевъзможните детайли на новото възприятие. Това са направили тези четири практикуващи, организирали този семинар и с това именно ще се занимаваме през целия семинар.

И в заключение, Наи каза, че би искала да огласи списъка на страните, от които са дошли практикуващи на този семинар в Москва. Но преди да го направи, тя обясни, защо се кани да го направи. Като направи пауза, тя каза, че във вселената съществува огромна, неизмерима сила, която магьосниците наричат Намерение. С мек и в същото време пронизителен глас Наи обясни, че магьосниците призовават намерението, като произнасят думата „намерение” на глас, силно и отчетливо.

Тя каза, че инструкторите, по няколко пъти, като обявяват името си, правят това не защото са откачени. Те обявяват имената си, защото трябва да направят декларация пред безкрайността (to make a stand in front of infinity) – за да огласят намерението си. По такъв начин, магьосниците се доверяват на Намерението, като напълно се отдават на него да ги ръководи. След това Наи прочете списъка на всички държави, а практикуващите приветстваха всяка страна с бурни аплодисменти.

В края на списъка, когато имената на всички държави бяха обявени от Наи, сякаш се сети за нещо и възкликна: „И разбира се, Русия!” като по този начин предизвика най-оглушителните аплодисменти. После тя съобщи, че сега ще започнем изучаването на магическите паси „Свързване и освобождаване” (Binding and unbinding), след което, под гръмки неспирни ръкопляскания се отдалечи.

„Binding and unbinding”

След кратка пауза на подиума, под гръмки приветствия се качи Майлс Рид, Роберт Грант (преминал обучение при Карлос Кастанеда, но който не е инструктор на Клиъргрийн) Александра Дергай и Наташа Неверова (руските преводачки, сътрудници на Клиъргрийн). Изчаквайки тишина, Майлс предложи да започнем изучаването на серията от магически паси „Binding and unbinding”. Той каза, че тази серия била получена от Карлос Кастанеда направо от виждащия наречен Лухиан.

Без каквито и да било по-нататъшни обяснения Майлс показва удари с юмруци и ни предлага да ги повторим. Ние изпълняваме удари на нивото на главата, приличащи на боксова ”кука” в областта на ухото. Ръката по време на удара не се изправя докрай, лакътя е насочен навън. След като изпълняваме още десетина удара, Майлз предлага да се приготвим към изпълнение на следващото движение.

Всички спират в очакване на следващата команда. Но не следват никакви команди. Като ни оглежда с някакво неуловимо лукавство, Майлз се интересува дали сме готови. От залата се чуват отделни и много слаби възгласи. От тези едва чуващи се гласове лицето на Майлс се озарява от хитра усмивка.

- Вие сте готови? – високо ни пита той.

Този път практикуващите отговарят със същото силно „да!” И изведнъж тялото на Майлз с съвсем неочаквана от него скорост изскочи на три крачки напред и замря на място. Аз дори не успях да премигна, когато Майлз ни хвърли обзорен поглед и веднага се върна назад. Неговото придвижване беше толкова неочаквано, че не успах да направя и крачка. Същото стана и с всички останалаи. Очите на Майлс грееха с някаква неповторима радост, докато разглаждаше нашите изумени лица.

- Раз, два три! – възкликна той, като направи три бързи крачки напред. – Раз, два три! – повтори той като се връщаше назад.

И изведнъж сякаш всички се събудиха. Започнахме да повтаряме след него. Аз направих множесто крачки напред-назад, като с всички сили се стараех да постигна същата лекота и бързина като Майлс, но за свой ужас, забелязах, че движенията ми са няколко пъти по-бавни и тежки. И разбира се в тях липсваше тази въздушност, тази удивителна лекота, с която Майлс изпълняваше тези прости движения.

Изглеждаше сякаш той не влагаше никакви усилия, за да се носи така бързо по сцената. За миг се зачудих, че Майлс изобщо не използва физическа сила. Впечатлението беше такова, сякаш той позволяваше на невидима сила да го тегли напред-назад и благодарение на това той можеше с един мах да преодолява разстоянието от няколко крачки.

Моето старание да се движа така стремително като Майлс, доведоха до там добре да загрея. Тялото ми се изпоти. На челото ми се появи пот. Майлс бе неуморим.

- Раз, два, три! Раз, два, три! Раз, два, три!

Най-сетне Майлс се спря и огледа практикуващите. Той просто сияеше. Сякаш нищо не се бе случило, Малс ни предложи да съединим ударите с ръце с крачките и ни показа как се изпълнява това. На всяка крачка той изпълняваше един удар с противоположната ръка като изпълняваше три крачки с три удара с юмрук. Започваше с лява ръка и завършваше също с лява.

По късно стана ясно, че ударите с ръце и крака не са началото на изучаваната от нас форма. Магическите паси, с които започваше серията „Свързване” – Майлз показа след като научихме ударите с ръце.

Ние се заниваме вече два часа.

Аз чуствам сънливост и остър недостиг на сили. С всяка минута умората ме завладява. Усещам натиск в слепоочията, от който ми се иска да затворя очи и да се отпусна. Внезапно ме обхваща такава сънливост, че сякаш след малко ще се стоваря на пода и ще заспя. Майлс спира и ни моли да приближим. Аз с облекчение въздъхвам.

Майлс започва да говори. У него не се забелязва и следа от умора. Енергията просто струи от него. Речта на Майлс тече леко и спокойно, в жестовете му се усеща увереност и някаква необичайна въздушност.

Тази необичайна за мъжете лекота му придава необичайна гъвкавост. Черните му очи напомнят два шлифовани камъка блестящи с особена светлина. В изострения и втренчен поглед се усеща сила и проницателност. Той се усмихва през цялото време и усмивката му е естествена и ненатрапчива. Усещам към него голяма симпатия.

Майлс говори за съжденията. Той обяснява, че възприемането на познатия ни свят е изтъкано от съждения. Той ни припомня за това, което е говорила Наи: трите процента, които сме задвижили за възприемане на света са възприятия на разума, основани на съжденията и че другата част от възприятията е затворена в тази област от нашата същност, която игнорираме през целия си живот – енергийното тяло.

- Нагуалът ни разказа, че веднъж дон Хуан му казал, че неговото енергийно тяло било много близо до него. – каза Майлс. Той се усмихна и посочи с ръка встрани: - Да речем така: то било в съседната стая. – Майлс внимателно се вгледа в нас и замълча. – Но някога неговото енергийно тяло е било още по-далеч! – възкликна той.

С все същата усмивка Майлс махна с ръка, посочвайки някъде нагоре – Дон Хуан казал, че то било на Холивудските хълмове – в района на Лос Анжелос, там където някога е живеел Карлос Кастанеда. – Той отново замълча, като ни оглеждаше със сияещите си очи приличащи на два обсидиана. – Но преди това неговото енергийно тяло е било още по-далеч! – високо произнесе Майлс. Като направи широк жест с ръката, сякаш хвърляше нещо в пространството, той възкликна: - То е било в Китай!

Той направи пауза, сякаш очакваше от нас някакви забележки или въпроси. В залата цареше пълна тишина.

- Рената Мюрез казваше: да се спре света, означава да се отхвърлят съжденията – произнесе Майлс. – Когато се раждаме, ние се раждаме цялостни. Но после нашето енергийно тяло се отдалечава. В резултат на това ние се научаваме да възприемаме чрез ума. Всички онези идеи, съждения, понятия, с които разполагаме за всичко съществуващо в света произтичат от тези три процента, които се съхраняват тук, - и той докосна собствената си глава. – Ако отхвърлим съжденията ще успеем да стигнем до по-цялостен поглед върху света, който ще се основава не само на описа на нещата произтичащ от разума, но и на непосредственото виждане, което е достъпно за нешето енергийно тяло.

- Стола или дървото, са такива само защото от деца са ни учили да ги възприемаме като такива, - продължи Майлс. – Виждаме явление и го наричаме „стол” ... или „дърво”. Така се учим да възприемаме не самия предмет, а неговото описание – думата, с която то се обозначава. От такива думи, като от разбъркани парчета мозайка, се формира картината на света, който възприемаме. Магьосниците казват, че събирателната ни точка се задържа от вътрешния диалог. Вътрешният диалог поддържа описанието на света.

Той замълча за секунда, сякаш търсеше подходящи думи.

- Формата на магическите паси „Свързване и разделяне”, позволява да се проследи, по какъв начин строим описанието на нашия свят, - произнесе Майлс, - като изпълняваме тези магически паси, можем да усетим как именно правим свързването (bind) на различните части от описанието в единно цяло.

Неочаквано Майлс замълча. Сякаш обмисляше, какво още може да добави, а после каза:

- Нека продължим.

Кагато изпълнихме цялата последователност на паса пет пъти поред, Майлс отбеляза, че на първия семинар в Русия те (Клиъргрийн) били поразени от способността за кинестетическо запомняне на руските практикуващи.

- Днес, - продължи Майлс, - ние се убедихме, че тези възможности не само не са намаляли, но и са нарастнали значително.

Чуха се аплодисменти. Когато шумът стихна, Майлс обяви поредната почивка. Отново се чуха аплодисменти. После Майлс обяви часа, в който занятията ще бъдат подновени и напусна сцената. Заедно с него от подиума слязоха Роберт, Александър и Наташа.

Дойде времето за почивка.

След около десет минути залата опустя. Имахме около час или час и половина и много отидоха на покупки по магазините или просто на обяд в някое кафе. ... Така отлетя обедната почивка.

На подиума се качват Александър и Наташа. Те предлагат да повторим разучаваните движения. Повтаряме ги пет пъти, след което Сара ни показва последните два паса от серията.

Свръзвайки цялата последователност в единно цяло, ние я повтаряме отново и отново, докато практикуващите не започнаха да изпълняват движенията отчетливо и без грешки. Това ни отне около час. После Александър кани практикуващите да се съберат пред сцената, а той съпровождан от аплодисменти я напуска. Заедно с него напуска и Наташа.

В това време, докато практикуващите сядат на постелките, на сцената се появяват два пластмасови стола, учтиво поставени там от организаторите на семинара. След няколко минути на подиума, съпровождан от Наташа, се качва Майлс. Майлс сяда на стола и ни оглежда със сияещия си поглед. Внезапно осъзнавам, че с мозъка ми става нещо нередно. В главата ми е някакава мъгла. Пред очите някакав пелена. Сякаш между мен и света се е появила тънка непроницаема пелена. Много настойчиво ми се приспива.

Отново съм поразен от жизнаността на Майлс. Имам впечатлението, че той изобщо не знае какво е умора. Той изглежда бодър, съсредоточен и спокоен. Очите му сияят с все същия мистичен блясък. Усмихва се често. Докато ноблюдавам лекотата на жестовете му мога да реша, че през цялото това време на сцената не е бил той, ами някой друг. Как изобщо успява да поддържа такъв висок жизнен тонус?

Майлс започва да говори. Той ни разказва за Тонала и Нагуала, но аз изобщо не мога да се концентрирам върху думите му. Сънливостта почти ме е завладяла. На практика аз съм заспал, макар да седя с отворени очи и да гледам Майлс. Неговите ясни, точни и последователни обяснения достигат до съзнанието ми като парчета фрази.

- Когато се раждаме ние сме изцяло Нагуал. Но после, усещаме, че за да можем да взаимодействаме с окръжаващия ни свят ни е нужна друга част от нашата цялост – Тонала. Тоналът подрежда картината на света, той ни позволява да описваме света. Без Тонала не бихме били в състояние да общуваме с хората... Без него нашето общуване би било безсмислен набор от звуци и нелепи жестове... Виждащите сравняват Тонала с остров. Всичко което е част от нашия свят и всичко което може да бъде назовано се намира на този остров...

Нагуалът е онова, което се намира извън острова... Нагуалът е базгранична, неизмерима област... Това е област, в която действа енергийното тяло... То чака нашия призив... Възрастният човек изгубва връзката си с енергийното тяло – той губи Нагуала до края на живота си. Магьосниците казват, че Нагуалът се връща при нас по време на смъртта, когато двете части на нашето същество отново се обединяват... Виждащите предлагат да се върнем към Нагуала, като изучаваме нашия опис на света и на съжденията ни... Енергията следва нашето внимание...

Ние дори не можем да си прадставим, колко много енергия сме изгубили за това, да фиксираме собствения си образ в себе си... А когато, накрая най-сетне го постигнем, оказваме се хванати от Тонала, хванати от описанието на нещата – не от самите неща, не от тяхната енергия, а от тяхното описание... Виждащите казват, че вътрешния диалог на съвременния човек представлява безкрайно оплакване (какво още искат от мен?)

Това, което искаме да постигнем е да проучим момента, в който се оплакваме... Да изследваме, защо се оплакваме, какво ни кара да правим това... Виждащите също така казват, че ако се лишим от оплакванията, ние стигаме до Нагуала и постигаме втората естествена част от нашата същност...

Разумът ми се изключи. Аз едва се крепя, да не се стоваря и да зяспя като пън. Майлс продължава да говори, но вече не мога да съобразявам. Думите му достигат съняния ми разум точно като отгласи от далечно горско ехо. Най-сетне той приключва. Чуват се аплодисменти. Майлс предлага да продължим изучаването на магическите паси. С невероятни усилия заставям себе си да стана и да прибера постелката. Практиката продължава.

- Хайде да се съберем около сцената, - предлага Майлс и слиза от подиума.

Практикуващите съпровождат Майлс и вървящата след неко Александра с продължителни аплодисменти. Пространството пред сцената бързо се запълва с разполагащи се на постелките си мъже и жени. Вече съм заел мястото си и с интерес разглеждам хората наоколо. Тук има вероятно не по-малко от петстотин души, а може би и повече. Те са такива различи, толкова не си приличат един с друг! Като гледам това многообразие от хора си мисля, че всички те са отложили заниманията си и да дошли на семинар в Москва. Какво ги е довело тук? Защо са дошли? Какви са целите им?

На сцената излизат двама практикуващи. Те носят дървена трибуна, приличаща на онези, които през социалистическите години ги имаше във всеки завод. Не е изключено от тази трибуна някакви големи хора от местен произход да са говорили за високите идеали на комунистическата партия и за преданността към труда на народа.

Яростно и открито те са провъзгласявали равоството между хората, а самите те са се ползвали от дадената им власт и са нарушавали същото това равенство и свобода на верноподанниците им. Сега тази трибуна е предоставена на този, който няма нищо общо с властта. Те, както и техните предшественици провъзгласяват свобода и равенство, но онова, което те предлагат не е свободата на политическите възгледи – това е свободата на възприятията.

На подиума се качва Майлс. Облечен е в бяла прилепваща по него тениска, черни панталони и черни пантофи. В ръцете си носи прастмасов планшет с някакви листи, на ръката си носи позлатен часовник със светлокафява верижка. На врата си носи пластмасова дъга, от която към лицето му отива микрофон. Изглежда официално и много елегантно. Майлс е съпроводен от Наташа. Практикуващите, както обикновено, ги приветстват с ръкопляскания.

Като поглежда класическата дървена трибуна, Майлс широко се усмихва. Спокоен и непринуден той застава зад дървения постамент и... изчезва. От там където бях се виждаше само темето му. В залата цари гробно мълчание. И изведнъж лицето на Майлс озарено от усмивка се появява зад трибуната. Вероятно се е повдигнал на някакво стъпало или се е повдигнал на пръсти, рязко се привежда, за да ни разгледа добре. Комичният му жест предизвиква всеобщ смях. Става ясно, че трибуната е прекалено висока за Майлс.

Той също се усмихва, като разбира несъответствието на своя ръст с подобна грамада. Очевидно, трибуната е била създадена за „големи” хора, за да впечатлят „малките”. Майлс излиза иззад дървения постамент и застава на края на сцената, точно пред нас. Наташа застава на две крачки от него. Известно време Майлс мълчи, като предизвиква напрегнато очакване сред практикуващите, а после започва да разказва.

- Веднъж Нагуалът ми позвъни и ме попита. Кабалеро Майлс! Как гледаш на това да вечеряме заедно?

Майлс ни погледна със засмени очи и възбудено възкликна:

- Ама разбира се, Нагуал!

С цялата си външност Майлс показваше, колко много се е зарадвал на обаждането на Карлос Кастанеда.

- Уговорихме си среща в кубински ресторант в Лоса Анджелис, - с дълбоко и неуловимо за нас чувство произнесе Майлс. – Целия ден изкарах в очакване на тази среща!

Майлс широко се усмихна. Той каза, че предложението на нагуала събудило у него множество очаквания.

- Какво ли се кани да прави с мен? Ще ме удари по гърба и ще предизвика състояние на повишено съзнание? Ще ме бутне и ще прелетя през пространството и ще се окажа в друг свят? Ще ме изпрати напрова в сънуването? Всички тези идеи буквално ме заливахва в този ден. Но ето, че дойде времето и ние се срещнахме. Нагуалът както винаги беше елегантен. През цялото време се усмихваше. Направи поръчка и щом се разположихме, той ме попита:

- Какво ти трябва? Какво ти искаш?

За миг Майлс замълча. Изглеждаше така, сякаш дори сега, като ни разказваше своята история, той отново търсеше отговора на тези въпроси.

- Искам да сънувам! – възкликна Майлс, - Искам да пътувам в безкрайността! Да, Нагуал, искам да сънувам!

- Така ли? – Майлс каза, че в този момент на лицето на нагуала се появила ний-широката усмивка. – И как според теб можем да постигнем това? – попита той.

- Нагуалът беше много деликатен човек – обясни Майлс, - Той никога не казваше „ти” или „тебе”, той винаги казваше „ние”.

И сякаш отново пренасяйки се в ресторанта, на масата, където е беседвал с Нагуала, Майлс произнесе:

- Ами... Ще правя магически паси... Ще правя много магически паси и ще натрупам енергия. Един ден енергията ми ще прескочи ограничителната линия и с мен непременно нещо ще се случи!

- Да, каза Нагуала, - Но това ще бъде първата стъпка.

Неочаквано Майлс замълча и сведе поглед. Изглежда той изпитваше огромно смущение. Изглеждеше на човек, който много иска нещо на каже, не не знае окъде да започне. Майлс повдигна черните си като въглени очи и някак странно се усмихна.

- Тогава събрах в гърдите си повече въздух – възбудено произнесе той, показвайки какви невероятни усилия му коствало това. – Събрах цялото си мъжество и му зададох следния въпрос: - Нагуал, и каква ще бъде следващата стъпка?

Майлс отново потъна в мълчание, давайки възможност на тишината да стигне до нас. Той ни погледна диретно и с някаква тъга и в същото време с топла неповторима усмивка произнесе думите, казани му от Нагуала:

- Попитай Тайша.

Аз се разсмях. Отговорът на нагуала ми се стори забележителна шега.

Майлс каза, че на следващият ден му позвънила Тайша и го помолила да я съпроводи до един магазин. Майлс с удоволствие откликнал на молбата и. Таша го завела в един магазин за обувки и му купила нови обувки.

- Необходима ти е добра обувка, - казала Тайша. – За твоята следваща крачка.

Сега всички се разсмяха. Докато практикуващите се смееха Майлс не произнесе нито звук. Мислех си, че историята е приключила, но той неочаквано продължи.

- Мина време и аз почти забравих за срещата с Тайша. През това време ходех на работа. На мен, както и на всички останали ми бяха нужни пари, за да плащам за жилището, да купувам продукти, да плащам сметки. И веднъж в работата ми се случи неприятна ситуация. Наложи ми се да деля със своя колежка един и същ кабинет.

В същия ден трябваше да свърша спешно една работа, затова се обърнах към нея с молба да се възползвам за малко от общия кабинет. Тя отговори, че за този ден няма никакви планове и мога да използвам стаята колко сметна за необходимо. Така и направих. Но тъкмо се бях разположил и започнах да работя, ето че тя се върна и каза, че трябва да освободя помещението. Каза, че и се е появила работа, която не търпи отлагане и ме помоли спешно да освободя кабинета.

Майлс направи пауза и ни погледна.

- Състоянието на съзнанието ми можеше да се нарече объркано до краен предел, - продължи той. – Чувстах се нервен, бесен и разстроен. „Защот го направи? Защо точно тогава, когато офиса ми трябваше най-много, тя дойде и ми го отне? Тя винаги постъпва с мен така! Тя нарочно постъпи така! Защо именно на мен?!” – всички тези мисли не ми излизаха от главата, като предизвикваха у мен все по-голямо раздразнение. Майлс отново замълча. След миг той каза, че същата вечер му позвънила Тайша.

- Как вървят нещата? – попита тя. – Как е живота?

- Всичко е наред, - излъгал Майлс. – Нещата се нареждат отлично...

- Сериозно? – отново попитала Тайша.

Тайша не му повярвала. Майлс почувствал, че тя е разбрала всичко.

- Знаеш ли, мини днес покрай мен, - предложила Тайша. – Можем да се видим след час. Става ли?

- О, разбира се, Тайша! – възкликнал Майлс. – Ще бъда при теб след час!

Затворили и Майлс започнал да се подготвя за срещата. Но след тридесет минути Тайша позвънила отново и казала, че се освободила по-рано, отколкото си мислила.

- Идвай веднага! – предложила тя.

- Разбира се, Тайша! – отговорил Майлс.

Майлс каза, че пристигнал в къщата на магьосниците и Тайша го посрещнала на прага. Тя била много спокойна и отпусната. Тя го превела по светъл коридор, където по стените и по пода се стелели дълги светлинни отблясъци, проникващи навътре през широките отвори на прозорците. Тайша завела Майлс в най-отдалечената стая, която го поразила с чистотата си и светлината.

Майлс каза, че тази стая била още по-чиста и по-светла, от останалите. В тази стая имало много красив и много удобен диван. На този диван, който направил впечатление на Майлс с изкустната си тапицерия, Тайша му предложила да седне. Самата тя седнала до него, така близо, че Майлс можел да чува дишането и. Известно време те стояли в абсолютно мълчание, а после Тайша попитала за срещата с Нагуала. Майлс и разказал за тази среща. Когато Майлс приключил, той попитал Тайша, какво е имал Нагуала предвид, когато е говорил за следващата стъпка.

Тайша не отговорила. Вместо това тя станала и се приближила към стената, на която висяла дълга завеса. Тайша отместила плата и майлс видял чучело на човек. Тайша се обърнала към Майлс и го поканила да дойде по-близо. Когато Майлс се приближил, той успял да разгледа странния манекен, изработен като човек в цял ръст. Бил със сини джинси и моряшка фланелка, в която сякаш била забита слама. э- Това е Пери, - казала Тайша. Майлс казал, че като гледал това нелепо създание не знаел какво да прави: да го поздрави и да му протегне ръка или да му се присмее.

- Пери е истински специалист в частта за повишаване нивото на осъзнаването – казала Тайша. – В действителност той е майстор по увеличаване на съзнанието.

После Тайша предложила на Майлс да си спомни ситуация, в която някой много му е дотегнал. Майлс веднага си спомнил скорошния случай с кабинета. Тайша предложила на Майлс да направи описание на положението, в което се намирало тялото му в тази ситуация. Майлс започнал да си спомня, а Тайша, управлявайки манекена, го настройвала в съответствие с описанието на Майлс.

Тя му задавала много въпроси, като го карала да си спомни, множество конкретни подробности. „Как усещаше корема си? В какво положение бяха ръцете ти? Раменете? Главата? Помниш ли, какво се случваше с лицето ти? – всички тези въпроси, помагали на Майлс да възстанови в паметта си детайли, за които той дори и не подозирал. Тайша го попитала за краката: „Какво ставаше с краката ти? В какво положение бяха стъпалата ти? Глезените ти бяха ли отпуснати или напрегнати?” Оказало се, че Майлс изобщо не помнел това. Когато обяснил затруднението си на Тайша, тя казала, че това е достатъчно.

По думите на Майлс, припомняйки си положението на тялото и описанието на детайлите, това предизвикало у него същото онова усещане за раздразнение и абсолютно същия вътрешен диалог, който се появил в главата на Майлс в онази ситуация. Той отново почувствал себе си разстроен и всички онези мисли и емоции които го преследвали на работата, отново се върнали. В един момент Майлс погледнал Пери. Той видял копие на положението на собственото си тяло, което създала Тайша докато резговаряли. Видял увисналите рамене на Пери, свитите гърди и отпуснатата като под огромна тежест глава. Тайша предложила на Майлс да промени нещо.

Майлс се приближил към Пери и му вдигнал главата. После му изправил раменете и гърдите. След това изменил положението на ръцете и трупа така, че да изглежда уверен и свободен. Докато се занимавал с това тялото му от само себе си заело новата позиция, в резълтат на което Майлс усетил някакво облекчение. Тайша предложила на Майлс да си спомни противоположна ситуация, в която той е чувствал радост и благополучие.

- Днес! – възкликнал Майлс. – Днес, когато пътувах към теб, усещах удивителна лекота! Раменете ми бяха изправени, дишенето ми беше дълбоко и свободно – искаше ми се да танцувам!

Майлс възстановил всички подробности от другото положение на тялото и този спомен събудил у него съвършено ново състояние на щастие и благополучие.

- Какво се измени? – попитала Тайша.

- О, да! – възкликнал Майлс. – Вече не чувствам раздразнение!

- А какво ще кажеш по повод онази ситуация?

- Според мен, тя не е била толкова проблематична, - с усмивка отвърнал Майлс. – Всъщност аз бях вече натоварен още преди да се стигне до конфликта. Имах предвзето мнение за колежката си. Считах, че не ме обича много и винаги намира повод, за да ме уязви.

- И какво, промени ли си мнението? – попитала Тайша.

- Да, - отвърнал Майлс. – Сега си мисля, че тя е просто един съвестен служител, който иска да свърши работата си бързо и качествено.

- Изглежда, товя поглед действително се е изменил, - прокоментирала Тайша.

Внезапно Майлс осъзнал, че се е променило не само виждането му за истуацията – изменило се състоянието му на съзнание. Той чувствал лекота и непринуденост. Бил изпълнен с радост. Майлс открил у себе си напълно ново състояние, което се различавало с удивителна лекота и щастие. Неочаквано той осъзнал, събирателната му точка се била изместила. Поразен от това необичайно откритие, Майлс изпитал огромна признателност към Тайша. Той усетил неудържима вълна на благодарност бликаща от дълбините на сърцето му. И тогава той се обърнал към Пери и му благодарил...

Когато Майлс замълка, в залата цареше пълна тишина. Въпреки че в такава необичайна тишина можеше да се чуе всяка въздишка, дори и най-малкия звук, аз не чувах нищо. Историята на Майлс по необичаен начин ме лиши от връзка със света наоколо. Сякаш се намирах в къщата на магьосниците, до мен бяха манекенът Пери, Майлс и Тайша Абелар. Прозвучаха гръмки аплодисменти.

Историята завърши, а заедно с нея и тишината, която само секунда преди това изглеждаше абсолютна и ненарушима. Майлс непринудено слезе от сцената. След него тръгна Наташа. Двамата, без да обръщат внимание на аплодисментите напуснаха залата. В залата се върна движението и шума. Практикуващите се засуетиха из залата. Започна почивката.

Докато практикуващите си прибираха постелките и се мотаеха в разни посоки, аз продължавах да стоя на мястото си и замечтано да гледам някъде на далеч. Колкото и да е странно, но в този момент, изглеждащ ми така шумен и динамичен, продължаваше да витае едно фино и много ярко чувство, предизвикано от историята на Майлс.

Това чувсто обединяваше в себе си възхищение, страх и остро любопитство. Изглеждаше така сякаш се намирах пред входа на космическата съкровищница от знания, вълшебното хранилише на тайни, там ни заведе Майлс Рид със своя разказ. И като гледах през останалата отворена врата, в отвора на която се скри фигурата на Майлс, аз си мислех дали да тръгна след него или не.

В някакъв момент осъзнах, че за мен друг избор не съществува и движен от неудържимо любопипство, престъпих прага и тръгнах след Майлс – в опасно и безумно интригуващо пътешествие към непостижимите тайни на вселената...

2

Почивката завърши.

Поканиха ни да вземем лист и писалка и да се съберем около сцената. Когато практикуващите се наместиха, на подиума се качи Наи Мюрез и Александра Дергай. Те седнаха на столове, поставени от организаторите на същото място, където преди петнайсет минути стоеше трибуната на Майлс. Наи изглеждаше не по-малко елегантно от Майлс, макар да беше облечена в обикновена спортна фланелка с логото на семинара, черни панталони и спортни обувки в черен цвят.

На лявата ръка носеше същия часовник като Майлс, на пръстите и блестяха изящни златни пръстени, а в ръцете си носеше тънка папка с листи. Наи вниметелно седна край стола и огледа практикуващите.

- Е, как се чувствате? – усмихнато попита тя. В залата се възцари тишина. Няколко секунди Наи чакаше отговор от практикуващите, а после отново помоли да споделим усещанията си.

- Разкажете ни за вешите чувства. Какво усещате в този момент?

Някой отговори, че се чувства прекрасно. Един мъж каза, че тялото му през цялото време иска да прави магически паси. Една жена каза, че усеща умора и сънливост. На всеки отговор Наи просто кимваше с глава. Последната реплика, вероятно привлече вниманието на Наи и тя помоли жената да обясни, какво има пред вид.

- Искам да спя, - отвърна тя. – В тялото си усещам слабост.

- Не бихте ли могли да опишете по-подробно, - попита Наи. – Къде усещате слабостта си? – Тя докосна с длани раменете си. – Тук? – спусна ръцете си и докосна корема – Тук? Къде именно?

Жената отвърна, че не може да каже нищо определено освен, че се усеща сънлива.

- Какво имате предвид, когато казвате „сънлива съм”? – отново попита Наи.

Погледнах жената, към която се бе обърнала Наи. Тя изглеждаше доста разсеяна. Изглеждаше така, сякаш въпросите на Наи нямаха никакъв смисъл за нея.

- Така правеше Нагуалът често, - обясни Наи като се обърна към всички ни. – Той винаги искаше от нас да обясним, какво сме имали предвид, когато казваме „аз съм уморен” или „не съм се наспал”. Той винаги изискваше да намерим кинестетичаско потвърждение.

Наи отново погледна жената.

- Можете ли да ни кажете, къде именно усещата умората? Не бихте ли могли да ни разкажете за това по-подробно?

Жената не отговаряше. Стори ми се, че тя съвсем се отнесе и не беше в състояние да промълви и една дума. Няколко секунди Наи очакваше отговор, а после сложи папката настрани.

- Хайде да отложим бележниците и да правим магически паси, - предложи тя.

Започнахме да прибираме постелките, за да разчистим площадката, но Наи веднага ни спря и каза, че това не е необходимо.

- Ще правим магически паси, а после отнодо ще седнем на пода, - обясни тя.

Наи започна със загребване на енергия със стъпалата. По-нататък изпълни вече познатата ни последователност от паси, наречена от Майлс „събуждане на връзката със Земята”. Изпълнихме по четири повторения на всяко движение, а после замръзнахме в стойка на война с притиснати към корема длани. Наи повдигна левия крак и два пъти спусна пета на пода.

- Призоваваме себе си тук и сега, - произнесе тя, като изпълни меко почукване с пета.

Веднага след ударите с пети, правихме дълбоко вдишване и издишване от корема, като фиксирахме погледа върху земята. Наи каза, че с това вдишване ние някак издърпваме енергия от земята по вътрешната повърхност на бедрата и я насочваме към корема. После изпълнихме още едно дълбоко дишане, но този път погледът бе вдигнат нагоре. Гледахме към небето с „крайчеца на окото” и както при първото дишане „притегляхме” енергията от небето към корема. След това, като завършихме второто дишане изпълнихме трето.

Наи ни предложи да почувстваме дланите си, коя от двете е по-топла. По-топлата длан поставихме на слънчевия сплит и изпълнихме дълбоко вдишване. Завъртяхме глава наляво, след което с дълбоко издишване главата се върна в изходно положение. Когато приключихме, Наи ни погледна със силен и проницателен поглед и с твърд глас каза:

- Ние сме хора – същества от Земята. Начинът по който изглеждаме и всичко, което имаме е дошло при нас от Земята. Магьосниците казват, че Земята е наша майка – тя е наша кърмилница, наша същност, епицентър на нашия живот, матрица на всичко, което представляваме.

В гласа на Наи се появи неочаквана суровост. И в същото време в думите и се чувстваше нежност и любов. От нейните думи по гърба ми преминаха мравки.

- Но също е вярно, че ние сме хора и се явяваме същества дошли от звездите, - продължи Наи. Тя вдигна ръка към небето и ни погледна. – Мажьосниците казват, че ние сме дошли оттам – дошли сме от безкрайността.

Наи обясни, че при изпълнението на трите дишания, които тя нарече, „дишане тук и сега”, ние последователно установяваме връзка със земята, със звездите и с всичко, което ни заобикаля. Ние призоваваме себе си тук и сега, и осъзнаваме своето присъствие в настоящия момент, а също осъзнаваме всичко, което ни заобикаля: мястото и съществата, които се намират край нас.

После Наи ни предложи да повторим всичко отначало. Ние изпълнихме цялата последователност още веднъж, след което Наи каза, че можем да седнем. Тя ни помоли, да приготвим писалки и тетрадки, тъй като ще ни е нужно да си водим записки.

Когато практикуващите бяха готови, Наи каза, че тя се кани да ни предложи да изпълним упражнение по сталкинг. Като направи неголяма пауза, Наи подчерта, че интсрукторите от Клиъргрийн никога не говорят „трябва да направите това и това” – те само предлагат да пробваме нещо.

- Войнът се отнася към своя свят много внимателно, - произнесе Наи. – Докосването на война е едно много леко докосване.

Наи предложи да направим упражнение по проследяване на самия себе си. Тя каза, че някои от тях (инструкторите), от собствен опит са се убедили във въздействието на това упражнение. Наи също така направи особен акцент на това, че не бива да приемаме думите на инструкторите за чиста монета.

- Нагуалът ни казваше, че дон Хуан често му повтарял: „Не вярвай на думите ми! Проверявай ги! Направи това, за което говоря и се убеди сам – дали то работи или не!” – С топла и дружелюбна усмивка Наи погледна практикуващие и изпълни предлагащ жест с ръцете.

- Сега ние ви предлагаме да проверите същото нещо върху себе си. Ние бихме искали вие сами да усетите ефективността на дадените упражнения. Не вярвайте на нито една наша дума – просто го направете!

Тя ни погледна въпросително.

- Искате ли да опитате?

От залата се чуха няколко възгласа, от такива, на които не им достигаше убеждение.

- Да или не? – С усмивка повтори въпроса си Наи.

Да!!! – в хор възкликнаха практикуващите.

Окей! – отвърна Наи. – Тогава да започнем.

Тя взе планшета с писалката и хартия и замръзна в очакване. Когато в залата настъпи пълна тишина сигнализираща за готовност на практикуващите, Наи обясни, какво да правим по-нататък.

Предложи ни се да си спомним скорошна ситуация, в която на нас някой много ни е дошъл до гуша. В идеалния случай това трябваше да бъде ситуация, която не ни е давала дни наред покой. Наи ни припомни случая, за който разказва Майлс и каза, че ситуацията която ние трябва да изберем трябва да съдържа момент на оплакване.

Това трябва да бъде ситуация, в която ние се оплваме или правим нещо подобно на това, което правел Майлс, когато сътрудничката го помолила да се изнесе от кабинета. За намиране на необходимия материал, Наи ни даде няколко минути. Когато времето изтече, тя ни попита дали всички разполагаме с подходяща ситуация. Повечето отковориха с „да” и Наи продължи обяснението.

Тя каза, че изпълнявайки упражнението по сталкинг, ние проследяваме себе си, а това означава детайлно изследване на съдържанието на нашето възприятие. Нашата задача като сталкери се заключава в това, подробно да изучим всеки детайл от спомена. Работата ни много напомня работата на учения с тази разлика, че предмет на изследването е нашето собствено съзнание.

После Наи обозначи три области, които трябва да изследваме и които непосредствено се отнасят към разглежданата ситуация. Първата – самата ситуация, втората – положението на тялото и третата – вътрешния диалог.

За начало, Наи ни помоли да записваме всичко, което бихме могли да си спомним за ситуацията мястото, времето, обстоятелствата, нашето насторение, физическото състояние, били ли сме гладни и дали сме се наспали добе и т.н. После тя предложи да възстановим положението на тялото, като подчерта, че ни интересуват колкото се може повече конкретни детайли.

Трябваше да насочим вниманието си в тази ситуация и да запишем всичко, което можем да си спомним: в какво положение са били ръцете ни, къде са били стъпалата ни, кои мускули са били под напрежение и какво въобще сме усещали. Най-доброто, което можем да постигне е отново да заемем онова положение на тялото, в което сме се намирали, а после да го опишем. После записвахме вътрешния си диалог.

Тук трябваше да се отдели внимание на фразите и думите, които са предизвикали раздразнение в нас, а също да си припомним мислите, които са се въртяли в главата ни.

Още докато Наи обясняваше какво ще правим с всичко това, аз вече знаех, какво ще се случи. Това беше упражнение, аналогично на това, което правихме на семинара в Амстердам. Там, в Амстердам, инструкторите обясняваха, че положението на тялото има непосредствено отношение към събирателната точка. По мнението на инструкторите, на всяко положение на Събирателната точка съответства особено положение на тялото.

Затова, когато изпитва самосъжаление, тялото на човек заема определено положение, което винаги се повтаря и което съответства на позицията на събирателната точка свързано със самосъжалението. А вяро е също, че човек, който се намира в състояние на безмълвие и безжалостност, също поставя тялото си в определено положение. С помощта на даденото упражнение ни се предлагаше да изследваме положението на тялото си и как то влияе на съзнанието.

Според мен изводът, към който ни водеха в резултат на тази техника се заключаваше в това да променим обичайните си реакции, като променяме обичайното положение на тялото.

Т.е., ако в момент на самосъжаление раменете ми се изнасят напред, гърдите се свиват, като водят до повърхностно дишане, а главата се навежда надолу сякаш под голяма тежест, то изменението на всички тези елементи и заместването им с други, които например са възникнали в тялото ми в някаква положителна ситуация, аз бих могъл да се освободя от самосъжалението и да избегна енергийното опустошение. Във верността на този извод аз лично се убедих на семинара.

Щом изменях позицията на тялото и веднага се появяваше друг вътрешен диалог и друг поглед към ставащите събития. В резултат при мен се появи ново, по-трезво отношение към всичко, което се случва с мен.nicus

Всичко щеше да бъде добре, ако преди семинара в Москва не попаднах в ситуация, която много приличаше на тези, за които разказваха инструкторите. Веднъж по време на сутрешно събрание, (което, при отсъствие на бригадира на отдела трябваше да бъде проведено от мен и по време на което аз трябваше да разпределя задачите за деня) аз се обърнах към работниците с молба, да съставят списък с цените на разходите за материали, необходими за работата.

По принцип съставянето на такъв списък няма никакво отношение към нашия отдел по поддръжка – затова си имаме отдел по доставките – но тъй като разпореждането за това дойде от непосредствения ръководител на нашия отдел, който не обръщаше внимание на „подобни дреболии”, на мен се падна да моля за това нашите бачкери.

В началото всичко вървеше гладко. Като познаваха нрава на началника, който щом е взел решение е готов да го отстоява на всяка цена, цялата бригада мълчаливо се съгласи. Но един работник неочаквано се възмути.

Каза, че не му се вярва такова разпореждане да е дошло от началника. Той намекна, че по скоро аз, ползвайки се от случая, прехвърлям върху тях моята работа, защото съставянето на подобни списъци влиза в моите задължения. Канех се да му обясня, че греши, но неочаквано той попита, дали съм изпълнил заявката, която той бе дал още преди месец. С голямо нежелание аз отговорих, че не съм, като се замислих какво отношение има този въпрос към обсъжданата тема.

Тъкмо бях произнесъл отговора си и този работник в присъствието на цялата бригада заяви, че няма намерение да си губи времето за работа, която няма никакво отношение към него и в заключение с подканящ тон възкликна: „това не е моя работа – това е твоя работа! Свърши я ти!” Веднага почувствах заплаха. Реакцията ми на неговото предизвикателство бе абсолютно мълчание и пълна липса на каквито и да са реакции, което предизвика още по-голямо възмущение от страна на работника. Той вече не можеше да се сдържа и се нахвърли върху мен с цялата си злоба.

С поведението си той така ме извади от равновесие, че няколко дни по ред не можех да си намеря място. Бях убеден, че с мен са постъпили несправелдиво. Всички тези неоснователни претенции свързани с прехвърлянето на отговорости са пълна глупост – аз не можех да свърша това, дори и да исках.

Най-неприятното обаче бе това, че човек стоящ по-долу от мен в йерархията си позволи такова унизително поведение и го направи пред очите на всички в колектива. Тези мисли бяха движещата сила на цялото ми възмущение; те бяха бутон, при натискането на който в работата се задействаше моят гняв. Без оглед на цялата глупост и противоречивост на собствените си подбуди, но аз сериозно се канех да му отмъстя. Аз почти го ненавиждах.

Интересното е, че още от самото начало на тази ситуация аз старателно възнамерявах да се освободя от злобата и обидата, като променя позицията на тялото си. За миг това ми се удаваше, но после незабелязано и някак стремително, негативните емоции отново вземаха връх над мен – аз отново се връщах към все същия вътрешен диалог, изпълнен с ярост и възмущение. В резултат, аз не само не съумях да се възползвам от техниката, аз изобщо бях раочарован от нея. Затова когато Наи обясни тънкостите на упражнението аз бях с достатъчно скептично отношение относно нея.

Този метод беше подходящ може би за малките неуредици, които не предизвикваха силни чувства, - си мислех аз. - Той е неподходящ за случаите, когато те изпълва ялост и жлъч, защото в подобни ситуации обикновеното изменение на позицията на тялото е недостатъчно. Такива бяха моите убеждения.nicus

И така, без вякакъв ентусиазъм аз записах всичко, което следваше да запиша и се готвех да премина към следващия етап от упражнението. Трябва да съм откровен, дори започвах да изпитвам недоволство към инструкторите на Криъргрийн. Струваше ми се, че напразно мътят главите на хората, като им предлагат техники, които не са толкова ефективни, колкото те твърдят.

Аз дори имах желание да прекъсна Наи и да заявя, че всички тези изследвания на положението на тялото не водят до никъде – че те са добри при незначителни конфликти, и в „истинска конфликтна ситуация” не могат с нищо да помогнат. Разбира се нищо такова не направих. Аз просто чаках продължанието на упражнението, мислейки, че скоро всичко това ще свърш.

Но ето, че с писането бе приключено. Наи предложи да изпълним магическия пас „дишане тук и сега”. Правим по четири повторения при всяко движение с крака, след което поставяме ръцете на корема и дълбоко вдишваме и издишваме като последователно преместваме вниманието от земята към небето и в пространството около нас. Наи през цялото време коментира движенията.

Гледаме земята... Усещаме нашата връзка със Земята... Осъзнаваме присъствието на Земята... Вдишваме енергията и... Изпълваме корема с нея... Повдигаме погледа... Гледаме звездите с края на очите... дишваме енергията на звездите... С издишване я вкарваме в корема... Правим дълбоко вдишване и завъртаме главата наляво... Поставяме на слънчевия сплит ръката, която усещаме по-гореща... Бавно издишваме връщийки главата към центъра... Осъзнаваме присъствието на всичко, което ни заобикаля... Осъзнаваме мястото... И тези потресаващи светещи същества край нас...

До мен достига мисъл за това, че в Амстердам, по време на изпълнението на упражнението по сталкинг ние правихме друг магически пас, който също както и този беше призован да възстанови присъствието ни в потока на ежедневното съзнание. Струваше ми се, че „дишането тук и сега” е производна от „дишането небе и земя” показано на семнара в Амстердам.

Наи ни предлага да изпълним цялата последователност отново.

И изведнъж аз съм ужасен от разбирането на това, че със своите мисли, аз съм откъснал себе си от усещането. Аз изпълнявам магическите паси като автомат! Та аз нищичко не осъзнавам! Къде ми е вниманието? Къде са ми усещанията? Усещам ли нещо изобщо или не?

В следващата секунда аз насочвам цялото си внимание на усещанията. Сега движенията на краката ми не са просто механични повторения на магическите паси – аз се опитвам да почувстам земята. Аз не просто преминавам от едно движение към друго, аз докосвам със стъпалата си повърхността на земята, аз я възприемам с кожата си, аз я чувствам.

Ето я, огромната планета, приютила всички живи същества, най-прекрасното създание, което някога съм виждал – аз я усещам чрез собствените си стъпала, аз вдишвам енергията на земята и я насочвам по вътрешната повърхност на бедрата към корема, който се изпълва с меко и топло чувство, носещо мир и покой. Вдигам поглед и правя дълбоко вдишване.

Ето го, безкрайното небе, в което се намират милиарди здезди и също толкова непостижими вселени; ето го безкрайното пространство, поразяващо с красотата си, зашеметяващо ни със своята безпределност – то е над мен, аз го виждам, аз вдишвам енергията му и я спускам в корема си и чувстма поток от прохладна свежест, даващ усещане за лекота и безтегловност.

Слагам ръка на гърдите си и се оглеждам. Това са неповторимите светещи същества, удивяващи ни със своята непредстазуемост, поразяващи със своята непреклонност, възхищаващи ни с хумора си! Нима това не е чудо, да бъда на това прекрасно място, в това протресаващо време, редом с тези прекрасни същества?

Завършваме изпълнението на пасите и Наи предлага да се върнем към упражнението по сталкинг. Тя ни подканя да погледнем конфликната ситуация от сегашното положение на тялото.

Прява това, което тя предлага.

И ето, че с мен става нещо, което изобщо не съм очаквал.

Преди минута само аз бях убеден, че той няма право да говори по този начин, а сега виждам по съвсем очевиден начин, че сам съм му дал повод за подобни изказвания. Нали преди да изрази своето недоволство той попита, дали аз съм изпълнил заявката му.

Аз отговорих, че не съм и това беше истина. Това, че толкова дълго съм игнорирал молбата му (която между другото, влизаше в моите непосредствени задължения), му е дало основание да ме приема за недобросъвестен работник, който не изпълнява задачите си, което той обяви на всеослушание.

Излиза, че гледната точка която ме караше вътрешно да споря с инструкторите и упорито да отстоявам правотата си е просто поредния опит да възстановя чувството си на собствена значимост, а справедливия гняв, който изпитвах до последния момент не е нищо друго освен рефлекс на самозащита!

В следващите няколко секунди ме порази последователността от шокиращи прозрения.

Ставаше ми ясно, че съм бил обиден не от публичното унижение, което ми е нанесъл той, а от това, че той точно и директно е уцелил слабото ми място: да игнорирам и да забравям молбите, които ми изглеждат несъществени; че ситуацията, която ме караше да чувствам себе си унижен в течение на няколко дни, можеше и да не се случи, ако аз своевременно бях изпълнил заявката на работника си; и накрая това, че упражнението по сталкинг е наистина ефективно и причината поради която аз не бях успял да усетя ефективроста му е от моето собствено нежелание – било ми е навик и навяро по-приятно да чувствам себе си оскърбен, вместо на направя усилие и да се избавя от чувството за собствена значимост!

Внезапно почувствах невероятен прилив на сили. Сякаш от раменете ми падна огромна тежест и всички усилия, които бях предприел преди, за да я нося изчезнаха някъде изведнъж. Беше толкова впечатляващо, сякаш изгубих половината от собственото си тегло. В един единствен миг в мен се освободи толкова много енергия! Какво облекчение!

- Някой иска ли да сподели наблюденията си? – гласът на Наи ме връща в настоящето. – Нещо измени ли се?

Аз веднага вдигам ръка. Наи ми предлага да говоря. Аз разказвам за това, че до последния момент се чувствах обиден от човека, който ме бе оскърбил, а сега разбирам, че сам съм го провокирал. Изводът, който току що бях направил се заключаваше в това, че аз не съм бил прав. Ако бях изпълнил молбата, с която този човек се обърна към мен по-рано, то нямаше да възникне никакъв конфликт.

- В какво положение бе вашето тяло, по време на тази ситуация? – попита Наи.

- Кръстосани крака. Силно напрежение във врата, в корема и в челюстите. Гърдите свити, повърхностно дишане, глават отпусната надолу, сякаш под някаква голяма тежест. Юмруците стиснати. Пръстите на лявата ръка обхванали големия палец, сякаш за да скрият нещо или стиснали дръжката на чук.

- И какво бихте искали да измените? – пита Наи.

Аз отговарям, че бих искал бавно и дълбоко да въздъхна, да отпусна лицето, шията и дланите. Докато обяснявам, аз правя всичко това.

- И какво мислите сега по повод този случка?

- Че не съм бил прав, - спокойно отговарям аз.

- Добре, - Наи се усмихва и оглежда практикуващите. Някой друг иска ли да каже нещо?


You are here » Форум Кастанеда » Семинари: спомени, лекции и бюлетини » Спиране на света. Не-правене на себе си, Москва. 18-19 Октомври, 2003